evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: Nelly1317 в Март 12, 2011, 12:14:58



Титла: Моето паническо разтройство
Публикувано от: Nelly1317 в Март 12, 2011, 12:14:58
Здравейте,
нова съм в този форум, току що се регистрирах, защото имам нужда да споделя с вас моя проблем. Просто отчаяно бързо вече търся помощ и спасение защото не издържам. Страдам от паническо разтройство, доста силно изразено. Като се замисля, май винаги съм го имала но не съм го знаела и не съм го осъзнавала че е такова. Просто от година-две то се засили много. Всичко започна с една катастрофа която преживях на 17 години. Отивах на училище и чаках на един светофар за да пресека улицата. Имаше и други хора около мен. Не си спомням много подробности. Знам само че тръгнах да пресичам и после всичко изчезна. Като се събудих, се намерих на една маса в болницата. Всичко ме болеше, но най вече бях в голям щок. Просто все едно се бях събудила от сън и се намирам внезапно в болницата. Това беше нещото което роди моя ужас и страх. Едва днес мога да си обясня ужасния ми страх от лекар, бяла престилка и болница. Не ме е страх примерно от болка която би настъпила след  операция, защото бих я преживяла вкъщти, а от самата операция, макар и под упойка, защото протича в болница...От катастрофата ми се счупиха предните 3 зъба. Изградиха ми ги само временно и ми казаха че много неща няма да мога да ям, например ябълки. Уж трябваше един ден да ги изградя както трябва, с керамични коронки, но аз така и не се осмелявах, вече 12 години...Накрая се реших на коронките...направиха ми ги много хубави...гарантираха ми че вече ще мога да ям всичко, дори и ябълки и моркови...захапах първия си морков още на зъбол.стол...След този повратен момент започнаха паническите атаки> не можех да повярвам че вече мога да ям всичко, че най сетне имам хубава усмивка...започнах да се интересувам от това дали не могат по някакъв начин да се счупят, започнах да стискам зъби, да се гледам в огледалото, какви ли не мисли ми минаваха през главата....те се разрастваха все повече, докато не станаха единственото нещо което ме вълнуваше..като ме обхванеше страх, ставаше страшно> на работа, сред колеги, най внезапно...колко пъти ходих на лекар или зъболекар, защото мислех че нещо не ми е наред....и винаги се оказваше че всичко е наред. Тогава се срамувах от постъпката си и ставах нормална, казвах си че другия път ще мисля по разумно и няма да се поддам на глупави мисли....но другия път идваше и всичко пак беше толкова реално, този пуст страх....днес проблемът със зъбите е излекуван.  С помощта на психолог намерих начин да се преборя с тези натрапливи мисли и да се сдържам от действия, свързани с контрол. Проблемът ми сега е гърлото и сливиците ми. Постоянно имам чувството че започва да ме боли едната сливица, почвам да усещам болка в ухото, и се страхувам че се разболявам от гнойна ангина, и че ще трябва да ми се извадчт сливиците. Винаги мисля за най лощото и за крайности. Не боледувам често и не помня да съм имала много ангини. Не знам защо постоянно се страхувам от това. Гледам си сливиците в огледалото, като видя нещо което ми се струва нередно (а това са най често остатъци от храна които сами изчезват но в момента изглеждат като гной) ме обзема страх, обливат ме едни горещи вълни, губя почва под краката си и ми се иска само да ме няма, да изчезна, нищо друго няма значение, нищо....готова съм да се откажа от всичко само да ми мине атаката....и като мине, ставам друг човек. Казвам си, че ще бъда силна, че ми е писнало на мен самата да си измислям глупости, защото аз наистина нямам проблеми, и няма нужда да си ги създавам....
Помогнете ми, моля ви...


Титла: Re:Моето паническо разтройство
Публикувано от: raspberry230 в Март 12, 2011, 09:40:15
NELLY,струва ми се ,че проблемът ти не е бил решен напълно,спряла си да си внушаваш проблем със зъбите,но се е явил такъв със сливиците-спред мен отново на психическа основа!след него вероятно ще се появи друг!мисля,че трябва да се срещнеш пак с психотерапевт!
имам позната с такива хипохондрични внушения,тя не взе мерки навреме и нещата излязоха от контрол!впрочем когато имаше проблем със сливиците ходи ли на лекар?болно ли беше гърлото ти или ти казаха,че е наред?
успех,NELLY!
вярвай!ще се справиш!


Титла: Re:Моето паническо разтройство
Публикувано от: Nelly1317 в Март 12, 2011, 10:30:23
Здравейте,
много ви благодаря за отговора. Разказах най важните неща от историята си, разбира се има много подробности. Аз ходя на психотерапевт вече от 2 години, откак започна проблемът със зъбите...с негова помощ успях да се преборя с този проблем,, да се анализирам и да се ровя в душата си...но за съжаление паническите атаки са винаги различни, и всеки път проблемът изглежда толкова истински и достоверен, че ми е трудно да разгранича дали е наистина нещо лошо което ми се случва или е пак само поредната атака...да, за сливиците ходих последно на лекар-уши, нос и гърло (защото обикновен лекар не би ми дал тази сигурност от която така се нуждая), и тои ми каза че всичко ми е наред...аз се успокоих и това спокойствие продължи точно 2 дена...после от време на време пак усещах че май ме боли гърло и че май точно едната сливица...тогава пак идваше поредната атака, пак почвах да се гледам в огледалото, да ми се провиждат разни неща....най лошото е че съпругът ми най много го отнася защото е в непрекъснато съпрекосновение с мен...той е много търпелив и грижовен човек, но и той не може вечно да издържи....и това най много м плаши....разбирам го но така се чувствам като в клещи, защото аз повече от всеки друг бих дала всичко за да мога да се освободя от тези страхове....напоследък атаките ги имам почти всеки ден....


SimplePortal 2.1.1