evropea.com - форум за паническо разстройство

Аз съм един човек който пише,неспира да пише.Човек........................... И пея и не спирам да пея иначе ще заплача,ще дойде палача да ме отведе,както малко болно дете в своя сън заспива,опитал болестта да спре,но малко по малко и накрая си отива живота,изпускаш го от своите мънички ръце. Защо се случва това със мен,защо господ ме изостави,когато никой не вярва в мен,а аз в него се вричах,на църква не тичах,но тя е там на поляната голяма,под откритото небе,а не в някой храм с много злото и наперени попове. Там където поляната зелена се вплита със гората,във която си израснал когато беше мъничко дете. Защо точно сега,точно на прага на младостта,идва – пращаш смъртта след моите грехове. Поне побързай неискам вече всеки ден да се мъча и да плача,побързай и прати палача,да вземе моята душа,ако е ценна нека отлети,ако ли пък не,нека вдън земята да ме закове,при огньовете ужасни,както моита душа не обуздана,както див мостанг препускащ срещи силните ветрове на вятъра велик. Но преди да всърши всичко дай ми,миг,в които да успокоя своята душа,която истрада толкова много до сега!!!!

Човек както всички вас................... Каспър е пред вас и започва да рапира. Както никога не мисля,главата се избистря. Продължавам,нямам време,достигнах зряла възраст, а уви във мене има много вдъхновение,малко повече прозрение,нямам скил въобще,но в това което правя-мисля съм добър и продължавам,в края на улицата дълга. Срещнах аз човек,подаде ми ръка,въведе ме в стила и до днешни дни не спирам да творя. Понякога се получава,понякога пък не,това е истинския ми живот,провал - успех, но никога на колене! Разберете ме добре-не търся слава,нито пък пари просто пея за собствените си мечти! Ако някой пък завижда,или в тоя текст себе си вижда,ела със мен сега,подавам ти ръка,няма да те изоставя,току виж изгрееш с мен на небосклона,но не като звездите,а там където са истинските хора,а именно където са мечтите - в нашите сърца. Помисли добре и просто влез в стила със своята душа!!!

-

Ботев? ??? Добре ли си? Започваш да ме притесняваш :).Какви са тия съчинения в свободен текст?  :o ;D

Здравейте това което искам да попитам може би не е за тази тема но все пак ще пойскам мнинието ви - ако можете или ако има някой който е раждал в това състояние нека ми помогне ако може. Бременна съм почти в 4 месец за сега горе долу всичко върви нормално но от едно известно време започнах да се страхувам и да мисля за това -как точно ще родя, дали ще издържа, това ме плаши макар че ми е второ раждане с първото нямах ПР.  Не знам дали ще издържа нормално раждане евентуално - или трябва да избера секцио и в двата случая ме е страх ужасно много още не съм се консултирала с никого не  знам какво ще предприемат лекарите в моя случай. Секциото ме плаши първо защото не знам какво е точно - чух че може да се сложи упойка с която си в съзнание и това ме плаши - а в другият вариянт не знам дали се практикува сега - пълна упойка се страхувам от това дали ще се събудя ужасно е всичко това дайте ми съвет какво да правя ще ви бъда благодарна!

КАТО НЕ ИСКАШ ДА ЧЕТЕШ НЕ ЧЕТИ,СЛЕДЯ ТЕ ОТ КАКТО ВЛЯЗОХ В ТОЯ САЙТ,ЗАЯЖДАШ СЕ СЪС ПОЧТИ ВСЕКИ !
ВЗЕМИ СЕ ВЗЕМИ В РЪЦЕ И НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ С ГЛУПОСТИ ! ! !

                                        ! ! ! " НЕВЕЖА "  ! ! !



                                                     >:(

Спокойно ,бе Ботев! не се изнервяй ;)

raia01,аз почти до последно исках по собствено желание да родя секцио,търсех всякакви варианти от страх.Когато е по желание секциото искат много пари,мъжът ми беше съгласен на всичко,само да ми угоди.Минаваше си времето,аз размишлявах много и така реших да не се страхувам,просто каквото ми е писано.Приеха ме в болница,беше ме многоооо страх,но преглъщах всичко в себе си,родих нормално,без проблем.Бях учудена от себе си,все пак ми е първо раждане и нямах никаква представа за нищо.Накрая анестезиолога ме заши без упойка,след като разбра,че съм взимала понякога ривотрил по време на бременноста.Бях изтръпнала толкова,че шиенето ми се видя песен.Сега след 7 години ми се иска едно бебче,но сега ме е страх ужасно от деветте месеца,как ще оцелея.

Извинете ме много,но тези които не пишат по темата,нямат никаква работа тук,да си отвотят собстевена ТЕМА !

А който има вдъйхновение и иска да го сподели да заповядя ! ! !

 8)

Аз имам голямо вдъхновение,което открих,когато се започна това ПР.Но не е писането.Моето вдъхновение е изработването на картички.Лека полека започнах да го доразвивам и сега се опитвам да ми стане професия.Психотерапевтката ми ми казваше,че когато успея да се реализирам като личност,ПР ще изчезне.Незнам доколко е права,но когато творя,нищо не е в състояние да ме изнерви или ядоса.Може да е като бягство от реалността,но ми дава голямо удовлетворение и самочувствие,че съм личност с качества и таланти.

Аз когато получа ПА и съм си в къщи отварям този форум, препрочитам симптомите и си казвам ето това са мойте атаки, които сама съм предизвикала и мога сама да спра. Така давам обяснение за неразположението ми и се успокоявам моментално. Сърцето ми започва да се успокоява, а когато това се случи за мен всичко е по-лесно, тревогата ми намалява, спирам да треперя и се съвземам. Поглеждам слънцето навън, поемам дълбоко въздух и си казвам, че аз и моята воля сме по-силни и се захващам с някоя домакинска работа...

Понякога пък, когато вече съм преобърнала цялата къща и тя вече е измита, изчистена, подредена и няма нищо, което да ме дразни започвам да рисувам. Рисувам не картини, а рисувам цветя и фигури върху нокти (декорация), защото това ми носи споскойствие. Купила съм си цял стилаж лакове и започвам да творя върху себе си или върху миди, камъчета, черупки от морето и други такива. Казвам си, че сега ще пресъздам удоволствието от преминалата поредна ПА и понякога успявам да намеря вътрешния мир в себе си и чувството е толкова прекрасно.

В една книга по приложна психология пишеше, че когато се чувставаме добре, щастливи, здрави и сме намерили вътрешно спокойствие трябва да притиснем пръстите си - палеца с показалеца, така че да стане нещо като кръгче, като останалите три пръста да са изпънати нагоре, да затворим очи и да поемем дълбоко въздух, след което да издишаме бавно и да запечатаме това състояние в съзнанието си и следващият път, когато сме нещастни и се чувстваме зле да си спомним за този момент, да си направим този знак с ръцете, да поемем дълбоко дъх и да почувстваме как всичко лошо се изпарява! Така според автора с времето ще успеем да постигаме хармония със състоянията си!

Пожелавам ви един прекрасен и усмихнат ден!

Браво DG  :)

Но творенето не се отнася само до артистичност и публична изява,за тези които не знаят.

Ние творим всеки ден !
Творим своя живот,творим своита съдба,което изобщо не е лесно ! ! !

 ;)

В този ред  на мисли,аз творя и върху децата си.Повярвайте ми,но ПР ми даде толкова много.Осъзнах много неща за живота и това как човек  да живее,за да бъде в мир със себе си.И сега аз всекидневно прилагам всичко научено върху децата си.Невероятно голям успех имам с единия си син.Той беше мноого срамежливо и стеснително дете(дори с тикове),но в рамките на 1 год.,аз го преобразих.Сега е със самочувствие на най-умното дете в класа,взема участие по всяка тема,без да се притеснява,че може да сбърка.Лидер е сред приятелите си и аз му се кефя безкрайно много!!
И наистина осъзнавам,че без сблъсъка ми с ПР,аз нямаше да мога да давам такива съвети,както на децата си,така и на близките си приятели.Дори насърчих съпруга си да реализира хобито си мечта от детските си години.

Браво,Ботев!
Винаги съм обичала да майсторя нещо с ръцете си,но нищо сериозно.Когато за пръв път изпаднах в "дупка",открих дърворезбата и се влюбих в нея.От тогава все нещо човъркам,но когато съм най-зле правя най-хубавите си неща.Е,имало и полза от ПР. ;D

Той-живият живот отвън е някъде,
а аз го гледам плахо отстрани,
в ума си следвам го навсякъде,
в реалността пропускам го, уви...

Дори в съня си знам, че е далече
делят ме крачки някакви си три,
в сърцето си прекрачила съм вече
пространството, което ни дели.

Страхът все целия ми свят владее,
душата ми е сграбчил във окови,
с победата над мене се гордее,
във раните не спира да се рови...

Животът ми изгубен вън е някъде,
и чака моята последна стъпка,
спасението дебне ме отвсякъде,
страхът държи ме в своята прегръдка!

Пусни ме! Аз от тебе нямам нужда,
иди си, моля те, без страх ще мога...
Вземи със себе си жената чужда,
в която ме превърна ти, и сбогом!

  ;)

Скорпи, много хубаво творение!Чудесна си! :-*Поздравления!

Благодаря :-*

Skorpi,толкова много ми харесва стихотворението ти!!!То описва изключително добре състоянието на човек с ПР.А нямаш ли някое за ползите от ПР.За това как човек се променя и преоткрива....би било интересно.

Не, но може да се уреди, приемам поръчки ;D