evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: skorpi в Декември 14, 2010, 09:54:44



Титла: Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Декември 14, 2010, 09:54:44
Чудех се как да озаглавя тази тема. Не исках да използвам думата "излекувах" не само заради повторението с една друга тема, но и защото употребата й не е уместна - ПР не е болест, а състояние на психически здрави хора! Едни чувствителни, умни и добри хора, които вместо да преживеят чувствата си, са ги потискали многократно и в различни ситуации, а те тайничко са се трупали, докато се стигне до първата ПА.
А сега по същество: сред всички, които все още се лутаме и търсим края на ПР има такива, които вече са го открили. И понеже са пръснати по другите теми и мненията им може да останат незабелязани, предлагам тук съвсем накратко, точно и ясно да кажат с по няколко изречения по какъв точно начин, за колко време и благодарение на какво са се справили с проблема си.
Моля ви още веднъж да ни го обясните, един по един - да видим колко сте, защото всеобщото мнение е, че малко от нас успяват. Ако прецените, може да се пусне и анкета. Може по-късно да направя такава. Интересува ме какъв е животът ви сега без ПР, какво се промени, страхувате ли се, че ще се върне, какво правите, за да не се случи, как гледате на проблема сега, интересувате ли се от него, защо продължавате да влизате в такива форуми... изобщо разкажете ни за живота без ПР, за да видим и ние към какво точно се стремим.

Благодаря предварително!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Mari в Декември 15, 2010, 08:47:16
Хубава тема ,Скорпи! Аз вече писах в една пак пусната от теб ,но ще драсна някой ред и тук ;).

Казах сбогом на ПР благодарение на ината и волята си,не с АД. Отне ми 2 пъти по 2 години понеже направих рецидив след 8 г.Начина за мен беше да спре да ме е страх от симптомите по време на криза и да не се паникьосвам.Живота със или без ПР продължава! Разликата е ,че без ПР си спокоен ,справяш се с проблемите от ежедневието не живееш в очакване и страх от поредна криза и се усмихваш  :) като си спомниш какво си преживял ;). Не се страхувам ,че може да се върне пак,това означава ,че не съм му казала СБОГОМ . Нищо не можеш да направиш за да НЕ се върне пак ,няма имунитет срещу него или се случва или не.От мен зависи може би ???. Влизам във форума сутрин докато си пия кафето за да прочета новите мнения и ако мога да дам съвет и да съм полезна на някой .Но не ми е ежедневие както едно време. ;)

Това беше от мен! Приятен ден ви пожелавам :).


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: dolcetopolina в Декември 15, 2010, 10:01:57
При мен всичко имина на два етапа. Когато се появи преди 16 години много се уплаших. Отне ми цели две години докато се справя, но с инат приятели и общи усилия се справих. Не съм взимала хапчета, но си помогнах с народна медицина и много самовнушение. Тогава живота ми беше по-лесен и не мислех за него нон стоп, и дори си живеех спокойно. Но преди една година когато отново се завърна беше кошмарно. Страха да не получа инфаркт, страха да седя самичка, страха да не си посегна на живота беше ужасен. Паническите атаки ме следваха 24 часа. Отне и ми костваше много да се справя, но пак се справих. Сега не мисля за него, но влизам във форума да чета, защото много хора и много мнения ми помогнаха тук. Сега живота ми е с ПА, но гледам да не обръщам внимание на нищо и да отбягвам кофтите моменти. Да, леко ме е страх да не се върне, но се боря с това. Сега гледам на проблема като на филисофска книга. Много се страхувам от симптомите, но няма начин ще се боря до край. Не съм се отказала от любимите си занимания : спорт, музика, книги, пътуване.
Искам да съм както всички хора около мен и ще бъда!!!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Mari в Декември 16, 2010, 08:45:07
82 разглеждания на темата и само 2 отговора ???!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Student_21 в Декември 16, 2010, 03:35:04
Има и други излекувани, но мненията им са разпръснати из различните теми във форума. /визирам "dnil", "Saturn", "gotin28" и др.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: dnil в Декември 16, 2010, 05:49:16
Ето ме, тук съм? Чак сега видях темата и веднага бързам да пиша. Ще се опитам възможно най-сбито да разкажа как се преборих с ПР и няма да ви занимавам с частта как го получих и какви симптоми съм имала, защото мнгого добре ги познавате.
Та така...В мига, в който разбрах, че това, което изпитвам е паническо разтройство си записах час за психотерапевт. Ходих няколко пъти, човека ми обясни подробно какво представлява ПР и подходите за справяне. Започнах с опитите за приемане на страха, лека полека, в началото без никакъв успех, след няколко пъти с малък успех и така малко по малко добих уверност. Под приемане на страха имам в предвид когато тръгне да ме завладява ПА, сядах на стол, отпусках се, затварях си очите, започвах да дишам диафрагмено и да си повтарям, че въобще не ме е страх от атаката. Очаквах я като нещо хубаво. Опитвах се да излъжа мозъка си, че предстои нещо прекрасно, усмихвах се докато ПА ме задушаваше и си повтарях, че нищо няма да ми стане. Това беше само едно от нещата. Започнах да чета книги за позитивното мислене, как да бъда здрава със силата на мисълта и т.н. Започнах да ходя на йога, започнах да чета и книги свързани с медитацията и започнах да медитирам в къщи. Нищо не се получаваше в началото, но аз не спирах. Казах си, че дори и да не стане по този начин поне няма да ми навреди. И в един момент започнах да осъзнавам, че ПА се разреждат, стават все по слаби и по слаби, докато в един момент спряха. Спрях да ходя на психоаналитик, защото човека просто нямаше какво повече да ми каже. Няколко месеца се чувствах много добре и изведнъж покрай напрежението по организацията на кръщенето на сина ми ТРЯС, с пълна сила ПА се върнаха, по-силни от всякога. Изпаднах и в дълбока депресия, животът ми беше изгубил смисъл. Предадох се. Няма да изпадам в подробности. Реших да отида на психиатър. Предписа ми ципралекс. За 2 седмици се почувствах нов човек, депресията лека полека започна да отшумява и намерих нови сили с които да продължа да се боря. Станах двойно по-силна и си казах, че повече никога няма да се предам колкото и време да ми отнеме. След още 2 месеца бях възвърнала предишното си ниво - без ПА, но с ужасна апатия и другите му там... Тогава си спомних, че именно тук се бях предала, бях спряла да се боря. И тогава надъхана продължих. Правех всичко, което ме караше да чувствам замаяност, апатия, сърцебиене и тревожност, изправях се със страховете си очи в очи. Изкарах така още няколко месеца без видима промяна, но не спрях. Изведнъж осъзнах, че лека полека като, че ли всичко това започна да отшумява. Някак си от самосебе си престанах да мисля за състоянието в което до скоро бях и хоп....след още няколко месеца нямаше и помен от ПР. Имаше дни в които се чувствах прекрасно и после...бум! Настъпваше ПА с нея и отчаянието и после всичко наново докато не се научих да не се отчайвам и да бъда постоянна. В момента в който го направих и всичко си дойде на мястото:) Всичко е въпрос на време. Още със събуждането си сутрин започнах да подреждам деня си по начина по който искам да премине. Това включва всички любими за мен неща. започнах да правя каквото си поискам и това, което не ми харесваше просто го игнорирах. Докато стана, измия зъбите си, облека се и докато пия кафето си непрекъснато повтарях, че ме очаква един прекрасен ден. Затварях очи за 10 минути и се абстрахирах от АБСОЛЮТНО всякакви мисли. Представях си единствено собствения си образ - щастлив (една усмивка) - един вид медитация. Като настъпеше вечер (болното ми време) си припомнях любимите неща, паля цигара, сипвам си чаша вино и отново затварям очи с усмивка и си повтарям колко добре се чувствам. В началото не се получаваше. ПА изчезваше за секунди и после отново нахлуваше, отново започвах да мисля, не се отказвах и не си казах, че това няма да ми помогне. Бях твърда...Отне ми часове в повтаряне колко добре се чувствам, в началото без успех, но след много упоритост накрая просто се почувствах добре и ПА просто не се появи. После много плавно спрях ципралекса, придружен с всичките неприятни симтоми на спирането.
Целият този процес, който описвам трая общо 2 години. Има и други неща, които правех – бях отишла и на ирисова диагностика където ми потвърдиха страхова невроза, пих някакви билки в продължение на няколко месеца, започнах да си правя масажи – най-обикновени с идеята, че стимулират имунната система (колкото и глупаво да звучи). Просто исках да правя колкото се може повече неща за да си помогна. И успях!
Най-голямото щастие в моя живот бе когато осъзнах, че съм се "излекувала" от ПА
Сега, след като знам какъв може да е живота (преди и след ПР) се радвам и на най-малките неща. Колкото и глупаво да звучи съм благодарна, че преминах през всичко това за да оценя живота, да се радвам и на най-малките неща  и да съм щастлива всеки ден!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Декември 17, 2010, 07:20:02
Благодаря на всички, които отговориха, но знам, че има още и се надявам да се включат. Сега ще си споделя впечатленията до момента, ако не възразявате. Първо, прави ми впечатление, че при повечето нещата са на приливи и отливи, с периоди на пълно или частично затишие и последващи рецидиви, включително при тези, които в момента твърдят, смятат и вярват, че са "излекувани". Имаше време, в което и аз вярвах в това, но Пр просто се беше скрило или приело друга форма. Именно това ме амбицира този път да търся по-трайно решение.
Под "справяне" обаче разбирам окончателно и напълно премахване на състоянието и съпътстващите го симптоми. Това че остава някакъв лек световъртеж, който да напомня от време на време за проблема на мен ми говори, че тлее до следващия рецидив, при който ще избухне с нова сила. Което означава, че нещата са леко замаскирани, но не и решени докрай. Някъде нещо по трасето се губи.
Общото, което откривам при всички справили се, е постепенното, но сигурно освобождаване от негативните емоции, потискани в миналото, като гняв, агресия, вина и пр., промяна в светогледа и мисленето, както и в себевъзприемането - с акцент върху приемането - такъв, какъвто си.
В такъв случай методите, които се използват, са без особено значение, защото целта е една и съща, само пътищата, по които се минава, са различни. Затова и всеки я е постигнал по различен начин, за различно време и с различни средства. Лично на мен изброеното от dnil ми помогна изключително при справянето с депресията ми, и отчасти на агорафобията. В сравнение с миналата година по това време, сега съм много по-добре, а страхът (по скалата от 0 до 10) от 10 е паднал на 4-5. Физическите симптоми или са много слаби, или изцяло липсват. Обаче корените си стоят. Все още се опитвам да ги премахна трайно и завинаги. ;)


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: didi в Декември 17, 2010, 11:05:42
Здравейте и от мен.Впечатленията на skorpi са правилни за рецидива след известен период.Както чета при всеки е различен две :пет:осем години dolcetopolina води класацията с внушителните шестнадесет ;D,а аз съм със скромните девет 8).В момента съм отново на финалната права-от пет месеца се чувствам отлично.Измъквала съм, се в момента го правя и ако се наложи пак ще го правя.Така че /не ме упреквайте за прямотата/аз лично не вярвам някой да е казал"сбогом"на ПР,а по скоро"довиждане".А сега да не останете с впечатлението,че съм черногледа  ;)предлагам някой да пусне тема от сорта как се забавлявате или какви глезотийки си позволявате/фризьор,маникюр....шопинг/ ;D :-*


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Декември 18, 2010, 09:56:30
Цитат
Предлагам някой да пусне тема от сорта как се забавлявате или какви глезотийки си позволявате/фризьор,маникюр....шопинг/ 

Пусни такава ако искаш в Общия форум ;)

П. С. Истински справили се има, но са единици. Има ги! :D


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: didi в Декември 18, 2010, 11:01:21
Ако някой е изкарал тридесет години без рецидив признавам го. ;D ;D ;D


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Декември 18, 2010, 11:10:25
Е, ти пък, ние повечето тука сме на по 20  ;D


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: didi в Декември 18, 2010, 12:14:54
Е сори аз съм на 49  :o,но нещо немога да ги приема ???...щото съм готина ;D ;D ;D


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: dnil в Декември 18, 2010, 02:22:32
Има такива хора. Майка ми, например. Имала е ПР като е била колкото мен (периода м-у 20-30). И после край. Сега е на 50 години и никога не е имала рецидив. Аз също знам, че няма да имам и наистина няма да имам. Ако постоянно си мислите, че не сте се оправили напълно - ами няма да се оправите.
Какво значи окончателно и напълно премахване на състоянието? Преди ПР не ви ли се е виело свят понякога (когато ви падне кръвното например), не сте ли получавали сърцебиене (когато се изплашите за нещо). Тези симптоми са съвсем нормални реакции на тялото в дадени ситуации. Това, че ви се случват след "излекуването" не значи, че симптомите още "тлеят", а значи, че сме човешки същества (разбира се когато се случват в ситуации, в които е нормално да случват). Аз лично съм била на приливи и отливи в процеса на оправяне. Сега нямам такова нещо. Говорите за страх по някаква десетобална скала - е, моят страх е 0. Ако ми се завие свят, не го свързвам с ПР, а с кръвното ми, което е 90/60.
Съжалявам ако съм рязка, но се опитвам да докажа, че "сбогом" има.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: delicacy в Декември 18, 2010, 02:47:25
И при мен вече няма виене на свят. Преди, по време на кризите, изпитвах постоянно виене на свят, сега изчезна. Вече не чувствам и умора, и нещо много интересно, когато съм на вън не си повтарям постоянно, че може да ми стане лошо. Преди само в това мислех, не виждах и не забелязвах никой, освен собствените си вътрешни усещания. Това с времето изчезва, защото организмът, както свиква да се страхува, явно така отново се научава и да не се страхува. Всичко се случва с много "тренировки", но и с времето. Хора, трябва време, явно колкото дълги години и месеци сме се вкарвали в разни тревоги, също толкова дълго време ни е необходимо, за да се върнем зад борда. Може би 1-2 години са необходими, за да се поосъзнаеш и да почувстваш отново увереност в силите си.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Декември 18, 2010, 03:47:09
dnil, аз специално имам предвид когато физическите симптоми не са свързани и ние самите не ги свързваме с ПР и като ни се случат, не мислим, че е от тях. Разбира се, че съм имала неразположения преди, и в бъдеще ще имам, въпросът е, че когато нямаш ПР, те нито се дължат на него, нито ги усилваш десетократно от собствения си страх. Така че под "справяне" аз разбирам да живееш без мисълта за прилошаване, причерняване, припадане и всички съпътстващи симптомите страхове. Тогава и да има някакви неразположения, те минават и заминават, както при всички останали хора без ПР.
delicacy, явно и ти си от справящите се. Поздравления!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Mari в Декември 21, 2010, 07:51:04
Точно така е! Дори и да имаш някакъв физически симптом което е съвсем нормално,все пак сме живи хора спреш ли да се страхуваш можеш да се впишеш в графа-излекуван. При нас основно е страхът ,а от там и паниката.Това съм го писала и друг път във форума . И да ви кажа ,че съм оставала възхитена от хора които са със сериозно заболяване или са преживели някаква трагедия и намират сили да се борят и да продължат да живеят пълноценно.Това ми е стимул,защото ние физически сме здрави ,но психически сме по лабилни. Повярвайте,че може да се каже сбогом на ПР,не само довиждане!

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ ! ;)


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: didi в Декември 21, 2010, 10:20:50
Първият път когато се "запознах"с ПР беше след загуба на много близък човек,рецидива отново след такава загуба.Е питам ви тогава,ако след всяка такава трагедия стигам до този срив,как да кажа"сбогом"на ПР?Колкото и да се опитвам да си казвам,че живота продължава,колкото и да се опитвам да показвам,че не страдам,вътре в мен боли.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Mari в Декември 21, 2010, 11:44:21
Диди,и при мен се отключи точно от това ! И то 2 пъти. Но после и други фактори повлияха и стана една ....чак не ми се пише. Сега съм щастлива ,че всичко е зад гърба ми ,но сама си знам какво ми костваше. Преодолях агорафобията много по бързо отколкото страха си от смъртта(което пак е фобия).Трябва да се програмираш по някакъв начин,аз така направих. Макар да знам колко болезнено е....да загубиш скъп за теб човек. :'(,за нас живота продължава!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Шашмагюл в Декември 23, 2010, 05:41:32
аз се чудех да се включвам ли по темата,щот се чудех към кои да се бройкам-към излекуваните или към борещите се  ;D когато имам време тези дни,ако въобще имам такова,ще напиша какво най-много ми е помогнало на мене.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: didi в Декември 23, 2010, 09:28:34
Не се притеснявай DG аз също незнам в коя графа попадам -от шест месеца отново съм"нормална" ;D,ще видим докога този път ::). Чета всичко във форума и трябва да ви споделя,че този път изплувах по бързо и смятам,че голяма заслуга за това имате и вие.Когото бях ударила дъното тук получих и разбиране и подкрепа и съвети от Ари,Димчо,Долчетополина,Меканка,Мари........няма да изброявам всички/някои от тях вече не пишат/Благодаря приятели !Щастлива съм,че ви има. :-*


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: mimcho в Януари 05, 2011, 02:37:22
Значи е правилно да се каже Излекуван.

Аз се Излекувах!!!, Въпреки че едно псх ми каза временно стабилна за няколко години:)
При мен беше така не исках повече да съм в състояние на паника,да ме е страх и Реших -стига вече!..въпрос на време беше да спра лекарствата.
Имах Страх  и ужас от страха ,който причиняваше всичко.
Желанието за живот както преди помага много-гребете срещу вълните на псх-те и лекарствата и тъжните емоций.

Живота е прекрасен хора:-)Имайте вяра и воля.
Аз бях сама в това преживяване от самото му начало до края.Майка ми ме подкрепяше ,но не можеше винаги да е до мен-живеех в друга страна.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Student_21 в Януари 05, 2011, 12:17:55
mimcho, това което споделяш са само някакви общи положения относно ПР. Сподели конкретните методи които си следвала и са те извели на финала. Как се бореше със страха и симптомите, кога те изчезнаха, какво направи за да изчезнат и т.н и т.н


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: mimcho в Януари 05, 2011, 07:22:32
mimcho, това което споделяш са само някакви общи положения относно ПР. Сподели конкретните методи които си следвала и са те извели на финала. Как се бореше със страха и симптомите, кога те изчезнаха, какво направи за да изчезнат и т.н и т.н

нДам, зная че звучи много общо ,но в крайна сметка това е.Много хора не ме разбираха.не живеех в къщи,ами в друга държава-сама без близки и роднини и истинска топлота.Много трудно.Честно ..,събрах смелост.Навивах се сама.Говорех си-"Не искам да съм така" или "не ми харесва" , защото така беше.Исках всичко да спре и когато търсех помощ и не я намирах ,търсех на друго място-при мене беше конкретно с правенето на програма за спиране на хаповете...Ключов фактор се оказа псх-ито, защото когато отидох с молба да ми спре лекарствата ,защото не мога да ги пия повече тя каза че не съм добре и стабилна ,заради желанието си..и....ми предписа още един депресант-Човечееее ,ядосах се-мнооого се ядосах,защото изобщо не ме чу..после самолет,в къщи, на други психо с молба за програма и 6 месеца спирах постепенно....
относно страха имаше нещо,което не знам как да го обясня - Реших го,казах си го,и спря да му се не види..просто не исках да се случва.
Симптомите на ПР ли? остана лекичко ,докато спирах хаповете тези игличко по ръцете + шума в главата ,който трудно изчезна..друго не помня.
Нямаше метод или система-само желание-това е.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: neuznavaemata_85 в Януари 14, 2011, 10:48:17
Здравейте!Четях пасивно,но реших да се регистрирам.Имам ПР,сега го осъзнавам,след като доста години се винях,че съм болна от друго.Получих първата"криза"на 18г.сега съм на 26 и имам втора.Страхувам се от лошите си помисли,при мен проблемът е във визуализацията на "високи"сгради :(.Когато остана сама атаката е голяма,чак тръгвам към приятелят ми да ме успокои.Когато не мисля за това после си въобразявам както други казват,че е"маска"  :(.Понякога започвам да мисля,че ще се оправя,ще изляза от това състояние,но после пак ме завладява.Студентка съм и съм мн.притеснена да не би да опропастя живота си.Мн.пъти плаках,обвинявах се,въобразявам си,че нямам нормалните реакции сред хората.На психолог не съм ходила.Живея в малък град,няма места за много забавления,дори за спорт няма:(.Започнах работа,но пробно.Когато бях там атаката беше силна в началото,след това се успокоявах.Но сега пак не работя :(.Мн.се страхувам.Не мога да спя,да се концентрирам понякога....Така,че съм в началото и не знам какво да направя просто


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: vili72 в Януари 14, 2011, 09:30:44
Страх ме е да отида при родителите си Моля ви кажете ми нормално ли е Немога сама да превазмогна този ужасен страх а те живеат само на 10км Сега само като пиша за това усещам че ПА ме връхлита със обичайното сърцебиене и треперене а така искам да отида там защото това е бащиния ми дом и хората които най много ме обичат са там Откакто чета този форум разбрах че много хора като мен изпитват този страх от едно или друго но защо аз се страхувам да съм близо до хората които обичам защо когато получавам по силна ПА се старая да бъда по далече от децата и съпруга си Някой има ли такива усещания Пишеше моля ви въпреки че с годините се научих да се справям с ПА и никои да не ме разбира


















 


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Ari в Януари 14, 2011, 11:18:28
Може би не искаш да показваш слабост пред тях или пък не искаш да ги плашиш, vili72.Не очакваш да те разберат, затова и не търсиш подкрепа, там е някъде причината.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: vili72 в Януари 15, 2011, 01:30:40
Аз наистина не показвам пред тях че имам проблем защото преди 16-17г когато получих една от първите страшни ПА бях при тях.Тогава незнаехме какво е.Те веднага ме отведоха на Бърза помощ и с една дума беше ужасно.Неискам да си спомням за тези моменти защото след това се започна ходене по мъките.Получавах ПА ходехме по лекари бях зле и така един омагьосан кръг от който неможех да изляза много години.Сега горе долу се справям другите усещания само стова че като отида при тях и ще получа ПА дори няколко за кратко време немога да се справя.Но сега като чета във форума мисля да тръгна напред ида преодолея и този ужас без лекарства а само с мисълта че и много други хора като мен се страхуват всеки по своему.Но вярвам че всеки може да се справи с ПА по свои начин въпреки че сега като пиша ми много зле но ще мине и тази ПА.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: dnil в Януари 17, 2011, 01:10:12
Много се разводни темата. Идеята беше хората казали Сбогом на ПР да опишат начините, по които са се справили.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Януари 17, 2011, 01:47:43
Цитат
Много се разводни темата. Идеята беше хората казали Сбогом на ПР да опишат начините, по които са се справили.

Благодаря! Хайде, има ли още "излекувани"? Помогнете на останалите!!! :)


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: sadbuttrue в Януари 31, 2011, 01:10:08
Моето "спасение" се казва ципралекс. След като организмът ми не може да произвежда сам достъчно серотонин, аз му го набавям по този начин. И се чувствам добре. Има още нещо важно. Най-добре може да бъде обяснено с този цитат, моля прочетете го, ако желаете :)
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.


После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:

"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

И така изводът е ясен :) И също така, в тази връзка ще ви споделя и нещо, което ми каза моят психотерапевт- колкото по-пълен е животът ни, толкова по-леко ни се отразява загубата на нещо от него. Не допускайте животът ви да се върти около едно единствено нещо. Търсете си нови и  нови хобита, които наистина ви доставят удоволствие. Аз лично не можах да го направя преди да започна да пия АД, но това не означава, че трябва да е така!
Нека всички да си пожелаем успех :) Надявам се всичко да е наред с мен, с нас и с всички, имащи този проблем.
Сърдечни Поздрави!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Януари 31, 2011, 01:23:38
Цитат
колкото по-пълен е животът ни, толкова по-леко ни се отразява загубата на нещо от него.

А когато си загубил почти всичко, за което ти е пукало, тогава откъде започваш? Около какво да се върти животът ми, ако съм стигнала до там, че едва си показвам носа навън и гледам как да се прибера по-бързо? И общувам с няколко дежурни човека, с които си приказваме едно и също?
Когато животът ти се състои от излизане от една стая и влизане в друга, къде да търся разнообразието? За какво да се хвана, за да се изправя? За което и да се хванах през последната година, то се разпадна. Малко ме е страх да се хващам вече... гледам мн да не мърдам, поне да не става по-зле, обаче и така не става... отвреме навреме тръгвам пак. В началото и аз се надявах спасението да ми е Ципралекса, но не ми понесе. :(
Тук някой беше споменал за билки... може ли пак да ни кажете за какво ставаше въпрос...


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Mari в Януари 31, 2011, 08:12:14
Скорпи,всички сме губили,всички сме стигали дъното,всички сме били в омагьосания кръг и не сме виждали светлина в тунела! Никой не е в състояние да помогне ако не си помогнеш сама!Предния пост го доказва.Слагай главата в торбата и смело напред,колкото и да пишеш и да ти пишат във форума,никой не е в главата ти ,само ти можеш да се измъкнеш от състоянието си!Преинсталирай се ;),има живот и на  вън! Само не ми казвайте ,че е невъзможно :)!
Относно билките има много комбинации в аптеките ! Аз съм пила жълт кантарион-който е естествен АД,страшниче-за страхова невроза ,успокоителен чай-коктейл от билки за нервната система. Също така има билкови сиропи и капки които не са за подценяване.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Ari в Януари 31, 2011, 10:46:27
skorpi, опитай с деанксита, тай е лек антидепресант и след 2-3 седмица потушава атаките. Няма странични ефекти, както при другите антидепресанти.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: sadbuttrue в Януари 31, 2011, 11:28:38
Винаги има начин да се измъкнеш. Не се предавайте! Ще ви споделя още нещо, коетото много ми помогна. След като започнах да пия АД и отидох в едно малко селце сред природата, където живях половин година. Още на втория месец се почувствах нов човек! Т.е. не нов човек, а отново станах предишния човек. И понеже толкова време бях живяла без амбиции, без мечти, без да мисля за бъдещето и въобще без да помисля за себе си, след този един месец съзнанието ми се изпълни с мечти, планове, амбиции, с желание за живот и желание за занимание с нови и нови интересни за мен дейности.
И така вече година и половина пия АД и честно казано ме е страх да го спра... Напоследък пак имам леки ПА, но не могат да се сравняват с преди. Може би се дължат на напрежението, на което съм подложена напоследък, или на това, че не съм посещавала психотерапевта си отдавна, тъй като се преместих в друг град.
И така исках да кажа, че положителното влияние на природата върху човека е уникално. Ако имате възможност се опитайте да прекарвате известно време сред природата. Спортът също много помага (и това също го казвам от личен опит).
Скорпи, понеже каза, че вече дори не излизаш... В днешно време в интернет могат да се намерят много хобита и интересни дейности, които да ангажират съзнанието ни и да му повлияят по положителен начин. Аз например открих един сайт, който много ми помогна. Не е сайт за взаимопомощ или нещо такова, а е за туризъм :) Стана ми интересно, започнах да му отделям време и сега вече се превърна в моя надомна работа. Искам да те посъветвам да започнеш да приемаш някакъв медикамент. Билковите са много слаби и в случаи като твоя и моя не е най-правилното решение да се разчита само на тях.
Ако има някой, на който мога да помогна по някакъв начин ще се радвам да ми споделите. Все пак съм минала през толкова много неща... страдания, чувство за безизходица, загубана на желание за живот, но успях да се оправя...засега... и продължавам да се боря!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Януари 31, 2011, 01:45:20
Благодаря ви за съветите! По пътя с лекарствата минах, може би ще пия нещо, но няма да е АД или бензодиазепини, ще видя какво... за билките имах предвид тези, които ги изписват индивидуално за всеки, но както и да е, събрала съм координати и не пречи да опитам и това. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде - не се знае къде е моето, а аз от самото начало си обещах да опитам всичко, което ми се предлага, докато открия онова, което е за мен...
Уединението сред природата и аз го направих за няколко месеца, помогна ми до известна степен, но вече нямам възможност, знаете, животът си тече, има задължения, отговорности... притискат те обстоятелствата.
Интернет го вършея из основи, разбира се, че не само форумът е единственото място, което посещавам... Мисля, че с времето ще се ориентирам накъде да хвана... все още съм в период на размисъл.  :)
Малко ми е сринато самочувствието, затова така... но не съм се предала. Просто малко се поуморих. Досега винаги съм живяла на пълни обороти с газ до дупка, може да е дошъл моментът да спра и да помисля сега накъде... и понеже доброволно не бих се спряла, принудително ми се наложи да го направя.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Шашмагюл в Февруари 04, 2011, 06:04:02
-


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Февруари 06, 2011, 10:57:29
Цитат
Искам да съм богат,искам да съм умен и т.н. създава на подсъзнателно ниво комплекс че съм бедна,глупава...Което означава,че всяко едно утвърждаване трябва да започва с Аз съм!....

DG, не само Норбеков, но и мн други ни препоръчват да следваме тази методика - вярвайки, че сме здрави, щастливи, красиви, умни и успели... и сме постигнали онова, което искаме. Било то чрез утвърдителни мисли, визуализации... моите опити в тази посока обаче са плахи и ще ти кажа защо - защото потъна ли в празни мечти, се страхувам, че съвсем ще изгубя връзка с реалността и ще забравя на коя планета се намирам ;D
Ако тръгна да вярвам в нещо, което не е факт в живота ми, не е ли леко налудно?  :-\ ???
Или утвържденията действат на принципа, че като повториш 100 пъти една лъжа, се превръща в истина ;D


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Шашмагюл в Февруари 09, 2011, 06:13:21
-


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: ninq_ в Февруари 09, 2011, 10:40:24
Аз съм почти на 16 и преди 7-8 месеца изпитвах същото нещо и сега отново започна.Когато започна това не знаех какво се случва с мен.Не бях яла 1 седмица и не ставах от леглото и се стресирах още повече като си мислех,че завинаги ще съм така и че ако заинаги съм така животът ми няма да има смисъл.Дори съм си мислела и за самоубийство.. и най-накрая майка ми ме грабна и отидохме на психиатър във Варна.Там си изписаха стимулатон,флуанксол,невробекс(това са витамини) и ривотрил за най-лошия случай.Когато отидох във Варна и когато поговорих с присхиатърката и ми олекна,че не съм само аз така и тя ме убеждаваше,че всичко ще отшуми и аз и вярвах и така стана за 2 дена се оправих.Но след известно време пак се появи паниката и това чувство на страх.И пак се справих купих си книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко" и донякъде и тя ми помогна,за да мисля позитивно.Но ето,че сега пак се появи същото нещо.И много се страхувам,че този път няма да има кой да е до мен и да ми помогне да се справя знам ,че аз трябва да си помогна и се опитвам но.. Преди когато пих тези хапчета аз си мислех,че като изпия хапчетата и цялият ми ден ще е хубав и донякъде беше така,но може би защото аз си мислих така,а в действителност по-важна е нагласата.Мисля си,че през целият ми живот ще съм така на периоди ще съм щастлива..  :'(


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Февруари 09, 2011, 11:41:28
Цитат
Иначе и аз като гледах и четох книги за тайната на успеха,живота и каквото се сетите,ми мина през ума,че всички дето са писали тези неща,ако посетят психиатър сигурно ще им лепнат диагноза биполярно разстройство.

Диагнозата ще е по-скоро мания, тъй като за нея са характерни такива позитивни настроения, мегаломанщина и вяра, че си важна особа ;D
Но не е толкова важно какво пише в учебника по психиатрия, в крайна сметка важното е да се чувстваме добре. Критерият за норма отдавна е само някакъв ориентир, колкото да се въведе ред в хаоса от психични отклонения. И DG, едно е да мечтаеш, друго да си набиваш в главата, че нещо е така, а то не е. Да речем, ако аз много искам да ми се случи нещо, мога да се надявам и да си мечтая, да си представям как се превръща в реалност, но напълно различно е да вярвам, че вече се е случило - това, което проповядват напоследък по книгите и филмите за позитивно мислене... в стил "Тайната". Лично аз спирам до етап визуализация, нататък ме е страх да си "повярвам" - трябва да се държи връзката с реалността. А вечер преди да заспя, винаги мога да си помечтая.
Хрумвало ли ви е и друго - да използвате някоя игра, която симулира реалността, за да "сбъднете" там нещо, което ви се иска да се случи? Най-малкото е забавно  :D Там можеш да разиграваш и добрите, и лошите варианти, при това в безопасна среда. Да речем, можеш да се скараш с някой член от семейството ти, да го натупаш, да си изясниш отношенията с него... абе да си излееш каквото има там. Или пък смело да направиш всичко, което не ти стиска да направиш наяве - аз например тия дни играх The Sims 3, и "излизах" така, както би ми се искало да го правя и в живота. Абе, детска му работа ;D
Всъщност, давам играта само като пример - а посланието ми е да се огледате наоколо и да видите с какви подръчни ресурси и инструменти разполагате, които могат да ви бъдат от полза (дори предназначението им да е съвсем друго), понеже не се знае откъде точно ще изскочи зайчето ;)


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Student_21 в Февруари 09, 2011, 05:56:49
Приятели, имам чувство че прекалено много разводнихме темата.....


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Cristo в Февруари 11, 2011, 07:39:46
Всеки споделя проблемите си, страховете, преживяванията. За пръв път преди 9 години преживях силен стрес, започнаха тревожност, депресия и ПР в едно. Лекарствата, които ме стабилизираха бяха анафранил и ривотрил.Единственото, което трябва да прави човек е да не се отпуска, да се бори и само в краен случай да прибягва към лекарствата. Това е като една рана, която малко щом "прокърви", започва да боли и се нуждае от лечение.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: ddiddi в Февруари 11, 2011, 07:35:12
Знам, че ПР пречи на тялото и душата ни, сякаш не сме ние. Получих го за първи път през 2004 г. и борбата беше много трудна и мъчителна. Лекувах се с успокоителни и билки. После се оправих, но през 2008 г. получих рецидив. Отново започнах от нулата. Знам, че ПР много пречи да водим нормален социален живот. Не можеш да излизаш на вън, да се срщаш с приятели, да се возиш в градския транспорт... Трябва да се учиш да го правих, но това коства огромни усилия. Аз разбрах, че не трябва да се затварям в къщи ако искам да си помогна. Майка ми ме водеше на разходки в парка, в гората, на по- тихи и спокойни места. Да, беше много трудно и отне много време, но стана, получи се. Сега излизам сама и ходя на оживени места. Остана една пречка в дишането ми, която все още не отминава. Пишете моля ви, ако имате проблем с дишането си в следствие на паническото разстройство и как се справихте. Благодаря ви!!!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Шашмагюл в Февруари 16, 2011, 08:02:08
--


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Февруари 16, 2011, 09:06:53
Цитат
Ти лично,защо не спреш да се занимаваш със симптомите и не започнеш да се концентрираш върху хубави неща???Не можеш ли да зарежеш мисленето за симптомите и да запълниш ежедневието си с нещо смислено???

Най-малко аз се занимавам със симптоми от всички. Те ме измъчват, да, усещам ги, но не ме вълнуват толкова, плаша се само, когато усетя, че ще припадна... точно заради което избягвам ситуациите, в които ми се отключва тази най-неприятна част.
Иначе вниманието ми винаги е било насочено към причините, които ги провокират и тяхното разтълкуване, там поне успях да стигна до същината или поне така смятам (сама и с помощ). Сега знам кое откъде идва и какво означава, т. е. имам "превод" на симптомите си, но все още не съм открила начина да ги неутрализирам напълно и да премахна основното - агорафобията си.
Не знам ти как си представяш, че живея, нито кои са тези, хубавите неща в живота ми... Мога да си отвличам вниманието с работа и др. занимания, но не и да избягам от себе си... остава една празнота в мене, която се влачи, където и да съм... като сянка е. Нещо угасна в мен преди година и не мога да го върна.  :-\
Преди много се дразнех на хленчещите вдовици, които само приказват за мъжете си... и живеят в сянката на миналото, сякаш и те са умрели. Може би все още чувствам вина, че съм жива, а още по-виновна ще съм, ако ми е добре, да не говорим пък да съм щастлива... Една година е малък срок за преживяване на травма, която остава за цял живот. Въпреки всичко смятам, че се справям повече от добре, даже прекалено добре. Може би точно страхът ми попречи да се разпадна напълно. Проблемът е, че аз нито изстрадах нещата докрай, нито ги превъзмогнах, останах някъде по средата в нещо неизживяно. Затова не излизам. Но ще изляза... въпросът е кога.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: ninq_ в Февруари 20, 2011, 10:43:06
И аз съм така .. не искам да излизам по цял ден съм затворена вкъщи с приятеля ми,който пък изобщо не ми помага..Още повече ме ядосва и депресира с гадното си държание.Той знае,че съм на хапчета и имам чувството,че той не се стреми да изляза от това състояние,а точно обратното.Отчуждих се от всичките ми приятели и сега се чувствам сама и не мога да говоря спокойно чувстам едно постоянно напрежение,което ме кара да се затварям вкъщи и край това е живота..Не знам защо,но понякога много ми помага като гледам някакъв хубав филм с хубави момичета,а аз си стоя вкъщи по пижама и изведнъж се стимулирам и започвам да се гримирам да се обличам добре и си казвам живота е пред мен.Но тези мисли са за някакво известно време (1-2 часа) При момичетата може и да помогне това.. Също много ми помага като гледам някакъв филм от рода на "Голямото напушване" Моят съвет е да си намираме работа постоянно и да не оставаме време на лошите чувства и мисли да ни завладяват..Занм,че е много трудно,но просто няма как живота си върви и трябва да го изживеем пълноценно!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Шашмагюл в Февруари 20, 2011, 04:33:23
А можеш ли да разкажеш по-подробно в какво се изразява държанието на приятеля ти?Разбрала ли си какво е предизвикало твоето състояние?


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: ninq_ в Март 07, 2011, 12:29:36
Извинявам се за закъснението.Ами например,когато усещам промяна(отрицателна) и се появява това чувство,когато се държи безразлично към мен,когато не ми обръща внимание и започвам да си мисля как ще се разделим и после как няма да мога да намеря любовта и как винаги ще се появява това гадното чувство и винаги ще ми пречи да водя нормален живот.Или когто имам лоши оценки в училище и веднага започвам да си мисля,че няма да мога да се реализирам в живота.. Вече не излизам с приятели не споделям с никой и това е много лошо,защото винаги трябва да споделяш,за да ти олекне малко или много.Например като намерих този сайт разбрах,че не съм единствена,което не е хубаво,но все пак знам,че има и други хора като мен.Много често си мисля,че живота няма смисъл.Хората се раждат,после детсвото,после учението,работа,деца и умират.. И за мен всичко това сякаш понякога е без значение.. И се чувствам много зле..


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: t.todorov в Март 07, 2011, 04:14:14
Ако можеше от да промениш всичко което искаш, така както желаеш, как би изглеждал денят ти утре? Какво щеше да е по-различното?


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Шашмагюл в Март 11, 2011, 04:21:19
-


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Nelly1317 в Март 12, 2011, 10:46:33
Dnil, шапка ти свалям за тази борба която си провела! Аз имам скоро час при психиатър който да ми даде някакви лекарства за ПА...имам един въпрос, тези лекарства постоянно ли се вземат или само като те удари атаката, тоесто според нуждата...помагат ли. Каква медитация правеше, и аз сега съм на път да започна с това, взела съм си много книги и материал по въпроса....а за народна медицина имаш ли информация какво може да се взема. Успех ти желая в по нататъшната борба, ще се справиш!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: хриси в Март 15, 2011, 09:00:54
Поздравления на всички, които се справят! Благодаря Ви за споделеното. Наистина това много помага. Пожелавам на всички борещи се успех! И аз съм убедена, че има "сбогом" на ПР, просто всеки трябва да намери своя път.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: dnil в Март 21, 2011, 04:39:52
Dnil, шапка ти свалям за тази борба която си провела! Аз имам скоро час при психиатър който да ми даде някакви лекарства за ПА...имам един въпрос, тези лекарства постоянно ли се вземат или само като те удари атаката, тоесто според нуждата...помагат ли. Каква медитация правеше, и аз сега съм на път да започна с това, взела съм си много книги и материал по въпроса....а за народна медицина имаш ли информация какво може да се взема. Успех ти желая в по нататъшната борба, ще се справиш!
здравсти Нели, хапчетата се пият постоянно без НИКАКВО прекъсване най-малко 1 година. На мен много ми помогнаха. Медитация правех абсолютно аматьорска - сядам на един стол, затварям очи и започвам мноого бавно да визуализирам как всяка част от тялото ми се отпуска, от върха на пръстите до главата. Когато наистина се отпуснеш цялата остани така около 5 мин. без да мислиш абсолютно нищо. Аз лично освен това започвах да си представям как мозъка ми се снабдява със серотонин и как ПА изчезват под формата на енергия през ръцете ми. Може и да звучи смешно, но ефекта беше осезаем.
За народната медицина мога да ти кажа само, че ходих на ирисова диагностика, където ми потвърдиха Тревожно разстройство (без да съм споменавала нищо) и ми изписаха доста видове билки (дадох около 100 лв.), които се смесват и се прави чай всеки ден. не мога да ти кажа обаче дали има ефект защото издържах да го пия само 10 дена ни спрях, защото ми беше изключително гаден.
Ако имаш още въпроси - питай.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: dnil в Март 21, 2011, 04:48:50
Ако можеше от да промениш всичко което искаш, така както желаеш, как би изглеждал денят ти утре? Какво щеше да е по-различното?
Това е въпросът, на който ако си отговаряме всеки ден (и наистина вникнем в позитивното съдържание) ще ви помогне толкова много в борбата с ПА. Просто опитайте. Нищо не ви коства. Всяка вечер си представяйте как точно искате да протече денят ви. С подробности. Правете го с месеци... Ще има резултат. Бъдете сигурни.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: t.todorov в Март 21, 2011, 07:17:33
Отново забелязвам една сериозна грешка, която се прави. Има два вида подходи към справяне с ПР. Единия е насочен към справяне със симптома. Тук влизат лекарства, поведенческа терапия, релаксация, медитация, дишане, визуализиране и каквото още се сетите. Това дебело подчертавам не лекува. Това притъпява симптомите. Понякога и по сила и по време в което да ги няма. Но винаги, някога те се завръшат отново. Това не е лечение на ПР, а облекчаване следствията на ПР.
Вторият подход, който е психотерапевтичен и лекува от ПР, /ако изобщо лечение е подходящата дума/ защото работи с психологичните причини, а не със симптома. Тук се споделя опит само от първият подход а това е "обезболяващият" подход. Без да се работи целенасочено към причините, човек си остава цял живот на "обезболяващи". Това не е дългосрочно приемлива стратегия. Това е "спешната помощ" при работа с ПР, но след нея трябва да се работи психотерапевтично, в дълбочина, до постигане на разбиране за истинските причини, които са в личността, а не в средата. Средата е еднаква за всички, но само някои реагират по "благоприятен" начин, за да развият въпросната проблематика.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: dnil в Март 27, 2011, 02:49:52
Искате да ми кажете, че 100 % ПР ще се появи отново при мен при положение, че така съм се "избавила"? Съжалявам, че няма да се съглася с вас.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: t.todorov в Март 27, 2011, 03:20:42
Да, ако попаднете в подобна психологична ситуация, която е отключила първия епизод. Разбира се не може да се абсолютизира за всички. Но това е често срещаният вариант. При някои избива в друга симптоматика, което наричаме местене на симптома.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Ioan в Април 11, 2011, 03:54:30
Здравейте, "колеги"  :)!
Отдавна не е писано в тази тема, аз като новак се включвам направо в нея.
 През 1999-та, когато бях на 32 години, получих първата си ПА, беше много страшно, от друга страна интересно, като първо подобно преживяване :). След "задължителната" обиколка на наличните невролози, кардиолози и т.н. стигнах до психиатър, с който започнахме същинското лечение, което продължи около две години с няколко медикамента- анафранил, сероксат и серопрам. Смених и няколко психиатъра, което разбира се, беше грешка и само удължи агонията ми. 2001 година се преместих в друг град и реших да се лекувам сам. Започнах да пия само ривотрил, което в растящи дози продължи до 2003 година, когато си дадох сметка, че съм станал наркоман, вече вземах по 2-3 таблетки от 2 мг дневно. През този период нямах почти някакви ПА, чувствах се добре, агорафобията беше изчезнала. Отидох на психиатър, и започнахме лечение със Феварин, като намАляхме дозата на Ривотрила в продължение на година. Продължих още година с Феварина, след което го спрях и него. Нямах никакви абстинентни прояви нито при спирането на Ривортила, нито при Феварина.
 Чувствах се чудесно в продължение на шест години, без никакви лекарства, без ПА. В началото на 2011-та, след една много силна година с много пътуване, много работа и трошене на нерви, паническите атаки започнаха отново. Аз изчаках месец, преди да отида на психиатър, надявайки се, че кризите ще бъдат единични и ще спрат, но те зачестиха. Започнахме лечение отново с Феварин, които вече е доказал ефективността си при мен, обаче без бензодиазепини, заради възможно повторно пристрастяване. След 6-7 седмична терапия, се чувствам по-добро, ПА намаляха, но отново развих агорафобия, която успешно  преборвам със страх и много инат.
 Оптимист съм за бъдещето, и смятам, че ако нямах толкова проблеми в бизнеса, които аз приемах много емоционално, (такъв ми е характера), може би ПР нямаше да рецидивира.
 Желая Ви смелост и вяра, приятели!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Април 12, 2011, 04:55:35
Цитат
ПА намаляха, но отново развих агорафобия, която успешно  преборвам със страх и много инат.

Е, това ако ми го обясниш как става, ще съм ти мн благодарна.. да пребориш агорафобия със страх??

Цитат
Оптимист съм за бъдещето, и смятам, че ако нямах толкова проблеми в бизнеса, които аз приемах много емоционално, (такъв ми е характера), може би ПР нямаше да рецидивира.

Едва ли това е причината. По-скоро си потушавал нещо, което винаги е било в теб и то много преди появата на ПР. Ти си замъглявал картината с лекарства, останалото само са поводи за подновяване на симптомите. Много често бъркаме истинските причини за рецидива, та дори и се обвиняваме за това "Ако не бях постъпил еди как си, ако не бях такъв, ако не бях онакъв"... е, да ама в перфектни обстоятелства няма как да живееш, случват се непредвидени неща, не всичко е под контрола ни. Та ако нещо е излязло извън нашия контрол, значи проблемът ни не е в това, че не е станало както искаме, а в желанието ни да го контролираме на всяка цена.

П. С. Поздравления, че си успял да махнеш Ривотрила!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Ioan в Април 13, 2011, 11:10:32
 Привет!
Май не съм се изразил разбираемо :). За мен страха е бил движеща сила през целия живот. Като малък ме беше страх от тъмното, родителите ми са ми разказвали, че съм искал да ме оставят сам в тъмната ми спалня, и съм плакал, но не съм викал за помощ, така съм се излекувал. В прогимназията преплувах един голям язовир и излекувах фобията си дълбоките води. Със много страх станах и парашутист и т.н. Отдавна вече нямам други страхове, освен този свързан с ПР, и по-конкретно агорафобията. Колкото повече ме завладяват мислите, че сега като излеза, ще ми стане зле и ще падна да умра на улицата, толкова повече съм амбициран да го направя. Надявам се, че сега съм го обяснил разбираемо :).
 Относно причините за рецидива на ПР, не знам какво да мисля, през тези три месеца, откакто започнаха атаките отново, правих какви ли не сравнения между нещата отпреди 11 години и сега, търсих сходни преживявания, усещания, някакви знаци, които биха могли да подскажат, че подобно нещо ще се случи. Не можах да стигна до сравнение, обясняващо рецидива, затова се опитвам да насочвам мислите си към работата и красиви, весели неща :).
 Желая Ви Любов и Здраве!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Април 13, 2011, 03:10:16
По първата част те разбрах - така е, и то не само при патологичния страх. Твърди се, че например много богаташи са забогатели именно от страх да не обеднеят - страхът е движещата сила, бензина, който ни кара да върнем лентата назад, да си зададем много въпроси, и не само за нас, а и за света, за живота, за смъртта, да научаваме много, да четем, да се интересуваме от духовността, да работим върху личността си. Никой и нищо не би ме накарало да хвърля такъв огромен труд по себе си, ако не бях принудена от страх. И това е най-трудоемкото нещо, което съм правила в живота си досега.
Относно втората част - за търсенето на причините, според мен не ти се получава, защото се опитваш по логичен път да си обясниш нещо, което е закодирано в подсъзнанието ти и със сигурност знае как да те "излъже" и то по нов, непознат начин - имай предвид, че неврозата е доста изобретателна - тя винаги ще намери с какво да те изненада, т. е. ще ти се явява в нови форми и облици, иначе как ще е ефективна и ще продължава да те плаши?  :) Но каквито и лица да придобива, си остава една и съща в основата си. Ако тази основа се подкопае, работата ти с нея ще приключи. Но дори и в идеалния случай това да стане, бивш агорафобик - цял живот ще е с единия крак вътре, затова ако изградиш новото си АЗ, ще трябва да го поддържаш ежедневно, за да не те връща към старите навици. Колкото и да е странно, тази последна част ми се вижда най-трудна - защото докато си зле, ще си мотивиран да работиш, но мине ли ти... може да забравиш за необходимостта да се профилактираш и да попаднеш отново в собствения си капан. Това е моето виждане. Може да се съгласиш с него, но не е задължително ;D Всеки избира в какво да вярва. Успех!


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: rums в Април 13, 2011, 03:45:14
Господин Т.Тодоров,Вие какъв вид психотерапия препоръчвате като най-ефективна при паническо разстройство?


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: t.todorov в Април 13, 2011, 04:12:49
Това е сложен въпрос. Все пак различните видове терапия си поставят различни цели. При човек с ПР, който много дълги години не е обърнал внимание на това, е много трудно чрез осъзнаване, или някаква житейска промяна да се разградят симптомите. Тогава целта е клиента да живее по-добре въпреки симптомите си, а не отстраняване на ПР. Тази цел имат и лекарствата. Тази цел би могла да е адекватна и при определена личностна акцентуация, т.е. ако проблематиката е породена от трайни личностни конституции, които не могат да бъдат променени.
Ако все пак се предположи че дълбинната терапия насочена към осъзнаване на причините би могла да разгради симптомите, това е решението.
Ако трябва да обобщя, моето мнение е, че психотерапия има само тогава, когато се работи върху личностна промяна, т.е. психотерапията никога не е насочена към симптомите, а ги използва за да въведе промяна в личността и взаимодействието и с нейната реалност, действителност, ежедневие.
Виждате, че отговора е труден, защото не може да се каже, че всички с ПР са под общ знаменател, дори и при това, че имат сходни симптоми на повърхността. Избора на подход зависи, както от клиента, така и от терапевта. В практиката си аз работя и дълбинно и краткосрочно. Не мога да скрия, че кратката терапия "закърпва" положението, но никога няма претенции да лекува. Съвременните подходи обикновено са смесени и включват двете възможности. Така че ако трябва да бъда конкретен ще ви отговоря, че по-скоро терапевта е по-важното в случая, отколкото метода. Ако действително работите с професионалист, той знае до къде стига неговата компетенция и може да прецени, до колко ще ви е полезен. Ако например аз съм обучен само в кратка, консултативна терапия, но виждам, че ако вие успеете да осъзнаете истинските си мотиви за симптомите ще решите проблематиката си аз ще ви препратя при специалист, който работи дълбинно. Такива са етичните норми.
Когато се определя терапевтичната цел винаги се започва от най-трудната - психотерапия, осъзнаване на скритите мотиви, осъзнаване на това кое е довело до тук. Ако това обаче по различни причини /често и недостатъчната подготовка на терапевта/ удари на камък, целта може да се смени към чисто поведенческа промяна, което не е терапия а по-скоро психологично обучение. Някога и това е прекалено висока цел, при което лекарствата стават единствения облекчителен вариант.
Все пак ако съдя от моят опит, мога да кажа че при по-младите хора, да кажем до 30-35г. е много по-лесно да се постигне финална и трайна промяна която гарантира че никога тази проблематика няма да се появи отново. Ако обаче човек е по-зрял и трудно може да се отдели от гледната точка за нещата, която е градил дълги години, по-скоро се цели не да се излекува, а да страда по-малко.
А сега и директният ми отговор - за мен психодрамата в група е един от най-мощните и ефективни подходи, който работи дълбинно, с всички възрасти и винаги достига личността, а човек няма как да не се сблъска с това, което трябва да промени, просто не позволява бягството да продължи и то по много деликатен начин. Да не говоря че хората с ПР имат една свръхемоционалност, а психодрамата работи само с чувства и преживявания, като обикновено ги вади на повърхността.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: rums в Април 14, 2011, 10:33:48
Благодаря за изчерпателния отговор.Аналитичната психотерапия ли се има впредвид,когато се говори за дълбочинна терапия и смятате ли,че в България въобще има добре подготвени специалисти в областта на тази терапия,освен това знам от специалист,че тя може да продължи с години и дали един средностатистически човек в България може да си го позволи,при условие че цената на един терапевтичен сеанс се движи между 30 и 50 лева?Иначе е ясно,че нещо във възприятието ти за света е погрешно за да се стигне до тази симптоматика,няма пълно излекуване без да промениш начина си на живот и отношението си към нещата,това аз и сама установих в годините на лутане м/у психиатри,психолози и психотерапевти.Човек сам трябва да осъзнае къде греши,да се отърве от желанието си за перфекционизъм/гаранция,че всички в този форум сме такива/,дори да стане малко егоист,да се грижи и за себе си,освен за другите,да се научи да се щади и да отделя повече време за почивка,спорт и приятни занимания,да бъде със самочувствие и да гледа по леко и с чувство за хумор на живота,перфекционизма никой няма да го оцени,в противен случай нито една психотерапия,лекарство,леене на куршум и темподобни щуротии няма да помогнат 100%


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: t.todorov в Април 15, 2011, 09:39:34
Има много видове терапии. Съвременните са еклектични, т.е. комбинират различни теоритични и практични подходи, за да са по-ефективни. Така идеята е да се стигне до същото,до  което стига една твърде дългосрочна терапия за по-кратки срокове. Всичко е компромис между време и дълбочина.
Краткосрочните терапии по тази причина търсят начин да елиминират важността на това какво се е случило в миналото на личността, за да бъде такава каквато е. Тя насочва усилията в бъдещето, към това какви промени би могла да извърши, за да функционира по-добре.
Дългосрочната терапия от своя страна отделя сериозно време и усилия да разработва миналото на личността, нещо което може да продължи както казвате с години. Съвременните терапии прявят определен компромис. Според тях ако се разработи не цялото детство на човек, а определен фрагмент от него, който пряко е свързан с актуалната проблематика, това би могло да осигури така необходимото осъзнаване и бъдеща промяна за по-кратки срокове.  При ПР биографичните основания за развитие на тази проблематика винаги се коренят в два от детските етапи на развитие - 2-4г. и 4-7г. В първият етап се "отглежда" така наречената тревожна личностна конституция, а във втория хистерична.
Първият етап е свързан с основният конфликт "искам-трябва". Така от решаващо значение е как родителския стил на поведение възпитава и въвежда социално приетите норми, и до каква степен по този начин задушава анархичните детски импулси. Когато родителите са прекалено строги и не  предлагат подходяща алтернатива детето да канализира своите егоистични импулси, то ги изтласква и това става с времето траен конструкт. Така всеки такъв импулс /тъй като те не изчезват никога/ поражда тревожност и налага да не бъде допуснат на яве.
Вторият етап е свързан с половата роля, как човек за първи път определя себе си в света като мъж и жена /респективно момченце и момиченце/. В този етап в който малкото момче иска да се ожени за майка си като порастне а малкото момиченце за баща си. В тази едипова ситуация поведението на родителите в отговор на тези нормални за развитието на човек импулси е особено важно. Така детето намерило някакъв изход от тези два етапа вече е изградило основата на своя Аз. Тази основа се завръща и доизгражда в пубертета, като във втората част започват да си проличават "компромисите", които то е направило в детството. Така ПР е характерна проблематика за късният пубертет и ранната младост. Моделите които са проработили в детството вече не вършат работа.
Дългосрочната терапия, или дълбинната терапия /без да назоваваме различни школи/ опитва да свържи всичко това и клиента да осъзнае основната си проблематика. Много често терапията е един своеобразен "поправителен изпит" за човек и го връща там, където не е успял да научи нещо, или поради обстоятелствата го е научил по начин който му пречи в сегашният му живот. Не случайно най-краткото описание на ПР е:
" ... причините се въртят около адаптивна неспособност след значими събития, излизане от собствения ритъм и нарушаване на границите на взаимоотношения."

След осъзнаване на тази адаптивна неспособност в терапевтичен план се тръгва към експериментиране и овладяване на ново поведение, което да повиши способността човек, да се преживява в света такъв какъвто, е без за това да се налага да прибягва до симптома. Това води до съществени промени, които обаче плашат човек. Така ако е имал един брак по "необходимост" в който се е задушавал но " ... няма на къде...", той може да е изправен пред промяна на това положение. Един човек със социална фобия например може да е изправен лице в лице с наложените му от родители "идеален образ" и "правилни коловози" и да се наложи да ги разчупи, за да направи място за изграждане собствените си концепции и правила, което в повечето случаи е свързано със сериозна тревожност. Една агорафобия в своят страх от залитане и припадане пък въвежда в терапията между какво "залита" човек в живота си и тъй като не може да вземе решение и страда от това психиката го въвежда със залитане или опасения за това в тялото, походката.
Най-дълбинният метод е психоанализата. Най кратката терапия е тази фокусирана към решения. Според ресурса, мотивацията, реалната и обективна оценка за възможностите и ресурсите на клиента /по скоро личностни ресурси/ се определя и компромиса който да бъде направен за времето и дълбочината на терапията. Една съвременна що годе дълбинна терапия, без да залита в крайности може да свърши своите задачи за около 6 мес. или около 20-30 сесии.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Април 15, 2011, 12:14:38
Цитат
Според ресурса, мотивацията, реалната и обективна оценка за възможностите и ресурсите на клиента /по скоро личностни ресурси/ се определя и компромиса който да бъде направен за времето и дълбочината на терапията. Една съвременна що годе дълбинна терапия, без да залита в крайности може да свърши своите задачи за около 6 мес. или около 20-30 сесии.

Може, обаче съпротивлението през този период ще е по-голямо и тъй като самият клиент решава дали да продължи терапията или не, влизайки все по-навътре, има голям риск да се отдръпне от терапията или поне от терапията в този й вид - много по-"безопасно" и безболезнено е да се търсят решения в лекарства, краткосрочни методи, насочени към бъдещето и реалността, отколкото дълбаенето в миналото... ако човек в продължение на 10-20 или повече години е изтласквал неудобните за него неща, много трудно ще иска да се върне към тях, макар и с терапевтична цел и в "безопасна" среда... пак е достатъчно гадно. Психодрамата е добър начин да се заобиколи това неудобство, като пак постига същото, но по по-безобиден на глед начин... там просто можеш да изиграеш онова, което не би назовал директно дори пред терапевта си.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: rums в Април 15, 2011, 11:20:39
Опасна ли е медитацията при тревожни разстройства и възможно ли е човек чрез нея сам да достигне до проблема в детството си,който е предизвикал в по-късен етап тревожното разстройство и е скрит някъде дълбоко в подсъзнанието?


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Cristo в Април 16, 2011, 07:30:26
"Ако обаче човек е по-зрял и трудно може да се отдели от гледната точка за нещата, която е градил дълги години, по-скоро се цели не да се излекува, а да страда по-малко."
Забравяте лекарствата г-н Тодоров!!! Колкото и да не ги приемате - те имат своята роля в облекчаване на симптомите и лечението на ПР. Вие сам го казвате, че лекарства + терапия е най-успешния подход.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Шашмагюл в Април 16, 2011, 11:20:03
--


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: Ari в Април 16, 2011, 12:02:27
Без лекарства, особено в началото на ПР е много трдуно да не кажа невъзможно. При рецидив също лекарствата са първото нещо, което спасява. Но без човек да се излага на местата, който го плашат  и без психотерапия е трудно да се справи напълно със паническото разстройство.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: t.todorov в Април 16, 2011, 01:03:51
Няма смисъл да се излага на местата които го плашат, защото всеки разбира че това е необоснован страх. След като е такъв идеята е да се осъзнае какъв е механизма та страха да се проектира на привидно безопасни обекти, ситуации и т.н. Когато се разбере кой е действителният страх, там трябва да се излага на опасността /например страх да "порасна"/.
Лекарствата наистина са важни за определени случаи и клиенти. Ако актуалната проблематика е много изострена трябва да се вземат, спор няма. В повечето случаи обаче с тях се злоупотребява, тъй като не са нужни и не водят до лечение.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Април 16, 2011, 09:37:12
Цитат
Няма смисъл да се излага на местата които го плашат, защото всеки разбира че това е необоснован страх.

Принципно е така, ама една част опира до навик (например при агорафобия - да се излиза и да не се излиза)... и колкото повече се упражнява този навик, толкова по-слаби са симптомите, може да има приливи и отливи, но като цяло много си зависи от ритъма на живот. Да не говорим, че колкото и избягващо поведение да прилагаме, неврозата винаги си намира начин да пробие и да си проправи път.
Ако дълго не си излизал, самото прекрачане на прага е достатъчно, за да започне сърцето ти да бие с бясна скорост, но ако го правиш всеки ден, става малко по-поносимо. Това не е нито справяне, нито е трайно решение, но облекчава живота ни донякъде. А това не е малко. Като цяло с всичко се претръпва, рано или късно.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: delicacy в Април 17, 2011, 06:23:50
Няма смисъл да се излага на местата които го плашат, защото всеки разбира че това е необоснован страх.
Без излагане на този страх няма успокоение на психиката, а оттам следват натрупването на още страхове. Нямаше да успея да достигна до корените на моите страхове, ако не си правех тренировки почти всеки ден, за да намаля  напрежението, което имах от агорафобията.  Докато изпитваш страх от затворени пространства и такива, където не можеш да напуснеш веднага, трудно би се справил и със самата психотерапия. Има психолози, които дори придружават агорафобикът до плашещите места и там анализират ситуацията. Аз съм го правила, особено в началото, когато не разбирах какво се случва с мен. Затова казвам, че без постоянни тренировки на местата, където се страхува човек, трудно би се постигнало овладяване на състоянието, защото, както казва Скорпи, агорафобията мимикрира и трудно бих ме я разбрали само с психотерапия, без излагането на ситуациите, които ни плашат.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: t.todorov в Април 17, 2011, 08:00:45
Вие говорите за поведенческа терпаия. Там изобщо идеята не е да се осъзнава каквото и да било. Сама разбирате, че агорафобията не е страх от обективна опасност, т.е. човек се държи така, все едно, че има опасност, но такава няма. Опасността изобщо не е в пространствата. Просто там е пренесена. И няма никакъв смисъл човек да се бори с пренесения страх. Ако пристъпите са силни се започва с медикаменти. Дори и чрез системно излагане на "опасността" и овладяване на ново поведение, дълбинният страх който е бил в основата на фобийният страх скоро ще се появи отново като симптом, който най-вероятно ще е страх от нещо друго. Точно по тая причина излагането на очевидно несъстоятелната опасна ситуация не променя много общата картина.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: skorpi в Април 17, 2011, 11:41:37
Цитат
Точно по тая причина излагането на очевидно несъстоятелната опасна ситуация не променя много общата картина.

Променя живота ни, който си тече междувременно. Едно е да не можеш да направиш 2 крачки навън, да стоиш гладен, защото не можеш да идеш до магазина да си напазаруваш, да нямаш пари, защото не можеш да почнеш работа, или дори да не успяваш да си изхвърлиш боклука, защото не може да отидеш дори до кофата и съвсем друго е да имаш ПР, но въпреки това да имаш елементарното си ежедневие, да водиш някакъв живот, макар и да излизаш със свито сърце, да ти е напрегнато или да ти прилошава. Все пак правиш нещо. Защото ако и това не правиш, затъваш не само в една посока, а отвсякъде. Ако си сам, може да затънеш много дълбоко и да удариш дъното. Стигне ли се до там, пътят е само един. Нагоре.


Титла: Re:Как казах "Сбогом" на ПР
Публикувано от: t.todorov в Април 18, 2011, 09:55:09
"Ако си сам, може да затънеш много дълбоко и да удариш дъното."
Така е, симптомите винаги са "повик" към другите.

Искам пак дебело да подчертая че ПР и агорафобия са напълно преодолими състояния /стига да не са станали част от характера,т.е. да са "отглеждани" дълго време/ при правилно насочване на усилията. Ако човек се чувства крайно неспособен и ограничен да се справи с актуалните си симптоми се налага да започне медикаменти. Неща от рода че много вредят на здравето, че създават зависимост и т.н. не са състоятелни.
След като влиянието на медикаментите започне е много важно какъв терапевтичен път ще поеме. Те са два.
1. Краткосрочна терапия - при нея причините за появата не се разглеждат. Всички усилия са крачка по крачка човек да се изправи пред страховете си и малко по малко да увеличава тази борба. По този начин заучава ново поведение, което използва в определено състояние. Този подход дава добри, краткотрайни резултати и е приложим главно за фобиите. За ПР е малко по-несполучлив.
2. Дълбинна терапия - при тази терапия фокуса е не в симптома, а каква е причината за неговата поява, какво е неговото значение за човек.
При положение че човек може да подържа дългосрочен терапевтичен процес, без значение дали лекарствата са "закърпили" нещата, или краткосрочната терапия, трябва да премине към т.2
В процеса на дългосрочната терапия се прави опит от несъстоятелните "заместващи", ситуационни страхове да се премине към "оригиналните", които са екзистенциални. Както знаете нито ще ви спре сърцето по време на ПА, нито ще припаднете по време на агорафобиен пристъп, нито хората ще ви "накажат" ако се издъните при социална фобия. Но въпреки това знание и логика, усещането за ужас си е много действително. Идеята на психотерапията е да си дадете сметка, за какво ви е страх действително в живота. Това става, като се тръгне от симптома и се стигне до въвеждане на неговото съдържание. Във всеки симптом има ценна информация. Ако тя се проследи и разгледа, човек ще се окаже измежду основните си проблеми, които може да са различни - да стане по-самостоятелен, да се научи да е открит в общуването с хората, да поема сам отговорност за себе си и т.н. Подобни неща стават целта на истинската терапевтична работа /както и въпроса как се е стигнало до тук, че личността да не е успяла да ги усвои през жизнения си път/, т.е. терапията и успеха в нея е пряко свързан с куража да променим себе си, гледната си точна за света и хората, и това как си взаимодействаме аз и света, който включва много аспекти. Точно последното е много плашещо и напира за промяна чрез симптома. Когато казваме неща като  " ... искам да съм здрав, да съм като другите, да нямам симптоми" ние насочваме нашето внимание към симптомите, а се отдалечаваме от истинските промени за които подсказват самите симптоми. Така прекалено дългото занимание със симптома и страданията от него ни "застраховат" и отдалечават от сблъсъка с истинските, реални страхове. Другите нямат нужда от симпоми за да се впишат в света. За да станете като тях, трябва да откриете, какво е значението за вас и за другите около вас на вашите симптоми. Симптомите винаги заместват някаква ваша способност, която ви липсва, за да се приспособите успешно към нещо ново, с което ви сблъсква живота. Вместо да се вглеждате, какво губите от тях, трябва да осъзнаете, какво печелите, какво променят те в света около вас, в общуването ви с другите, в дейностите ви и лично във вас. Ако сте готови за това начинание, значи сте мотивирани за дългосрочна терапия, чрез която ще успеете да внесете адекватни промени в живота си.


SimplePortal 2.1.1