evropea.com - форум за паническо разстройство

Отварям тази тема, защото си правя равносметка, кога ми е било най-трудно и при какви обстоятелства ПР ми пречеше най-много.
Като си направя преценка - смятам че ПР ми пречеше най-много в усещането ми за самостоятелност в живота. Споделете  къде най-много ПР ви е засегнало?

Ами явно пак аз ще си кажа първа. Поради естеството на моя проблем, са засегнати всички или почти всички аспекти от живота и ежедневието ми. Най-много като че ли ме пречи на това, че не смея нищо да планирам относно бъдещето си... в личен, в професионален и всякакъв план, защото се чувствам в задънена улица и съзнанието, че съм непълноценна ме скапва :( Каквато и възможност да ми се появи, аз я отхвърлям, знаейки, че не мога да си я позволя. Избирам само безобидните, неангажиращи неща, отлагам по-мащабните.
Като цяло, нагодила съм всичко и всички към ситуацията, но това не значи, че не ми е гадно. Най-мъчно ми е, когато другите отиват на кино/театър/излет или каквото е там, а аз не мога да го направя, или ако го направя, през цялото време ще ме яде вътрешното напрежение и очакването...
Така че пречи ми на всичко: на работата, на личния живот, на приятелските отношения... на елементарното ежедневие. Прави ме човек, живеещ с ограничения, с присъда с неизвестен срок... затворник на собствените си мисли. Това само по себе си е достатъчно, за да ми пречи - с една мисъл лягам и с нея си ставам вече от доста време. Пречи ми да осъществя неща, които бих направила още сега и веднага. Пречи ми да си върна самочувствието на нормален човек. Отнема ми свободата. Кара ме да се чувствам второ качество, да смятам, че заслужавам по-малко от живота, че едва ли не трябва да се радвам на всеки, който ми е подхвърлил трохи от обичта и вниманието си.
Разбира се, помогна и за осъзнаването на някои важни неща, промяна на светогледа и пр., имаше и продължава да има своите плюсове, но не е ли така с всичко, което ни се случва?  Все пак успея ли да си върна живота, бих му се наслаждавала както никога досега...  ;)

при мен при всяка  ситуация дори и да е положителна  ПР ми пречи по точно ме побърква.Хората се радват да излязат някъде а аз се ужасявам.Скорпи мисля че ти писа че дори в сънищата си не забравяш за ПР но при мен все още не е така и единственото ми удоволствие е да сънувам защото там съм добре и правя неща които мечтая да правя когато съм будна.Добре че ви има да чета когато ми е зле и това ме успокоява дава ми кураж че не съм единствена защото хората около мен не могат да разберат какво изживявам например вчера ми беше много тежко не издържах и се оплаках на съпруга си а той ми заяви че се глезя.До скоро

това е истината винаги си зависим неможеш да направиш хиляди неща защото умираш от страх......това нашето не е живот >:( :-[

Живот е ,Дидо! Не се оставяйте тая гад да ви съсипе живота.Не се съпротивлявайте ,оставете я да минава и заминава.Знам че е адски трудно,но не е невъзможно.Не се адаптирайте с капризите на ПР,а обратно нека то се съобразява с вас.

А сега по темата!
ПР ми пречеше на всичко!В буквалния смисъл.Ей,затова го мразех най много! Не можех да се примиря,повярвайте.Затова отстъпи то не аз! ;)

Ох Мари като ви чета е лесно но как да не отстъпя когато трябва да изляза дори и на 20 м от къщи започвам да треперя краката ми са като гумени сърцето ми е в гърлото залитам от силен световъртеж и имам усещане че всеки момент ще припадна.Всичко което сте писали съм препрочитала но защо не се получава?

Искам да споделя, че установих, че има градация на страха. Един страх е по-мощен от друг и може да го заглуши. Какво имам пред вид? Ако имаме страх от деперсонализация, като го преодолеем, то изчезва и страхът от замайването или някакъв друг страх, например стряскане, поне при мен бе така. Според мен върхът на пирамидата от страховете, това са агарофобията и клаустрофобията. Те са най-трудно преодолими. Даже четох някъде, че специалистите ги приемат като един общ страх- страх от това,че не можеш да се измъкнеш от нещо, каквото и да било то.
Затова  човек ако преодолее тези страхове, преодолява всички останали. Вие как мислите?

Страховете и симптомите постоянно се въртят и заместват един с друг.

Мен този страх от припадане, от загуба на съзнание и от умиране ме е обзел до такава степен, че на моменти ми е странно как има хора които са нормални. Това състояние ми пречи във всичко - от сутринта отваряйки очи до вечерта докато заспя, защото само докато спя намирам спокойствие. През времето в което съм сама някак си се справям, но на работа ми е най-трудно, защото трябва да стоя пред компютъра като закована 8 часа. Мъчно ми е понякога как не мога да се зарадвам, когато приятелят ми иска да ме изненада с вечеря навън или красив week-end, защото в мен е ужасът - ако припадна или умра. А толкова много искам да се променя, но е трудно. Борбата с мен самата е най-трудна.
Днес ще съм сама цял ден в къщи и съм решила да направя нещо за себе си. Четох преди малко постовете на Скорпи и Мари и се вдъхнових. Взех един тефтер, написах си няколко хубави цитата от една книга, които искам да виждам всеки път като го отворя и си написах график на деня - час по час, като имам три основни цели които трябва да постигна. Така реших всеки ден да пиша в този тефтер и да си давам кураж. Разбира се това е поредният ми опит който правя да се справя, но мечтая всеки ден за края на това състояние и не искам да се отказвам. Разбира се дори и сега докато пиша усещам как корените на косата ми настръхват, но си казвам, че не е от лудости, а сигурно ми расте коса и ще стане по-хубава.
Така довечера ще видим какъв резултат ще постигна  :)

Поздрави на всички ви! Бъдете здрави и силни!

Бела, интересно, че ти пък ме вдъхнови мен - мн добре описваш всичко, което важи и за моя случай. Точно същите неща си ги казвам и аз. Иначе хубаво си решила да направиш, обаче, мила, трябва постоянство, това е най-трудното. Като почнеш с нещо, караш открай до край, иначе ефект няма или е минимален. Аз обаче за което се заинатих и го направих, после си брах и плодовете... не днес цял ден, а всеки ден, всяка минута. И дори и ако ти мине, профилактика и пак профилактика. На ума, на тялото и на духа... винаги. Визуализирай колкото можеш приятни неща, аз като се бях заинатила с визуализациите и голяма част от тях ми се сбъднаха после. Само трябва да се повтарят достатъчно пъти, мозъкът свиква така, както го научиш ти. Не спирам да си повтарям нещо, което един човек тука ми каза: "Никога не е късно нещата да се променят". И след 2 и след 5, и след 105 години с ПР.  ;)

Белла,няма да се отказваш да се бориш в никакъв случай. Излизай не се страхувай,никой не е умрял от ПР. Аз преди умирах и припадах по цял ден все това ми беше в главата,но не се е случило нито едното нито другото. Бях писала веднъж ще го напиша пак. От всичко друго може да умрем ,но няма да е от ПР. Ето виж за 13 г. не съм припаднала нито веднъж дори при кръвно 60/30,а щом ти пиша значи съм жива ;). Смело напред ,не му се давай на П. ;)

здравейте, аз съм съвсем прясно регистрирана в този форум, но ви чета от доста време.Истината е ,че ПР ми пречи ужасно много във всичко, което правя и най-вече в работата ми.Не мога да проумея как може един ден да се чувствам прекрасно,а на следващия да ми е ужасно зле.Понякога се отчайвам ужасно много и влизайки тук виждам,че има много силни момичета,които ми дават кураж да продължавам да се опитвам да преодолявам гадните ПА.Благодаря ви!   

ПР ми пречи в абсолютно всички ситуации.

Здравейте ..
Адски трудно е да говоря за страховете си може би по лесно е да ги преживявам..с една дума просто не мога да живея нормално смислено

Всички ситуации, които един "нормален" човек би сметнал за неутрални или приятни. Пътуване с градски транспорт, пазаруване, оставане сама (у дома, или в работата), срещи с приятели, ходене на кино/театър/концерт... А така ми се живее!
Малките неща, които преди ми носеха удоволствие, сега приемам за страхоотни постижения... И какво остава за по-"големите"?

чувствам се ужасно искам да се пръсна от вътре..толкова ми е мъчно...изпитвам вина какъв парцал се правя а всъщност съм здрав човек така искам да съм както преди силна да не се спирам да мога да живея а не просто да съществувам искам да се променя.. и най ме е яд че искам а нищо не правя.. а дните минават времето тече а веднъж се живее но това не е живот

butterfly, чувствах се по бсолютно същия начин, 1 към 1. Предполгам всички с ПР са така. Вярвай ми ще свърши. Трябва само, както самата казваш да започнеш да превиш нещо. Реши го СЕГА. Точно в този момент, в който четеш това. Кажи си КРАЙ с бездействието  ми. Реши кой от всички начини със справянето ти е най-близък и започни СЕГА. Не отлагай. Живееш СЕГА. Ако си мислиш, че нямаш сили - грешиш. Човешката сила е толкова голяма. Ако мислиш, че няма да успееш - грешиш. Има толкова много хора справили се с този проблем (включително и аз). Послушай ме. просто нашрави нещо СЕГА!

Здравей!
Благодаря ти за отговора но тази самонагласа която я имаш ти при мен волята е много за жалост или може би психиката ми така се чувства по съхранена.Моят основен проблем е 4е ме е страх да порасна..Все още живея като дете.Мисля си че близките ми са длъжни да ме гледат да се грижат за мен и т.н Но реалността е 4е аз съм на 21 г и вече отдавна трябваше да си поема живота а моят живот сега са всекидневните панически атаки и честите прилошавания замайване болки и силна умора а аз по цял ден съм в нас и лежа ;[[ това е ужасно! :'(

Ако си в началото е съвсем нормално да се чувстваш така . След време ще се вземеш  в ръце и въпреки ,че кризите ще напомнят понякога за себе си ще живееш нормално без страх и без очакване на поредната ПА.  ;)

dnil, моите поздравления за справянето ти с паническото разстройство. В някои теми обаче забелязах, че споделяш че си приемала антидепресанти и в частност Ципралекс по време на лечението на ПР. Сега спряла ли си го? Питам, защото е възможно подобрението да се дължи на това, че лекарствата подтискат симптомите и приемайки ги човек си мисли че вече се е избавил. Много скоро след спирането обаче, същите се завръщат отново. Искрено се надявам отдавна да не приемаш медикаменти.
Мисля също че ще е много полезно да споделиш на теб конкретно какво ти помогна за справянето с ПР.

MARI всичко това го имам от 3 години .... а от около 6 месеца е много често а сега от 2 месеца всекидневно ;(

Единсвеното което мога да те посъветвам е да намериш своя начин за справяне с ПР. Казваш ,че те е страх да порастнеш.Защо? Не е толкова страшно да поемеш по своя път.

Аз ако знаех зящо ме е страх и какви са причините нямаше да си задавам всички тези въпроси... а за сега от срещите ми с психолог стигнахме до този вариант защото когато човек е голям поема отговорности а мен ме е страх доре да отида до магазина какво остава да отида на работа а така не може и се води една постоянна борба с детето и възрастния човек. знам че за теб е нещо логично но причините за ПА са най различни а това е част от моят проблем :(