evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте,аз съм едно момче на 29 години и проблемът ми е такъв ,че съм трудно комуникативен,когато съм сред хора не знам какво да говоря.може ли някой да ми помогне,благодаря ви предварително.

здравей zldtkogbg,може би си прекалено стеснителен или просто не си в свои води. :)

Здрасти приятел, позната ми е тази история, да не кажа направо че и аз съм попадал в подобни ситуации често  :) Само дето съм малко по-малък от теб - на 20.

За помощта - има една опция - казва се 'Not Giving a f*ck!' - http://www.youtube.com/watch?v=6wS5xOZ7Rq8 (http://www.youtube.com/watch?v=6wS5xOZ7Rq8)

Хех, като изключим веселото клипче от горе, според мен психолог/психотерапевт може най-добре да ти помогне. И наистина да не ти пука/ да имаш желязно самочувствие би трябвало да реши проблема, другото е въпрос на практика - а като не ти пука ще можеш да се упражняваш колкото искаш. Разбира се това е само в сферата на теорията... и звучи по-лесно така ;) Иначе ако искаш сподели нещо конкретно/случка?

И поглеждай отвреме другата тема за групите за комуникативност, може пък там да се заформи нещо полезно  :)

Тук сме се събрали май доста хора, имащи твоя проблем :)) Така че, идеята е да се намери някакво решения. Дано наистина се съберат повече желаещи за група и такава да се сформира по някакъв начин. Мисля, че би имало ефект. Можеш да разкажеш за какво точно усещаш и какво те притеснявя в някоя от подходящите теми и да прочетеш, че грижите на всички тук са малко или много сходни. Успех!

Благодаря ви първо  за отговорите.вярно ,че малко съм стеснителен,но се опитвам да го преодолея.За конкретна случка не мога да се сетя ,но определено се чувствам дискомфортно ,неосвободен и подтиснат.Отскоро започнах да медитирам ,а това дето казахте да не ти пука май наистина помага,мисля ,че това е номера.Ще се радвам някой ден да се видиме и да се запознаеме.

Трудната комуникация се преодолява с много комуникация :) Както и да звучи, това е истината. Опитвай се постоянно да влизаш в контакти с хора от различни среди. В началото ще е трудно, но след това нещата ще се подредят.

Благодаря ти

Здравейте, проблема с трудната комуникация ми е до болка познат, днес седях и отново се самообвинявах, че не ми се получава общуването, а имам огромно желание да се отпусна и да "бъда себе си", каквото и да означава това, защото дори вече и това ми се губи като понятие. Има моменти когато всичко е нормално, но напоследък другото ми аз се проявява все по-често и ме замества. Това е едно кухо същество без мисли и чувства. Когато съм сама със себе си всичко е наред- мисълта ми тече свободно и спокойно, мога да мисля и разсъждавам като всеки нормален човек, но появи ли се някой друг до мен направо блокирам, сякаш губя чувствителност и изобщо не знам какво да кажа, как да дам мнение като просто го няма, празнина, никаква идея, а когато да речем човека си тръгне и остана пак сама всичко си идва на мястото и вече имам толкова много неща, които искам да кажа, но човека вече го няма... и така си ги казвам на себе си.
Толкова мразя тези периоди от живота си, тогава нямам никакъв контрол и просто потъвам. Отчайвам се ужасно много и почвам да чета в интернет или да мисля вариант за психолог... ставам все по сама, затворена и направо ме е страх да излезна, гледам някой тъжен филм, от което става по-зле, а така ми се иска точно в тези моменти да има с кой да разговарям точно за това, който е в подобна ситуация.
Идеята за група е повече от страхотна, много пъти съм си мислила, че трябва да намеря хора като мен, малко като Моцарт и кита, но осъзнавам, че дори и да има такава група трудно ще се накарам да отида, най-трудна пак се оказва първата стъпка. А аз изобщо не искам да признавам на първо време, че имам такъв проблем...Как да се преборя със самата себе си не зная:/
 fish