evropea.com - форум за паническо разстройство

 Здавейте,
 Аз съм нов в този форум, но изчетох много за ПР, ПА и агорафобията.
Не съм специалист, консултант или нещо подобно, просто съдейки от това, което преживявам всекидневно и това, което прочетох за горепосочените диагнози, съм си направо за тук :)
 От известно време имам такива пристъпи, консултирал съм се с националния консултант по кардиология в 3-та Гр. Б-ца София, доц. Генов - всичко по-добре от добре, но въпреки всичко продължават гадните пристъпи. На психиатри не съм ходил, защото според мен от тях смисъл няма, НО смисъл има, ако може да се направят групи без наличието на специалист, които да си правят групови сеанси. В смисъл всеки един от групата да е с ПР или ПР и агорафобия.
 Идеята е следната - всеки ще знае, че и хората срещу него са с ПР и/или агорафобия и няма да се притеснява от останалите. Всеки ще може да се изправи срещу страховете си, всеки ще може да изкаже страховете си, всеки ще може да се отпусне, защото ще е в "защитена" среда....
 Логически разсъждавам.....,ако някой има по-добро предложение, с радост бих го приел.
 Желая ви много-много спокойни мигове!!!

Според мен има нужда от психиатър поне в началото ,за да ти постави диагноза и лечение докато се стабилизираш!Ако ти улучат правилния АД всичко ще е ок ;).

Защо да е без специалист? Точно той води нещата, без да се натрапва, ако е истински специалист, иначе си става просто една форумна среща и нищо повече ;) Ти как си ги представяш тези сеанси? Едно взаимно оплакване и споделяне - това си го правим и тука, и какво... като не видиш какво стои зад симптомите ти и не го промениш, с какво си помагаш? Само да си говорим колко сме зле  да си съчувстваме няма смисъл...
Иначе това, за което говориш, го има вече и се практикува в няколко града в България от хора, които са минали през ПР. Аз не съм ходила, защото си падам малко инат и индивидуалист и не обичам друг да ме води... но може би това е моя грешка. Идеята принципно е добра на тези модули, но лично за себе си предпочетох индивидуалния подход.
Колкото до общуването с хора с ПР, от една година ми е ежедневие и вече където и да се обърна, все си имам по някой такъв, вече дори не ми прави впечатление и забравям  :D
Но освен че се запознах с готини хора (и техните отделни случаи), с които да си прекарвам по-приятно времето и пред които да не крия състоянието си, друго кой знае какво от тия срещи не съм постигнала. Да не говорим, че на всички им е писнало от темата и все гледат да избягат от нея... Ти сигурно си представяш някаква мрежа за взаимопомощ, но аз вече от опит ще ти кажа, че не всеки с ПР задължително има помагаща нагласа - пък и не се знае кой ще ти помогне и кой ще те закопае - когато няма опитен специалист наоколо, не е ясно в каква посока ще се движиш... и какво ще постигнеш като резултат. В заключение ще ти кажа обръщай се за помощ към другите с този проблем, но не разчитай изцяло на тях, а основно на себе си. Просто това е единственият начин да не си зависим от хората и обстоятелствата. Казвам го, защото знам колко изкусително е да се "закачиш" за някой, който е готов да ти помага, но тази "услуга" няма да те отведе към изхода, а ще те държи вътре в проблема... така че ползвай си "патериците", но ходи и със собствените си крака. Аз умишлено съм си избрала по-трудния начин за справяне, далеч от "патериците" - от време на време се присягам към тях, но гледам и сама да мога...

Лечението според мен е,че трябва да се изправиме срещу страховете си.Мен примерно мъжа ми не ме разбира,все ми казва че нищо ми няма,макар че вижда как се мъча понякога...Той е властен характер,винаги иска да става по неговия начин.И така с течение на годините неудовлетворението което съм подтискала,се показа с тези гадни симптоми.Значи аз вредя на себе си,заради другите..на другите да им е ок,а пък моите желания не са приоритет...така започвам да се комплексирам и да имам чувство за малоценност.Но се чувствам виновна когато ми минаваха мисли за раздяла...абе сложно е,но трябва да се намери баланса.Явно ние с ПР сме по-чувствителни.Най-важното е да не страним от хората,да си имаме занимания,да не се възприемаме като болни защото не сме.От страни изглежда смешно.Няма да забравя когато отидох при проф.Миланов с един куп изследвания.А той ме гледа и вика: "Я вземи махни тия боклуци от тук"
Трябва да се чувстваме полезни през деня,да ни е насочено вниманието към каквото и да е,но не и към симптомите...Професора каза повече секс,че помагало,има резон в това!Мисля че по време на така наречените кризи,не трябва да спазваме драстични диети.Преди 3 месеца ми извадиха сливиците с пълна упойка.На 32 год си е ужас.След операцията ме болеш много,спях почти седнала и какво ли не,но от паническите атаки и помен нямаше.Значи те ме "нападат"когато нищо ми няма и съм здрава.Затова казват че при мравучкани може да се ободем с игла.При безсъние както при мен,ще пробвам лечението с неспането.Така да се изтощи организма,че яко да иска сън.На действието с противодействие.Трябва да ни се отвлича вниманието и да сме сред природата.Да правим това които ни харесва и да не се паникьосваме.Да се срещаме с позитивни хора...това е личението,да не подтискаме емоциите си.Купих си книгата на Беинса Дуно има много добри препоръки:Лечение с мисъл,лечение с движение,лечение с музика,с дишане..с храна.И повече усмивки. ;)

" Значи аз вредя на себе си,заради другите..на другите да им е ок,а пък моите желания не са приоритет...така започвам да се комплексирам и да имам чувство за малоценност."

"Най-добре се грижи за другите този, който умее да се погрижи за себе си."
Как вашите потребности да станат приоритет и да бъдат задоволени, т.е. да извоювате тяхното задоволяване? Може би това ви казват "симптомите", които полагате големи усилия да не "виждате". Те са си там обаче и няма да се махнат докато не чуете какво ви казват всеки път - "погрижи се за себе си".

Силвана, трябва да станеш мъничко егоист, за да се справиш с ПР. Научи се да се грижиш за себе си. Дори си наложи да се поглезваш от време на време. Първата и най-важна крачка, според мен е, да можеш да се бунтуваш срещу това, което не ти харесва. Така се изхвърлят отрицателните емоции, които засилват страха, те са в основата на паниката.

Така е.Искам да превъзмогна страховете.Ето нещо което ме поразвесели:

В книгата си Fighting Fear (1985)( Да преборим страха) от Д-р Фредрик Нюман обяснява,”Ако човешките същества се демобилизират и обсебват от непреодолим страх, човешката раса отдавна щеше да е измряла.Можете ли да си представите пещерния човек при вида на саблезъб тигър да припада на земята от страх или пък да побегне неконтролирано наоколо?….Сами трябва да откриете истината. Когато най-накрая се уверите,че пристъпа на паника не е опасен, ще сте постигнали основната цел на лечението на паническо разстройство”

Ето това е порочния кръг: "Всички неприятни физически симптоми на паническото разстройство се появяват заедно с отрицателните мисли."

"Когато най-накрая се уверите,че пристъпа на паника не е опасен, ще сте постигнали основната цел на лечението на паническо разстройство”

Голяма кандърма трябва да падне. И с какво помага това да знаеш че нищо няма да ти стане, след като по време на атаката страха пак си е там?
Въпросният д-р прави неточно сравнение. Кое е съблезъбия тигър във вашият случай? Ако това е страха от смърт, той е проективен, защото няма реална опасност. Въпроса е да откриете истинският съблезъб тъгър.

 Aз съм съгласна с доктора. В момента, в който разбрах, че няма да умра от пан. атаки, те преминаха.
 Не беше голяма "кандърма" ;)

Значи едва ли сте имала ПР. По принцип всички са наясно, че няма да им стане нищо когато получават ПА.

  Оооо, имах го!
  Диагностицирано от много и видни  психиатри. Ами добре, че има психотерапия за това.