evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте. Аз съм нова в този сайт,и реших да споделя със вас как се справих с пр.Всичко започна преди три години.Почина бащата на снаха ми,след около три месеца детето ми го приеха в Пирогов с изгарания.(Няма да изпадам в подробности.) Започна да ми става лошо, да ми се вие свят. Чувствах, че все едно ще припадна. Не обърнах внимание и помислих, че е от кръвното. По принцип съм с ниско кръвно.  Но нещата се задълбочиха. Започнах да не мога да спя, бях нервна, раздразнителна, непрекъснато кракът ми играеше и ръцете ми се изпотяваха. По това време работех, но ми беше много трудно. Често плачех и слизах от маршрутките. Получих сърцебиене, пристягане в гърдите и си мислех, че ще умра. Започнах да ходя по лекари. Изписаха ми "Ксероксат" и "Ривотрил" от 0,5. Междувременно непрекъснато виках линейки и ходих по доктори за да ми правят кардиограми и всеки път ми казваха, че съм здрава и сърцето ми е здраво.  След, като Ксероксата не подейства, го смениха със Серопрама. С него се почувствах малко по-добре и след 6 месеца реших сама да го спра защото се чувствах добре. След това П.Р. се върна пак. Непрекъснато изпитвах страх дали няма да получа инфаркт, защото все нови и нови неща излизаха. Задушавах се, не можех да дишам, пулсът ми беше все висок, имах пристягане в сърдечната област и накрая прескачания. Отидох на психиатър, той ми предписа Ципралекс, но и той не ми помогна. Тогава реших, че няма смисъл от лекарства и започнах да търся причината. Започнах да чета много книги, на  Луис Хей - "Излекувай живота си",  Хорхе Букай - "Трите въпроса" и много други. Най-много ме вдъхнови "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. От всичките книги си извадих най-важното и полезно за мен. Започнах да си правя утвърждения всеки ден сутрин и вечер и всичко е ОК. Успех на всички!!! Ако искате пишете ми на : krsi26@abv.bg

Криси, поздравления, че си успяла да намериш твоя път на победа над ПР!

Криси аз също смятам 4е сами трява дасе излекуваме от това без помоща на хапчета аз също четох под съзнанието може всичко но май съм нередовна с това да си казвам някой неща сутрин и вечер

криси много се радвам че има и излекувани сред нас.и аз отскоро съм предприела тактиката да се справям сама само с положителни мисли и приятни неща/понякога се получава понякога не/.дано успея....и тогава с удоволствие бих помагала на такива като мен,защото само който не е минал по този път не знае какво е....

Криси може ли подробно да обясниш за тези утвърждения и какво точно правиш?Благодаря предварително

И аз много бих искала да споделиш малко повече за тези утвърждения,ако е възможно!

Здравейте ! Значи утвържденията са няколко. Всеки ден във всяко едно отношение състоянието ми става все по-добро и по-добро. Орзанизмът ми се лекува по естествен начин и сам се възтановява. Аз съм здрава и пълна с енергия . Аз обичам себе си.Сърцето ми тупти с ритъма на любовта. Трябва да се казват всеки ден от 1 до 3 месеца.Можете да си купите билката А-Я сиропа има го в аптеките и струва 8 лева,но трябва да се пие 3 месеца! Усех на всички и много целувки. :)

ДО АНИ БАКАЛСКА ,Zdravei,pisax ti mnogo no mi se iztri saobstenieto,zatova ako iskash mi se obadi telefona mi e0894297808 kazvam se Anita,ako iskash moge i da se vidim.Az sam ot Sofia Celuvki.

Здравейте на всички..четох доста и май тук е най-правилното място за моето включване.Ако преди 3-4 години някой ми беше казал,че има хора които са се излекували от ПР щях да им се изсмея в лицата..Но ето,че дойде време,в което гордо заявявам,че избавление има.Аз съм само на 24 години.Първата ми паническа атака дойде,когато бях само на 19 години и щях да бъда абитуриентка и кандидат студентка.Освен ПР имах и много тежка агарофобия.И въпреки това завърших,ходих си на бала и станах студентка.Незнам точно кога дойде момента,в който нещата станаха нормални но знам,че ми отне около 3 години са се постабилизарам.Исках само да ви вдъхна малко куражи  и сили,защото съм безкрайно наясно за какъв див ужас става на въпрос.Моя съвет е да преодолявате страховете си един по един...

Чудесно, а сега ще е добре да ни кажеш как го постигна :)

Здравейте и от мен!Момичета, относно билковата комбинация А-Я :в състава и има жълт кантрион,който не е препоръчително да се взема с антидепресант.Билките колкото и да си мислим,че са леки и "ако не помогнат,няма да навредят"също се употребяват след консултация с лекар.

Скорпи,не шашкай момичето ;)

Zdraveite,pishete kak ste?Az v momenta 4eta Kniga za1 000 000 milion evro na Qn Van Xelsing pishe za straxa,za mislite.Vse oshte sam na polovinata.4akam da se poxvalite s neshto.Vseki den vlizam v saita.

Ako iskate mogem vsi4ki koito iskat da se sreshnem i da obmenim opit.

Аз съм "ЗА" такава среща. Ако се състои, бих дошъл.

4estita baba Marta na vsi4ki.Neka vidim ima li oshte gelaeshti?

С какво ;D Аз изобщо не съм страшна, само страхлива...  :D ;)

.....и пряма ;D

Много вярно е това! Но за съжаление на всеки успява да се справи сам, без помоща на хапчета. Понякога трябва много малко, за да върнем настроението си, предишния живот... Ако симптомите не бяха силни и тежки, може би щяхме да се справим. Аз съм в крайната фаза от лечението, върнах си предишния живот, след някой друга седмица спирам лекарствата напълно, но винаги имамедно наум....

Zdraveite.Kogato az pix lekarstva,vidqx 4e da 4ustvax se po dobre,no simptomite si ostavaxa.Togava razbrax 4e nqma smisal ot tqx.Posle ostanax samo na  Rivotril i ve4er ponqkoga Validol,ot nego vednada zaspivax.Zapo4nax da 4eta mnogo knigi kato Poiskai i shte ti se dade,Izlekuvai Givota si Trite vaprosa,Gledax i filmite svarzani s takava tematika,i vsi4ko koeto mi pomogna zapo4nax da go praktikuvam.I znaete li kolko e interesno,kak se slu4vat neshtata,sedq si na spirkata (a tezi dni e mnogo studeno) palq si cigara i si vikam avtobusa mi idva.predstavqm si 4e e na spirkata i az se ka4vam e nqma i minuta i toi naistina idva,i togava si vikam Da naistina stana.Dnes pak probvax i pak stana.Pisete vie vizualizirate li kazvate li si nqkakvi neshta?Az naprimer si kazvam(sutrin i ve4er)Az sam smela Az sam shtastliva.Az obi4am sebe si.A ve4er Az zaspivam lesno.CELUVKI Pisete koga iskate da se sreshtnem i nqma problem.

Това отдавна си го приказваме, аз понеже съм от нетърпеливите, си ги правя форумните срещи поединично.  ;D :D
Ама накрая ще взема да ви събера... :) :D

И аз имам желание да се срещнем и да се подкрепим взаимно!!!

---

Здравейте,не бих казъл все още че всичко е зад гърба ми но все пак искам да споделя и аз нещо по темата.Преди година и половина се случи с мен нещо което от начало възприех като инфаркт или инсулт.След като се наложи да посетя бърза помощ, се установи че съм с високо кръвно,естествено че ме изпратиха и на скенер и на кардиолог.От изследванията не се установи някакъв проблем но от цялата тази работа аз се психирах и тогава големите проблеми започнаха.Потене,втрисане,безсъние,изтръпване на крайниците,стягане в гърдите,задушаване,размазано виждане,присядане(буца) в гърлото и ред още други кое от кое по неприятни усещания и болежки.Предполагам че пишещите в този форум са до болка запознати с тези подробности.Но как се развиха нещата по нататък.Тъй като съм човек който се е преборил не с един проблем си казах че и този път ще се наложи да се потрудя и да опитам да се справя с това което ме беше сполетяло.Наистина от начало беше много трудно,не  една сутрин съм ставал и съм си задавал въпроса :"това ще има ли край някога".Посетих не един или двама лекари,всеки път си казвах ако сега този лекар не ми помогне ще отида при друг,давах си сам надежда и се навивах.Времето минаваше а проблема си стоеше нито по малък нито по голям.През този период ходих и на невролог и на психиятър и на кардиолог и при кого ли още не.Чудото се случи наистина случайно.При поредното ми  посещение при специалист невролог се оказа че апарата му за доплерова сонография не работи и тогава той ми препоръча да отида при друг специалист негова колежка,бивша завеждаща на неврологично отделение.Посетих тази лекарка(да е жива и здрава и хиляди благодарности),направи ми жената изследването и ми каза нещо което бях чувал и друг път а именно че съдовете ми са в перфектно състояние,но се усъмни че имам някакви прблеми с прешлените на врата.Изпрати ме на рентген  и наистина се оказа че имам шипове и дископатия.Изписа ми транксен и кавентон като след няколко седмици ми ги спря и ми предписа ремирта.И сега ,тук малко ще се размина с разбиранията си но факта си е факт, със първото хапче ремирта проблема ми отиде в историята.Естествено че с времето съм имал частично завръщане на проблемите си но силните кризи като цяло отшумяха и най важното съня ми се възстанови.Сега като резюме мога да кажа че от време на време вечер при лягане изпитвам лек дискомфорт който трае около 15мин.В заключение бих казал че волята,разходките сред природата,адекватното лечение за сега дават резултат,но не се самозалъгвам че има още доста път до крайната цел.

Аз също имам такъв проблем - изгладена шийна лордоза и остеохондроза на шийните прешлени - вратът ми почти винаги е под напрежение и много често се схваща, понякога доста здраво захапва - на мен ми помага мануалната терапия - най-лошият ми симптом е световъртежът. Той се съпътства и от други оплаквания, но това на мен ми е най-страшното. Като го получа, понякога с дни не мога да си седя на краката и да пазя каквото и да е равновесие,
въпреки че това сигурно съм го имала цял живот, а съм се въртяла на танци без проблем, дори сега по-скоро мога да се въртя, отколкото да ходя - тогава не го усещам. Понякога като лежа, имам чувството, че има земетресение, бучат ми и ушите, ако натискам шипа... та на мене ми казаха, че вариантите са 2: 1 - да родя и 2 - да чакам да ми се разхлабят връзките с възрастта, а дотогава мануална терапия. Предложиха ми и скенар терапия във Варна, не я направих, но мануалната определено помага симптоматично за момента, до следващия период на обостряне... и така, като го комбинираме с още няколко хронични проблема, плюс тези, които ме спохождат отвреме навреме, може да се каже, че няма ден, час или минута, в които да съм добре.  :-\ Не психически, а физически. Психическото напрежение идва като следствие - това е пътят на ПР при мен.  Самата паника се явява само едно допълнение, което ме довършва. Накрая обаче ще тегля майната на всичко и ще го живея тоя живот, само не знам кога ще е и какво точно ще е достатъчно силно, за да ме изкара от тоя цикъл на страх, нерви и несигурност...
Искам някой ден да се разпиша тука и да ви кажа, че съм успяла. Че съм се помирила със себе си. Че съм сложила в малкия си джоб неврозата, а не тя мене...

Здравейте, и аз чета много и най различни книги на тази тема, установих че най важното е да се намери причината за тези страхове и да се работи над нея, и че човек трябва да обича себе си, да си подарява малки радости. Например за нас, жените, (пиша поне на мен кое ми доставя радост) да се гримираме хубаво, това повдига самочувствието, да се облечем хубаво, да си направим някоя спа процедура, масаж, да почетем интересна книга.... Съшо така чух че много помагало медитация и йога, някой знае ли нещо по въпроса?Аз съм начинаеща в това отношение но определено смятам да се поинтересувам.

Ако това "лекува" ПР, аз трябва да съм се оправила мн отдавна, а също и никога дори да не съм се "разболявала", лошото е, че като седя вкъщи, малко се обезсмисля цялото това гласене, но пък и до кофата да ида, сигурно ше се напудря от до, щото тва излизане си е цяло събитие за мен ;D ;D ;D Как ше ходя по анцуг :D
И с абитуриентската си рокля бих тръгнала, ако ще помогне, ама...

Scorpi, ама то като не излизаш, естествено че няма смисъл гласенето...знам че не ти се мисли за излизане, знам, защото и на мен адски често ми е така, но точно тогава трябва да се насилваме да излезем, да се насилваме да мислим позитивно...знам че на теория е лесно, и аз много страдам и като нямам атака винаги си казвам че така и така ще правя, а после като дойде и ме срине....но няма как, трябва сами да си помогнем....разкажи малко за тебе, твоите атаки от какъв род са, ходи ли на лекар за това?

Аз имам панически разтройства от доста време, това бърка доста всяко начинание с кото реша да се хвана. Поражда силен дискомфорт, чувствам се доста пъти по-нисш от другите хора околу мен. От година горе долу започнах да посещавам психолог, скоро тя реши да започнем практика заедно и със психятър. Но няй-вероятно ще се наложи да сменя психятъра, така решихме с нея на последната си среща защото се затруднява работата и с мен. Проблема идва и доста от мен, аз някак нямам схема за нещата, проблема е че когато ми се натрапи нещо в главата че не съм го довършил или разбрал с подробност започват панически атаки на отброяване. Казвам си че това задължително трябва да бъде отброено над определен брой пъти и също да го напр. на момента. Като може да е ралично например страница на книга, нещо на компютъра, документ. Също страха че имам не добри знания по математика, от което започват пак проблемите че аз не бих могъл да се хвана никъде да роботя на по-високо платена работа. Аз по принцип никога не успявам да изразя нещата точно така както са, и може би в това е проблема. Напоследък никак не ми върви в работата, все за малко оствам където и да е, отказах се от кандидатсване защото натрапливостите се засилиха, аз за причтелка да не говорим и сега имам чувството че живея за нищото. Мисля че най-големия проблем е че не мога да си изградя схема за нещата, и това много товари ума ми. Хубаво е като чета за хора отървали се от това бреме, аз както писах от години съм така. А на последък и по-зле, пиша защото видях малко надежда от написаното в тази тема. Дано и аз някога имам късмета да се преборя, с непоносимия товар.

Така като чета си мисля че много от вас не сте наясно със справянето с тази проблематика. Излекуването от ПР не става с късмет, с усилия /например да мислим позитивно/, с борба със симптомите и всякакви случайности. Лечението на ПР може да се случи само и единствено с разбиране. Разбиране смисъла на ПР, каква роля играе, кога и защо се е появило, какво е променило с вас. Тук машиналното "от някаква травма, загуба, катастрофа, болест и т.н." не е отговора за неговата поява.
Добре е да се знае че ПР и всяко друго психологично затруднение, депресии, тревожности и т.н. имат определена роля в психологичния свят на всеки и те помагат /под повърхността/. Психиката на всеки сама си ги е създала, като ответен "удар" на нещо. Желанието да се премахнат симптомите винаги ще удря на камък. Симптомите винаги ще се завръщат, или ще се местят, или ще превземат нови области от телесното, защото това е единствената възможност психиката да се справи, и то без да се интересува дали се плашите или не от тези симптоми. Тъй като темата е излекуване от ПР, единственият начин е да има разбиране на горните неща. ПР за жалост при всеки има различен смисъл, така че е невъзможно някой, който е вникнал и разбрал собствената си психика да помогне на друг. Защото при другия смисъла ще е различен.

АААА, как да няма, Мохамед като не ходи при планината, не значи, че тя не може да дойде при него ;D :D А за да се върне и друг път, трябва да сме приведени във вид... как? Да не говорим и за самочувствие... сега аз като казвам, че не излизам, имам предвид не че не прекрачвам прага на дома си абсолютно никъде, а че живея с ограничения и да речем, си спестявам някои оживени места, има дни, в които не мръдвам от вкъщи, и такива, в които не се прибирам. Но в тези вторите ми е много трудно, защото е свързано с една огромна организация и усилия, сметки къде ще спрем, колко близо е колата, кои хора ще присъстват, в каква обстановка ще съм, абе всички подробности трябва да съм преценила, за да отида... И е едно голямо подканяне, мислене часове и дни преди това как точно ще се случи... В най-лошия случай излизам 2 пъти дневно да си разходя кучето около блока... при мене няма точно атаки принципно. Аз съм си в едно постоянно състояние на физически проблеми и страх от излизане навън... и мога да излизам по точно определен (от мен) начин, който не ми се струва "опасен"... да речем, мога да си хвана такси и да ви дойда на гости, обаче не мога да дойда пеша или с друг транспорт... ако сме в заведение, ще ми е гадно, но ако в заведението има малко хора или сме сами, ще е по-добре. Обичам по-малките пространства, избирам си да съм в такива, ако имам възможност, и се оглеждам за легла, дивани, столове, навсякъде, където мога да легна или седна, ако ми е лошо. През по-голямата част от времето съм зле, като под зле разбирайте вечни здравословни проблеми от някакво естество, несвързани с ПР - част от тях са хронични и са достатъчна причина да съм зле, обсъждала съм ги многократно. Та като така вечно ми е лошо, ми е трудно да съм сигурна навън. Обаче добре ли съм физически, страхът моментално изчезва - при мен по този път се случват нещата. т.е. не паниката ми прави физическите състояния, а обратното - те ме паникьосват. Така ми се роди агорафобията - заради физически проблеми се застоях вкъщи и добих навика да не излизам... като изляза всичко ми е интересно, хем ме е страх, хем се кефя, гледам хората вървят наведени и намръщени, аз вдишвам въздух на открито, радвам се на слънце и си казвам - "Добре съм, бе!"... съгласявам се да ме "разхождат" на най-нелепи места, дори и да е само с колата, все е нещо. Ходя с разни приятели да им правя компания, като вършат разни неща - да речем да си измият колата, да отидат на лекар, да си напазаруват... каня си хора вкъщи, защото не знам как точно да ви обясня, обаче аз винаги съм била суперсоциална, обичам хората и много обичам да общувам... искам да имам социален живот. И реален, не само виртуален, пред компютъра. В крайна сметка ПР не е единственото нещо, което имам, нали?  :)

Колкото до това, което е написал todorov, макар и за мен симптомите да са неприятни, да ме тормозят и да ми пречат, аз съм напълно съгласна с всяка негова дума и се убедих, че нещата са така. С помощта на терапевт (най-после открих правилния!) разгадах собствените си симптоми, знам какво е тяхното значение, "преведох" си ги, но като ме хванат, това не помага особено... вероятно още нещо е останало, но съм спряла да се ровя и се опитвам практически да се ориентирам... казвам, че се опитвам и че искам, не че съм се оправила... Може би точно осъзнаването на факта, че с воля и насилване не стават нещата, така както се проповядва тук, и имам малко по-различно мислене от останалите. Дали това е добре не знам, но определено не се задоволявам с това да се интересувам само от пулса и кръвното си... интересува ме повече не как да ги "оправя", а кое ги прави такива и как да го променя. Знам, че отнема повече време и усилия, но за мен това е вярната посока.

Според мен е съвсем логично че това че знаеш "превода" на симптомите ти не ти помага особено. Изходът е освен в осъзнаването на проблема и в неговото решаване. Иначе човек си остава с едни преведени симптоми и един осъзнат проблем и дотам. Това е все едно да ме боли корема, аз да знам че ме боли защото съм ял развалена храна и да си продължавам да си ям развалена храна (продължавам, защото не знам алгоритъма на решаване на проблема си и не ми е известно че трябва да спра да ям развалена храна, за да ми мине корема).

Student, разбирам и си абсолютно прав - това е половината свършена работа, но идеята ми беше, че съм разбрала, че потушаването на самите симптоми чрез позитивизъм и приятни развлечения не е достатъчно, каквито препоръки се дават - на нас ни е необходимо да го правим дотолкова, доколкото да не задълбаваме в депресивните състояния и да доскапваме каквото ни е останало, т. е. това са необходими неща, но само те не стигат. Ако се гримирам, страхът ми няма да изчезне, само външно ще съм по-добре. Отвътре емоциите ще си стоят. Това е просто излизане на театралната сцена, но не и справяне. Вътрешната промяна не се постига толкова лесно и бързо, за съжаление, а е един продължителен процес, който изисква постоянство, упоритост и още много много неща, на които имам да се уча...

Точно така и тези усилия трябва да бъдат насочени в правилната посока, която отдавна е трябвало да е станала известна.