evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Социална фобия => Темата е започната от: summerbg в Юли 01, 2010, 06:19:23



Титла: Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: summerbg в Юли 01, 2010, 06:19:23
Отбягващото разстройство на личността [1] (ОРЛ) или тревожно личностно разстройство [2] е личностно разстройство , отразено в DSM наръчника на АПА, което се характеризира с модел на социално задържане (задръжки), чувство за неадекватност, крайна чувствителност за негативни отзиви и оценяване, отбягване на социални взаимодействия.

Хората с ОРЛ често смятат себе си за социално неуместни или безинтересни и непривлекателни, и отбягват социални взаимодействия поради страх да не бъдат подигравани, унижавани, отхвърлени или нехаресани.

ОРЛ обикновено се забелязва за първи път през ранните периоди на зряла възраст и се свързва с възприето или действително отхвърляне от страна на родители или връстници по време на детството.

Американската психиатрична организация включва ОРЛ в DSM IV-TR и го определя като проникващ, но и разпространяващ се модел на социална задръжка, чувства за неадекватност и хиперсензитивност към негативно оценявне, започващи от ранното съзряване и налични при различни контексти, което се индикира от четири или повече от следните:

Избягване на професионални дейности при които значително се набляга на междуличностния контакт, поради страх от критика, неодобрение или отхвърляне
Нежелание за замесване с хора, освен в случай, че харесването от тяхна страна е сигурно
Въздържание от започване на интимни взаимоотношения причинено от страх от засрамване, подиграване или отхвърляне поради силно занижена самооценка
Прекомерна загриженост при критика или отхвърляне в социална ситуация
Сдържаност при нови междуличностни ситуации поради чувство на неадекватност
Гледане на себе си като на социално неуместен, безинтересен и непривлекателен или по-нисшестоящ спрямо другите
Необичайно нежелание за поемане на лични рискове или ангажиране с нови дейности защото могат да се окажат смущаващи
ОРЛ често се бърка с антисоциалното личностно разстройство; клинично, терминът антисоциален означава незачитане на социалните норми и правила, а не социална сдържаност.

Причините за ОРЛ не са ясно дефинирани, и може да са повлияни от комбинация от социални, генетични и психологически фактори. Множество синдроми на загриженост по време на детството и юношеството се свързват с темперамент характеризиращ се със сдържаност в поведението, срамежливост, плашливост и необщителност при нови ситуации.[3]

Много хора с диагноза ОРЛ са имали ранни преживявания на хронично родителско и/или социално критикуване или отхвърляне. Нуждата за обвързване с отхвърлящите родители/връстници кара хората с ОРЛ да жадуват за отношения, но техният копнеж постепенно се превръща в защитна обвивка срещу повтарящите се критики
Хората с ОРЛ са загрижени за техните недостатъци и формират отношения с другите, само ако вярват, че няма да бъдат отхвърлени. Загубата и отхвърлянето са толкова мъчителни, че тези хора по-скоро биха предпочели да бъдат самотни, отколкото да рискуват да опитат да изградят връзки с другите.

Свръхчувствителност към критика или отхвърляне
Самоналагане на социална изолация
Изключителна стеснителност в социални ситуации, въпреки силното желание за близки отношения[5]
Избягване на физически контакт защото се асоциира с неприятни или мъчителни стимули
Избягване на междуличностни взаимоотношения
Чувство за неадекватност
Изключително ниска самооценка
Ненавист към себе си
Недоврие към другите
Емоционално дистанциране относно интимността
Високо самосъзнание
Самокритичност за собствените проблеми спрямо чуждите
Проблеми с професионалното функциониране
Самовъзприятие за самотност
Чувство за по-нисш от останалите
Използване на фантазии като форма на бягство и за прекъсване на мъчителни мисли[6]


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: Шашмагюл в Юли 03, 2010, 07:35:35
-


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: summerbg в Юли 03, 2010, 06:31:27
Точно отговор на този въпрос търся и аз   :-\


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: test в Юли 06, 2010, 03:35:46
Въпреки че не съм специалист, ще се опитам да дам отговор.
Първия вариант е психотерапия, но като знам какви пишман психолози има, е много рискован, в случая че засегнатия няма защини реакции, втория е метода на самоизследването и самопсихологията. Верни на приницпа, че ние сме най-добрите психолози за нас самите при необходимите познания, можем да тръгнеме да анализираме сами себе си, и да противодействаме на проблема.
При ОРЛ, се говори за разстройство на личността което се изразява преди всичко в социалните взаимоотношения. Това е ключовия момент. Такива хора са свръх чувствителни, и много лесно раними, защо не е важно в случая, понеже изследването на причините, е един безкрайно труден и мъчителен за личността процес, който в момента не е важен. Важно е самата личност да върне себе си като елемент от сициума, за да не загуби себе си, и едва след това всичко останало.
Първо ще започна с това, че ОРЛ се изразява преди всичко като нежелание за общуване, в случай че има опасност да бъдем отхвърлени или да се изложим. И именно тук е единия момент. Търсим повече контакти, повече нови неща, защото такива хора, живеят в един затворен свят. Те трябва постепенно да започнат да разширяват своя свят, да търсят нови контакти. Вярно е че при всеки един нов контакт, в случай на опасност от излагане или отхвърляне, ние се затваряме в нашата защитна среда , която навън е видима под формата на срамежливост и плашливост, но в такъв случай, ние трябва да стиснем зъби и да не се затворим веднага, а да потърпим още малко. Като затваряйки се в нашата черупка, вземем материал за размисъл, къде сбърках този път, защо така стана, и най-вече да акцептираме не върху нашите минуси, както попринцип такива хора го правят, а да търсим нашите плюсове, и след като ги намерим да се стараем да изгладим минусите. Този процес на затваряне е и процес на почиване, и събиране на нови сили. За да можем, пак да опитаме, защото неуспеха не трябва да е причина за отказ, а трябва да го ползваме като мотивация за борба. Вярно е че е много болезнено, но все пак трябва да знаем, че това което не ни убива ни прави по-силни. А такова нещо в никакъв случай неможе да ни убие, изключвам случаите, когато ОРЛ е съпроводено от тежка форма на депресия, където вече трябва и външна намеса.

Накратко, за да изчезен социалната фобия, ние трябва да играем срещу страха си, и да търсим контакти, не да бягаме от тях. Защото съм 100% сигурен, че дори и сред хората с най-остро изразена социална фобия, има незаменими плюсове които те самите трябва открият, и наблегнат на тях.

Като човек който имаше остро изразена социална фобия, и която мога да кажа, че лека полека изчезва, мога да дам и конкретни примери, как да се борим с нея. Курсове, хоби, и въобще всякакъв друг вид социални контакти в които се образува защитна среда, са много добър вариант.

А за анализирането на причините, за ОРЛ мисля че една групова психодрама, е също един перфектен вариант. Защото там, освен там в една защитна среда такива моменти могат да бъдат преработени!

Успех на всички!


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: summerbg в Август 02, 2010, 08:11:02
ima li hora stradashti ot takova lichnostno rastroistvo,6te se radvam da si popisha s nqkoi podoben na men :)


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: Anele в Септември 01, 2010, 12:53:26
Знам, че никога не трябва да четеш какви са характерстиките на някоя болест, защото ще откриеш симптомите и при теб. А ти може дори да не страдаш от това.
Както и да е :) Късно е да се връщам, тъй ще ви споделя защо си мисля, че наистина имам такъв проблем.

Има хора от които се страхувам. Има човек, които като го видя и започвам да треперя. Ако го чуя по телефона, гласа ми спира и имам чувстовто, че сърцето ми ще избухне.
Наскоро го видях случайно. Първата ми реакция беше да се скрия, за да не ме види. Беше ме страх, че ще ме види и няма да ме хареса. Ще ме отхвърли.
И наистина държа дистанция между себе си и останалите хора, защото си мисля, че няма да ме харесат такава, каквато съм.
В тийнеджърските си години бях често обиждана за външния си вид. Сега обаче, 10 години по-късно, грозното патенце се превърна в лебед. И виждам как хората показват,че ме харесват, но ме е страх да не бъда отхвърлена отново. И от 3 години съм абсолютно самотна.
И ви пиша, просто защото търся как да променя себе си. Искам да повярвам във възможностите си, и да знам, че заслужавам да бъда сред нечие обкръжение.
Лигла ли съм или и вие намирате нещо общо с моята история?


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: summerbg в Септември 09, 2010, 01:10:41
Anele vsi4ko razkazano ot teb go prejivqvam i az.Spodelila li si s nqkoi 4e strdash ot takava fobiq?Ili iti smqtash 4e nqma smisal,normalnite uvreneni v sebe si hora nqma kak da razberat kakvo se slu4va vatre v teb,dokato se opitvash da ob6tuvash....Prosto norlamnite ni vazpriemat kato sramejelivi.Mrazq tazi duma "sram" do ni6to hubavo ne vodi tq...


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: Люба в Септември 12, 2010, 02:52:59
E, този вариант с многото общуване и без да искам все го пробвам, тъй като работата ми го налага, но това не означава, че ми е изчезнало разстройството.  Напротив, все повече се убеждавам, че не мога да общувам.


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: toni_d в Септември 15, 2010, 01:02:34
Знам, че никога не трябва да четеш какви са характерстиките на някоя болест, защото ще откриеш симптомите и при теб. А ти може дори да не страдаш от това.
Както и да е :) Късно е да се връщам, тъй ще ви споделя защо си мисля, че наистина имам такъв проблем.

просто си неуверена, защото живееш в миналото си, забрави го, неможеш да го промениш продължи напред с новото си аз, дадената ти от господ красота. стига си бягала от страховете си, изправи им се и ги победи
аз съм донякъде мъжкият ти вариант, напред те чакат само хубави неща, но трябва да се противопоставиш на страховете ти от миналото си и след това да го оставиш, където му е мястото зад гърба ти


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: vesela в Февруари 04, 2011, 07:14:41
STRAH ME E HORA OT STRAHA I NE MOGA DA GO PREODOLEA IZPRAVIAM SE SRESHTU NEGO I NISHTO PAK SI TREPERIA I PLACHA POSTOIANNO
 KAKVO DA NAPRAVIA POVECHE VECHE NE IZDURJAM POMOGNETE MI MOLIA


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: Barry в Май 15, 2011, 11:31:34
Здравейте. Като малък бях отбягван от връстниците ми, подиграваха ми се за характера, биеха ме и т.н. Бях отличник в училище, за което също съм отнесъл много бой. Предпочитах често да си чета книги в къщи посред лято, отколкото да играя навън. В момента имам силен страх от критики от началници, колеги... Предпочитам компаниите н ахора, които знам че ме одобряват, но и техните критики не са ми приятни. Попреодолял съм това с критиките, но преди години като получех някой укор от началници и полудявах от гняв - "Кой е тоя, та ще ми каже!!!!"


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: momche в Август 07, 2011, 02:39:17
Знам, че никога не трябва да четеш какви са характерстиките на някоя болест, защото ще откриеш симптомите и при теб. А ти може дори да не страдаш от това.
Както и да е :) Късно е да се връщам, тъй ще ви споделя защо си мисля, че наистина имам такъв проблем.

просто си неуверена, защото живееш в миналото си, забрави го, неможеш да го промениш продължи напред с новото си аз, дадената ти от господ красота. стига си бягала от страховете си, изправи им се и ги победи
аз съм донякъде мъжкият ти вариант, напред те чакат само хубави неща, но трябва да се противопоставиш на страховете ти от миналото си и след това да го оставиш, където му е мястото зад гърба ти
Съвети всеки знае да дава ,но един човек с проблеми думи не го оправят!!!


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: жужи@@ в Септември 23, 2011, 03:53:18
Аз ще ви предложа един друг начин за справяне с проблема и се надявам да помогне на някой.Лягате и се отпуската напълно,почувствайте ,как се отпуска всяка частица от вашето тяло-пръсти,крака ,ръце...и започнете да си представяте какъв човек искате да сте,как искате да общувате с хората,представете си човек който ви харесва(родител дете приятел)какво ви казва,как ви се усмихва и почувствайте любовта,радостта,щастието и направете тази картина светла,много светла и се насладете на удоволствието.Правете това поне един път на ден и си казвайте колко сте значим ,самоуверен,добър човек.Успех!!!


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: Анонимен в Февруари 03, 2012, 12:43:01
Макар и темата да е позаспала от 120 дни реших да пиша.
Та ето я и моята история,и аз страдам от същото.

Не искам да прозвучи секситко,и за двата пола това си е пълен ад,но мисля че за един мъж е съвсем......
Всички се съмняват в сексуалните ти наклонности и те обвиняват че си такъв и такъв,а шансовете да си намериш приателка са нулеви.
До момента бях преодолявал страхът от общуването и бях достатъчно активен и нахален,на два пъти,именно по тоя повод,но другите симптоми и последствията от тях си останаха,като например липсата на опит в общуването и.т.н.
Разбира се резолтатът беше два жестоки провала, и никак ама никак не ми се минава през това отново,въпреки че наистина искам да си имам приятелка.
Незнам защо отдавам толкова голямо значение на това имайки впредвит че е пълен провал,докато в професионално отношение бележа достатъчно успехи.
Скоро ще се дипломирам "Промишлен дизайн" . Но честно казано въпреки тези успехи пет пари не давам за дизайна,щом си нямам момиче до себе си,просто всичко друго ми се струва безсмислено и вече нямам никакво желание да работя и творя.

Не мога да се примиря с това,но никога няма да събера куража да мина през тоя провал отново.
Никое момиче не иска борсучес тимерут който ако реши да си отвори устата изръсва някоя простотия.Неадекватен и неоверен нещастник с когото общуването е по скоро натоварващо отколкото приятно.

С тва последното неискам да убидя никого,просто така виждам себе си през женските очи.


Титла: Re:Отбягващото разстройство на личността
Публикувано от: I'm not crazy. I'm just a little unwell:) в Февруари 03, 2012, 03:44:29
Това  което  ти мислиш за  себе си , става истина и за  другите  ! недей никога така да се самонаказваш  и  обиждаш !  Ти си един  нормален човек като всички останали , може би просто не си срещнал правилния  човек !!!  Познавам купища хора без  никакви  фобии и разстройства , който  са  стрхотни неудачници във връзките  си  и не става и не става !  Така че , не си  мисли , че причината е в теб  и се  опитай да си повярваш повече !  Според мен не  насилвай нещата да се случват ....Когато се  появи  ТОЧНАТА  жена   ще я познаеш и тогава няма да имаш никакъв проблем с  общуването .
Чети нещо на Луиз  Хей...Сега се сещам за "излекувай живота си " ако не си я чел !
Повярвай си !
Времената и хората много се промениха от преди  и в  днени дни според мен вески трети има  проблем с  общуването ....така стана с хората .....едва ли е   в ТЕБ причната ...
 cat


SimplePortal 2.1.1