evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: Student_21 в Август 12, 2010, 01:55:56



Титла: Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Student_21 в Август 12, 2010, 01:55:56
Здравейте. Не смятате ли, че ще е добър подход по време на лечението на ПР да се приемат и лекарства? Аз не съм приемал, но смятам, че това ще помогне, защото общо-взето си представям картинката по следния начин: Със стартирането на психотерапията ние вече сме започнали борбата си срещу ПР. Докато психотерапията обаче даде желания за нас резултат, ние продължаваме да изпитваме всички непоносими симптоми и не можем да си намерим място от страх. Ясно е, че симптомите и страхът ще отшумят с разкриването на първопричината за тях, с промяна на мисленето ни и с още редица други необходими фактори. Докато всичко това стане обаче, ние не можем да намерим мира от страх и не живеем пълноценно, нямаме и толкова мотивация да се борим. Ако съответно приемаме лекарства, те ще подтиснат симптомите, ще ни дадат повече настроение и докато трае приемът им, ние ще сме още по-мотивирани да се борим и да премахнем изцяло причините, довели до ПР.
Представете си следните 2 примера:
1) Лицето Х се излекува от ПР за 1 година без прием на каквито и да е лекарства. Същият обаче не се е излекувал веднага, а чак към 11-ят месец. Дотогава той е бил принуден да търпи отвратителните симптоми и да не може да си намери място от страх. Впоследствие обаче е осъзнал проблема, променил си е начинът на мислене и вече е добре.
2) Лицето Х се е излекувал от ПР за 1 година с прием на лекарства. През тази една година неприятните му симптоми са били почти редуцирани, спял е спокойно, не се е тревожил много, бил е в добро настроение и се е борил упорито,вследствие на което си е променил мисленето (защото хапчето няма как да ти промени мисленето) и вече е добре.
На практика излиза, че като не приемаме лекарства, само правим борбата си още по-трудна. След като осъзнаем проблемите си и се променим, дори да спрем хапчето, няма да има връщане на симптомите, защото няма да е нужно вече мозъкът да ги изпраща. Ще сме премахнали негативните мисли, които предизвикват тези симптоми. Проблемът ще е разрешен.
Това поне е моето мнение, вие какво мислите по въпроса за лекарствата?


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: reni1506 в Август 12, 2010, 04:52:57
Аз съм на мнение,че лекарства са нужни,поне в началото.Лично аз без лекарства щях да съм загубена-за мен нямаше ден и нощ.След определен период от време лекарствата се спират постепенно и остава само психотерапията.Но някои психотерапевти казват,че лекарствата объркват терапията,защото не се знае подобрението от какво е-дали от лични постижения или от хапчета.Така че...незнам.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Август 13, 2010, 07:36:29
Всички сме пили лекарства особенно в начало.Когато получиш ПА за първи път и започнеш да обикаляш кабинетите на докторите,доста лекарства изписват и ти щеш не щеш пиеш,нали искаш да се чувстваш добре.После започва един омагьосан кръг,защото лекарствата от психиатъра действат(ако ти улучат правилните) ,кризите намаляват,след като изтърпиш гадните странични ефекти организма ти свиква с тях,после ако пси реши да спре лекарствата защото си добре идва другата крайност-отнемането.Което също е ужасно! И ти пак посягаш към "бонбонките"! И така....! Има мн. варианти,всичко зависи от организма на човек.Не казвам ,че при всички е така,но в повечето случаи така се получава! Това е моето мнение!


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: vesi2003 в Август 13, 2010, 08:13:54
Аз съм на същото мнение,че без лекарства не може.Но ми е много интересно как едни хора спират АД. в даден момент и нямат никаква зависимост,а други се борят и не могат да ги спрат(като мен),но не бих казала, че нямам воля напротив,аз най-много желая да се отърва от тях,но нещо не става.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Август 13, 2010, 10:45:05
Така се получава ,Веси защото ставаме зависими от лекарствата.Аз се мъча още с тая хр. добавка -неолексан.Дали ще има ефект незнам! Писах,че всичко е до организма на човек.Едни нямат стр. ефекти,други имат.Едни ги спират без проблем ,други не. А като споделиш с пси за лекарствата и как се чувстваш от тях всички остават много учудени как е възможно да ти е лошо,или да нямаш подобрение.  ??? Да ги пробват първо те.Това е моето мнение.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Student_21 в Август 13, 2010, 04:50:13
Във връзка с лекарствата искам да попитам, антидепресантите намаляват ли непоносимото задушаване, което парализира нас, страдащите от паническо разстройство? И като цяло редуцират ли и останалите многобройни симптоми?


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: reni1506 в Август 13, 2010, 06:45:14
Според мен влияят на всички симптоми(както и на задушаването).АД действат на целия организъм и намалят симптомите на ПР.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: орлин баев в Август 15, 2010, 11:19:22
Представете си следните 2 примера:
1) Лицето Х се излекува от ПР за 1 година без прием на каквито и да е лекарства. Същият обаче не се е излекувал веднага, а чак към 11-ят месец. Дотогава той е бил принуден да търпи отвратителните симптоми и да не може да си намери място от страх. Впоследствие обаче е осъзнал проблема, променил си е начинът на мислене и вече е добре.
2) Лицето Х се е излекувал от ПР за 1 година с прием на лекарства. През тази една година неприятните му симптоми са били почти редуцирани, спял е спокойно, не се е тревожил много, бил е в добро настроение и се е борил упорито,вследствие на което си е променил мисленето (защото хапчето няма как да ти промени мисленето) и вече е добре.

Добра логика, но на практика положението е леко различно. Самата психотерапия, за да се случва успешно, изисква предизвикване и сблъскване със страха и симптомите при придобито различно отношение, различно мислене, рамка на възприятието. При приема на антидепресанти успоредно с психотерапията, този сблъсък става много по-бавно. Така психотерапията се проточва, на практика двойно по-дълго. Вижте мнението на д-р Първанов относно психофармакологията при тревожните разстройства в тази статия: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html (http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html). Дръпнете надолу до мнението му. Забавянето става по причина на това, че мозъкът, под влияние на медикаментите, се "опира" твърде много на въздействието им, вместо на методите от психотерапията. Разбира се, всеки си решава как иска да работи и да се справя и колко време да му отнеме. Антидепресантите си имат мястото. Неприятното е когато разчитаме само на тях, вместо на собствените си ресурси по справяне. ...

Бъдете здрави!


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Student_21 в Август 15, 2010, 05:00:36
Много благодаря, информацията, поместена в сайта Ви ми беше много полезна. Искам да използвам да попитам и още нещо? При пълното излекуване на тревожното разстройство, изчезват ли и всички съпътстващи го симптоми, или пак са налице, но човек гледа на тях по друг начин? Какъв е критерият за пълното възстановяване?


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: орлин баев в Август 15, 2010, 05:46:15
Радвам се, че съм ти бил полезен с нещо! ;)

Не, не изчезват напълно. Изчезват на шест стъпки под земята :) . Имаме страх, който понякога ни напряга малко, но вече си го обичаме, дори ни харесва да го преживяваме, да се наслаждаваме на притока на адреналин. Когато постигнем това отношение, страхът се превръща в активираща ни за действия, постижения и мотивация смелост!

Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...

Поздрави: Орлин


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: toni_d в Август 15, 2010, 05:54:55
страха може да те радва и мотивира но завладее ли те.....


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: орлин баев в Август 15, 2010, 06:45:24
Завладее ли те, губиш реалното и адекватно мислене, така е. Губиш връзката с реалността, заливат те всякакви в момента неовладяеми мисли - в една микроналудност си - за няколко минути или дори десетки минути, докато трае пикът на страха. В тези мигове работи само едно: отношението! Едно различно отношение, което си придобил по един или друг начин. Отношението на плаване в ставащото, на пускане на контрола, отказ от борбата или бягството, присъствие в момента, безусловно приемане. Приемане от позицията на спокойствието, от окото на урагана на страха.Тогава, когато не обозначаваш с ума си ставащото като добро или лошо, телесните и емоционални преживявания се превръщат просто в ... нещо. Нещо, такова каквото е, неутрално. Звучи странно, ако нямаш опит с подобна работа на ума, знам. Тъй като подобна ментална настройка е прекалено голям скок за ум без опит в нея, се започва със структурирано осъзнаване на собствената психодинамика, рационална работа по когнитивно реструктуриране, дишане и специфични визуализации, хипноза, ролеви игри и поведенчески експерименти. Всички тези методи постепенно подготвят ума за гореспоменатата настройка. Постепенно тогава тя започва да се усвоява по-директно, в състояние на медитация. Медитацията не е нещо отвлечено и мистично, но е най-близкото до нас нещо - прекалено близо, за да сме в нея, без подходяща тренировка. Медитацията е състояние на безусловно приемане, интуиране, поглед от позицията на цялостната личност, на безкрайното спокойствие отвътре, зад външните вълни/безпокойства на ума.

Горните методи може да бъдат изучавани, практикувани и постигани и самостоятелно, стига човек да има упорството и методите. За мен лично обучението ми в психотерапия бе само структуриране на личния ми опит по работа с тревожността...  Всеки от методите обаче е море от знания и можене...

Успехи! 


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: delicacy в Август 15, 2010, 07:30:32



Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...



Мисля, че не само при мъжете, но и при жените е от първостепенно значение! Според мен в по-голяма степен страхът е неерализирана сексуална енергия.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Август 16, 2010, 07:56:17
Тони,теб нали не те страх от нищо? Защо изказваш мнение? ;D
Ти дори нямаш ПР ,и много ти се чудя какво удоволствие ти доставя да пишеш тук!

 :)


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 16, 2010, 01:34:05
Цитат
Мисля, че не само при мъжете, но и при жените е от първостепенно значение! Според мен в по-голяма степен страхът е неерализирана сексуална енергия.

С две ръце (и два крака ;D) се присъединявам към това мнение. Обаче виждането ми е малко по-различно - по-скоро страхът се явява фрустрация вследствие на неудовлетворените сексуални импулси, потиснати някъде вътре, които избухват под формата на симптоми, вместо на доста по-приятното освобождаване на сексуалната енергия. И при мъже, и при жени. Че даже и при жените още повече важи, защото тяхното сексуално поведение много повече подлежи на санкция в обществото.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: t.todorov в Август 16, 2010, 03:04:36
Симптомите всъщност не са удовлетворяване на сексуални импулси, а на агресивни и автогресивни /вина/. Останалото е просто допълнение.  В психодинамичен план се разглежда кога, как и поради какви причини е настъпило първото изтласкване на гореспоменатите преживявания. От сегашно време се вижда, колко основателно е било то тогава, когато се е случило за първи път за да подпомогне нещо, и колко неоснователно е сега. Тази връзка се потвърждава с течение на времето в терапията и се отменя изтласкването.
Рзстроеното либидо е винаги на лице, при всяка една невроза, така че задръжките със сигурност се появяват и тук.  Основния характерен принцип при ПР е задоволяване на потребността по заобиколен начин, чрез преобразуване импулса по познатите на повечето начини от психоанализата - изтласкване, отричане, отменяне и т.н.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 16, 2010, 08:12:09
Цитат
Рзстроеното либидо е винаги на лице, при всяка една невроза

Бихте ли ми дефинирали понятието "разстроено либидо" - щом е при всички, нека видим какво не ни е наред с либидото... и ако го "настроим", какви са шансовете да се подобрим?


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: t.todorov в Август 17, 2010, 09:36:32
Аз не мисля че либидото е водещо все пак, но неврозата видимо се отразява и на него. Като казвам разстроено се мъча да избягам от суха терминология, която трябва да използвам. Предполага се, че щом има задръжка на агресивният импулс ще има и на сексуалния и на останалите. Какво имам предвид: появява се агресивен импулс, за който има забрана да излезе и бива изтласкан. Характерното за импулсите е, че те са една необуздана енергия, която иска да излезе. Минавайки обаче през различни "цензури" тези импулси, или не излизат, или излизат в силно "деформирана форма". Точно по тази деформация терапевтично може да се разбере всъщност през какви прегради и цензури е преминал импулса за да е видоизменен по съответния начин или да липсва. Какво означава да е видоизменен. Тук малко суха материя няма как:

     Изтласкване

Изтласкването е селективно (избирателно) забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Два момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да преживява конфликт или стрес. Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното. Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да се върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново.

     Потискане

При потискането човек избягва стресиращи мисли, като не мисли за тях. Тъй като е трудно да не се мисли, потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли - факт, който кара някои автори да наричат това избягващо мислене или отклоняване на вниманието. Потискането се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в безсъзнателното, както е в случая с изтласкването.

     Отричане

При отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна. Отричането се различава от потискането по това, че човек селективно обръща внимание и интерпретира наново, а не изличава преживяването от съзнанието си. Тъй като интепретирането наново играе основна и уникална роля при отричането,някои изследователи използват термините предефиниране и преоценка като "етикети" за тази защитна стратегия.

     Регресия

Понятието за регресия приема, че когато е изправен пред конфликт, стрес и особено фрустрация, човек може да се върне към по-ранен етап от живота, в който е имал сигурност, за да избегне настоящия конфликт или стрес. Фройд идентифицира два типа регресия. При обективната регресия фрустриран човек, опитващ се да получи удовлетворение от обект (или човек), може да се върне за това при обект (човек), от който преди се е получавало удовлетворяването. При регресията на нагона човек, фрустриран по един нагон, може да получи удовлетворяване, като работи за удовлетворяването на друг нагон.
/определенията са с някои неточности, но са взети от укипедия за по-лесно/

Това с по няколко думи са основните защитни мерки, които психиката предприема срещу "доказано зловредни" импулси. При тревожните личности се наблюдва по-сериозна "селекция" на правилни и неправилни импулси. Тук влизат агресивни, сексуални, на страх и т.н. Когато импулсите преминават през повече "препядствия" те променят първоначалния си облик. Да се "настроят" означава първо да се анализира каква е разликата на входа и на изхода на самият импулс, колко е "цензуриран". Колкото повече е цензуриран неговото задоволяване е по-затруднено, съответно се увеличава фрустрацията. Важно е да се знае че всички видове цензури и защитни мерки са били предприети за да се облекчи по някакъв начин психиката, а "лошите" последствия са вторичен страничен ефект /каквото е и ПА/ от предприетите защитни мерки спрямо импулсите. Да не забравяме точно този механизъм се бори да оцелее в терапията и прави всичко възможно да прикрие своето действие, без съзнателната воля на човека. Именно за това сериозната психотерапия изисква време и се напредва бавно при нея.
Терапевтично, няколко въпроса са важни: каква е била причината за издигане на точно едикоя си "цензура", защо даден импулс е преживян, като опасен /какво неудоволствие е преживяно при неговото задоволяване/ и спрямо него се прави презастраховка за бъдещо появяване, и най-вече кой е първоначалния импулс, тъй като ние наблюдаваме само слабо "ехо", което е останало от него. Целта на терапията е да се смекчи цензурата, която изменя импулса, за да може да бъде задоволен в по-оригинален вид.  Когато се отмени действието на защитнат мярка отпадат и "страничните ефекти" от които всъщност страда човек. Терапевта внимателно наблюдава, кои импулси липсват, а би трябвало да ги има. Всички сме виждали едни много учтиви хора, които никога не проявяват агресия. Въпроса е, тъй като всеки човек има по условие агресивни импулси, къде са те? /импулсите може да са не само агресивни а всякакви/
Психоанализата много разчита на това което се случва между терапевта и клиента, т.е. аналитика "разчита" това в самият контакт. Ако аналитика провокира пациента, а той не реагира агресивно /което е нормално за ситуацията/ въпроса е къде се е "утекла" неговата агресия. В психодинамичната психотерапия, която използва голяма част от психоаналитичната теория се вземат все пак доста повече допускания и практически похвати. Целта остава обаче непроменена от над 100г. - да се озъзнае връзката:
първичен импулс - страдание - защитна мярка - последващо вторично неудоволствие

Вторичното неудоволствие е това, от което човек страда и заради което търси психологична помощ.  Той е "сляп" за останалата част. Идеята на горния механизъм е да го защити от нещо, но без неговото знание за това.
Подобрението идва винаги, наблягам на винаги, когато се осъзнае горния механизъм, намали се цензурата спрямо импулса и той бива задоволен, какъвто и да е той.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: bebe в Август 17, 2010, 09:52:16
Сега съм наясно защо ми липсва и либидо и оргазъм про това обяснение,почти като по учебник ясно ,че едното изтласква другото.Аз си мислех ,че съм фригидна жена,но както и да е зивота мина...... :'( :-*


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: t.todorov в Август 17, 2010, 10:06:10
Такива генерални изводи едва ли ще успеете да направите и то сама. Както казах този механизъм е скрит за всеки един и той не може да го види сам. Ето и още няколко популярни в анализата и дълбинната психотерапия постановки:
 
    Компенсация

Когато човек вярва, че е по някакъв начин малоценен, може да се опита да преодолее тези чувства и свързаната с тях тревожност, като полага допълнителни усилия в областта, в която се чувства малоценен. Такова поведение се нарича компенсация и неговата защитна употреба е била подчертавана в трудовете на Алфред Адлер, който е вярвал, че голяма част от нашите жизнени стилове е детерминирана от опитите ни да преодолеем реални или въображаеми слабости.

Формиране на реакция

Фройд смята, че ако има възможност заплашителен изтласкан материал да се върне в съзнанието, човек може да се опита да подкрепи изтласкването, като използва поведения, диаметрално противоположни на типа поведения, които биха произтекли от изтласканият материал. Ако човек намира хомосексуалността за заплашваща и има изтласкани хомосексуални тенденции, за да подкрепи изтласкването, той може да се ангажира в прекомерни хетеросексуални дейности. Такова контрамотивирано поведение се нарича формиране на реакция. Много малко експериментални изследвания за проверявайли съществуването и ефектите на формирането на реакция при хората, а дори и това малко, което съществува, трябва да се интерпретира като нееднозначно и слабо. Тъй като поведенията, атрибутирани на формирането на реакция, са социално желателни поведения, тяхната употреба може просто да се разглежда като опити за спечелване на награда/одобрение, а не като защитни опити да се избегне тревожността, свързана с несъзнаван материал.

    Рационализация

Рационализацията може да се определи като използване на "добри" причини, но не истинските причини за държането по определен начин. С тази стратегия човек може да осигури рационално обяснение на поведението и правейки това, да скрие от себе си и от другите по-малко подходящата мотивация. Психоаналитикът Ерих Фром казва по въпроса: "Психоанализата открива ново измерение на истината; тя показва, че истинската вяра в твърдението не е достатъчна за да се установи неговата истина; само чрез разбиране на собствените несъзнателни процеси човека може да узнае, дали става дума за рационализация или за истина: Тук лесно може да възникнат неясности. Сега обсъждаме, явява ли се мотива, който човекът смята за причина на своите действия, истински мотив. Не става дума за истиността на рационализираното твърдение като такова. Нека да дадем прост пример: ако човек не излиза от дома си, страхувайки се да не срещне някой, но за причина да посочи силния дъжд, то той рационализира. Истинската причина се явява страхът, а не дъжда. При това само по себе си рационализираното твърдение, а именно, дъжда, може да бъде и истинно. Тоест навън наистина може да вали дъжд, но не това да е истинската причина, поради която индивида не иска да излезе.

     Сублимация (психология)

Сублимацията се появява,когато човек обръща енергията,свързана с неприемлив импулс или нагон, в социално приемлива дейност. Такива преобръщания са били предлагани като обяснение на мотивацията зад много творчески, научни и културни дейности. Фройд дава пример, че един човек би сублимирал садистичния импулс като стане например хирург.

Според повечето психоаналитици единствено последната защитна мярка има социално желателен характер и е добрата алтернатива към защита от импулса.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: bebe в Август 17, 2010, 10:35:20
Сега съм разсеяна и не мога да се концентрирам,но мисля ,че сте прав! А съм чувала,че няма фригидни жени,а неспособни мъже ;D и много преди нас е писано и доказано,от велики хора,че всички сме различни,но това е друга тема......Обикновенно,жените имат причина да не излизат,дали дъжда,или нещо друго,но има причина :-[...Между мъжа и жената-отношението за каквото и да е понякога се разминава,в главата на него има едно ,а в нейната друго и се получава едно разминаване ;).Но когато  мислят едно ,то става спонтанно :-* :-*


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Август 17, 2010, 11:57:55
Никой не е фригиден! Всичко е от АД.

Вижте аз какво прочетох в една книга! Ще го споделя и с вас! ;)

Очевидно е,че съвременната медицина издиша и тя сама се обърна към т.нар. алтернативна вкарвайки в обръщение съмнителни билкови и хомеопатични илачи. Защото милионите евро и долари за реклама не могат да скрият голата истина-хапчетата не помагат ,а бавно убиват човешкото тяло!
За никого вече не е тайна,че химията лекува симптомите,а не причинителя на болестта!
Така заболяванията често се превръщат в хронични...до гроб.
Приемът на лекарства води до сериозни токсични увреждания ,особенно на паренхимите органи.
Прилагането на бионерготерапия,акупунктура,хомеотерапия,билколечение,се препоръчва и СЗО,като много по щадящо пациентите лечение.
Това го е написала проф. д-р Връбка Орбецова


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: t.todorov в Август 17, 2010, 12:17:42
"Хомеопатията е метод от алтернативната медицина. В основата му е използването като лекарство на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Хомеопатичните лекарства  са направени от минимални дози от едно единствено (като правило) вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една единствена молекула. Предполагаемите химични свойства на вода, в която в миналото е било разтворено дадено вещество, се приписват на паметта на водата. Основните вещества, от които се приготвят хомеопатични разтвори (около 200 на брой) са описани в Материя медика (в печатните и? издания) и в Списък на най-често срещаните хомеопатични лекарства. Хомеопатичен реперториум  пък е индексиран справочник на симптомите, съдържащ рубрики, под които са изброени хомеопатичните лекарства, които се използват за лечението на дадени симптоми.

Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната фармация .
Твърденията за ефикастността на хомеопатичното лечение извън т.нар. плацебо ефект не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания. Има и други изследвания, които настояват за наличие на реакция на биологичен материал, предизвикана от вещества в хомеопатични концентрации, но систематични оценки за качеството на тези опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните лекарства да предизвикат каквато и да е реакция в организма. Базирани по скоро на опита си, отколкото на критиката немалко лекари и хомеопати я практикуват и подведени от тях пациенти и? се доверяват. Хомеопатията се преподава в различни университети по света, но образователните степени, придобити от студенти, следвали такива курсове се считат за ненаучни."




Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: toni_d в Август 17, 2010, 06:43:15
Тони,теб нали не те страх от нищо? Защо изказваш мнение? ;D
Ти дори нямаш ПР ,и много ти се чудя какво удоволствие ти доставя да пишеш тук!

 :)
ти не ме ли забрави вече?:)много си злопаметна :D ;D


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: toni_d в Август 17, 2010, 06:51:55
не сте фригидни просто сте незадоволени


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 17, 2010, 07:55:16
Цитат
не сте фригидни просто сте незадоволени

Ами седим си ние и чакаме някой безстрашен юнак да дойде и да ни задоволи, вместо да ни изнася лекции ;D


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Август 18, 2010, 07:29:29




не сте фригидни просто сте незадоволени
   




ЕЕ-Е ,ТОНИ ПАК СЕ ИЗКАЗА...................


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: vesi2003 в Август 18, 2010, 12:56:23
Mari,разбрах че пиеш неолесана,а ривотрила не трябва ли да се спре в случая.Казаха ми или едното,или другото.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: toni_d в Август 18, 2010, 12:59:14
Цитат
не сте фригидни просто сте незадоволени

Ами седим си ние и чакаме някой безстрашен юнак да дойде и да ни задоволи, вместо да ни изнася лекции ;D
ти си много готин човек, никога не се предаваш, немога да ти откажа:)


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 18, 2010, 01:26:30
Цитат
ти си много готин човек, никога не се предаваш, немога да ти откажа:)

А, така! Току-що си осъзнах една вторична полза от ПР - току-виж ми излязъл късмета у форума  ;D


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: bebe в Август 18, 2010, 01:33:34
Тони,ти да не си ЖИГОЛО ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 18, 2010, 02:32:48
Цитат
Тони,ти да не си ЖИГОЛО

Ако е жиголо, не го искам. Повече не плащам нищо на никого за каквото и да било.  ;D


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: toni_d в Август 18, 2010, 05:11:18
Тони,ти да не си ЖИГОЛО ;D ;D ;D ;D
за твое голямо съжаление не съм:)))))


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: toni_d в Август 18, 2010, 05:13:11
Цитат
Тони,ти да не си ЖИГОЛО

Ако е жиголо, не го искам. Повече не плащам нищо на никого за каквото и да било.  ;D
не се притеснявай работя със здравната каса само си вземи направление от личния лекар:))))))))))))))))))))))))


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 18, 2010, 05:38:52
Стига си спамил, ами ми представи план на лечение ;)


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: dolcetopolina в Август 18, 2010, 07:02:54
хах, големи сте сладури...


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Август 18, 2010, 07:05:39
Mari,разбрах че пиеш неолесана,а ривотрила не трябва ли да се спре в случая.Казаха ми или едното,или другото.

Може и двете.Но моята лекарка е много против тоя ривотрил,и все се ядосва защо колегите и го изписват.Замести ми го със стрезам.Но аз не съм го започнала все още.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Student_21 в Август 24, 2010, 04:52:57
Какви са впечатленията ви за "Деанксит". Напоследък стана много масов медикамент и се изписва като за световно. Освен това е сравнително лек и не причинява зависимост. Конкретно на вас как ви повлиява и доволни ли сте от него?


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 24, 2010, 05:21:41
Деанксит в никакъв случай! Много съжалявам, че го пих. Точно от него ми ставаше кръвното 80 на 40, заради което ме събираха с лъжичка в офиса и откакто го почнах, стартираха страховете и мислите. А аз за съвсем друго го пих...


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: vesi2003 в Август 24, 2010, 08:14:23
Имам познати на които им помага деанксита,чувстват се добре.Въпреки че е по слаб медикамент,не съм много убедена,че не води до зависимост,въпросния познат не може без него,просто се чувства зле.А по принцип от всички успокоитени пода кръвното мако.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Август 24, 2010, 09:41:40
Дълго време пих деанксит.Лек АД е,няма странични ефекти,понася се добре.Невролозите го изписват често,но при по леки състояния.Казват му -"щастливото хапче",повдига настроението,затова се пие до 16 ч.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 24, 2010, 09:55:16
Деанксит е комбинация от антидепресант и анксиолитик. В листовката му са описани всички странични реакции, характерни за повечето антидепресанти, сред които най-чести са: Замаяност, тремор. Замъглено зрение (трудност при четене на дребен шрифт).
Трудно заспиване, двигателно неспокойствие, възбуда. Сухота в устата, запек.
Умора. - Аз от него спях като пън, след второто хапче вече ме нямаше. Не можех да чета дребен шрифт. Не бях особено адекватна какво се случва, но настроението ми не беше приподвигнато, а по-скоро изпитвах апатия. Станах безчувствена или по-скоро не можех да изразявам емоциите си. Все пак на всеки действа индивидуално.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Student_21 в Август 25, 2010, 01:09:41
Не намали ли тревожността ти?


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Август 25, 2010, 07:32:15
Аз нямах нито един от изброените от Скорпи симптоми! На мен ми действаше супер!Явно при всеки е различно.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Август 25, 2010, 10:26:29
Да, наистина при всеки е различно. Но просто повечето лекари така казват, че е лек и няма странични действия, което не е така. При някои има, ето при мен са проявиха само част, не всичките. Към Ципралекса пък се оказах алергична.
Неолексана имаше само гадене и болки в стомаха, но ме побърка. На Ксанакса имаше цял чаршаф със страхотии и не ги проявих...


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Student_21 в Септември 21, 2010, 12:08:47
Радвам се, че съм ти бил полезен с нещо! ;)

Не, не изчезват напълно. Изчезват на шест стъпки под земята :) . Имаме страх, който понякога ни напряга малко, но вече си го обичаме, дори ни харесва да го преживяваме, да се наслаждаваме на притока на адреналин. Когато постигнем това отношение, страхът се превръща в активираща ни за действия, постижения и мотивация смелост!

Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...

Поздрави: Орлин

Г-н Баев, значи все пак страхът остава, но вече отношението ни към него е различно. Този страх, който остава след излекуването, може ли да се трансформира сам в плитко дишане, замайване и други вегетативни симптоми, или вече си е чист страх, без да е придружен или преобразен във вегетативни симптоми? Щом остава този страх, това не значи ли че симптомите пак остават, но вече гледаме на тях по различен начин? Ще се радвам ако споделите още примери за пълното излекуване от тревожно разстройство.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: bebe в Септември 21, 2010, 07:34:13
Радвам се, че съм ти бил полезен с нещо! ;)

Не, не изчезват напълно. Изчезват на шест стъпки под земята :) . Имаме страх, който понякога ни напряга малко, но вече си го обичаме, дори ни харесва да го преживяваме, да се наслаждаваме на притока на адреналин. Когато постигнем това отношение, страхът се превръща в активираща ни за действия, постижения и мотивация смелост!

Специално при мъжете страхът силно зависи от употребата на секса, но това е дълга тема...

Поздрави: Орлин

Г-н Баев, значи все пак страхът остава, но вече отношението ни към него е различно. Този страх, който остава след излекуването, може ли да се трансформира сам в плитко дишане, замайване и други вегетативни симптоми, или вече си е чист страх, без да е придружен или преобразен във вегетативни симптоми? Щом остава този страх, това не значи ли че симптомите пак остават, но вече гледаме на тях по различен начин? Ще се радвам ако споделите още примери за пълното излекуване от тревожно разстройство.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: bebe в Септември 21, 2010, 07:44:40
Да,страха,изчезва на5-6 стъпки под земята-колко обнадеждаващо ;D и ти се надявай и се бори ,че ще ти се изпари всичкия страх от главата :'( ДА ама Не! колелото се върти ,живота и той и ако си нямаш работа стой и чакай..... Няма 100% в нищо,всеки се бори,един за здраве,друг за пари,трети за друго,ачетвърти да оцелее :'( Спасявайте се пооделно,на всеки различно му действа и лекарства и терапия и на баба -рецептите ;D Ако има 100-процентови,излекувани и без рецидив,да ми се обадят ;D


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Септември 21, 2010, 09:13:39
Аз мога да споря с Орлин Баев!
Хората  без ПР също изпитват страх и това е съвсем нормална реакция на организма.А за да дам кураж на другите ще кажа ,че страхът изчезва когато се излекуваш.Не се транформира в нищо.Изчезне ли страхът ,изчезват и симптомите на ПР.Хората не на празно са казали ,не теорията а практиката учи!


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Student_21 в Септември 22, 2010, 12:06:06
Така е, затова се радвам и оценявам, когато и хора с "опит" пишат тук. Ако съм разбрал правилно, след пълното излекуване трябва да изчезнат и всичките симптоми, без никакви остатъци.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Септември 22, 2010, 12:25:54
Преди да попадна във форума, изчетох всичко на страницата на evropea.com, където беше подробно описано в една от статиите, но вече не си спомням в коя (потърсете) какво точно се случва, когато човек се излекува. По спомени ще ви кажа как беше при мен: след като изчезне самата мисъл, която вечно ти се натрапва дали ще ти прилошее, и изобщо темата престане да те интересува, все едно я е нямало (както е при другите хора и както сте си били като сте нямали ПР), няма никакви симптоми. Ако има замайвания и разни други оплаквания, те са в рамките на нормалното за неразположенията на всеки един човек, с или без тревожно разстройство. Остават чертите на характера, темперамента, чувствителността, вродените качества на личността. Но тъй като симптомите вече не те вълнуват, тях вече ги няма. Никакво дишане, никакви такива работи. Така както човек, болен от грип, е имал температура, кашлица и хрема, обаче като оздравее, ги няма и не мисли как преди ги е имал. Поне не и до следващото разболяване.
Не е вярно, че няма "излекували" се. Аз ЛИЧНО познавам няколко такива - подчертавам лично, за да не си мислите, че съм чула или прочела някъде нещо и да съм повярвала. Говоря за хора, на които съм била свидетел през какво са минали и то години наред, докато си стъпят на краката и след тежка агорафобия в ден днешен обикалят света без помен за преживяното. Е, помнят го, но вече е зад гърба им. Разбира се, всеки, който се смята за обречен, е свободен да продължи да го твърди и най-вероятно така и ще си остане. Но излекувани има, и ще има. Сред тях има дори и специалисти, които в момента помагат на други хора, станало им е призвание. Мога да цитирам имена, обаче не е нужно. Някои от тях присъстват или са присъствали под една или друга форма и във форума, и на други места. Но това е без значение. Важното е, че те са добре и трябва да се водим от тях, а не от другите, които са като нас и по-зле. Но това само в случай, че наистина искаме да се измъкнем. ;)


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Септември 22, 2010, 07:51:11
Така е, затова се радвам и оценявам, когато и хора с "опит" пишат тук. Ако съм разбрал правилно, след пълното излекуване трябва да изчезнат и всичките симптоми, без никакви остатъци.

Виж сега и на "нормалните " хора им прилошава .Имат сърцебиене,вдигат кръвно,нервно им е ,притеснено ,боли ги глава, хващат  настинка ,грип ,дори и припадат (покрай П много внимателно наблюдавам държанието им в такива моменти).Но... те не реагират като нас,приемат нещата спокойно без паника,моментно. Живи хора сме,нормално е да боледуваме,но при нас проблема е в психиката ние в такъв момент се паникьосваме и си мислим,че е животозастрашаващо. А повярвай не е така! Правилно си разбрал ! Спреш ли да се паникьосваш симптомите си отиват. И дори и да ти се разхлопа сърцето,не му обръщаш внимание. Приемаш всичко спокойно и без паника .Това е.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Септември 22, 2010, 02:14:10
Точно така, спираш да се самонаблюдаваш и вече тези неща не се случват. Случват се обичайните за всеки човек временни неразположения, на които не придаваш по-голямо значение, отколкото имат в действителност. Болестите и симптомите спират да те вълнуват, докато в един момент напълно забравиш, че някога са те интересували. Все едно не се е отнасяло изобщо до теб.
Абсолютно е възможно да се случи и на мен ми се случи вече един път. Ето има и други, които ти го казват същото. Причината да има толкова неизлекували се не е в нелечимостта на състоянието, а в подсъзнателното им желание да не излязат от него по една или друга причина и самосаботажа. Никой не би го признал на глас, защото съзнателно искаме да сме здрави. Но вътре някъде в себе си не искаме, там се следва друга неосъзната логика.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Ema в Септември 22, 2010, 10:08:05
    Здравейте,
 Не съм писала отдавна, но сега ми се иска да се изкажа.
За да не повтарям Скорпи, ще бъда кратка. Всеки нормален човек има страх. Страх ме е, когато мъжът ми кара със 150 км. в час, страх ме е, когато дъщеря ми каже, че ще се прибере в 12 през нощта, а се прибере в 2 часа, страх ме е, когато шефът каже, че има финансови проблеми и ще има вероятно съкращения, но не ме е страх от всичките глупави страхове в ПР-от това, че ще падна на улицата и ще умра, или ще се трупясам в магазина или киното, на което мъжът ми иска да ме води, да не говорим, че никога не съм ходила на родителска среща, за да не припадна и другите майки   и учителките решат, че децата ми имат луда майка... и куп подобни.
  И за накрая ще оставя най-важното: ПР не се лекува, защото всичко е в главите ни. Когато най-накрая психотерапевта ми направи така, че да  приема това за истина(защото и аз като повечето от вас го знаех, но се съмнявах, че все пак в дъното на всичко е някаква увреда в мен, която така и никой не открива или не иска да и каже) не съм правила някакви съществени промени, за които вие говорите - не съм преосмислила живота си, ценностната  си система или нещо друго. Просто продължих живота си много по-смела и много по-малко хипохондрична (все пак и аз съм скорпион)


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Септември 22, 2010, 10:29:20
Аз пак влизам в ролята на радиоводеща, но ще кажа: Благодаря ти, Ема за това включване и моля ако има други "излекували се", които посещават форума, да ни споделят как се чувстват сега и как протича животът им без неприятните симптоми и страхове, и разбира се, как са го постигнали.  ;)
Покажете се, представете се, докажете ни, че има път обратно, за да помогнете останалите, които все още се мъчат и са такива, каквито сте били вие. Това е молбата ми.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: toni_d в Септември 24, 2010, 09:55:42
Аз мога да споря с Орлин Баев!
Хората  без ПР също изпитват страх и това е съвсем нормална реакция на организма.А за да дам кураж на другите ще кажа ,че страхът изчезва когато се излекуваш.Не се транформира в нищо.Изчезне ли страхът ,изчезват и симптомите на ПР.Хората не на празно са казали ,не теорията а практиката учи!
като ти познавам характера, ти можеш да спориш с всичко живо


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Mari в Септември 24, 2010, 01:06:19
С теб ,Тони най ми е кеф ;D.Иначе си прав.  ;)


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Student_21 в Септември 24, 2010, 06:57:13
Аз пак влизам в ролята на радиоводеща, но ще кажа: Благодаря ти, Ема за това включване и моля ако има други "излекували се", които посещават форума, да ни споделят как се чувстват сега и как протича животът им без неприятните симптоми и страхове, и разбира се, как са го постигнали.  ;)
Покажете се, представете се, докажете ни, че има път обратно, за да помогнете останалите, които все още се мъчат и са такива, каквито сте били вие. Това е молбата ми.

Абсолютно. Това ще е от полза за всички ни. Нека желаещите публикуват мненията си в темата за излекувалите се от ПР, защото тази е за лекарствата


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата пр&#
Публикувано от: орлин баев в Септември 25, 2010, 01:30:55
Г-н Баев, значи все пак страхът остава, но вече отношението ни към него е различно. Този страх, който остава след излекуването, може ли да се трансформира сам в плитко дишане, замайване и други вегетативни симптоми, или вече си е чист страх, без да е придружен или преобразен във вегетативни симптоми? Щом остава този страх, това не значи ли че симптомите пак остават, но вече гледаме на тях по различен начин? Ще се радвам ако споделите още примери за пълното излекуване от тревожно разстройство.
Страхът остава! Лудост е да иска човек да живее без него! В мозъка страхът е тясно преплетен със здравата нормална агресия, тоест с мотивацията за постижения, както и със сексуалния нагон. При хора с амигдала, разрушена от херпес, заедно със страха, изчезва и цялостния афективен живот - способността да обичаш, здравата амбиция, радостта от живота. Остава една незавидна емоционална изравненост, срив в самия смисъл на живота и същността на човечността ни! Няма как без страх!
   Въпросът е, че когато променим отношението си към страха, огромната част от него изчезва, а на негово място заживява смелостта! Спокойната радостна смелост! Всички подходи при психотерапия на п.р., поне действените, целят именно промяна на отношението към страха, на премахване дисоциацията на битката между съзнание и подсъзнание. Често съпротивите са големи, а човекът с п.р. рационализира "от девет кладенец извинения", за да продължи да поддържа проблема си. Защото противно на оплакванията на съзнанието и заявяването на съзнателно ниво за промяна, в несъзнаваното се поддържат силни вторични ползи. Понякога дори видени ясно и осъзнати, тези вторични ползи представляват по-добрата алтернатива за човека. Тогава той си намира извинения, оттегля се от терапията или преминава на медикаментозна "терапия", което е най-сигурният начин за хронифициране на състоянието му. Защото приемът на хапчета се явява психичен акт по потискането на импулсите на несъзнаваното, акт на борба, изтласкване и дисоцииране на страховите динамики.
   Както казва мой познат психиатър-психотерапевт, един от най-успешните терапевти на п.р.(Т.П.), само 20% от страдащите от п.а. всъщност искат действително да променят нещата! Останалите, ако въобще надрастнат преживяването на себе си като жертва и стигнат до терапия, имат силни съпротиви и защити, идващи от вторичната полза по поддържане на проблема на несъзнаваното и филтрирани през рационализациите, отричането, изтласкването и пр. защитни механизми на съзнателно ниво! В такива случаи действително е необходима по-продължителна, психодинамично насочена работа и едва тогава, бавно и постепенно, да се пристъпи към актуално действените за п.р. по-директни подходи към страха! В такива случаи обаче и пациентът и терапевтът е нужно да бъдат готови за тази по-продължителна работа. Аз примерно съм фокусиран в цел и не съм голям любител на прекалено продължителната терапия. От друга страна, пациентът в такива случаи, именно благодарение на свръхкритиката, присъстваща в защитните психични механизми, лесно си намира извинения - в личността на терапевта или в битови ангажименти и т.н.

Накратко, когато се промени отношението към страха, той се свежда до нормалните си граници. Тъй като вегетативните симптоми се причиняват от повишената тревожност, тогва те същос е минимизират! Е , пак сме по-чувствителни от много други хора, но вече ползваме тази си сензитивност, за да се наслаждваме на живота си по-пълноценно, да виждаме прекрасното в живота си! Както казва Айнщайн, "Има два начина да изживееш живота си. Или не вярваш в съществуването на чудеса, или виждаш всяко нещо като чудо!" ...


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: skorpi в Септември 25, 2010, 02:00:56
Цитат
В мозъка страхът е тясно преплетен със здравата нормална агресия, тоест с мотивацията за постижения, както и със сексуалния нагон. При хора с амигдала, разрушена от херпес, заедно със страха, изчезва и цялостния афективен живот - способността да обичаш, здравата амбиция, радостта от живота. Остава една незавидна емоционална изравненост, срив в самия смисъл на живота и същността на човечността ни! Няма как без страх!

Съвсем скоро гледах един филм - "Равновесие", в който действието се развиваше в бъдещето и на хората им инжектираха ежедневно веществото Прозиум (което според баща ми звучи като Прозак ;D) и те изпадат точно в описаното състояние, като нямат абсолютно никакви чувства и емоции. Нито страх, нито тъга, но и нито радост, любов... бяха като роботи. Всичко беше мн мрачно, но на тях не им пукаше. Не изпитваха нищо един към друг. Вярно, нямаше и агресия, заради което бяха изчезнали войните, битовите свади и всякакви такива форми на насилие. Обаче имаше нещо по-лошо: безразличие. Държавните служби следяха стриктно дали всички си взимат дозата и убиваха всеки, който е дръзнал да почувства нещо, каквото и да е то. Докато го гледах, за пръв път се почувствах щастлива, че изпитвам страх. Че ми става мъчно, че мога да плача, но и да се смея. Че все още мога да обичам. Чувствата не са лошо нещо сами по себе си, само трябва да се поддържат в здравословните граници. Но колкото и да ми е гадно, не бих ги сменила с безразличие ;)

И между другото, тъй като темата е за лекарствата, искам да спомена, че точно по тези причини аз спрях да приемам лекарства. Те ми пречеха да изразявам онова, което чувствам, което смятам за по-гадно от който и да било страх. Да ти се плаче и да не можеш, да си равнодушен, докато около теб всичко се срутва, не е нито нормално, нито здравословно. Това не съм аз. Не искам по този начин да се справям, като се превръщам в непознато за мен дебелокожо създание. Предпочитам да си остана чувствителна ;D


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Райна Попгеоргиева в Септември 25, 2010, 04:02:34
А,дали тези лекарства променят характера на човек? И нужно ли е цял живот да се съобразяваш с хората около теб?Не се ли превърнахме в човеци изпълнени с негативизъм,лицемерие и подлост,ако може някой компетентен по тези въпроси да ми отговори,надявам се че има достатъчно във форума!


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: Христо Ботев в Септември 26, 2010, 02:32:41
А дали е вярно,че ХИПНОЗАТА помага да се излекуваш от ПР?? ???


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: vesi2003 в Септември 27, 2010, 08:55:21
Райна,да ти кажа аз специално в годините с ПР. адски много се промених като характер.Станах нервна,избухлива,сприхава,понякога не ми се говори с никой,мисля не чак толкова позитивно.Всичко това го отдавам на ПР.,но и на хапчетата,които имат разбирасе странични ефекти.Промених се всички около мен забелязват,а и аз самата се усещам.


Титла: Re:Въпрос относно помощта на лекарствата при ПР
Публикувано от: reni1506 в Септември 28, 2010, 09:32:49
Аз станах изключително раздразнителна,но не заради АД,а заради самото ПР.И колкото да се опитвам да съм спокойна,идва момент в който така ми пада пердето,че не мога да се позная.


SimplePortal 2.1.1