evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: t.todorov в Февруари 08, 2011, 03:52:17



Титла: Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 08, 2011, 03:52:17
..............
"Почти всички симптоми ни принуждават да променим поведението си и тези промени могат да се разделят на две групи: от една страна, симптомите ни пречат да вършим нещата, които обичаме, а от друга - карат ни да правим неща, които не искаме. Един грип, например, ни възпира да приемем някаква покана за гости и ни принуждава да си осaтанем в леглото. Един счупен крак ни пречи да спортуваме и ни принуждава да почиваме. Подчиним ли на болестта намеренията и смисъла, то именно предотвратените и принудителните норми в поведението позволяват да се направят изводи за умисъла на симптома.
Една принудителна промяна в поведението е принудителна корекция и трябва да се приеме сериозно. Болният е склонен да се съпротивлява толкова силно на принудителните промени в начина си на живот, че обикновено се опитва с всички средства, колкото е възможно по-бързо, да анулира тази наложена от симптома корекция, за да може необезпокоявано да се върне към старите си привички.
Според нас, напротив, важно е да позволим на дадено смущение отначало наистина да ни извади от строя. Един симптом коригира винаги само някаква едностранчивост: свръхактивният е принуден да си почине, свръхподвижният е възпрепятстван да се движи, а на общителния е отнета възможността за комуникация. Симптомът принудително „съживява” непривлекателния за нас полюс. Би трябвало повече да се съобразяваме с него, да се научим да се въздържаме доброволно от онова, което той ни отнема, и да одобряваме наложеното ни по принуда. Болестта винаги е криза, а всяка криза изисква развитие. Всеки опит да се постигне статусът преди заболяването е наивен, или глупав. Болестта отвежда към нови, непознати и неизживени брегове - едва когато съзнателно и доброволно откликнем на този повик, придаваме смисъл на кризата."
.................
Един симптом наистина прави човека здрав, като осъществява в тялото онова, което липсва в съзнанието му, но този обиколен път не може да разреши окончателно проблема. Защото в съзнанието си човек остава болен дотогава, докато не интегрира това което е в сянка. При това телесният симптом представлява необходимия обиколен път, но никога - самото раз¬решение. Единствено в съзнанието си човек може да узнава, да научава, да изпитва и да преживява. Дори когато тялото създава необходимите предпоставки за придобиване на подобен опит, трябва да призна¬ем, че процесът на възприемане и преработване на информацията протича в съзнанието.
Например преживяваме болката изключително в съзнанието, а не в тялото си. И в този случай тялото служи само като посредник, който помага за натрупването на опит на това равнище (че в последна сметка тялото не действува принуждаващо, се вижда ясно от болката-фантом ). Струва ни се, че е важно - въпреки тясното взаимодействие между съзнанието и тялото - да умеем да правим мис¬лено ясна разлика между тези две равнища, ако искаме да схванем правилно поуката от болестта. Образно казано, тялото е мястото, където един идващ отгоре процес достига най-ниската си точка и затова после сменя посоката, за да се изкачи отново нагоре. Една падаща топка се нуждае от ма¬териална среда, за да може отново да отскочи на¬горе. Ако се спрем на тази „аналогия за горе и долу", ще видим, че процесите на съзнанието се „спускат и пропадат" в телесното, за да се превърнат там в противоположния си полюс и отново да могат да се издигнат в сферата на съзнанието.
.............

"Болестта като път" - Torvald Detlefsen


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 08, 2011, 05:11:50
Ок. Хайде сега да преведем този теоритичен текст и да го обвържем с практиката: Ако да речем симптомите ми се появяват в определена ситуация, която мозъкът ми регистрира като "опасна" и "застрашаваща" и включва механизма за "предпазване" - и се започват познатите неприятни оплаквания, имам 2 варианта: Вариант 1 - Избягвам "опасните" ситуации, оставам си вкъщи, угаждам на симптома, той си ме "пази", но продължава да съществува, да нараства, да командва и да ме прави подвластна на него. Вариант 2 - - Игнорирайки неприятните усещания, които симптомът създава, аз го пренебрегвам, тегля му една... и излизам. Опъвам му се, опитвайки се да си възвърна контрола. Над себе си, над него и над живота си.
Съвсем логично второто е много по-трудно изпълнимо и най-вероятният сценарий си остава Вариант 1.
Та въпросът ми е: ако симптомът ме "пази", Вариант 2 помага ли или вреди при справянето с проблема? Кой е пътят, който трябва да се извърви, за да се стигне до желаната цел - оздравяването и отменянето на "програмата", на която можем иначе да си циклим до безкрай? Така и не ми стана ясно изправянето лице в лице с онова, от което се страхуваме, помага или вреди?
С прости думи казано: Ако се хвана да излизам, независимо от целия ужас, който ще преживея, правилен или погрешен подход е това? Ще успея ли по този начин да се освободя от симптомите и ако това се случи, добре ли е или е зле за психиката ми? Защото от написаното излиза, че симптомите съхраняват психичното ни здраве - тогава питам, ако тях ги няма, какво ще се случи? От друго ли ще се разболеем? Или ще се отървем от проблема и край?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 08, 2011, 05:20:02
Не, симптома принудително изпълнява това, от което е имал човек нужда, но не го е изпълнил съзнателно, а е пренебрегнал тази нужда.
Самият факт, че симптома кара човек да започне да се държи по определен начин показва, когато е трябвало да го направи не го е сторил. Симптома идва, като "наказателен отряд" за да "случи"  това което е трябвало да се случи.
Мисля че точно този текст не е толкова сложен. може би трябва да се прочете няколко пъти. Там дори по-лесно е обяснено отколкото аз мога го кажа.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 08, 2011, 05:36:32
Прочетох го 3 пъти много внимателно... Имах предвид по-скоро каква практическа полза би могъл да ни донесе, а не че е неясен.

Цитат
Самият факт, че симптома кара човек да започне да се държи по определен начин показва, когато е трябвало да го направи не го е сторил. Симптома идва, като "наказателен отряд" за да "случи"  това което е трябвало да се случи.

Т. е. ако не съм си давала нужната почивка и съм се натоварвала твърде много, симптомът ме принуждава да си почина и да си стоя вкъщи, както е трябвало да направя преди? Може и така да е, аз преди бях наистина в другата крайност - да не се прибирам, да съм много активна и текстът мн добре ми пасва в това отношение.  Ама вече си починах де, стига толкова!  :D Време е да се работи и живее. Затова пак ще попитам: излизането насила ще ми помогне ли да преодолея симптома и ако това стане, да се смятам ли за излекувана или да очаквам нещо друго да го замени?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: delicacy в Февруари 08, 2011, 05:39:36
Според мен симпотмите могат да бъдат разглеждани двустранно. Те са ни приятели, защото помагат да станем това, коеот природата е кодирала в нас, но те са ни и врагове в случаите, когато ги разглежадме като период загубен живот в борба с тях. Огромният стрес и ограничения,които търпим, ги правят наш враг. Годините живот, които отдаваме на тях,за да ги разберем, ни правят малко тъжни. Но всъщност пребиваването на земята не е ли това, за да учим и да трупаме опит? А без страдание опит няма, май ;D Ох, звучи мазохистично! >:(


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 08, 2011, 06:35:44
skorpi, задаваш много конкретни въпроси, на които можеш само ти да си отговориш. Постнах този цитат защото видях как много сложното разбиране за симптома и неговата роля е обяснено простичко и разбираемо.
Ти опитваш прибързано да "разкодираш" посланието на симптома. Нека се насочим към първия абзац:
"Почти всички симптоми ни принуждават да променим поведението си и тези промени могат да се разделят на две групи: от една страна, симптомите ни пречат да вършим нещата, които обичаме, а от друга - карат ни да правим неща, които не искаме. "

До тук се вижда как появата на симптома предизвиква промяна в поведението в две посоки.
1- "забранява" определени поведения
2- въвежда нов тип поведения
Тези промени настъпват без значение дали искаме или не те да се случат.
Минавам към втория абзац:

"Болният е склонен да се съпротивлява толкова силно на принудителните промени в начина си на живот, че обикновено се опитва с всички средства, колкото е възможно по-бързо, да анулира тази наложена от симптома корекция, за да може необезпокоявано да се върне към старите си привички."

Значи тук трябва да е ясно едно нещо: няма как личността да се върне същото функциониране както е било преди симптома. Самият симптом се е появил за да промени точно това функциониране. В този смисъл излекуване не е равнозначно на както бях преди. Колкото повече човек се стреми да е "както преди" толкова повече симптома ще му "напомня", че "преди" не е било добре за него.

Третия много важен абзац:
"Един симптом наистина прави човека здрав, като осъществява в тялото онова, което липсва в съзнанието му, но този обиколен път не може да разреши окончателно проблема. Защото в съзнанието си човек остава болен дотогава, докато не интегрира това което е в сянка. "

Какво, което е липсвало в съзнанието, т.е. е било забранено да се осъзнае се опитва симптома да "съживи" използвайки тялото?
В този случай ако се разбере, какво иска да "постигне" симптома и му се помогне адекватно, той ще си отиде. Тази цел обаче е различна за всеки и няма общ отговор.
Идеята на тази тема беше чрез този автор и неговите обяснения да се изгради една по-друга представа за симптома. Те се появяват за да настъпи здраве в най-общ смисъл. Но само "изработването" му не е достатъчно, тъй като самият той предизвиква страдание, но точно определено, такова което се опитва да освети това което е в сянка и което съзнателно е било пренебрегвано от човек, преди самият симптом.





Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 08, 2011, 06:53:41
Цитат
skorpi, задаваш много конкретни въпроси, на които можеш само ти да си отговориш.

Много го мразя този отговор, но го очаквах ;D

Цитат
Ти опитваш прибързано да "разкодираш" посланието на симптома.

Бързам, защото ми омръзна от анализи, докато ежедневието ми си остава същото. Така имам чувството, че тъпча на едно място и не виждам нито къде стъпвам, нито накъде вървя.

Цитат
Значи тук трябва да е ясно едно нещо: няма как личността да се върне същото функциониране както е било преди симптома. Самият симптом се е появил за да промени точно това функциониране. В този смисъл излекуване не е равнозначно на както бях преди. Колкото повече човек се стреми да е "както преди" толкова повече симптома ще му "напомня", че "преди" не е било добре за него.

Под "както преди" аз разбирам да мога да изляза на кафе или кино с приятели, да водя нормален социален живот, както всеки друг. Като нормалните хора. Не казвам, че всичко трябва да е точно каквото е било, изобщо не държа на това, пък и то това преди е било отдавна, сега обстоятелствата са други - с и без ПР нещата няма да са същите и вероятно наистина не трябва да са. Ако не се лъжа Жан Пол Сартр беше казал, че не може 2 пъти да влезеш в една и съща река - нямам против и друга да е реката, стига да не стоя на брега и да се питам ще мога ли някога да плувам...

Цитат
Какво, което е липсвало в съзнанието, т.е. е било забранено да се осъзнае се опитва симптома да "съживи" използвайки тялото?
В този случай ако се разбере, какво иска да "постигне" симптома и му се помогне адекватно, той ще си отиде. Тази цел обаче е различна за всеки и няма общ отговор.

Тук удрям на камък. И не само аз. От последния абзац си правя извода, че и да се съдера да излизам, пак ще ме тормозят симптомите - някои ще си ги притъпяват с лекарства до края на живота, други инатести ще си излизат и ще си търпят оплакванията, а трети сигурно ще си останат вкъщи. Честно казано, не ми изнася да съм в нито една от тези групи. Искам да съм в групата на справилите се, но очевидно нито с чакане, нито с бухване в страховете не се преодолява... тогава как... може би трябва да действам на сляпо на принципа "проба" - "грешка" - карам наред, докато нещо подейства. ;) - горе-долу каквото правим всички тук.

А ако правилно съм разбрала темата, тя служи, за да погледнем зад симптомите и това какво се опитват да ни кажат те, вместо да ги мразим и да се чувстваме прокълнати ;D



Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 08, 2011, 07:05:35
Точно така. В самия симптом е скрито и решението за всеки. Но основното е да се разбере, когато внимателно се погледне, какви поведения е отменил той, и какви нови поведения е създал. Тези промени личността е трябвало да направи по един или друг начин преди симптома, но не го е сторила, като съзнателно е потиснала тази нужда. Симптома точно заради това се е появил и макар и "грубо" /за нашите разбирания/ е взел нещата в "свои ръце", използвайки тялото, като инструмент.
Да, симптома не е нещо, което трябва да се мрази, маха, да се справя някой с него, да се притъпява и т.н. Трябва просто да се разчете.  Това не е лека задача, все пак. Но активността трябва да е в тази посока.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: delicacy в Февруари 09, 2011, 11:10:33
И все си мисля, че симптомите са резултат от изживяна травма. Симптомите повтарят ситуацията, при която тя се е случила. Иначе трудно бихме могли да си обясним само с погрешно поведение паническите атаки, който се появяват при деца на 14-15-16 години.
В 80-90 процента от случаите, според мен ПА са предизвикани от някакъв шок, стрес,някакво насилие.И симптомите са отговор на това насилие. И при всяка ситуация, където човек не може да се измъкне веднага, те му напомнят на ситуацията на насилие или травма, или някаква заплаха за здравето му, където той не е могъл да се измъкне и симптомите се появават.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 09, 2011, 11:28:08
Цитат
В 80-90 процента от случаите, според мен ПА са предизвикани от някакъв шок, стрес,някакво насилие.И симптомите са отговор на това насилие. И при всяка ситуация, където човек не може да се измъкне веднага, те му напомнят на ситуацията на насилие или травма, или някаква заплаха за здравето му, където той не е могъл да се измъкне и симптомите се появават.

Или по-скоро не самата случка и преживяване, а нашата реакция спрямо ситуацията... защото има много жертви на насилие, които не развиват ПР или в семейство с две деца, малтретирани наравно от родителите, едното ще развие тревожно разстройство, другото не. Носят един и същ ген и тип нервна система, отгледани са и възпитани по един и същ начин. Тогава кое е нещото, което произвежда симптома? Очевидно не е само средата, ситуацията - според мен ключът се крие в субективното преживяване на обективната реалност и това какво си направил с емоциите, които си изпитал тогава - дали си ги потиснал, изтласкал, преживял, а впоследствие и с натрупването на нов опит от подобни случки, ако реакцията е аналогична, се получава един вид затвърждаване на механизма за справяне (който се явява във формата на симптоми) и той се задейства всеки път, щом припознаем "опасността", прехвърляйки я върху хора и ситуации, които реално не ни застрашават.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 09, 2011, 12:07:23
Много важно е да преминете от разсъждения "по принцип", към "при мен".
Да събитие има и то показва несъстоятелността на поведенческия модел. Т.е. симптома запълва празнотата в "справянето". Така една несправяща се личност, благодарение на симптома започва да се справя в точно тази определена област. Защото ако симптома диктува "не оставай сама, защото ще те е страх и ще имаш ПА" означава че личността, някога, преди симптома не си е доставила нужната близост с някой и сега симптома "насила", я заставя да го направи.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: reni1506 в Февруари 11, 2011, 07:41:48
Много интерестна и полезна тема!!!
Честно казано никога нямаше да се сетя за това,че "не оставай сама, защото ще те е страх и ще имаш ПА" означава че личността, някога, преди симптома не си е доставила нужната близост с някой и сега симптома "насила", я заставя да го направи."


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 11, 2011, 09:04:04
Това не са ли вторичните ползи, които си набавяме чрез "болестта"?
Някой да ни обръща внимание, да ни обича, да се грижи за нас и то точно определен някой, който няма да е по този начин до нас, ако "оздравеем"...
Спомням си преди време едни данни, които ми бяха представили за децата с астма и алергии (които в голямата си част също са психосоматични) - обикновено се срещаха при деца, които не получават достатъчно внимание от родителите си, които са пред развод... и болестта на децата им ги събира - те спират да се карат, обединени в грижата по тях... а дали ПР не е именно това? Начин да постигнем иначе непостижимото?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 12, 2011, 08:14:25
Топло, топло ....
А защо е иначе непостижимо? Заради тази непостижимост симптома се явява единственият начин, който подсказва, че трябва да се направи постижимо по други пътища, да се постигне същият резултат, така както той успява да го постигне.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 12, 2011, 10:17:25
Цитат
Топло, топло ....
А защо е иначе непостижимо? Заради тази непостижимост симптома се явява единственият начин, който подсказва, че трябва да се направи постижимо по други пътища, да се постигне същият резултат, така както той успява да го постигне.

И тогава ПР ще изчезне, защото няма да има смисъл от него ли?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 12, 2011, 06:54:44
Да. Но преди да изчезне трябва да се "увери", че новият начин работи и доставя същата полза колкото и симптома.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 12, 2011, 07:38:37
Сега тук може би е уместно да кажа, че една и съща сходна симптоматика може да е ПР, а може и да не е. От гледна точка на психиатрията при положение, че медикаментите са борба със симтома това не е от значение. Когато говорим обаче за психотерапевтична работа тази разлика е от съществено значение.
В единия случай симптоматиката може да се разгради, т.е. да бъде "прочетена" и след необходимата поведенческа промяна да изчезне.
Когато говорим за симптоматика  свързана с една хистерична личностна структура например, това става много трудна и едва достижима задача. Това е така, защото симптоматиката е част от личността, а не симптом а личностната промяна е трудно осъществима. Промяната на личностната конституция е почти невъзможна, освен при много дълдосрочна дълбинна терапия и то ако клиента е все още в етап на който изгражда личността си, да кажем до 25г.
Така привидно еднакви симптоми налагат различна терапевтична цел. В единия случай е прочит, промяна и изчезване на симптома, а в другия целта е по-добро функциониране с наличието на симптома и на втори план опит за личностна промяна.
Психиатрията почти не прави тази разлика поради факта, че тя не е терапевтично насочена, а към симптома.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: reni1506 в Февруари 12, 2011, 11:38:56
Ето това изказване за симптомите много ми хареса:"Ако си стигнал до положение на временно спокойствие, означава, че си успял да разбереш нуждите и:без стресови ситуации/в нашата действителност едва ли е възможно/,природосъобразен живот и най-вече, когато ПР отново те посещава ,да го посрещаш като стар приятел, бързо да го нагостиш и да ЗАБРАВИШ,ЧЕ Е ДОШЪЛ."


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 12, 2011, 11:45:11
Цитат
Когато говорим за симптоматика  свързана с една хистерична личностна структура например, това става много трудна и едва достижима задача. Това е така, защото симптоматиката е част от личността, а не симптом а личностната промяна е трудно осъществима. Промяната на личностната конституция е почти невъзможна

Добре, а как да разберем към коя група сме? И една хистерична личност не би ли следвало да прояви симптоматиката си много по-рано?
И да няма ремисии и рецидиви, а едно перманентно състояние - поведението на хистериците, доколкото на мен ми е известно, е доста показно и цели привличане на вниманието, докато при ПР е точно обратното - всеки се опитва да си прикрие симптомите, за да не разберат другите, че e зле и ако му прилошее, се чуди къде да се скрие - т. е. това са две диаметрално противоположни картини...
затова ми е странно как едното може да се сбърка с другото... хистериците имат ли агорафобия? Кога се появява тя?
Малко се смесват нещата и преливат от едно в друго сякаш... така например един човек с ПР може да има хипохондрия в по-лека или в по-тежка форма, но дали тя не е съвсем основателна, имайки предвид, че му се появяват симптоми, които могат да бъдат причинени от редица физически заболявания и състояния...  и дали всички са диагностицирани с точност? От друга страна човек с ПР и хипохондрия често търси болнична помощ, вика линейки, попада в лечебни заведения, изследва се, някои дори се движат с медицински персонал... което пък може да се сбърка със Синдром на Мюнхаузен... а колко още болести могат да предизвикат физическите оплаквания, съотнесени към ПР... Ето тука стигам и до вариант 3: Човекът си има някаква физическа болест, която го води до страха и колкото и да се влачи по психотерапии, проблемът си остава и му провокира паниката, т. е третира се следствието, не причината. Симптомите обаче остават, защото психотерапевтът не може да излекува физическата болест, не му е и работа...
Не са ли именно специалистите тези, които трябва да правят разликите, да улавят скритите сигнали и да правят своята преценка, за да разберат откъде тръгват нещата и да ги доведат до успешен край?
На мен ми звучи малко нелепо да речем да ходиш години наред на терапия и накрая да ти кажат следното: "Ами ти всъщност нямаш ПР, просто си си хистерична по характер, т. е. глей си работата ;D
Дори хора с по 15-20 години "лечение" на ПР не са напълно сигурни какво им има и какво "лекуват"... накрая знаят повече от терапевтите си.  :-\ Но какво от това?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: delicacy в Февруари 13, 2011, 12:32:01
При мен симптомите отслабват с  разкриване на връзката: психическа преработка /мисъл/- симптом - страх.
В момента, в които разбера каква мисъл е породила определен симптом при първата ми ПА, симптомът изчезва.Но изчезват в определена последователност. В обратен ред на появяването си.
Осъзнаването отнема различен период от време. Случаве се като вид прозрение и олекване от огромния товар, които си имал, докато си се лутал- защо определено нещо се случва по даден начин.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: silvana32 в Февруари 13, 2011, 12:39:18
Привет!Аз го закъсах с нерните преди няколко години.При мен като чета е по-скоро вид невроза.През деня уж съм добре,по-нервна съм,промени в настроението,но все пак си правя всичко.Понякога получавам студени тръпки по тялото и сърбежи .Но кошмара идва когато легна да спя.Две-три минути след като съм легнала,по пръстите на ръцете ми започват едни мравучкания,парестезии.Все едно някой е пуснал ток в палеца и показалеца най-често.А понякога и по пръстите на краката.От време на време и сърцебиене имам,но то е за кратко.В по-изострените моменти се е случвало и изтръпване на тези два пръста и пресъхнало гърло.Ужасно е,обръщам се от една страна на друга,ставам често по малка нужда...На другия ден съм като вампир.
Пия ципралекс от два дни.Това е трета моя криза,но предишния път пих ципралекса само един месец и го спрях.Девет месеца бях добре,до преди един месец.Предишните два пъти това мравучкане ми се получи след няколко ходения на фитнес.Аз съм доволна от ципралекса,няма привикване към него,само сухота в устата.Но си е химия.Преди това пробвах с валериан високи дози,изобщо не помогна.Деанксит също съм пила преди две години.Вече зная че няма да умра от това,но ме е страх да не се влошат нещата.Ципралекса го пия по 5 мг сутрин.Защо фитнесът провокира симптомите ми,нали уж е добре да се спортува.Вече ме е страх и да тичам на пътеката дори.Казват,че трябва да не се мисли за това,да свикнеш с него,аз много нощи съм търпяла,но в един момент вече нямах сили,изнервих се много.Някаква гледачка казала на майка ми,че ако не престана да обръщам внимание и да се вглеждам в себе си,може да се влоши депресията.Именно това изречение ме провокира да прибегна пак до ципралекса.В четвъртък съм на невролог в Токуда,ще видим какво ще измислят този път.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 13, 2011, 02:16:02
"Не са ли именно специалистите тези, които трябва да правят разликите, да улавят скритите сигнали и да правят своята преценка, за да разберат откъде тръгват нещата и да ги доведат до успешен край? "

За психиатъра няма значение дали симптомите са свързани с хистерични прояви на една хистерична личност, или е ПР на конституционално натраплива личност, защото те работят само на ниво симптом. Точно за това понякога може да се постави и диагноза ПР на някой, който е с хистерична проблематика защото лечението с медикаменти атакува еднакви симптоми.
При психотерапията това разграничение е много важно. При всички положения още в началото човек трябва да е наясно върху какво работи. Няма как терапевтичната цел да е известна само на терапевта, защото тя се изгражда с активното съдействие на клиента /ако говорим за психотерапевтичен процес, а не такъв който се опитва да е психотерапия/.
Да, при хистериците има богато създаване на симптоми, та дори парализа на крайници и слепота, която няма физиологична причина.
Когато има първо физическо заболяване, което е отключило да кажем някакъв ПР епизод, психотерапевта работи с преживяването на клиента относно болестта му и най-вече върху емоцията, върху която се е фиксирал, за да преработи тревожното събитие. Обикновено емоциите, върху които се фиксира са три: страх, агресия и тъга, мъка като депресивно преживяване.Така всеки един си има определена фиксация в емоция, с което преработва тревожността.
В психотерапията не е необходимо точното събитие, което е отключило епизода на ПР, а към каква емоция се фиксира човек, когато преработва тревожността от това събитие. Винаги се оказва, че човек преработва всяко тревожно събите по принцип с определена фиксация от горните три. Терапията изследва този механизъм и прави опит да промени тази фиксация към преживяването. Ще дам някакъв пример.
Да кажем че има смърт /това е най-сериозната макротравма/. Много е важно с какво преживяване за мен е свързано това събитие. Аз може да съм ядосан на съдбата, на живота и т.н., което е агресия насочена навън, може да почна да се страхувам за собствения си живот, да се уплаша че има край /страх/, или да потъна в мъка и тъга /депресия/. Понякога може да се съчетават и две фиксации към емоции. Проблема обаче е, когато тези емоци, към които съм фиксиран не получават съзнателен достъп. Тогава единствения начин те да достигнат в съзнанието е чрез симптома. Така например повръщането е агресия, буцата в гърлото е агресия, сковаността и дереализацията е страх, чувството за вина и самообвиненията са депресивни, фобиите са агресия /т.е. има неосъзната фиксация към агресия, която на съзнателно ниво, на повърхността е несъстоятелен страх. Така лека-полека се оформя картината, а симптома балансира нещата. Терапията се намесва в това "равновесие" за да може човек първо да го разбере и после да започва да го променя.
В този процес терапевтичната цел, кяото се оформя разнищвайки по-горния механизъм в зависимост от ресурсите на клиента може да е:
1. Как клиента да живее по-добре знаейки от къде идват симптомите му и намалявайки неговата тревожност.
2. Как се е оформила неговата личност, че да се фиксира при обработка на тревожно събитие в определена емоция. Ако се научи да и дава съзнателен достъп "навън", няма да има нужда да го прави несъзнавано със симптоми.
3. Промяна на личностната конституция която се оформя в първите 7г. - най-трудната и амбициозна задача. Психоанализата прави опити тук, както и дълбинната терапия.

Както казах това зависи от ресурса. При един възрастен човек, с много години симптоматичен опит не е възможна третата терапевтична цел. Може и втората да не е възможна. Първата обаче е най-лесно изпълнима - осветяване на психосоматичният механизъм. Както знаем тялото не е възможно дълго време да понася психичния симптом и някой орган, или система развива вече соматична болест. Това са действителните психосоматични заболявания, които са 7.

Ако трябва да обобщя, симптома е винаги изтласкана емоция, която се "материализира" в тялото. Дали ще е сърцебиене, дали световъртеж, дали задушаване, повръщане и т.н. това няма значение за психотерапията тъй като тя работи със значението на симптома, а не с неговата форма.
Сега действителното ПР е характерно за модерните общества /т.е. ние вече започваме да сме такова и да да проявяваме типичните психологични проблематики за това/. Обикновено хората с ПР преди това са били много дейни, социално "потентни", пробивни, дисциплинирани, активни и борбени. Всичко това е агресия, но конструктивна агресия, социално приемлива. Такива хора изпадат в трудност да реализират своите агресии, когато средата ги постави в ситуация те да не могат да бъдат това, което изброих по-горе. Какво да правят с агресията си тогава? Тук тяхната невъзможност да бъдат "агресивни" по друг начин ги тласка в задънена улица. Как да се справят с тези агресии? И така някакво събитие им отнема този начин. И когато са агресивни, но начина по-който са свикнали да са такива им е отнет, стават като "батерия", която не може да се разреди. Този заряд обаче може трудно да бъде задържан несъзнаваното си знае работата, като го разрежда със симтома. Именно по тази причина симптома е много важен и помага.
Според един психотерапевтичен модел, човек може да е агресивен с тялото си, в дейността си, в контакта с другите и във фантазиите си. Разбирате че хората с ПР са конструктивно агресивни в дейност. Когато тази възможност се отнеме, те преместват своите агресии в някоя то другите области, но там тя е несъзнавана, а несъзнаваното използва тялото като "помощник" за да я изведе навън. Така при ПР тази област е тялото.



Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 13, 2011, 05:27:04
От написаното отново си правя извода, че имам ПР и то не от година, а може би съм го имала през по-голямта част от живота си, като в зависимост от ситуацията, активността ми, и взаимоотношенията ми с хората, ПР е приемало различни форми. В един момент ме е тласкало към свръхактивност и тогава е било конструктивно за мен, защото е водело до успехи, но и е натрупало много умора - перфекционизмът е крайно изтощителен... Относно агресията към тялото - когато тя не е била симптом, е била диети, анорексия, самодисциплина, изтощителни тренировки... брей, изобретателна е тая невроза, колко умело си е проправяла път през цялото време почти незабелязано... Ето защо агорафобията се е появила в момент, в който въпросното натоварване (физическо и психическо) вече не е било възможно... При втората най-сериозна макротравма (както се оказва, че съм имала) нещата съвсем се задълбочават, защото вече ПР върви с "опашката" си - депресията и те така преливат едно в друго, че сякаш взаимно се подхранват... Достигам до заключението, че единственият конструктивен начин за справяне с невротичната ми личност е пренасочването на енергията ми в работа, там където ще има полза, а не вреда от агресията... Контактът с другите и фантазиите са области, в които определено ще е по-трудно... там съвсем не ми е ясно какво трябва да направя, за да се подобря... и съм на принципа "проба"-"грешка" все още. Може ли да се каже, че ангажирането с някаква дейност и отдаване на голямо количество енергия за нея може да допринесе за подобряване на психическото състояние? Защото повечето с ПР заради това, че са зле остават вкъщи и без работа, където се депресират и фиксират върху проблема, вместо да го преодолеят, в това число и моя милост ;D


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 13, 2011, 06:47:47
Ами не точно. Ако отново се вложи агресията в дейност отново ще дойде момент, в който тази дейност няма да може да се осъществи с пълнота, за да се вложи агресията. Тогава отново ще се преработи в тялото със симптом.
По-добре би било, човек да се научи да я насочва в различни области. Така няма да е зависим само от една и по-лесно ще компенсира ситуации, в които ще има пречки да агресивно деен. Т.е. симптома подсказва, че досегашният модел не работи добре. И понеже симптома винаги по радикален начин показва това, човек трябва да извърши промяната. Трябва преди това да си отговори на няколко въпроса обаче.
Защо определени събития предизвикват тревожност в мен?
Защо когато се тревожа, моята агресия не излиза, няма "нормален" достъп, а с телесни симптоми и страх?
Как ме ограничава този симптом?
Какво ми носи, какво печеля от това принудително лишение
Как да огранича поведението си за извърша промяната аз, а не симптома ми?

И така ако аз съм бил много деен, съм загърбил нещо друго. Интересното е, че след като се появи симптома аз трябва да вложа енергия точно в онова което е било загърбено. Това му е работата на симптома. Ако аз съм бил постоянно ангажиран в дейности, работа, дейност "навън", страда моят вътрешен свят, моите контакти, моето тяло и т.н. И когато симптома спира моят дейностен устрем, то е защото ме "побутва" да обърна внимание на другите области. Тук е и основната грешка на хората да желаят да са "както преди". Точно този модел е довел до симптома. Това е нелепо желание.
Естествено това само звучи лесна задача, но изобщо не е така. Докато човек успее да разчете посланието на симптома и да работи в своето развитие, може да мине много време а може и изобщо да не проумее връзките. Така ще се влачи хем симптома, хем искреното му желание да стане нормален и здрав както преди.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Student_21 в Февруари 13, 2011, 07:01:43
При мен симптомите отслабват с  разкриване на връзката: психическа преработка /мисъл/- симптом - страх.
В момента, в които разбера каква мисъл е породила определен симптом при първата ми ПА, симптомът изчезва.Но изчезват в определена последователност. В обратен ред на появяването си.
Осъзнаването отнема различен период от време. Случаве се като вид прозрение и олекване от огромния товар, които си имал, докато си се лутал- защо определено нещо се случва по даден начин.

Подкрепям. Голяма част от симптомите се дължат на нашите негативни мисли, които вдигат адреналина и предизвикат страх и телесни симптоми.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Cristo в Февруари 13, 2011, 08:06:54
Привет!Аз го закъсах с нерните преди няколко години.При мен като чета е по-скоро вид невроза.През деня уж съм добре,по-нервна съм,промени в настроението,но все пак си правя всичко.Понякога получавам студени тръпки по тялото и сърбежи .Но кошмара идва когато легна да спя.Две-три минути след като съм легнала,по пръстите на ръцете ми започват едни мравучкания,парестезии.Все едно някой е пуснал ток в палеца и показалеца най-често.А понякога и по пръстите на краката.От време на време и сърцебиене имам,но то е за кратко.В по-изострените моменти се е случвало и изтръпване на тези два пръста и пресъхнало гърло.Ужасно е,обръщам се от една страна на друга,ставам често по малка нужда...На другия ден съм като вампир.
Пия ципралекс от два дни.Това е трета моя криза,но предишния път пих ципралекса само един месец и го спрях.Девет месеца бях добре,до преди един месец.Предишните два пъти това мравучкане ми се получи след няколко ходения на фитнес.Аз съм доволна от ципралекса,няма привикване към него,само сухота в устата.Но си е химия.Преди това пробвах с валериан високи дози,изобщо не помогна.Деанксит също съм пила преди две години.Вече зная че няма да умра от това,но ме е страх да не се влошат нещата.Ципралекса го пия по 5 мг сутрин.Защо фитнесът провокира симптомите ми,нали уж е добре да се спортува.Вече ме е страх и да тичам на пътеката дори.Казват,че трябва да не се мисли за това,да свикнеш с него,аз много нощи съм търпяла,но в един момент вече нямах сили,изнервих се много.Някаква гледачка казала на майка ми,че ако не престана да обръщам внимание и да се вглеждам в себе си,може да се влоши депресията.Именно това изречение ме провокира да прибегна пак до ципралекса.В четвъртък съм на невролог в Токуда,ще видим какво ще измислят този път.
Неврологът едва ли ще ти помогне. Товаса все симптомина ПР. Лекарствата, които помагат са трициклични антидепресанти- Ципралекс, золофт, анафранил, ленуксин, серопрам, асентра, лароксин, + някое от тетрацикличните - лудиомил, еспритал, тритико + ривотрил по схема. След два месеца и много упоритост се връщаш към нормален живот.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: silvana32 в Февруари 13, 2011, 11:34:03
Cristo,написаното от теб ми действа обнадеждаващо,благодаря ти!Днес се разходих по пътеките във Витоша,дишах чист въздух,ще го правя по-често.Една моя приятелка миналата седмица беше при Момера Пенчева,екстрасенска от Стара Загора и е много очарована от нея.Тя има проблеми с гръбнака,но след 3 сеанса с Момера,се чувства много добре.Аз по принцип не вярвам много на такива,но се чудя дали да не опитам.Чудя се как да си помогна сама,когато е изострено мравучкането,само за него мисля,ставам нервна.
А за симптомите,при мен определено са врагове.Когато ги получих за пръв път смятах,че това е краят за мен.Дойдоха из невиделица и ме "разбиха".И то след фитнес,бях решила да се стягам,може би съм се претоварила и отделно си късах нервите и ето...Нали уж това което не ни убива,ни прави по-силни....За мен май важи-Това,което не ме убива,ми е--ва майката...Искам да се овладея,да контролирам нервите си.Дали това вече не ми е слабото място и винаги ще се появява ,ох не трябва да мисля така пораженчески.Няма да се дам.А за невроложкат и аз не знам защо си записах час,след като вече съм минала по този път и знам какво ще каже...Може би на психотерапевт трябва да ходя,но ..Какво ходене по мъките беше,докато открият,че е на нервна почва...то не бяха уж шипове,плексити...побъркаха ме допълнително тези лекари.Трябва да се каляваме,контрастни душове,ходене боси,разходки,хапване на черен шоколад,повишава нивото на серотонин,дълбоко дишане,хубава музика..


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 14, 2011, 12:49:57
Цитат
Лекарствата, които помагат са трициклични антидепресанти- Ципралекс, золофт, анафранил, ленуксин, серопрам, асентра, лароксин, + някое от тетрацикличните - лудиомил, еспритал, тритико + ривотрил по схема.

При ПР се изписват не трициклични антидепресанти, а от групата SSRI - селективни инхибитори на обратния захват на серотонина. Смятам, че уточнението е важно, тъй като принципът им на действие не е еднакъв. Трицикличните се изписват предимно при депресии и психози. Колкото до ривотрил - това е "хероинът" на бензодиазепините - почнеш ли го, няма спиране...
За невролога - при такива изтръпвания е добре да се направи консултация (ако не е правена), за да се изключат диагнози като МС... При ПР в повечето случаи тревогата е фалшива, но все пак пътят е от изключването на физическите причини към търсене на психологически такива.
Освен това не мога да разбера защо каквато и тема да се пусне, накрая се стига до обсъждане на лекарствата... наготово ни се поднася информация, за да видим какво стои зад симптомите, обаче не, ние упорито ще си говорим за ПР като за болест...  :-\ Само мен ли ме интересува кое откъде идва??? 
Направи ли ви впечатление кой имаше промяна в състоянието си, подобри се или се справи напълно тук, докато останалите си говорим? Ето delicacy е такъв пример, и други има, няма да ги цитирам. Това бяха в общи линии хората, които мислиха и действаха активно в посока себеанализ, "разгадаха" симптомите си, разшифроваха какво искат да им "кажат" и това промени картината за тях. Помислете върху това.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: silvana32 в Февруари 14, 2011, 01:25:25
Диагнозата МС е отхвърлена отдавна и аз за това се притеснявах.Не трябва да се възприемаме като болни,така е.При мен причината е неудовлетворение и слаби социални контакти,особено като заминем в Италия за известно време.Там съм адски нервна и напрегната...Миналия месец изпаднах в истерия през нощта ,че искам да си идвам в Бг. ::)Аз не разчитам основно на лекарствата,дори се дразня,че пак ги почнах .Но няма да е за дълго.Вече осъзнат проблема е на половина решен.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Cristo в Февруари 14, 2011, 06:49:56
"При ПР се изписват не трициклични антидепресанти, а от групата SSRI - селективни инхибитори на обратния захват на серотонина. Смятам, че уточнението е важно, тъй като принципът им на действие не е еднакъв. Трицикличните се изписват предимно при депресии и психози. Колкото до ривотрил - това е "хероинът" на бензодиазепините - почнеш ли го, няма спиране... "
 Да, уточнението е вярно, така е. Колкото до ривотрила, помага много в началото, но после трябва да се спира, ако трябва и  инат.В момента казвам само "Довиждане" на симптомите, защото рано или късно те сезавръщат. За това трябва да сме подготвени


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 14, 2011, 09:56:26
Тук темата е, какво е значението на симптомите, а не точно коя химия ги притъпява.
Загуба на време е да се лекува ПР с лекарства, ако целта е да се върне старото функциониране. Това просто е невъзможно, така както човек не може да стане пак дете. ПР е част от развитийната стълбица, която трябва да извърви човек. Единствено борбата със симптома е крачка назад в справянето.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: ddiddi в Февруари 16, 2011, 10:56:26
Здравейте! Искам да Ви попитам за симптома недостиг на въздух, чувство, че не можеш да си поемеш достатъчно въздух и чувство на постоянна тежест или пречка върху гърдите, корема. При мен остана точно това след другите симптои на паническото разстройтство, които вече отминаха, те бяха: страх, чувство, че умирам, неспособност да излизам на вън, тресене на тялото и т. н. Сага трябва да си поемам дълбоко въздух, за да изпълня дробовете си, тъй като при нормалното дишане, което правя имам чувството, че е недостатъчен. В резултат на това се прозявам много често. Как да се справя с този проблем. Другите симптоми на ПР отминаха за 9 месеца, въпреки че бяха много тежки,  а проблема с дишането ми е вече от 1,5 година. Как се повлиява и лекува ли се напълно, тъй като пречката в дишането ми е постоянна, понякога силна и с кризи, понякога по- слаба, но все си я има...


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 16, 2011, 12:15:06
Оставам с убеждението, че вярвате в съществуването на "каталог", чрез който да се интерпретира вашият симптом. Такъв обаче няма, защото ако пет човека имат симптом "задушаване", значението и посланието, което носи той ще е различно за всеки. За да може да се претълкува симптома на някой трябва да се работи с преживелищният му опит и фактология.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Шашмагюл в Февруари 20, 2011, 09:45:45
-


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: ddiddi в Февруари 20, 2011, 05:42:22
Благодаря Ви за отговорите!  Да съсредоточла съм се върху дишането и му обръщам повече внимание, просто защото там е проблема ми в момента. Не медитирам, но идеята е добра за което ти благодаря! Всичко, което правя е лечение с нетрадиционна медицина, смяна на средата и много рисуване, защото ми помага да " не мисля " толкова за проблема си...


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Шашмагюл в Февруари 20, 2011, 06:27:55
яя,и аз рисувах,ама преди...някой ден може би пак ще рисувам  :) опитай се,ако не си успяла,да направиш рисуването си работа.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Шашмагюл в Февруари 20, 2011, 06:33:54
макар че ти докато рисуваш,може би медитираш малко или много.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 20, 2011, 08:23:49
" .. смяна на средата и много рисуване, защото ми помага да " не мисля " толкова за проблема си..."

Как ли точно не-мисленето за проблема го решава? Как решавате останалите проблеми, с които се сблъсквате?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: ddiddi в Февруари 20, 2011, 08:55:57
Да то рисуването ми е и работа!:)  Ами другите проблеми преди ги решавах много трудно, да не кажа никак, но тагава имах други симптоми като страх, странност, треперене и т. н. Сега основния ми проблем е дишането, въпреки че свиках с него вече.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Шашмагюл в Февруари 20, 2011, 11:18:08
-


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 21, 2011, 09:18:53
"Сега основния ми проблем е дишането, въпреки че свиках с него вече."
Аз мисля че това, което поражда поредният за вас симптом, в случая с дишането, е основният ви проблем. Ама кое ли е то?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: butterfly в Февруари 21, 2011, 01:15:50
здравей Диди!
така като чета защо не нарисуваш картина в която даизразиш с каквото пожелаеш нещата които мислиш, че ти "тежът" и в последствие те задушават и си помисли докато рисуваш какви емоции ще изпиташ и кога преди си изпитвала нещо подобно..Много ми е любопитно каква ли ще е картината ти ? успех :)


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 21, 2011, 03:47:56
Цитат
Как ли точно не-мисленето за проблема го решава? Как решавате останалите проблеми, с които се сблъсквате?

todorov, немисленето за проблема не го решава, но фиксирането в него не само че не го решава, ами и го задълбочава. Имало е моменти, в които съм се отпускала и съм забравяла за фобията си и съм се разхождала преспокойно, все едно нищо не е било, но те винаги са били, когато не съм мислила за агорафобията,  а за далеч по-приятни неща и съм концентрирала силите и енергията си в тях. Аз веднъж излязох от състоянието сама и макар, че имах рецидив, изкарах няколко спокойни и щастливи години, в които можех да се радвам на живота не както преди, а много повече отпреди. Това са безценни години - кой ти ги дава? Тогава съм се чувствала добре и това е важното. Докато сега рових ли рових в душата си, и да, много неща си изясних, научих... но от практическа гледна точка се закопах, защото загърбих хубавите неща, лиших се от тях... Хорат с ПР имат тази склонност да се фиксират върху лошото, да им правят впечатление новините, драмите, тъжните събития... и така ги викат и в живота си. А определени действия, ако се правят достатъчно дълго и упорито, променят светогледа и оттам носят спокойствие и помагат на духа да укрепне отново... лошото е, че един път като си тръгнал да се мразиш, ти е трудно да се заобичаш...  :-\


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: delicacy в Февруари 21, 2011, 04:18:35

Цитат
Аз веднъж излязох от състоянието сама и макар, че имах рецидив, изкарах няколко спокойни и щастливи години, в които можех да се радвам на живота не както преди, а много повече отпреди. Това са безценни години - кой ти ги дава? Тогава съм се чувствала добре и това е важното.




Скорпи, какво се случи през тези години, когато успя да се справиш със страха? Защо не използваш същите промени, които са настъпили тогава и при сегашната ситуация?



Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Vuicho Ceco в Февруари 21, 2011, 04:23:46
Поне при мен симптомите не са нито приятели, нито врагове, а поредният повод при най-малък симпром на предстоящо събитие, ако съм в службата си, да отида при началника си и да го излъжа за пореден път, че спешно трябва да излизам и беж на "безопастно" място, ако съм в магазин - дим да ме няма от там, а ако съм на улицата - в първото кафене. Но най-най лошото е, когато шофирам. Тогава бягане няма и, ако попадна в задръстване, а такива неминуемо има из цяла София, жална ми майка. Валидоли се гълтат, цигари се пушат, а след това като излезна от колата - все едно съм карал Париж-Дакар. Най-интересното е, нещо, което забелязах много скоро - реших да сменя маршрута си за и от работа - пак с кола. На идване към работа - много кратък - 10 мин, почти без задръствания преди 8 часа, но на връщане - след 17:30 има навсякъде задръствания, минавам по един доста по-заобиколен път, където пак има задръстване и то сериозно, но нищо, въпреки, че удължавам пътя си с около 1-2 км. Интересна работа. Аз лично си го обяснявам, че във втория вариант на връщане, се минава предимно по малки улички, където поне можеш да отбиеш и да спреш, докато при първия - на бул.България, няма отбиване, няма спиране.....
 Малко се отплеснах, но сега по темата, въпреки, че съм некомпетентен в сравнение н други личности тук. За мен, най-удачно, честно казано би било да ги няма тези симптоми. Ето, гаден симптом е примерно треперене на ръцете. Смях в залата, като се съберем на събиране с колеги по повод нещо, аз никога не наливам напитки в чашите на другите, дори и в своята. Чакам някой друг да го направи. Обикновено чашите са пластмасови, мен ме е страх да си вдигна чашата, да не я разлея, та го правя като не ме гледат, а как си правя наздраве, само аз си знам. Колегите си мислят, че съм алкохолик и за това ми треперят ръцета, а в това няма нищо вярно. Пия си като всеки нормален човек, но те не го разбират.....Гаден симптом, но не можеш да кажеш приятел или враг. Пак казвам, най-добре хич да ги няма.... ;)


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: delicacy в Февруари 21, 2011, 04:40:02
Vuicho Ceco, първата си ПА в задръстване ли получи?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: Vuicho Ceco в Февруари 21, 2011, 04:58:11
delicacy, много пъти и аз съм се връщал назад за да мога да констатирам точно кога получих първата си ПА и това се оказва, че бе през 2000 година в Ню Йорк, когато пътувах сам в някакъв автобус за Ню Джърси. Но не бе в задръстване....Симптомите бяха силно изпотяване, треперене, сърцебиене, но нямаше страх от умиране или нещо от сорта. След това много-много време не съм получавал ПА до преди около 6 месеца, но тогава бях на работното си място. Въпросната ПА бе от качествените - с всичките му екстри. След това шофирайки, попадна ли в задръстване - кофти. Ако някой друг ме вози - такси например - нищо.... И от 6 месеца насам - доста честичко, ама опитвам да го боря без лекарства и лекари. Поне засега. Успехът е променлив за съжеление. Ту аз водя в резултата 2-3 дни и след това като ме раздруса, чак отпуск си пускам за по 3 дни малко да влезна в релси. Гадна работа...


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 21, 2011, 05:01:40
delicacy,
Цитат
Скорпи, какво се случи през тези години, когато успя да се справиш със страха? Защо не използваш същите промени, които са настъпили тогава и при сегашната ситуация?

Нищо особено не съм правила тогава, просто задълженията ме притискаха и трябваше да ги върша, нямаше накъде - бях студентка в средата на следването си, ходех на работа, правех жилище... имах гадже, на което да обръщам внимание, приятели, които чакаха да изляза, а тогава много излизах и исках час по-скоро да се върна в компанията ми. И това ми помагаше - служебните излизания, пътувания, с колегите от университета по кафетата, бутането сред хора, по събития, в които има публичност... абе всичко, което хем ми е харесвало, хем ме е било страх. Но покрай приятните разговори, хубаво прекараното време и другите неща някак успях да елиминирам симптомите или поне ги "приспах" (макар че тогава мислех, че завинаги съм се отървала, даже забравих, че съм ги имала, толкова нелепо ми беше, че съм имала такива смешни и безумни страхове). После самите обстоятелства в живота ми рязко се промениха - смених си работата, жилището, средата, записах магистратура, почнах шофьорски, имах си ново гадже и така ми се подреди, че ми потръгна във всички сфери и нямаше никакво място за депресии и страхове. Забравих ги!!! И така, докато не паднах от високо. Сега не знам как да го направя това отново, защото обстоятелствата са съвсем други - опитвам се да ги променя, ама не ми се получава особено. В момента се пробвам да почна с това, което помогна и предишния път - работата и то в нова насока... но вече мн ме е страх да планирам, всичко ми е "ще видим" и по-далеч от днес и утре не ми се мисли... Предния път, като се оправих, не бях преживявала чак такава сериозна травма, каквато е загубата на скъп човек. След това вече не съм аз. Нещо умря и в мене, такава депресия не бях хващала никога, не знаех как да се справя с толкова мн проблеми накуп. Този път сривът беше огромен. Не знам дали има пълно възстановяване. Но и да няма, докъдето успея, до там. Пробвах се да оправям всичко едновременно и не се получи така под натиск. Затова сега ще опитам където каквото мога, и така...  :) Кой знае, след време може и по-добре да се подреди ;)


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: delicacy в Февруари 21, 2011, 05:07:10
Ако първата ти ПА, както казваш си я получил в автобус, т.е. в ограничено пространство, където не можеш да изпълняваш напълно волята си, си развил агорафобия. Аз също първата си ПА получих в кола и след това , когато се почувствах несигурна в себе си и се намирам в ограничено пространство, където съм зависима или ограничена в действията, развивах ПА. Най-често това се случваше в таксита и най-много ми отне  да се преборя със страха ми от пътуване с такси. Разбира се, ПА съм получавала и на други места /магазини, опашки, метро и т.н./Преодолях страха си като навързвах последователността на симптомите и причините, които ги пораждаха, това ми отне някъде около 1-2.5 години сериозно занимание и тренировки. Агорафобията е като вид навик  да се напрягаш от нещо. Тя е като вид концентрация - така ,както съсредоточаваш вниманието си, за да разбереш нещо, по същия начин автоматично се включва и на вълна агорафобия или някакъв друг вид фобия при определените условия.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: ddiddi в Февруари 21, 2011, 09:34:51
Тази празнота за която ми казваш я имах преди, но сега вече отмина. Чувствам се нормално и проблема с дишането и той отслабна значително за тази една година и половина...просто все още го има и аз освен да свикна с него докато се опитвам да го преодолея нямам друг избор todorov. A рисуването е нещо, което само ми помага.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 21, 2011, 09:42:35
Да, но как отмина? С решение на някои въпроси, или просто със "свикване" с празнотата.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: ddiddi в Февруари 22, 2011, 12:12:53
Когато получих рецидив ми трявбаха девет месеца, за да притъпя симптомите на ПР. Много трудно е отговорът на въпроса- Как? С лекарства предписани ми от лекар, и с много усилия. Когато неможех да излезна от вкъщи майка ми ме хващаше за ръка и излизахме заедно, първо е парка близо до нас, където няма много хора и има зелена поляна и дървета. Рисуването също ми помогна. Дълго време неможех да излезна и с приятел или приятелка. После постепенно започнах, въпреки огромните усилия, които полагах. Незнам как е при Вас, но аз се чувствам много по- спокоина, когато шофирам и много по- притеснена, когато се возя в автобус...


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 22, 2011, 12:14:37
Аз питах как се справихте с чувството за празнота.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: ddiddi в Февруари 22, 2011, 12:43:10
Ами така, както казах. Празнотата отмина, когато се притапиха и другите симптоми.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: t.todorov в Февруари 22, 2011, 01:48:35
И с какво се запълни тая празнота?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: ddiddi в Февруари 22, 2011, 02:19:35
При мен празнотата се изразяваше в неспособността ми да се радвам на хубави моменти като среща с приятел, взет изпит или още по- обикновени неща като липса на интерес към някой филм или спорт. А това не е нормално за мен тъй като състоянието ми възпираше тези обичайни за мен неща. Тази празнота се запълни именно с това, да възвърна нормалния си начин на живот, доколкото мога и да не губя интерес към интересни за мен неща. 


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 22, 2011, 02:31:31
ddidddi, това означава ли, че ако отново попаднеш в ситуация, в която не можеш да вършиш тези неща, празнотата ще се върне?


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: delicacy в Февруари 23, 2011, 10:48:29
Симптомите са като вид страж, щом забележат, че се отклонява човек от своята идентичност и предначертание, моментално се появяват.Това се случва особено, когато някои се намира в сложна житейска ситуация. Когато "всичко ни е наред" е възможно да се притъпят. Симптомите могат да  се появяват ако учим нещо, което не харесваме, ако работим нещо,което не харесваме, ако живеем с човек, когото не харесваме, ако се съобразяваме с родителите ни, въпреки че съзнаваме, че техните съвети могат да бъдат недотам полезни за нас.


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: skorpi в Февруари 23, 2011, 01:05:58
Цитат
Симптомите могат да  се появяват ако учим нещо, което не харесваме, ако работим нещо,което не харесваме, ако живеем с човек, когото не харесваме, ако се съобразяваме с родителите ни, въпреки че съзнаваме, че техните съвети могат да бъдат недотам полезни за нас.

delicacy, прави ли ти впечатление кое е общото в изброените ситуации - контролът не е в нас в тях, а зависим от нещо или някой др. Появява се чувството на безпомощност и желание да си върнем контрола... чрез симптомите!


Титла: Re:Симптомите - приятели, или врагове?
Публикувано от: delicacy в Февруари 23, 2011, 02:15:45
Да, Скорпи. Изводът е верен :D Контролът над някои важни неща за нас,  е попаднал в определен период от време в чужди ръце. И на нас не ни е принадлежал. И симптомите са се "ангажирали" всеки път да ни напомнят за това :D


SimplePortal 2.1.1