evropea.com - форум за паническо разстройство

Като сравнително нов в този форум и незапознат съответно със симптомите на ПР, ако някой, който е запознат с тях, дали ще може да ми отговори на въпросите, за което предварително благодаря:

1. Сутрин като се събудя, се будя с чувство на празнота и недоспал, въпреки, че съм спал 8-10 часа.
2. Подготвяйки се да излизам ме свива стомах и се получава стомашно разстройство. Гади ми се и ми се повдига, като след всеки спазъм имам чувство, че се задушавам, сърцето ми спира, а след това започва прескачане на "машинката".
3. Като съм сред хора, които не познавам и трябва да седя там, изпия ли някяква напитка, ми се повдига, пулъст ми се повишава и в повечето случаи отивам да повръщам.
4. Избягвам места, където безпричинно ми е ставало "лошо".
5. Става ми "лошо" - повишаване на пулс, задух, потене, прескачане на сърцето, когато шофирам и попадна в задръстване.
6. Когато се сетя за нещо неприятно, започва да ме свива стомаха, отначало усещам нещо като топлина, която се качва нагоре и започва да ме задушава.
7. Много трудно заспивам и много бързо се уморявам.
8. Въпреки и буден, знаейки, че на следващия ден ме очакват задачи, които трябва да отхвърля задачи, които са наложителни, независимо за хубаво или лошо, се завивам през глава и не искам да започне деня.
9. Няма нищо, което да ми привлече вниманието и за което да живея, въпреки, че имам най-прекрасната съпруга и най-прекрасната новородена дъщеря.

Ако някой може да ми даде съвет, ще съм му признателен за цял живот!!! Благодаря!

Моите симптоми са същите даже и малко пове4е има дни в които не излизам изобщо от вкъщи върти ми се глава гади ми се,ина4е вси4ко ми е същото и на мен на светофари ми става лошо и в задръстване.Когато имам няква работа на др ден още от вечерта ми става лошо. Сърцебиене прескачане на сърцето истръпват ми краката ръцете треперия имам чувството че полудявам не мога да се съсредоча в нищо потят ми се ръцете нямам въздух все едно някои ми седи на гърдите мисля си че умирам . Моята диагноза е ПР и ми изписаха Ципралекс ама още не сам го почнал уж се боря сам ма напоследак не успявам и маи ще го почвам

До колкото може да се каже от това което пишете, по-скоро ми прилича на социална фобия. Едва ли обаче наименованието на вашата проблематика е толкова важно за вас. Тези наименования са номенклатура от медицинска гледна точка. Както виждате, много често някои неща се препокриват.
Лекарствата в такива случаи не лекуват, а потискат преживяванията в определени ситуации и съответно симптомите. Действителното справяне с подобни тревожни проблематики става в процес на психотерапия. Насочете усилията си в тази посока.

Момчета, вашите симптоми са ми до болка познати. Страховете, които изпитвате на светофари и задръствания са симптом на агорафобията - невъзможност да се измъкнете веднага, по ваше желание, от мястото в което сте, в случая задръстванията и изчакванията на светофарите. Симптомите на агорафобията са най-силните от всички страхове при ПР. Агорафобията е фобията, която най-трудно отшумява, четох, че специалистите я отнасят към сходния страх - клаустрофията, където сакралния страх е, да не ни заровят живи в земята, така че, този страх е реално същуствуващ при всеки човек, но той избухва при хора, които, както много пъти вече писах, -  са преживяли катастрофи, инциденти, нападения, травми, тежки заболявания, война, земетресения, природни бедствия,физическо насилие и т.н.
Този страх сработва с друго травамтично или неудоволетворително желание, което преживявате в момента, да речем, че живеете с човек, когто не обичате, или пък ви се налага да работите с началник или работа, която не харесвате, или пък не ви се случва удоволетворителна връзка, работа, реализация в професията, разбирателство с партньора и т.н.  И така, травмата  от посочените по-горе инциденти, сработва с настоящата травма, да речем неудоволетворителна връзка в любовта  и така двете се подхранват взаимно и човек получава ПА в ситуации, където не може да напусне веднага по своя воля - сякаш си казвате в този момент: "о, отново ли трябва да търпя началника си", или пък - " не бих искал да се чувствам използван и да изпълнявам чужди желания" , напрягате се да понесете огромния товар, от който няма измъкване и следва ПА.
Как да стане разгадаването? Първо трябва да се разбере смисъла и последователността на агорафобичните връзки и след това да осъзнае какво се случва в живота ви в настоящия етап или преди да получи първата ПА.
Обикновено, в началота без лекарства е трудно, на човек в главата му е пълен хаос, и той търси само успокоение от огромното напрежение и едва ли може да търси някаква връзка между това, което му се случва в живота. Затова, успокойте себе си и приемайте пердписаните ви лекарства и когато се почувствате по-добре , тогава търсете връзките. Психотерапията,подпомогната от лекарства при нужда, върши чудеса, така че момчета и момичета не се обезкуражавайте, въпреки че пътят е дълъг, има решение.
Vuicho Ceco, без да съм лекар, но от пътят, който съм извървяла, бих казала, че имаш агорафобия  и общо тревожно разстройство, което си развил на база на стреса от агорафобията и трудността да управляваш живота си. Възможно е да изживяваш и допълнителен стрес от отговорностите, които имаш като съпруг и баща, в желанието си да се представиш по максимално добър начин. Това, което можеш да направиш е да си намериш довeреник, психотерапевт или какъвто избереш, но човек, пред който да споделяш, болката и слабостта си, без той да те съди за това, да изхвърлиш от себе си огромната енергия, която те носи от едно място на друго.И тук можеш да споделяш също. Първата крачка, която ме направи по-силна в ПР, е когато споделих слабостта си. И повярвай ми, почувствах се по-силна, по-силна, за да се боря. Стискам ти палци!

Много ви благодаря за написаното...Просто малко или много ме успокоява. Искрено съжелявам, че ви занимавам с проблемите си, но явно всички или сме извървели същият път, или го вървим. Като чета постовете ви някак си топката в стомаха ми се отпуска и започвам да мисля по-позитивно, дори и за миг, но все пак съзнанието ми е концентрирано върху нещо...И това нещо, надявам се да бъде за постоянно, защото е направо непоносимо да се събужда човек всяка сутрин с мисълта, че това му е последният ден на Земята...Отново благодаря за съветите. Пожелавам ви от все сърце, ако имате подобни проблеми да ги борите с всички сили и в крайна сметка да излезете победители!!!!