evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте! Моля ви, кажете ми как се справяте с този задух, аз не мога, като получа криза и това е единственото нещо, с което по никакъв начин не мога да се справя, много ме мъчи. Ако някой успява по някакъв начин да го преодолява, моля пишете. Благодаря!

Какво ви задушава в живота, ежедневието ви, общуването с другите, или в мислите ви? Симптома само ви подсказва къде да търсите истинският проблем, с който трябва да се справите.

lemana,съжалявам,че не се чувстваш добре в този прекрасен ден,но нали казват,че през преходните сезони симптомите зачестяват!
и за мен задухът е най-мъчителен,особено като се случи в автобуса...тогава почвам да се прозявам и в един момент успявам да си поема по-дълбоко дъх...ако и това не помогне,вземам валидол и може да е внушение,но бързо  се успокоявам и го преодолявам!
а често следвайки съветите на хората във форума просто търпеливо изчаквам да мине кризата без да предприема "спасителна" операция!
дано да се справиш по-бързо,когато се случи пак!

Аз също не мога да се справя с задуха,започна да ми се случва все по често.t.todorov,нищо не ме задушава в ежедневието и незнам от къде се получава всичко това.Когато съм в заторено пространство и когато съм на чист въздух е едно и също,задушава ме.Не мога да си го обясня.Ето днес ми беше такъв ден,дори ривотрила не помага,а той по принцип винаги ме спасява.

Благодаря ви! Опитвам се да се справя, но за сега помага само чакането да отмине. Валидола го взимам прекалено често и вече не усещам кога действа.
Относно какво ме задушава в ежедневието, не съм се замисляла, но ще потърся този отговор.
Аз също мисля, че може да е от смяната на сезоните, много хора не се чувстват добре през този период , но в това прекрасно време ме е яд, че не мога да изляза да се разходя а си стоя тук и надничам през прозореца, знаете какво е.
Пожелавам на всички един прекрасен ден, без никакви кризи и дано тези дни са повече за нас!

"t.todorov,нищо не ме задушава в ежедневието и незнам от къде се получава всичко това"

Със сигурност въздух има достатъчно, така че едва ли е от неговата липса. Много често в живота си човек се чувства задушен от различни ситуации, следствия, неща които го притискат, повече "трябва" и по-малко "искам", контакт и взаимоотношения с другите, мисли и фантазии .... Изобщо задушаващо могат да действат много неща. При вас обаче явно "душевното чувство за задушаване" някак липсва /което може лесно да се открие в терапевтичен процес/ и психиката ви го въвежда в съзнанието чрез физически задух, за да си дадете сметка, какво е това, което вие държите да не разбирате и да не допускате в съзнателните си мисли, и ви "задушава" в живота ви.

Разбирам ви горе-долу какво искате да ми кажете.Не мога да си обясня,всеки ден ходя на работа,пътувам с градсия транспорт,посещавам МОЛ-ве,излизам с приятели,и точно в най неочакваниа момент,когато съм весела се започва всичко,без да съм се замисляла и за момент,ами сега ако....Минала съм периода на агорфобията отдавна.Тези физически симптоми,като задух,стягане в гърдите,световъртеж и др. ме съсипват.Знам,че няма да умра или припадна,всичко знам,но всичко продължава.

Здравеите! Аз съм си точно за тази тема. Писах няколко пъти за моя проблем с дишането. Имам задух и пречка в гърдите от юни 2009 г., в началото кризите бяха постоянни, чувството е, че не ми достига достатъчно въздух и постоянно трябва да поемам дълбоко, сега вече проблема ми е по- слаб, дори има дни в които дишам нормално, но все още се редуват етапи на кризи с такива на отпускане. И аз пия валериан, лексотан, взимам валидол, но понякого помага, понякога не. Имам чувството, че този проблем сам си определя кога да се появи, колко време да ме държи и кога да отмине...това съм забелязала върху себе си. При мен в никакъв случай задуха не е свързан с проблеми в ежедневието ми или с някакви външни фактори, а е последствие от ПР, което имах, тъй като и аз преодолях етапа на страха, треперенето, неможенето да излизам навън и т. н И аз се прозявам много често, когато задуха е по- силен, но това за мен си е чисто физическо страдание, което най- вероятно е породено на психическа основа, въпреки че немога да си обясня защо едно най- нормално действие като дишането е толкова голям и мъчителен проблем ...и въобще след като другите симптоми на ПР  отминават, този ще отмине ли някога, защо е толкова упорит...

ddiddi, преживявала ли си някакъв инцидент, където ти е било ограничавано възможността да дишаш, например пожар или някое затворено пространство. При такива инциденти се появява и този симптом впоследствие.

Принципно упорито избягвам обсъждането на физическите симптоми тук, но ще направя изключение. Задухът беше едно от първите неща, които усетих след като научих за смъртта на приятеля ми. Много добре си спомням причината - чувствах се виновна, че аз дишам, а той не. После почнах да се чудя дишам ли, не дишам ли, достатъчно дълбоко и често ли дишам и дали няма да си глътна езика... после почна малко да отминава това и винаги пристъпът на задушаване се появяваше точно на мястото на инцидента - нямаше как да не минем оттам с колата. Може да ви се стори странно, но аз го преодолях с музика. Вместо да затварям очи всеки път на въпросното място, един път реших да надуя радиото и пях с всичка сила - направих така, че да заменя едното усещане с другото. Сега много рядко ми се получава, особено като почна да мисля, че съм сама, че си нямам никого и все неща, които ме тормозят... и отново не мога да дишам. Причината да го пиша това е, че преди няколко часа го почувствах задушаването, оправих се по същия начин. Ако не сте опитвали, пробвайте.

П. С. О, между другото, сега като ме почне пролетната алергия, ще има да се задушавам, ама няма да знам от какво... а мене и отдавна не ме интересува ;)

delicacy
Аз съм го писала и преди, неискам да повтарям едно и също, за да не досаждам с проблема си, но не не съм преживавала някакъв инцидент, нито съм била свидетел на такъв... Просто преди доста години се разболях от вирустна пневмония и след нея получих ПР, тогава нямах задушаване, имах всички други симптоми, но нямах задушаване. През 2008 г. получих рецидив на ПР, пак от болест- екзема, повториха ме същите симптоми от първия път, но когато отминаха се появи задуха и той продължава при мен по- дълго от другите симптоми на ПР, въпреки, че сега не изпитвам сртах, нито треперя, излизам навън и т. н.

ddiddi, казваш, че си се разболяла от вирусна пневмония. Не си ли спомняш в този момент да си имала затруднено дишане от самото заболяване, което да те е изплашило?Да не си могла да дишаш, пневмонията да ти е причинявала пристъпи на затруднено дишане?

delicacy
Много добър въпрос ми задаваш, не се бях замисляла, но сега като се сетя, да имаше такъв момент. От пневмонията, която изкарах много тежко тогава, получих някаква инфекция в гърлото, може и от антибиотиците да е било незная, но тогава имах и налепи и много тежко дишах. От тогава имам и слабо гърло, често ме боли. Но онова затруднено дишане го чувствах по друг начин, то отмина когато отмина и инфекцията в гърлото, а от тогава минаха и 5 години до 2009 когато се появи този задух, който не съм имала преди...Не бих казала, че съм се изплашила тогава, аз незнаех какви последствия ме чакат, мислех си, че това е просто пневмония която ще отмине, и тя отмина, но ми остави ПР, с което се справих на два пъти, но със задуха все още немога...

ddiddi,обикновено първата ПА е резултат от някакъв симптом, физически или психически. При мен първата ПА беше резултат от деперсонализация.При други е било спазъм в гърлото, при трети задух и т.н. При всички тези симптоми общото е, че не могат да бъдат контролирани с волята. Именно загубата на контрола на волята  ни е предизвикало този силен страх и ПА. Впоследствие симптомите се натрупват и трудно се стига до първопричината, но не е невъзможно. Иска време.
Затова те питах за трудното дишане и пневмонията. Казваш, че пневмонията не те изплашила със задуха. Тогава кога получи първата ПА? Хо време на ПА, когато трудно си поемаше въздух или? Успееш ли да възстановиш порядъка на симптомите, лесно ще разбереш какво се е случило и защо. Аз ясно си спомням първата ПА, за разлика от следващите, и това много ми помогна за разгадаването на логиката на ПА.

Добре е да уточним, че всеки един симптом при ПР е ирационален, т.е. да търсите физическа причина, или начало няма смисъл. Не самата физическа болест, каквато и да е тя го докарва. Докарва го психичното преживяване.
Симптома винаги по символичен начин пресъздава вътрешната психологична борба, която се води вътре в нас, в мислите ви и във фантазиите ви.
Задуха е способността чрез физическото изживяване на задух да се загатне, че много неща в живота ни, ни задушават - брак, деца, начин на живот, неспособност да поемем живота си в свои ръце, невъзможност да се справим с определени "трудни" за нас ситуации, хора, мечти ..... всичко, което в преносен смисъл може да задуши нашата жизнена енергия. Всеки път, когато си "затворим" очите пред тези реалности, нашата несъзнавана психика мисли за нас, как да ни помогне и ни предоставя чрез симптома, шанса да се изправим с точно тези затруднения, ако успеем да разчетем неговото значение и символика.
Много често симптома се засилва, когато най-силно сме изправени пред истинският ни проблем, но някак сме го избутали на страни, или като "нерешим" или като " не искам да мисля за това", или като "не мога да променя това" ..... Но психиката ви изобщо не се интересува от вашите рационални обяснения и винаги ще произвежда симптома, за да ви насочи към решение на това, което е отложено.
В този смисъл аз пак ще ви попитам, какви неща, хора, мисли, или ситуации ви карат да се чувствате като "задушена", изземват ви личната свобода и чувство за пространство. Кога този симптом отшумява и при какви /или след какви/ обстоятелства е най-силен?
От момента, в който насочите вниманието си от физическият симптом към реалните неща, които ви "задушават", едва тогава ще успеете да премахните физическите страдания и ще се заемете с реалните страдания. Това е трудна и нелека задача все пак. Но изборът, пред който сте, е този. Няма лекар, лекарство, техника на дишане, или нещо друго, което да измести вашият избор настрани и съответно да махне симптома. Това може да стане единствено с реална промяна на реалните ситуации в живота ви, които ви задушават психически.

Да, благодаря Ви, ще помисля върху вашите думи. Първата ПА беше силно треперене на тялото ми, силно разтрисане. Появи се около десетина дни след пневмонията, тогава нямах задух.  Втория път, когато получух рецидив, също първата атака беше силно тресене на тялото. Когато отминаха тези симптоми плюс още страх, нереалност, и т. н. се появи задуха. Ами честно да Ви кажа, нямам нещо което в ежедневието да ме "задушава", чисто битови неща, просто задуха се появява и когато съм щастлива и когато не съм, сам си определя кога са се появи и кога да намалее. Когато получих първата ПА не съм имала притеснения, и някакви външни фактори, които биха я предизвикали. Тогава даже бях щастлива, че ме приеха в Университета и т. н. За себе си наистина немога да открия друга причина за ПР, освен пневмонията и после екземата, защото преди това не съм била затормозена с нещо фрапиращо, просто всичко е било в рамките на номалното.

Именно в това е проблема. Че вие не виждате тези важни неща. Точно тази ваша "слепота" искат да коригират симптомите ви, като ви внасят съдържание, което поради някаква причина не сте способна видите. Поради какви причини това не може да се каже, но симптома или симптомите го "казват" пре-ясно. Това не е лесна работа, да се открие истинската причина, но идеята ми беше да не я търсите във визическо заболяване, плевмония, екзема, или каквото и да било. Тези заболявания може да са свързани с определени ваши преживявания, да не говорим, че екземата е психичен отговор на психологичен стрес. Започнете психотерапия, където всички взаимовръзки биха могли да излязат на яве.

Няма лекар, лекарство, техника на дишане, или нещо друго, което да измести вашият избор настрани и съответно да махне симптома.

todorov. А защо е така. Защо няма доказан лек срещу ПР. Защо ние хората страдащи от това състояние трябва сами да се "спасяваме"
 който както може. Аз съм ходила при няколко доктори и всички ми казват: " Не се притеснявай, това е на нервно...и т. н. ". Но аз нямам ежедневни притеснения, дори една професорка ми каза: " Нищо ти няма, ти се преструваш, за да не ходиш на лекции", което е направо смешно, а аз тогава незнаех на кой свят се намирам, защото ПА бяха в пълната си сила тогава. Аз съм предприела мерки, лекувам се, тук споделям какво ми е. Но защо това състояние или заболяване не може да се "хване" от медицината. Как така ние които имаме ПР ходим по изследвания, и ни няма нищо, а не сме добре. Все нещо ни има. Как така аз едновременно дишам и недишам. А що се отнася до това да търся проблема си някъде другаде в преживяванията ми, ще го потърся, но едва ли ще го намеря, защото няма такива. Аз знам, че ПР може да се потуши, защото съм се справяла с него веднъж и пак съм се чувствала така сякяш никога не съм го имала. Просто трябва много време и " лутане" докато се справиш с проблема. И понеже зная, че всички други симптоми може да отминат, искам да попитам някой справил ли се е с проблема с дишането...???

ПР не е заболяване, затова медицината е безсилна, защото няма какво да лекува така, както традиционно го прави. Вие грешите - ПР е преодолимо във всички случаи, но психотерапевтично. Защото именно в такъв процес могат да се намерят връзките между симптомите и истинските причини. Когато аз ви казвам да търсите в преживяванията си нямам предвид сама, а в терапевтичен процес, в работа с психолог-психотерапевт. Да го сторите сама е почти невъзможно. Както знаете има много поводи след които "уж" се отключва ПР. Но дали всеки след плевмония или екзема развива такава проблематика? Тогава не самата болест, а отношението ни към нея, към резултата, до който води, оформя нашето автентично преживяване.
Едно добро начало можете да поставите когато, наблюдавате и дори описвате, в какви ситуации проблема с дишането е най-силен и в кои намалява. После можете да опишете подробно хронологията на появата на различните симптоми, но вместо плевмонията и екземата да наблегнете на това, с какво бяха свързани тези етапи от живота ви, какви житейски задачи стояха пред вас тогава, какви бяха отношенията с вашите близки, приятели, партньори, какво беше емоционалното ви състояние и какви ваши нужди и желания не са били "чути" от самата вас.
Както и преди съм казвал симптомите при ПР винаги тласкат към някаква промяна, която трябва да извършите в живота си. Докато тя не стане факт всякаква "борба" с тях е немислима и необоснована.

Не съм напълно съгласен в Вас, г-н Тодоров. Страховата невроза си е психично заболяване открай време. Определени медикаменти помагат за облекчаване, намаляване или премахване на симптомите. Това, че заболяването проявява рецидиви, означава, че не е излекувано напълно. наистина заедно с медикаментите е необходима и терапия, вникване в собствената същност, осъзнаване причините за появата на паническите атаки /макар, че не винаги има конкретна причина/. Когато организмът е бил доста време под психично напрежение и в един момент се отпусне, тогава започват проблемите....

Така е третира се и с лекарства. Има много аналгетици които помагат и облекчават от зъбобол, но те не лекуват болният зъб. В този смисъл облекчението на симптома не е лечение на ПР. Статистиката е следната:
лекарства - 30% ефективност, с чести рецидиви
психотерапия - 70% /ако е дълбинна рецидив няма, при когнитивно-поведенческа има/
смесена терапия - 95% /останалите 5% са от прекъснали терапията/

Ясно е че стреса, ако наречем така общо нещата е главният виновник. Но при всеки този стрес е различен, факторите, които го създават са различни, както и ответната реакция на човек е различна.
Причина се открива при всички случаи и тя никога не е в телесното, а в психичното и то не в болното психично. Все пак ако се влачи с години става все по-трудно справянето с тази проблематика, защото става устойчив психосоматичен модел.
Както се опитвам да обясня, всеки физичен симптом има свое символично значение в психичният свят. Ако се спрем на задуха, дори и аз много пъти съм се "задушавал" в определени ситуации. Но каква ли е тънката граница, вместо да третирам това, като физичен проблем да го изтълкувам, като психологичен, напр. "задушава ме работната среда в която работя". Ако по някаква причина чувствам, че съм впримчен там, означава, че всеки ден трябва да се чувствам така. По този начин жертвам моята нужда /да се махна от там/ и психиката взема нещата в свои ръце. И така аз от утре нямам това чувство на задух от обстановката в психологичен смисъл, но то се прехвърля изцяло в телесното. И вместо да се боря и променя моето преживяване на впримченост от работата, прехвърлям усилията си в далеч по-лесното за мен - борбата с физически задух.
Това е един примерен механизъм. Симптомите при ПР са просто здравословен отговор на психиката, на нерешен психологичен проблем, които дават информация за този проблем, чрез телесното. Това им е работата. Симптомите не трябва да се махат а да бъдат "чути". По тази причина лекарствата са просто облекчение на "гласа" на симптомите.

Много вярно! Но тук е вече големия проблем от липсата на малко /в страната/ и добре подготвени психолози и психотерапевти, които наистина да вникнат в душевността и състоянието на пациента, да му помогнат да осъзнае истинските причини за паническите атаки и да го насочат към такава промяна в живота, чрез която да бъдат премахнати по-голямата част от стресовите ситуации, които са в основата на паническото разсройство..

todorov; Благодаря Ви, ще помисля върху думите Ви...но аз само казвам какво при мен отключи ПР, а явно не е само това...

"Но тук е вече големия проблем от липсата на малко /в страната/ и добре подготвени психолози и психотерапевти, които наистина да вникнат в душевността"

Има вече достатъчно подготвени психотерапевти, за сега обаче качествените специалисти са в по-големите градове и то не във всички. Това може да се отчете като проблем. По този повод има много идеи, но основната е от определени региони, където няма такъв специалист да се сформират групи, а водещият от друг град да я води като пътува. Това може да стане обаче само с активност от страна на хората, които се нуждаят от такъв тип работа.

Здравейте, искам да ви попитам дали и при вас задуха е като при мен,че не разбрах много много.При мен се появява не само при паническата атака ами и без нищо.Примерно чувствам задух 3-4 дена после отминава после след 2 3 седмици пак се появи за няколко дена и така.... Нормално ли е?

Използвам възможността да се отклоня от темата и да задам въпрос, който мисля, че вълнува не само мен - защо няма специализирани места за работа с хора с ПР (клиники, комуни, общности - както искате ги наречете), където да се съберем и под ръководството на специалисти да си проведем една истинска терапия - ако трябва и месец-два да се откъснем от всичко останало, но от до да се заемат с нас специалисти, които наистина знаят какво правят. Не говоря за лудница, в която да те тъпчат с успокоителни и да лежиш безжизнено... говоря за място, където да работиш целенасочено по проблема си и да има реален ефект от терапията. Мисля, че много хора биха се съгласили да отидат на такова място, ако знаят, че ще се оправят. Какво са 1-2 месеца терапия на фона на целия ни живот с ограничения? Ако тук няма такива места, дали някъде по света има? Единственото, което знам е, че всяка година през февруари се събират в Наречен хора с нашия проблем и си правят колективна терапия, за някои е ефективна, но не това точно имам предвид... ако някой има такава информация, нека я сподели. Нека не си губим повече времето в симптоми, че той живота си мина. Дайте да видим какво да ги правим...

" ...защо няма специализирани места за работа с хора с ПР"

Това за България е трудна задача все още. Иначе в Германия и в другите страни има такива клиники за психосоматични проблематики, с престой и т.н. Но там психотерапията е регламентирана по здравна каса. Такова клинично лечение ще струва много скъпо при нас.
ПР е сравнително лесна психологична проблематика, колкото и да не ви се вярва. Както и различните фобии. Не се налага справянето с тях да се провежда в клиника. Излишно е просто. По-удачният вариант е групова терапевтична работа в региони, където няма специалисти. За сега това е варианта. А и да се осигури удобно и защитено местенце, отново съдейства за вкореняване на симптоматиката, а не за нейното разграждане.
Изобщо ПР е проблематика на цивилизиваните общества, където сблъсъка между личност и реалност е най-голям. Този сблъсък трябва да се състои, за да се преодолеят последиците от него. Така че в психотерапевтичен план хората с ПР нито трябва да се обгрижват, нито да се изолират, а да им се даде възможност да успеят да се впишат в реалността, такава каквато е.
Каква да е ролята на клиниката в осъзнаването при една жена например, че иска да напусне мъжа си и да преодолее несигурността от това? Защото в психотерапия главно се стига до житейски промени от такъв тип, които човек трябва да извърши в своята реалност, която е създал и страда от нея.

Съжалявам обаче този път няма да се съглася. Има най-различни случаи, при които такъв престой в клиника е абсолютно необходим като начало - аз не казвам да ме отглеждате и дункуркате, това е безсмислено, а да ми се даде посоката - първо, да се махна от дразнителите, да погледна на живота си отстрани, да работя целенасочено по проблема си, да бъда сред такива, които също работят и да правя всичко онова, което трябва да се направи, за да има положителна промяна. И да има някой, който контролира целия този процес. Иначе отивам си аз на психиатър, той си ми дава хапченца, аз си се пристрастявам, гълтам си ги, в един момент искам да ги спра, ама не мога. Или не искам. Или мотивацията не ми стига, или отлагам за после. Отида ли там обаче, няма не искам, няма не мога, ще се работи и това ще е и то както трябва, а не само да се отчита някаква дейност. Така си ги представям нещата и съм сигурна, че някъде това се случва и е факт. И че има и резултати. Искам пример за такова място, ако ще и в чужбина да е. Не е задължително да се чака да стане факт в България, може би част от хората могат да си позволят да отидат и на др място... всеки си знае възможностите. Начини ще се намерят, ако си заслужава.
Наркоманите да не би цял живот да живеят в комуна? Много ясно, че ще се върнат пак в средата, в която са били, но след известен период и след известно лечение, определен режим и начин на живот... Това не могат и няма как да направят сами, или ако ходят на терапия... а после вкъщи. Всички знаем как завършват тези "терапии". Да не би да е по-лесно да се откаже хероин, отколкото да се излекува ПР? И смятам сравнението за уместно, предвид колко зависими към лекарства, алкохол, и дрога има сред хората с тревожни разстройства. Не мисля, че идеята е лоша, даже е необходима. И не е задължително да е лудница, пак казвам. Достатъчно е да си сред хора, които наистина знаят какво правят.
Истината е че трябва много работа, много ежедневни усилия, следване на програма (пак давам пример с комуните, където се работи и се живее в опр режим) и тогава може би ще има някакви реални резултати.
Иначе домовете на много от нас ще си останат със затворени врати, а зад тях ще се крият психически и физически здрави хора, които просто не са попаднали на подходящото място, за да оставят тревожността зад гърба си. Междувременно са погубили собствения си живот, този на близките си, кариера и всичко останало, да не говорим каква загуба е това за цялото общество, за икономиката, да не продължавам нататък. Би трябвало да ни интересува колко изгубен и неизползван ресурс е това, най-ценният от всички - човешкият. И ако държавата не прави нищо по въпроса и не отделя пари по каса, то поне някоя неправителствена организация (например фондация Европея, която не съм съвсем наясно с какво се занимава и какви са целите и методите й на работа) би могла да разработи проект или програма, или не знам и аз какво, с някакъв срок за изпълнение - то ще си покаже дали е ефективна. Не знам къде трябва да се постави този въпрос, само казвам каквото мисля.

При зависимости този подход е наложителен. Но когато се работи със зависимости говорим по-скоро за депресивни личности, а когато говорим за ПР за тревожни личности.
Самото ти искане да се осигури безопасно място, където да се случва нещо, не ти ли прилича на същата безопасност, която се опитваш да си осигуриш по принцип? Аз за това казвам, че психотерапията не подкрепя ползите от симптома. Човек трябва да пребивава точно в средата, в която е произвел симптомите си, докато работи терапевтично, ако говорим за ПР и агорафобия, или социална фобия. Така може да вникне в смисъла им.
Естествено би било добре да има специализирани места, които дори да не са с клиничен престой, да работят целенасочено с определени проблематики. Но ние сме бедна страна  и това едва ли скоро ще се случи. Дори и да стане ще се започне от приорителните проблематики, а това са психосоматичните - диабет, хипертония, анорексия/булимия, колити гастрити ... и т.н. Тревожните разстройства са с по-слаб приоритет. Ако разбира се има НПО която да защити някакъв проект и получи финансиране да работи по програма с ПР-проблематика би било чудесно, макар че имам опит как напрактика се случват подобни проекти и не съм особено очарован от  практическите ползи.

Т.Тодоров,знаете ли в Стара Загора дали има специалисти относно ПР?Ходила съм при 1,но след 3 посещения ми каза,че нямам нужда от помощ.Съветът му беше да ходя на местата,които ме плашат и така в един момент ще свикна и ще спра да се страхувам.Това естествено не помага много и сега бих искала пак да ида при някой специалист,но незная при кого...

Скорпи, разбирам идеята ти. Въпросът е, че всеки от нас страдащите от ПР, има различен жизнен опит, различно усещане към света и различно отношение към проблемите. За пример ще използвам себе си. Ако мен ме оставят в група да се справям с даден проблем, трудно бих го направила, защото съм така устроена, че сама да намирам начините за решение. Да не ме разберете погрешно, не се хваля, само споделям. Ако трябва да се съобразявам с групата, сигурно не бих успяла, и това не се отнася само за проблемите, които съм имала с ПР. Отнася се за всичко, така съм устроена, че първо търся решението в себе си и ако не успея, пак търся решението в... себе си ;). Не казвам, че не ми е полезно общуването ми с братята по съдба, но би ми било трудно да се справя с нещо, ако няма така наречения индивидуален, а групов подход. Понякога личният проблем се размива работата в група. Не бих си взимала лекарствата само защото съм в клинично заведение и някой ме контролира, ако съм си вкъщи бих спазвала назначението на лекаря или съвета на писхотерапевта, без той или тя да ме наглеждат.Затова предпочитам индивидуалния подход, това е само мое мнение, разбира се.

Относно специалисти от Ст. Загора - не познавам. Гаранции мога да дам само за специалисти от София и Варна, които да са психотерапевти. Познавам много други из градовете които са в различен етап от обучението си в психотерапия - В. Търново, Ямбол, Габрово и т.н. Но гаранции мога да дам за хора от София и Варна само за съжаление.

todorov, А какво ще кажеш за ПР+агорафобия+депресия+зависимост... защото според мене никак не са малко случаите, в които проблемите си се трупат и се нижат един след друг. Прибави една анорексия в миналото и ето ти подходящ кандидат за клиника ;D
Естествено, че ако някой ще свърши работа, то това ще е НПО, макар че и това силно ме съмнява и все пак, ако се разработи такъв проект, аз бих участвала. Колкото до "безопасността" - не тя е ключовата за мен на такова място, а по-скоро средата и хората ще са ми от полза - както специалисти, така и себеподобни. Мисля, че това ще окаже по-силно въздействие - иначе и у нас съм си добре, и там ще съм на сигурно. Разлика няма. Разликата е в подхода. От това, че там реално ще се работи и ще се вижда напредвам ли или не. Сама вкъщи мога да си тъпча до безкрай, терапевтът да си приказва, аз да си знам своето. Кучетата си лаят, керванът си върви, нещата се протакват... и пак алкохол, хапчета, главата в пясъка и така до безкрай.

delicacy, не мисля че си схванала идеята ми напълно. Не става дума да си взимаш хапчетата под надзор, а изобщо да се вижда, че нещо правиш, и напротив - не да пиеш лекарства, а като ги спираш, да те наблюдават как ти се отразява, да ти помогнат да преодолееш симптомите на отнемането, докато утихнат, да се провежда необходимата психотерапия, специалистите да преценят за всеки един случай поотделно какво е необходимо, за да се постигне промяна и да ти изготвят някакъв план.
Да речем: постъпваш доброволно, казваш за какво си там, съставя се предварителен план какво ще се прави, за какво време, пари и пр., специалистът като разговаря с теб преценява дали си за индивидуална или групова работа, обсъждате го (нали сме с всичкия си, можем да си преценим и ние искаме ли да участваме или не), и действате. Ама всеки ден, целенасочено. А не някой ден ще се оправя, ама не знам кога... Стъпваш си на краката, правиш необходимите промени и в даден момент продължаваш сама нататък. И си абсолютно права, не за всеки ще е подходящо, но ако е доброволно, всеки може да си реши дали иска ли да се включи и съответно да се откаже, ако очакванията му не се покриват с резултатите. Нереално ли ви звучи? Никой ли не знае дали това не се прави някъде?

здравейте todorov,казвате че познавате добри психотерапевти от софия.може ли да ме насочите към такива."пробвала съм" два пъти но първия постоянно си гледаше часовника каго ще свършим а втория всеки път ме караше да разказвам всимко от начало и дори не си направи труда поне да си запише името ми камо ли да ме запомни.сега ме насочиха към елеонора златинова.дори довечера съм при нея.имате ли някакви отзиви за нея?благодаря предварително

Това не е психотерапевт. Тя е соц. психолог и има специализации по психотерапия. Може да е добър и сърцат специалист, но не е психотерапевт и не я познавам. Ще ви напиша няколко имена, а вие намерете координати в нета:

Мален Маленов
Светлана Николкова
Петя Хорозова
Евгени Генчев
Давид Йерохам

 

Добре,а може ли да ни дадете някакви жокери как да разпознаваме добрите психотерапевти,които биха ни свършили работа.

Единствения джокер е да има диплома за психотерапевт от акредитираните школи в БАП. Има различни сертификати, за асистент, за консултант ... ако не пише "психотерапевт" специалиста не е такъв.
Школите са:
Българско дружество по психодрама и групова терапия
Дружество по позитивна психотерапия в България
Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия
Българска асоциация по фамилна терапия
Българско неорайхианско дружество
Българско общество по аналитична психология К. Г. Юнг
Група за развитие на психоаналитичната практика в България
Българска асоциация по музикотерапия
Дружество на краткосрочните терапевти в България

Това пак не е гаранция, но поне тези школи имат етичен кодекс и терапевтите към тях подлежат на контрол, както върху дейността си, така и към теоритичната си подготовка. Аз лично бих ви препоръчал терапевт от първите три школи, но това е мое мнение.

 Тревожните разстройства са с по-слаб приоритет.

Много жалко ако наистина е така. Всъщност хората, които нямат ПР едва ли ни разбират, едва ли проумяват какво се случва с тялото и душата ни. Аз също мисля, че на хората с ПР трябва да се обърне по- голямо внимание, защото справянето с това заболяване или състояние незнам е много дълъг, труден и мъчителен проблем. Нормални и обикновенни неща ни се струват толкова трудни и ако кажа на някого, че немога да изляза, че немога да се кача в автобуса и т. н. едва ли ще ме разбере и ще ме помисли за "луда", а аз сигурно съм по- наред с акъла от него. Това е заболяване за което трябва да се помисли по- сериозно, защото ние хората с ПР едва ли ще се видим на улицата, за да споделим какво ни мъчи. Затова и аз мисля, че трябва да има места където да преодолеем проблемите си. Между другото ходих на специалист и той ми изписа велаксин, флуамиксол, деанксит и ривотрил и ми даде гаранция, че от тези хапчета дишането ще ми се оправи за две седмици...възможно ли е това да стане...? Някой пробвал ли е такова лечение за проблема с дишането ...?

Това очакване някой да помогне е част от проблематиката. Главното е вашата активност по отношение на вашата проблематика. Много хора доволно дълго успяват да са на терапия, поради тяхната лична мотивация, а не благодарение на някой, или нещо извън тях. Само това може да даде резултат. Това, че "не можете" да ходите на терапия, е част от вторичната психологична печалба от проблематиката. Вие "не можете" и много други неща да правите заради симптомите, което означава че те ви помагат да "не можете" точно тях. Когато сте готови има варианти много. С придружители в начало, ако има агорафобия и т.н. Терапевти има много и те ви очакват. Заповядайте. Специалист няма да почука на вратата ви, за да ви покани да работите със себе си. Това е изцяло ваша отговорност. На места където няма терапевти могат да се правят регионални групи, но отново с активна страна - вие.

Г-н Тодоров, физическите симптоми в началото на заболяването са изключително силни и затова повечето от хората търсят външна помощ, защото някои от тях дори трудно се движат и трудно биха отишли дори до психотерапевта. В началото на моето ПР, моят психотерапевт  идваше вкъщи, защото физически бях много изтощена. След като се съвзех ходех в кабинета му, но ми трябваше време. Затова  разбирам повечето от тях, които казват че се нуждая от подкрепа на някото, за да могат да се вземат в ръце. В острата фаза силата на физическия и психическия симптом е толкова силна, че движението на някои човек с ПР на моменти би било невъзможно без чужда помощ.

Така е, особено преди сесията при психотерапевта, всичко се засилва, зная :)
В началото с придружител. Психотерапевт не ходи по домовете. Ако симптомите са толкова силни, първо се започват лекарства и след като започнат да действат за да осигурят първоначален терапевтичен процес, т.е. клиента да може да ходи на терапия, нещата започват да стават. Схемата е тази. Когато напредне терапията нещата са ясни, няма нужда нито от лекарства нито от придружител защото човек се е осмелил да изследва себе си, и е използвал помощта на терапевта за тази работа.

"Между другото ходих на специалист и той ми изписа велаксин, флуамиксол, деанксит и ривотрил и ми даде гаранция, че от тези хапчета дишането ще ми се оправи за две седмици...възможно ли е това да стане...? Някой пробвал ли е такова лечение за проблема с дишането ...?"
Специалистът ти е предписал "множко" лекарства. Можело е само с "Венлафаксин" и ривотрил, като ривотрила се спира, другото се пие около 4-5 месеца и си "готова"..;.

Със сигурност тази комбинация ще премахне симптома "задушаване". Комбинирани са доста и силни медикаменти. Мисля че дори няма да е нужно да чакаш 2 седмици.

Благодаря Ви за отговора, но понеже казвате, че медикаментите са много силни, това което ме притеснява преди да ги започна е как ще се чувствам докато ги взимам. Дали няма да ме направят прекалено отпусната, защото аз веднъж преди извесно време пих един деанксит и после цял ден неможах да стана от леглото, аз сега трябва да взимам по два на ден, а другите хпчета са по половин или четвърт за три месеца първоначално...

Възможно е, но това ще е за кратък период от време в началото на терапията, докато преминат страничните действия на лекарствата и организмът се адаптира към тях. След това всичко ще се нормализира. Някой от предписаните ви медикаменти предизвикват зависимост, така че внимавайте. Аз досега съм пил само деанксит за около месец и се чувствах добре от него. Макар че това не беше скоро, спомням си че в първите дни от приема спях двойно повече. След още няколко дни започнах да усещам действието му.
Нямате основание за притеснение.

Много Ви благодаря!!!:)

Искам да споделя,че този симптом доста зачести.Правя преглъщания през няколко секунди,усещам че не мога да преглътна слюнката си.С яденето не е така,хем е храна,а пък си преглъщам горе-долу спокойно.Веднага ми мина през главата да не е гуша.Тя е с подобни симптоми,или си въобразявам.Правила съм преди 5 години такова изледване,но всичко беше в нормите.Какво може да е това?

 vesi2003, трудното преглъщане е симптом на агорафобията. Не му се притеснявай, няма страшно от задавяне, нито пък от гуша.

vesi2003, най- вероятно това е симптом на Паническото разстройство. При мен отминаха всички други симптоми като агорабофия, страхове, треперене и т. н и тогава се появи задуха. Преди повече от 2 години вече. Аз можех да преглъщам и слюнката си и хрна и течности, просто нещо ме притискаше на гръдния кош и не ми достигаше въздух. Като все едно са ми сложили 4, 5 тухли на гърдите и трябва да живея с тх :( Това, което знам аз за ПР, няма да го обясня професионално, защото не съм лекар, но ще ти го обясня нагледно. Значи, мозакът произвежда някакво вещество и го складира в една "кошница". От там някакви ензими го взимат и ТРЯБВА да го разпределят РАВНОМЕРНО по всички клетки в човешкия организъм. При хората с ПР, тези ензими са много активни и изпразват тази кошница от веществото ПРЕКАЛЕНО БЪРЗО и тя остава празна. Така получаваме различни и всевъзможни сиптоми, тъй като веществото не се разпределя равномерно по клетките. Това е био- химична реакция, затова неможе да се "хване" с изследвания. И затова ПР се лекува по симптоми, защото единствено изследване може да се напражи в Щатите, но е много скъпо. Така един от симптомите е задух. т. е. белите ти дробове са добре и дишаш, но чувството е, че не ти достига въздух. Аз пия антидепресант и засега съм много доволна, защото той забава действието на тези ензими и "кошницата" не се изпразва напълно. Надявам се, че и твоя проблем ще отмине и не е нещо друго :)

Симптом е на повишена тревожност, а не конкретно на агорафобия или пък някаква друга фобия. А повишена тревожност имаме в хиляди случаи.

Никога преди не ми се е случвало подобно нещо,напрово се плаша.На моменти имам суха кашлица,все едно изкам да откашлям нещо,а то няма какво.Замислям се за изледване на гуша.

Сигурно има много неща които искате да "изкашляте", но използвате грешната кашлица. Дали не трябва да "кашляте" по друг начин за да излезе това, което трябва да излезе "от тялото", съответно от психката и преживяванията ви?
В кои моменти кашляте най-много и се появява тази кашлица - когато сте сама, когато сте с други хора, точно определени хора, точно определени ситуации .... и т.н. неща, които ще хвърлят малко светлина, какво предизвикват у вас подобни ситуации, като преживяване и най-вече, какво преглъщате, или образувате психически и се опитвате да го изкашляте физически /което е обречено на провал/.

Искам да попитам има ли някой напълно излекуван от задуха на ПР?
 arms

 :)

track, може би си го споделяла, но моляте разкажи ми по- подробно колко време имаше задух, постоянен ли беше и как се справи с него? Ако не те затруднявам!!! Благодаря ти !!! arms

 :)

track, благодаря ти за отговора!!! При мен нещата са по- сериозни. Но откакто си пия антидепресанта виждам светлинка в тунела.  arms

 :)

Пия медикаменти вече осми месец. Преди да започна да ги вземам бях много зле. Криза върху криза. Сега нещата с дишането са много по- добре. Силата на задуха ми е много по- малка. На терапия неходя, защото нямам други симптоми. arms

 :)

Преди да ми се появи задухът имах всички други симптоми на ПР-то. Треперене, сърцебиене, агорафобия, страх и т.н....Когато те изчезнаха ми се появи задухът...Да, правила съм си всякакви изследвания- кръвни, хормонални, на щитовидната жлеза, даже си изследвах мозъка и белите дробове на скенар нелинейна диагностика- най- новия метод arms

 :)

здравеите приятели и аз както всички с паническо разстроиство турся помощ.:) остановиха ми диагнозата маи месец 2011 но пурвата ми криза беше на 22 април2011 от тогава на сам пия какви ли не хап4ета не се оправям и с тях и без тях все тая :(сега сум на ксанакс и фланксоул даже ми увеличиха дозата 3 пути днежно пия от фланксоула и положинка сутрин и же4ер ксанакс оба4е ме трежойи мисулта ч