evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте, приятели! Аз съм администраторът на сайта. По-долу публикувам статия на едно момиче, което се е излекувало от паническо разстройство. То споделя философията и начина на борбата със страданието. Момичето, което ще наречем Радостина М., е готово да отговори на вашите въпроси, затова спокойно можете да коментирате  историята и да й пишете. Тя е готова да помогне на всеки. Екипът на фондация "Европея" й благодаря сърдечно!
17.01.2010 г.
...

РАЗКАЗВА РАДОСТИНА М.:
За силата на човешкия дух или как преодолях пристъпите на паника и страха си от
смъртта, без успокоителни и терапевт



Ще започна с извода, който си направих от цялата история, която ще ви разкажа. Всички проблеми на човек (здравословни, психически, в отношенията му с хората и несправянето му в живота) идват от неправилното му мислене и недостатъчното му добро отношение към себе си и към останалите. Никой не можем да виним за това, което не са ни научили в училище, нито за родителите, които са ни се паднали. Ярките личности обаче светят именно с това, че не са се пречупили въпреки обстоятелствата. Малко хора могат да променят обстоятелствата. Но всеки може да промени себе си. Процесът е бавен и труден, но е единственото нещо, което си струва.

На 10 годишна възраст беше първата повратна точка в живота ми, когато баба ми грубовато ми съобщи, че съседското детенце се набучило на някакви железни пръти на недовършен строеж и умряло. Неделикатният й подход отключи в мен бездна – ужасът, че смъртта ще споходи и мен един ден, независимо, че още съм на десет. Усещах как времето отлита с всяка секунда. Неадекватната реакция на родителите ми, които когато тичах уплашена посред нощ в спалнята им, ме гледаха сякаш съм луда, разтегна този ужас във времето. Ако бях се вкопчила в мисълта, че те са виновни за моите страхове, никога нямаше да се взема в ръце и да променя обстоятелствата. А те не бяха виновни. Нито те, нито родителите им, които ги бяха възпитали така. Всеки прави това, което е по силите му. И както всичко останало в живота, когато мина време и погледнах назад, видях, че е имало за какво да премина през всичките трудности. Страхът ми от смъртта ме научи на силна концентрация. Понеже в продължение на 20 години скачах посред нощ сама, подгонена от ужаса, че един ден съзнанието ми ще изчезне, святках лампата и първите години заставах засрамено пред врата на спалнята, където родителите ми спяха, чудейки се дали да потропам и да се сблъскам с неразбиращия им поглед, от дете се научих да изключвам мислите си тотално, защото алтернативата беше потапяне в УЖАСА. Дори когато пораснах, често се събуждах с изтръпнали от страх крака, скачах с апломб от леглото и святках лампата, а бедният ми компаньон се чудеше какво става. Исках да избягам, но нямаше къде. Бях приклещена между раждането ми и смъртта, без да си спомням някой да ме е питал дали го искам. Понякога чувствах как косъмчетата на главата ми се изправят и това ме стресираше още повече. Израснах с жизненоважния за мен въпрос: Има ли Бог? Има ли живот след смъртта? Питах всички, но никой не беше достатъчно убедителен. Четях философска, научна или религиозна теория, но никоя не чувствах близка до логиката си. Страхът ми от смъртта ме направи отворена и любознателна. Започнах да медитирам и да изучавам будизма. Може би именно заради силно развитото ми умение за концентрация, веднага се научих да изключвам тотално ума, емоциите и тялото си и да изпадам в дълбока медитация. За пръв път почувствах с всяка фибра от тялото си, че има нещо отвъд това, с което съм свикнала да се идентифицирам – нещо, с което сме едно цяло и което никога не престава да вибрира. И никога в реалния живот, с тяло, ум и емоции, не бях се чувствала толкова спокойна, толкова добре, колкото в това състояние на съзнанието. Страхът ми от смъртта ме научи, че има различни състояния на съзнанието. В следващите месеци имах удивителното изживяване да си позволя да развия мислите за смъртта, които се бях научила да стопирам цели 20 години. Установих, че навлизайки надълбоко в страха, той се изпарява! Чувствах, че може и да умра с този ми опит в този живот, но същността ми никога нямаше да умре. Бях горда със себе си. Освободих такава енергия, че се почувствах безсмъртна, силна, свободна и непречупваема. Страхът ми от смъртта ме научи, че смъртта е само момент на тотално изпускане на контрола, момент, в който се предаваш до край, за да се родиш отново. Това беше втората повратна точка в живота ми. Отворих нещо голямо, което в последствие и за моя изненада се оказа... кутията на Пандора.
Отстрани погледнато, не ми личеше с какво се боря. Животът ми се развиваше във възходяща линия. Всичко, с което се захващах ми се удаваше. Изглеждах добре, обичах да контактувам с хора, вършех си всичко сама. Немалко хора биха завидели на това, което се виждаше отвън. Но вътрешно бях непрекъснато недоволна, взискателна и нещастна. Исках още и още, все нещо не ми стигаше. И когато бях на върха, и имах всичко, бях най-нещастна и се оглеждах наоколо, чудейки се как хората съумяват да живеят в хармония със себе си. Животът ми вече нямаше смисъл. Единственият светъл лъч беше човека до мен, с който деляхме скърби и радости от много години. Той единствен знаеше как да ме успокоява. Така се случи обаче, че точно тогава го загубих, и то след грозни разправии и сцени. И сякаш загубих себе си. Изпаднах в депресия. И както винаги, реших да си самоназнача лечение – дотогава гълтах хапчета за каквото ми падне – и просто отидох при една психиатърка и й обясних подробно какви са ми проблемите и как страдам от маниакална депресия (диагноза, която сама си поставих). И тя се съгласи с мен и просто ми изписа някакви регулиращи настроението хапчета. На седмия ден откакто започнах да ги вземам се озовах в зверско задръстване, от което не можех да се измъкна. Току-що затварях телефона с бившия ми и бях обляна в сълзи, почти излязла от кожата си, когато започнах да чувствам как тръпки полазват цялото ми тяло и как губя контрол над себе си и над живота. Не можех да управлявам повече нищо. Изскочих разтреперана от колата и почуках притеснено на прозореца на джипа зад мен, обляна в сълзи и с треперещи ръце. Казах на шофьора, че нещо ми става, че не знам какво и че трябва да ми помогне. С две думи – държах се като луда. Само лъскавата кола, от която излизах му вдъхваше някакво доверие. После се озовах в спешното на Военномедицинска академия, където никой не ми обърна внимание, освен овесилите нос отчаяни хорица пред кабинета на доктора, които гледаха как едно младо симпатично момиче си говори само, сяда по пода и става, тръгва нанякъде и се връща, и клатеха обезпокоено глави (сигурно се кръстеха наум: "Да не дава Господ"). Хем бях в себе си, хем виждах жалката картинка, която представлявах отстрани. Биха ми един диазепам и се успокоих. Оттогава вече не можех да карам колата си сама. Не желаех да стъпя в столицата заради задръстванията и отчуждението. Не можех повече да остана сама. Зарязах университета малко преди държавния изпит, защото стоейки в залата сред толкова много хора, се притеснявах, че ще припадна или ще се развикам, или ще се изложа по някакъв начин. Чудех се защо няма лекари по обществените заведения и как живеят самотните неподвижни пенсионери. Не можех да ходя никъде сред хора, дори и сред приятели, защото изпитвах ужасен ирационален страх. Без да зная от какво. Просто изпадах в балон, като във вакуум. Реалността не ми се струваше реална. Гледах ръцете си и имах чувството, че не съществуват. Едно от най-тежките неща, с които се борих, беше отнемането на моята независимост. Ако някак си се бях оставила на грижите на майка ми и баща ми и бях приела, че ще съм зависима, животът ми щеше да поеме съвсем различна посока. Но аз не го приех. Всеки път, когато се почувствах по-добре, се опитвах да се справя сама. И всеки път, оставайки сама, пристъпите ми се засилваха. Минах през фазите, когато си направих всички видове изследвания, защото мислех, че имам тумор, получавам инфаркт/инсулт, полудявам, имам нещо на кръвта, на главата, на гърлото, мислех, че си гълтам езика, че се задушавам, дори веднъж си внуших, че ослепявам. Постоянно се самоизследвах. Бях се превърнала в пълен хипохондрик, а докторите ми казваха, че съм здрава като бик. Всички симтоми сочеха просто присъпи на паника (естествено, отново сама си поставих диагнозата; не умеех да се доверявам).

Междувременно започваше световната финансова криза, бизнесът ми фалира, бившият ми ми отне къщата, която купихме заедно и се налагаше да живея на ръба на мизерията. Състоянието ми се влошаваше. Но понеже лошото никога не идва, без да съдържа поне капка добро и когато всичко се разклаща, винаги има за какво да се хванеш, тогава в живота ми се появи най-стабилният и подкрепящ човек, когото някога съм познавала. Още след първите дни запознанство започнах да не мога без него. Прехвърлих емоционалната си зависимост от родителите си на него. След като изживях една нощ, в която по пижама обикалях двора на къщата и звънях по звънците на съседите, за да ме спасят от въображаемия ми страх, се предадох и се преместих да живея при него, въпреки че не го исках и знаех, че всеки път, когато отстъпя на страха ще става по-лошо. Сега освен, че преди да заспя цялото ми тяло не спираше да трепери, имаше дни, в които дори през деня не можех да оставам сама и му се обаждах да дойде и просто да стои до мен. Имах нужда от някой, който да се погрижи за тялото ми, в случай, че припадна, умра или полудея. Имах нужда от човешка топлина и разбиране, от някой, за който светът не беше страшно място. Толкова тежко и постоянно тревожно ми беше, че бях готова да платя всякаква цена, да се откажа от мечтите си, от успехите си, от това, което съм, само и само да премахна този кошмар от себе си. По-спокойна се чувствах единствено, когато пиех. Някои вечери се наливах, само за да престане чудовището да ме тормози. Като интелигентен човек, си давах сметка, че след като страховете ми се успокояват с първата чашка, значи е на нервна почва и най-вероятно нито полудявам, нито умирам. Но когато си вътре в страха, сякаш ставаш друг човек, който не може да мисли трезво. Уж бях преодоляла страха си от смъртта, а ужасно се страхувах да не умра точно в този момент. След злополучния ми опит с хапчетата и психиатрите, не исках да видя нито едните, нито другите. Не взимах хапче вече дори и за глава, защото веднага започвах да си внушавам, че нещо ми става. Спомям си кумуването на една сватба, когато всички очи бяха втренчени в мен. По принцип съм човек, който много обича да е в центъра на вниманието. Но след пристъпите, повярвайте ми, нямаше по-гадно чувство от това всички да те гледат, освен може би това – да останеш сам. 12 часа си повтарях като мантра една фраза, която ме спасяваше. 12 часа в главата ми беше спасителната фраза. Благодаря на Господ за мъжа, който беше до мен и беше в течение на всичко, което ми се случва. Нито веднъж не се изплаши, не ме взе за луда, не ме упрекна в нещо. Няма нищо случайно на този свят. Всичко е в баланс. И всеки път, когато ти предстои да изпиташ ужас, животът ти дава и инструмент, с помощта на който да го преодолееш. Но нека не бъркаме временната подкрепа, която неизменно получаваш в трудните етапи от живота си с несъществуващия принц на бял кон, който те спасява завинаги.

Та, разказвам всичко това, за да опиша степента на безпомощност и зависимост, в която бях изпаднала в продължение на 2 години, и как се измъкнах сама от ада, без упокояващи, антидепресанти, терапии и лекари.
за силата на човешкия дух

Никога не престанах да се боря. Някак опитвах хем да се боря, хем да не се съпротивлявам на страха, за да не го усилвам. Може би пристъпите да ме поваляха за няколко дни в отчаяние, че цял живот ще е така, но аз стъпка по стъпка си градях система за справяне, въпреки че нямах почти никакви външни стимули, които да ми носят поне малко радост. Първо изчетох един куп източна и западна литература по въпроса. Започнах да изграждам позитивно отношение към живота, което дотогава нямах. Започнах да се уча да намирам щастието вътре в мен, без нищо отвън да го предизвиква. Вместо да виждам недостатъците на всичко в българската действителност, започнах да спирам вниманието си само на хубавите неща – красивата природа, усмивката на дете, дребните жестове на внимание. Научих се да се радвам на семплите неща и да бъда щастлива с малко. Спрях да гледам новини, филми на ужасите, убийства, кръв, докторски сериали с болести и всякакви подобни, които всяваха дори грам страх и притеснение в живота ми. Заобградих се с цветя и красиви предмети. Спрях кафето, алкохола и месото. Изградих си здравословна система на хранене. Започнах да спортувам или медитирам всеки божи ден, без изключение. Започнах да почивам пълноценно, прекарвайки всеки ден по един час навън, сред природата, без мисли за работа и проблеми. Започнах да пиша и да изливам всичко от съзнанието и подсъзнанието си. Вечер обрисувах детайлно храм на спокойствието в душата си и си припомнях всички хубави дребни моменти през деня. После изброявах всичко, за което съм благодарна в живота си. Стигнах до там, че да благодаря за ужасяващите пристъпи на паника, защото те бяха огромен катализатор в развитието ми. Научих се, когато дойде пристъпът, да концентрирам цялото си внимание върху дълбокото си дишане, за да успокоя организма си. Научих се всеки път, когато ме боли или страдам, да наблюдавам болката/страданието като физическо усещане в тялото си, докато не се разсее. Научих се да се вземам в ръце и да се свързвам с Духа си. Сприятелих се със страха си – говорех с него, исках да разбера какво е дошъл да ми каже, от какво иска да ме предпази.
"Изслушвах" го, благодарях му за "участието" и нежно го подканвах да си ходи. Научих се да се смея изкуствено. Да си създавам настроение, дори когато ми се иска да се отпусна в нещастието си, защото знаех, че ако го направя, вечерта ме чака пристъп. Много, много се анализирах. Разбрах откъде идват всички видове гласове и мнения вътре в мен, кое съм аз, кое – страховете ми, кое - интуицията и кой от всичките гласове да следвам. Купих си тефтер, в който записвах всяка причина да се почувствам нещастна и да настъпи пристъп. Разнищвах я до край, до детството си, до предишните си животи, ако щете. Така открих всички причини в мен, които се бяха сглобили дотук. И основната беше недоволството – от себе си, от останалите, от живота в България, от всичко. Дълго работих върху нея. Разбрах, че съм активирала пристъпите си, за да ми обърне бившият ми вече внимание. Повече обаче не можех да ги спра, дори когато престанах да искам да съм с него. Имах си и тефтер, в който записвах всички хубави неща, които ми се случват в ежедневието, колкото и да са дребни. Имах нужда от позитивни стимули. Имах нужда да знам, че животът не предоставя само гадости. Направих си и трети тефтер, в който записвах всякакви начини за справяне или вдъхновяващи мисли, които ми действаха добре, като: Пропускай стреса през теб. Не задържай отрицателното. Всеки ад започва от една негативна мисъл. Не влизай в тъмната страна! Единственият начин да се освободиш от страха е да се срещнеш с него. Не прави неща, които не ти носят покой. Без анализи и дълги размишления! Игнорирай нещата, които не харесваш и пренасочвай вниманието си към тези, които те правят щастлива. Ако искаш ти да си добре, трябва всички около теб да са добре – всичко, до което се докосваш. Това, срещу което се съпротивляваш, упорства най-силно. Приемай. Вместо постоянно да се питаш: Защо?, се удивлявай на света: wow! Само настоящият момент съществува. Проблемите са в миналото. А желанията – в бъдещето. Нищо лошо не можеш да преживееш, ако си концентриран само върху настоящия момент. Самосъжалението е знак за високо его. Не се обвинявай. Не се критикувай. Не се наказвай. Хората, които срещаш, са отражение на вътрешното ти състояние. Смени негативните убеждения с позитивни (Животът е страшен С Животът е забавен). Където и да отидем, не можем да избягаме от себе си. Обичай тъмнината в себе си, за да я уравновесиш със светлина. Не се бори срещу нея. Благодари й. Това, в което вярваш, се превръща в действителност. Каквито представи имаш за света, такъв ще е светът ти. И т.н., и т.н.

Направих всичко, което знаех и можех. Извърших огромна работа по себе си. Смених целия си мироглед. И този път станах наистина самостоятелна. Като че ли се преродих. И тогава дойде краят на моите пристъпи. По най-неочакван начин. Като последен пристан отидох при една ясновидка, която ми каза да спя една седмица на запален тамян и да се помоля на Богородичка. На третия ден от тамянената сецмица тревожността ми се изпари, сякаш никога не е била. Бях озадачена. Две години се борих сама, без нито веднъж да се доверя на Господ. Това беше последния и най-ценен урок.


Радостина М.

Чудесна история, като отговор си позволявам да публикувам едно мое писание, което написах в предишната ми криза, от която излезнах по същия начин....и което дори спечели  един конкурс и беше публикувано в капитал лайт, защото ми се струва удивително сходно:) Но, голмото но е, че отново се върнах там, в страховете и ужаса, а този толкова очакван миг не се появява. Някъде бъркам или просто този път съм се предала ? и второто Но, се радам искренно за това, че това момиче е успяло, това е единствения път.Благодаря сърдечно за тази история, вдъхва надежда и светлина.
ето и текста:
"Това се случи в ден, сив като гълъбови пера. Тя се събуди и опита да избърше сухите си сълзи от предната вечер. Помисли, че трябва да направи нещо за себе си в този ден, но предусещаше само, че ще отиде при своя доктор, който трябваше да й предпише поредната доза хапчета. Изправи се бавно, опита се да разкърши ръце, да разтегне тялото си, сковано от мъката и болката и се отправи към кафеварката.
   Справи се някак, сложи си две лъжички захар и се замисли. Погледна към часовника,  вече беше късно- трябваше да излиза. При докторите винаги се ходи в определен час. Излезе и отново срещна бялото куче, което всеки ден беше на едно и също място и  се увърташе около хората на спирката в желанието си да получи близост. Тя му се усмихна, така както се надяваше един ден и на нея някой да  се усмихне, поглали го и в този момент тролеят дойде.
   Качи се в него – както го беше правила през целия си живот. У нея се зароди онзи копнеж да се случи нещо, но то така и все не идваше. Затова си пусна музиката, която носеше винаги със себе си и неусетно стигна до мястото, където трябваше да отиде. Вървеше бавно, броеше крачките си и се заглеждаше в покапалите листа, осеяли алеите наоколо. Болницата все пак беше правена отдавна и в нея можеше да се усети духа на времето.
   И докато си мислеше  това, тя стигна пред отделението, което изглеждаше като излязло от филм на ужасите. Качвайки се нагоре видя табелка, която гласеше “Психиатрично отделение”. Направи й  впечатление, че на вратата не пишеше “Час за свиждания”, а “Час за виждания”.
   Влезе. Беше - както винаги – не толкова приветливо, колкото би и се искало. Докторът я посрещна със своята типично докторска усмивка. Поговориха малко. Той всъщност никога не казваше почти нищо освен “Да, трябва да увеличим дозата”. През цялото време тя всъщност тайно се опитваше да надникне в стаите и да види хората в тях, а отнякъде звучеше цигулка. Една от пациентките свиреше през цялото време, разказвайки своята тъжна история.
   Единственото, което й направи впечатление, когато излизаше от лудницата-зачуди се защо ли хората наричат това място така-беше едно пиано. Прииска и се да седне и да посвири на него, но си каза, че това може би не е добра идея. Излезе отново навън и отвори чадъра, за да се скрие от заръмелия ситен дъжд.
   През главата й мина мисълта, че болката й никога няма да бъде толкова голяма, колкото в този момент. Тогава се запита “Докога така и какво оттам нататък?”. Единственото, което можеше да направи в този момент е да не помръдва и да следи движението на птиците в небето. Тогава реши да отиде на църква и да попита Бог защо и кога е дал тази болка на хората. И го направи.Това беше нейното малко чудо, което тя толкова дълго бе чакала. "
Пожелавам на всички искрено неговото малко чудо да се появи и да го преобрази.Каквото и да е, за всеки има едно такова чудо, което го чака на следващия ъгъл.  :)за мен може би този пост е едно такова малко чудо, което да ми вдъхне куража да не се предавам, затова си и позволявам да пиша. благодаря отново!

Да, страхотна история. Аз мога да напиша същата за моята първа паника 1995 година, но ето, че сега отново се боря с това. Сега е още по-ужасно като усещане и симптоми.
Дано да не те споходи наистина отново, проклинам те  ;D

страхотна история наистина. не мога да повярвам, че има хора, които могат до най-малката подробност да изразят как съм се чувствала през целия този ужас през който преминах и сега отново преминавам. колкото и глупаво да звучи, радвам се че не съм сама, макар че на никого не бих пожелала да се чувства така.
 и аз 2006 се преборих с паниката и страха от смъртта, но още тогава знаех, че има нещо, което трябва да свърша, но егото ми не ми го позволяваше... през 2009 ми се отдаде тази възможност- обърнах се отново към БОГ

Поздравления и от мен за успешното преборване. Това си е успех, за който всеки от нас мечтае и надявам се, всеки да постигне!

        Радостина М, поздравления и от мен за всичко, което си успяла да направиш! Борбата със себе си често е най-трудната борба. Много от нас страдат от ПР от дълги години и почти всички сме имали периоди, през които сме мислили, че то вече не е част от живота ни. Факта, че днес сме в този форум е достатъчно красноречив и ясно показва, че сме се заблуждавали. Мисля, че от твоят разказ всеки може да извлече нужната поука за себе си. За мен тя е едно потвърждение на извода, до който успях да достигна през годините, борейки се без лекарска помощ и без лекарства - тотална промяна на мирогледа и отстраняване на "пагубните" мисли и навици чрез много работа над себе си, борбеност ,постоянство и не на последно място вяра . Благодаря ти, че сподели поучителният си опит с нас!

физически нищо ви няма всичко е в съзнанието а лекартсвата ви вредат физически, най-добре е ако не сте доволен от психологи ви да го смените, спортувайте, посещавайте релаксиращи места спа, козметични салони и др. живота не е гаден и жесток просто в съзнанието ви е такъв физически може да бъдете щастливи и да видите хубавото в хората.

съгласна съм с ru, борбата със себе си е най-трудна. нищо друго не ми е било по-трудно от това да се преборя със страха си. и пак казвам, на мен ми трябваха 3 месеца и благодарение на хапчетата, на психоложката ми и не на последно място на мен самата съм успяла.
 проблемът обаче е, че сме много чувствителни и едва ли някога ще бъдем напълно душевно спокойни.

zna4i ima lek dori procesa da ne e lek

здравейте всички:)

аз съм авторът на статията и я написах, защото съм чела много такива форуми (включително и в чужбина) и знам какви са опасенията на повечето хора, страдащи от паническо разстройство - че няма да се оправят никога.

но това не е така. аз се оправих само за две години и ви гарантирам, че никога повече това няма да се повтори. няколко пъти вече огромният страх се опитва да ми се стовари на главата, но вече владея всички техники за неутрализирането му. просто няма шанс :) не че външните обстоятелства в живота ми са се променили особено. аз промених вътрешните обстоятелства, за които се улавяше страхът. вече няма за какво да се хване.

пиша всичко това, защото съм отворена да помогна на всеки, който има подобно страдание. така че, който иска, нека пита тук. работата е доста сложна, защото изисква самопознание и самостоятелна работа по себе си т.е. няма да мога да отговоря подробно на човек, чиито вътрешни терзания и противоречия не познавам, но мога да дам някои техники.

прегръщам ви силно и топло, и искам да ви дам много кураж, защото ви разбирам напълно! щом аз съм се справила, значи всеки може!

радостина м.

Здравейте.радвам се,че попаднах тук и прочетох как се справяте с ПР.2003 година се преборихсъс стаховете и паническите атаки........до преди четири месеца.сега отново съм в отбора на борещите се.моля пожелайте ми късмет.

Като, че ли всички ние тук сме излезли като от калъп. Същото повтарям и аз Радостина "щом аз съм се справила, значи всеки може"!!! Дори дадох статията на майка ми да я прочете и тя ми каза, че все едно аз съм я писала, описвайки всичко до най-малки подробности. Знам, че всеки може да се пребори със страха. И знам, че той няма друг избор, освен да си замине някой ден, за винаги...
Поздрави на всички и не се предавайте

didi,смело напред момиче, с теб сме!  Щом веднъж си успяла ще се справиш пак. Какво  предизвика връщането на гада ПР?

didi, пожелавам ти късмет, от сърце! През 2003г. явно си се справила с помощта на външните обстоятелства - нещо хубаво се е случило, животът ти се подобрил, срещнала си някой или си взимала хапчета. Сподели, ако желаеш. За да "пребориш" напълно и окончателно атаките, е необходимо да се справиш сам, без външна помощ, за да имаш куража, че като ти дойде нов пристъп, знаеш какво да правиш и ще минеш ПРЕЗ него. Много е важно да се подготвиш да минеш ПРЕЗ страха, да го изживееш спокойно, наблюдавайки го. Само така ще видиш, че не е толкова страшен. Още по-добре е, ако се сприятелиш с него, поговориш си с него, да го попиташ какво иска да ти каже, защо е дошъл. Но за да направиш това, трябва първо да се научиш да си приятел със себе си. За да се отнасяш нежно с някой/нещо, вкл. и страха, трябва да се научиш първо да се отнасяш нежно със себе си. И най-важното е да намериш първопричината, която предизвиква страха. Ако пробваш какво ли не и нищо не действа, това означава, че нещо друго действа зад това. Трябва да откриеш кое е то и да работиш върху него. Нищо не пада от небето. Всяко нещо си има причина. Можем да се радваме на живота, само ако сме се потрудили да култивираме тази радост. Колкото по-дълбоко познаваме себе си, толкова по-близо се доближаваме до трайната радост и безпроблемие.

princess7 - това е най-хубавото, че не сме сами в изживяването на нещо непознато, а всички сме влезли в една и съща схема, където симптомите се повтарят. Сложното е, че у всеки първопричината, породила този страх, е различна и няма кой друг да я открие вместо него. Но пък ние сме тук, за да го ориентираме.  :)

Dimcho, паническото разстройство не е гад. Ако го възприемаш като такъв, ще продължиш да се бориш с него и никога няма да го пребориш. ПР е нещо, което ти мисли доброто - дошло е да ти извести, че в системата има проблем, жизнената енергия не може да тече в хармония и баланс, както преди. ПР ни ориентира къде е проблемът - появява се, когато този проблем е налице. Не се борете с ПР, а се сприятелете с него, приемете го като част от вас, обадила се да ви извести за проблем. Не можеш да се бориш с част от себе си. Не можеш да отстраниш част от себе си.

Това ви го казвам, защото много дълго време упорствах в негативната фаза - да мразя тези пристъпи, да искам да ги изтръгна от душата си. Но не би. Не става така работата. Само с любов, мили хора :)

Много благодаря за отговора Радостина! Много мъдро разсъждаваш и знам, че си права за всичко, което казваш. Но съм сигурна също така и че знаеш колко е трудно именно това, да приемеш страха, паниката и себе си. След като за 2-ри път ми се случи да се появи и да ме обвземе тотално страха и паниката се намразих. Мислех си,че не съм нормална, че полудявам, и че нормален човек, не би си причинил това сам. Знаеш, че ако не обичаш себе си няма как да обичаш някой/нещо друго. И си казах в един момент, че трябва да се науча първо на това. Не само да не се мразя, но да се заобичам, както някога е било. Сега точно на това се уча. Може глупаво да звучи на някого, но от там тръгват много проблеми.
 

princess7, напълно съм съгласна с теб. Много е трудно. Ако не беше, нямаше да имаме пристъпи на паника :) А любовта към себе си е основното, с което трябва да започнем. Междувпрочем, има и обратен на любовта към себе си метод, който също действа - това е дотолкова да си се изморил и да не ти пука за себе си, че да се оставиш да преживееш един пристъп, и да го наблюдаваш отстрани какво ти причинява, без да влагаш емоция и без да разсъждаваш. Така също можеш да го преодолееш ;) "Да умреш, за да живееш"

здравейте момичета.Два дена не съм писала защото...просто не бях в състояние. Благодаря на всички ,които ми давате кураж,вярвам,че съм по силна от страха и....просто при мен няма да му стане номера ;D.ШЕгата си е шега,обаче два дена направо ме изкърти сърцебиене,треперене,световъртеж и главоболие. :'(Голяма гадост.Чак преди малко успях да седна зад компютъра.Сериозно се замислям,дали да не отида на психиатър ::)2003г.посещавах една психотерапевтка,която много ми помогна.Може би ще трябва да я потърся отново.Вие справяте ли се без помощ? Сега съм  по добре и ще изчета какво съм пропуснала.Когато чета форума виждам,че всички сте много силни и ми вдъхвате увереност и на мен.С две думи смятам, че съм попаднала на точното място. чао за сега зЗдраве иуспех на всички.

didi, когато те хване пристъп, ДИШАЙ - как? - ето как:

схемата 3х6х3
вдишваш бавно и дълбоко и броиш до 3
издишваш бавно и броиш до 6
задържаш дъха, броейки до 3

може и 4х8х4 да се приложи

поне 10-тина минути

Има начин да се излекувате без да ходите на психиатри и без да взимате хапчета. Аз съм пример за това. Който твърди, че при него не става работата, просто не е работил по себе си, не е направил нищо усърдно и с постоянство. Най-мързеливият начин да не работиш е да ходиш на психиатър и да се тъпчеш с хапчета. Само че, за съжаление като спреш да пиеш хапчетата, страховете отново започват да те заливат. Защото хапчетата не лекуват причината, която е душевна. Душата не се лекува с хапчета. Само тялото - което реагира според това, как се чувства душата.

Кураж момичета и момчета! Можете да се справите... САМИ

http://self-help.bg

Благодаря Радостина М.Дишането определено помага ;D Днес съм добре,бих казала даже много добре.Главоболието и световъртежа ги няма/били са ми от шиповете,пих си афламила/и всичко е наред.Радвам се,че мога да споделям всичко това с вас.Много по лесно се минава през неприятните моменти.Дано и при вас да е така.Здраве и успех на всички. 8)

Радостина, каква беше твоята програма за справяне? Имам предвид правеше ли физически упражнения, някаква специална диета и тн. Аз също си мисля, че ние сами можем да си помогнем и то без хапчета, но първите крачки са много трудни. Ти имаше ли агорофобия, страх от изобщо излизане или не? Знам, че няма никой друг освен нас самите, който да е способен да се справи, но все пак ПР е като омагьосан кръг, от който трудно се намира изхода. Какво те крепеше, когато реши да спреш хапчетатата? Аз се замислям над това и да се опитам да вървя по трудния път. Защото съм съгласна, че трябва да стигнеш до дъното на душата си и да разнищиш всички блокажи и страхове и че там се крие разковничето на проблема.

Мara, здравей :) Моята програма беше следната: до каквото се докопам и ме кара да се чувствам добре, го правех :) Бях се вкопчила в живота и исках да бъда щастлива на всяка цена. Хапчета не съм пила, защото именно хапчетата отключиха пристъпите ми и след това се опитах за кратко да пия Золофт, но ми стана по-зле. Аз съм жизнен човек и антидепресантите и успокоителните ме правят като парцал - притъпяват сетивата ми и не мога да изпитам радост, която да блика отвътре.

Иначе всеки ден правя упражнения като се събудя - това са упражнения за раздвижване на всички части от тялото - стави и мускули. Отделно - дишане - има различни техники. Дишането е като душ за вътрешната част на тялото ти, за енергията ти. Отделно през ден спортувам и през ден ходя на медитация. Здравословно хранене задължително - твърд алкохол почти не пия, по-малко цигари, без кафе, червено месо почти не консумирам, нито бял хляб, нито колбаси, намалих сладкото, употребявам само храни, които предизвикват в мен добра обмяна на веществата - риба с ориз, салата със сирене, плодове и зеленчуци - по много. Всичко, което съдържа Омега 3 е голям антидепресант - рибата (сьомга, скумрия), водорасли и пр.

За няколко месеца, когато беше най-тежката фаза (агорафобия, деперсонализация, беше ме страх дори и от моите приятелки?!, не можех никъде да ходя сама, нито дори да оставам сама в къщи, цели две години не можех да спя сама), бях изолирала всички външни дразнители - не гледах новини, нито филми с кръв и болести, не се виждах с хора, които ме натоварват или ме карат да се страхувам за себе си. Лечение с радост - само комедии, приятна компания, разходки сред природата. Иначе щях да експлоадирам. Вече като се съвзех, мога отново да погледна нещастията, които се случват по света, в очите, защото не ми разклащат психиката и не ме е страх вече, защото знам, че мога да се справя с всичко. Но лека полека трябва да се сблъскваш с нещата, от които те е страх, за да не оставиш страха да те превземе. Защото оставиш ли му се за едно, той се появява и другаде.

Вземете си един тефтер и си записвайте всички начини, които ви помагат да се чувствате добре, всички неща, които будят някаква радост у вас, всяко нещо, което ви плаши - анализирайте го. Като намерите една причина (а те са много) - работете по нея, докато не я изчистите. Примерно, за мен една от основните причини беше недоволството - най-вече от живота в България, хората тук и прочие. Най-ми беше трудно да разбера, че просто съм избирала да се фокусирам върху грозните неща от живота (защото съм перфекционист - ето ти и друга свързана причина; със засилено чувство за контрол - ето ти и още една :):) С работата върху себе си разбрах, че всъщност никога не съм можела да се радвам на простичките неща - на топлата чаша чай в ръцете ми, на стичащите се капки дъжд по прозореца. Именно те лекуват :)

Това е ценнотот на тези пристъпи - връщат те към себе си, към радостта, към живота. Всяко малко преодоляване е крачка към себе си и щастието. И вие ще видите цялата картина, когато се оправите. Тя е толкова ясна... И няма нищо страшно, момиченца мили :)

И още нещо искам да кажа - ако ви се струва непосилно да си направите програма, защото нещата, които трябва да се направят, са много. Програмата ще стане вашия нов начин на живот. Тя не е диета. Не е нещо временно. Оттук нататък ще е така. Ако искате да сте добре в кожата си, се налага да отделята по поне един час на ден само за себе си - час, в който ще се глезункате, ще си угаждате, няма да се критикувате, ще се обичате, така, както имате нужда някой друг да ви обича.  :D

Здравей, абсолютно разбирам какво искаш да ми кажеш, и си напълно права, че трябва да има програма , която да следваш и да си направиш пълна преоценка на вътрешното състояние. Много ми помагаш със съветите си. Много е трудно да започнеш.Иначе наистина трябва пълна промяна на начина на живот и на мисленето и тн. Ще пиа допълнително , защото сега трябва да свърша една работа.Но много, много благодаря отново за съветите поздрави

Тук съм  ;D. Разбирам напълно трудността. Лесно е да се каже, но докато се започне да се прави, докато стане начин на мислене/действие си изисква време, желание и отговорност - да знаеш, че животът ти е в твоите ръце.

Не искам да досаждам, нито да поучавам, а просто да подкрепя с разбиране. Всеки обаче САМ трябва да намери своя път и да усети със сърцето си дали нещо е за него или не. Никакви мъчения, самоналагания, самопринуди и въобще всякаква агресия към себе си. Напротив, само любов: "Аз обичам и одобрявам себе си." - като мантра да стане :) Много добре влияе.

Прегръдки

Ето ме пак, в ден в който ми е малко трудно. Трябва да взема решение със или без хапчета, как ще е занапред и тн. В момента се чувствам като пълен идиот, не можах да се преборя със себе си и да си кажа излизам с моя приятел и това е. Вчера го направих днес ми е трудно. И така знам, че го губя малко по малко. Самосъжалявам се, което ама никак не е добре. Ти си права, че точно тази обич към себе си липсва и трябва да се възпита, но колко е труден пътя. Имам дни в които вярвам, че ще излезна от дупката и има дни като днешния, в който слабостта да се бориш е толкова намаляла. Исках да те питам дали си имала физиологични симптоми, при мен е температура, която не може да се разбере от какво е. Субфебрилна 37 и 2, 3 .Но това, че има човек като теб, който се е справил ми вдъхва такава увереност и сила. Вчера отидох при прихиатъра, който уж ме лекува и естествено беше да се увеличи дозата на антидепресанта и тн. Това малко ме смачква, но някак не мисля да го правя , а точно обратното да ги спра и да идим каво ще стане. Объркани мисли днес. Много мисли днес , а по-малко действие. прегръдки :)

Mara, извинявам се, че малко се забавих с отговора, но имах ангажименти.

Любовта към себе си е най-важната в "борбата" със страха. Защо? Защото първо се научаваме да обичаме себе си, да се грижим за себе си с нежност и любов, да си даваме любовта и разбирането, което търсим да получим от другите.. и едва след това можем да останем насаме със страха и да се отнесем към него отново с любов и разбиране, а не да се страхуваме от него. Да го погледнем в очите като приятел и да видим спокойно какво иска да ни каже. Да го наблюдаваме. Да го слушаме. Но това не може да стане, ако не сме се научили да обичаме себе си, защото както подхождаме със себе си, така ще подхождаме и с него. Т.е. ако проявяваме самоагресия (самокритика, вербална агресия, не си обръщаме внимание на нуждите, борим се със себе си и пр.), така ще се отнесем и със страха. Но така той остава в живота ни.

Не "борба" е точната дума тук. Не се борим със страха. Приемаме го за приятел - нежно и с разбиране. Може да звучи налудничаво, но това е единственият начин.

Затова, всеки път когато ти се прииска да се самосъжаляваш, ПРИЕМИ слабостта си или нежеланието си да направиш нещо, ПРИЕМИ себе си такава, каквато си. И нека, който иска те приеме такава, каквото си. Който не може, не му е мястото в твоя живот. Всеки път, в който ти мине трудна, негативна мисъл в главата, я замествай с позитивна. Приеми себе си като собственото ти дете, за което трябва да се грижиш с любов и да защитаваш.

А когато главата ти е пълна с мисли, не се бори с тях - приеми ги, наблюдавай ги една по една, сякаш друг човек наблюдава какво ти минава през главата. Не се впускай да ги следваш, не ги доразвивай, просто ги наблюдавай, без да влагаш емоция. Ако дойде емоция - действай по същия начин - наблюдавай я, без да я развиваш, без да я обмисляш. Ще видиш с времето колко по-лесно ще ти стане да го правиш.

Прегръдки :)

Здравей, разбирам какво искаш да ми кажеш.От няколко дни се опитвам да правя точно това, което ме съветваш, да оставя мислите ми да си се движат без много да ги слушам, единственото, което опитвам е когато се появи негативна мисъл да я превръщам в позитивна и да си кавам, че в основата си всичко е позитивно. Ти си успяла точно в това да смениш настойката си от негативизъм и страх в позитивизъм, любов и благодарност. Според мен точно това е ключа към промяната. Съзнавам, че съм само в началото, но с всяка хубава мисъл се стремя да се отправя към  по-добро време и спокоен и щастлив живот. Започнах да чета много литература на тази тема. Тепърва предстой начина по който ще навлизам по-дълбоко в причините за това състояние и ще се опитвам да си направя преоценка. Започнах да записвам нещата, които ме карат да се чувствам добре, не са много сега, но съм сигурна , че ще се увеличават. Дано и аз давам кураж на някого да върви по този път защото искрено вярвам, че това е пътя, не с хапчета и усилване на страха. Подкрепата ти е безценна, благодаря. Колкото и да е трудно знам , че един ден всичко ще бъде такова, кавото ти го пожелаеш, ето защо се опитвам да изградя в съзнанието си картината на тази мен, която е здрава, без страх , силна и независима. Също така стигнах до извода, че ако има страх, то нещо не си осъзнал и затова се появява. Всичко е вътрешна работа, която всеки един от нас трябва да извърши. Ето днес съм по-ведра, по-вярваща, въпреки мекотата и слабостта на тялото. Опитвам се да се позная коя бях аз , коя искам да бъда и как наистина да се заобичам.Това, че мога да споделя тези мисли ме окрилява много. Бъди слънчева и обичаща.  :)

Браво! Извървяла си най-трудният път - осъзнала си нещата, за които пишеш. Оттук нататък животът е в твои ръце, а не в ръцете на някой друг, който си играе с теб (няма такъв, нали). Само трябва да си спомняш различните техники в момент на слабост и да ги прилагаш. Когато видиш, че действат, силата и енергията ти започват да се увеличават.

Кураж!

ИЗТОЧНИЦИ НА СИЛА

1. Ние сме отговорни за всичко в нашия живот
2. Всяка наша мисъл създава нашето бъдеще
3. Всеки се стреми да преодолее вредните навици: обидата, критиката на другите и собствената, чувствата за вина и самобичуването
4. Това са само мисли, а мислите могат да бъдат променени
5. Ние се нуждаем от освобождаване от миналото и от прошката към всички, включително и на себе си
6. Одобряването на своите постъпки и приемането на себе си в настоящия момент - са ключовете към позитивните промени
7. Източникът на силата - е винаги в настоящият момент.

Луиз Хей

РадостинаМ много верни твърдения. Изпитвала съм ги на гърба си. Освен това Луиз Хий с нейната книга "Излекувай живота" си ми помогна в труден за мен етап!

 :)

много красива лична снимка имаш, delicacy, както и името ти

 :)

Благодаря ти Радостина! :-*   Ти имала ли си човек до себе си, който да те е мотивирал, за да се справиш с паническото?

ами силен мотиватор, който да ме надъхва ежедневно нямах, освен книгите за самопомощ. може би майка ми, която вярваше, че това е душевно състояние, което мога да овладея, а не болест. тя е и човекът, който си наложи години наред да си създава изкуствено положително и приповдигнато настроение, и от намръщен и недоволен човек се превърна във вечно усмихната, спокойна и вярваща в доброто - най-положителният човек, който познавам. тя ми е пример, че е възможно човек винаги да бъде щастлив и усмихнат, независимо от обстоятелствата. но не ме е държала за ръчичката. това си беше моето състояние и само аз можех сама да се справя с него. (по това време имах конфликти с всички около мен - може би аз ги предизвиквах дори с нея)

а след това се появи и човекът, който беше най-подкрепящата личност, която познавам. винаги можех да разчитам на него. (но пак - нямаше да му обърна внимание, ако се бях вглъбила в самосъжалението и депресията си. аз позволявах на другите да ме видят уязвима и слаба, давах им шанс да ме подкрепят, ако имат сила. но не се и оставях да се оплаквам постоянно)

да казваш, че около теб няма никой и си пренебрегнат, или да се оплакваш постоянно на всички, е оправдание да НЕ вземеш живота си в ръце и да се справиш. това е порочен кръг, от който се излиза само с вяра и упование на себе си. а веднъж успял да си ги изработиш, всичко около теб се подрежда магично и си идва на мястото и вече не си сам.

дори и да няма в момента подкрепящ човек до вас, всеки има ангел-пазител. просто трябва да потърси връзка с него :)

никога не сме сами! и ако го повярвате, ще го видите.

А в какво намираше спокойствието и сигурността? На мен точно това много ми липсва и ме изправя на нокти. Търся си зона на сигурността, но ми е трудно да я направя и намеря. Ти как успя?

Намери това, което те успокоява. Книга, филм, разходка...дори работа да е някаква.
Намери точното нещо, което когато си в паника те кара да не мислиш за състоянието ти. Прави опити дори да нямаш за момента. Аз така намерих моето местенце за утеха. Но помни : ти си човека, който ще си помогнеш дори да е трудно да го проумееш. При все е евентуално, но ще ти кажа при мен :
книга, занимание : рисуване, компютър, готвене шетане, на последно място разговор с някой, който те разбира и подкрепя.
Весели почивни дни :-*

delicacy, разбирам те напълно какво кътче на сигурност и спокойствие си търсиш :) обаче, недей да търсиш място, където да се скриеш, защото животът се живее открито, ако ме разбираш какво имам предвид.

всеки един от нас носи сигурност и спокойствие вътре в себе си. трябва да го намери. това е мноого голяма сила.

мога да ти дам един начин, дано ти допадне. научи се да медитираш и си представяй храм на спокойствието вътре в теб. изграждай го тухла по тухла, в детайли. можеш да го правиш всяка вечер, преди да заспиш. представяй си място, където се чувстваш защитена, радостна и спокойна. добави аромати, плътност, усети го максимално. ще ти отнеме време да го изградиш, но веднъж направиш ли го, ще има къде да се "скриваш", когато се почувстваш незащитена.

друг начин е да изграждаш връзка с Бог или с ангел-хранител, примерно чрез молитва или безмълвно стоене в църквата половин час.

но моят съвет е да се опиташ да разбереш, че всичко е ВЪТРЕ В теб. никой отвън не те застрашава, нито иска да те наказва (това го казвам, защото много хора подсъзнателно вярват, че Бог ги наказва за нещо или пък правят някакви "богоугодни" неща, за да не им се разсърди Бог - няма такъв наказващ отмъстителен Бог, така мисля аз:)) . ти сама създаваш действителността си. страховете идват от теб. те са се появили, защото са се навързали много саморазрушителни начини на мислене и поведение спрямо себе си и спрямо външния свят. трябва просто да ги развържеш. става бавно. но си заслужава.

ще дойде време, в което цялото ти неспокойствие ще се обърне в спокойствие. и най-прекрасното е, че ще си си го извоювала сама и така ще знаеш, че собственият ти живот е в твоите ръце.

съгласна съм и с dolcetopolina - прави нещата, които те успокояват. прави ги постоянно. ти заслужаваш да посветиш времето си сега на себе си. но не бягай там, не с крий. прави си нещата, които те успокояват, но и наблюдавай себе си, реакциите си, задавай си въпроси. всичките ти наблюдения ще се свържат в едно в един момент. използвай пълноценно почивката :)

нека кажа и нещо много важно - това е моят опит. не ме следвай сляпо. в момента, в който не се почувстваш добре от нещо, което казвам, не го прави. ти ще усетиш кои неща ти влияят добре и кои не. това е твоят път. той е уникален. но ти си на него, само когато правиш нещата, които ти носят радост и покой, тези, които усещаш, че трябва да направиш.

и точно следвайки този свой път, ще намериш спокойствието. то ще е знак, че си на правилния път ;)

прегръдки

Радостина М, благодаря ти! Нещата, които казваш са важни! Искам да попитам, дано не ставам нахална, като се появи някой от симптомите как го спираш, какво му казваш, нещо което ти носи спокойствие?

не се притеснявай, тук съм, за да отговарям на всякакви въпроси :)

когато се появи някой симптом, първото нещо, което правя е да го допусна, да не му се съпротивлявам - много важно. оставям му се. оставям го да действа. обаче се старая да не влизам в емоцията на страх, а да наблюдавам какво ми се случва сякаш съм отстрани. възможно ли е това? абсолютно! това е като да караш ски и понеже те е страх да наклониш тялото си напред, за да не паднеш, се дърпаш назад, но така само увеличаваш скоростта и в крайна сметка - падаш. в момента, в който се престрашиш и изнесеш тялото си напред, скоростта се забавя и можеш да приложиш техниката. затова :

правило номер 1: НЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАЙ. съпротивлявайки се на страха, го усилваш. мога и научно да ти го обясня какво се случва в организма, но няма смисъл :)
затова и някъде писах: "Умри, за да живееш". когато се научиш да не ти пука толкова за себе си, да се довериш на живота да прави "каквото си поиска" с теб, се освобождаваш от всички страхове и ставаш господар на живота си, колкото и парадоксално да звучи. просто така се научаваш как да контролираш положението - а именно като изпускаш контрола!? :)  (пак казвам - това не са просто приказки - всяка дума тук е дълбоко преживяна)

правило номер 2: запази спокойствие. СПОКОЙНО РАЗГЛЕДАЙ КАКВО ТИ СЕ СЛУЧВА. просто наблюдавай сякаш си друг човек. много е трудно да не се поддадеш на страха и да не потънеш в емоцията, но с усилие на волята можеш да си наложиш да не го правиш.
ако можеш да медитираш, ще ти е по-лесно, защото по време на медитация се учиш точно това да правиш - да не се увличаш по твоите мисли и емоции, да стоиш тук и сега, в себе си, там, където е спокойно, каквото и да се случва навънл

правило номер 3: ДИШАЙ по системата 1.2.1, някъде по-горе съм я обяснила. това насища тялото ти с въглероден двуокис и успокоява паническите симтоми. можеш да дишаш и в кесия.

по избор:
можеш да застанеш пред огледалото и да започнеш да се смееш на глас (знам, че не ти е до това, но го прави изкуствено)
можеш да излезеш и да тичаш с всичка сила
на мен много ми помагат думите: "Аз съм любов", повтаряни като мантра, докато отмине страха
разсейване - забелязала съм, че ако нещо отклони вниманието ти рязко, симптомите се изпаряват
на мен ми действаше много добре да отида при майка ми и просто да си стоя там. но това го препоръчвам само в крайни случаи, защото ако ти стане навик, ще спре да действа.
запиши си в един тефтер всички начини и мисли, които ти действат добре и като ти стане зле, просто отвори тефтера и почвай да ги прилагаш едно по едно - ти ще усетиш, кое ще те задейства.

затова писах и че е полезно да си имаш тефтери за различни неща, защото примерно ако си водиш бележки при какви обстоятелства ти се активират страховете, другият път като ти стане пак така, ще си погледнеш тефтера и ще си кажеш: "Ахаа, ето пак се активирам за едно и също нещо. Време е да направя нещо, за да го променя" :)

намери и своите начини. и най-важното:

ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ. не се критикувай, не се обвинявай, не се насилвай. ГРИЖИ СЕ ЗА ДУШИЧКАТА СИ така, както ти се иска някой друг да се грижи за нея.

рецепта: "АЗ ОБИЧАМ И ПРИЕМАМ СЕБЕ СИ ТОЧНО ТАКАВА, КАКВАТО СЪМ " - по 100 пъти на ден ;)

Здравей,Радостина :).Чета от доста време постовете които пишеш,и наистина са ми интересни.Браво.Това "да не ти пука за себе си"-наистина важи с пълна сила.Защото когато спря да ми пука какво ми е-дали имам бодеж в сърцето,дали ми е замаяна главата и там другите сиптоми,всичките изчезнаха.Години наред не се сещах даже за ПР.До миналата година...кризата ме връхлетя година след като почина баба ми.И сега всичко от начало-кризи.прегледи,лекарства.2-ра година не мога да се измъкна.Не мога да се взема в ръце и това е.При положение,че веднъж ми се е случвало бясна съм ,че ПР ме е  завладяло  и не мога да се преборя с него.

здравей Mari :) а правиш ли нещата, които съм описала? хубаво е да ги правите, за да видим дали действат и да направим корекции, да помислим защо не действат някои. обаче ми се струва, че никой не прилага нещата, които описвам, защото не дава обратна връзка. струва ми се, че повечето хора не могат да се излекуват, защото само четат, но не прилагат. спрете да четете! запишете 2-3 неща, които да правите всеки ден и ги правете. ще чакам да обсъдим конкретни резултати, независимо дали са положителни или отрицателни.

Здравей Радостина :) Би ли ни казала за какъв период от време успя да постигнеш този успех над ПР? Колко време ти бе нужно, за да се излекуваш?

Здравейте, на всички. Аз започнах да правя крачка по крача, различни техники,които Радостина описва, тя ми даде кураж. Търся нещата, които наистина са за мен и ме карат да се чувствам добре. Не никак лесно, но знаете ли от известно време забелязвам промяна в себе си и смятам, че е положителна. Дори сега след като любимия ме заряза, защото не издържа около мен в това състоние и е доста трудно, все още намирам сили в себе си да погледна на нещата от хубавата им страна. Ето какво правя аз, първо записах се народни танци, това ме кара да излизам от вкъщи, колкото и да ми е трудно, защото аз развих и страх от излизане. Правя упражнения и се опитвам да медитирам всеки ден и да прочиствам главата си от страхове , лоши мисли и напрежение. Другото, което ме подкрепя е , че се завърнах към работата. Предстои ми защита на магистратура с писане и знаете ли откакто се амбицирах, че ПР не е по-силно от мен а обратното, ми дойде музата за писане. Сякаш нещо се отприщи в мен.Затова и аз ще кажа, че трябва да имаме нещо, което да ни отвлича вниманието. Чета много позитивна литература, опитвам се да заобичам себе си на пук на всичко мрачно и страховито. И едно от твърдите решения, които взех е, че ще се справя без хапчета, колкото и да е трудно. Вече няколко дни не пия нищо освен Омега 3 масни киселини, които подпомагат в такива състояния. Е, нервничка съм все още , но най-важното е да се опитваме да повярваме в света около нас, че той е все още е онова красиво и необикновено място,а не онази заплаха, която ни грози непрекъснато. Дано не ви звучат тягостно тези неща, а обратното. Почнах да пея , когато ми е много трудно. Има само едно нещо, на което се учудвам на себе си, а то е, че се пристрастих към един турски сериал , направо да не повярваш, но някак ми дава един час липса на тягостни мисли и ето ащо продължавам да го гледам. Още много неща мога да пиша , но наистина важно е всеки да намери това, което е за него и го кара да се чувства добре. Пишете тефтери, изследвайте себе си , вие наистина сте най важните в този момент. Дано да съм била полезна с нещо. И другото е вода, поне по един литър и половина на ден.  Аз още пуша доста цигари и пия кафе, но смятам че и това с времето ще се промени, ако можете да не пушите направо ще е прекрасно. Другото, което правя е пиша си програма вечерта за деня  и се опитвам да я следвам, дори и някой път да има точки, като: Събуждане и три минути хубави мисли.Знам, че звучи малко смешно, но пък наистина помага. Кураж на всички, повярвайте в себе си и отворете нова страница. Страхът, е нещо,което ние сами създаваме и сами можем да преодолеем, тогава, когато наистина спрем да го храним с мислите си, а точно обратното наистина трябва да се опитаме да се сприятелим с него , за да видим какво има да ни казва, да ни научи. Хаиде, че стана много дълъг пост, напоследък влизам по-рядко тук, но днес ми дойде музата да попиша.
Вярвам силно, че всичко се променя, вярвам в чудеса, ще се справим :)
 

Привет от мен.Единственото което правя е да си пиша в дневника,да чета позитивни книги,а снощи за първи път се опитах да медитирам-беше ми зле и бях много напрегната,даже тялото ми беше сковано,и се получи.Стана ми едно такова леко ,отпуснато,но беше много за кратко.Днес мисля да си пусна медитираща музика и да видя какво ще стане.Мара не се притеснявай,и аз гледам един турски сериал,който ме отпуска и вечер чакам с нетърпение да започне.Приятен и позитивен ден на всички.

   Преобразуване на отрицателните, негативни емоции в позитивни.Техники от ЙОГА
« -: Юли 18, 2009, 03:33:17 »   

________________________________________
Метод за преобразуването на енергията на отрицателните емоции

Легнете удобно по гръб, отпуснете мускулите. затворете очи, отпуснете се, съсредоточете мисълта си върху нежелана емоция. По вpeмe на вдишването мислено повтаряйте: "Аз съзнателно усвоявам силата на тази емоция". По време на задържане на дишането мислено повтаряйте: "Силата на това чувство ми е подчинена." Едновременно 3 пъти издуйте и при6ерете корема си. По време на издишването с тънка струя през устата: 2-3 пъти мислено повторете: "Аз могa да управлявам свойте емоции." Упражнението повторете 3 пъти на ден поред.
След това от изправен стоеж с разтворени крака правете пълно хармонично дишане като бавно повдигате ръцете нагоре. Оставайки в това положение, не дишайте 3-4 с (свийте пръстите в юмрук). Бързо се наклонете напред (с изпънати крака), отпуснете ръцете надолу, разхлабете мускулите си. Издишайте, като произнасяте  "ха". Изправяте се, вдишвайте и вдигнете ръцете нагоре. Издишвайте през носа, като приберете ръцете. Повторете 3-4 пъти.
Ефективността на упражнението се дължи на рефлекторната взаимозависимост между емоциите и процесите на дишане. В това упражнение при бавното пълно хармонично дишане се разтварят всички алвеоли на белите дробове и нервните импулси от тях се насочват към мозъка. Тава е въз6уждане със защитен xapaктep, а мислено повтаряте изречения при вдишването играят ролята на динамичен психически дразнител, насочен към осъзнаване силата на нежеланата емоция, която трябва да се преобразува в положителна енергия и по такъв начин да се неутрализира.
Какво значение има прибирането и издуването на корема? При тези движения диафрагмата масажира слънчевия сплит, а това оказва успокоително действие, подобрява венозния оток от коремната област и подобрява кръвоснабдяването на сърцето. На този фон фразата, която повтаряте мислено, укрепва волята и увереността в успеха.
Трябва да се отбележи, че целият комплекс от въздействия е основан не на принципа на борба с отрицателната емоция или потискане, а на принципа на трансформиране на отрицателната емоция в положителна. Ефективността на принципа се базира на това, че се използува силата на онази страст, която е завладяла човека, която той не може да потуши волево. 

ТОВА МОЖЕ ДА ВИ Е ОТ ПОЛЗА!АЗ ОЩЕ НЕ СЪМ ГО ИЗПОЛЗВАЛА!ПРАВА Е РАДОСТИНА ,ЧЕ ОЩЕ САМО ЧЕТА.

за 2 години и половина интензивна работа над себе си. Започнах да работя веднага щом се появиха, защото вече бях чела подобна литература и знаех с какво се боря. Но както съм писала и в статията си, имах потиснат 20 годишен страх от смъртта. Трябваше му доста време докато се освободи от мен. Но в крайна сметка се освободи и той и паниките и всичките ми страхове. Сега не ме е страх от нищо, защото ЗНАМ, че в света няма нищо страшно :) И това е възможно за всички ни! При някои става по-бавно, защото по-дълго време са трупали и потискали отрицателни емоции и страхове. При други обаче става много по-бързо. Не става само при тези, които не работят по себе си, не прилагат или го правят хаотично. Трябва всеки ден, всеки ден, всеки ден. Докато се изчисти всичко. Кураж!  :)

Mara, много, много се радвам за теб!!! (hug)  :)
Скоро ще разбереш, че в света не се случва нищо страшно. Всичко следва някаква логика, просто в момента ни е непонятна. Трябва да имаме доверие на света, че е хармоничен и си знае работата. И колкото повече работим по себе си, толкова повече разбираме това с всяка клетка на тялото си.  :)

Продължавай да правиш и гледаш всичко, което ти харесва. Ти си най-важната сега! А който не е достоен да те подкрепи, сам се оттегля и е за добро. Защото ти ще привлечеш нови приятели, откривайки истинската си същност.

И не забравяй да се отбиваш тук, дори и когато се чустваш добре, за да ни го споделиш - така ще обнадеждиш много хора, които са още в началото и се чудят дали изобщо това работи или са врели некипели  ;D Защото всеки човек, когато започне да работи и въпреки това се сблъска отново със страха, е  на път да се откаже, защото си мисли, че не действа. Но въпросът е всеки път да се "преборва" (по-скоро думата е неутрализира или сприялява) страха, докато той спре да се появява. И той ще спре. Ето ти ни даваш чудесен пример! Поздравления!

А за нервността - продължавй да медиритираш - върши чудеса с нервната система! :)

Mari, когато тялото ти е сковано, чудесна техника за отпускане е следната:
лягаш, затваряш очи, 10 пъти вдишваш дълбоко и издишваш и после започваш мислено да си представяш всяка част на тялото и първо я стягаш, колкото се може повече (мислено само, не с движение), а после я отпускаш. Така минаваш цялото тяло - започваш от пръстите на десния крак, ходилото, глезена, прасеца, коляното, бедрото отвън, бедрото отвътре, бедрото отляво и дясно, минаваш на другия крак, после нагоре - слабини, дясна долна част, дясна средна, гърда, дясна лява и така нагоре, после ръце, после мускули на лицето и край.

А за разкош, след като си се отпуснала максимално, можеш да започнеш да изпълваш с любов (отново мислено, но можеш да пресъздадеш и чувството) всеки орган в тялото ти, като концентрираш вниманието си там - полова и пикочна система, черен дроб (вдясно под ребрата), далак (вляво под ребрата), жлъчка (до него), бъбреци (отзад долу), бял дроб (отзад горе), сърце (знеш къде е :)), очи (много важен орган), мозък. Накрая си представяш как мускулите, нервната ти система, ставите ти, кръвоносната ти система работят прекрасно и им благодариш.

Гарантирам, че ще се почувстваш невероятно лека и спокойна.  :)

забравих да кажа - когато стягаш всяка част от тялото си, стягаш по няколко пъти - 5-6-10 пъти на едно място. и го правиш с любов!!! не се напъваш  ;D обичай всяко местенце в теб :)

И друго много важно нещо, мили момичета (и момчета:)) - ПРОШКАТА

Докато таите обида към някой, че не ви е помогнал, че не е направил нещо спрямо вас, което сте очаквали да направи, не е реагирал по начина, по който бихте искали да реагира, ще генерирате негативна енергия, с която се храни страха. Може да не я забелязвате и да си мислите, че така се чувствате защитени, но това изобщо не е така. И резултатът във времето може да е болест за вас (защото болестта започва на енергийно ниво, формира се блокаж, спира се свободния поток на жизнената енергия, което в последствие се изразява на емоционално ниво - като страх, лошо настроение, завист, гняв и пр., а след това може да се преобразува на физическо - всички симптоми на нервна почва и доста болести).

Как да простим:

1. Трябва да разберете, че всеки човек, независимо дали е наш родител, приятел, близък или враг, си живее в собствения си филм. Държи се спрямо вас така, както са го научили неговите родители, неговия опит и неговите мисли. Вие нямате нищо общо с това! Вие може да сте прекрасни, но той да има проблем с вас, защото има проблем със себе си. Всеки прави най-доброто, на което е способен. Той повече не може за момента. Единственият начин да сте в хармония с другите е като се грижите за себе си, като промените себе си. Другите не можем да променим.

2. Ако се сърдим на някой, ако сме обидени, ако не можем да простим, си е за нас!!! Другият човек си живее своя живот и наказвайки него, всъщност наказваме себе си. Защото на нас се отразяват неприятните чувства. На него може въобще да не му дреме.

3. Всеки човек, който смятаме за лош, се държи по този начин, защото на свой ред той не може да обича себе си, не са го обичали достатъчно като дете, не са го възпитали правилно, нещастен е, не му е добре със себе си - има купища причини. Не се знае дали вие, ако бяхте живели като него, дали нямаше да станете същия човек. Това, което виждате с очите си в него, не е същото, което той преживява в душата си. Човекът, който през деня си е сложил най-самодоволната и дразнеща маска на света, може да сънува кошмари през нощта и да се чувства безкрайно самотен. Бъдете сигурни, че човек, който се държи лошо с другите, се държи лошо и със себе си. Той сам си го връща. Състрадавайте на такъв човек, защото все още не е открил, че каквото дава на другите, това дава и на себе си. "Прости им, Господи, те не знаят какво правят" - но не го казвайте високомерно и с нотка на "Той, Бог ще ги накаже", а със състрадание. Разберете този човек.

4. Когато вие очаквате някой да се държи по определен начин, това си е вашето очакване. Той може и да не подозира, че вие имате нужда от това. Или пък да няма силите да ви го даде, защото се бори със собствените си страхове и проблеми. Не очаквайте! Никой не ви е длъжен. Вие сте тези, които сте длъжни да се грижите за себе си.

5. Всеки човек в сърцевината си е добър. Никой не се ражда лош. Обстоятелствата го правят такъв. Но той винаги може да се върне към добрата си природа, защото всеки иска да е щастлив, да е в мир със себе си, да има приятели. Затова - само с любов към другите, не с насилие, принуда, обида или стремеж да ги промените. Всеки си е за себе си.

6. И един изпробван метод да не се сърдиш на някой - приеми го като дете. Представи си, че той е дете и не знае какво прави. Как да му се сърдиш? Дръж се с него като с голям човек, но в главата си дръж успокоителната мисъл, че той е като дете. Не се дръж високомерно и снизходително! Само с любов към едно дете :)

ПРОШКАТА  е едно от най-големите освобожения на блокирана енергия във вас! Когато прощавате, се грижите за себе си.

Здравейте, колко си права Радостина, за прошката. Аз също се опитвам да мисля за това тези дни. Много е трудно , когато си наранен да простиш, но това е искуството на живота според мен. Мисля си също, че най-важно е да умеем да прощаваме и на себе си. Пожелавам го на всеки, и нека сега когато идва Прошка да си помисли върху това и да се опитаме да простим наистина. Вчера гледах филма на Луиз Хей "Излекувай живота си", тя също говори именно за това, че стъпките са в това да заобичаме себе си, да успеем да простим и да мислим позитивно. Има го в замунда, ако някой иска да го гледа. Приятна вечер от мен :)

Здравей,Радостина! Много интересни неща споделяш. Техниките за които пишеш звучат много убедително. Но все пак откъде да започнем? Теб какво те накара да си повярваш, с кое се справи най-напред? Ако се повтаря въпроса ми, моля те да ме извиниш, но искам да си изясня за себе си откъде да направя първите стъпки.

хелоу ;D delicacy, не ме притесняваш изобщо, а и на този въпрос не съм отговаряла, а пък е много, много важен ;)
мен ме накара да започна голямото ми страдание. правих всичко, в което вярвах и в един момент изчерпих запасите си. бях на същата позиция и нищо не ми действаше. трябваше да променя вярванията си, за да разширя диапазона на действие. тогава изключих критичния ум и започнах да правя и нещата, в които се съмнявах, и тези, в които не се чувствах комфортно. просто трябваше да правя нещо, не можех да стоя в тази позиция и да страдам. доверих се на живота, затворих очи и скочих :). и тогава нещо се отключи.. сякаш отворих нова врата към себе си.

моят съвет е - недей да се опитваш да повярваш с ума. следвай сърцето си.

аз правех нещата по степен на важност. усещах кое е важно по това какво в момента ме кара да страдам най-много. едно по едно. когато си си разработил система и си поизчел малко литература, отговорите си идват сами и ти казват какво да правиш, когато си в трудна ситуация. не взимай по няколко урока наведнъж. старай се да правиш само това, което изисква ситуацията.

примерно, влизаш в колата и се изнервяш на задръстването, хоп, светва ти сигнална лампичка: "Изнервям се. " питаш се: "Какво мога да направя, за да си върна спокойствието?" и се сещаш, примерно: "Защо не използвам момента да се отпусна и да се потопя в звуците на релаксираща музика по радиото" или "Защо не се опитам да потърся вътрешното си същество, което винаги е спокойно. Знам, че има такова място в мен." или "Ето сега имам възможност да преживея пълноценно момента ТУК и СЕГА, да присъствам напълно, да чуя всички звуци, да усетя всички аромати, да почувствам плътността на всичко около мен, да чуя моето сърце и пр." иии... :o напрежението се изпарява и получаваш подарък - справил си се с една ситуация, виждаш, че можеш сама да преодолееш напрежението, потупай се по рамото и се възнагради с чаша горещ шоколад примерно  ;D

после пристигаш най-накрая на работата, а там те чака човека, на който не можеш да простиш, не можеш да го понасяш... и започваш пак да се изнервяш. пак ти светва сигналната лампичка. пак си задаваш въпроса: "Какво мога да направя сега. Как да преодолея негативната емоция?". отговорът ще ти дойде сам. опитай да го погледнеш с други очи - какво преживява този човек, сигурно и той има майка и приятели, които го ценят такъв, какъвто е, защо?, потърси доброто в него, благослови го, че е такъв, какъвто е и ти помага да се развиваш. и ето започваш да усещаш как непоносимостта ти към него намалява. справил си се с още нещо! невероятно. поздрави се. вече имаш цели два грандиозни успеха, пробив в мисленето ти. началото на новото ти светоусещане :)

после се прибираш и имаш проблеми със страха примерно (може да е съвсем друго, може да не е в тази последователност, разбира се). тогава се заемаш с него - правиш дихателните практики и другите методи, които си си изработила.

всеки път, когато нещо е на път да те изкара от равновесие, да наруши спокойствието или радостта ти, спри и се замисли как можеш да върнеш старото си състояние. и го направи.

и вечерта, когато си легнеш, си припомни всичко, с което си се справила. поздрави се за успеха и така... :) стъпка по стъпка. не се натоварвай. едно по едно. резултатът е невероятен.

Mara, съгласна съм с теб. Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Няма недостатъци на този свят. Всяко качество ти служи за една ситуация, а за друга е неприемливо. Ние правим най-доброто, на което сме способни в дадена ситуация. Не трябва да се самообвиняваме. Не сме могли другояче да постъпим, постъпили сме така според тогавашните си разбирания.  :D

Здравейте, имам нужда от помощ и незнам към кого да се обърна
Съпругът ми има паническо разстройство от 4 години, мина през всички видове изследвания и му установиха диагноза. После той се затвори в провинцията, като три години не пътуваше до София и се виждахме само в събота и неделя. От миналата година изведнъж реши, че трябва да си дойде при семейството и го направи сам. Тогава си мислех, че проблемите са свършили, но не беше така. Сега всяка сутрин като се събужда му става лошо /треперене, потене, сърцебиене, стягане в гърдите, буца в гърлото и т.н./, докато не изпие две-три чаши алкохол  и не се успокой. Тъй като аз съм единствения човек, с когото той може да си поговори, зная всичките му страхове и виждам всичките му атаки, естествено това повлия и на мен. Сега и аз се притеснявам какво ще стане, когато той се събуди .... Мисля да го заведа на терапевт, но честно казано не вярвам, че ще попаднем на точния човек. Искам да попитам има ли някакви хомеопатични лекарства?

много добър психолог и психотерапевт в София е Емилия Симеонова, има кабинет на Фритьоф Нансен с/у НДК

Mary, хубаво е да си поговориш със съпруга си и да му кажеш, че след като алкохолът го кара да не се страхува и кара симптомите му да изчезват, всеки интелигентен човек би разбрал, че страховете са вътре в него и алкохолът успокоява нервната му система. Т.е. той може да се справи и без алкохол. Той знае ли, че нищо отвън не го заплашва? Че всичко е вътре в него? Тук писахме достатъчно за начините да се справиш сам. Но понякога трябва да ти писне дълбоко в теб от целия този ужас, за да се вземеш в ръце и да започнеш да действаш, да поемеш цялата отговорност за всичко, което се случва в живота ти. Това, което ти можеш да направиш, е да изровиш негови снимки от периода, когато е бил добре, бил е щастлив, трезвен и е изглеждал супер. Окачи му ги някъде около него, да ги гледа и да си спомни, че е бил силен и че може да се справи. Припомни му успехите в живота, когато се е справял сам. Той е забравил, че МОЖЕ. Бъди търпелива. Бъди до него, но не се притеснявай за него. Той трябва да вижда, че твоят свят не е страшен, че е възможно да съществува свят, който не е страшен. Дай му пример. Бъди щастлива. Ти му помагаш така, дори и да те обвини някой път, че не ти пука за него. Това не е така. Точно защото ти пука, най-хубавото, което можеш да направиш е да му бъдеш пример.

А за хомеопатията - сигурна съм, че помага.

Кураж!

            Здравей, Mary! Поздравявам те за това, че търсиш начин да помогнеш на съпруга си, вместо да си събереш багажа, както правят много други... Аз съм с дъгогодишно ПР и през годините на лутане опитах и лечение с хомеопатия. Бях изчела доста и то все хубави неща и бях сигурна, че ако има лекарство за ПР, то то ще е хомеопатично. За съжаление не постигнах резултатите, които очаквах т.е. лечението ми се оказа неуспешно. Цяла година посещавах редовно хомеопата си и изпълнявах стриктно всичко, което ми казваше. Спазвах всякакви забрани, препоръки и напътствия. За жалост не почувствах абсолютно никакво поне малко подобрение, да не говорим за цялостно излекуване. Отказах се и бях обвинена, че не съм проявила достатъчно търпение...А аз мисля, че вече дори проявах глупост, продължавайки една година да тъпча на едно място...Направих го само, защото силно вярвах, че ще ми помогне и търпях всички негативи, но напразно... Пиша ти всичко това, не за да те разубедя да опитате с хомеопатия, а само за да споделя моя личен опит с нея. Това, че при мен не се получи, не означава, че и при мъжа ти ще е така - при всеки е различно. Основното обаче при ПР е друго - борбата с него е предимно в ръцете на засегнатия. Всичко останало са помощни средства, които разбира се, не са за подценяване, но сами по себе си не решават проблема. Така че, той е този, който трябва да положи усилия  и то не малки ,за да разреши проблема си. Желая успех и на двама ви!

Здрасти Ру,
искам да те питам и аз за хомеопатията, защото си мислех да пробвам, досега не съм пробвала такова лечение. Трябва ли да спреш да пиеш кафе и да пушиш цигари ? Знам, че кафето и хомеопатичните лекарства не се съвместяват. И в какво се състоеше твоето леченеие?
Аз също си мисля, че е помощно средство и че иначе трябва сам да се справиш. Само да кажа моите наблюдения от последните дни и неща, до които стигам тези дни. Разбрах, че ПР се появява, когато ни е страх от себе си. Това е някак когато сме забравили какво е вътрешния ни свят и сме се оставили на външни събития и случки, и преживявания да ръководят живота ни. Тогава, когато силно се опитваме да избягаме от себе си, дори и подсъзнатлно , дори може би най-вече така нещо прегаря в нас и страха ни завладява , като предупредтелен бушон който гърми и ни напомня, че нещо не е в ред. Смятам истински, че ако всеки един се опита да се обърне към себе си, да се гмурне наистина в това, което представлява и да се опита да преподреди вътршния си свят , то тогава ще изчезне и страха и паник атаките и тн. Много труден процес е, изисква се търпение и смелост да се изправиш пред себе си и да си простиш, да видиш всичките си грешки, да ги приемеш и да си признаеш неща, които не са много приятни , но съм уверена, че това е пътя, по който трябва да вървим , за се озовем един ден в тези нас, които не ги е страх, които приемат живота такъв какъвто е и сме усмихнати и повече няма безсилие и тревога. Но разбира се не изключвам помощни средства, патерици. Ето защо и аз питам за хомеопатичното лечение. Сигурна съм, че на някой то би помогнала много, на някой не, това е само заради това дали лично ти пасва като цялостен мироглед и част от твоя свят. И ето един филм, които е много приятен , за чакрите, кратичък , но много позитивен. The Illuminated Chakras, може да се намери в http://kolibka.com/2.html. Мари, това, че съпруга ти има теб го прави много щастлив човек. Знам, че сигурно се изморяваш, но бъди сигурна, че той ще се справи, подкрепяй го със сърцето си и ще се удивиш как нещата почват да се променят. Мога да ти пратя една книга (на английски е, ако четеш), в която има глава написана от съпругата на човек, който е имал ПР и се е оправил, тя казва някой важни съвети и за това как близките трябва да подхождат към проблема. Прати ми майл, ако те интересува. Страхотни сте момичета!

         Здравей, mara! Съгласна съм с всичко, което пишеш и напълно споделям мнението ти. Що се отнася до хомеопатията - аз се лекувах с класическа хомеопатия, която се различава от другата - боаронската. Може би си чела по темата, защото в нета има доста. Ще се опитам да съм кратка, защото тук не мога да пиша дълги постове, а и да не отекчаваме останалите. Да, има ограничения за кафето, както и доста други, които трудно се спазват, но аз ги спазвах. Ходи се редовно на прегледи, които протичат по-скоро като събеседване. Назначава се лекарство (обикновено едно, но не е задължително) и се проследява съответно ефекта му. По време на приема му е възможно да възникнат т.нар. лечебни кризи, които се свеждат до временно влошаване на състоянието. Забранено е ползването на препарати от стандартната медицина, като по усмотрение на лекаря може да се приложи нещо, но в много редки случаи. Това е в общи линии. Ако имаш и други въпроси, питай! Надявам се да съм ти била полезна.

         Сега видях, че си питала и за цигарите. На мен лично не ми забраниха да пуша изцяло, а само в часовете около прием на лекарствата. Тогава е забранено дори да седиш около пушачи... Абе ограниченията са доста и то в класическата, защото при другата нещата са малко по-различни. Казвам ти го като човек, който е посещавал хомеопати и от двете школи. Само че, аз толкова се наплаших от едната, че не посмях дори да пробвам лекарствата на другата. Същевременно много хора се лекуват с хомеопатия и са много доволни. За тази една година  изчетох почти всичко, за да се опитам да си обясня, защо при мен не се получава. Така и не разбрах точно, но мисля че проблемът не е бил нито в мен (изпълнявах всичко), нито в хомеопатията, а в самия лекар. Това е като при психотерапевтите да речем - много е важно на кой ще попаднеш. Тя системата си работи и ако човека е кадърен, съответно се постигат желаните резултати, но ако не си върши добре работата може така да те обърка, че да се чудиш откъде ти е дошло... Поздрави от мен и хубав ден!

ИМАМ ВЪПРОС КЪМ РАДОСТИНА.

Радостина, с кой симптом започна да се занимаваш първоначално? Аз искам да се преборя със неприятните симптоми, най вече те ме плашат. Боя се много от тях и като се появи някой и хоп ето ти я и ПА.Поздрави.

Ру, мерси за отговора. Да, май си е наистина индивидуално с хомеопатията. Аз съм си страстен пушач и кафенце обичам, ето защо не знам дали е много идеална за мен. Не че ни ме се ще да откажа цигарите и тн ама пусто май не мога още.Сега съм на една фаза на яд, в която съм си казала , че не може това състояние да е по -силно от мен. Но мисля е от този позитивния яд, дето да си казваш каквото и да става аз ще се справя.:)

ЗДРАВЕИТЕ НА ВСИ4КИ ИЗЛЕКУВАНИ!!!ИСКРЕНО СЕ РАДВАМ С ВАС АЗ СЪМ ПОРЕДНАТА ЖЕРТВА НА ТОВА 4УДОВИЩЕ И 2РА ГОДИНА СЕ ОПИТВАМ ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ НО НЕ МОГА.ИСКАМ ДА ПРЕВЪЗМОГНА ТОЗИ СТРАХ ТОЛКОВА МНОГО ПОСТАВЯМ СЕ В ТАКИВА СИТУАЦИИ КОИТО ГО ПРЕДИЗВИКВАТ А ПРИ МЕН СА МНООООГО И ПОВЯРВАИТЕ МИ НЕ ГО ПРЕОДОЛЯВАМ ПРОСТО ПОРЕДНАТА КРИЗА УЖАСНО Е ВИЕ ЗНАЕТЕ.СМЕЩНО Е ВЗИМАМ ВАЛИДОЛ ПИЯ ЖЪЛТ КАНТАРИОН НО НЕ СТАВАМ ПО ДОБРЕ НЕИСКАМ С ХАП4ЕТА НЕ Е НА4ИНА.ОПИТА С ХОМЕОПАТИЯ НЕ СЕ ПОЛУ4И НАИСТИНА ПЪТЯ ЗА ВСЕКИ Е РАЗЛИ4ЕН НО ОСНОВАТА Е ЕДНА ВЯРАТА 4Е ЩЕ СЕ СПРАВИМ НА МЕН МНОГО МИ ЛИПСВА ИСКАМ ДА Я ЗАСИЛЯ И ИСКАМ ВИЕ ВСИ4КИ ДА СЕ СПРАВИТЕ!УСПЕХ  :)

Delicacy, моят най-основен проблем беше, че не можех да оставам да спя сама, а това беше голям проблем, защото живеех сама и по принцип съм доста самостоятелна. Покрай него се бяха навързали всички други гадорийки ;D Така се случи, че след дълга работа по себе си, всичко изведнъж проработи от само себе си, след като развързах първопричината. Но ако я бях открила първо нея, подозирам, че системата нямаше да заработи така перфектно, преди да съм отработила и всичко останало едно по едно. Две години постоянно се мъчех да спя сама. Имаше дни, в които се получаваше и дни, в които скачах посред нощ, обличах се и бягах при родителите си от страх.

Работех симптомите един по един - както обясних - в момента, в който дойдеше някой, го разчоплях отвсякъде, прилагах му всякакви методи и после го понасях (защото той не изчезва веднага), после следващия - и така. Много пъти си мислех, че съм направила всичко, че повече не мога, че системата не работи. Но то си работи вътре в теб, въпреки че не го виждаш. Трябва му време, за да излезе на бял свят. Не е лесно, но си струва.

За да отговоря по-точно на въпроса ти, мога да кажа, че в началото пристъпите ми се активираха най-много в дните, когато бях недоволна от нещо - грозната действителност навън, отчаяните и страхуващи се хора, лошите новини по телевизията или пък някой близък не се държеше според очакванията ми. Това недоволство ме докара дотам, че едва живеех със себе си. Исках да се махна от тялото си. Безкрайно неприятно усещане. Та, започнах да работя именно с него - да се концентрирам над хубавите неща, дори в грозните. Във всяко нещо, което не ни харесва има и нещо, което да ни харесва. Отнася се и за хората. Да предпочитаме да виждаме него. Смея да твърдя, че днес виждам съвсем друга действителност навън от тази, която виждах преди. Ние избираме какво да виждаме. Навън има от всичко.

Ако искаш, кажи ми кои са твоите симмптоми, за да видим дали мога да ти подскажа някои начини за справяне. Ако се притесняваш да говориш открито, ми пиши лично съобщение.

Прегръщам те

п.п.
Трябва да разграничавате СИМПТОМА от ПРИЧИНАТА. Съвременната медицина се справя донякъде добре със симтомите, но тя не лекува причината. И така, веднъж справили се с хапчета с някой симптом, той се проявава пак след време, защото причината си остава вътре в нас, неразгадана и несправена.
Та и ние, когато подхождаме към ПР, трябва да имаме предвид това - не можем да се преборим с неприятните симптоми и това да разреши проблема. Симтомите всъщност са гласа, на който говори причината. Когато се научим да обичаме себе си да се отнасяме добре със себе си, ще можем да се отнасяме приятелски и с останалите хора. А оттам и с нашите симтоми. Ще можем да разговаряме с тях, да разберем какво искат да ни кажат, без да се плашим. Те ще ни отведат до причината. И тогава трябва да предприемем действие, за да я развържем.
Затова моят съвет е - слушай симтомите, не се бори с тях. Дръж се с тях като с човек, с който искаш да се разбереш (образно казано, никой не казва да си ги направиш истински приятелчета ;D). Наблюдавай ги. Имаш голяма сила в себе си. Точно така я овладяваш - позволявайки на някой да се разходи на територията ти, без да го гониш, но и без да го оставяш да прави каквото си иска - просто го наблюдавай, изучавай го и... бъди дружелюбен.

Дано да не идвам прекалено многословна. Иска ми се да стигам до сърцата ви, а не да ви отегчавам. Всяка дума от казаното е важна.

Ellitto, здравей :) Страхът е част от теб. Т.е. той е силен точно толкова, колкото си ти. Защото страхът това си ти. Т.е. ти не можеш да се пребориш с него, защото не можеш да се пребориш със себе си. Единственият начин е да чуеш себе си - какво идва да ти каже този страх. Защо се е отключил вътре в теб и не ти дава мира? Да не би да си се отдалечила твърде много от истинската ти същност? Каква беше като дете? Грижиш ли се за детето вътре в теб, което иска да играе, да се смее, да се закача?

Помнете едно - ние създаваме страховете си. Няма нищо навън, което да ни ги създава. Ние управляваме живота си. Сами. Просто сега това се случва хаотично, защото не сме се научили как да го правим. ПР е огромен шанс да се научим и когато го преодолеем, това е знак, че вече можем, че вече сме станали Господари на съдбата си. И не можете да си представите необятните възможности, които се разкриват пред вас тогава.

Здравей ,Радостина.От колко време си излекувана?Питам те защото  аз 8 г. се чувствах добре.Паническото беше изчезнало.И сега от 2 г. съм пак в блатото.Пак кризи,лекарства...старата песен на нов глас.

Радостина, бих искала да те питам за замайването и за деперсонализацията, потъването в себе си. Ако можеш разкажи ми за тези симптоми, как се справи с тях?Поздрави и благодарности :-*

Mari, няма значение от колко време си излекуван. Това не е болест, за да си излекуван. Това е състояние, схема, в която влизаш и трябва да се научиш и да излизаш. И аз понякога тръгвам да влизам там и да мисля негативно, но вече знам как да се спирам или като вляза, да изляза бързо. Защото моето паническо не е изчезнало от само себе си. Аз го разкарах с много, много работа. Твоите пристъпи са се възвърнали, предполагам защото най-вероятно си влязла в някакви проблеми и мироглед, насочен срещу теб или света около теб. Има ли тук човек, който да страда от ПР, обаче да е усмихната, ведра личност, обичаща и приемаща себе си такава, каквато е, приемащ другите и света такъв, какъвто е, простил на всички за изминали обиди, радващ се ежедневно на живота и малките чудеса в него?

И още нещо искам да допълня. Който се хваща за думите ми, само и само да си докаже, че при него те не действат, защото е различен, означава просто, че го мързи да работи, не вярва, не иска, и търси лесния начин - да се оплаааква коолко е зле, да обсъъжда дъълго с приятели, само и само да не се вземе в ръце. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е истината.

Delicacy, моята деперсонализация и дереализация протичаше по различен начин. Понякога като гледах ръцете си и части от тялото си, имах чувството, че са нереални. Удрях ги и имах чувството, че нищо не чувствам, че не са мои. Или като се гледах в огледало, имах чувството, че е някой друг, стрясках се. Спомям си веднъж учителката ми по италиански беше дошла вкъщи да ми преподава и излязохме на терасата да пушим, а навън красота, птичките пеят, приятно, учителката ми се държеше супер дружелюбно и изведнъж на мен ми стана дискомфортно в това "щастие", почувствах го като нереално, сякаш светът не съществува, сякаш всичко е сън, губиш се и не знаеш къде си. Много се изплаших и прекратих урока, дори не я чувах вече какво ми говори, не исках дори да ми говори, защото чувствах, че нещо страшно ме обсебва. Не исках да ме разсейва. Трябваше да го проследя това състояние, за да се боря с него, да не ми направи нещо?! Една буца ми заседна в гърлото от страх.

Друг път, докато си стоях вкъщи и изведнъж потънах във вакуум, като в балон, трудно ми е да го опиша, но предполагам, че тук доста хора ще ме разбера за какво говоря. Толкова се изплаших, че ми се размаза всичко пред очите. Тогава си помислих, че ослепявам. Скочих от дивана и започнах да се щурам насам-натам. Сигурна съм, че ако се поддадеш на силния страх в това състояние, наистина можеш да получиш временна слепота на нервна почва. И понеже го знам това и още повече се панирах, че ето сега ще си предизвикам временна слепота.  ;D Сега като се замисля и ми е смешно, обаче това беше един от най-големите кошмари в живота ми (между другото, много добра терапия е когато си добре, да разказваш на приятелките си какво ти се случва и да се смееш на себе си и абсурдните състояния, в които изпадаш, накарай ги и те да се смеят, а не да клатят уплашено глава и да чукат на дърво - смеейки се на собствените си кризи, намаляваш важността им в главата си). Знаех, че отговорността е в мен, че трябва да се взема в ръце и да се успокоя. Сама. Излязох в парка и седнах на една пейка край децата. Децата ме успокояват. Просто започнах да ги гледам, без да обръщам внимание какво се случва в мен. И те ми бяха нереални, но се опитвах да не се поддавам на мислите и емоциите си, а само да ги наблюдавам. Защото в момента, в който се поддадях на страха, той се усилваше и започвах да си мисля, че мога да направя нещо лошо на някое дете, без да искам. Просто забраних достъпа на мисли и чувства в съзнанието ми. Бях се превърнала в едно НАБЛЮДЕНИЕ. Просто наблюдавах навън, без да мисля какво виждам и какво чувствам.

С времето, когато свикнах с тези състояния (защото колкото повече ти се случват, толкова по-малко ти влияят, защото ги разпознаваш), започнах да се престрашавам да ги НАБЛЮДАВАМ, но този път не какво се случва навън, а какво се случва вътре в мен. Наблюдавах страха, емоцията, мисълта, сякаш не беше моя, сякаш минаваше покрай мен. Това започна леко, но сигурно да я неутрализира.

Замайването е същото. Чувстваш се лека като перце, направо сякаш нямаш тяло и ще се изпариш. Това е защото се разтваряш толкова силно в емоцията, че заживяваш ВЪТРЕ  в нея. Тук дишането 1х2х1, което съм описала вече, много помага.

Най-важното, когато усетиш, че наближава силния страх, е да не му се поддадеш, да го изолираш от съзнанието си. Може и чрез разсейване - веднага си пускаш няква комедия или отиваш пред огледалото и започваш да се смееш на сила и да тръскаш рамене или отиваш да тичаш или просто се разбереи с някоя приятелка, когато си в такова състояние, да й се обадиш и тя да те разсмее с нещо, дори и да се смее на абсурдното ти състояние или някой виц да ти разкаже..

Когато задобрееш с това, вече идва втория етап - да се срещнеш със страха и да го неутрализираш завинаги на негова територия. Първо обаче, трябва да събереш малко сили - справяйки се по друг начин. Мога да те посъветвам да си запишеш на един лист всички неща, които ти помагат да излезеш от това състояние и да го носиш винаги в теб. Важното е, когато ти стане така, да се сетиш да изкараш листа и да започнеш да правиш тези неща едно по едно. Можеш да изкараш доста неща от всичките ми постове тук, ако ги препрочетеш и си направиш ударен списък ;) Аз се бях записала на диктофон - когато бях в настроение, бях дръпнала една 10 минутна реч - как няма нищо страшно, как ето сега, когато говоря това, съм добре, как днес може да ме е страх, но всъщност няма нищо страшно, утре пак ще съм добре, бла бла. Много помага. Помага ти да се върнеш към себе си - да си спомниш, че животът е хубав (добре е да си го разкажеш това в диктофона). Може и на телефона да си го запишеш и да си го слушаш със слушалки, докато отиваш някъде, където те е страх. Самонадъхвай се. Използвай състоянието си, когато си добре, да си записваш послания за себе си в моментите, когато си зле. Обяснявай си като на дете.

И за финал на днешното отново предълго послание ;D, ПР ме научиха, че емоциите и мислите ми, не са заплаха за мен, че аз не съм част от тях. Те са край мен, но не са част от мен. С медитация, пак казвам, това се постига най-лесно - да разделиш твоята същност, твоето Аз, от всичко, което чувстваш и всички мисли, които ти минават през главата. Когато се научиш да потъваш в дълбока медитация (не е кой знае колко трудно, нито пък е страшно - в съзнание си, в случай че някой тук се притеснява, че ще изпадне в транс ;D), всички емоции и мисли, които те тормозят в ежедневието, се изпаряват. Ежедневието се изпарява. Оставаш само ти и Вселенското спокойствие и Любов, някой може да го нарече Бог. Невероятно е. Успокояващо. Истинско. Всъщност това е истината, това си ти, а не всичките неща, сред които се луташ в ежедневието си (но това е друга тема и ако на някой му е интересно, мога много да пиша по нея). Мога и да медитация да ви дам за изолиране на мислите и емоциите, ако искате.

Дано съм ти отговорила на въпроса, мила Delicacy. Не се притеснявай да ме питаш колкото искаш и каквото искаш. Виждам, че ги правиш нещата и това много ме радва. Ще се радвам един ден да станем две тук, които разказваме как сме се справили  :) Подкрепям те мислено, защото ЗНАМ колко е трудно, изпитала съм го на гърба си. Но вече ЗНАМ и защо ни се случва това, и колко е хубаво, когато отново намериш себе си и започнеш искрено да се радваш на живота като дете.

Пожелавам го от сърце на всички, но знам, че дотам ще стигнат тези, които упорито работят и не се предават. Или пък... просто могат да си позволят да ВЯРВАТ и имат голяямо щедро сърце.

Радостина, благодаря ти за детайлното обяснение!
При мен деперсонализацията е най-сложния симптом. Сложен защото като попадна в деперсонализация, не мога да се освободя от нея, нещо като хипноза. Гадно е много. Потъване в себе си толкова на дълбоко, че не мога да мисля и да разсъждавам за нищо друго в този момент.  Първо започва със нещо като пронизване, след това потъвам  все по-на дълбоко и по-на дълбоко, напрягам се да махна това състояние, но не мога и така стоя десетина -15 минути в него. През това време изпитвам страх, защото не мога да контролирам себе си и ме обхваща паническата атака точно от този симптом. Паническата атака ми се получава от страха, че ще остана винаги в това състояние. Така и започна моето ПР, след една такава деперсонализация. Това ми е болката, че не мога да се справя с този симптом. Не зная как да го управлявам. Иначе с другите симптоми мисля,че съм се справила и не ме е страх от тях. При теб от кой симптом започна ПР?Благодаря ти!

 :'(

elica, здравей. Сподели какво те мъчи...

Мила Delicacy, за трети път виждам как човек, на който му се разкрива дарба, толкова се уплашва от нея и всячески се стреми да избяга, че си предизвиква или ПР или ОКР. Защо не ми каза, че ПР ти е започнало от този вид деперсонализация? Това обяснява всичко... Не знам откъде да започна. Имам толкова много да кажа по въпроса.. :)

Знаеш ли колко рядко човек може да потъва толкова дълбоко в себе си и колко е ценно това? Предполагам, че не знаеш, щом всячески се стремиш да се  махнеш оттам. :) Ти попадаш в по-дълбоко измерение на себе си и понеже не си запозната с тази си част, те е страх "да не си останеш там", както казваш. Ако изобщо ще ти прозвуча успокояващо, няма да останеш там. Ти потъваш в нещо като дълбока медитация. Някои хора се опитват с години да достигнат до това състояние.  Дори според мен тук не става дума за деперсонализацията, която има човек при ПР. По-скоро страхът ти от това, което ти се случва, е предизвикало ПР. А ти постигаш деперсонализацията, която постигат йогите, според мен. :) Не знам доколко си запозната с мъдрите духовни книги, обаче от опит мога да ти кажа, че освен действителността, която сме свикнали ежедневно да възприемаме с петте си сетива, има и една друга действителност, която умът ни не може да възприеме, страхува се от нея. И понеже всички я носим в нас, оттам идват много от страховете ни. Страхуваме се да влезем в контакт с нея, защото не я познаваме. Комерсиализираното ни индустриално общество приема само материалните обекти, на душата не се обръща внимание. А тя е в нас и вечна, за разлика от петте ни сетива. Научавайки се да навлизаш там, няма повече да се страхуваш от смъртта, защото ще разбереш, че душата ти е вечна, въпреки че умът и тялото ти не са част от нея. Предполагам, че щом стигнахме дотук в разговорите с теб, ме разбираш за какво говоря. Всеки човек с ПР има уникалния шанс да стигне да душата си.

Много исках да вмъкна някъде и темата за КОНТРОЛА и ето ти пишеш за това. Всички хора с тревожни разстройства имат проблем с това, че ако отпуснат контрола, ще ги залее тревожността и ще стане нещо много страшно. И те влагат цялата си енергия да контролират всичко в себе си и понякога - около себе си. Това обаче засилва още повече тревожността. И остават без сили. Знаеш ли какво се случва в теб (в енергията ти, биохимията ти и пр.), когато всячески се стремиш да контролираш нещо невидимо като страха? Мисля, че бях давала един пример за ските - когато те е страх да се наведеш напред на стръмна писта и вместо това, се навеждаш назад, за да се предпазиш да не паднеш, но това още повече увеличава скоростта ти и в крайна сметка падаш. Така е и тук - за да контролираш себе си, трябва да се научиш да изпускаш контрола, да се оставяш, да се довериш на това, което ти се случва (ако вярваш в Бог, в замисъла на живота и в доброто) или да се прежалиш и да кажеш: "Майната му, каквото ще да става, повече няма да се боря, предавам се" - един вид, когато ти стане зле, да се оставиш, да не го контролираш, да му дадеш да се развие и да се изяви. Не се напрягай да махнеш това състояние, защото го усилваш.

А в твоя случай, имаш уникална способност да навлизаш дълбоко в себе си. Отпусни се! Разгледай какво има там. Знам, че е трудно, но можеш да се подготвиш за срещата със себе си, като правиш всички неща, за които съм писала тук. Те не са празни приказки, а - Път към себе си. Всяко едно от тях. Когато си в себе си, ти е страшно, защото там няма ум, няма я твоята личност такава, каквато я познаваш, но пък там е истинската ти същност - тази, която е свързана с Вселената. И когато спреш да се страхуваш от нея, това ти дава невероятно усещане за спокойствие, пълнота, сила и неуязвимост. Нашата личност, която познаваме в този ни живот, ни е дадена за този ни живот, но ние пътуваме във вечността с нашата душа, а не с това, което сме тук в момента. :)

Много ми е трудно да предам това, което искам да предам, с думи. Много са ограничаващи думите. :(

А пронизването, за което говориш, според мен се случва на енергийно ниво. На мен ми се е случвало в полусънено състояние - изведнъж някаква силна енергия се включва и те завлича много силно в нещо като водовъртеж надолу. Имаш два варианта - да се съпротивляваш, защото те е страх. И да й се оставиш и да наблюдаваш къде ще те заведе, като се стараеш да не включваш ума си т.е. да не разсъждаваш. Защото емоцията на страха се ражда от мисълта. Помислиш ли за нещо и започваш да се страхуваш. Обаче можеш да се оставиш, без да мислиш в това състояние - така ставаш недостижима за страха. Можеш ли да спираш да мислиш? Има техники за това - една от тях е концентрацията - да задържаш вниманието си в продължение на 10 минути върху една точка, без да мислиш за други неща, само за точката. 10 минути си повтаряш: "Аз гледам тази точка". Аз бях писала как покрай ужасния си страх от смъртта в продължение на 20 години, развих способността да изключвам мислите си, за да възвърна спокойствието си. Постижимо е.

Но! Бъди внимателна. Не ми се доверявай сляпо, все пак аз не съм ти. Проверявай всяка моя дума през себе си - дали ти отговаря, дали дълбоко в себе си чувстваш, че това е така. Процесът е деликатен и всеки трябва сам да направи преценките си. Аз мога само да давам някакви ориентири, нямам представа какво е в душата на всеки.

Кураж!

здравей и от мен, Elica :)

Радостина, много благодаря! Честно да ти кажа просълзих се от това, което казваш, защото ми е много близко. Наистина изпадам в нещо като медитация, но не мога по волеви път да изляза от него. Но ще споделя нещо друго. Че като изпадна в такова състояние имам, как да кажа , прозрения.Някак си осъзнавам какво ми се случва, не мога да го обясня точно.От другите симптоми не се страхувам само от деперсонализацията, защото не мога да изляза от нея, когато поискам. И това ме плаши. Но от вчера запчонах да опитвам сама да си предизвиквам това състояние, така мисля, че ще мога да го овладея в някаква степен. Искам да ти кажа, че обясняваш много хубаво и разбираемо и това ме стимулира и съм ти много благодарна. Истина е, че като изпадна в това потъва ,оставам сама с душата си, сякаш тялото вече не е твое. Може би това състояние показва самостоятелността на душата? Ти как мислиш? Вярвам, че и за всички тази тема би била интересна. Поздрави и благодарности!

Здравей, Delicacy! :) Радвам се, че си открила себе си в думите ми, защото така вече е по-лесно - знаем накъде да вървим. Искам да ти разкажа с две думи за едно момиче, с което работих съвсем скоро. Тя страда от натрапчиви мисли в продължение на 7 години и целият й ден преминава в ритуали - чувства се длъжна да прави тези ритуали, защото вярва, че така изкупва греховете си и един вид плаща за спокойствието на семейството си със собственото си състояние.  Това е ОКР (обсесивно компулсивно разстройство). Понякога лежи с часове на пода и е в криза - собствените й мисли не й дават мира. Това се е породило преди 7 години, когато е започнала да сънува смъртта на познати и те до 2-3 дни са умирали. Това толкова я е изплашило, че тя по всячески начин се опитва да заглуши тези усещания сама. Ходи на църква, попада на поп, който й втълпява, че е грешна, че дяволът я е обзел и попада в невероятен кръговрат, на изхода на който е просто срещата й с тази невидима сила, която й праща усещанията (според мен, няма такава сила, всичко го носим в себе си, но това е друга тема). Смея да твърдя, че откакто работим, тя се подобрява с всеки изминал ден. Но няма да стане изведнъж, все пак 7 години са натрупани. Аз се борех 20 години със страх от смъртта и точно, когато го преодолях и отворих вратата на подсъзнанието си, натрупаното там започна да излиза в продължение на 3 години под формата на ПР. Има нужда от време.

Това е много деликатна и хлъзгава материя, затова всеки път подчертавам - да не следвате сляпо, чиято и да е препоръка, а внимателно да подхождате сами, с всичко, което знаете и можете, към собствената си душа. Защото само сами можете да се предпазите. Иска ми се да ти кажа да се потопиш докрай в това състояние, но няма да ти го кажа, защото ти сама можеш да прецениш дали си готова да го направиш. Прави го внимателно, стъпка по стъпка, за да свикваш с новите неща, които се разкриват пред очите ти. Защото ако бързаш и не си готова, можеш да получиш инфаркт примерно от някое прозрение - от страх, де, не защото някой нещо ще ти направи. Внимавай, моля те! Не бързай. Първо се подготви и действай малко по малко - докъдето можеш. Ти така и така казваш, че не можеш да излезеш от това състояние, когато си поискаш, опитай поне докато си в него, да не се съпротивляваш толкова много. Според мен е много добре, че се опитваш да си го предизвикаш сама, защото ще ти е по-лесно, когато си в по-дружелюбна обстановка и при по-спокойна душа, да разгледаш какво има там.

Абсолютно съм съгласна с теб, че чрез това състояние имаш шанс да опознаеш вечната си душа. Според мен, тя се преражда и трупа различни опитности. Но нека не я изолираме в този ни живот от тялото, ума и емоциите ни. Тук сме с тях и за да се чувстваме добре, трябва да постигнем цялостност, а не да ги делим. Да не говорим, че ние сме цялостни с хората на планетата и с цялата планета, с целия космос. И че всичките ни проблеми идват от опита ни да се делим. В момента имаш шанса да опознаеш един компонент от себе си - може би ти ще го носиш вечно в теб (според теориите за прераждането), но в момента той функционира заедно с другите компоненти от теб. Опознай го. Виж какво има да ти каже. Записвай си. Ти ще решиш после какво да правиш. Няма нищо страшно на света. Всичко се случва за добро, макар и да не можем да проумеем висшия замисъл. Необходимо е да се доверим, за да се чувстваме спокойни. Има защо нещата да са такива, каквито са. :)

Много те прегръщам и стискам палци да успееш! Само по-внимателно действай, деликатно - такова, каквото е и името ти :)

Мила Радостина, ти прекрасно обясняваш нещата и наистина си достигнала до правилното решение, това е пътя но малко хора го разбират, защото не са запознати с това нещо, човек трябва да прочете доста неща на тази тема за да му стане ясно и да го изпробва след това в/у себе си.Аз също се занимавам с медитация, йога, Силва-метод и знам за какво говориш, но ми трябваше доста време да постигна нещо и все още не съм постигнала някакво съвършенство, трябва много труд и търпение, затова много хора се отказват, когато резултатът не дойде веднага.Ти имаш ли някакво психологическо образование, и как си достигнала до тези прозрения, защото доколкото разбрах помагаш и на други хора?

Здравей, Rums :) Няма такова нещо като съвършенство. Съвършенството е мъртво. Ние сме в постоянно движение и усъвършенстване. Движението е живот.  :D
Аз съм стигнала до тези "прозрения", както ги наричаш, вървейки упорито по пътя, който сърцето ми иска, това е пътят и на истината. Затова няма образование, което да следваш (имам няколко такива, но те не ми вършат голяма работа). Затова и все повтарям да следвате себе си. Да четете, да наблюдавате, да слушате, но да правите само нещата, които ви отговарят и които чувствате близки.
Може би си прочел историята ми с ПР в началото на тази тема - това е част от пътя ми, който извървях сама. Той ме научи на много повече, отколкото можех да науча в книгите. Защото книгите и съветите на другите хора ти ги възприемаш с ума и ги забравяш, докато личният ти опит минава през цялото ти същество и остава трайно в душата ти.
Да, от три години работя изцяло във всеки миг в тази насока. Имаме различни групи за взаимопомощ и пиша материали по въпроса. Но това няма значение. Този сайт и форум са много добри. И е важното тук, където са събрани доста хора с тревожности от цялата страна, да има и такава тема (за хората, на които тя им отговаря) и да си говорим като нормални хора. Защото сме преди всичко това - обикновени хора, които се опитват да се справят със себе си и живота. Не знаем какво ни предстои да изживеем и през какво ще минем, но най-голямата сила, с която разполагаме, е тази на взаимодействието помежду ни и подкрепата, която можем да си окажем - всеки с каквото е по силите му  :) Това е животът..

Радостина прочетох всичко което си написала и съм зареден с толкова много вяра и енергия, почувствах спокойствие,топлота,надежда и т. н. и .....
Аз вярвам ,че всеки сам и с помоща на такива като теб могат да се научат да преодоляват ПР ,фобии и депресивни състояния. Вярвайте в себе си, променете начина си на живот,здравословно се хранене,играйте йога,релаксирайте,медитирайте,ходете сред преродата,усмихвайте се,движете се и правете всичко това което Ви доставя удоволствие.
Ми това е от мен. Чао за сега.

Радостина, искам да споделя с теб едни мои открития. Като се мъча да избягам от някой симптом , получава деперсонализация, при която сякаш  излизам извън тялото, сякаш, за да избягам от симптома. А, като искам да махна нещо което ме застрашава от мястото, където съм , тогава сякаш потъвам в себе си . Зная, че се наричат деперсонализация и дереализация, но честно казано, не зная кое кое е ;D. Със "изследванията" ми върху себе си в последните стигнах до тези заключения и някак си тези открития ми дават спокойствие, че всяко нещо си има причина. Досега се страхувах, че симптомите се появяват без причина, но ето сега вече зная, че си имат причина.Поздрави, Радостина и ти благодаря. ;)Ти имаш ли си симптом, от когото си се плашела много, но си го разгадала защо се появява?

ni_ki68, когато вие се зареждате с положителни чувства от това, което пиша и аз се зареждам с положителни чувства, от това, което ми пишете  ;D Всичко е един невероятен обмен!:) Когато излъчваш положително навън, ти се връща към теб - това е закон. :)


delicacy, поздравления за напредъка!!! :) Много, много се радвам за теб. :) Естествено, че всичко си има причина. Нищо не се появява просто така. Въпросът е да разберем каква е причината, за да работим по нея. Да разбереш каква е причината е половината от работата - огромна крачка. Остава само да премахнем причината. Но тук има една особеност - не да отстраним нещото, което ни плаши. А да престанем да се плашим от това нещо  ;) Не можем да избягаме от света, в който живеем, но можем да го приемем по друг начин, да променим отношението си към него.

ПР ни учи колко сме силни. Представи си колко силна енергия носиш, след като когато нещо те изплаши, ти можеш да излезеш от тялото си или да потънеш в него, за да се предпазиш. Това не го може всеки! Въпросът е да научим да култивираме тази енергия, за да не се плашим, а да я използвавме за реализиране на желанията ни. След време, когато се справиш с ПР, ще можеш да натрупаш в теб мнооого положителни емоции и да привличаш с тях желаното от теб. Защото силна положителна емоция по нещо, което желаеш + силна енергия = още и още от тази емоция и материализация на желанието ти (Закон за привличането)

Сега на въпроса ти - Аз имах много голям страх от смъртта и това беше една от основните причини да се отключи в мен ПР - чрез ПР той излизаше от подсъзнанието ми на повърхността и това ме плашеше. И естествено, най-големият ми симптом беше ужаса, че умирам (при ПР е много типично). Всеки път, когато гледах нещо страшно по телевизията, си мислех, че ще се случи и на мен. Няма да забравя как на един Биг брадър едно момиче припадна и си глътна езика. В началото не се уплаших, знаех много добре какво ще си внуша сега, но понеже знаех, че знаех :), си мислех, че няма да му се дам. Обаче явно само знание, не е достатъчно, нужна е и работа  :D - като си легнах, ела да видиш какво става - усещам как езикът ми се подува и ще го гълтам, хаха  ;D И получавам физически усещания, без майтап. И ходя до огледалото, плезя се, наблюдавам езика си - подува ли се, не се ли ??? Естествено, че не се подува. Лягам, обаче пак го усещам как се подува и се задушавам. Започвам да чувствам как потъвам навътре в мен като във вакуум - усещам, че пристъпът идва с бърза скорост, остава само да му се поддам. Но аз му се съпротивлявам, държа го, докато се уверя има ли смисъл да го пускам. Хайде пак същото упражнение - огледалото, плезене - не се подувам, но за всеки случай, да пусна пристъп, за да се успокоя?!?!?!?! Точно така излиза, че действаме. И паническият пристъп беше налице. Уплаших се много. Вече наистина умирах (във въображението си), въпреки че езикът, завалията изобщо нищо му нямаше ;D Облякох се за по малко от секунда, викнах такси и бегом посред нощ при нашите - поне да умра в ръцете им (пиша на майтап, обаче го вярвах напълно сериозно това). В таксито също си мислех, че се задушавам (защото чувството за контрол и съпротива го подсилваше - как така ще умра в такси?!) и като пристигнах при родителите си, вече нямаше нужда нищо да контролирам, съпротивата изчезна, отпуснахе се  и всичко ми мина, заспах като къпана.  ???

Та, ето ти симптом - ужас, самовнушение и деперсонализация. Причина - видял си нещо страшно по  ТВ. Истинска причина - страх от смъртта. Възможни решения да премахнеш Причината - да спреш да гледаш ТВ. Да, но така бягаш. Истинската причина е в теб. Страхът от умиране е в теб (а това е най-крайният страх, най-трудно преодолимият). Ще си намери откъде да излезе, бъди сигурна. Утре ще видиш нещо на улицата и той ще се прояви. Затова не е работа да избягваш причините. Причините е препоръчително да се избягват временно, когато си в остра криза и се налага да спреш за месец-два всякакви външни дразнители. Дай си това време. Но не за да увиеш завинаги в пашкул, а за да използваш пашкула и да си изградиш система за справяне. После да излезеш и да се справиш. Примерно, при страх от смъртта - на мен много ми помогна медитацията, за да разбера, че какво като умра, това не значи, че ще изчезна, душата ми е вечна, въпреки че няма памет (не и в човешкия смисъл). Усещах го това по време на медитация. И много философски книги изчетох. И много знаци по пътя си видях - неща, които други хора подминаваха, но за мен означаваха много - усещах, че нещо ме пази. Иии, още много работи правиш през тези два месеца (в този пост са описани доста от тях) и когато се успокоиш и си се въоръжил с новите ти усещания, вярвания и умения, отиваш на среща с "врага". Не е нужно да го търсиш, той ще дойде сам  ;D Т.е. няма нужда да си пускам страшни филми или да гледам вдъхващите ужас вечерни новини, достатъчно е някой познат да ми каже, че някой е починал и да изпадна в криза - истинската причина винаги ще намери начин да се прояви. Но! Вече усещах, че започвам да мога да понеса тази мисъл, че ме плаши по-малко. С времето започнах да я допускам все повече и повече до съзнанието ми, докато не я изчистих.
Тази схема се отнася и за всеки друг причина-симптом, предполагам.  ;D

Но нека напомня и че при мен нямаше само една причина. Имаше няколко основни. И когато отработих всички донякъде и си мислех, че повече няма какво да правя, просто ми беше останала една, чието решение отлагах възможно най-дълго - някак си, мислех, че когато съм отработила останалите, тази ще се реши от само себе си. Да, ама не стана така. А въпросната - беше просто житейска причина, напълно материална, свързана с хора и предмети - един проблем, в който бях влязла и не ми даваше мира. Накрая, след всичко, през което минах, реших да сложа край на този проблем, въпреки че си давах ясна сметка, че в състоянието, в което съм, това си приличаше на ритуално самоубийство (обществото така си мислеше, приятелите ми, родителите ми, всички - никой не ме подкрепяше). Но аз не можех повече и един ден просто направих това, което трябваше да направя 2 години по-рано. Застанах очи в очи с материалния проблем и го реших. И тогава... вместо да умра, както очаквах, цялата схема заработи, цялата работа, която свърших ми се отблагодари. Всичко свърши. И животът ми започна бавно да влиза в ритъм...

Поздрави и усмивки :) Идва пролет, отворете прозорците, вдишайте аромата на зюмбюли, чуйте песента на птичките, усетете вибрацията й с душата си! Ии, честита баба Марта!!! Много, много здраве! :) До другата баба Марта всички ви искам с румени бузи и свободна душа!  :D ;D :D

извинявам се за дългите постове! всеки път си казвам, че ще отговарям по-кратко, обаче толкова ми се иска да съм възможно най-подробна, за да имате по-пълни ориентири за вашата ситуация. да не говорим колко много още имам да кажа?! ако ви идват дълги, пишете, ще ги съкратя. може би не е нужно да съм толкова обстоятелствена?

 ;D ;D ;D

Радостина, чудесно е, че обясняваш подробно ;) Не е необходимо да пестиш думите! Така си е много добре.  Отново се почувствах много добре, защото открих, че има сходство на мисленето, а това ме изпълва с радост, защото явно съм на верен път. Последователността на мислите, който формират страха и при мен са построени, така както са и при теб. Изпълнена съм с радост, че вероятно съм открила печелившия път и ще се справя с паника. Просълзявам се отрадост и съм изпъленна с хъс да се боря. Вярвам, че и други като мен ще откриват тези закономерности и ще познаят себе си чрез твойте обяснения. Радостина, благодаря ти, моля те не спирай да ни подкрепяш! Надявам се и ти се чувстваш добре от факта, че и други имат сходни като твоите прозрения /ако мога така да се изразя/ ;D

 :) Ще се справиш, разбира се! И ще си първата тук, която ще го направи, защото само виж колко последователно действаш и си се заела сериозно със себе си. Малко хора могат да се похвалят с това. Това са качества на победителя. Потупай се по рамото!:) Аз вярвам в теб, дори и в моментите, когато ти губиш сили да повярваш в себе си! И не се притеснявай, няма да спра да ви подкрепям. Тук съм. Проверявам редовно постовете и дори дълго време да няма такива, няма да изчезна, получавам всеки пост на мейла си, така че ще отговоря на всеки, който получа, дори и да е след година.  ;D Горе главата! Ще се справим!  ;D

Истинска  подкрепа, аз също не съм влизала отдавна, разни драматични любовни въпроси ме занимаваха. Сега всичко свърши и съм като ранена отново в душата, но какво да се прави трябва да се живее нали така?
Отивам да живея в едно морско село за известен период. Знам, че там раните на душата по бързо зарастват. Но както и да е , само да ви кажа, че вече не пия лекарства, започнах да излизам и знам, че страха може да бъде победен, въпреки, че това, което осъзнах е не точно да го побеждаваме, а по-скоро да го приемаме и да се опитаме да живеем с него като с приятел, тогава някак той се смалява отсамо себе си и престава да бъде толкова страшно. Ще пиша пак от пролетнното крайбрежие, за да ви докосне и вас тази магия:) За мен това, че те има Радостина е безкрайна подкрепа .Благодаря от сърце:)
честита баба марта на всички, има оправяне нашето състояние знам го със сигурност така, че горе главата момичета страхотни сте :)( ха, как идва от думата страх-но в хубавия мисъл на думата ей това ни предстои да преобърнем смисъла на страха в нещо позитивно и силно )

Радостина, благодаря ти за подкрепата! Искам да те попитам нещо друго. Имам вълчи апетит, постояннен на моменти. Даже има дни когато ми призлява за хранене, едва ли не се разтрепервам за храна. Не зная, това с какво да го свържа, ти имала ли си такива усещания, свързани с яденето? Поздрави и благодарности :-* :-*

Mara, пиши ни от моренцето да ни предадеш малко емоция :) А за думата страх, която се съдържа в много други, които употребяваме в положителен контекст - подсъзнанието няма чувство за хумор и когато му кажеш "страхотно", "адски хубаво", "уби ме с тази положителна новина" и подобни изрази, то чува "страх, ад, смърт". така че, избягвайте ги :)

Delicacy, не си спомням да съм имала проблеми с храненето. Доста бях отслабнала по едно време, не ми се ядеше, но дали беше от ПР или от постоянната ми заетост в нещо, което ми даваше страст и положителни емоции, не знам. Според мен, щом ти се хапва, хапвай. Тялото ти говори, явно има нужда от определени хранителни вещества. Не го лишавай от тях. Сега можеш да си позволиш да се поглезиш. :)

 :-* :-* :-*

Мисля, че сега ще започнем да гледаме по-весело на нещата. Слънцето се показва, температурите се покачват, веселото настроение ще дойде и с това мрачните мисли ще изчезват малко по-малко.

Здравейте и от мен!
От три години съм с ПР,което се отключи от страха ми от смъртта...Когато бях на 18, баба ми почина в ръцете ми и това беше голям шок за мен, който така се запечата в главата ми, че постоянно виждах и сънувах само един и същ ужасен сън...По това време родителите ми бяха твърде заети да утешават себе си и никой не разбра как аз изживях нещата.....или поне така съм си мислила...след няколко месеца бях забравила за страха си,препусках лудо из тинейджърските си години и всичко беше супер...отново се бях превърнала в лъчезарно,весело и общително момиче,което имаше купища приятели. Когато бях 3ти курс разбрах,че едно момче от съседния курс е получило инфаркт по време на купон на някаква вила и е починало.Всички колеги отидохме на погребението и това беше края на моите "хубави дни". Една седмица по-късно получих първите си атаки :( Започнах епопеята с ходене при всички лекари, правене на всякакви изследвания - всичко показа, че съм здрава..но аз не им вярвах..събуждах се посред нощ, събуждах майка ми, казвах и че ми е много лошо,пулсът ми достигаше 140 удара..всяка вечер посред нощите се викаше бърза помощ.
И това не беше най-лошото - горката ми майка и побеляха косите от мен,незнаеше как и с какво да ми помогне...Спрях да излизам,беше ме страх да излизам навън...И така 3-4 месеца.
Един ден се събудих и си казах,че това не съм аз и че трябва да разбера какво става с мен и защо съм се превърнала в човек, който не познавам...И започнах да чета...така разбрах какво ми има (самодиагнозицирах се  ;D)и че само аз мога да се справя с това...започнах да излизам,гледах да прекарвам колкото се може помече време навън и така спря да ме е страх да излизам (в тази връзка едно огромно благодаря на всичките ми приятелки  :-*). Не спирам да чета по форумите как хората се справят с паническите си атаки и прилагайки ги върху мен, оставих само тези,които на мен ми се отразяват добре. Сега гледам да се наслаждавам на малките неща около мен - на срещите с приятелите, на любимия човек (който също побърквах и който въпреки всичко остана до мен), на децата в парка, на сладките кученца, на хубавата музика, която преди не можеш да чуя и т.н.
Борбата е дълга и трудна и е нужно много време и упоритост, за да се справиш. Аз все още за съжаление се боря, защото не успях да преборя най-големият си страх - този от смъртта, но продължавам да се боря и благодарение на хора, като вас, които споделят своите начини за справяне с ПР съм сигурна, че краят и на този страх не вижда  ;D Радвам се, че ви има, така е по-леко и знам, че не съм само аз, че не съм луда и че не страдам от неизлечина болест ;D

P.S. Минах през хапчетата,невролозите,психиатрите - нищо не помага!!!Само ти самият можеш да си помогнеш!!!

За съжаление аз се боря със същият проблем и от това идват паническите атаки. При малката болка или остана ли самичка се започва...само ние можем да си помогнем!!!

При мен се появява най-силно, когато съм сама, когато спя другаде, а не в собственото си легло и най-силно, когато пътувам...страх ме е и в кола, и в самолет, да не говорим за град в друга държава....Но смятам,че това се лекува с непрекъснато пътуване и смяна на обстановката, и се старая колкото и да ме хваща шубето понякога (не винаги ме хваща,понякога съм супер айляк) да не спирам да пътувам, да си измислям постоянно места, на които да отида, дори и те да са на близко разстояние....Dolcetopolina ти как се справяш с оставането самичка?

Ние сме си като две капки вода.
Страхувам се да съм самичка, страхувам се от самолет, но не и от кола. Когато съм самичка в нас просто умирам от ужас и ако науча, че ще остана самичка ме започва втриснето. Ами да ти кажа ли как : опитвам се да не мисля за това, че може да ми стане нещо, защото всичко е от главата ми. Занимавам се или излизам навънка. Аз живея в чужбина и точно сега съм самичка в нас, защото имаше съкращения и точно последните дошли на работа си заминават първи...и до сега имах работа имах една приятелка на гости, но тя си тръгна снощи...сутринта ме обзе паника, че пак съм самичка. Мъжа ми замина на работа детето на училище, прибирах се със свито сърце и съм плакала...но като си дойдох си казах да се стягам и сега се държа и гледам да си намеря нещо за вършене...ужасно е това аз вече 15 години така живея...стреса ми беше голям да дойда в чужбина, но нямаше как  :-\

Sara Tavares – колко хубаво и благозвучно име!:) Когато душата ни страда, не можем да я излекуваме с хапчета. За съжаление и стандартните лекари не си дават сметка, че носим душа – те лекуват физическите компоненти на тялото ни. Но страхът от смъртта е нещо, от което тръпне цялото ни нефизическо същество и в крайна сметка това може да избие на неприятни физически усещания и заболявания. Ако ги излекуваме, те пак ще избият под друга форма, защото именно енергията на страха се материализира по този начин – кара ни да й обърнем внимание. Това е като с липосукцията – да, изсмукват ти всички мазнини, но скоро ти пак ще имаш нужда от липосукция, защото ще продължиш да ядеш прекомерно, защото не си се погрижил за причината, която предизвиква големия апетит, а именно: “Какво компенсираш? Кое точно имаш нужда да нахраниш?”

Когато ни е страх да останем насаме със себе си и да се срещнем с душата си, ние бягаме “навън” – правим какво ли не, само и само да не се усамотим – постигаме успехи, гоним амбиции, потъваме в забавления, търсим другите – да ни говорят, да ни разсейват, да заглушават гласа на душата ни, дори, когато четем или гледаме телевизия сме вън от нея. Единственото “лечение” е да се срещнем с нея. ДА ОСТАНЕМ САМИ! Но една от най-големите пречки е СТРАХЪТ. Останалите сме ги разгледали в тази дълга тема - да изградиш любов към себе си, приемане, прошката, концентрацията и пр.

Страхът от смъртта, мила Sara Tavares и Dolcetopolina, е страхът на егото и ума от изчезване на паметта за себе си. Когато започнеш да медитираш (а това означава да оставаш насаме с всичко, което носиш в себе си) и мине поне една година, ти вече усещаш, че не си нито егото, нито ума, нито паметта за себе си. Тогава вече усещаш душата си – отваря ти се един особен вид състояние на съзнанието, в който осъзнаваш, че си вечна, че същността ти, душата ти е вечна. Също така започваш да усещаш, че няма нищо страшно, че светът е направен от любов и ние сме родени, за да сме щастливи. Егото и мислите ни са само на повърхността на нашата душа, но именно те създават страховете. Тези страхове обаче са като призраци – те нямат съдържание, а са плод на нашето въображение. Когато влезем в дълбочина на нашата вечна същност ВИЖДАМЕ всичко това – в картини и схеми и ЗНАЕМ, че това е истина, вярно е – по-вярно от материалната действителност, която виждат очите ни всеки ден. Тази дълбочина е Истината. Повърхността е илюзия. (Не знам доколко разбираш правилно това - мога да пояснявам, ако се налага:)).

Страхът от смъртта може да се прояви като страх за себе си, но може да се прояви и като страх за смъртта на близките ти. Когато е страх за себе си, обикновено развиваш ПР. Когато е страх за близките си - ОКР - натрапчиви мисли, придружени с ритуали. Хората с натрапчиви мисли извършват непрестанно ритуали, за да докажат на Господ, че са му предани, че ще правят това и онова само и само да не засяга близките им, да не се случи нещо лошо. Те, един вид, падат в жертва, за да понесат на своите плещи страданието на другите. Това са сгрещени модели на мислене. Грешна представа за Бога. Но... ще говорим за това, ако се появи някой с натрапчиви мисли тук.

Кураж, хора!!!  :) Няма нищо страшно на този свят! Всичкото страшно е в главите ни. А ние сме тези, които контролират мислите си. Предизвиквайте си хубави чувства в тялото - чувайте го от какво има нужда и му го давайте. А вечер възпроизвеждайте чувството на спокойствие. Колкото повече го възпроизвеждате, толкова повече от него ви дава Вселената. Тя разбира от чувства

Много прегръдки и слънце!

Здравей, мила Радостина! Моля те сподели опит как си се справяла с дадена ситуация, която не можеш да управляваш например,пътувам в кола и получавам деперсонализация и искам веднага да я напусна, но когато съм в такси ,да речем , ми е неудобно да го карам да спре почти вендга след като е тръгнал. Моля те дай ми съвет какво поведение да имам? Извинявай, ако се връщаме отново в изходна позиция, но се нуждая от конкретна подкрепа в такава ситуация! Благодаря ти и ти изпращам много прегръдки и благодарности! :-* :-* :-*

преживей я :) докато не си се научила да влизаш в страха с гореописаните техники, няма как да бягаш от него. просто се остави на усещането - деперсонализация или каквото и да било - и го преживей, НО! това не означава да се поддадеш на емоцията. направи го сякаш си друг човек - примерно - таксиметровия шофьор, който особено не се вълнува от състоянието ти, а само е любопитен. наблюдавай усещането, без да мислиш. само наблюдавай. и ще забележиш как ако решиш да мислиш, веднага ще се изплашиш и ще те залее емоцията. не мисли. наблюдавай. и то изчезва, разтваря се. ако някой те притеснява в този момент, примерно - говори ти нещо - го помоли да те остави за момент сама, че ти е станало лошо, но да не те притеснява, че ще се оправиш сама, знаеш как и продължи да го наблюдаваш. не се стреми да покажеш на хората около теб, че си добре, не се притеснявай, че те ще те видят, че не си добре. просто ги помоли за разбиране и мълчание. те ще разберат. хората носят сърца.

прегръщам те силно!

 Радостина, доста често успявам да съм наблюдател, особено към симптоми, които изключително добре знам, че са в резултат на протичаща ПА :) Но тези симптоми толково бързо се видоизменят, че тъкмо когато привикна към определени и добре ги разпозная (така спирам да се шашкам, че става нещо лошо с мен), се появяват нови, съвсем различни и аз пак се чудя какво става с мен и така докато и с тях не се науча да се справям...

Sara, тръгнах да ти пиша как при теб говорим за страх от смъртта, а не за наблюдаване на симптоми на ПР с неясна причина и как няма обща рецепта, медицината на бъдещето е в изслушването на историята на човека и персонализирана "рецепта" от практики. Но преди да ти кажа каквото исках да ти кажа, искам все пак да попитам - а самият страх от смъртта наблюдавала ли си го? влизала ли си в него да го преживееш?

 Радостина, отговорът е не....май по-скоро бягам от него...

Ами не си, да  :) Именно затова не те й съветвах да го наблюдаваш. И да го наблюдаваш и да не – страхът от смъртта е крайната форма на страх, който не се разтваря само с наблюдение. Този страх се преодолява с ОСЪЗНАВАНЕ какво е смъртта. Единият начин е с четене и осмисляне на много духовна литература (най-мъдрите хора са описали подробно защо няма смърт). Другият е чрез собствено преживяване – както казах – медитация. В тази тема съм пускала линк към различни медитации – ето един обобщен към няколко - http://self-help.bg/wellness/mind-detox.html. Но моят съвет, ако не си практикувала никога досега е, първите 4-5 пъти да отидеш на различни медитации по различни методи – в 2-3 йога студиа или пък да си купиш диск с медитации, може в youtube да намериш някоя. Важното е да изпробваш няколко различни, за да видиш коя ще ти допадне. Важното е и първите пъти да те води някой друг, за да усетиш как после да си я прилагаш сама. Можеш да споделиш на този, който ти води медитацията за страха ти от смъртта - така той (ако е добър) ще изкара от запасите си  :D малко по-специална медитация, която най-добре ще ти се отрази. 20 години се борех със страха от смъртта и знам какво говоря  ;D В момента такъв страх в мен не съществува. (по-горе бях ти написала доста подробен пост, не знам дали успя да го прочетеш - преди този на Delicacy)

Благодаря, Радостина, имам нужда някой като теб да ме насочва на къде да поемам в борбата си... методите ще ги разуча,но както и ти ме посъветва, така и аз също съм на мнение,че първите няколко пъти искам някой друг да ме води

Медитацията е много добър подход, но при мен нещата се развиха отрицателно :'(
Бях добре първата седмица и след това започнах да сънувам кошмарите, и се започна с нощните проблеми  :'(
Хипнозата се понесе по-добре от организма ми, не знам кое е по-доброто :-\ ???

Dolcetopolina, благодаря ти за напомнянето! На някои хора не им се отразява добре медитацията, защото при нея може да изплува от подсъзнанието ни всичко, което сме потиснали там и най-вече това са страхове. В това няма нищо опасно - нещата излизат, а това е целта - да ги изкараме от подсъзнанието към съзнанието. Стряскат те, обаче на практика няма нищо реално, което те заплашва - това са твоите страхове, част от теб са, не са нещо външно. Може би е нямало кой да ти обясни? Ако е толкова зле положението и няма кой да те "държи за ръката" примерно или просто да стои до теб, може и други подходи. Аз лично с хипнозата не съм запозната. Има и дихателни практики, но там пък още по-агресивно излизат неща от подсъзнанието. Ти колко пъти пробва да медитираш? За по колко време на сеанс?

Мила Радостина днес тренирах с едно такси. Взех го от нас и реших да се поразходя. Много съм доволна, че успях да овладея  пристъпът на деперсонализация. Като се появи си казах, че ще я пусна да обхванае цялото ми тяло и тя в този момент изчезна. Това е за мен победа.Не се смутих пред таксиметровия шофьор, нито го накарах да спре по средата на пътя, както често ми се е случвало. Деперсонализацията ще я превърнав приятел. Тя ми се появява и докато съм в банята, надявам се и там да станем приятели. Мисля си, че деперсонализацията ни предпазва от нещо, ти как мислиш?

Ееее, колко се радвам!!! :) Поздравления! Това е огромна крачка! Сега знаеш, че можеш, че всичко е в теб и ти го управляваш. Браво :):):) Направи ме щастлива днес :) Вчера ми се обади още едно момиче, което каза, че също е пуснала един неин страх да се прояви, без да й пука, без да го потиска, и той така излязъл, че краката й се схванали, а ръцете й се разтреперали за няколко минути. Обаче излязъл и си отишъл. Тя беше много развълнувана. Даде си сметка колко много енергия е задържала в себе си досега, съпротивлявайки й се. Това е голяма стъпка. Това е Силата - да овладееш енергията си.

Междудругото, е много типично деперсонализацията да се появява в банята. При много хора се случва. Не знам каква е взаимовръзката, но може би защото там ти е връзката с тялото - водата влиза в допир с него и е благодатна почва да си внушиш, че нищо не чувстваш и да се изплашиш. В ежедневието си ние обръщаме малко внимание на тялото си, а трябва да се грижим за него. В този смисъл бих казала, че деперсонализацията ни насочва да обърнем внимание на тялото си, да го обичаме. Но тя ни показва също и, че не сме само тяло. Имаме и душа, в която можем да потъваме. Не трябва обаче да ги делим - ние сме цялостни същества - и двете са част от нас. Трябва да разпознаваме само кое ни говори в момента - дали нашата душа или нашето тяло, а може би нещо друго (тук влизам в друга дълга тема, която още не й е времето :)). Деперсонализацията е език, на който тялото ни говори.. ако има кой да го чуе :)

отдавна чета всичко ,което пишете по всички теми,чета сравнявам моите симтоми с много хора от този форум.аз страдам от ПР.вече 26 години,боря се постоянно.вместо да се подобря ставам по зле!!!!!!!!!!!!разболях се когато бях на 14години.от тогава не спирам да се моля на БОГ И БОГОРОДИЧКА всеки божи ден .сега ще навърша 40 години,много съм зле от 2-3 години пия постоянно алкохол в мнго големи колечества,защото така не усещам страха.сега освен ПР вече съм и алкохоличка...........ужас........незнам какво да правя............нямам подкрепа от никъде.

Виделина, здравей :) Аз те подкрепям и можем да си пишем винаги, когато се почувстваш изоставена или имаш нужда да поговориш с някого. Междудругото, много хора се оплакват от изоставеност и липса на подкрепа, но трябва да ти кажа, че много често и аз се чувствам така. Значи това е нещо доста разпространено, не си изолиран случай. Но щом аз съм се справила сама и почти никой не беше приел проблемите ми присърце, значи силата е вътре в нас, а не в подкрепата. Понякога имаме нужда някой да ни подкрепи, за да се отпуснем и да се пооплачем, защото ни мързи да действаме :). Духът в нас обаче няма нужда от подкрепа, напротив. Той става по-силен, когато е сам.

Разбирам те защо и как си започнала да пиеш. Аз също бях започнала по едно време, защото алкохолът ми намаляше пристъпите, обаче това е временно - за 1-2 часа, ако продължиш да пиеш, тревожността ти се изостря. Аз си дадох сметка, че след като пиенето намалява пристъпите ми, значи реално няма от какво да се страхувам, разбираш ли? Просто трябваше да намеря начин да си ги регулирам сама. Щом алкохолът го може, го можеш и ти... сама. Ти имаш Дух в себе си - силен, борбен Дух, който може всичко. Той е по-силен от действието на алкохола. Обаче, за да го поддържаш, се изисква Воля. Волята се тренира. В началото с мъънички крачки и дребни неща, но с времето - с по-големи.

Казваш, че се молиш всеки ден. А знаеш ли, че Бог е в теб? Обичаш ли себе си толкова, колкото обичаш Бог? Едно и също е. Когато наказваш себе си, когато се отнасяш зле със себе си, все едно че се отнасяш зле с Бог, разбираш ли? Как искаш той да ти помогне, като ти не си помагаш първо сама? От теб зависи всичко. Всичко е в теб.

Пиши ми подробности, ако искаш около твоите страхове - от какво те е страх? Ако се притесняваш тук, може и на лично съобщение. Наистина искам да те подкрепя и да ти кажа всичко, което знам и съм сигурна, че действа. Въпросът е, че оттам нататък всичко е в твои ръце. Ако само четеш и чакаш нещо да се задейства от само себе си, няма да стане. Ако ти се иска просто да се отпуснеш и да си поплачеш на нечие рамо, това ще подейства временно облекчаващо. След това обаче трябва да се вземеш в ръце и да си самоналожиш да действаш. Трябва да прилагаш всичко, което смяташ, че ти отговаря, това, което чувстваш за правилно. Трябва да работиш по себе си. Пиши ми и дали практикуваш някоя позитивна практика. Какво правиш, как преодоляваш пристъпите си, правиш ли нещо конкретно като работа по себе си?

Прегръщам те! Не се притеснявай. Щом осъзнаваш нещата, които ти се случват и проблемите, които си създаваш от това, значи си направила много голяма крачка. Много хора просто се пропиват и потъват, замъглявайки си съзнанието, за да забравят - да забравят какви са били, какво е станало, колко е "труден" живота. Това обаче се случва временно - те забравят само, докато пият. И така се налага да пият постоянно, защото през останалата част на деня Истината напира да се случи - ще вземеш да се осъзнаеш и да те заболи! Ти обаче си различна, Виделина. Различните хора осъзнават какво им се случва, колкото и да е болезнена истината, и решават, че няма да си затварят очите, а ще действат, ще променят действителността около себе си. И успяват.

Кураж! Ще чакам да пишеш. 

Здравейте и от мен!
Незнам дали е от времето, което ме затвори в къщи или от това,че за пореден път се скарвам с майка си,заради моите пристъпи,но днес се чувствам ужасно...на обяд имах пристъп,а преди малко след като свърших със спортния ми един час се повтори...и понеже нямам с кого да споделям реших отново да пиша...

sara tavares, с теб съм, пристъпът ще отмине. Лошото време ни прави допънително тревожни. И на мен днес ми беше доста тежко. Преди малко си взех един ривотрил не бях го правила скоро, но ми беше доста напрегнато, сега ще изпия и една чаша мляко и съм сигурна че ще се почувствам по-добре, така че ако имаш и ти мляко изпий една чаша. Майка ти вероятно не знае какво точно чувстваш и затова сигурно не те разбира. Прегръщам те и ти желая лека нощ!

Ari, страхотно напомняне за топлото мляко,бях забравила колко добре ми действа, благодаря ти! Спокойна нощ  :)

здравей РадостинаМ :)ПЪРВО ИСКАМ ДА ТИ БЛАГОДАРЯ от цялото си сърце и душа затова,че без да ме познаваш си отделила толкова време и внимание да ми пишеш!!!!!!!!!! :) БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!но така като гледам ти най много пишеш и се инитересуваш.много хубави неща и истини си ми написала.аз знам,че е така  лесно е да се каже на думи но в действителния живот???????? ако взема да ти пиша за мен ще трябва издам цял роман :)много ,много наистина това са 26 години през които съм преживяла доста неща и то все гадни ,свързани с ПР разбира се, с гадните пристъпи.............минала през много етапи от ПР ако мога така да ги нарека...........................аз също знам доста за  ПР и какво от това пак не мога да се справя с него :'( :'( :'(обиколила съм почти цяла България да търся помощ от лекари специалисти уж ???последно преди две години бях при  МАДЛЕН И НИДАЛ АЛГАФАРИ.тя ми изписа ципралекс и ремирта плюс ривотрил.толкова им повярвах,че ще се излекувам а ето две години вече.......и нищо.четох много книги на мадлен и нидал в които мадлен е писала за хора нейни пациенти които вече са здрави и като говорят за ПР самите те казват,че все едно говорят за друг човек,че вече не си спомнят дори за ПР.в тези книги са публикувани истински истории разказани от тях има адресите и телефоните им.........ходила съм при естрасенси,които лекуват с биоенергия абе въобще нямам думи.опитах всичко не спирах да се боря и надявам.........упс само едно нещо не съм пробвала и това е да се подложа на хипноза,но немога да си го позволя,защото искат много пари :(а аз нямам :'(ако някога мога да си го позволя и пак нищо не стане...........наистина колкото и жалко да е.......ще се откажа......уморих се много ........на ръба на силите си съм. :'( :'( :'(това нещо ми отне най хубавите години от живота :'( :'( :'(  :'(.питаш ме за страховете ми,от какво ме е страх.по добре питай от какво не ме е страх.страх ме е когато съм сама в къщи,че нещо ще ми стане и няма кой да ми помогне,страх ме е да излизам сама навън ,страх ме е да вляза да се изкъпя в банята.понякога имам чувството,че няма да мога да направя и крачка,че се задушавам край немога да дишам падам вече умирам.........страх ме е да пътувам а толкова обичам.общо взето такива работи,които за обикновенните хора са непонятни мислят те за луд и са прави аз не им се сърдя въпреки,че съм понесла много тежки обиди.казваш да работя по себе си добре хубаво и това пробвах.доста време се занимавах с йога и най вече с техниките на дишане,защото при мен това е най големия проблем а именно,че не мога да дишам нормално като нормалните хора :'( :'( :'( :'( :'(това бяха и първите ми думи когато на 14 години за пръв път получих пристъп"немога да дишам,немога да дишам"нанво правя сега като получа пристъп -викам бърза помощ,но и на тях вече им писна от мен.имала съм случаи в които направо като ме видят и викат оооооооооо пак ли ти.сега нали ти казах като усетя ,че започва да ми става зле аз започвам да се наливам с алкохол и така докото премине,но това с дишането не минава просто ми става по леко да си поема въздух иначе пак си дишам така ...как да го кажа .особенно.да не говорим колко подигравки съм преживяла заради това дишане.който е свикнал с мен не му прави впечатление но ако е някой който ме вижда за пръв път не аз ами той откача..........и така тъжна история....... :'( :'( :'(с този проблем съответно никой не ме взема на работа.безработна болна без пари......... :'( :'( :'( :'( :'( :'(

Виделина, казваш, че си пробвала всичко и си се уморила от всичко, а пробвала ли си просто да се ПРЕДАДЕШ? Пробвала ли си да се предадеш, да се оставиш на пристъпа да мине през теб и да прави каквото си поиска?? Остави го веднъж, нали си уморена да се бориш. Спри да се бориш! Остави му се. И той ще изчезне. Остави му се, легни и си кажи: “Да става каквото ще, ако ще да умра, много важно, повече така не мога да живея” и го остави да видим какво ще ти причини. Пристъпът ни действа именно защото му се СЪПРОТИВЛЯВАМЕ. Но струва ли си да изживеем живота си така? Остави се на това задушаване, за което говориш. Остави му се, нека видим дали ще се задушиш. Всичко е на психическа основа и щом алкохолът ти помага да не се задушиш, едва ли чистият въздух ще те задуши. Не знам Мадлен Алгафари дали е имала някога пристъпи, но аз имах три години супер остри такива + 20 години нестихващ ужасяващ страх от смъртта. Вече не се страхувам от нищо, вярваш ли ми? Затова съм тук и помагам безплатно на хората, които не могат да си позволят да платят. Защото знам всички пътеки, през които минава ПР, защото съм ходила по тях и не знам дали някой, дори и специалист, който не е изпитвал ПР на гърба си, може да те излекува. Той не е бил там с тялото си, а само с ума си. Не е същото.

Та, ако се предадеш, ако му се оставиш на пристъпа, можеш да се излекуваш от раз. Това можеш да го направиш само ако много, много, много ти е писнало от него. На повечето хора не им е писнало толкова, че да се откажат от себе си съзнателно и да му се оставят. Затова има и по-леки методи - не е и нужно да се подхожда с твърда ръка, не е за всеки – на някой положението може да се влоши, затова моля, само тези, на които наистина им е писнало, да го пробват. Останалите нека подходят по-внимателно, изчитайки и прилагайки методите, които съм описала от началото на тази тема. Тези методи са изграждане на подход към себе си, подготовка за срещата със страха. Всъщност те са и промяна на мирогледа. Защото всички страдащи от ПР са хора с подобен мироглед към живота. А докато той не се промени, ПР ще си стои. Моят мироглед се промени кардинално. Сега гледам снимките си отпреди 3 години и си мисля как тогава съм била заспала, не съм осъзнавала нищо, което се случва около мен. Затова те съветвам, ако си взела твърдо решение да се оправиш и не можеш да се ПРЕДАДЕШ, да прочетеш тази тема от началото й и да си запишеш в едно специално тефтерче всички неща, които ти куцат и не си ги отработила. После ще ги обсъдим и подробно ще ти обясня колко е важно всяко едно от тези неща за борбата с ПР. Просто ме питай конкретни неща, защото както виждаш, доста съм словоохотлива и мога да изпиша тонове литература само за ПР.

Казваш, че ти е отнело половината живот, но ти си на 40г.! Представяш ли си утре се събуждаш и си свободна от страхове, а животът е пред теб! От теб зависи.

П.п. Аз също имах проблем с дишането и те разбирам прекрасно. Виждах как на 30 съм станала жалка картинка като бабите ходя по аптеките и ги питам какво ми има, че не мога да дишам. Ей, Виделина, вземи се в ръце, стегни се, потърси Духа си!!!!!!! Знам какво говоря, не ти ги говоря, защото е лесно да се говори! Ти можеш, просто Воля прояви. Или се предай. И всичко ще мине.

П.п.с. Казваш, че ако вземеш да пишеш за теб, ще издадеш цял роман. Ами хайде, давай!!! Предполагам, че разполагаш с доста свободно време, щом не работиш. Пиши. Опиши всичко, през което си минала – така то ще излезе на повърхността, няма да стои вече потиснато в теб и да те плаши. Излей всичко до най-малката подробност. Аз също започнах да пиша роман, когато имах пристъпи. И ги включих в романа си. Това много ми помогна да ги преживея от друга гледна точка – тази на героинята ми. Много помага.

Прегръщам те! Силата е в теб, знай го! Не е навън, няма да ти я даде някой. Вътре в теб е. Потърси я.

Искам да кажа на всички тук, че досега абсолютно всички, които са ми писали, по един или друг начин МИСЛЯТ като мен ПРЕДИ, когато страдах от ПР. Аз оправих именно начина си на мислене. Не си измислям съветите, които ви давам, просто виждам как влизате в същата грешна схема на мислене и се опитвам да ви насоча кък правилната. Досега не се е появил човек, който да е специфичен и да вдигна и ръце и да кажа : “Брех, това вече не знам как да се оправи”. Всяко едно нещо, което ми споделяте, ми е минало през главата. Не знам защо се е получило така, но просто сега осъзнавам как точно определни модели на поведение и схеми на мислене водят до точно определени заболявания – а това не съм го измислила аз, всички велики мъдри хора са го забелязали. Сега аз го виждам на практика. Така че, хора, замислете се... Вълшебно хапче никой няма да ви даде. Само ориентир – къде трябва да се работи – а това е много, много ценно, защото малко хора могат да погледнат на себе си отстрани и да видят къде е проблема.

Искам да кажа и още нещо, което се очертава, че е важно сред тук присъстващите – много оплакват, че са изоставени, че не са подкрепени, че на никой не му пука за тях, че нямат пари, работата куца и пр. Аз също не разполагам с много пари, което ми е доста стресиращо, защото години наред живях в супер лукс. Когато си търсех работа преди време, също не успях да си намеря, въпреки че имам няколко образования и доста компетенции. Аз също не съм подкрепена от най-близките си – оставили са ме да се справям сама. Аз живея на същото място като вас – с всичките му хубави и лоши страни. Е И? Справих се. Явно е възможно да се справиш и в не най-розовите обстоятелства в живота си. И знаете ли защо? Защото исках да живея НОРМАЛЕН ЖИВОТ, да се чувствам нормално. Исках го на всяка цена и упорито се борех и правех всичко, което е по силите ми, за да си го върна това чувство. Някой ми беше отнел живота и той изглеждаше вече така, сякаш не ме искаше повече. Обаче аз го исках. МНОГО го исках. И това желание победи. Силното желание е ДУХЪТ, за който говоря. Този, който носим дълбоко в нас и трябва да събудим отново. Има много начини за това. Жизненоважно е да ги намерим, да събудим страстта (някой ако е чел или е практикувал ОКТАВАТА на Норбеков, ще разбере за какво говоря).

Успех!

Sara, всичко е наред, времето ни влияе на всички. Погрижи се за себе си, поглези се, направи нещо, което ще ти дари удоволствие.  :) Прегръщам те.  :-*

Тук прочетох доста полезни за нас неща.Мен лично ме заинтересува статията за скръбта./Психично здравен сайт на българия/

Мила Радостина, здравей! Искам да споделя някои радостни новини за мен, нека да ги наречем мои открития с помощта на теб. Не бях писала няколко дни, защото се бях концентрирала върху тренировките ми.Установявам, че има закономерности или по-точно последователност в появата на симптомите при деперсонализацията ми. Установих, че когато се напреягам по опредеелн начин, да речем че искам да потисна някакво преживяване или пък при разговор с някого/ особено когато искам да не се изложа или пък да отговоря бързо, или пък да не изглеждам смешна/ получавам тази деперсонализация. Значи откривам причинината, която поражда физическия ми симптоми на деперсонализацията. След като разгадах това се страхувам по-малко.
Затова искам да кажа на всички,че има някакъв ред и закономерност и когато човек го открие страха започва да намалява.
Мисля си, че не страшно човек да пияеи лекарства, но тогава е по-трудно да хванае тая закономерност, защото лекарствата замъгляват симптомите.
Преди време те питах за зоната за сигурност. Защото човек трябва да се хване за нещо, за да продължи. Сега си мисля, че аз за себе си мога да оформя тая зона за сигурност в това,че има някаква логика на нашето заболяване, и нещата си имат причина, защото понякога , особено по време на ПА, човек си казва че нещата са извън него, точно защото не открива логика и това го плаши най-вече. Мислиш, че деперсонализацията може да се е повила от стрес или както по-възрастните хора на времето са казвали, че се "хваща уплах"? Поздрави и много благодарности!

Delicacy, много се радвам за това, което ми споделяш! Бързо напредваш!:) Явно страхът от излагане подсилва много симптомите. Аз по тази причина прекъснах лекциите си преди време, не можех да стоя в зала с много хора, за да не направя нещо, от което ще ме е срам. Тогава не знаех, че ако оставя да се изложа, симптомите ще се стопят :) Ето това е обективното наблюдение - стоиш и се наблюдаваш какво преживяваш, без да му даваш оценки, позволяваш си да бъдеш себе си, просто ДА БЪДЕШ. Фрустрацията идва, когато се опитваш да бъдеш някакъв, да задоволош очакванията на другите. Или пък, когато се опитваш да бъдеш някакъв, за да задоволиш своите собствени очаквания - примерно, очакваш, че няма да те е страх или не трябва да си стресиран, а се проявяваш като изплашен или изнервен и го потискаш, защото "не трябва". Просто трябва да се приемем такива, каквито сме и да се харесаме заедно със светлата и тъмната страна от себе си. Каквито и да сме... има хора, които биха ни приели и харесали точно такива, но първо ние трябва да се приемем и харесаме точно такива. А ние отделяме голяма част от времето си да отхвърляме части от себе си, които не ни харесват, защото някой си е казал, че не е редно да си такъв или онакъв.

Прозрението ти за лекарствата, че замъгляват симптомите, ми хареса. А зоната за сигурност за всеки е различна. Мисля ,че една много добра зона за сигурност е да си изградим доверие към съдбата, живота, Бог или кой както иска да го нарича. Да се доверим, че всичко се случва за добро и че има ред в тая вселена и има нещо, което се грижи за нас. Да се доверим на по-голямата сила от нас (с уговорката все пак, че всичко е в нас:)). Това може да се изгради или със самовнушения и утвърждения (всеки може да си измисли това, което му действа) или чрез медитация като усетим тази голяма сила, която ни пази. Сигурно има и други начини.

Иначе за деперсонализацията ти мисля, че това е твоя способност да се върнеш към вътрешния си център, към спокойствието, към душата ти, която ти несъзнателно досега си използвала, за да се защитиш от външните обстоятелства (ти и ПР си го приемала като нещо, което ти идва отвън). Но това за мен е способност, която ако се овладее, работи за твое добро :) Въпросът е, че човек трябва да се запознае с душата си, за да не го плаши тя, като си представя какво ли не за нещо, което не знае какво е :)

Поздрави и аз ти благодаря! :)

Ечи, за скръбта мога да кажа, че трябва да се изживее, за да не засяда в подсъзнанието и оттам да ни мъчи след време с неадекватни симтоми. Затова трябва да присъстваме винаги тук и сега, да изживяваме всяко нещо пълноценно, за да не се потиска. Всяко нещо, коет ни се случва, целта му е да го изживеем, за да добием опитност. НО! Тук едно много важно НО! под "изживявам" не разбирам да влезеш емоцията и да я оставиш да те лашка накъдето си поиска. А да я наблюдаваш обективно т.е. без да влагаш много. Ако ти е тъжно, тъжи, наблюдавайки изживявай. А не да изпаднеш в дълбока депресия и да те погълне тъгата. Ако се радваш - пак на същия принцип - наблюдавайки радостта я изживявай. Защото ако вземеш много да се друсаш от радост и се поддадеш на емоцията да те погълне,идентифицираш се с нея, махалото после ще се отметне към другия край - към негативната емоция. Защото емоциите са свързани - винаги позитивната върви ръка за ръка с негативната. И качиш ли се на това махало, ще се люлееш до безкрай. Истината е в средата - да запазиш СПОКОЙСТВИЕ и оттам да изживяваш и радостта, и тъгата, като не се идентифицираш с тях - ти си си ти, а те са нещо, което ти се случва временно. Възможно е. И само тогава не се мяташ като риба на сухо. Само тогава ти управляваш емоциите си, а не те теб. :)

Усмивки :)(:

Благодя ти Радостина М за написаното,виждам,че за всекиго намираш малко време да отговориш,за успокояващи думи или просто мнение.Проблема при мен е ,че никога не съм била човек който да може да живее на златната среда.Като започнеш от най дребните неща.Трудно бих преживяла една емоция адекватно,преценяващо.Може би за това е емоция.Например не бих могла да подходя към една любов внимателно,предпазливо.Предпочитам да се хвърля вярвайки сляпо,дори да се опаря,но давайки му шанс да е истинско.Защото мисля,че към  неща,като приятелство,любов е важно да подходим обезоръжени,без маски,голи.И ако ти се случи ,то тогава е нещо за,което си заслужава.Ето от такива неща си патя съответно,а много ми се иска да съм човек трезво мислещ,улегнал.Може би сега си  мисля,затова съм толкова податлива на гадинки,като тази заради,която сме в тук.Прегръдки

здравей радостина :) искам да те питам нещо конкретно.както писах и педи при мен най големия проблем е дишането.с другите страхове мога да кажа ,че се справям доло горе въпреки,че се появиха след "дишането".чета тук във форума по този въпрос.пишат ,че по
време на ПА няма да се задушим и да умрем-да от опита който имам за 26 години абсолютно го потвърждавам.та моето питане е друго.при мен чувството за недостиг на въздух е постоянно дори да не съм в ПА. да абсолютно постоянно през целия ден щом отворя очи все едно ме включваш в контакт и така цял ден.много е гадно но много пъти съм си мечтала да заспя и да не се събуждам,защото само като спя не усещам тая гадост  :'( :'( :'(тук пишат за това усещане само когато са в ПА а моето е нон стоп???????????? :'( :'( :'(можеш ли нещо да ми кажеш за това??????????
предварително ти благодаря :)

Videlina,здравей и от мен!
Прочетох това,които си писала на Радостина и исках по този повод да те питам дали си си изследвала желязото...питам те, защото аз дълго време си мислех, че нямам достатъчно въздух заради ПА,но дори и без тях, пак имах задух...Та в крайна сметка се оказа,че имам ниско съдържание на желязо,поради което клетките са слабо снабдени с кислород и затова имах този задух

здравей сара!мислиш ли,че за 26 години не съм си направила всевъвзможни и всячески иследвания???????????всички лекари установяват,че ми няма нищо чисто физически :)в същото време аз не се чувствам добре?????????????????????
имаш предвид желязото в кръвта нали?????????????

сара то не е точно задух как да ти го обясня да ме разбереш????аз всъшност дишам а само чувствам,че въздуха не ми стига.благодаря ти за желязото !!!!!!!!!!ще си наравя веднага иследване :) :) :)

При мен задуха също е постоянен,от два месеца горе долу.Това за желязото в кръвта не го знаех ще питам лекарката ми.Инначе го усещам по същия начин хем дишам,хем не  ми стига въздух :-\

Както знаем всички това със задуха най-вероятно е свързано с ПР,така че нека не се правя на голяма разбирачка....това,че при мен така се е оказало не значи,че и при вас е така...дано не съм създала повод за притеснение   :(

Ние пък само си търсиме повод ;D ;D ;D

Виделина и останалите неможещи да дишат и търсещи си нещо притеснително, за което да се хванат  ;D, да чувстваш, че не ти стига въздухът, когато в същото време си дишаш нормално, е емоция, на която се поддаваш, една от най-неприятните междувпрочем. Постоянната тревожност води и до постоянна липса на въздух - ти един вид не можеш да си поемеш въздух, толкова те притеснява животът. Аз имах същия проблем и най-голямото ми щастие беше, когато успеех да си поема въздух нормално - тогава за няколко секунди бях истински щастлива. Но Виделина, помисли, 26 години дишаш и колко години вече се притесняваш за това дишане? Като интелигентен човек трябва да си дадеш сметка, че няма да умреш от това. Всъщност проблемът при всички симптоми на ПР е, че те е страх да не умреш ей сега от този симптом, или да не полудееш. Предпазваме си егото, личността да не изчезне. И колкото и парадоксално да е, вече няколко пъти съм го казвала, оправянето се състои в това да спре да ти пука за себе си, да  се оставиш и да кажеш: "Майната му да става каквото ще, ако ще да умра и без това не ме кефи животът толкова" и по този начин толкова много намаляш важността на емоцията, която изпитваш, че тя спира. Мога да ви го обясня и научно защо се получава така. Ето, копирам ви го от един текст, който бях писала:

"Когато се сблъскаме със събитие, което ни е развълнувало емоционално, се отделя голямо количество адреналин,  а  хипоталамусът изпраща сигнали до мозъчния ствол, където той се съхранява като устойчив модел т.е. споменът се запазва и бива изкарван от съзнанието на по-късен етап, дори само при бегла асоциация с него. А повторното му емоционално преживяване само го “бетонира” в паметта ни. Как можем да неутрализираме лошите си спомени и преживявания, върху които се градят страховете ни? След като сме вече хора, а не просто бозайници, ние разполагаме с ум и съзнание, които можем да използваме, за да влияем сами на организма си. Неутрализирането на страховете се извършва чрез неутрализиране на емоцията и разглеждането й обективно т.е. когато ни завладее страх, да не се страхуваме от него и да се опитваме всячески да го избегнем, а да се “сприятелим” с него, разглеждайки го обективно – какво чувстваме, с кои органи го чувстваме, как се изменя пулсът и туптенето на сърцето ни. Трябва да съумеем да се погледнем отстрани, за да видим, че няма нищо страшно, че страхът идва, а с него и физическите симптоми, но когато не го подсилваме, той си отива така, както е дошъл. И веднъж погледнали на страха си неутрално, мозъкът ни преустановява запаметяването на емоцията с помощта на адреналина и лошите спомени лека-полека започват да се заличават. Именно затова ни е даден третия пласт на мозъка. "

т.е. Преживявайки ежедневно ужасът от това, че не можеш да дишаш (или друго), ти го бетонираш този спомен в паметта си и го правиш още по-траен. Трябва да прекъснеш тази верига. Или като разгледаш страха обективно или като спре да ти пука и се предадеш. Тогава мозъкът спира да запаметява емоцията. Бъдещето е на хората, които са се научили да управляват тялото, емоциите и енергията си, а всички в този форум сте сред надеждите, защото зорът ви принуждава да се научите  ;D При вас ще се получи по-лесно, защото нямате избор - или се научавате, или страдате цял живот от ПР. Това е положението, но не е чак толкова лошо - в него се крие златна възможност.

Имаше една много хубава реклама - едно момиче много го беше страх да се изправи очи в очи с един вълк в гората и дни наред си стоеше и го гледаше, връщаше се и си отиваше, но не можеше да се изправи срещу него. Докато един ден не й писна, толкова се ядоса, че се засили срещу вълка, не й пукаше вече за себе си. Започна да тича ядосана срещу него и ... се сблъскаха. Обаче се оказа, че вълкът е само химера, не е нещо материално. Той мина през нея и всичко свърши. А тя се учуди какво става - толкова години му се канеше, беше я страх, а всъщност всичко било илюзия...

Ечи, докато не се научим да управляваме емоциите, няма да можем и истинската любов да изживеем. Защото истинската любов и въобще истинските неща не са свързани с емоционална зависимост, а с емоционална независимост. Но ти първо трябва да си я постигнал за себе си, за да я позволиш и на другия. Да управляваш емоцията не означава да не си истински, а само да владееш интензитета й, да можеш да я включваш и изключваш, когато поискаш, да не си заависим от нея, да не те владее тя. И да, това е възможно - ти да определяш кога ще го играеш емоционален и кога ще изключваш емоциите си, за да си починеш.

Друго нещо - не знам какво имаш предвид под "истинско". Според доста мъдреци няма нищо истинско в материалната действителност, така че какво значи да се оставяш на емоциите си, за да бъдеш "истинска". Ти познаваш ли себе си толкова, че да знаеш коя си истинската ти, "без маска, гола"? Мисля, че романтинчната ти представа за нещата, колкото и готино да звучи, не е изобщо правилният подход към емоциите ти. :):):)

Zdraveite, momi4eta.Izviniavam vi se, 4e ne pi6a na kirilica, no Pc to koeto izpolzvam v momenta ne6to mi pravi problemi. Otdavna ne sum pisla, no eto, 4e dnes se nakanih. Kakto vi biah kazala pridvijih se do moreto v edno selo , no uvi vremeto be6e tolkova zimno vse o6te, 4e ne moga da vi izpratia morski briz :)no 6te se opravi dnes e slun4evo i po-toplo. Samo da vi kaja, 4e napredukut koito imah predi izvesno vreme siak6 ne6to se izpari. Tursia suvet za tova kogato ste mnogo nervni kakvo pravite? Pri men ve4e ne e tolkova strah, kolkoto edna neprestanna nervnost, koiato ne uspiavam da kontroliram. Glavata mi 6te se prusne ot misli, ot naprejenie i nervi. Opitvam se da go kontroliram s di6ane i nalagane na polojitelna misul, no mi e malko trudno. Daite suveti za spraviane i s 4uvstvoto na pulna izto6tenost, kak si zarejdate bateriata ?pozdravi ot men

-

Много сте прави!Наистина хапчетата не лекуват! И аз се мъча да изляза от дупката. ВЕДНЪЖ УСПЯХ! НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА И ТОЗИ ПЪТ!При мен не е проблема само в дишането,а цял "букет" от симптоми.Явно и стягането в гърдите и сърцебиенето и прилошаването и изтръпването и др. си имат своите отговори!Трябва да ги намеря сама.Не ми се ходи по лекари,не ми се пият лекарства!Казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на Радостина и DG за позитивните постове,наистина вдъхват сили и и смелост.Пишете момичета!

Здравейте, момичета :) И аз съм много щастлива от добрия тон в този форум. Това говори, че хората тук са близо до справянето. Да са ти криви останалите е една от причините да потънеш отново. Недоволството, мрънкането, стресът..  Ще взема да направя една цялостна картина на чертите от характера и отношението към живота, които водят до ПР  ;D

Мара, онзи ден ти пуснах отговор как да изливаме по положителен начин негативните емоции, обаче не го виждам тук, може би нещо е станало и се е изтрил. Затова ти пускам един линк към един друг форум, в който преди доста време сме дискутирали основни начини "Как се освобождавате от гнева по положителен начин":

http://www.self-help.bg/forum/index.php?topic=115.msg1019#msg1019

А за това как си възстановявам батериите, когато съм изтощена - ами отдавам се на изтощението - спя по много, ставам ям плодове и зеленчуци, пия чай, гледам някоя комедийка, мързелувам, малко въздух на терасата взимам, после пак спя и така. След 2-3 дена се събуждам и съм супер. Не се бори с умората, отдай й се  ;)

DG, стресът, липсата на време влияе много на нервите, превъзбудата, емоциите и активира тревожностите. Помисли, струват ли си всички неща, за които бързаш? Не е ли възможно поне едно-две от тях да извършваш бавно и осъзнато? Между другото това е чудесен начин да се успокоиш - като извършваш нещо бавно, с цялото си внимание и съсредоточеност. Примерно, миеш чинии - но не мислиш за други неща, а концентрираш цялото си внимание в процесът на миенето.
Позддравления за това, което пишеш! Звучиш ми като човек знаещ как да овладее баланса си.  :)

Мари, търси и ще намериш. Отговорите са много лесни и видими, само трябва да зададеш въпросите. Вземи си един тефтер и си запиши въпрос и остави една страничка за отговор. Примерно "Откъде идва този симптом? Какво иска да ми каже? Защо се появява? Кое го предизвиква?" Запиши си така няколко въпроса и ги остави да "отлежат". След няколко дни ще ти дойдат отговорите. Въпросът е да задаваме правилните въпроси - конкретни. Мисли над тях.   :)

Много се извинявам, :-[ защото преди малко просто публикувах чужд текст, без да искам, нова съм във форума и просто се обърках.Страдам от ПР от 17 години, като първите две постоянно бях много зле, впоследствие с лекарства намирах някакво подобрение, но временно и до ден днешен не мога да се отърся, като отида някъде далече от дома и то на почивка очаквам, че ще ми прилошее и почти винаги става така.Дотегнала съм явно на всички от семейството, но ме търпят стоически и ми помагат.Страшното е, че при мен атаките почти винаги идват през нощта с вдигане на много високо кръвно , след 15 минути спада, после пак отново, недостиг на въздух, страх че умирам и така почти цялата нощ.Става ми много страшно и въпреки, че знам, че от това не се умира, ужаса е неуписуем и будя близките си.На следващия ден се чувствам много зле.Почти винаги съм страдала от безсъние.Моля дайте някакъв съвет.

Здравей, toto  :).Чети постовете на РАДОСТИНА,ще ти помогнат.Всички в тоя форум сме така,не си сама.Така поне заедно се борим.И аз от 13 г съм ПР.Всички сме минали през тоя ужас!

Благодаря ти Мари за рекламата  ;D  Наистина съм описала дотук почти всички общи методи, които първо трябва да се приложат и след това да говорим за това, което остава.

Тото, един частен въпрос - какво потискаш толкова силно? Нещо явно не ти дава мира и изплува от теб, когато останеш насаме със себе си и се отпуснеш (т.е. спреш да го контролираш). Щом от 17 години те мъчи, трябва да си разбрала вече какво е, да си го изкарала от подсъзнието си, или? Сподели

Прегръдка  :) Ще се справиш, ще видиш!

"Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаря: "По- добре от това не може да бъде". Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах: "Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза: "Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери, "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора-да живея или да умра. Реших да живея."А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата, се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен, й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно."

Здравей Радостина, много се радвам, че попаднах на този форум, самата аз не знам какво потискам в себе си, за да ти отговоря точно, може би това, че винаги съм искала да съм "отпред" аз да водя "играта" и така цял живот, може би това ми е от зодията - овен, не знам, за първи път получих ПА, когато близо две години "закриваха" отдела ни и ни "съкращаваха", впоследствие баща ми се разболя и след продължително боледуване почина на 57 години, това ме съсипа, а по време на 3 месечния му престой в болница бях викана през нощта от лекарите, защото състоянието му се е влошило, а когато бях на очни във Варна ми се обадиха, че е починал, след това при всяко късно прозвъняване аз изтръпвах и получавах адско сърцебиене и така се стигна до ПА, впоследствие оперирах тумор на гърдата и нещата се задълбочиха още повече, започнах работа в училище за деца с увреждания и въпреки, че бях от ръководните органи изживявах много тежко съдбите на децата, но вече 17 години съм там и мисля, че свикнах с работата си и я обикнах, имах доста проблеми преди години с една от директорките, но те я уволниха и сега поне там съм спокойна и удовлетворена от работата си.Това е в общи линии за мен, ако искаш питай още нещо.

Мила Радостина, постепенно се чувствам по-добре, има и моменти на дисхармония, но бързо ги забравям. Сега ми се иска да те питам нещо друго. Имам проблеми с шума, не издържам на силен шум, мога да се взривя, ако наблизко до мен има монотонен постоянен с ниски тонове шум. При внезапен такъв шум мога да получа автоматично деперсонализация.  Аз й свикнах и не се страхувам от това, но не чудя как да се преборя,  имало е моменти, когато се разхождам в центъра и направо полудявам от силния шум на автомобилите. Извини ме, ако те натоварвам с моя въпрос , но ми вдъхваш увереност и съм ти страшно благодарна! Поздрави и много целувки! :-*

Първо да ви пусна линк към една много хубава статия:

http://www.zemianazaem.com/archives/224?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+zemianazaem%2FABUl+%28%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%BC%29

 :-* :D :-*

И да ви кажа, че времето навън е прекрасно. Отидох в парка да потичам и помедитирам - птичките пееха, слънцето грееше и подухваше един много приятен ветрец. За миг се почуствах сякаш времето е спряло, сякаш няма проблеми, грижи, безпокойства. Всичко е наред, всичко е ок, всичко е в хармония. Няма страхове, няма неща, които ни заплашват отвън. Когато ние сме във вътрешна хармония със себе си и света, всичко си идва на мястото. Прекрасно е :) Исках да ви го споделя, в случай че сте забравили. Отидете се поразходете, подишайте, послушайте звуците на природата, усетете допира й до кожата си, откъснете си цъфнал цвят от дръвче и го помиришете - мммммм, прекрасно.  :D :D :D :D :D :D :D :D :D

Тото, проблемът с контрола е повсеместен, когато става дума за страхове. Като че ли хората, които държат най-голям контрол над нещата, го правят, защото много ги е страх какво ще стане, ако го изпуснат. Те контролират себе си, поведението си, другите хора, тяхното поведение, работата си, дома си, децата, партньора. Всичко трябва да е под контрол. И колко е страшно, когато животът започне да ти се изплъзва - когато виждаш, че съдбата на другите не зависи от теб, че твоето собствено раждане и смърт не зависят от теб. А когато тялото ти започне да излиза от контрола ти, това вече е върхът!  :) Да не можеш да контролираш физиката си, мислите си, състоянията си. Най-страшното е когато заспиваш, защото тогава бааавно изпуускаш контрола. В това състояние на полусън изникват всякакви образи, които сме потиснали в подсъзнанието си. И само ако сме будни, можем да ги натикаме обратно там, за да не ни плашат. Познавам хора, които не са спали както трябва от години, защото нон стоп са нащрек какво ще излезне от тях. Тези хора не могат и да медитират, защото не могат да си позволят да останат в отпуснато състояние, насаме със себе си и всичко, което са потиснали. Страх ги е какво ще излезе. А какво ли пък толкова излиза? Собствените ни страхове отпреди - нещо, което ни е уплашило мноого отдавна, но вече го няма, вече нямаме проблем с това, пораснали сме.

Доверието, вярата са противодействие на контрола. Да можеш да се довериш на живота, че ако му се оставиш в ръцете, той ще се погрижи за теб. Да можеш да се облегнеш на рамото му и да поспиш, защото знаеш, че си в безопастност, някой бди над теб. Как се изгражда това доверие? С наблюдение на природата, четене на духовна литература, молитва и мн.др. Дори квантовата физика го доказва - няма нищо враждебно в света, той е направен от любов, затова се крепи все още. Адът е в главата ни. И се образува, защото Егото ни иска да управлява само, иска да контролира. Ако искаме да сме спокойни обаче, трябва да върнем властта на природата и да й се доверим, тя ще се погрижи за нас така, както се е погрижила да ни създаде. Няма нищо страшно в този свят.

Та, Тото :), мислиш ли, че контролът и доверието са ключови неща при теб?

И още нещо искам да допълня - ние сме отговорни само за собствения си живот. И най-добрият начин да помогнем на някой е като направим себе си щастливи - той ще се повлияе от това. Няма смисъл от страдание заради живота на другите. Когато ти си лъч светлина, ще озаряваш и тях.

Delicacy, какъв напредък! Вече не те е страх от деперсонализацията, а това беше основното, което те плашеше преди! Уау! Поздавления  :) Заслужаваш награда. Иди и си я направи - зарадвай се, купи си нещо хубаво, поглези се. Аз мога да ти пратя само въздушна целувка  :-* :-* :-*

За шумовете, които те дразнят, не съм експерт, но мисля, че това са нервите. Като цяло с изострени нерви ли си? Ядосваш ли се лесно? Или може би си плашлива по природа и асоциираш ниските тонове с нещо страшно, далечен спомен примерно?

Защо не пробваш да ходиш с дискмен или айпод по улиците и да си пускаш примерно природни звуци, много е приятно. Между другото - за всички, които трудно заспиват, мога да препоръчам да си запишат диск с природни звуци, има много такива в интернет, и да си го пускат тихичко, когато си лягат.  ;D Или да си свалят iTunes на компютъра - това е медиа плейър и там вляво има един бутон Радио, вътре има категория Ambient и в нея има едно радио Birdsongradio - постоянно тече песен на различни птички. Аз често си го оставям цяла нощ. Много е приятно, особено когато се събуждаш - сякаш си в Рая :) Сега се сещам и че е много хубаво да се събуждате от естествената светлина. Действа като антидепресант. Така че - през нощта дърпайте щорите или завесите, нека влиза естествена светлина в спалнята.

Прегръщам те, Delicacy и много се гордея с теб! :)

Здравейте,искам да попитам някой пил ли е lexotan,аз сам с П.Р от 5 години ,пила  съм какво ли не ,но полза няма и
 спрях да пия  антидепресантите.Единственото лекарство което ми помага при пристъпите е lexotan ,4увствам се изгубена без него ,дори се бях пристрастила ,но с много усилия успях да намаля дозите.Вие какво пиете като като полу4ите пристъп,моля ви ПИШЕТЕ

М ного ти благодаря Радостина, сякаш ме познаваш от години, аз наистина се опитвам да бдя над всички и по-точно да ги контролирам, особено семейството, но децата вече пораснаха и не са под крилото ми, дори понякога съпруга ми се кара, че се отнасям с тях като с малки и се опитвам да ги командвам, но аз ги отгледах почти сама, тъй като той беше военен и си идваше само в сряда и събота, така че отговорността беше моя.Всичките им болести, скърби и радости споделях аз.Баща им ги възпитаваше много строго и слава богу пораснаха добри деца, много отговорни, много възпитани, но понякога ми казват, че са наследили този страх от мен, защото в много от безсънните нощи с пристъпи те са били моята опора и са изпитвали страх заедно с мен, за което много ме боли, защото съм обременявала и тях.Наистина мразя нощите и това че трябва да заспя, защото трудно заспивам и като не успея започва това присвиване на стомаха и след това ПА.Станала съм много чувствителна, плача за най-дребните неща и се мразя за това, дори в момента в който пиша, също плача.Права си че не мога да се отпусна, непрекъснато съм нащрек, сякаш трябва цял живот да се доказвам пред някого да не допусна грешка, ако макар и неволно обидя някого не заспивам с дни и се обвинявам за стореното.Лошото поведение на хората също ужасно ме накърнява.Когато в началото ходих по различни лекари един от тях ми каза, че не съм за този свят след като се боя от разни неща.От съпруга ми разбирането се осъществява в това, че трябва да ходя по лекари и да се лекувам, но друга подкрепа не получавам, като разговори за проблеми или нещо от сорта.Това е много ти благодаря за разбирането.Ще съм благодарна ако ме посъветваш да изнамеря някакъв начин по който да се отпускам, опитвала съм медитация, но не съм успявала.Предварително ти благодаря.

И на мен ми е помагал лексотанът. В началото ме спасяваше от тежките кризи.
Предлагам ти да се преместим в основната тема " Паническо разстройство", за да не пречим на Радостина, която така добре ни обяснява и помага как се се справила с ПР тук.

Здравейте отново, аз не съм писала от доста време, защото просто нямах какво да кажа.
Сега, обаче, имам какво да ви споделя, мъжът ми започна лечение от миналата седмица с много силен антидепресант и успокоителни и НИКАКЪВ АЛКОХОЛ. В четвъртък бяхме на специалист /за момента смятам, че случихме с лекар/ и тя му каза всичко в очите. Обясни му как се чувства и че това състояние СЕ ЛЕКУВА, първо с лекарства, второ с воля и най-вече зависи от него. Искам да ви споделя, че не съм виждала мъжа си така, откакто започна това кошмарно заболяване. Той започна да обръща внимание на себе си, мен и детето и каза, че не е имал кризи от първия ден на лечението /стискам палци и се моля/. С това искам да дам кураж на всички вас, защото наистина ИМА ШАНС ДА СЕ ОПРАВИТЕ и да забравите за ПР

Радостина, огромно благодаря за iTunes предложението ти! Снощи с помощта на птичките и аромолампата, която си паля масло от мента и лавандула, затворих очи и се пренесох в друг свят....сигурно съм прекарала така 20минути и като отворих очи бях по-лека от въздуха...страхотно....снощи спах като бебе, а днес се чувствам доста добре  :) Благодаря ти!

p.s. За всички, които още не са се възползвали от iTunes - освен Birdsondradio има още няколко за релакс - препоръчвам Calmradio.com - SPA Channel  ;D

Привет на всички, sara tavares моля те пиши ми, за каква терапия става въпрос, за да пробвам и аз, явно нещо не съм прочела, защото снощи след като се унесох трудно в сън, па се появи отново и аз станах и пак изпих един ривотрил, а не искам да продължа да се тровя и по принцип имам много неспокоен сън цяла вечер телевизора трябва да ми работи и ту гледам, ту спя, но то е един сън и това ме отделя от съпруга ми понеже той не може да спи на телевизор и спим в отделни спални, така се страхувам че ще се отчуждим. :(

тото,това не е терапия,просто начин да релаксираш  :) аз лично го правя с приятна музика, като песента на птичките и успокояваща миризма на лавандула...затварям си очите и се отпускам изцяло,без да мисля за нищо  :) от време на време само си казвам по някоя друга надъхваща реплика от рода на "Обичам себе си и се приемам такава каквато съм" ;D

Много се радвам, Sara! Много добре си се ориентирала, това е пътят! :)

Тото, просто изпускай контрола от време на време. Започни с малките неща и върви поетапно нагоре, докато стигнеш до ПР. Защо не си запишеш на един лист (или два, или повече  ;D) - кои са нещата, които трябва да контролираш в живота си. Опиши и дребните и започни първо с тях. Ще ти дам един пример. Аз също имах проблем с контрола и оттам имах перфекционизъм, все още съм си перфекционист, де  ;D, обаче сега гледам да уравновесявам. Примерно, много се дразнех, когато килимчето на банята ми не беше подравнено по мивката, направо излизах от кожата си. Обаче взех нарочно да го оставям да е накриво примерно, за да свиквам да съм извън зоната ми на комфорт, да не контролирам толкова нещата и да не се пристрастявам към перфектните обстоятелства. Трябва да ти кажа, че оттам тръгват много други промени и малко по малко контролът не ти е толкова важен. Не можеш да си представиш колко е важно да работиш по това, колкото и смехотворно да изглежда на пръв поглед.
А за релаксацията съм писала в предните постове, мисля, но при теб е важно да отработиш контрола.

Здравей,Радостина.Много добре си написала за "килимчето в банята".Аз също се дразня и то много ако нещо не е сложено на място у дома.В нас е като аптека.Мойте ми викат ,че съм била болна от мания за чистота,но как да им обясня,че това адски ме дразни.Имам приятелки,на които не им пука дали са си оправили леглото,или че не са си измили чиниите.Понякога им завиждам благородно.Все си викам да я карам по полека и да кажа майната му ...но не се получава!Другото което искам да ти кажа,и за което искам съвет е,че всяка сутрин имам кризи от рода на замаяност,стягане в гърдите,треперене,нереалност,скованост в мускулите,изтръпване.Пия 1/2 ривотрил само сутринта понякога ми помага,понякога не и така си карам цял ден.И страхът не ме напуска!Този страх от СМЪРТТА! ПА се върнаха след като почина баба ми,преместих се в друг град и започнах работа съвсем различна от моята.Но не веднага а година след това направих кризата,когато бях се успокоила вече,че всичко е наред.И така вече 2 г.Лятото бях се оправила започнах работа,но след като напуснах след един инцидент на работното място ПА се върнаха.Защо се върнаха след като 8 г. се чувствах добре??? ???И нямаше и помен от това.Знам,че ще спра ужаса като спре да ми пука какво чувствам.НО НЕЩО НЕ МИ СЕ ПОЛУЧАВА! И НЕ ЗНАМ ЗАЩО?ЗАЩО СЕ ВЪРНА ПАНИЧЕСКОТО СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ? Чакам да ми отговориш с нетърпение.

-

Да страшното е това, че днес сме добре а после,утре???????????А за мен напоследък нощите са страшни, няма заспиване, или просто в момента в който заспивам се събуждам от ПА, много е страшно когато си сам, защото вече ми е неудобно да будя близките си.Но надявам се да отмине по-скоро, а и навън е прекрасна пролет, така трябва да е и в душите ни.Само, че не винаги успяваме.Гледах предавенето за метода силва, някой прилагал ли го е?Каква литература е ползвал, моля споделете, или нещо друго, което Ви е било полезно за този пусти "самоконтрол" .Предварително Ви благодаря.
 честита първа пролет, много радост, здраве, слънчево настроение и позитивни мисли. 

Здравей ,тото.Мога да ти изпратя книгата на Хосе Силва по скайп.

Много благодаря, скайпа ми е jana.nallldjieva.Още веднъж хиляди благодарности и кажи ползвала ли си го?

Здравейте, прекрасна пролет нали ? Нека да ни донесе точно онази промяна , която всички заслужаваме. В момента чета една книга "Отвъд страха", Мигел Руис -толтекски пътеводител към свободата и радостта. Мисля , че има много успешни попадения, но не знам откъде може да се намери в нет а, но ако ви попадне струва си да и хвърлите един поглед. , видях че Радостина е публикувала една приказка и ще си позволя и аз да го направя като честитка за съживяващия се живот и природа с пожелание вски да намери крилете си отново :
Живял някога един ангел.Той имал прекрасни, ослепително бели крила.Такива светли, такива леки, че му позволявали да лети дълго и безотказно.Веднъж летейки над земята, ангела видял човек, който се нуждаел от помощ.Той разбира се, слязъл на земята и помогнал на човека. Човека дълго му благодарил, и се възхищавал на крилата на ангела.А после помолил да ги докосне.Ангелът му разрешил.Човекът, който бил обикновен работник, изкарвал прехраната си с двете си ръце, който били мръсни, и на крилете на ангела останало малко петънце.Но какво е за ангела едно малко петънце, той дори и не забелязал.
Когато ангела се приготвил да излети, човекът помолил за помощ в още едно дело.Ангела не могъл да откаже на такъв мил човек, и му помогнал отново, а човека отново благодарил и погалил крилата на ангела.И така те станали приятели, защото човека имал много проблеми, а за ангела не било проблем да ги решава бързо и лесно.Човекът винаги бил благодарен и винаги галил крилата на ангела.След време крилата на ангела станали съвсем черни.
Ангелът не можел вече да лети , а и нямал време, защото бил зает да помага на човека и с времето така привикнал към това, че забравил , че е ангел.Така си живели двамата…..
Докато веднъж в небето не се появил друг ангел.И този ангел, който бил на земята, го видял, и започнал да мечтае, че ако той имал крила, също би полетял и би покорил небесната шир.Той вече бил забравил, че е ангел…..
Ангела, който бил в небето го видял, спуснал се на земята и го попитал защо не излита и какво прави сред хората.В този момент ангела от земята си спомнил.Погледнал крилата си и се ужасил – те били черни, като нощта.Той разбрал, че всичката мръсотия на крилата му са чуждите проблеми и задачите, които били дадени на човека, за да се научи той сам да ги решава.Тогава тръснал крилете си, и всичката мръсотия паднала в краката на човека.
Двата ангела излетели в небето, а човека с възхищение гледал полета им и мечтаел и той да бъде , като тях……Но той бил човек, имал много проблеми, и бил длъжен да живее на земята и да ги решава…Мислейки така,човека тръгнал по пътя си а в съзнанието му бил полета на двата ангела, той постоянно мислел за тях, и му се искало да може да лети….и какво да види…
Той не разбрал, как спрял да мисли за своите проблеми, но те не изчезнали, просто започнали да се решават сякаш сами….Всички мисли на човека били за полета.Тази му мечта го окриляла.И той престанал да се бои от трудностите, напротив с радост приемал новите предизвикателства.И с всяка нова разрешена задача, ставал все по лек и ето, че забелязал, че краката му вървят по пътя едва, едва докосвайки земята.
„Какво става?” – замислил се той.
„Това са твоите крила!”- чул той, някакъв вътрешен глас.
„Как така, и аз ли съм ангел?”
„Да!Ти просто беше забравил това, а проблемите ти бяха дадени, за да могат да израснат крилата ти…”
Човекът бил щастлив.
Така в небето се появил още един бял ангел, а след него още и още се издигали един след друг красиви бели ангели…..И те ставали все повече и повече….И били радостни и се чувствали прекрасно, защото били щастливи от това, че могат да летят…

Много красива история..и много поучителна

Здравейте на всички! Здравей, Радостина! Гледах по телевизията за метода Силва. Там се казваше, че преди да заспиш имало някаква фака, в която трябва да визуализираш, и така да сбъднеш желанията си. Точно в тази фаза аз получавам деперсонализация. През деня вече ми е по-лесно да я овладявам, но през нощта е малко по-трудно. Искам да питам Радостина дали й се е случвало през нощта да изживява подобни неща и дали концентрирането върху даден проблем  не ни плаши и той да ни прехвърля в тази фаза, за която говори метода Силва. Дано въпросът ми да не звучи много объркан. Мила Радостина, ти как си? Горещи поздрави!

Здравейте, всички! Искам да ви кажа, че аз съм една от вас, едно нещастно събитие и моя лична трагедия - смъртта на годеника ми, отключи много тежка форма на паническо разстройство у мен, с такава агорафобия, която ме поставя всеки ден пред огромно изпитание. Живея много сложно и вече, по това време на денонощието съм капнала от умора, заради енергията, която съм изгабила в тревоги. След като Слънцето на моя живот си замина така неочаквано, се принудих да напусна града, лежах и по болници, втори месец съм нетрудоспособна, а имам най-прекрасната работа с най-прекрасните колеги, имам си собствено жилище и много приятели, с които така ми се иска да се видя и да изляза... мога да имам наистина прекрасен живот и го имах преди 2 месеца... животът ми за нула време се превърна в кошмар. Сега извървявам единствено крачките от колата до къщата и евентуално до терапевта, ако успея да стигна до него. Днес ходих да ми леят куршум и трудно потиснах желанието си за бягство, бях просто на ръба, изпитах силна деперсонализация и дереализация. Искам да бъда свободна от страховете си, за да продължа, дори и заради моя годеник, защото той много ме обичаше и не би искал да ме вижда такава.
За времето, в което съм в това състояние, изчетох доста книги, изгледах всички филми по темата, посетих психотерапевт, пих антидепресанти, хомеопатични, правих акупунктура и акупресура, лечение с мокса, леене на куршум, бях в манастир, бих камбаните, палих тамян, молих се на икони, китайска медицина, психоанализа и психодрама... всеки ден имам програма за справяне. Резултатите са доста колебливи и на моменти. Но все още продължавам да имам нервно-соматични прояви и вегетативна симптоматика: световъртеж, подкосяване на краката, сърцебиене, причерняване, до пълно колабиране. Преди няколко месеца с радост участвах в публични прояви в медиите, организирах кампании и работех с известни личности, нямах притеснения, обичах да ходя по партита и да водя социален живот. Днес съм се скрила от света, защото вместо да му се радвам, той ми се вижда едно безкрайно страшно място и ме е страх да остана в него  :(
Знам, че на вас това ви звучи познато. Чувствам, че от истинския живот ме дели една крачка, но незнам как да си избия от главата тази проклета мисъл, че ей сега ще ми прилошее и как да спра вегетативните симтоми, когато вземат да се появят. При мен няма точно панически атаки, а една постоянна агорафобия и тревожност, в готовност съм, че всеки момент ще ми призлее, докато накрая наистина ми се случи. Това е омагьосаният кръг, в който се въртя. Искам само да си върна нормалния живот и нищо повече. Да бъда пълноценен човек на 25 години и да правя всичко, което могат и останалите - да вървя по улицата, да пътувам в градски транспорт, да излизам да се разхождам, да пазарувам... но спокойно и уверено, а не с ужас и огромна доза адреналин. Възможно ли е...

Възможно е мила, ти си още толкова млада, всяка такава случка е изпитание за нас, побеждават силните, а доколкото чета ти си била силен човек и считам, че ще успееш да преодолееш и това, винаги така става, атаките се отключват от нещо преживяно, което ни разтърсва и мозъка търси утеха в тялото като го наказва.Просто трябва да имаш до себе си много верен човек на когото да се опреш, да можеш да го повикаш в трудните моменти, само да ти държи ръката и така ще настъпва в тебе успокоение, което след време ще можеш да правиш и сама.Лечението е дълго и упорито, съдя по себе си, имам спадове и възходи, но вече дълги години не му се давам.Не искам да те плаша, че боледувам дълго, но при всеки е различно ти си млада, амбициозна и живота тепърва е пред теб.Аз се радвам, че стигнах до точката, когато почти умея сама да преодолявам атаките "с малки изключения"
Успех, бъди силна, аз съм уверена, че ще успееш.Ние сме с теб и те подкрепяме.

Но нима животът не ме наказа достатъчно, като ми отне най-скъпото? Аз от някакви смешни симптоми не мога да отделя време да скърбя дори, толкова съм заета със себе си :-\
Когато ме е страх, не си мисля, че ще умра, напротив, сигурна съм, че няма - единственото, което си представям е как ще припадна и ще ме свестяват и няма значение къде съм и кой е наоколо - въпросът е, че някак си знам, че ще ми се случи пак. И когато това стане, си казвам ето знаех си! Много е неприятно, чувствам се като инвалид, а така ми се иска да съм свободна. В момента се намирам почти на брега на морето, слънцето пече и ако случайно се излъжа да изляза да се разходя, усещам такова напрежение, че не мога да се насладя изобщо на преживяването. И наистина ми е много странно как нямам абсолютно никакъв страх от смъртта - дори понякога я искам, за да се избавя от това. Никак не ме е страх, че ще умра, страх ме е да живея.

здравейте, сладурчета!:) нямаше ме известно време, но сега пак съм тук. бяхте започнали да ми липсвате вече :) честита пролет на всички! времето ще става все по-прекрасно и в следващите месеци ще работи за нас :) възползвайте се.

сега започвам да отговарям един по един на всички нови постове :

Mari, работата с контрола (перфекционизма, реда и пр.) е една от най-важните за всички, които имат някакви тревожности и страхове.
Кризите ти сутрин са причинени от генерализираната ти тревожност т.е. ти изпитваш нон стоп тревожност и тя ти се отразява на физическо ниво, дори когато на пръв поглед няма за какво да се тревожиш. И да пиеш хапче, и да не, все тая, затова по-добре да не пиеш. Моята теория е, че когато пиеш хапче, организмът ти става ленив и чака на готово да му се дадат сили. Но с усилие на волята, можеш сама да си дадеш сили. Мисля, че можеш да започнеш, когато се чувстваш напрегната сутрин, да си създаваш изкуствено добро настроение. Примерно, ставаш от сън, отиваш пред огледалото и започваш да се смееш или поне стоиш усмихната 5 минути и си повтаряш « Аз съм супер, чувствам се прекрасно, аз самата съм прекрасна, животът е прекрасен «. Самозомбирай се с хубави мисли постоянно, влияй си сама на себе си – ти го можеш и това е единственият път да контролираш какво ти се случва. С времето и тялото ти ще се отзове и симтомите ще изчезнат. После направи 5-10 минути гимнастика – с усмивка на лицето, мисли за всяко движение, докато го извършваш. Излез на терасата, вдишай чист въздух с усмивка, разтвори ръце и кажи : « Аз съм отворена да получа цялото добро на вселената ». После отдели 3 минути да послушаш птичките и да се порадваш на цъфналите дръвчета. Дотук са само 20-30 минути, а си свършила прекрасна работа за себе си. Това е пътят, мила Mari. Дерзай!

Хора, всяка сутрин отделяйте по половин-един час за себе си и правете нещата, които ви карат да се чувствате добре. Само така създавате добра основа за целия ден.

А за смъртта – смърт няма. И когато се научиш да работиш със себе си, сваляйки пласт по пласт от натрупаните изкуствени неща и маски около твоята дълбока същност, съвсем естествено ще разбереш, че смъртта е просто още едно събличане на всички илюзии за това какво представляваме и завръщане към дълбоката ни същност.

Не може да спре да ти пука какво чувстваш, докато не си изясниш, че няма за какво да те е страх. ПР ти се е върнало, защото дълбоко в теб страховете си стоят. Преди време се е случило нещо навън, което ги е притъпило и сега, когато отново имаш някакъв проблем, то се връща. Защото начинът да се справиш с ПР не е да дойде принц на бял кон да те спаси, нито да спечелиш от тотото, а да се справиш ти сама с вътрешния си свят.

DG, съгласна съм с това, което казваш. Когато имате ПА, си го преживейте пълноценно и толкоз ? След това мислете за други работи, а не за следващата криза или за отминалата такава. Достатъчно е, че имате кризи, не им отделяйте и времето си след това. Концентрирайте се върху хубавите моменти. Иска се само малко воля и концентрация, за да изместиш фокуса на вниманието си върху нещо друго. Или  ако твърдо сте решили да се справите с ПА, вземете твърдо решение да не отделяте повече от примерно 10 минути на ден, за да мислите върху проблема си. Те са достатъчни, за да напредвате по малко

Тото, ако вече си намерила няколко начина за справяне, първо ги прилагай известно време (примерно месец-два), преди да отиваш към друга практика или учение. Казвам това, защото имаме склонност да бягаме от необходимостта да извършим някакво действие, за да решим проблема като извършваме действие след действие и се “правим” на заети – четем поредната книга за това, оплакваме се на поредния човек, изпробваме поредния метод и мн.мн.други. Няма лошо, но първо трябва да сме приложили докрай нещата, които знаем. Защото имаме склонност да ги претупваме – да тръгваме с голям ентусиазъм да правим неща, които знаем, че ще ни помогнат, а после да посърваме и да не ни се правят толкова, да спираме да вярваме, че точно това ще ни помогне и да търсим друго – а после и към него да се отнасяме така. Аз съм почти сигурна, че каквото и да изберете, то помага, стига да се прави ревностно и докрай. В тази тема съм пуснала МНООООГО неща. И ако някой търси другаде, преди да ги е приложил, означава, че бяга ?

А за ПА по време на заспиване, ще пиша малко по-долу

Mara, много хубава приказка! :)  :-*

Скъпа Delicacy, ти напредваш с шеметна скорост и това е така, защото си една от малкото, която от самото начало взе решение, че ще практикува и ми задаваш конкретни въпроси, вместо да “бягаш” с излишни разсъждения и оплаквания (не укорявам никой, просто посочвам правилния път накъде е ;)(:)

Когато човек се унася преди да заспи, а също и няколко мига преди да се събуди, той установява връзка с подсъзнанието си и ако там има страшни неща, те започват да изплуват. Когато имах ПА, те бяха и през деня и през нощта. След това, когато се справих с тези през деня, останаха тези през нощта. Защото през деня ти работиш съзнателно и ги контролираш (дори да се оставиш, без да ги контролираш, както съветвах дълго, също е контрол, защото се извършва съзнателно). Докато през нощта, съзнателният контрол е напълно изпуснат – тогава работи подсъзнанието. ОБАЧЕ! Когато започнеш да се справяш с пристъпите през деня, изпускайки съзнателно контрола, това малко по малко започва да се натрупва в подсъзнанието ти като схема за справяне. И след време подсъзнанието ти ще започне да я прилага автоматично т.е. самичко ще изхвърля пристъпите навън, без да се налага да ги преживяваш т.е. ти само ще стоиш и ще гледаш как те излизат, докато спиш, но няма да се страхуваш (аз в момента излизам точно от тази фаза). Невероятни неща ще започнат да ви се случват, докато спите (в сън и полусън), защото енергийно започвате да се справяте, жизнената ви енергия започва да тече правилно и да отпушва всички блокажи и потиснати истории. Виж колко е удивителен механизъм нашият организъм! Ти му задаваш съзнателна програма с едно твое съзнателно предприето действие и той започва автоматично да я изпълнява в един момент и да се самопречиства.

Има и две други неща, които искам да ви кажа за тези фази. Едното е, че ако си визуализираш хубави неща всяка нощ преди да заспиш, посаждаш семенцето в подсъзнанието си и то един ден ще изникне. А сутрин или през нощта, когато се събуждаш, често първата мисъл, която ти хрумне е много интуитивна.

И Delicacy, още нещо, специално за твоя случай, мисля че съм го казвала вече – много хора не могат да спят или да медитират, защото в това полусъзнателно състояние излизат неща от подсъзнанието, които ги плашат. Все още има нещо, което те плаши там, вътре и ти знаеш кое е. Просто иди и се сприятели с него, поговорете си – то е там, за да те научи на нещо.

Прегръщам те

Мила Scorpi,
Отговорих на личното ти съобщение. Тук искам само да добавя нещо. Какво те притеснява в това, че като излезеш на улицата и ще припаднеш примерно или ще ти стане лошо? Не вярваш ли, че има добри хора, които ще ти се притекат на помощ и ще ти помогнат? От излагането ли те е по-скоро страх или от това, че няма да има кой да се погрижи за теб? И още един въпрос – можеш ли да се оставиш на други хора да се грижат за теб т.е. да те видят слаба?

Ии, естествено, че ще си върнеш нормалния живот! Щом си го имала и си още толкова близко до него, а същевременно си осъзната какво ти се случва още от сега – много бързо ще излезеш от схемата на страха, гарантирам ти! Хората, които страдат от години и не могат да се справят, са им били нужни години, преди да осъзнаят какво се случва с тях и какви са начините да се справят – нека споделят тези, които от години се борят. При теб е различно, усещам го, не се притеснявай. И ще видиш колко много ще се радваш да живееш, когато поемеш отново контрола над живота си. Ще започнеш да забелязваш неща, за които не си и подозирала преди. Ще промениш цялостното си отношение към живота и ще се научиш да бъдеш щастлива.

И още нещо. Никой не те наказва. Няма такъв наказателен и отмъстителен Бог, живот, Вселена или както и там го наречем. Ако някой може да ни накаже, това сме самите ние. Не сме длъжни обаче да го правим. Правим го, защото такава схема имаме в главата си и й се подчиняваме. Но ние решаваме дали това да бъде така. Всичко е в нашите ръце.

Целувки  :-*

Този въпрос за страха ми бе зададен и от терапевта - не мога да обясня от какво точно ме е страх, като изляза... просто вече със самата идея ми е станало лошо... и съм пред припадък. Мислех и по двата варианта и сякаш не е нито заради срама, нито за това, че няма да ми се помогне, може би най-вече е страхът от онова усещане, което не искам да преживявам отново - просто физически ми е мн гадно като ми се случи и после се чувствам мн изтощена.  :-\ Чисто и просто не искам отново да ми става зле и затова избягвам ситуации, в които смятам, че може да ми се случи. Ако проблемът е в хората, няма ли да е логично да го изпитвам и вкъщи, когато имаме гости например? Мне, не мисля, че са само хората. От самия припадък ме е страх. Не съм споменала, но приятелят ми страдаше от епилепсия и имах доста притеснения около неговите пристъпи, само че при него не бяха осъзнати и ги виждаха околните, при това бяха доста дискретни... защото имаше малки припадъци, правеше поне по няколко на ден. Може това да е оказало влияние, макар че тогава никак не съм мислила за себе си, по-скоро се бях стегнала, заради неговото състояние. Иначе си мисля, че състоянието на безпомощност, в което изпаднах на няколко пъти, когато ми прилоша в работата, активизира тези мои страхове и най-вече последната случка. Не мога да си я избия от главата. Не знам защо, но не успявам да трупам позитивния опит, а броя само пътите, в които ми е призлявало, сякаш само те ще се повторят.
Страхувам се, че с това наистина ще съсипя живота си - моя и на околните. Сега правя списъци на майка ми какво да вземе от магазина, моля я да ми носи обяд, абе унизително е. Не, не искам такъв живот определено. На тотална зависимост, защо?
Иначе да, бих се радвала и на най-малките неща, стига да съм свободна от тези негативни чувства. Искам да споделя обаче и още нещо, което ме притеснява - обикновено в първите дни на цикъла ми е ужасно лошо, кръвното ми пада и тогава почти през целия ден ми е черно и съм на границата на припадъка, в тези моменти е съвсем нормално да ми прилошее. Преди просто се стараех да избутам дните и да не обръщам внимание, но сега ми е изключително трудно с това ПР, та се чудя дори да овладея страховете, как ще се справям в тези дни, когато наистина ми е зле, така че да не се уплаша отново и пак да се започне?!

Scorpi, ако проблемът е в хората, не е задължително да го изпитваш и в къщи, когато имате гости, защото вкъщи ти е зоната на комфорт, там можеш да срещаш хора. Но извън къщи ти е извън зоната, където се чувстваш защитена. Та аз мисля, че от една страна проблемът е в хората – страх те е да не те видят под определена светлина. И дали това не идва от факта, че ти самата си виждала приятелят си в тази светлина – безпомощен един вид, когато е имал припадъци. И тук е много важен въпросът, на който не ми отговори - можеш ли да се оставиш на други хора да се грижат за теб т.е. да те видят слаба? Подозирам, че обичаш да изглеждаш силна и не искаш никой да те вижда слаба. Или греша? Не си ли от типа хора, които по-скоро обичат да помагат на другите, отколкото някой да помогне на тях? (Аз съм от същите, така че не се притеснявай  ;D)

Какво има толкова унизително майка ти да се погрижи за теб в момента? Това няма да продължи вечно. Трябва да се научиш да се оставяш да ти помогнат.

За цикъла ти го разбирам, преживявала съм същото. Когато имах ПР вече и най-малкото неразположение се обръщаше на пристъп. Обаче пък това си има и позитиви, защото веднъж изкарах нещо като болест, без да го приемам като такова, защото през цялото време си мислих, че е ПР и че си внушавам и успях без хапчета да преборя само с добро настроение и самовнушения вирус, който беше покосил половината страна. Едва след като се справих, разбрах, че съм го преболедувала.  ;D

Не бягай от това да ти стане зле. Няма как да избягаш от нещо в този живот. Ще си помислиш само че си избягал и в следващия момент то ще те потупа по рамото. Срещни се с него. Това е единственият начин. Криенето не е решение и ти много скоро сама ще стигнеш до това, защото виждам колко дейна си била. Няма да можеш дълго да стоиш така и да не се пребориш ;) Преживявай го, докато спре да ти въздейства. Това е начинът.

Не ми е приятно да се грижат за мен, предпочитам аз да се грижа, така е. Затова си имам животни - кучета и рибки, затова искам да съм майка, затова бях и с мъж, който имаше нужда от грижите ми, може би и заради това съм специализирала в тази насока - просто обичам да съм полезна. Но нима това е грях? Би трябвало да е положително качество, с колко егоисти е пълен светът?
А ако грижата е контрол, нещата са ясни. Но кой Скорпион не иска да контролира всичко и всички, да им налага волята си и да е винаги прав? Може би искам да си върна контрола или поне самоконтрола. За да управлявам живота си, а не той мен.
Сигурна съм, че мога да помогна на хиляди като мен още тук и сега, само не и на себе си  :(

това е една тема, която исках да засегна много отдавна. темата за хората, които обичат да помагат и да се грижат за другите, но не могат да се грижат за себе си и да си дават това, което трябва. естествено, че да помагаш е положително качество, но първо трябва да можеш да се погрижиш за себе си. как точно ще помогнеш на някой, когато не можеш да помогнеш на себе си? хората усещат, че ти не си се справила за себе си и ти нямат доверие. знаеш ли, че когато помогнеш на себе си и си щастлив, без да правиш нищо, хората около теб сами започват да светят и да се променят? а и ти самият нямаш толкова сили, когато не се грижиш първо за себе си. не напразно в самолетите казват: "при разхерметизация на кабината, ако сте с дете, първо сложете вашата маска, а след това се погрижете за тази на детето". защото ако първо гледаш детето, има голяма вероятност и двамата да пострадате. трябва първо ти да си добре, за да са добре всички, които подкрепяш. нужна е известна доза егоизъм, за да можеш да помагаш. "егоизъм" е една от криворазбраните думи. също и "мъченичество, изкупление и жертва", които стоят от другата страна.

можеш да управляваш живота, единствено когато му се подчиниш. той има правила, духовни закони. само подравнявайки се по тях, ще можеш да имаш каквото поискаш ;)

успех

Искам да допълня, че аз съм стигнала до там, че мисленето ми се изкриви и когато видя хората да вървят спокойно по улицата, едва ли не си мисля, че те не са наред да не се страхуват, че ще им прилошее... много ми е странно как не ги е страх?! И другото, което забелязвам, е че ми е трудно да гледам филми, които не са заснети в домашна обстановка - ако действието се развива вкъщи, си казвам: Чудесно, в безопасност са! Но ако решат да излязат, се чудя дали ще могат да се върнат и какво ще правят, ако им прилошее по пътя. И това ако не е лудост! Сама се изумявам от себе си, понякога ми става смешно, друг път никак не е забавно...

Радостина, блягодаря ти! Много съм доволна от обущаването си с теб! ти ме наведе на доста размисли и прозрения, разчовърках мозъка си.
С послединте си постове, например се замислих кога получавм деперсонализация и осъзнах, че това става, когато искам да се покажа в блестяща фора, а имам съмнение, че това не е така.Явно трудно се оставям в ситуация някой да се грижи за мен или по-точно казано, страхувам се да се оставя, нямам доверие.Особено се пиртеснявам някой да не ме критикува или пък да не ми се присмее. Винаги стоя на тръни и оттам  ми се появява и деперсонализация.
На момент ,когато си позовля да поискам нечия помощ и ми откажат още повече се затварям в себе си. Как да се справя с това, според теб? Сърдечно ти благодаря, че ми помагаш! Поздрави :-* :-* :-* :-* :-*

Scorpi, и на мен ми се е случвало нещо подобно. Чудех се как няма лекари по обществените места и как пенсионерите примерно имат смелостта да се разхождат свободно - ами ако им стане нещо. Струваха ми се много смели  ;D

Това ще отмине, не се притеснявай. Може да се възползваш от ситуацията и да погледнеш на света от друг ъгъл - да осъзнаеш как от цялата палитра на действителността, ние виждаме само това, което се случва в душата ни. Има от всичко, но вътрешният ни прожектор осветява само определен ъгъл от реалността  ;)

Delicacy, и аз ти благодаря за признателността и за това, че нещата, които пиша и които съм изживяла имат смисъл за някой.  :)

Мислех върху това, което ме питаш.. Много е трудно. Просто трябва действие. Когато те е страх да се оставиш някой да се грижи за теб, просто го направи, прави го няколко пъти, докато не ти е такъв проблем. Ти си свикнала да си в блестяща форма, както казваш, да си силна и да се справяш сама - това е станало зоната ти на комфорт. Необходимо е да започнеш да излизаш от нея малко по малко. Всъщност ти го правиш, но съпротивата ти е толкова силна, че получаваш деперсонализация. Нали каза, че вече не ти е такъв проблем това? Продължавай да излизаш, докато не ти се очертае една нова зона на комфорт, но вече ще включва и това някой да се грижи за теб или пък да те види слаба или нуждаеща се. Всъщност, когато човек е уверен в себе си, той няма проблем с това някой да го види слаб, защото знае, че е слаб само на момента, друг път се справя отлично. Така че, няма как да избягаме от действието с мислене  :D Просто трябва да го направим.

А за критиката и присмеха е същото. Когато си уверена в себе си, нямаш проблем с това. Ако някой те критикува или ти се присмива, това не е заради твоите качества, а  заради живота, който този човек е живял от раждането си досега. Той те вижда според начина, по който е живял - това е изкривено виждане. Знай със сигурност, че проблемът не е в теб. А пък ако все пак започнеш да се самообвиняваш и да ти става криво, просто изключи мислите си и се слей с нещо хубаво - звук, аромат, гледка - разтвори се и се пречисти. Ти знаеш как - наблюдаваш мислите си (както наблюдаваш емоцията деперсонализация), без да ги следваш и те изчезват, после - концентрираш цялото си внимание върху избраното и стоиш в него, без да мислиш, само чувствай красотата  :) След десетина минутки няма да ти пука кой какво е казал, защото ще си се свързала с вътрешния си център, там, където си в хармония с всичко.

Това ми хрумва засега.  :)  :-*

Радостина, искам да те попитам , след лекарствата кое е най-важното, в смисъл, обясниха ми, че начина на мислене е най-важното нещо в борбата с ПР. Между другото имам чувството, че лекарствата, които взема съпруга ми са вълшебни. Той просто се промени, преди два дни отиде на тъпжеството на детето в училището, без никакъв страх, той не иска да се хвали, но усещам, че няма панически атаки от доста време. Той вярва, че ще се оправи /не казвам излекува/, благодарение на лекарствата и най-вече на волята си. Просто е решил да си променим живота и ужасното паническо разстройство повече да няма нищо общо с нас. Ако искате ми пишете, имам нужда да си споделя с вас. Пожелавам ви никога да не изпитате чувство на страх и безпокойство, аз не съм като вас, но от доста години живея с този ад.

Мила, Радостина , благодаря ти!
Що се отанся до моята деперсонализация, аз наистина вече не се страхувам толкова силно, пиремам я като обикновен симптом на силна тревога и толкова!Не се плаша от нея.. Исках само да споделя,че осъзнах, че тя се появява, когато се чувствам несигурна в себе си. Сякаш искам да избягам от мястото където съм и потъвам . Затова ситгнах до извода, че за да намалее симптома на деперсонализация трябва да не се притеснявам толкова от забележки и да променя поведението към другите. Определено искам да кажа, че ти ме наведе на тази мисъл и да осъзная каква е причината за деперсонализацията ми. И съм ти благодарна! При мен деперсонализацията е най-силния симптом при ПР, затова е и толкова важно да открия първоизточникът й.
Възприела съм, че за да ме приемат дригути трябва да изглеждам успяваща, ох това ми е болката и се чудя, как да сменя модела на мисленето? Поздрави! :-*

Delicacy, аз съм изпитвала доста често в банята едно такова чувство на нереалност, не знам дали това е деперсонализация, но се улавям как извършвам механично движения - примерно държа сапуна и се къпя, но все едно не се случва сега, все едно не е реално, в момента аз не съм там и точно в този момент чувствам, че съм никъде. И все едно изключвам, спя или и аз не знам какво точно, но не съм там, въпреки че продължавам да извършвам обичайните действия, вече не ги осъзнавам, не знам нито къде се намирам, нито какво правя... случвало ми се е няколко пъти и в градски транспорт, така като се замисля май това са ситуациите... може би и в други, в които съм била силно притеснена, например сред хора, на които искам да се харесам и да кажем им говоря много смислено, но пак ми се струва отдалечено това, което става, все едно се наблюдавам отстрани... много ми е трудно да го опиша с думи. В тези моменти има някаква градация, в която започвам да осъзнавам какво изпитвам и се плаша, при което си повтарям: "Тук съм, това се случва сега, правя еди какво си" - т.е. опитвам се да се върна в действителността, да се вкарам в нея обратно. ЗВучи ли ти познато? Винаги съм се чудила какво е, но може би чак сега си давам сметка, че май е симптом на ПР. Понякога съм така, когато съм много уморена, но сама в банята защо? Тогава пред никого не се представям, сама съм! Може би символизира нещо - дали защото оставам с мислите си или защото имам нужда да изключа за момент? Не мога да разбера това, което се случва, някаква форма на промяна на съзнанието ли е или изпадане в безтегловност? Сякаш душата ми отлита нанякъде... То е същото, както когато щастието ти се усмихне и ти се случи нещо много хубаво - толкова, че чак не ти се вярва и се чудиш истина ли е... и сякаш политаш, само че тогава е приятно ;)
Сетих се и за още една ситуация, в която ми се е случвало - по време на секс. Може би защото тогава има определена загуба на контрол - например ако се отдадеш на усещането... в такива моменти съм се отдръпвала, за да осъзная какво ми се случва, ставам да пия вода, за да дойда на себе си и т.н. или просто изтърпявам и чакам да отмине. Интересува ме на някой друг случвало ли му се е и деперсонализация и дереализация ли е това?

да, skorpi, това е усещането на деперсонализация. Аз го изпитвам, когато се чувствам застрашена от нещо и съзнанието ми веднага включва на него. Изпитвала съм го и в банята и по време на секс. Това са ситуации, където не мога да се измъкна, когато поискам, представяла съм си този факт  и съм получавала деперсонализация. Както споделих и с Радостина, смятам че това чувство на деперсонализация е резултат да не се изложа пред някого. Поне засега мисля така, ще продължа да го анализирам и ще видя докъде ще стигна!

Ясно. Благодаря ти за отговора, това донякъде ме успокоява, поне най-после си обясних какво е, а и знам, че не се случва само на мен. Може би се появява в моментите, в които искаме да се представим добре, но не сме сигурни, че ще бъде така... А ти как успявам да го анализираш? Аз в такъв момент съм напълно изключила и съм на автопилот и няма как да го наблюдавам или нещо такова, защото все едно просто ме няма?! Съзнанието ми го няма. А когато отново се появи, всичко вече е минало. Същото важи и за моментите на прилошаване. Тогава, каквито и техники да съм усвоила предварително, не успявам да ги приложа, защото като ми стане черно пред очите, аз не знам какво ми се случва, пак съм като в безсъзнание. Нито говоря, нито правя нещо. Само евентуално чувам гласовете на другите около мен, но не мога да им отвърна. Блокаж съм.

 Аз също съм се чувствала нереално в банята, както и след секс....в началото много се стрясках какво всъщност става с мен,но после спрях да му обръщам внимание и то като,че ли изчезна....и аз си помагам с фразички като "тук съм,няма нищо страшно,все пак се къпя"  :)
А мислите за другите хора, как си вървят спокойно,как не се притесняват от навалицата в градския транспорт и по улиците,от пътуването със самолет - постоянно ми минават през главата, но ги използвам като един вид надъхване - щом те могот, значи и аз мога  :)
При мен има страх от това да не се изложа е доста голям....

кой ти каза че не се страхуват, страхуват се но просто не го показват иначе и тях ги е шубе, ти виждаш всички като цяло една гора хора и така и другите виждат теб и и другите до теб като една тумба от хора която не се страхува а иначе всеки по отделно се страхува

toni_d,права си, защото нещата не са такива, каквито изглеждат. Хората, които са около мен, но не знаят какво изпитвам, никога няма да допуснат какви страхове имам... и през ум не би им минало. Във Facebook мога да прочета коментари от сорта на "я, колко си свежа", "много добре изглеждаш на тази снимка" и т.н.,а аз съм се снимала на една крачка от колата и нямам търпение пак да се скрия в нея на сигурно... сигурно по улицата се разхождат и други такива... знаеш ли, когато приятелят ми си отиде, почти нямаше човек, който не дойде да ми каже кой близък е загубил и какво е преживял. Хора, за които си мислих, че идея си нямат. Оказа се, че не е така. Затова не вярвайте на фасадата, тя доста често е лъжовна. Зад една усмивка се крият много сълзи понякога... има много, много като нас, но го крият, по същата причина, по които и ние.

Mary,  аз не съм привърженик на лекарствата срещу страхове и депресии, защото имат временен ефект и правят организма ни ленив. Ние имаме ресурса да се справим вътрешно с всеки проблем и когато го направим – това е трайно и ни носи голямо удовлетворение, дава ни сила. Иначе сме зависими от външните обстоятелства – при всяко тяхно вълнение и сме пак в кюпа. Затова и тук има толкова много хора, които временно са нямали ПР, а после – пак. Те са нямали временно, защото или са били на хапчета, или нещо хубаво им се е случило в живота. Но пак казвам – ние имаме вътрешния потенциал да се справим сами с всичко, независимо от обстоятелствата. Просто ни мързи. Лесният начин е да вземем хапче или да дойде принцът на белия кон и да ни спаси. Обаче така развиваме зависимост от хапчето, принца или благоприятните обстоятелства. А можем и без тях. Иска се само воля, упоритост и работа. Също малко мъдрост или голямо сърце не са излишни :)

Според мен, съпругът ти да се възползва от доброто си благоразположение сега и да поработи над себе си – неприятните черти в характера си, неприемането (на неща в себе си, в другите, в заобикалящата го среда и пр.), грижа за тялото си – спорт и здравословна храна, изграждане на добри взаимоотношения, работа върху контрола и мн.др. – за много от тях съм писала тук. Независимо, че съм се адресирала към определен човек, за всички важи едно и също, просто всеки трябва да си намери нещата, които не са отработени в него. Това е пътят, друг няма. :)

Delicacy, обществото ни е втълпило, не само че трябва да сме успяващи, но и как изглеждат успяващите. И ние сме нещастни, ако не изпълним този модел. Но ние всички сме различни, уникални и не можем да се напъхаме в един и същ модел. Всеки е успешен по своему, а някой не са (според разбиранията на обществото) – но какво от това ?? На кой му пука ? Само на нас. Мирът е в наши ръце.

« Да прегърнете слабостите си е същото като да приемете себе си, а няма нищо по-привлекателно от човек, който се чувства удобно в кожата си. «  Знаеш ли, хората не са привлечени от брилянтните безгрешни хора, а от естествените – тези, които приемат себе си такива, каквито са, независимо, че не са перфектни. Точно това е очарователното – да знаеш, че не си съвършен, но да си ок с това, да се чувстваш удобно в кожата си.

Пътят към спокойствието е да се приемем такива, каквито сме – с всичките си силни и слаби страни, любовта и омразата, които изпитваме, нещата, които не приемаме в себе си.  Всеки път, когато се укориш за нещо, си казвай “Аз обичам и приемам себе си точно такава, каквато съм”. Става бавно, но друг път няма. Приемай се – с всичко, което носиш в себе си. Прави го за всяко дребно нещо, за което се сетиш, че се критикуваш. И с времето ще ти стане навик.

Scorpi, деперсонализацията е емоция. Може да се случва по различни причини – изключване от умора, притеснение от други хора и пр. В банята й е едно от приятните места да се появи :) Въпросът е да не й се поддаваш.  Наблюдавай я като интересен феномен, но без да мислиш (защото ако започнеш да мислиш, има вероятност да се изплашиш). Гледай на нея като приятелка. Можеш дори да й кажеш с дружелюжбен тон: “Ооо, приятелко, пак ли се появи, здравей” . Научи се да живееш с нея и тя ще те напусне :) Все пак това е много по-леко състояние (защото можем да го контролираме и да изчезва), отколкото примерно гледали ли сте Красив ум? Там човекът трябваше да се научи да живее с халюцинациите си (виждаше несъществуващи хора и в началото дори ги мислеше за реални), за да е спокоен, въпреки че те не изчезваха. Щом той успя, какво остава за нашите състоянийца .. :)

Спомена нещо за секса и за загубата на контрол – много ми е интересно – искам да попитам всички тук – КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО ВИ КЪМ СЕКСА И СТИГАТЕ ЛИ ДО ОРГАЗЪМ?:) Струва ми се, че невъзможността да изпускаме контрола води до невъзможност да се отпуснеш максимално по време на секс, защото оргазмът е едно от най-големите изпускания на контрол (другите са раждането и смъртта). А оттам и сексът става не толкова привлекателен. Тук се намесват и други неща - като липсата на ОТНОШЕНИЕ към нещата и др., но нека чуя мнението ви и можем да го обсъдим :) Тъкмо ще се разнообразим малко :)

При мен го има този проблем със секса...Толкова искам всичко да е под контрол,че забравям да се отпусна и да се наслаждавам на удоволствието...а оргазъм - това е френска дума  ;D В един момент даже и желанието ми за секс се беше изпарило, защото не ми доставяше никакво удоволствие

Понеже аз повдигнах въпроса със секса, който наистина ми се струва важен, ще се включа в разискването му.  :)
Аз не мога да споделя сексуален опит след инцидента с приятеля ми, защото той беше последният мъж, с когото съм правила секс... спомням си, че в началото плачех и за това, че повече никога няма да ме докосва и бях твърдо убедена, че никой друг няма да може както него, само от мисълта ми призляваше. Обаче си дадох сметка колко много ми вреди това, дори и само от гледна точка хормони. Мисля си също така, че и еуфорията от приятните изживявания с него преди ме е поддържала и "ваксинирала" срещу депресии и ПР... и когато изведнъж рязко се промени всичко, проблемите започнаха. Всички лекари и близки дори се изредиха да ми обясняват колко важно е да си върна сексуалния живот, за да възстановя изгубения баланс, но аз за момента не съм го направила, но поне съм по-добре настроена от преди.
Иначе, съдейки по предишния ми опит и зодията ми - Скорпион, съм доста сексуална натура и влагам точно толкова емоции, колкото и във всичко друго, раздавам се докрай. За мен сексът е докосване до един непознат и вълнуващ свят, но от него не се страхувам. То е като бягство от реалността, но най-хубавото бягство... това винаги ме е зареждало с положителна енергия. На въпроса с оргазма - да, стигах мога да кажа всеки път с приятеля ми, защото в това отношение много си пасвахме. За съжаление сега трябва да започна от нулата и като се има предвид колко самотно живея, нямам големи шансове скоро да споделя новия си опит.  :(
За контрола - опитвала съм се да доминирам и да съм активната страна, за да не чувствам загубата на контрол, обаче понякога ми е било приятно и да се предавам, ако мога така да се изразя. Като цяло това не ме е тревожило. По-скоро ме интересува влияе ли сексът на лечебния ни процес и дали е важно да се включи в терапията  ;D

Да се включа и аз по въпроса за секса. Аз също се наблюдавам и трудно се отпускам, да не кажа, хич. Предпочитам да бъда пасивна, активността още повече ме натоварва. Така като говоря се замисля, че по верме на секс изглиждам май като на изпит. А за оргазма е още по-труден въпроса и там се напрягам и сигурно затова се получава и толкова трудно. Но това зависи  и от партньора, много е трудно да намериш човек, който те предразполага да се отпуснеш. И напрежението е постоянен спътник. Радостина, мислиш ли, че това е причината да получавам деперсонализация понякога по време на секс и тя се дължи на това напрежение и на невъзможността ми да се отпусна?

scorpi, ти не си типичен случай на ПР и затова при теб нещата са малко по-различни.

delicacy, казваш, че по време на секс изглеждаш "като на изпит". мисля, че за теб е много важно какво мислят хората за теб. и в секса - какво ще си помисли партньора ти за теб. затова те е страх да се отпуснеш и предпочиташ да си пасивна. активността е прекалено излагане на показ: "виж ме как се справям". не би го понесла :) виж как това, с което имаш проблем навън, се пренася и тук. писала съм ти за това как можеш да се справиш (с критиката и общественото мнение), няма да се повтарям. предполагам, че едно и също нещо се пренася в много сфери на живота. и хубавото е, че справим ли се с него в една сфера, то моментално сме се справили във всички - с един куршум - два заека :)
и може би получаваш деперсонализация по време на секс по същата причина, поради която я получаваш, когато някой те критикува.

sara, при теб, според мен, именно ОТНОШЕНИЕТО към нещата липсва. нали се сещаш - да вдъхнеш аромата на нещо и това да те изпълни с наслада, да умееш да си припомниш допира на копринена дреха до тялото ти и това да те накара да настръхнеш от удоволствие - ей такива неща - сенсуалност (не знам дали има такава дума на бг - може би чувственост един вид)

мисля, че повечето хора със страхове, им липсва сенсуалност, но не съм сигурна - засега е само догадка. и аз преди бях така - гледах да придобивам външни неща, които да ме правят щастлива, да трупам, да имам, да съм навън, да имам външни преживявания. сега се уча да се радвам на нещата, които вече имам, те са в мен и винаги ще бъдат в мен. да не търся навън, а да се радвам на това, което е в мен сега. това носи много повече и много по-трайна удовлетвореност.

не съм сигурна, но мисля, че за да изпиташ оргазъм (когато не си задължително сексуална натура), трябва да можеш да се наслаждаваш, да преживяваш дълбоко тези дребните неща, защото те усилват удоволствието.  ::)  :-*  :-\

На мене ми се иска да вметна и нещо друго, което според мен е важно. Ако ние с ПР толкова силно се интересуваме от оценката на другите за нас, това означава, че постоянно се стараем да изглеждаме добре в очите им: като се почне от грижи за външността, успехи, работа, та се стигне до секса и семейния живот - ние ще сме удовлетворени тогава, когато се справяме максимално добре с всичко и получаваме аплодисменти за това - бас държа, че тогава никой от вас не получава ПА, нали така? Аз лично винаги съм се стремяла и съм успявала да бъда първенец във всичко, да съм в ръководната, успешна позиция - като малка в училище, после в университета, в работата, в семейния живот... винаги бях откличничката, перфекционистката, най-чистата и подредената, най-интересуващата се, най-привличащата вниманието, най-активната и изявяваща се във всички възможни полета... но никога в сянката. Сякаш да трупам отличия е моя най-важна цел и стремеж. Да бъда харесвана явно е било от голямо значение за психическото ми състояние. Сега, когато съм в позицията на слабата, се появява ПР, защото от силна и независима съм се превърнала в крехко и ранимо момиче. Като едно безпомощно дете.
И в този смисъл, ако се върнем пак на секса, това също е поле, на което можем да търсим признание - че се справяме добре и носим положителни емоции на някой друг. Обаче едно и също ли е чувството, когато си лягаме с човек, в когото сме влюбени и който също ни обича? Аз мисля, че най-истинска съм пред онзи, който е влюбен в мен, защото знам, че той ме обича точно такава и това ме прави уверена. С него мога да изпитам удоволствие, защото не се налага да се преструвам и притеснявам от каквото и да било, защото каквото и да направя, за него пак ще е прекрасно - нали гледа през розовите очила на любовта? Тогава мога да спра с тревогите как изглеждам, добре ли се справям, ще му хареса ли това... и с тялото си мога да му кажа: Аз не се страхувам и се оставям в ръцете ти, прави с мен каквото искаш, защото аз ти вярвам и знам, че и ти ме приемаш.  ;)

оо, да, това е тема, която не сме засягали, но съм чела, че от ПР страдат най-успешните и самостоятелни личности. аз също винаги съм била най-добрата във всичко, най-харесваната, най-нестандартната и пр. винаги съм намирала начин да бъда "най-" и ми е било дискомфортно в компанията на някой, който има потенциал да е повече от мен в някаква област. все съм изпитвала необходимост да му се докажа, че все пак съм повече от него. и изведнъж, какво се получава  :o везната силно накланя на едната страна (силата, контрола, перфекционизма - свързани са) и системата излиза от равновесие и се отмята към другата (да видиш какво е да си слаб, да не можеш да контролираш това, което се случва с тялото ти и да настъпи хаос в живота ти във всякакъв план). има логика, нали? просто е очевадна. вселената не търпи дисхармония и неравновесие, и когато нещо силно натежава от едната страна, трябва да има противовес от другата (все пак всичко е дуално, няма само ин, за да сме в хармония, трябва да интегрираме и ян) ;)

по въпроса за общественото мнение, обичта и секса - досега не съм могла да обичам някой, ако той не ме обича. това може би е същото, което казваш - че най-истинска си пред този, който е влюбен в теб, защото пред другия трябва да се доказваме. затова за всеки случай, изчаквам той да ме заобича, за да мога да си позволя поне във връзката ми да съм истинска, а не да мисля дали ще ме одобрят или не, поне тук да се отпусна.

ама че интересна система, наречена човек! :o

Не съм изненадана от това, което казваш, защото ако си поставим за цел, със сигурност без много усилия можем да създадем психологически профил на хората с ПР... иначе се радвам, че уцелих теми, които не сте обсъждали, понеже сравнително отскоро ви следя, но доста внимателно все пак ;D
Има логика в това, което казваш, но за такива като нас е трудно да балансираме, ние по-скоро можем да отидем от едната в другата крайност - кажи си с ръка на сърцето, сега не си ли малко в другата крайност? Неизбежно е. Но смятам, че ако е осъзнато, не е толкова страшно.
Това с обичта ми звучи много условно и предпазливо, което пак е типично за нас. А не е ли любовта тази, която помита всичко, как така ще се подчинява на някакви си закони?! Аз лично като съм влюбена, нямам никакви проблеми нито с психиката, нито с нищо... или поне не забелязвам  ;D Пада ми пердето и съм супер! Само да не се провалят нещата, защото както се досещате, съм се раздала докрай и очаквам същото. Мисля, че ние сме сложни и многопластови личности, но това ни носи повече вреда, отколкото полза... дано да греша в тази си преценка. Ако е така, се надявам скоро да се поправя!

ами да, имам склонност да ходя в крайностите и едно от най-големите ми предизвикателства е да стоя в средата - все по-често се докосвам до нея обаче и те уверявам, че няма нищо по-хубаво от спокойната радост, която носи тя, също както приемането на себе си точно такъв, какъвто си, живота ти точно такъв, какъвто е и света.

любовта.. е голяма работа :) само че не трябва да очакваме някой друг да ни дарява с нея, а да се научим първо ние да си я даваме. в противен случай, всички наши връзки и отношения се базират на зависимост

Христос воскресе!

Здравейте, здравей Радостина! Христос воскресе!
 Съгласна съм, че ние трбява да даряваме любов, за да сме щастливи и независими. Но не мислиш ли, че другите понякога биха могли да ни използват, черпейки с пълни шепи от нея и да ни наранят? Казвам го като прежила подобно нещо.
Още нещо за деперсонализацията, разбрах че като съм изморена по-лесно я получавам, но вече мога уверено да кажа че не изпитвам онзи ужас и вцепеняване от преди време. Поздрави и благодарности!

Съгласна съм с теб,че като даряваме любов и в стремежа си да "угодим" на всички, често се получава да ни използват.И аз се раздавам докрай като се надявам да получа поне малко любов и благодарност отстреща и когато виждаш, че само те използват се чувстваш ограбен, предаден, използван и т.н. и ти става болно, започвам да се самосъжалявам и се въртя в омагьосан кръг.Права си, че при физическо натоварване, след като си легна вечер и получавам па, но вече поне умея горе-долу да се справям с нея.

Воистина Воскресе!
И здравейте отново  :)
Искам да ви кажа какви мисли се въртят в главата ми тези дни. По празниците ми беше трудно, защото това е първият ми Великден без Него. Прекарах го със семейството ми и с един приятел, който се върти около мен напоследък. Играхме карти и той ми каза: "Виж, знам, че за теб светът вече не е същият, но все пак, цепи картите"... не издържах, излязох да поговорим и свалих моите "карти" - казах му истината за моето състояние. Защо всеки път имам извинение да не отида никъде с него, защо се виждаме само в домашна обстановка и защо всеки път "пазя колата"... той е лекар, надявах се, че ще разбере. Знам, че се опитва, но истински ме разбирате само вие, които сте като мен. Чувствам се като някаква част от тайно общество... Чета и осъзнавам колко си приличаме, сякаш сме отделни елементи на едно цяло. Разбирам също и колко сме много. Много сме! Много повече, отколкото подозирате... вчера майка ми се ядосваше на спиращите пред офиса й коли... сякаш собствениците им не могат да направят "5 крачки" - замислих се колко от тях не могат... може би сред тях има такива като нас, които всеки ден се страхуват да извървят тези 5 крачки. Колко ли от тях са сядали на зъболекарския й стол, където никой няма да ги заподозре, защото така или иначе всеки там го е страх... може би антидепресантът се подава от джобовете им, а те прикриват всичко с фалшива усмивка... дали в главите им не се въртят същите мисли, които минават и през мен постоянно?
Научих се да наблюдавам хората. Наблюдавам ги внимателно. Чета страха в очите им, виждам кога ръцете им треперят, а докато ровят нервно из чантите си, се питам дали не получават ПА? Виждам сенките под очите им от безсънните нощи и как се опитват да се прикрият, контролират... докато някой не свали картите пред тях и не им каже: "Не те съдя, аз съм като теб"... И тогава всички врати се отварят...

здравейте и от мен и честит празник
Прочетох всичко до тук и искренно се възхищавам на всички ви
аз от над 10 год съм така и всичко написано до тук описва всичко което съм изпитала и пробвала
имаше по горе нещо за недостига на въздух и бих предложила на тези които се задушават да ползват известо време Стери Мар спрей за нос защото при тези състояния действитерно синузите се стесняват
Искам да помоля за конкретен съвет - много ми хареса идеята да се отдадеш на страха, вижте аз съм дресирала всички около мен да са....около мен
 имам предвид че освен че майка ми почти буквално ме държи за ръка , страшно се тревожа за това че сестрами е в друга къща , мъжа ми е командировка и т.н.
до толкова съм се изгубила коя съм и каква че просто незнам откъде да започна , незнам кое е добро и лошо за мен и как да започна

Здравей, Delicacy и поздравления за деперсонализацията! Ти си още един пример как човек може да се справи сам, без хапчета и психиатри, стига да се вземе в ръце. Нормално е всички признаци на тревожност да се засилват, когато сме уморени, ненаспани, ненахранени, преди цикъл, при магнитни изригвания, лунни затъмнения, земетресения и всякакви катаклизими в хармонията на природата и нашата собствена. Но когато засечеш като един радар откъде идва неразположението в момента, някак това действа успокояващо и не му обръщаш толкова внимание, знаеш, че ще отмине. Когато познаваш себе си и съхраниш спокойствието си за по-дълъг период от време, при всяко отклонение от това спокойствие си задаваш въпроса Откъде идва и веднага намираш причината, и я оставаш или да отшуми, или я решаваш, и се връщаш в изходна позиция. Но това си е тренировка :)

Ще се радвам да ни споделиш твоя опит тук – какво точно правеше, каква беше програмата ти за деня, какво промени в себе си и мирогледа си, как откри какво точно ти пречи – за видят всички още един пример за измъкване от ПР.

А за любовта – мисля, че можеш да се почувстваш използван, само ако си давал предумишлено – с цел да получаваш. Когато си изградил способност да обичаш себе си, да се грижиш за себе си, душата си и фините си настройки, тогава някак без причина започваш да се чувстваш щастлив и да обичаш всички. И изобщо не ти пука някой това дразни ли го, възползва ли се или изпитва други чувства, различни от твоите. На теб просто си ти е добре да си стоиш в тази любов, която изпитваш.
НО! Да се прави разлика между тази любов и другата – при която ти не обичаш достатъчно себе си и понеже имаш нужда от внимание, за да се чувстваш ценен, започваш да даваш любов и да правиш жертви и излишни жестове за другите. Когато имаш остра нужда някой друг да те обича, понякога ставаш глупав. Можеш да обичаш истински, само ако първо обичаш и уважаваш себе си.

Аз не съм за това да късаш части от себе си, за да има за другите – че какво ще остане после теб? Когато първо се раздадеш докрай за себе си и добруването си, после си неизчерпаем да даваш на другите – но имаш здравословна мярка вече – границата е там, където се чувстваш в хармония със себе си. А не наобратно – първо за другите и после – те да ти го връщат, за да се почувстваш евентуално добре.

Scorpi, виждаш ли как това, през което минаваме е за добро – развива нови черти в нас – чувствителност, човечност, наблюдателност – неща, които преди сме смятали за безсмислени. ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА Е ЗА ДОБРО!
Ии.. много хубаво пишеш! Поздравления! :) Брилянтен кратък разказ!

Нана, не разбрах какъв е конкрентният съвет, който търсиш, но ако си започнала да търсиш себе си и си забравила какво означава да си в хармония, мога да ти препоръчам един сайт, който сме разработили като програма за намиране на себе си, подобряване на отношенията с околните, грижа за здравето (тяло, дух, душа), контрол на мислите и управление на емоциите:

http://self-help.bg

Всяка рубрика е един компонент от ежедневната програма и начин на мислене, които трябва да си изградим, за да живеем в радост. А когато се организира семинар, курс или лекция в областта някъде в страната, анонсираме читателите. Надявам се да ти бъде полезен. Можеш да се регистрираш, за да получаваш статии на мейла си. Имаме и фейсбук група на хора с подобни интереси – списание SELF-HELP.

Пристъпите на паника, както и всички болести, страдания и проблеми, идват от грешния ни начин на мислене и начин на живот, плод на технологичното забързано съвременно общество. Нещата обаче започват да се променят и е в наши ръце да сме в крак с времето, което бавно се завръща към природата, сърдечността и взаимопомощта. :)

Прегръдка :)

Радостина, и преди съм имала тези качества у себе си, просто сега са по-силно изявени. Благодаря за комплимента за писането, сега май само то ми е останало и заради него ми се пази все още работата, но ако не се справя, едва ли само то ще ме спаси... както и да е. Исках да кажа друго. Замислих се как впрягаме близките си в нашия съобразен с ПР начин на живот и така поболяваме и тях. Всеки ден чакам майка ми да се прибере от работа, за да й кажа с кого съм си писала и какво съм прочела, а тя като на дете ми отговаря с приповдигнат тон: "Така ли, майче? Браво!" Тези думи мислех, че аз ще изричам на моето си дете, а не че сама ще се превърна в такова. Разбирате ли, просто не понасям тази зависимост, а сама си я правя. Всеки ден мисля колко прекрасни неща мога да правя, ако не ме беше страх. Никога не съм се замисляла на колко много места може да отиде човек! МНОГО са! МНОГО!!! Искам да отида на всяко от тях, обаче защо, защо съм такъв инат, ЗАЩО?

Здравей Радостина как си?Аз с всеки изминал ден се настройвам положително и започвам да се справям!При теб как са нещата? ???

scorpi, хубаво е, че майка ти те подкрепя и си имаш зона на сигурност. но защо не пробваш ти да подкрепиш някой, излизай от тази зона? примерно да си поиграеш с някое дете. като знаеш, че трябва да се стегнеш и да се грижиш за него, ще се вземеш в ръце и ще разшириш зоната си на комфорт. ти го можеш! просто не си се мобилизирала.

а инатът е силата ти с обратен знак. да се бориш с него е като да се бориш със себе си, говорили сме. няма да го победиш. приеми го и той сам ще отстъпи ;) колкото повече се бориш с нещо и се осъждаш, че го правиш, толкова повече то се засилва.

привет, naivnata83, благодаря, много съм добре :)  :-* когато се събудя, първото нещо, което правя е да отделя един час само за себе си. правя малко гимнастика за раздвижване на всички стави. пия чаша гореща вода, за да излязат натрупаните през нощта токсини от тялото ми. след половин час - един фреш. междувременно си чета на глас няколко утвърждения, върху които работя (примерно - Аз се освобождавам от чувството за вина). изричам няколко благодарствени думи за всичко, което имам и ценя, но и за ситуациите, които не са ми много приятни, но знам, че ме учат все на нещо. казвам си, че се обичам и че съм прекрасна. медитирам 10 минутки. и съм ШЕСТ! стартирам деня си с усмивка. този първи час от деня само за мен и моето добро настроение е стабилна основа за спокоен ден и правилно взети решения.

Супер много се радвам за теб!И аз смело мога да се похваля,че вече съм доста по-добре.Старая се и аз от сутринта да започвам така деня си и да се приддържам към нормалния си начин на живот. ;)Дори скоро се записах на актьорско майсторство и се надявам и това да ми донесе положителни емоции.В петък за първи път ще ходя там.

здравейте отново ,
виждам колко глупаво звуча, но след като изчетох всичко направо бях поразена от това, че страха толкова те отдалечава от себе си, а това е нещо което ме тормози с пълна сила от извесно време, само да доуточня - аз съм от този тип хора които съвсем удобно в кавички - живея със страха - имам постоянно човек до себе си, когато се опитвам да изляза сама се самозалъгвам че съм стигнала до някъде, а то е до магазина до нас --и така 10 год.Не съм се качвала в автобус от 2 год. Не съм ходила до центъра от 3год и то не сама дори с придружител немога
Всички около мен вярват че съм си такава и че няма да се оправя,
като че ли владея до съвършенство това да се залъгвам че всъщност нищо ми няма, но..
сега идва нещо ново и това е че тотално се изгубих,например ако ме пита някой кой аромат ми харесва повече мента или роза - няма да мога да отговоря, незнам кое ми харесва,
Радостина благодаря за линка вече горе долу го прегледах,

Позволявам си да ти отговоря аз, защото вече се чувствам веща в този проблем, макар че при мен се появи отскоро, или по-скоро чак сега си дадох ясна сметка за него. А може би съм го влачила и замаскирала ако не цял живот, то през по-голямата част от него под различни форми. Сега формата ми е най-тежка - и аз като теб не мога да отида в центъра и с друг човек, всъщност май вече почти никъде не мога да отида.  Затова си стоя затворена вкъщи почти 2 месеца:( Компанията на мен не ми помага особено, за никакъв транспорт, освен кола, не може да става и дума. При това нашата си кола, не на някой друг. Пазарим се къде точно ще спрем, колко ще се бавим, предварително проучвам внимателно обстановката - има ли наблизо легло, диван, някъде да се легне, ако се наложи... страшна работа е. Защо ти го казвам? Защото това, което правиш ти, за момента ти е възможно - човек някак си се нагажда и привиква към този начин на живот, обаче в един момент (дано никога не стигаш до него) стигаш до дъното и няма накъде повече, защото вече не е само автобусът, но и магазинът, и входът и всичко и се оказва, че няма място, на което да можеш да отидеш, не можеш да функционираш, затъваш! И почваш да търсиш пътя нагоре... мисля, че ти си започнала, след като тук заявяваш проблема си. Сега остава да намериш ТВОЯ начин да го решиш. Аз все още го търся... 

Благодаря Скорпи
ако от скоро си така не се тревожи, когато аз неможех да ходя дори за цигари до съседния вход, веднъж така се случи че в един следобед когато нямаше абсолютно никой навън отидох за цигари а нямах глас да говоря от страх но пред продавача казах какви цигари искам , най-интересното беше че когато се прибрах видях че ме е нямало точно 3 минуте, представяш ли си , това ми отне не цял ден както си мислех а само 3 мин, после станах неудържима - само аз ходих за цигари по-всяко време, това само до касата в магазина, доста по-късно се осмелих да мина през въртележката навътре в агазина, един ден бях толкова притеснена че няма до къде че съвсем несеусетих как го направих,

Здравеите.При мен ПР се появи от декември 2009 , можеби и преди сам го имала но не се проявяваше така явно и не беше така проблемно.Аз сам студентка и ми беше много трудно заштото не можех да ходя на лекции и на практика .Разбирах че имам проблем но ме беше срам да ходя на психиатар . И така ходих на баячки които да премахнат страха от мен но не помогна само ми взеха парите :) , настро?вах се положително , непрекаснато говорих с родителите си които ме успокояваха но нищо не помагаше , докатао савсем се влоших- спрях да се храня,непрекаснато повращах , не ставах от леглото и сьвсем се изолирах от света.Не искам да ви досайдам с тези работи единственото което ще кажа е че вече сам по добре ходяна лекци? на практика патувам с автобуси и влакове и започнах да гледам на живота по друг начин и това е така защото се реших да отида на психиатар лекувам се с хапчета и сам по добре.Единственото което мога да посаветвам останалите с такав проблем е да тарсят помощ и да не се доверяват на врачки, баячки и така нататьк.Не влачете проблема си далго защото и лечението е по далго и не се доверяваите на всеки защото няко? могат да ви помислят за луди >:( и това щеви поттисне много повече.това е нещо което идва и си заминава

Naivnata83, я колко яко, че си се записала на актьорско майсторство ! това е супер !

Нана, ти си си изградила зона комфорта, в която ти е удобно да живееш и си платила цената за това като не поглеждаш извън нея. Да но като всичко живо в този свят, ние еволюираме и разширяваме границите си постоянно, иначе започваме да зацикляме. Препоръчвам ти всеки ден по съвсем мъъничко да излизаш извън зоната си на комфорт – това включва не само физически граници, но и мисловни модели, чувство на сигурност с определени хора и пр.

Keisi, надявам се успоредно с хапчетата да работиш и по себе си, защото хапчетата потискат само симптомите, но причината остава вътре в нас и обикновено се възпроизвежда, когато спреш хапчетата

Радостина от това което си написала ме хваща страх- как да работя вьрху себеси и наистина ли симтомите ще се появят пак след спирането на хапчетата? Когато бях в ПР аз не можех да се справя сьс страхасама дори и с поткрепата на родителите си.От нещата които прочетох вие говорите за нещото което ме успокоява единственото такова е в кащи - но немога да се затворя в нея ! Сьщо и за прошката аз не сам отмастителен човек но немога да забравя предателството на наи добрата ми приятелка и бившия ми приятел(от вразката ми с него започна всичко) немога просто така да простя и да баде както преди и тя да ми е наи- добра приятелка пак.Аз искам да се променя кажете ми как  или мойеби да говоря с психиатарката ми :'(

keisi, сладурче, не исках да те изплаша, но как мислиш ще се решат проблеми, които си стоят в теб - с хапче? когато душата страда, не можеш да я излекуваш с хапче. а обикновено ПР се появява в следствие на душевна болка. естествено, ако ти е много трудно да се справиш сама, пий известно време успокоителни, но не забравяй работата по себе си - един ден ще ти е нужна. повечето хора тук, които са били на хапчета, когато ги спрат, симптомите им се връщат и трябва нон стоп да ги пият. питай някой друг тук, аз не съм специалист по хапчетата, но оставам с такова впечатление като говоря с хората, които ги взимат. аз мога да ти гарантирам, че има и друг начин (може би дори е единственият) и че всеки, който има ПР, има и силите да се справи с него - само малко воля се иска и искрено неподправено желание за истински живот.

прегръщам те, миличка и сме тук да се подкрепяме, а не да се плашим!

Радостина благодаря за поткрепата :) , можеби следващия пьт при психиатарлката трябва да говоря за това с нея.Лошото при мен е това че сам много затворен човек и нямам истински приятели които да ме поткрепят,  и далга история.Благодаря за всичко и много се радвам че попаднах на този са?т , хубаво е да знаеш че има и други като тебе - по този начин не се чувстваш  по спокоен

Здравей, Радостина!
Питаш ме как съм успяла да потисна страха си, когато изпитвам деперсонализация?
Ами, открих някаква последователност на симптоми, кое след кое следва и вече не ме плашат. Преди се плаших, мислейки, че нещо страшно ще ми се случи като ме изненада като симптом, но сега някак ги разкрих и не се боя от тях. Приемам ги и те отминават. Ти ми помагаш много в осъзнаването на нещата. Всъщност ние се страхуваме най-вече от неизвестното, което може да последва след даден симптом.Това е. разбрах и че деперсонализация се появява, когато се опитвам да потисна нещо, което ме застрашава - унижение, заплаха, злепоставяне. Като цяло се чувствам несигурна, въпреки че успявам да се справя в повечето случаи, но несигурността от неизвестното остава. Тази несигурност вероятно е причина при повечето от нас да изпитват ПР. Когато споделя нещо или го напиша, аз го осъзнавам по-добре. При теб как е? Не е ли това вид самоанализа? Поздрави :-*

здвравейте на всички
Радостина много ти благодаря за отговораот известно време се самонаблюдавам - не че съм спирала ..ама.. имам конкретен въпрос към теб, благодарение на арт терапията от този сайт и след като прочетох повечето статии тука - чудесен сайт наистина - горе долу се ориентирах около себе си и се усетих че наистина леееекичко се опитвам да променя зоната си на комфорт, но не мога да разбера следното - когато се усетих че правя нещо малко по-различно от друг път без да се страхувам и веднага се паникьосах което от една страна нещо ме успокои че всичко е наред  - ето паникьосах се  - като че ли ме е страх че това което върша бз страх  всъщност е нещо като загуба на контрол над себе си .. ох дано да ме разбереш..
         много благодаря на всички  ви

@keisi, с теб съм, подкрепям те и винаги можеш да ми споделяш, да знаеш! не си сама.

@delicacy, ти си моята гордост! :) знаеш ли колко си смела и колко е трудно това, което правиш! браво! за неизвестното си мнооого права, но знаеш ли - Бог е точно там, в неизвестното, цялото щастие, късмет, радост, успех, любов, всичко е в неизвестното. и не се ли научим с удоволствие и любопитство да навлизаме там, животът ни няма да е много по-различен от преди. най-успелите хора по света обичат неизвестното. така че, дерзайте! :)
иначе аз съм супер, благодаря ти! трябва да ви кажа, че след като се оправи човек, има известен период, в който се дозачистват нещата, доизлизат остатъците от страхове от подсъзнанието, но след това всичко става 6 :)

@нана, погледни какво съм писала тук на delicacy за неизвестното. но доколкото разбирам, при теб зона на комфорт са станали самите пристъпи? и всъщност когато направиш нещо без страх, ти е извън зоната на комфорт?
това, ако е така, е нормално, ако от доста време си с пристъпи. хората, които ги вкарват в затвора, в началото, затворът не им е зоната на комфорт и страдат, но след няколко години именно затворът им става зона на комфорт и точно животът отвън ги плаши и им е извън зоната на комфорт. разбираш ли - тя се променя?

Не знам дали съм се излекувала от ПР... така си мислех до преди два месеца, когато симптомите й се появиха отново...
Първата атака получих през октомври 2007 г., мислех, че умирам от инсулт :)
След това станах редовен посетител на Бърза помощ, докато накрая един от лекарите там не ме посъветва да отида на психиатър - беше вече лятото на 2008.
Психиатърът ми постави диагнозата, изписа ми хапчета, ходех на сеанси...
Искам да ви кажа, че в очите на хората около мен аз съм желязно момиче - мога да се справя с всяка ситуация...
Но те не знаят, какво е в душата ми - как ме е страх, че този път няма да се справя!

Радостина благодаря ти хвърли ме в страхотен размисъл

lemi, когато сам се справиш с ПР, ЗНАЕШ, че си се излекувал. но когато си го постигнал с хапчета или благодарение на благоприятни външни обстоятелства, винаги в теб остава смътния страх да не би един ден да се повтори това. ние тук дискутираме първия вариант. всеки го може, стига да се стегне. подкрепям те напълно! знам колко е трудно, но знам и че е възможно! и както виждаш, ако си прочела всички постове дотук - не става дума само за мен, вече няколко души казват, че са по-добре, откакто правят тези неща. работата е да се заемеш сериозно със себе си, да си твърдо решен, че тръгваш по тази пътека за твое добро.

а по повод това, че си желязна, мога да кажа само, че се подразбира. именно желязните страдат от това, защото поемат твърде много товар върху крехките си плещи. позволи си да не бъдеш желязна - това е моят първоначален съвет към теб. щастието се състои в това да можеш да си позволиш да бъдеш уязвим и крехък - пред останалите, пред природните закони, пред света. тогава се отваря един съвсем друг свят пред очите ти. свят на взаимопомощ, съпричастност, деликатност и фина радост.

ще се справиш, само stay tuned! (т.е. следи този пост, чети подобна литература и работи по себе си!)

с теб съм!

пускам ви две песнички за разведряване и предлагам да ги изтанцувате, защото съм ги заредила с много положителни емоции:

http://www.youtube.com/watch?v=mMiSpsA7ChU&playnext_from=TL&videos=W3ubE_cwiL4

http://www.youtube.com/watch?v=JZ6hYvRU85o&playnext_from=TL&videos=zLyXI5ILn0A

спомням си, в най-големите ми пристъпи, когато се борех всячески с тях и се опитвах като чуя хубава песен да стана и да я изтанцувам, за да се опитам да се разведря, и го правех като робо коп - цялото тяло ми беше сковано, усмивка не излизаше от мен, бях трагично-смешна картинка - като бабичка, но се б-о-р-е-х, танцувах въпреки всичко и се чувствах малко по-добре. ДВИЖЕНИЕ момичета и момчета! движение въпреки себе си! това е СИЛАТА НА ДУХА, която всички имаме в нас! кураж!

Радостина благодаря аз ви поздравявам с това  всички
http://www.youtube.com/watch?v=WTmYm8eWlPI

Здравейте!
От вчера съм при вас, опитах се да напиша нещо, ми беше зли и нищо не се получи.
От октомври 2007 с ПР. Лекувах го с какво ли не -  с помощта на невролог и психиатър, изпих толкова много лекарства, че надали ми се събират толкова през целия останал живот. Забравих да кажа, че съм на 44 години...
От август 2009 спрях лекарствата, защото се чувствах чудесно... до преди два месеца, когато започна всичко отначало.
Не знам вече какво да правя, не ми се пият антидепресанти и тем подобни отново...
Мъча се да си помогна сама, но май не ми се отдава твърде...
Затова реших да се присъединя към вас – споделената болка е половин болка...
А и се надявам да помогна на някой...

Здравейте, ПР има психологичен корен и няма как да се излекува с лекарства. Те помагат да се притъпят усещанията, но причината, която генерира самите ПА си остава и рано, или късно напомня за себе си. В този ред на мисли вариантите за терапия са няколко:

1) Когнитивно - поведенческо консултиране  - това е консултиране, през което вие се научавате да овладявате ПА до степен да се чувствате по-силни от тях.

2) Психодинамична психотерапия - изследване на психологичната ви проблематика, откриване на първопричината за ПА, осъзнаване и отпадане на ПА като симптом.

3) Комбинирано лечение с медикаметни и психотерапия - предприема се, когато живота на страдащия вече е доста ограничен, налице е и страх от определени места, ситуации и други последствия.

@нана, благодаря за парчето!

@lemi, съветвам те да прочетеш този пост от начало до край

@t.todorov - в този пост съм описала надълго и нашироко 1 и 2, за което говорите - смятам, че всеки може да си го приложи сам, със съвсем минимални насококи от комптетентна страна. а ако все пак някой има нужда от повече насочване,  задължително условие за излекуване е ТЕРАПЕВТЪТ ДА ПОДХОЖДА С ЛЮБОВ и загриженост какво се случва в душата на пациента и какво могат да провокират думите му, понякога груби (защото какъв е смисълът да ходим на студен незаинтересован, освен финансово, от чуждата болка терапевт, когато най-голямата ни нужда е да бъдем съпричастно изслушани, чути и разбрани - понякога това е достатъчно, за да се излекуваш)

При ПР само да бъдат чути и разбрани не помага. Това наистина е основата на терапевтичния съюз, но терапията не е само слушане и емпатия.Същинската терапия започва след това, което не е лесна задача, а за сам човек е невъзможна.
Терапевта е съпричастен на страданието и за това бързо поднася на клиента си посланието на неговите симптоми какво е. По този начин първоначално се разбира, че симптома е тласък към промяна, която трябва да бъде предприета, а не само нещо страшно и трудно.
От любов няма нужда, защото когато започне любовта терапията приключва, но загрижеността е в професионалната роля терапевта и той поема отговорността за клиента си, т.е. тя е задължителна, поне докато клиента не израстне достатъчно в терапията си.

t.todorov, да разбирам ли от написаното, че ти си терапевт? :)

Да. Психолог-психотерапевт.

Я, каква хубава тема :) Отдавна не бях влизала тук и останах приятно изненадана.

Трябва повече да се говори за ПРОБЛЕМИТЕ, които всеки от нас има като личност, а не само за СИМПТОМИТЕ, които ни мъчат. Понякога дори имам чувството, че всички тези симптоми на тревожността - и физически, и психически - са просто една много гъста мъгла, зад която се крият реалните неща, на които трябва да обърнем внимание.

Ето аз ще споделя някои от моите проблеми според мен самата, в произволен ред, както ми идват в момента:

- Не се обичам и не се харесвам, дори бих казала, че се мразя. Имам силно желание за саморазрушение - постоянно да се самонаказвам, самобичувам, самообвинявам за какво, и аз не знам. Понякога се възприемам като много лош човек, който не струва нищо, друг път смятам, че съм много по-добра от другите, които всъщност са "лошите" (тази люшкаща се представа за себе си и деление на "добро" и "лошо", предполагам, е индикация и за някакво личностово разстройство). През повечето време обаче се мразя.

- Ако някой ме харесва започвам да търся други причини за това - "иска само да ме използва", "всъщност ме съжалва", "не може да си намери някоя по-добра от мен" и др.

- Нямам доверие на никого. И на себе си нямам, но парадоксално не допускам почти нищо и никого до себе си като влияние. Капсулирам се и понякога се чувствам напълно изолирана от всички останали хора. Винаги търся "най-добрия" специалист в дадена област, защото само "най-добрия" може да ми помогне. Но дори когато уж го намеря, пак намирам причини да докажа некомпетентността му. Готова съм да опитам нещо само ако съм сигурна, че ще подейства.

- Мисля, че трябва постоянно да планирам, обмислям и контролирам всичко около мен и в мен, защото ако оставя нещата на случайността, резултатът ще е катастрофален. Нямам доверие на случайността, на късмета, на спонтанния живот, така да се каже. В моите представи те са враждебни и са нещо, с което трябва да се боря.

- Чувствам се непрекъснато заплашена. В моите представи, светът е изключително враждебно място, а хората - гадни и нараняващи. Иска ми се да можех да променя света и начина, по който е устроен животът, вместо аз да се адаптирам към него. Има някакъв протест в мен, срещу всичко.

- Много често искам да съм "контра" на всичко общоприето. Бунтувам се срещу всичко. Може би в стремежа си да се отлича по някакъв начин, да бъде уникална, неповторима и забелязана с алтернативните си гледни точки по всички въпроси.

- Не искам да бъда слаба, в същото време искам да поискам помощ. Не знам как да помоля за нея, без да се унижа. Понякога, когато някой ми дава съвети, ужасно се засягам. Може би съм прекалено горда.

- Не искам да бъда сама, но не знам как да бъда с другите, как да се свързвам с тях по здравословен за всички начин, за това често ги отблъсквам. Като превенция преди те да отблъснат мен.

- Не мога да гледам на себе си с чувство за хумор. Скачам срещу всяка най-малка закачка, приемам я като атака.

- Много често мисля в крайности. "Или всичко, или нищо." Ако нещо не е перфектно, значи е ужасно, не струва и няма смисъл от него.

- Преувеличавам наличието и значението на лошите неща и подценявам това на добрите.

- Много лесно се засягам. Държа се отбранително. Понякога дори агресивно. Не умея да се защитавам и да филтрирам, всичко ми влиза под кожата.

- Изпълнена съм с гняв. Озлобявам се.

- Пак парадоксално, но мисля, че заслужавам много повече, от колкото имам. Чувствам се силно неудовлетворена от живота, от себе си, от хората около мен.

- Липсва ми дисциплина, постоянство, последователност и упоритост. Спринтьор съм, а не маратонец. По-скоро съм склонна съм да върша големи неща за малко време, отколкото малки неща последователно всеки ден.

- Лесно се поддавам на мързела. Постоянно отлагам всичко. Намирам си извинения. В същото време съм много амбициозна.

- Повече мисля, отколкото действам. Процентното съотношение е около 95-5% в полза на мисленето. Въобразявам си, че с мислене извършвам някаква дейност и решавам проблемите.

- Обичам да поемам по пътя на най-малкото съпротивление. Не обичам да ми е дори леко неприятно и некомфортно. Бягам от болката и трудностите.

- Не обичам да поемам отговорност. Не обичам да търпя последствията от действията си.

- Обичам да влизам в ролята на жертва - и на другите, и на обстоятелствата.



Е ... доста неща се събраха като проблеми и не са никак приятни за признаване пред себе си. Горе долу дават някаква представа за обърканата ми душевност и цикълът, в който тя се върти. Дали е странно, че при това състояние на психиката си имам ПР и депресия?
 
Има и още много неща, които мога да напиша, но стига толкова за сега :) Ще ми е интересно да чуя някакви коментари от вас :)

На мен ми хареса, че нищо типично за ПА не споделихте. Което означава че сте отвъд симптомите и мислите за причините. От тук започва истинския напредък. Адмирации.

fata_morgana, съгласна съм с t.todorov колко хубаво е, че си осъзнала тези неща и им обръщаш внимание и да, най-вероятно те са те довели до ПР и депресия - ти чудесно си описала и очертала психологическия профил на хората, които страдат от тези състояния. Оттам идва тревожността, смятам, че си на прав път. Какво следва? Ами промяна в мисленето, но и действие, мила.
Аз също се въртя в омагьосания кръг на ПР и депресия през последните месеци и знаеш ли, лошото е, че те взаимно се подхранват. Депресията е спирачката ми да се справя с ПР и обратното.. през времето, в което ударих дъното, разговарях с доста хора - специалисти, борещи се и измъкнали се. Най-много повярвах на измъкналите се. Попивах всяка тяхна дума и я подлагах на съмнение. Бях толкова затънала в собствената си кал, че не вярвах в нищо. Мислех, че другите ме залъгват. Обаче впоследствие почнах лека-полека да си изяснявам нещата.
Дали изчезнаха страховете ми? Не. Дали станаха по-поносими? Не.
Но съм все по-ядосана и решителна. От утре започвам да живея така, все едно нямам ПР... и да видим какво ще стане. Пожелайте ми успех.

П. С. Поклон пред всички вас, смели хора, които сте превъзмогнали и преоткрили себе си по нов начин. Благодаря ви, че никога не спряхте да ни напътствате и че в нас виждахте себе си. Нито един с ПР не отказа да разговаря с мен в нета, по телефона или лично. На света няма други толкова взаимноподпомагащи се хора. Знайте, че сте невероятни заради това. Много по-смели и човечни сте от всички други. За мен сте по-близки от братя и сестри, а без вас съм загубена!

Здравей Фата Моргана
като прочетох какво си написала направо ми изправи косите така хубаво си описала всичко което и аз изпитвам но според мен това звучи по-добре:

Аз се обичам и се харесвам,дори бих казала че съм влюбена в себе си. Имам силно желание да съграждам - постоянно се самонаграждавам, лаская се, не се обвинявам за нищо,знам за какво. Понякога се възприемам като много добър човек, който струва нещо, друг път смятам че съм много по-лооша от другите които са "добри" _тази люшкаща се представа за себеси и деление на " добро" и "лошо", предполагам е индикация за някаква личностнно Устройство_. През повечето време се обичам.

- Ако някой не ме харесва започвам да търся причини за това - "не иска да ме използва", "не ме съжалява", "може да си намери по-добра от мен" и др.

- Имам доверие на всеки. И на себе си имам, и напълно логично допускам всичко и всеки до себе си без да ми влияе. Отварям се и често се чувствам слята с всички останали хора. Винаги търся не най-добрия специалист в дадена област, защото не само най-добрия може да ми помогне. И когато наистина го намеря не намирам причина да не докажа компетентността му. Готова съм да опитам нещо и без да съм сигурна, че ще подейства.

- Не мисля че трябва постоянно да планирам, обмислям и контролирам нещата около мен и в мен, ако оставя нещата на случайността , резултатът няма да е катастрофален. Имам доверие на случайността, на късмета, на спонтанния живот така да се каже.В моите представи те са дружелюбни и са нещо с което съм в мир.

- Чувствам се непрекъснато защитена. В моите представи светът е изключително дружелюбно място, а хората - приятни и изцеряващи. Не искам да променям света и начинът по който е устроен живота както аз съм адаптирана към него.Няма никакъв протест в мен, срещу нищо.

- Много често искам да съм "контра" на всичко общоприето. Бунтувам се срещу всичко. Може би в стремежа си да се отлича по някакъв начин, да бъде уникална, неповторима и забелязана с алтернативните си гледни точки по всички въпроси. - в това аз не виждам проблем.



-  Не искам да бъда слаба, в същото време искам да поискам помощ. знам как да помоля за нея и се гордея за това. Понякога, когато някой ми дава съвети чудесно ме радва. Не съм толкова горда.

-  Искам да бъда сама, и знам как да бъда с другите, как да се свързвам с тях по здравословен на всички начин, за това често ги привличам. Като превенция преди да привлекат мен.

- Мога да гледам на себе си с чувство на хумор.Скачам срещу всяка най-малка закачка, приемам я като игра.

-   Много често не мисля в крайности. "Или всичко, или нещо." Ако нещо е перфектно, значи е прекрасно,  струва си и има смисъл от него.

- Непреувеличавам наличието и значението на лошите неща и неподценявам това на добрите.

Не се засягам лесно. Държа се приятелски. Понякога дори любвеобвилно.  Умея да се защитавам и да филтрирам,не всичко ми влиза под кожата.

Изпълнена съм с обич. Одобрявам се.

Напълно логично, но мисля, че заслужавам много повече, от колкото имам. Чувствам се силно удовлетворена от живота, от себе си, от хората около мен.

Не ми  липсва  дисциплина, постоянство, последователност и упоритост. Спринтьор съм, а не маратонец. По-скоро съм склонна съм да върша големи неща за малко време, отколкото малки неща последователно всеки ден. - това проблем ли е??

Не  се поддавам на мързела. Постоянно прилагам всичко - намирам си извинения. В същото време съм много амбициозна.

Повече действам, отколкото мисля . Процентното съотношение е около 95-5% в полза на действието.Убедена съм ,  извършвам някаква дейност и решавам проблемите.

Обичам да поемам по пътя на най-малкото съпротивление. Не обичам да ми е дори леко неприятно и некомфортно. Бягам от болката и трудностите. -  Е че кой ги приема да не си камикадзе??

 Обичам да поемам отговорност. Обичам да Виждам последствията от действията си.


Обичам да влизам в ролята на герой - и на другите, и на обстоятелствата.  


Скъпа Фата Моргана казах ти че ми се изправиха косите като прочетох какво си написала, толкова ми беше тежко защото както казваш не е приятно дори да си го признае човек. Реших да видя как би звучало с обратен знак. Ти как мислиш?


 





 
-

По-добре звучи от оригинала хахах :) Но за да се стигне до там ... май трябва много, дълга и усилена работа :)

Ако имаш предвид че е необходимо да извървиш дъълъг, труден път за да се стигне до там, всъщност не е необходимо да е дълъг и труден , ако направиш росто крачка в страни и вече ще си на правилния път ;)

Здравейте,на всички!     Колко си права fata_morgana и аз съм на същото мнение.Всичко това ,което чувстваме,изпитваме е последица от заобикалящия ни свят.Не мисля,че самите ние си го правим.Прекалено мнителни сме и нямаме доверие,дори и на самите нас.Аз съм изгубила доверие,решителност,мечти и реалност,а така трудно се живее.Съгласна съм с всичко,което си написала,аз дори нямам нерви и търпение да го направя каквото и да е!Живеем в един омагьосан кръг и няма излизане от там.Съвети,всеки дава,отстрани е много лесно,но.....УСПЕХ на всички!!

fata morgana  сащите проблеми и мисли ги имам и аз , но сега с лечението не мисля за тях.Искам да попитам ние които имаме тези проблеми и тарсиме помощ от психиатри -луди ли сме.Ть? като сам студентка и доста време отцьствах - заради страха и това че спрях да се храня- трябваше да представя епикриза от лекаря( психиатара) и когато видяха че диагнозата е ПР моите преподавателки направиха една физиономия  :o  и някакво очудване.Станна ми много гадно :-[.Това може на всеки да се случи нали така.В днешно време хората са толкова повархностни и мисля че точно заради такива като тях хората изпадат в такива састояния просто го няма уважението и разбирането за сьжаление.Радостина благодаря много за поткрепата и ще се вьзползвам от предложението ти за споделяне :) УСПЕХ НА ВСИЧКИ

грешиш всички са като вас много или малко всички имаме страхове , а тая твоя кола те връща много назад с лекуването като спасителен пояс е но ти вреди много без нея си нищо едно изплашено момиче спри с колата и я ползвай по предназнаение а не като спасителен бряг, излез пеш и покажи на себе си че може и че си силна забрави колата тя е прсто средство а не лекарство, лекарството се крие в теб и се казва вяра и сила надживей страха си

Радостина, здравей! Искам да споделя, че се чувствам добре и страховете ми намаляват. Дано не ги урочаса,  но забелязвам тази закономерност, че се успокоявам като приема симптомите като нещо, което няма да ме застраши и те намаляват. Явно животът е направен,  така че постоянно да се борим със страховете си, за да вървим напред.Все пак искам да кажа на всички, че страхът може да бъде преодолян, но това става с времето и при всичко продължителността е различна. Всеки трябва да намери своя път, учейките и взимайки опит от другите, но приспособявайки го към себе си и свойте условия и възможности, не мислиш ли Радостина? Поздрави! :-*

Съгласна съм, Delicacy! Много се радвам за теб! И не се притеснявай дали страховете няма да се върнат - колкото повече ги преодоляваш, толкова по-стабилен нов невронен модел в мозъка си изграждаш, при това напълно сама!!! ;D. Самоизграждаме се хора, това е велико - можем да създаваме не само мислите и емоциите си, но и тялото си - клетка по клетка! Поклон пред човешката душа и дух!

Радостина, здравей! Стигнах до нови прозрения, че деперсонализация съм я зародила още в детството ми, сякаш съм искала да избягам от кожата си от различни стресови състояния, които съм преживявала. Особено силно се е проявявала, когато някои се е опитвал да променя идентичността ми / разбира се, сега мога да го определя така, иначе тогава не съм знаела, какво означава идентичност/. Защо всъщност толкова много се притесняваме някой да не ни променя?

За да се съхраним.. Инстинктът за самосъхранение ни е заложен от деца дълбоко в нас, независимо, че не го осъзнаваме. Всъщност няма нищо страшно в това да се променяш, дори е полезно, но колективната памет и гените (на самосъхраниението) говорят в детето и то, понеже не е осъзнато, им се подчинява, защото в противен случай изпитва смътен страх, то не разбира от какво, просто му е заложено. И когато пораснем, този страх се е запазил и все още не знаем за какво ни служи, но някой/нещо опита ли да ни промени, се борим с всички сили. Това е страхът от неизвестното (ако не си това, което си мислиш, че си, кой ще си тогава?). Но този страх е безпричинен. Просто не са ни научили, че няма нищо страшно да стоим в неизвестното и ние сляпо се подчиняваме на това, което ни е закодирано с поколения (а всъщност нашата идентичност е толкова крехко, чупливо понятие - хванали сме се за много нестабилна основа). Бог е в неизвестното. Свободата е в неизвестното. Всичко е там. Всъщност, казват (и мъдреците, и квантовите физици), основата, дълбината, на нашето битие и на нашата същност е празнотата, пустотата, неизвестното. И само осъзнаем ли го, ще се освободим от страховете си. Защото в нашите дълбини страх няма, нищо не е позитивно или негативно. Но за да се осъзнае това и да се живее спокойно, трябва слой по слой да се премахват от нас нашите вярвания, идващи от семейството и средата ни, нашата генетична обусловеност, идентичностите, които си прислагваме и пр. - огроомна работа е, непосилна понякога. Затова от време на време, когато вземем, че много се разклатим (освобождавайки се от илюзиите), може да се хванем за нашата стабилна идентичност като опора, но трябва да знаеш, че няма нищо страшно да се пускаш от нея и да навлизаш в непознатото - нищо лошо не те чака там, когато го правиш осъзнато. Така мисля аз :) Не знам дали успях да го обясня разбираемо. Думите описват трудно усещанията
Благодаря ти за въпросите! Карат ме да си припомня някои неща и допринасят по нещо и в моя живот :)

Радостина, да споделя още нещо с теб, пък и с всички приятели от форума.Забелязвам, че когато изрека някой проблем на глас нещата си идват на мястото.Какво имам пред вид. Когато разтълкувам нещата по мой си начин или по-точно казано ги напиша тук, ми просветва, нещо като ябълката и Нютон. Казвам, ето какво било и вече въпросните симптоми не ме тревожат толкова. Разбирам защо хората ходят на психотерапев, явно ефектът е подобен. Или може би това в по-голяма степен се отнася до жените? Четох някъде, че жените като споделят решават проблемите си, а пък мъжете обратно, като ги таят в себе си и водят наум диалог със своето аз. Нека ме опровергаят мъжете от форума, ако бъркам.
Определено обаче, силата да подредиш мислите си и да формулираш проблема сякаш има целебен ефект - и вътре в теб се пренареждат нещата към изцеление. Ще дам пример. Моята деперсонализация много ме плашеше, че може да се появи по време на пътуване с влак или самолет и тогава да не мога да се махна от мястото и да я перкъсна. Но си казах, добре де, там няма да има хора, които да ме унижават или да ме карат да изпитвам чувство за малоценност, няма да съм в конкуретна среда, следователно тя няма да се появи там, пък и да се появи ще я пусна да мине, знам че от нея няма да получа  нещо страшно. И да си призная изведнъж ми олектна. Чета тук , че при някои страхът се завръща. Може би те не са успели да осъзная точно това - да открият мисълта първоизточник? Не мислиш ли, че е така , Радостина? С този въпрос търся успокоение и за себе си, и за други съфорумци, като виждам, че са успели да се справят донякъде с проблема, но ги гризе въпросчето, ами, ако пак се изплаша от нещо?
Сега ми хрумва отговорът, ако се изплаша от нещо, то ще потърся отговор в същия ред и пак ще се излекувам, нали така :-*?
Поздрави и прегръдки!

Delicacy, когато зададеш правилния въпрос, той съдържа в себе си вече отговора. Това е същото като "когато се молиш за правилното нещо за душата ти, то неминуемо ти се дава". но докато стигнеш до правилния въпрос или правилното желание има доста път да се измине. и когато говориш, разсъждаваш на глас или пишеш, може да си правиш дори диалог със себе си, ти се приближаваш все повече до истината и накрая дори нямаш нужда някой да ти отговори - с последния си въпрос ти си отговаряш. ако не си намерил отговора, продължавай да питаш и да си отговаряш навътре и навътре :)

както ти си го направила: "ако се изплаша от нещо, то ще потърся отговор в същия ред и пак ще се излекувам, нали така?" точно така! когато веднъж си се измъкнал с помощта на собствения си ресурс, а не на външно нещо, ти пак ще го направиш по същата схема. тя си работи, въпросът е да я приложиш. в началото е по-трудно, но с времето става все по-лесно. така е и след време предполагам. когато дълго време си нямал пристъпи и изведнъж започнеш пак да имаш, започваш ударно да прилагаш старата схема - в началото ще е по-трудно, но после пак ще стане по-лесно и ще заработи. друг е въпросът, че когато престанеш да изпитваш страх (което се случи при мен), няма как да дойда повече пристъпи - просто няма за какво да се хванат.

това е просто схема. нищо страшно не се случва. ние влизаме в схемата, заплитаме се в бърканиците на собствения си ум и емоции, и се плашим сами от себе си. когато се научим да стоим извън емоциите и ума и да ги наблюдаваме (медитацията много помага), спираме да се поддаваме на страха, който ни навяват. но вече работата със страха си е отделна - зависи от какво точно те е страх, говорили сме вече. а за да се излекува перманентното чувство на тревожност - правим всички останали неща, които съм писала тук вече 17 страници :) това е всичко! не е като да няма начини

но... който иска, може и да продължи да се омагьосва със странична литература или да се оплаква колко е зле и как няма да дойде Спасителят и да му махне с магична пръчка ума и емоциите от главата  ;D

уважавам личния път на всеки и знам, че не всеки е готов точно сега да се оправи. докато не си научим уроците, няма как да стане. иначе всичко е в нас - и буквално и преносно и всякак - животът ми го показва ежедневно

прегръдки :*)

Включвам се само да поздравя Радостина М. Включвам се за да докажа още веднъж пред вас, че всичко което тя пише за начина по който се  е справила с ПР важи с пълна сила и за мен. Аз се излекувах по същия начин. Кураж и успех на всички!

Здравей Радостина, не съм писала скоро, защото исках да имам нещо , с което да се похваля.И ето вече от един месец и два дви не пия никакви лекарства, с изключение на едно /бета блокер за сърцебиенето/, но за ПР никакви и се чувствам добре с много малки изключения.Започнах да си помагам със самовнушение и себеуважение.Имам положителна промяна в това, че започвам да си мисля, че не мога да променя света и хората, които ме заобикалят, че те така харесват да живеят живота си и това тях ги радва, а мен не бива да ме дразни, защото сигурно те пък не приемат моя начин, но ме търпят.И сякаш успявам да се справям, много неща си налагам да не ме дразнят и успявам.Все още не мога да се справя с "килимчето в банята", но с течение на времето и това ще преодолея.Единствено си остава, че в събота и неделя ходя в къщата си в близко градче и просто искам да свърша всичко за два дни и вечер получавам сърцебиене, безсъние, изтръпване в дясно, но успявам да се овладея, че не получавам инфаркт, а и не стигам до ПА.Само това чувство все още не мога да преодолея.Ако имаш някакъв съвет кажи.Благодаря за всичко до тук и се надявам с общи усилия на всички "колеги по съдба" да излезем от тунела.Още веднъж прегръдки и много усмивки и слънце в душите ни-

супер дано и при нас да стане така.Аз също не пия никакви лекарства като изключим магнезий преди лягане.И си мисля ,че вече си е намалило силата по някакъв начин и аз се владея доста добре.Пътувам и съм много щастлива от това.Все още ме притеснява трудното преглъщане,но се надявам и вярвам,че скоро и това ще мине.Благодаря на всички положителни личности в този сайт.

@dnil, благодаря ти за споделеното! радвам се, когато тук се включват хора, които споделят, че е възможно да се справиш сам. поздравления и поклон пред Духа ти!

@тото, ето ти една прекрасна медитация за сърцето - с нейна помощ и аз и майка ми си излекувахме прескачащото сърце само за месец - http://self-help.bg/wellness/mind-detox/103-meditacia-na-surceto.html
а за бързането и припряността да свършиш всичко наведнъж, единственият лек е просто да го оставиш, да свикнеш да живееш в малко хаос. колкото по-често го правиш, толкова по-малко ще те тормози и бавно, но славно ще започнеш да се чувстваш свободна. ние сами си навиваме, че нещо трябва да се свърши веднага. на вселената й е безразлично ;)

@naivnata83, не се концентрирай върху преглъщането. наложи си да не му обръщаш никакво внимание - нито с мисли, нито с внимание, нито с думи, нито с емоция. просто го игнорирай с усилие на волята

Радостинка, благодаря ти, че си с мен! Тези дни пътувах в такси. Таксито ми е слабост,  в него най-често получавах деперсонализация. Качвам си се аз, значи, и хоп деперсонализацията се появи. Да, ама, не. Аз не се шашшнах, пуснах я и й казвам, тук си - ама вече не се боя от теб, изрепчих й се, та чак аз се стреснах от смелостта си.Викам си, да не взема да се изложа, пък вътрешното ми гласче ме успокоява - и какво като се изложа? Така си водех диалога на ум, изведнъж осъзнавам, че деперсонализацията ми я няма. Хора, олекна ми, обвзе ме самоувереност и лекота - аз можех вече да се контролирам и този път не изпитах никакви наченки на паника, ама никакви. А, както ви казах в такситата получавам едни от най-силните ми кризи.
Усмихвах се, а таксиметровия шофьор мислеше, че се усмихвам на него.В края на пътуването го шашнах съвсем като му оставих и два лева бакшиш, хей така, защото победих нещо в себе си. Така му казах, въпреки че не му стана ясно, аз бях доволна че го изрекох на глас пред човек за първи път на живо.
Много съм щастлива. Насърчавам всички да опитват и да откриват своя начин за справяне.
Поздрави и целувки!

Здравейте , чудесно, страхотно, много окуражаващо звучите,
само моля за отговор на един въпрос , дори с риск да прозвуча глупаво но..моляви ми разяснете какво точно имате предвид, всъщност какво означава деперсонализация.

Деперсонализацията е състояние подобно на хипноза, от което е трудно по пътя на волята човек да се измъкне, то създава усещането че се губи контрол или се полудява. Усещането е като потъване или като че ли се наблюдаваш от страни или от горе. То се получава ако човек се стресне от нещо или пък е преживял някакъв инцидент като малък или пък по-голям.

Delicacy, много много те прегръщам!!! Направи ме щастлива  :-* :-* :-*

Нана, деперсонализацията е когато не се чувстваш реален, не чувстваш себе си, тялото си, не се усещаш като материален. Ноо, няма смисъл да се вглъбяваш кое какво е. Хора със страхове имат навика да прочетат нещо и да си го внушат. Ти какво имаш и какво практикуваш? Напомни ми, моля те  :-*

Мила Радостина, не смяташ ли, че деперсонализацията, потъването в себе си, е вид бягство от нещо, опит да се скриеш в тялото или пък да избягаш от тялото? Размишлявам върху това и ми е интересно да разбера ти какво мислиш? :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-*

здравейте,момичета(и момчета)!
опитах се да прочета и осмисля всичко ,което сте писали...благодаря ви!помогнахте ми да разбера,че не съм сама!
за момента се справям успешно с ПА,но с медикаменти !публикациите на радостина и деликаси все пак ми дават надежда ,че има алтернатива!и тя е в мен самата!
дано да се справя и аз!

Здравей, raspberry230! Радвам се, че съм успяла макар и малко да ти вдъха кураж. Наистина нашето страдание може да има добър изход! Можеш спокойно да споделяш онова, което те вълнува. Разкажи как се случиха при теб страховете?
Честит Гергьовден на всички приятели!

raspberry230 и аз сам на хапчета , не можах да се справя без тях .Направо се вазхищавам на Радостина и delicacy радвам се за тях и за мен те са много смели и силни :-* .Вапреки че сам на хапчета пак има моменти в които сам тажна и ме е страх че страховете ще се появят отново .Надявам се че след лечението ми всичко ще се подреди и ще се излекувам.При теб как е ,как се чувстваш?Хубаво е да има клуб в който да се събираме и да си споделяме .Понякога се чувствам толкова сама и няма с кого да споделя.

keisi, когато имаш нужда винаги можеш да споделиш. Аз се чувствам много добре като споделям и общувам с Радостина, така по-добре разбирам себе си и усещанията, които ми се явяват. Радостина ме наведе на много прозрения за състоянието ми, които при друг случай сама би ми било трудно да ги проумея. И не се притеснявай, че взимаш хапчета, нещата не могат да станат изведнъж. Пиенето на хапчета не е срамно и не е признак на слабост.Може да ви се стори странно, но на мен ми се е случвало да взема хапче, не заради паническа атака, а защото съм се чувствала много тъжна от някоя случка в живота ми, болката е била толкова силна, че не съм успявала да я преодолея в дадения момент. Искам да кажа, че всеки от нас има своите силни и слаби моменти, важното е да се опитаме да открием верния път, който е строго индивидуален за всеки от нас, и да тръгнем по него.

здравейте,деликаси,кейси!
четейки първия пост на радостина си дадох сметка,че точно отрицателното отношение към света може би ме е довело до това състояние!в момента,в който започнаха паническите атаки ,нещата в живота ми бяха в пъти по-добри от нещата,коитосе случиха по-късно!давам си сметка обаче,че силата на човешкия дух няма граници,преживява се дори и най-лошото-смъртта на двама най-близки!
аз получих първи панически пристъп в автобуса,наистина не разбирах какво става-симптомите са ви до болка познати-задушаване,треперене и изпотяване на ръцете...наложи се да сляза между две спирки!след това усещането,че приближавайки автобусната спирка,всеки път се приближавам към лобното си място!по-късно почна да ми се случва и в кола!беше страшно,но инстинктивно усещах,че и този път ще премине,затова не спрях да пътувам!а и нямах избор,трябваше да ходя на работа!
случвало ми се е и по време на работа,особено нетърпима беше деперсонализацията ,а работя с деца и отговарям за тях!винаги в такъв момент се страхувах да не припадна и уплаша децата!
най-силни и плашещи ме бяха атаките 40 дни след смъртта на брат ми,случваха се буквално през два часа !тогава се обадих на личната лекарка,предположението и за паническо разстройство излезе вярно,психиатърът го потвърди!почнах лечение с медикаменти,но един месец само лежах и не вършех нищо!след 20 дни започна подобрението,тръгнах на работа,поех живота си и този на детето си в ръце!
оптимист съм,мили момичета,вярвам,че всичко лошо вече е зад гърба ми,преживях загубата на съпруг и брат,имам умно и добро дете,работа,която обичам и все още живи родители!
четох друг форум за ПР и сега,когато почувствам ,че идва пристъп,знам,че ще премине,знам,че от това не се умира!
опитвала съм се да спирам лекарствата,но лошото е,че след известно време симптомите се връщат!ще проуча много внимателно съветите на радостина и ще се опитам да се преборя !

delicacy много си мила -благодаря много :-*.Искам да споделям но незнам от каде да започна толкова много сам събрала в себе си ,че незнам как да го изкажа.Като за начало искам да попитам ние луди ли сме ?  Тъй като отцъствах и трябваше да покажа епикризата на моите преподавателки те направиха една физиономия и едно учудване от което ми стана неприятно , вапреки че психиатарката ми ме успокои че просто имам вид на спокоен човек и не са учаквали да се потдам на страховете си и т.н.За сега това е от мен и успех на всички :)

raspberry230 радвам се за теб, хубаво е че гледаш оптимистично на нещата и аз понякога сам голям оптимист но винаги имам и малко страх че нещо лошо ще се случи и симптомите пак ще се върнат .Лошото при мен е че освен тази паника , треперене и т.н. аз започвам да повръщам и от както сам нахапчета вече близо 2 месеца се опитвам да кача някое килце но появят ли се пак тези неща ме е страх за здравето си.Но ще бада оптимист и няма да мисля лоши работи.

кейси,реакцията на преподавателите ти според мен показва неосведоменост по въпроса за нашето заболяване,не се притеснявай от това!
родители на деца,с които работя са ме засичали пред кабинета на психиатъра ми,а от аптеката на друга майка купувам всеки месец лекарствата си,нито един от тях не ме е погледнал с учудване и не се е отказал от услугите ми!напротив,високо оценяват работата ми!
усмихни се!ние сме нормални!може би сме  малко по-чувствителни !

сега видях,писала си,че отслабваш.аз пък напълнях,но успях да се преборя и с това!свалих 15 кг!
да се похваля,че от две години и половина не пуша,значи имам потенциал да се справя и стова предизвикателство!вярвам в това!
вярвай и ти,кейси!прегръщам те!

Честит празник, сладури! Някъде скоро писах – сменете разсъждението със забавление и ще се избавите от всички терзания :)

Delicacy, това, което мисля е, че когато емоцията те завладее, ти влизаш в нея. Тялото си е пак там, но емоцията е толкова силна, че не го усещаш.

Raspberry, голям катаклизъм си преживяла, но това само може да те научи да си по-устойчива на вълненията в живота. Когато работиш по себе си, ставаш все по-добър в това и дори всичко край теб да се друса, ти запазваш вътрешно спокойствие и самообладание. С теб сме, не се притеснявай! Просто си иска работа – всеки ден поне по час на ден работа по себе си. Направи си програма и работи със слабите си места.

Keisi, винаги можеш да споделиш тук. Няма как да се съберем физически засега. В различни краища на страната сме. Но мисля нещо по въпроса и скоро ще ви информирам ;) За повръщането – има го и този симптом към ПР. За лудостта – и на мен ми се струваше, че полудявам, но да ти кажа май не сме луди – доста свързано се изразяваме, хаха :) Не сериозно, когато имах кризи, ходих два пъти на терапевт и съвсем сериозно го попитах дали мисли, че полудявам. Тя ми каза какви са характеристиките на лудостта – дезориентираност, неадекватност, липса на желание да правиш нещо, да се поддържаш, да се развиваш, да се оправиш. Лудите не питат дали са луди. А пък всички, страдащи от ПР, мислят, че или умират или полудяват. Така че – СПОКО!

Радостина , raspberry230, delicacy, благодаря ви много за поткрепата  :-* .Ще се опитам да бъда по силна и да не се потдавам на лоши мисли. raspberry230 радвам се че си се преборила с килограмите и че спряла цигарите . Прависте за това ние не сме луди , а пак аз трябва да се науча да не взимам толкова наватре нещтата и да не се влиая от мнението на останалите -дано успея ;). много целувки на всички :-*

Здравейте, отдавна не съм писала, но ме завъртя живота с многото си свои превратности, но попаднах на нещо, което може да бъде от полза и споделям :
http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-54-24/36-2008-07-27-20-22-15/1577-2008-11-27-15-44-46.html
скоро пак ще пиша :)

-

-

-

Здравейте,радвам се за тези които твърдят че са се излекували от ПР.Това дава допълнителна мотивация и вяра на останалите че и те ще могат да се справят с този проблем.При мен първата проява беше в началото на октомври 2009г.Усещането беше много неприятно, изпитах го като някаква вълна на огромно напрежение и притеснение която премина от корема към главата ми като същевременно изтръпна лявата ми ръка и главата ми а и получих стягане в гърдите веднага  свързах това с инфаркт или инсулт.След переминаването обаче си поех ежедневните занимания докато това не се появи пак след няколко дена,тогава извиках бърза помощ.Оказа се че съм вдигнал кръвно.След като нормализираха кръвното налягане заминах за изследвания в кардиологичен център където след редица изследвания се установи че нямам сърдечни проблеми но ми изписаха бетаблокери,може би за всеки случай.Заредиха се дни на кризи,притеснения и страхове.Почти всеки ден а  в някои дни по няколко пъти  получавах ту световъртеж със замъгляване на погледа,ту стягане в сърдечната област,изстиване на крака и ръце,интензивно куркане на червата,оригване,безпричинно изпотяване без да извършвам физическа дейност,започнах да се будя нощно време или в 1часа или в 3ч.Будейки се не чувствах абсолютно никакъв проблем но той не закъсняваше много и в рамките на до 5 минути започваше с шум в ушите, настръхване понякога дори втрисане и изпотяване.Гадното или може би хубавото беше че при тези прояви в момента в който си помислиш че вече няма да можеш да контролираш това нещо то отшумяваше.Мисля че в рамките на два три месеца здраво се наплаших от тези кризи и това увеличи проблема още повече.При анализиране от моя страна  на симптомите от поредната криза реших да прочета в интернет дали има нещо подобно описано от други хора и попаднах на доста писано по тази тема.
Ходих при психиятър които малко от въздуха ми постави диагноза вероятно ПР.Дадоха ми лексотан и ципралекс.При приемането на ципралекса получих най гадното преживяване което съм изпитвал в моя 45 годишен живот.Изхвърлих го още на следващия ден и реших че тази болест и лекуването и ще бъде мое дело.Започнах много да ходя.Намирах си поводи за щяло и не щяло да ходя къде ли не.По някога минавах и до 10 км сред природата.Отказах цигаритте преди 7 месеца,пия по много малко алкохол и газирани напитки и отлсабнах с 11 кг.Всичко това според мен ако не помогнало кой знае колко то със сигурност не ми е навредило.Спрях се на един два здравословни проблема като например настинка на гърба и евентуална невралгия  които могат да ми докарват тези неприятности  и започнах физиотерапия при която се разбра че не съм бил далеч от истината за първопричините.Към днешна дата мога да кажа че съм имал до 7 дни без никаква проява на проблема но на фона на 7 месеца ежедневни и мнгобройни прояви това си е напредък,мисленето ми което беше обсебено само от проблема и се отнасяше само до днес и сега дали ще оцелея и ще мога ли  да бъда пълноценен се промени на мислене за утрешния ден и какво ще направя през него, мечтите и плановете започнаха да се завръщат.Снощи като че ли за да покаже че това заболяване е упорито се появи пак от нищото.Бях позабравил за мъките но си ги припомних в детайли,понеже съм решил че лекарства за успокояване ще взимам само в краен случай реших че няма да е голям проблем да изпия половинка лексотан и един валидол.Вземах ги и съм заспал.Тази сутрин  или поне до този момент се чувстам добре и се надявам това да продължи и в следващите дни.

b64, искам да те попитам, това усещане, което се повява сякаш от нищото като хипноза ли го въприемаш, нещо като потъване в себе си ли ?

-

Много е трудно да отговоря на този въпрос.По някога имам предчувствие,по някога сякаш помисляйки си за проблема и той веднага идва.Определно обаче, първия път беше доста шокиращо и плашещо.Сега на по късен етап,  по скоро е досадно, въпреки че който го е изпитал знае че си е доста тежко изживяване независимо дали си в къщи в леглото или си навън сред хора.И още нещо трябва да добавя.Винаги преди да ми се случи в по силна или слаба степен настроението ми е нула и една "буца" сякаш ми се е загнездила в гърлото.Колкото до хипноза или потъване в себе си си мисля че нямам усещане за такива неща.Трябва да споделя че и аз ходих на такова алтернативно лечение като леене на куршум :).Общо взето клин клин избива.Внушение с внушение се лекува и т.н.Според мен трябва да се пробва всичко в което вярваш че може да ти помогне или поне че ще поддържа някаква надежда в теб. По добре да ми леят куршум, от колкото да се тъпча с медикаменти.

о да май се получи неуместно, сайта не бях забелязала какъв е извинявам се , единствено статията ми се стори любопитна за възгледите на един по-различен доктор и поглед по въпроса

Мара, и аз като DG, мисля, че статията е неподходяща. Всяко нещо, което ни кара да се съмняваме в себе си и ни разклаща, е неподходящо за душата ни. Също така, мисля и, че не е вярно (пък то и в каквото вярваш, това е твоята действителност!). Аз се чувствам прекрасно и нямам никакви духовни спадове, нещо повече – когато преживявам нещо тъжно, съм се научила да го приемам в спокойно и дори бих казала, в щастливо състояние на духа. Когато си над плюса и минуса, ги изживяваш и двете в спокойствие и тиха радост. Тези дни дори преодолях нещо, което не можех да направя дори и в периода си преди да започнат всякакви мои пристъпи на паника – а именно спах сама в дивия балкан, в къща насред гората там, където вечер се чува само виенето на вълци, а наоколо е безкрайна тишина и тъмнина. Прекарах невероятно спокойна и вълшебна вечер, сама с всичко, което нося в себе си.

Във връзка с пуснатия линк искам да кажа, че хора, които все още не са се стабилизирали, не е добре да съветват останалите какво да четат и как да се справят, защото могат да ги разклатят, без да искат, а след това не могат да им помогнат да се хармонизират. Има една много хубава американска поговорка First apply, then supply !

DG, нещата, които си написала са много верни. А за това: “Просто внимавам какво чета, с кого говоря,как ми се отразяват разговорите, избягвам негативни хора или не им обръщам особено внимание, когато се налага да сме заедно.Избягвам да мисля за проблеми”  те поздравявам силно!
Аз нямам определени книги, които да ви препоръчам, защото във всяка книга за личностно израстване и самопомощ има много ценни неща и можете да намерите нещо за себе си, а и съм на мнение, че книгата, която е за теб, е тази, която сама те намира :)
Но все пак, ето малко литература за напреднали ;) – Радостта от живота, на Йонги Ринпоче - добър увод в медитациите и нервните разстройства, Как да познаем Бога, Дийпак Чопра, Силата на настоящето, Екхарт Толе, Норбеков, Нийл Доналд Уолш, Шри Шри Рави Шанкар и Ошо – всичко. Това е позитивна литература, която не плаши, а подкрепя.

B64, поздравления за самостоятелното справяне дотук и начина ти на изразяване, съответно и на живот! Искам да те попитам дали знаеш какво стои в дъното на паниката ти? От какво всъщност те е страх?
Иначе ето тук: “Винаги преди да ми се случи в по силна или слаба степен настроението ми е нула и една "буца" сякаш ми се е загнездила в гърлото.” намирам основната причина, върху която трябва да работиш. Но все пак въпросът ми горе е свързан с първопричината, която стои зад всички малки причини, които задействат пристъпите.

Това е главния въпрос който ме мъчи отдавана.Мисля си, какво всъщност ме докара до това положение, и все още отговор не съм намерил.Проблема ми се появи след едно пътуване до Атина което само по себе си беше прекрасно.При мен такова чувство като страх общо взето няма,по скоро чувството е за огромно вътрешно притеснение и напрежение.Но и това не е нещо което изпитвам всеки път.Понякога атаката идва ей така без никаква обяснима причина, в миг в който съм напълно спокоен и не мисля за нищо.Не я свързвам с място,част от деня или каквото и да е било друго.както вече писах просто получавам стягане в гърдите и леко затруднеие в дишането или замайване и т.н.Ето сега съм в офиса и докато пиша тези редове изпитвам този дискомфорт,първо получих змайването на главата и после ме стегнаха гърдите, добре че поне няма клиенти да се мъча да изглеждам добре и да водя разговори.Та в общи линии това е .А иначе кой няма страхове и притеснения а и преполагам както при мен така и при другите не са едно или две нещата които тровят живота ни.

b64, Между другото, фактът, че си признаваш, че имаш пристъпи на паника, е голямо геройство за мъж  :D Не го казвам с ирония, а като констатация, защото имам няколко познати мъже с пристъпи, които идват от потиснат страх, но някак-си мъжете не искат да си признаят, че заради някакъв си страх, им се случват такива неща - ето и ти казваш "кой няма страхове и притеснения". Може би мъжете не искат да изглеждат слаби, не знам. Но истината е, че само отработвайки страха, можем да изпитаме облекчение. Единият ми познат е нон-стоп в спешното на една частна клиника, за да си прави изследвания и оттам му казват всеки път, че му няма нищо на физическо ниво, но той не иска и не иска да погледне в душата си. Даже вече отказват да му взимат пари, неудобно им е?! А той е само на 29.

Искам да те попитам страх ли те е от смъртта под някаква форма - това, че ще изчезнеш, или близките ти ще изчезнат един ден, или страх от самота - но говорим за страх в силна форма, който потискаш? Помисли над това.
Другият вариант е - чувстваш ли отегчение от живота, чувстваш ли се сякаш правиш не това, което искаш, сякаш е безсмислено всичко, което правиш?
Или имаш проблеми в личния живот, които не можеш да решиш и си приел за даденост?

Защо настроението ти е нула (когато това се случва)?

Нещо има, което е загнездено в теб, и само беглото му напомняне те вади от равновесие. Кое е то?

Наистина започваш да напипваш нещата.Имал съм не един случай в който съм бил в непосредствена близост до починали хора,даже и баща ми почина в ръцете ми.После дълго време се правих на мъж за да не паднат и другите около мен духом.Не показвах по никакъв начин чувствата които напираха в мен,а вярвай ми те бяха много силни.Това може би ме е довело до състоянието в което съм.Колкото до страха от смъртта, да страх ме е,мисля че на човек му е даден един живот който трябва да изживее достойно и това съвсем не включва сценарий в който жизнения му път да бъде прекъснат по средата.Сантиментален човек съм,често се обръщам назад и то с тъга.Срещам разбиране в семейството,но все пак, на коя къще не и пуши комина..В момента жена ми е основния ми стълб,казвам си честно че без нея щеше да ми е адски трудно.А колкто до мъжката гордост и его,ако не ги беше страх мъжете то те нямаше да познават думата страх като понятие :).Това че го крият не ги прави по малко страхливи,както казах вече, всеки си има своите си страхове.

Здравей Радостина М.
Изчетох всичко написано до тук и съм на същото мнение за справянето с ПР.Аз съм тръгнала към края на борбата,но нещо ми убягва...
Накратко за мен:жена на 29год.с ПР от 2 год.,от които едната много зле,а другата в борба към по-добре.Минах през 1 год. антидепресанти,след което установих,че с тях е временно спасението.Ходих на  психотерапевт,имаше лек напредък,проясниха ми се нещата,но до там.Всичко за ПР ми е ясно.Няма да умирам,няма да полудявам.Но тук идва голямото НО.Страхът не ме оставя нито за миг.Не винаги прераства в ПА,но това никак не ме успокоява.Излизам,живея,върша си задълженията,но всичко е на бързо със свит корем и парализиращ страх,че мога да получа ПА точно в този момент.Незнам къде бъркам.Проблемът ми е ,че все още не съм открила за себе си какво би ме направило истински щастлива.Имам семейство и 2 деца.Всичко ни е наред и съм много щастлива.Но лично за мен самата ,нещо не се чувствам удовлетворена.Три пъти съм се записвала да следвам,но съм прекъсвала,защото специалността не ми носи удовлетворение.Така съм и с работата.Не ми доставя удоволствие нищо и не мога да работя само заради едните пари.В момента пак не работя,точно по тази причина.Вкъщи изработвам картички за удоволствие и понякога ги продавам,но с това не мога да се прехранвам.Бих искала да работя нещо подобно,но незнам на къде да се насоча.
Това е за мен.Сега съм на успокоителни при нужда.Чета много литература на тази тема.Опитвам със самовнушение.Но незнам какво друго да правя.Усещам,че нещо ми липсва,но незная какво.
Моля те,ако можеш нещо да ме посъветваш.

Радостина, това е голяма победа човек да спи сам в гората! Поздравявам те. Да си призная аз все още нямам такава смелост. А бих искала да го направя...Посъветвай ме как , моля те!

reni1506, да ти споделя как аз започнах - просто реших че трябва да опитвам крачка по крачка, започнах от това, от което ме беше най-малко страх и така вървях напред - и най-вече - говори за страховете си , осъзнавай ги и след това ги предизвикай в ежедневието.

B64, да ти призная, изобщо не ми е трудно да « напипвам нещата », предвид че всички с ПР са влязли в една и съща схема. Ако не си тръгнал в едната посока, си тръгнал в другата. Трябва да се научиш само да излизаш от схемата. И да знаеш, че всичко, което ти се случва, не ти пада отвън, не ти е причинено от нещо/някой друг, освен от теб самия, от твоите мисли. Това е добра основа за работа по себе си. Всички сме се сблъсквали с трудности, със смърт, преживели сме понякога нелеко детство, не сме си избирали родителите, чувстваме се неподкрепени и пр., но едно трябва да е ясно – животът ни оттук нататък е в наши ръце. Ако досега е бил плод на « случайни » обстоятества (на всичко гореизброено), веднъж като се осъзнаем, започваме лека по лека да го изграждаме сами. В каквото вярваме, това се превръща в наша действителност. Факт. Ако вярваме, че имаме само един живот и след това всичко приключва, ще живеем изпълнени със страхове. Ако сме достатъчно умни, за да променим вярванията си, влияем не само на възприятията си за света, но и на психическото и физическото ни здраве. Така че, по-добре да се научим да вярваме в нещата, които искаме, в действителността, която ни харесва. Какъв е смисълът да вярваме в лошото и страшното, да му обръщаме внимание ? Нима има някаква полза от това ? Не, няма. Напротив, силата ни отслабва по този начин, а егото ни се укрепва (точно то ни кара впрочем да страдаме). А вярата се изгражда, стъпка по стъпка. Съвсем друг е въпросът, че веднъж започнеш ли да практикуваш някаква духовна работа по себе си и всичко те води натам, че да затвърди вярата ти, да я превърне в убеждение – виждаш го по резултатите в живота си. Смърт няма. Но всеки трябва да стигне до това заключение сам. За съжаление точно това, което е най-важно, не мога да ви го предам тук с думи – може единствено всеки за себе си да го постигне (и в това има смисъл)

Хубаво е, че като мъж служиш като стожер на другите, но ако си само стожер, системата изпада в неравновесие, защото от другата страна на това да си силен, винаги стои това да си слаб. И можеш да поддържаш силата си дълго време, само ако позволяваш и на слабостта да се изяви, без да й се съпротивляваш. Ако дълго време не показваш слабост, излизаш от равновесие. Бидейки само силен, потискаш слабостта, а потиснатите неща в теб, водят до болести (първо на емоционално ниво, после на психическо и накрая, ако продължиш да не им обръщаш внимание – на физическо). Позволи си да бъдеш и слаб, да показваш слабост. Така можеш да станеш само по-силен. Сприятели се с тази част от себе си, която е слаба и уязвима, която може би не ти харесва – запознай се с нея, извади я от мрака, освети я. Ние сме едно цяло със страховете си, с тъмната си страна, с чертите от характера, които не приемаме. Трябва да видим всичко в нас такова, каквото е, за да се излекуваме. А ние потискаме определени аспекти от себе си и това ни вреди. Всички сме съставени от плюс и минус, където има плюс, задължително има и минус.

И другото, което е при теб – научи се да стоиш тук и сега. Да гледаш в минало или да се носиш с мисли към бъдещето може да ти донесе само нещастие или временно бягтство. Единствената реалност е тук и сега. В настоящият момент няма нищо страшно. Когато се научиш да приемаш настоящия момент и да живееш само в него, всички проблеми ще се разтворят от само себе си.

Reni1506, поздравления за това, че от 2 години ПР, едната си прекарала в борба към по-добре! Искам да те попитам защо се бориш срещу страха? Можеш ли да се опиташ да не му се съпротивляваш? Нека те залее. Остави го. Наблюдавай го, без да го мислиш, без да изпитваш емоция. Просто го гледай, изследвай го. Само така той се разтваря, изчезва. Ето и Delicacy тук може да ти каже как точно по този начин преодоля паник атаките, които получаваше в таксита.

А за това, че не можеш да намериш призванието си, ми прати на лично съобщение твоя мейл, за да ти пратя една книга да прочетеш и да попълниш табличките в нея, а после ще ми кажеш дали си го открила. ;)

Научи се и да медитираш, ако още не си. Не се сещам за по-полезно нещо на този свят от медитацията. Медитация означава релаксация, спокойствие и осъществяване на връзка с истинското ти Аз. Не си го представяйте като изпадане в транс и излизане от тялото! Всички тук имат нужда да се научат да медитират. Не може да се мине без това. Повечето техники, за които говоря, са по-лесно приложими, когато можеш да медитираш.

съгласна съм с Delicacy да говориш за страховете си, дори и в ироничен контекст - така ги омаловажаваш. а пък ако започнеш сама да ги предизвикваш, ще придобиеш контрол над тях, ще си възвърнеш силата

Delicacy, не съм използвала някаква специална техника, за да спя сама в гората  ;D Просто понеже вече съм напълно спокойна да спя сама в къщи и да преодолявам всякакви опити за криза, колкото и редки да са, реших, че съм готова да отида сама в балкана. Чувствах го. Исках по-голямо предизвикателство. И се оказа, че не беше дори предизвикателство. Чувствах се супер спокойна през цялото време, във връзка със себе си, с природата и въобще - невероятно! Никога преди не съм се чувствала така. Просто страх няма, никакъв! Отработила съм го докрай.

Единственият начин да разбереш дали си отработил докрай страха е да не те притеснява фактът, че можеш да се изплашиш един ден или да получиш криза. Защото знаеш, че можеш да преминеш през нея, знаеш техниките. Но си отработил и причините (т.е. при мен беше страха от смъртта, който вече нямам) И така изненадващо, кризи и страхове изобщо не се появяват. Това е  :D

Колкото повече работиш по себе си, толкова по-силно затвърждаваш спокойствието и радостта като трайно състояние на твоята същност и твоето съществуване.

Радостина, ако сега ме закараш сам сама в къща в гората, няма да имам никакъв проблем да спя и 5 дни ако трябва. Дори наоколо да има вълци и мечки, пак няма да ме е страх. В същото време обаче ще се разтреперя в мига, в който трябва да вляза в голям магазин... нелепо е, нали? Ако попадна в екстремални обстоятелства, в които всички други умират от страх, на мене няма да ми има нещо. Например ако всички припадат, когато им взимат кръв, аз няма да припадна. При реални опасности съм пълен непукист - мога да пусна непознат в дома си, без да ми хрумне, че може да ми навреди, не ме е страх да ходя сама по тъмното нощем, или пък от обири, изнасилвания и пр. - на всичкото отгоре в миналото съм преживявала обир и заплахи, но ето на, не го мисля. И просто ми става смешно и абсурдно, че онова, което смяташ в момента за върховото си постижение, аз го мога сега и веднага, а останалите, рутинни и така обикновени неща ми се опъват...
искам да те питам нещо: ако смяташ, че си напипала механизма, по който да се справяш с атаките, защо изобщо продължаваш да ги имаш? Не трябва ли досега да са изчезнали? Не са ли те сигнал, че нещо все още не е наред? Дали има нещо, което не си открила за себе си и затова ги има? Хубаво е, че се изправяш срещу неща, които не си могла да правиш преди, но хрумвало ли ти е какво ще се случи с теб, ако спреш да се занимаваш с това, което правиш?

здравейте!
вчера направих един експеримент !моето"лобно"място са автобусите!когато тръгнах към спирката,умишлено започнах да предизвиквам страха,когато се качвах,вече беше дошъл,стоях "на тръни" около 3 спирки и той си отиде!на любимото кръстовище с голямото задръстване,вече нямаше и следа от него!
дали да продължа да правя това? ???

Моят съвет е да продължаваш.Дори всеки път страха да идва,действай по същия начин.Все някога тялото ти ще осъзнае,че автобусът не е толкова опасно място и страхът ще спре да се появява.При мен поне е така.Аз от доста време се боря с автобусите.И все още ме е страх.Понякога съм добре,друг път не толкова....но съм оптимистка.
А иначе огромният ми проблем са извънградските автобуси!За там нямам никакъв опит,защото просто мисълта за тях ми предизвиква ПА.Това че ще се кача и 1 час няма да мога да сляза    :o .Още не съм за там.

рени,в извънградския е като в градския!пътувала съм и извън града!усещането е същото!не се плаши!и във влак ми се е случвало!през юни,ако всичко е наред ще пробвам и в самолет!а там май няма как да спрат,за да сляза,както съм правила в автобуса! ;) :)
благодаря ти за мнението,рени!ще пробвам пак!

raspberry230,пордължавай с тренировките, това е спасението и аз си имам лобно място, пак на кръстовище в такси получих деперсонализация. С тренировки и с помощ от Радостина вече не получавам силни панически атаки и станах много по-организирана и по-смела ;D

raspberry230, помни, че най-трудно е да започнеш, а ти вече си го направила. Лека-полека ще разграждаш страха си, докато един ден ще се возиш в автобуса и докато гледаш усмихната през прозореца, с изненада ще установиш, че е изчезнал напълно.  ;) Стискаме ти палци!

Scorpi, при всеки е различно. Това, че влизаме в една мисловна схема, не означава, че сме изкарани от един калъп. А за да ти отговоря на въпросите – 1, 2 Атаки нямам, имам стресови ситуации в живота, на които ако се оставя, ще ме погълнат, затова минавам през тях неутрално, както съм описала тук и те отшумяват. 3. Има много неща, които не съм открила за себе си и това ме радва, защото обичам да ми е интересно. Качеството на преживяванията ми обаче се е повишило значително от липсата на страх. 4. Ако спра да се занимавам с това, което правя в момента, със сигурност ще открия нещо още по-интересно – а такива неща имам доста.
Затова ти предлагам да не се опитваш да ми правиш анализа, няма да успееш, неразгадаема съм ;)

На всички останали тук искам да кажа, че поражи ангажираността си, ще отговарям само на лично зададени въпроси. Мисля, че съм дала достатъчно информация за всеки, който иска да работи по себе си, за да се справи с ПР. Първо пробвайте гореописаните начини, после питайте за нови. Всичко ново, което имам да кажа, го казвам на www.self-help.bg … засега ;)

Радостина, не съм имала намерение да те анализирам, ама може и така да се получило, не е нищо лично към теб, на всички така правя, че от толкова терапии се повредих нещо ;D Аз даже и терапевта си подлагам на анализа, та той няколко пъти ми напомня и вика: "Сега ти си пациентът, примири се" ;D
И все пак за мен е важно да уточня при какви обстоятелства атаките изчезват напълно и никога повече не се появяват, защото това е, към което аз лично ще се стремя. И дано всеки открие подходящия метод за себе си.
На другите мога да кажа, че аз все още го търся, но се иска упоритост, независимо с какво се захванеш. Нищо няма да стане без усилия, и то всекидневни. Просто животът и обстоятелствата ни принуждават спешно да поемем в друга посока. Това е положението. Примирете се и действайте!

  Всичко опира до това искаш ли да "научиш" всичко за себе си и за какво ти е, или искаш да се справиш с паниката и да живееш. Тук е голямата разлика. Начинът, по който Радостина смята че се е справила, за мен е прекалено дълъг. Три години са много дълъг период. Колко време е необходимо на една жена на 35 години да се справи с ПР, за да може да забременее и да роди? Ще чака до 38 години ли, или повече? Колко време може една самотна майка с две деца да си стои в къщи и да не ходи на работа, защото е с агорафобия? Или един счетоводител, който 8-10 часа е в сметки, числа и срокове и е с ПР, да го накараш да се самонаблюдава, и да се самоанализира, и да мисли обича ли се или не,  и да успокои мозъка си да медитира? Та медитацията е разстоянието между две мисли, но как можеш, когато си тревожен, да ги спреш, за да ти се получи медитацията? При мен поне това не се получаваше. Техниките, които предлага Радостина, са близки до будизма, но не мисля, че само това е начина, защото това си е вид религия, а когато се е развила преди хиляди години, не е имало ПР. Това е философия на живот, която човек избира, така както избира християнството или исляма.
    ПР не е болест. Това е начин на мислене, който се запаметява в нас по време на някоя криза в живота и остава така. Това е механизъм. Поне при мен беше така.
    ПР не се лекува от 3 години. Страхова невроза е старото име на паниката и тревожните разстройства. Понеже не е болест, не и влияят и лекарствата. Това, което помогна при мен не са лекарства, а психотерапията. Така се лекува и по света.  Но 3 години са прекалено дълъг период на лечение. И когато се справиш с паниката, не е необходимо да се поставяш в екстремални условия, за да потвърждаваш, че нямаш паника и да се погалиш по главицата. Безсмислено е.
   Всеки човек е една вселена, всеки е различен, затова не може да има и един единствен универсален начин на лечение. Това, че един се е справил сам, не значи, че всички могат да се справят. Пък и срокът на справяне също е важен.
    Радостина е права за себе си, тя пише в списание за селф-хелп, работи с психолози, организира техни мероприятия, участва в групи по самопомощ, т.е. тя е в голяма част от времето си  си в теми на разговор за самопомощ и самоанализа, и това я поддържа, но не трябва да забравяме, че не всеки излекуван ще иска да се занимава и след това с подобни неща. Затова не бива така категорично да се заявява, че само това е пътят.
    
  

Реших и аз да се включа в темата.
Ема, разбирам те, че искаш излекуването да настъпи бързо. Всеки от нас го иска и го е искал. Но това е процес. За съжаление на всички нас - лечението е бавно и трае с години. Трябва да го признаем това. Човек избира да пие лекарства и да притъпи симптомите и да се мъчи да живее нормално или пък, изключвайки лекарствата да намери сам причината, която го е довела до тук, както е направила Радостина, както правят и други. Да, вярно е, че човек може да се размине с някои неща в живота, докато се бори, но такъв е живота, звучи жестоко, но е факт. Много от нас са го изпитали на гърба си. Някои са опитали и са упяли, други не са успяли, но те не са по-малко силни от другите. Всеки намира своя път за действие и според мен, няма нищо лошо да го сподели и с другите, те сами избират за себе си, дали нещо е приложимо за тях или,не.

   O да, Бояна, права си, че човек има право на избор - избор да се справиш с паниката и да живееш, или да прекараш години в стремеж да се пребориш с нея, като опитваш това или онова лекарство или техника.
Луиз Хей, Уейн Дайър, Норбеков ...всички имат достъп до тези книги и едва ли някой сега чува за тях.
   
Тази тема по-скоро ми напомня на кръжок по паника, в който не си в тежко състояние, но и не си се справил напълно и имаш нужда да говориш за това, като даваш съвети на останалите. Това, че смяташ себе си за излекуван, не те прави лечител автоматично. Естествено, че някои няма да са съгласни с мен, но като вдигаш кръвно и имаш стягане в сърцето, отиваш на доктор,  като те стяга в гърлото-отиваш да видиш щитовидната си жлеза, като ти съхнат устата-мериш кръвна захар и в същото време  решаваш  с някакви опити да се справиш с истинската причина за всичко това- дали ще ми подейства този метод и техника или не....и така минават години.

Казвам всичко това, защото според мен всеки човек е различен и това, че един се е излекувал от ПР по един начин, може изобщо да не помогне на друг, а дори да го обърка и забави във времето.

 

 

Zdr Ema.Spored teb kakav e na4ina 4ovek da se izlekuva?Prava si,4e staroto ime e strahova nevroza.Imam poznati,koito sa se opravili samo s validol isega si vodqt palnocenen jivot.Govorila sam mnogo pati s tqh po tozi vapros i dvamata kazvat edno i sa6o.Izliza6 i varvi6 sam,stoi6 sam,izliza6 po zavedeniq i t.n. i si kazva6"mainata mu,kakvoto stava da stava,ako 6e pripadam da pripadam,ako 6e otka4am da otka4am,ako 6e umiram da umiram."I taka postepenno svikva6 i zapo4va da ne ti puka i nakraq spira6 da se strahuva6 i vsi4ko si stava normalno.Ediniqt mi poznat na 54 god otide na po4ivka v London s kola za15 dena i si prekara super,ve4e ne mu puka.I priqtelkata mi e sa6ata i postoqnno mi povtarq,4e ne mi trqbvat hap4eta,a da si dam sila na volqta i razuma,4e vsi4ko e v glavata mi.I li4no na men mi se struva,4e navremeto,kogato q ima6e t.nar strahova nevroza ne6ata ot6umqvaha po-barzo,a sega sqka6 li4no za men govorq,prekaleno mnogo se zadalbo4avam i taka nqma da ima krai.Mai naistina trqbva da si kaja mainata mu,da stava kakvoto 6e,a pak da vidim.

-

-

""""Забравих да посоча,че със сигурност има още начини за преодоляването на ПР,психотерапията със сигурност е един от тях,но трябва да улучиш психолог или психиатър, който приема всеки отделен пациент като индивидуалност, а не като поредния щурак, на който трябва да изпише задължително хапчета ...""""


   За това говоря и аз  ;)

Вижте какво - лично аз прекарах прекалено много време като вас в разсъждения и много по-малко в действия. Може би това са етапи, през които се преминава в оздравителния процес, но все пак не си оставайте само с разсъжденията - най-малкото защото така няма да можете да се убедите прави ли сте или не. Който и метод да хванете, каквото и да правите, просто го правете. Не го говорете само. С това не искам да кажа, че никой не се опитва да се измъкне. Просто ние с ПР сме прекалено склонни да се вглъбяваме в подробностите и усещанията около проблема си, вместо да търсим най-краткия и безболезнен път към разрешаването му. И не си мислете, че ви гледам отгоре, като ви го казвам това - аз се давя в същия гьол като вашия. Просто се активизирах повече и нещата тръгнаха нанякъде. За предпочитане е пред тюхкането. Все пак изборът е ваш. Очаквам на някого да не му е приятно да прочете това, също както на мене ми беше неприятно като ми го казваха - това се нарича "вътрешна съпротива" - всички я имаме, точно затова си влачим и проблемите със себе си. Иначе не би ги имало. Това е една битка, в която вие сте единственият победител.
Ако все още сте раздразнени от изказването ми, направете си труда да ми видите предишните мнения и да направите сравнение.  ;) Стискам ви палци на всички и напълно ви разбирам.

Скорпи, прекаленото мислене, самонаблюдение и анализиране по-често задълбочава нещата (според мен). За мен " най-краткия и безболезнен път" , но полезен път, беше да се обърна към специалист. Достатъчно време загубих в самонаблюдение, четене на книги, стоене пред огледалото и говорене на положителни неща и куп други неща, все без ефект. Сега като виждам, че са нужни 2 или 3 години-се радвам, че не продължих  да се самозаблуждавам, че правя нещо.
    Днес, при липса на паника и тревоги,  същата литература, която четях тогава, разбирам по друг начин, сега тя ми помага наистина да гледам на света  и отношенията ми с хората по друг начин.

   Наистина е променен тона ти. Желая ти успех! :)

БРаво, Ема, че си намерила своя път и че не си се предала на отчаянието. Времето го остави, то е индивидуално за всеки, както и ефективността на прилаганите методи.  
Казваш, че вече нямаш паника и тревоги - това ме навежда на 2 въпроса: 1 С какво се "излекува" - в кавички, защото не е болест, а състояние и 2 Какво правиш "излекувана" във форума за ПР? Питам те не за друго, а защото освен ако не си станала самата ти специалист по въпроса, не виждам причина да те вълнува. Аз лично нямам търпение да се отърва, за да забравя откъде се влизаше тука  ::)
Смятам най-предателски да изчезна ;D

Три пъти сядам да ти отговоря и чак сега успях.
   На въпрос 1- обърнах се към специалист. Той ме научи  как да се справя.
   Въпрос 2 – много добър въпрос!  8) Като се замисля...не е необходимост,  а е по-скоро от съпричастност. За съжаление все повече млади хора, почти деца, имат ПР. Преди този форум имаше друг такъв. Казваше се „книга за гости на европея’ Там четях наред, но нямаше теми. Тук влизам рядко, писала съм 1-2 пъти и чета повече темите на справили се с паниката. Радвам се, че има такива хора.   Може би и сега нямаше да се включа, но не мога да се съглася, че като си преодолял паниката, си лечител. :o С това шега не бива. Необходима е компетентна намеса, а не само личен опит.  ПР не е кръжок по интереси. Ако не подходиш както трябва - ще те влачи цял живот.Това е.
   А на теб ти пожелавам, щом искаш, скоро забравиш как се влиза тук! ;)

Мерси, радвам се, че си ми разбрала правилно въпроса, както и че си се оправила. Под специалист какво имаш точно предвид - то специалисти по проблема бол, но как точно те "оправи" той и за колко време. Питам не само заради себе си, а и заради всички останали, които искат да оставят спомена за ПР и неприятните преживявания, свързани с него, зад гърба си. Това, което аз успях да направя след няколко месеца затвор, бе да изляза от него, ВЪПРЕКИ ПР и заедно с него - просто ги го водя на разходка и го чакам дали ще се появи да ми прави компания ;D Понякога се появява др път не, но винаги напомня за себе си в една или друга степен. И макар че около мен специалисти колкото искаш, смея да твърдя, че решението да го направя си беше лично мое. И само аз си знам какво ми коства всеки ден. Хабя всичката си енергия в симптоми и се чувствам като след изтощителни тренировки във фитнеса... обаче поне тръгнах нанякъде. Желая го на всички! И оправите ли се - марш от форума ;D
Тогава ще е окончателно и завинаги.  ;) А който има нужда от помощта ви, ще ви намери.

ЗДРАВЕЙТЕ, аз съм нов тука ...досега четох доста от публикацийте ви ..и ме притесни това че всички се ...жени :o, няма ли мъже с такава болест ??? само аз ли съм така??? .... / може би не му е тука мястото да ви питам но ???? :(

Има и мъже не се притеснявай :)

Здравейте на всички.От няколко седмици следя всички публикации, но така и не можех да се регистрирам.Сега когато най-накрая успях искам да попитам някого да ми препоръча литература.Стискам палци на всички.

Каква литература искаш?Аз имам много свалени книги!

-

-

И ми е много любопитно какво мисли Радостина за всичко това,което изписах???

http://podsyznanie.otnosno.com/

Искам да подкрепя Радостина и нейното желание да помогне като използва онова, което е преживяла. Има една поговорка, която вероятно всички знаете - не питай старило, питай патило!  Искам да кажа, че опита на хората ми е помогнал много повече,отколкото лекарите. Лекарите лекуват с лекарства без да са преживели нашите страдания и не винаги им се получава да ни помагат. Съжалявам, че го казвам, но явно много малко специалисти в България познават проблема ни в дълбочина.
Затова искам да помоля да не нападате хората, който искрено подават ръка. Благодарна съм на Радостина и мога да кажа, че методът, който тя предложи много ми помага. Използвам го и при мен работи, така както е работил при нея. Вече съм по-уверена и самостоятелна в действита си и моята деперсонализация не ме плаши така, както беше в началото. Пътувам в таксита смело, нещо което не можех да правя преди време.Благодаря ти, Радостина!

-

Здравейте на всички , от декември месец миналата година започнах да получавам едни задушавания и сърцебиения отначало не им обърнах кои знае какво внимание понеже бях спортист човек тренирах борба и футбол и много не ми пукаше , и отминаха но после след 2 седмици някъде пак започнаха тези глупости.Отидох на всички всевъзможни специалисти в града всичко си направих и излезе че нищо ми няма и съм напълно здрав физически сега пак ми се получава само че само задух от време на време и една шибана тежест в гърдите и откачам като ми стане така почвам да троша наред всичко което ме дразни..... до кога според вас ще трае всичко това което се държи на нервна почва?  ::) :o

DG, съгласна съм с всичко, което казваш  ;D

Delicacy, DG, благодаря за подкрепата. Бях тръгнала да пиша нещо на хората, на които не им се работи по себе си и предпочитат да замаскират набързо симптомите и да си продължат живота по старому. Но се отказах, защото това, което правя е да споделям, а не да убеждавам. Когато си готов да поемеш сам отговорност за живота си, разпознаваш всяко късче чисто съзнание, и то ти е от полза (ето както при теб Delicacy). Когато имаш нужда да те убеждават в истинността на нещо, значи още не си готов да оздравееш. Всичко е енергия и всеки носи мъдростта да се излекува сам. Необходимо е само по някакъв начин да включиш осъзнаването си. А това може да се случи и чрез друг осъзнат човек. Често се случва така, че осъзнатите са осъзнати именно защото не са затворени да практикуват само ограниченото познание на само една наука, която са учили едва 5 години в университета. Знанието е много по-всеобхватно. И се намира навсякъде.

А защо е нужно осъзнаването? Защото само тогава ще схванеш причината да се породи определено заболяване при теб. Само тогава можеш да го премахнеш изцяло и през теб да потече отново безпрепятствено жизнената енергия. Само когато мислите, чувствата и емоциите се хармонизират, тялото оздравява. Това е щастие, проявено в здраве, както се изразява една приятелка. И тук няма учители, няма лечители. Всеки на всекиго е катализатор, задвижващ го към него си.

Всичко останало е повърхностно замаскиране на симптомите. Причината дреме вътре в теб и ще си намери друг начин да се прояви. Затова в съвременното общество има толкова болести - всеки бърза, иска да вземе едно хапче и да продължи постарому. Да, обаче причината да се появят болестите е именно, че начинът ти на мислене води до това. Колко хора го осъзнават. Огледайте се по-дълбоко - истински щастливите хора, усмихнатите и доволните, тези,  които се чувстват пълноценно и не страдат, имат определена система на мислене. Това не се вижда с просто око, но ако си по-наблюдателен, ще ВИДИШ.

Мога много, много, много да пиша и да говоря по темата. Мисля дори, че мога да убедя всеки един, защото тази истина е дълбоко закодирана в нас, тя тече във вените на всеки един, под всичките пластове фалшиви индентичности, които си градим, вярвания и убеждения, насадени ни от родителите и средата (и които водят до резултатите в живота на тези хора) и какво ли още не, запечатано в подсъзнанието ни, което трябва да се чисти, чисти, чисти, докато истината не излезе от нас и не светнем - едва тогава ще се излекуваме и ще бъдем истински непорочно щастливи. Но както вече казах, не си струва да хабиш енергия да убеждаваш някой в нещо, защото този, който иска да бъде убеждаван, да спори и да доказва, че е прав, всъщност го прави, за да си докаже, че не е нужно да работи по себе си, защото всъщност или го мързи, не му се занимава, или е нетърпелив да прилага докрай нещата или не вярва. А в каквото вярваш, това се стремиш и да си докажеш в живота ти, съзнателно или не.

Радвам се, че осъзнатите хора стават все повече и повече. Цялото общество се лекува така. Всеки един излекувал се прекъсва една нишка от болестотворния цикъл на обществото, в което живеем. Той става светлинка, към която се присъединява още и още благоденствие. И моят живот е доказателство за това. Всеки може да си го докаже сам за себе си. Стига да го поиска. Амин!  ;D :D ;D

Драгомир, познавам много спортисти и подозирам как се чувстваш. Мисля, че ако се научиш да медитираш, ще ти се отрази много добре, защото като спортист, имаш доста енергия в себе си, която като се съчетае със страх, избива на агресия. Трябва да се научиш да я канализираш с по-спокойни бойни изкуства, спорт или практики, като тай-чи, плуване, йога и медитация - всичко, което се прави бавно и изисква вглъбяване в себе си. Предполагам, че няма да ти е лесно в началото, ако си твърде енергична личност, но трябва да разбереш, че за да е тялото ти в баланс, трябва да му даваш точно толкова спокойствие, колкото и динамика. Иначе излиза от равновесие. Ако се опиташ да избягваш и употребата на отрицателни думи като "глупости" и "шибан" ;), също ще ти подейства много добре. Защото отрицателните думи носят отрицателен заряд и това добавя към изострянето на агресията. Мислиш ли, че това ти отговаря?

Здравейте приятели

Радвам се да попадна сред вас.
Аз познавам ада на страха, който описвате. Бях в него доста време. Нямах идея какво ми се случва и най вече защо.  Съвсем скоро научих, че това което съм преживяла си има име и не се случва само на мен. Така търсейки информация из нета по въпроса  попаднах тук. Бях изумена колко точно описвате преживяванията ми, но най-важното колко точно Радостина е описала и пътя на измъкването.

Скъпа delicacy, искам да се обърна към теб, защото много добре  разбирам и познавам това с което се бориш.
 Моите ПА идваха точно от деперсонализацията. Всеки път когато усещах онова състояние на потъване, следваше и мощна ПА. Преди да заспя, както си седя спокойно, в колата, в асансьора, в къщи и всеки път беше придружено от панически страх, така години наред. Потъване, последваща атака. Губеше ми се време. Докато съм колата и карам не съм усетила как съм минала от точка А до точка Б ит.н
Докато не дойде мотивацията да се справя и да се измъкна. Осъзнах че това потъване не може да ме контролира и започнах да търся начин да го подчиня на волята си.
 Най-много ми помогна медитацията. Когато започнах първите си опити да медитирам, отпускайки се в себе си, следваше ПА, защото усещането беше същото, което предизвикваше в мен страха, че губя контрол. С леки стъпки се научих да влизам в това състояние на покой, да се отпускам в него и какво беше учудването ми да разбера, че това което най-много ме плаши ми носи и най-големия покой. Всяка нощ когато заспиваме ние преминаваме през това състояние. Това е бавен процес, но посоката по която си поела е правилна. Вие имате шанса да се борите с подкрепата на Радостина и затова съм сигурна, че и лесно ще намерите пътя. Аз също като нея извървях този път сама, сама само като мотивация, защото около нас е пълно с видими и невидими помощници.
Отвори ръка и някой ще сложи своята в нея, но няма как да го направи ако тя е стисната в юмрук.
Отворена съм въпросите ти, ако имаш такива към мен.
Хубавото на всичко което ни се случва е че ставаме изключително творчески насочени и можем да отключим неподозирани способности и таланти. Аз много пишех и четях пък и сега е така. Ако искате да прочетете за това ето това ето това е блога ми:
http://petia-paty.blogspot.com/
 Не се страхувам да застана пред вас с името си, с лицето си и с преживяното, защото вече знам, че няма нищо срамно в това да покажеш пред света слабостите си. Вече знам, че не мога да контролирам света,  но мога да внеса хармония в него. Защото света е това което си ти.

Прегръщам ви силно .

Paty, прекрасна си!  :) И блогът ти е прекрасен и тези дни ще го изчета от начало до край!  :D

Здрявей Радостина М,прочетох историята ти преди няколко месеца,но до днес следя всеки твой съвет към хората в форума.Днес реших да ти пиша,а ти ако можеш ми дай съвет.С ПР.съм от 11 години,всичко при мен е на приливи и отливи във времето,но антидепресантите не са спирани.Правила съм много опити,стигам до някъде и пак се връщам назад.Явно съм зависима към тях.Искам да ги махна,но ...Бивша спортиска съм,но сега когато реша да спортувам ми се струва невъзможно,та аз на 10 секунда съм с адско сърцебиене,изморявам се много.Как да правя физически упражнения,как да релаксирам.Да вече нямам агорофобия,твова беше основния проблем при мен,но ПА са на лице по всяко време на денонощието,стремя се да ги стопирам,но понякога не се получава.Как да спра лекарствата като получавам ПА.

Мм е добре де значи всички тези задушавания и така наречени пристъпи са във главата ми? И какво следва да престана просто да мисля за това и да си карам живота напред?  ::)

Точно така, Драгомире. Аз съм с тези неща от сумати години и се опитвам да не ги мисля. Колкото повече ги мислиш толкова повече си вредиш.
При мен са на лице : стягане в гърдите, сърцебиене, задушаване, премаляване, болка в гърдите...всички признаци на ифаркт. Вече 15 години не съм умряла и мисля, че е крайно врме да спра с тези мисли.

Скъпа Веси, докато се включи Радостина, позволи ми да ти напиша нещо.
Сигурна съм, че си прекрасен спортист и още по-прекрасен човек. Всичко това което ти се случва е за да те накара да се промениш и освободиш съзнанието.
Преди да спреш лекарствата е хубаво да подготвиш мислите и отношението си към теб, ако приемаш, че при всяка атака те ще те спасят, то  несъмнено  ще останат и твоята патерица за дълго.
Антидепресантите помагат само временно, но ключа за решението е в теб.
Опитай се да си внушиш, че ПА не е заплаха за теб. Силното сърцебиене е адреналина в теб, а ти би трябвало като спортист добре да познаваш това усещане. Нищо, ама нищо лошо не може да ти се случи и точно връщането ти към спорта с леки стъпки и мотивация би ти помогнало. Този натрупан адреналин иска да излезе от теб. Ти си динамичен човек. В момента в който се почувстваш по-уверена и престанеш да се вслушваш в пулса си, ще усетиш кога да спреш и хапчетата.
Дано не съм ти се натрапила.
Отворена съм да ви помогна по пътя с каквото мога

Здравей! Хайде и аз да ти отговоря преди Радостина  ;D От моя си опит. Преди няколко месеца аз бях почти изцяло на легло и сутрин нямах силата да помръдна, нямаше момент, в който да не ми беше лошо, прочети ме назад и ще видиш. И аз като теб в миналото бях много физически активна, съвсем доскоро беше така. После не можех на краката си да се задържа, какво да говорим за спорт. Когато отидох при доктор, който ми "предписа" спорт, аз не можех да изкача стълбите до кабинета му. Невъзможно ми беше да спазя съветите му. Съмненията ми, че няма да се справя и не съм готова, се потвърдиха още при първия ми опит да "тичам" - слагам го в кавички, защото то си беше по-скоро влачене. На третата минута имах чувството, че не атака получавам, ами че направо си умирам. Много, ама много ми ставаше лошо. Бях на ръба да се откажа. С много усилия продължих. Обнадеждавах се, че с времето ще премине. ТАКА И СТАНА. Всички тези чувства - ускореният пулс, сърцебиенето, задъхването, причерняването - айде да не ги изреждам всичките, са в реда на нещата при едно физическо натоварване и ти го знаеш - щеше да е ненормално ако ги нямаше. Какво да говорим пък за един обездвижен човек - всички с агорафобия знаем какви инвалиди ставаме, когато се заседим вкъщи. Иска се постоянство и нещата влизат в ред. Първият път ще ти е зле, после ще ти е малко по-добре, после още по-добре и накрая ще си във форма. Докато се концентрираш върху спорта, ще установиш колко от симптомите ти са намалели или изчезнали.
С какъвто и спорт да си се занимавала преди, си знаела, че нещата не се получават от първия път. Спомни си първия път, в който седна да работиш с компютър - пишеше ли бързо, знаеше ли за какво служат всички копчета? Ами когато влезе в залата да тренираш еди какво си... можеше ли го от раз? Не, нали? Отказа ли се? Имаше ли отказали се? И кой от тях стана по-добър в това, което прави - ти или отказалите се?
Дали си проходила отведнъж или е било постепенно - първо си се научила да пълзиш, после си се задържала за предметите, след това си ги пускала за момент. Правила си днес 1, а утре 2-3 и повече крачки. Разби ли си главата, като падна няколко пъти, докато се научиш? Днес можеш ли да вървиш?
Много примери мога да ти дам, но мисля, че схвана идеята. Дори да ти се струва, че не напредваш, бъди сигурна, че си близо. Няма вариант всеки ден да си последователна в нещо и да не проработи. Но освен ако не си същински гений, няма да е с едно щракване. Много е изнервящо чакането, знам. Обаче ако след един месец имаш силата да напишеш това на някого, което аз ти казвам сега, нямаш представа колко горда ще се почувстваш.  ;)

dolcetopolina хаха, много хубав начин по който го каза :) а ако знаеш какви ли не мисли ми минаха през главата....... понеже пуша от 3-4 години ама вече и толкова пуша по цигара две на ден бях си внушил че имам рак на белите дробове.......... направо бях откачил тотално.......

Недей си внушавай нищо...от внушение можеш да си докараш наистина страшни болести. Това, което човек си направи сам никой не може да му го направи. Живей си живота и гледай смело напред. Малко време сме на тази земя, че да мислим за смърт. Когато дойде времето ще сме умрели и тогава ще му мислим  :P. Радвай се на малките моменти през дните и се усмихвай повече. С позитивна мисъл и настройка можеш да направиш чудеса...личен опит.
Какво правиш, когато седиш и се притесняваш??? ... нищо!!! Не си помагаш, но си вредиш.
Хайде усмихни се и прави нещата, които те карат да се усмихваш и да не мислиш за глупости. Хахаха, знаеш ли как си излекувах аз рака на дробовете, защото и аз съм бивша пушачка : просто спрях цигарите от раз и до днес днешен не съм мислила за тази болест нали не пуша 8)

Хаха права си така е......  :) Благодаря.

Paty,skorpi благодаря ви за хубавите неща,които ми пишете.То е ясно,че няма да се оставя на произвола на съдбата,а ще се боря с ПР.С риск да повторя някого,но е адски трудно това го знаете от опит.Трудно е особено когато си намалил лекарствата до минимум,вече си мислиш,че от утре си без тях и изведнъж вълна от ПА,които ме връщат в първоначално порожение,това ме смазва и всичко започва отначало.Аз съм човек,който не се отказва лесно,а пък и имам стимул,имам момченце на 6 години,което пък иска непрекъснато да играем,е няма отказване.

vesi, аз пък съм изобщо без никакви лекарства. Не бих те съветвала да търсиш изхода в тях - сама си се убедила, че не е там.  ;)

Vesi2003, Paty и Scorpi, са ти отговорили прекрасно :) Но и аз все пак да потвърдя :) Ти си на приливи и на отливи най-вероятно спрямо това дали външните обстоятелства в живота ти се подобряват или се влошават. Всички са така. Обаче ние нали сме по-осъзнати, тук сме, за да се научим да влияем сами на тялото и психиката си, независимо от колебанията на външните обстоятелства. Каквото и да се случва навън, ние можем да си изградим непоклатимо спокойствие вътре в нас. Ние дори не трябва да го изграждаме, а само да се свържем с него, защото то е дълбоко в нас, стои си там забравено, защото никой не ни е научил как да се свързваме с него – нашите родители също са го забравили, затова и страдаме от ПР. Най-добрият начин да намериш вътрешното си спокойствие и стабилност, за сетен път казвам, е МЕДИТАЦИЯТА. Ако се научите всеки ден да отделяте по 10 минутки да медитирате, след половин година ще сте непоклатими. Медитацията е нещо, което трябва да ни съпътства цял живот. В бъдеще подозирам, че ще се преподава по училищата. Всички трябва да знаят как се медитира.

А спортът е много важен за да си в добро настроение и тонус. И съм напълно съгласна с останалите, които казват, че в началото, когато си с ПР, те е страх да спортуваш, защото симптомите ти се увеличават. Те всъщност не се увеличават, а ти си твърде изплашена, вследствие от ПР и всяка дребна промяна в организма ти (може дори да са нормалните хормонални настроения преди цикъл) те плаши много, защото си станала твърде самонаблюдателна и следиш всяко колебание в тялото си. Така че, възстановявай спорта – лекичко, бавничко в началото, но го прави всеки ден по малко, за да разчупиш модела, съпротивата, закостенялостта. Представи си, че около теб се е образувал обръч за тези 11 години, обръч, който не ти дава да мръднеш и се затяга с всеки изминал ден. КОлкото повече му се подчиняваш и се плашиш от него, толкова повече се затяга. Трябва да минеш през него. Знай, че когато получиш сърцебиене, си докоснала този обръч и ти веднага се дърпаш, защото си се опарила. Обаче трябва да преминеш през него. Когато го докоснеш и влезеш в същината му (примерно имаш сърцебиене, обаче не преставаш да спортуваш), е много неприятно. Но си наложи да преминеш през това. За да излезеш от него, трябва да преминеш през него. А този обръч, той не съществува. Това е граница, която умът ти си е поставил, това е сгъстен страх. Важно е като минаваш през това, да не заседнеш в него. Да заседнеш, означава така да се подплашиш, че да се откажеш и да избягаш – това може да засили страха ти. Можеш да минеш през неприятните усещания по няколко начина:

1.   НАБЛЮДАВАЙКИ ГИ, без да влагаш мисъл и емоция (щом си чела постовете ми досега, знаеш точно как, писала съм много пъти – това е основният начин, по който се преодолява страха)
2.   ако ти е непосилно горното, можеш да си повтаряш като мантра: ВСИЧКО Е НАРЕД и повтаряйки го, да не допускаш други мисли в главата си, концентрирай се над това изречение и си продължавай да спортуваш
3.   третото е за хора, на които толкова им е писнало от ПР, че се хвърлят в боя и изобщо не им пука за резултатите. Готови са да умрат, така да се каже, но да не останат в това състояние. Те биха спортували, независимо какво се случва в тялото им. Малко е опасно това, но пък много по-бързо те изкарва от всякакви състояния на страх.
4.   и едно много важно нещо – каквито и да са ти симптомите, ОТНАСЯЙ СЕ КЪМ ТЯХ НЕЖНО И С ЛЮБОВ, като към дете. Не можеш да победиш симптомите, ако ги мразиш. Те са част от теб. Мразейки ги, мразиш част от себе си, а така доникъде няма да стигнеш. Обичай ги, но не така че да се привържеш към тях и да си ги държиш. Ами ги обичай, благодари им, защото има защо те да са там (информират те, че си тръгнал по нехармоничен начин на мислене/живот и просто те известяват да се върнеш в хармонията) и ги пускай да си ходят. Нещо като: “Благодаря. Изпращам те с любов”. Благодари постоянно за всеки твой симптом – не можеш да си представиш колко променяш енергийното си биополе с всяка дума на благодарност. Така прекъсваш негативните процеси в теб и край теб.

И така :) Тренирай сърцето си. Тук съм пускала един много хубав линк за медитация за успокояване на сърцебиенето. Изпробван е, действа.

Трябва да ти кажа, че съм чела, че на сърдечно болни не им дават лекарите да спортуват, но древните знания казват друго – трябва да се спортува, за да заяква сърцето. Естествено, това трябва да се случва лекичко и внимателно. Сърцето се снабдява с кръв именно чрез движение. Ако не се движиш, как ще се оросяват всичките ти органи??

Всичко това, което ти описах дотук е работа със симтомите. Отделно трябва да се работи с причината, която ги предизвиква.

И последно – не стопирай паник атаките. Научи се да минаваш през тях. Те съдържат СИЛА. Тя е част от теб, но ти се плашиш от нея, защото не я познаваш. Влез в нея и я овладей. Гледала ли си Аватар? Главният герой, за да намери своят летящ дракон, трябваше да го обуздае, да овладее силата му. Но за да го направи, трябваше да го наблюдава, да го усети, да влезе в него един вид. Едва тогава можеше да се възползва от него и да работят в синхрон. ;)

А за хапчетата, не мога да ти дам съвет. Ти трябва сама да решиш дали и кога си готова да ги спреш, с пълното съзнание, че в началото нещата могат да се влошат. Мога да кажа само да не се плашиш от влошаването – това пак е сила, която трябва да се овладее. Ти си спортистка, знаеш как. ;) Важното е да не засядаш във влошаването, болката и страха, а ДА ПРЕМИНАВАШ ПРЕЗ ТЯХ. Минаваш, благодариш им и ги подминаваш.

Хайде, кураж!

Драгомир, с теб сме! Ако има нещо, което не ти е ясно по нещата, които сме писали, питай, изобщо не се колебай. Само да кажа, че да, всичко е в главата ти, но ако осъзнавайки го все пак, нещо вътрешно не ти дава мира, просто разбери кое е то и го отработи, за да престане да ти пуска сигнали ;) А за агресията и неспокойствието съм ти писала  ;D

И последно, на всички тук, които ще тръгнат да се опитват да преминават през страха и някои може да не успеят да го направят и да се обезкуражат, а други пък - да влезат и да заседнат в него т.е. да се уплашат още повече и нищо да не направят:  За да ПРЕМИНЕШ ПРЕЗ СТРАХА и да ОВЛАДЕЕШ СИЛАТА МУ, трябва да си подготвен. Всички тези постове, които сме изписали, те подготвят за тази работа. На някои им се вижда твърде дълго, но всеки трябва да прецени сам за себе си върху какво има да поработи, за да може да е готов да се срещне със страха си. Не всички трябва да правят всичко. Вие ще си го усетите кое е за вас и кое сте си отработили вече. При някои ще е по-лесно, при други по-дълго. Но колкото сте по-подготвени, толкова по-лесно и бързо след това ще се срещнете със страха и ще минете през него от другата страна - там, където страх няма.

Иначе мога да ви кажа вълшебната формула с две думи, които съм повтаряла много пъти: ОБЕКТИВНО НАБЛЮДЕНИЕ. Но докато се научиш да го правиш това, си иска доста работа. А свършиш ли я, ти се отварят безкрайно много врати за вълнуващ живот, защото с помощта на обективното наблюдение можеш да решиш всичките си притеснения в живота, дори и да нямат нищо общо с ПР. Но това вече е друга тема. Затова, дайте си време да се подготвите. Струва си.

Абе аз се досещам май защо така ми се е получило , понеже преди няколко месеца се прибрах в моят град , преди това бях отишъл в друг град не да уча , а да живея със моята приялка която беше с 4-5 години по-голяма от мен.Досега не бях излизам сам да живея и да се справям сам със трудностите на живота и т.н. и може би за това ми се е получило така.А и в другият град не познавах никой почти никого си нямах освен мойта.. с която вече сме се разделили разбира се но все пак... дори се беше стигнало когато бях там в бърза помощ да ходя заради сърцебиене и задух, и като чух оня по телефона като казва на мойта ми елате до тука с такси и ще го видиме кво му има на момчето още повече набрах ярост викам си аз тука издъхвам той ще ме вика да ходя да ме гледал само да ида и ще ти обадя хаха в крайна сметка супер ниско кръвно имах 90 на 60 направо ги смаях ама се пооправих лека полека. И от там на татъка почнаха тия гадорий със болките в гърдите задушавания и така но вече ги контролирам много по-добре от преди просто не им давам да ме побеждават усетя ли такова нещо и заминавам в залата по борба да си тренирам и да си избивам нервите , а и да мисля за нещо друго. Благодаря ви все пак за съветите на всички ви.  :) :) :)

Момичета и момчета ,  всички който се нуждаете от подкрепа

Това което ви пиша е с цялата ми обич към вас.
Четете и препрочитайте постовете тук, и пак и пак и пак, анализирайте, разгледайте страха от страни. При всяка нова ПА се попитайте  „какво я провокира?”. Извъдете страха пред вас и го анализирайте. Напишете страховете си  на лист хартия, особено тези който предизвикват ужаса във вас, произнесете ги на глас и вижте какво стои на отсрещната страна на този страх.  Търсете противоположната му точка, точно тя е това което търси вашето съзнание. Ако се страхувате да останете сам, вие подсъзнателно искате независимост и знаете че бихте се чувствали добре именно когато сте сам.
При всичките си страхове вие се стремите към свободата на отсрещната точка. Ето vesi2003 пише, че се страхува да спортува вече, а именно това е точката на преодоляване  и нуждата на душата и съзнанието да постигне свобода. Точно тази противоположна точка.
Delycacy, пише, че най-големия и страх е деперсонализацията (потъване, излизане, потапяне), именно за това  се препоръчва отсрещната точка – медитацията. Да влезе в това състояние от което се страхува и което предизвиква паническите атаки.
И така след всеки страх, който ви връхлита. Вие се нуждаете от този страх, за да ви покаже посоката в която трябва да поемете, за да достигнете до това съвършенство и хармония към което се стреми вашата душа и съзнание.
Анализирайте себе си, опознайте се, така както само вие и никой друг не може да го направи. Ако ви е разклатена сигурността и това ви прави уязвими, значи че сигурността на която сте заложили не ви удовлетворява. Бръкнете дълбоко в себе си и питайте: „от какво точно се нуждая в момента”.Огледайте живота си, сигурна съм, че повечето от вас са за завиждане погледнато отстрани.
Вие имате всичко от което се нуждаете, но го търсите отвън, а то е вътре във вас. Оставете сърцето ви да лудува и да изхвърля адреналина. Вие сте здрави, силни и можещи, именно за това ви се случва това. Енергията е спряла да тече към вас. Променете мисленето си. Не допускайте негативните, мрачните разрушаващите такива.
Запомнете, че другите нямат вина за вашето състояние, те са ви само помощници за израстването ви. Не ги корете, не ги анализирайте. 
И аз и Радостина ви пишем  всичко това не, и  за да ви наставляваме, съветваме или демонстрираме, а защото е преживяно и всяка дума е осъзната.
Поемете по пътя на самопознанието и ще намерите и връхната си точка, а тя  е хармония,  свобода и независимост, точно това ви казва страха.
Поемете по този път и тогава ще ви връхлети мощна вълна на състрадание, разбиране, спокойствие и мир, за да потече тя към света. Той точно от това се нуждае – ОТ ВАС.

Питайте, задавайте въпроси и търсете отговорите и ще намерите пътя. Имате толкова много помощници, само се огледайте.

С обич  и прегръдки.

zdraveite.mnogo iskam da pisha no ne znam zasho ne moga da smenj shrifta na bg.

za parvi pat v jivota si picha v forum.S kompytrite sam zle.Ot sutrinta se maza da se registriram i t.n .OTdavna vi zeta no ne znaeh kak da vi pisha.Sled kato prozetoh dumite na SKORPI nechto me udari po glavata--vse edno sam go pisala as.Izvinjvayte za latinizata chte potarsa pomocht za bg. ezik.

Здравей, dani29! Добре дошла при нас ;D Казвам го, защото аз от няколко месеца тука си се чувствам като у нас. Казваш, че като си прочела думите ми, си се разпознала. Това не ме изненадва. Още много други ще се припознаят в тях. Ние си приличаме. На мен такова припознаване ми се случи, докато четях историята на Радостина за първи път. Някои нейни думи и до днес кънтят в ушите ми... не ги забравям, може би винаги ще ги помня. Тя е основният ми поддръжник, а знам, че не само на мен. Не е случайно, че тя е тук. Не е случайно, че аз и ти, и другите сме тук. Всеки има своята роля. От всеки можеш да научиш по нещо и така да сглобиш собствена система за справяне и то не само с този проблем, а с всичко останало.

П. С. Би трябвало да имаш кирилица на компютъра си, дано решиш проблема, за да можем да те четем по-лесно.  ;)

Гордеех се със себе си, че от 11 март съм без лекарства и успявам да се справям, но на 23 май около 12 през нощта получих ПА, уплаших се звъннах на сина ми, но той не ме чу и аз реших да се оправям сама, но взех едно валидолче и започнах да си повтарям че всичко ще премине и наистина след 10 минути сърцебиенето спря извадих валидола и бях много горда със себе си, че успях да се справя сама, замислих се какво може да е провокирало атаката, но не можах да открия нищо за жалост.Винаги ли трябва да има причина или па атака идва от нищото? ???

Благодаря за отговорите от сърце,започвам да изучавам медитацията,само това не съм правила.ТОТО,ПА при мен идват винаги в най неочакваният момент,когато съм спокойна.

Тото, атаките продължават, защото причината е останала с теб, а когато се спрат лекарствата, е въпрос на време да се възобновят симптомите, те само временно стопират нещата. Сигурна съм, че го знаеш. Принципно ПА се появява, когато имаш нужда да се разтовариш от натрупалото се психическо напрежение в теб. При мен нещата не стоят точно по този начин, аз не съм най-класическия случай и пример, но това сега няма голямо значение. Не търси логика в атаките, а както казва Радостина, минавай през тях. Дано всички доживеем заветния ден, в който ще изчезнат!
vesi2003, тъй като и аз смятам да почна с медитация - най-после ми узря главата за това, ще се радвам, ако споделяш тук впечатленията си от първите опити, за да си помагаме взаимно.
Надявам се, че нямате нищо против, че иззех част от функциите на по-старшите от мен тук, като ви отговарям и давам съвети, но бях изрично помолена да го направя ;D Важното е с общи усилия да успеем.

Много се радвам, че вече не съм сама в поддръжката и подкрепата! Хубаво е, когато други преодолели страховете си пишат. Хубаво е и когато някой, на който дадена практика му е подействала благотворно, споделя с нас. Това дава още повече кураж на всички тук, които не са се справили все още.

Paty, много ми хареса това, което казваш, че се нуждаем от страха, за да ни покаже посоката, в която трябва да поемем - ако ни е страх от нещо, това означава, че ни е нужно това нещо (и просто трябва да се пренастроим към него).

Scorpi, интересно е това, което казваш, че ПА се появява, когато имаш нужда да се разтовариш от натрупалото се присхическо напрежение в теб. Може би именно затова се появява не само когато си изнервен, но и след дните, в които си напълно спокоен. Има и нещо друго - когато си спокоен и не си свикнал, усещането може да те изплаши. Paty, беше казала по този повод, че именно усещанията, които търсим, в началото ни плашат най-много, защото не ги познаваме.

Dani29, ако не се справиш с кирилицата, пиши на латиница, няма проблем. ;)

Прегръдки и целувки на всички тук! Усещам как лека полека всички ще прихванат от ентусиазма ни и хубавата енергия, и ще започват да се справят самостоятелно. Иска се само малко воля, вяра и поемане на отговорност за живота си.

А от другата страна на страха е толкова хубаво! Очакват ви големи приключения и радост. Веднъж преминали през страха и научили се да променяте светогледа и усещанията си, ви очакват много вълнуващи неща, като откриването на вътрешната хармония и хармонията със света, развиването на интуицията ви и привличането в живота ви на неща, за които копнеете. Така че, дерзайте! Че после има да се забавляваме, ехеее  ;D

Аз мога да кажа, че вече съм изследвала и аз признаците и симптомите. При мен когато съм нервна притеснена ПА не ме лови, защото мислите ми са на друго място. Обаче веднага след като всичко се оправи като следствие ли не знам веднага ме грабва ПА. Нервна, трепереща и мислеща за глупости...странно нали? Вместо да имам ПА, когато проблема е на лице. Общо взето заключвам, че ПА ме хваща, когато съм спокойна и мислите ми са отпуснати.

Здравейте,

Трябваше ми малко време, за да прочета всичките 24 страници, които са изписани тук, за да мога да се запозная с вас. И понеже съм напълно съгласна с написаното от Радостина, няма да повтарям техниките и всички съвети който е дала тя. Казвам ви само, че те наистина работят. Затова върнете се назад и препрочетете написаното. Напълно съм съгласна и с това, че трябва да се научим да споделяме опита си и колкото повече от вас показват  тук мотивацията си и успеха си по пътя, толкова повече ще помагат на другите и себе си. Когато описвате преживяното и пътя по който сте се справили, вие задавате на съзнанието убедеността  и увереността че то може. Това е важна и основна крачка. Аз съм била дълги години  в този ад. Познавам всяка дума и състояние  което описвате, но не в това трябва да се задълбочаваме. Всеки, който влиза да чете тук се интересува не от симптомите, а от справянето. Такава е и темата написана най-отгоре е:  Как се излекувах от паническите си атаки.  Така че нека се задълбочим в тази посока. Нека всеки, който извърви и една малка крачка и се е почувства добре да го напише тук. Това е важно за вас и за останалите които ви четат.
Така ще наклоним  везните към позитивната, а не към негативната срана, която така и така ни е довела до това състояние. Да се насочим към закона за привличането. Ние излъчваме негативни и мрачни мисли и  в следствие се появява тревожността, която  започва да  ни съпътства навсякъде. Когато се огледаме виждаме само ужасяващи неща, ставаме неспособни да се радваме, губим сетивата си и стабилността си. ( Аз например, докато бях в „онова” състояние, загубих част от вкусовите си рецептори и  увеличавах стремглаво диоптрите си.) Възприятията не са реални и се изкривяват и на физическо ниво.
Във вселената няма нищо случайно. Всеки ден с поведението и с мислите си ние й даваме сигнал и тя ни го връща обратно, точно такъв какъвто сме й го изпратили. Затова да започнем да променяме първо това. Да променим мислите си и се освободим от тревожността. Всеки ще намери своя начин и техника. Важното е да я осъзнае.
Другото наистина много важно нещо, за което пише и Радостина е НЕСЪПРОТИВЛЕНИЕТО. Именно съпротивлението към всичко и всички ни носи тези беди. Погледнете навън в природата. Нима там нещо се съпротивлява на вселената. А ние сме част от нея. Нима нещо отвън се съпротивлява на живота -  животните, растенията, сезоните. Всичко следва своя цикъл без съпротивление. Това трябва да направим и ние. Колкото повече се съпротивляваме, толкова повече ще ни връхлита задържаното. Пуснете енергията  на природата да се влее във вас. Ние не можем  да контролираме света, природата и най-вече другите.. Единственото което можем е да се научим да живеем в хармония и мир с нея и с тях.  И когато намерите този покой и тази хармония, вие вече ще знаете, че  сте част от тази вселена и колкото повече намирате покоя и стабилността си,  толкова повече тя ще ви отваря възможности, за да  започнете да реализирате и потребности. Ще видите че желанията ви ще се променят,  ще се изпълните с настроение и радост и тя ще потече към останалите.
Това е най-важното което трябва да направите днес. Същото ви е написала и Радостина. След като ние го можем, значи го можете и вие със сигурност. Мотивирайте се и го направете. После го напишете тук, за да ви чуят и останалите, който ще дойдат.
Виждате колко силна е мисълта ви, щом може да ви причини това,  обърнете заряда й и го направете да работи за вас, за  да потече към  света. Нямате си идея колко сила, мъдрост, любов, състрадание и живот има във вас. Извадете ги от там и ще се научите да приемате всички предизвикателства без страх, защото там отвън във ВСЕЛЕНАТА страх няма има само НЕсъпротивление.
Приемете тази обич от мен.

Напротив, съвсем логично си е, защото докато имаш проблем, си стегната и мобилизирана, като същевременно трупаш стрес, който избива впоследствие под формата на ПА. По същата причина човек обикновено боледува по време на отпуска, след тежка сесия или важно събитие. В моя случай, когато другите около мен бяха по-зле, аз не можех да си позволя да ми е лошо, защото все някой трябваше да ги поддържа. В момента, в който вече не бях отговорна за тях и нещата се успокоиха - бум! Паднах и аз.
Ще ти кажа и още нещо, ако все още не си убедена, че е така: аз винаги съм си падала по екстремни ситуации и съм си избирала професии, които да ми вдигат адреналина с напечени и натоварени дейности. С една дума гледала съм да ми е хем рисковано, хем трудно. Сега знам защо - защото тогава всички други са в паника, но не и аз ;D Тези ситуации ме мобилизират да се съсредоточа и да вложа енергията си в тях. Зад моята свръхактивност, прецизност и работохолизъм всъщност се е криела една силна тревожност, която съм туширала съвсем несъзнателно по този начин. Рухнах в момента, в който спрях да живея под това напрежение и останах "на спокойствие". Е, точно това спокойствие ме довърши.
И така, докато причината тлее вътре в теб, на приливи и отливи атаките ще те преследват, тъкмо когато решиш, че си се отървала, те ще напомнят за себе си. Не е настинка, за да мине сама. Когато каруцата се обърне, пътища много...

skorpi, Страхотен анализ си направила. Ти  познаваш най-добре себе си и знаеш от какво се нуждаеш. Някъде там в тебе се намират всички отговори.  Виж какво има на отсрещната страна на страха  ти, то ще те направи свободна. Щом осъзнаваш това което си написала, ти трябва само да направиш и крачката на преодоляване. Освободи напрежението, то не може да ти бъде съветник.  Мобилизацията трябва да се роди от мотивацията да промениш състоянието на напрежение в състояние на равновесие.  Ти пишеш  :” Рухнах в момента, в който спрях да живея под това напрежение и останах "на спокойствие".  –  и правилно осъзнаваш, че си нарушила  баланса, защото какво стои на отсрещната страна на напрежението – именно спокойствието. От това което прочетох от предните ти постове, мисля, че си извървяла бърз растеж в мотивацията си.
Именно и затова ви написах в горния си пост, че е важно да се анализирате и да извадите отговорите си от себе си.
Прегръща м те.
 :)

Много точно си го написала,скорпи.И при мен се получи точно така.Явно трябва да сме под напрежение нон стоп.Спокойствието не е за нас! :)

Момичета, благодаря ви. Наистина усещам, че съм на прав път и така е, моят най-сериозен проблем беше именно в мотивацията, защото всички казваха: "Гледай напред", но аз там нищо не виждах... с много усилия стигнах до сегашното си състояние, в което имам съвършено ясна представа какъв би бил животът ми без ПР и това, че нагласата ми се промени, а депресията ми изчезна, съвсем плавно и почти незабележимо ми показва, че и страхът може да си отиде. Чувствам се точно пред финалната права и нещо не ми достига, за да прескоча линията. Има някаква сила, която ме връща обратно, но вече й е все по-трудно, защото съм целеустремена. Виждам, че го усещате.
Анализ си направих за много неща в живота си, много, много работи ми се изясниха и по отношение на мен, и на другите, и на света като цяло. Интересно е как тези прозрения идват сами и неканени точно както и страха. Обратното на страха, струва ми се, е спокойствието, но то ме изнервя, трябва да вирея някъде по средата... между едното и другото, за да съм в равновесие.
За първи път си дадох ясно сметка защо съм постъпвала по определени начини в живота си и защо съм точно каквато съм. Не бях очарована да установя, че ПР е съществувал през целия ми живот под една или друга форма, дискретно прикрит зад успехите и амбициите ми. И докато всички са ми се възхищавали, нещата са били в ред (или така съм си мислела), но почнаха ли да ме съжаляват - край, превърнах се в жертва! Казвам ви, няма да съм жертва повече, тази роля не е за мен. Аз съм победител. И сега, и винаги. И така както ще измъкна себе си, ще подам ръка на всеки, който иска да се освободи от страданието си. Интересно е, че никога не съм си поставяла цел да съм в ролята на помагаща, обаче животът все ме поставя в тази позиция, с каквото и да се захвана. Колкото повече съм бягала от това, толкова повече ме е застигало. Напр избягам от професията, връхлетява ме в личния живот и пр. Докато в един момент си дадох сметка, че може би това е нещото, с което съм полезна тук - грижата за другите. Винаги съм усещала, че тя ме дърпа нагоре и ми помага да живея в хармония със себе си. 
Не желая да потискам страха си или да се уча да съществувам с него - все още съм решена да търся корените му и да ги премахна завинаги. Не жаля нито сили, нито средства за това. Не съм съгласна да се натикам насила в някой МОЛ и да броя минутите, докато изляза, като през същото време хората си се разхождат най-спокойно! Това не е моята цел. Моята цел е да вървя точно толкова спокойно, колкото и те. Това е, към което ще се стремя.
Моля, ако някой има вече опит с медитацията, да сподели.

Аз не знам какъв опит имам с медитацията,но това което правя ми действа много добре.Днес например се захванах със сто неща вкъщи и исках всичко да свърша наведнъж...Но така се бях разфучала,че дори когато свърших с работата не можах да се успокоя...сърцето ми щеше да изхвръкне,толкова бях нервна и сприхава.Взех да крещя и за най-малките неща без да се усетя.И в един момент си казах-"Така не може!"Усамотих се в спалнята,легнах и започнах едно бааааавно дишане.След 10 мин. бях като чисто нова.Облякох се и излязох спокойна на разходка. :)
Това е което правя за сега....

"Обратната страна на страха е вълнението" - това е цитат от днешния епизод на "Тайният живот на една тийнейджърка" - смятате ли, че това е от другата страна? Аз мислех, че е спокойствието, но както вече казах, то ме изнервя. Вълнение... много общо ми се струва... дали ако нещо ме вълнува повече от страха, той ще му отстъпи място? Има някаква логика...

Скъпа skorpi



 Спокойствието което стои на отсрещната точка на напрежението няма нищо общо с  бездействие, с  безотговорност с вълнение и т.н , Това което търсим в тая точка е мирът  и спокойствието на духа ни., защото напрежението в нас идва от множеството страхове който ни връхлитат. Ти може да скачаш с парашут, да катериш планини, да си динамичен човек с много задължения, да си натоварен с проблеми  и пак  да  носиш в себе си този мир. Ако избереш да застанеш в средата на тази опозиция ще застанеш в средата на кантара. И тогава и най-малкото съпротивление ще  наклони везните. Познай в коя посока ще стане това. Затова е важно  да наклониш везната така че да останеш силна в тази позиция. Да тежиш стабилно на кантара.. Такава е идеята на освобождението. Средата в тази позиция не е помощник, а временно  решение. 
Миля си, че малката крачка която остава да направиш е да преодолееш съпротивленията си. В повечето случай ние се съпротивляваме на всичко ново което се опитва да влезе в живота ни, трудно  приемаме промяната, трудно приемаме грешки, огорчения, света около нас се изпълва със заплахи. Всичко което ни заобикаля и ни се случва има своите положителни страни. Търси ги тях. Ето например по въпроса за жертвата. – защо пък трябва да драматизираме тази позиция. Какво означава да си жертва в очите на някого, пък най-малкото в собствените си. Важен е само твоят поглед, ти виждаш света през него. Така  докато гледаме и анализираме другите забравяме да живеем себе си. Съжалението и съчувствието по презумпция не носят негативизъм. Всичко е в твоите възприятия. Ти виждаш през тях. Опитай се да промениш възприятията си. Нещата който по принцип те дразнят имат задължително своите положителни страни – намери ги или промени нагласата си към тях.  Това което не можеш да промениш в живота си и то не зависи от теб можеш да го приемеш такова каквото е,  ако продължиш да му се дразниш и съпротивляваш, то става все по силно като въздействие върху теб. Ето в момента аз ти изпращам просто една друга гледна точка. Ти сама ще прецениш коя е правилната за теб.
Когато освободим себе си от страховете,  когато успеем да се  намерим и да приемем света такъв какъвто е,  ще усетим и че там няма място за страх. Променяйки себе си и влизайки в хармонията ние променяме и хората около нас и света който ни заобикаля.
Ето ти сама го каза: Ако нещо те вълнува по-вече от страха той ще му отстъпи място -  ;)

Scorpi, пред финалните прави е най-голямото съпротивление. Минавай през него! Що се отнася до това, че спокойствието те изнервя, разбирам напълно какво имаш предвид, защото съм била като теб, но просто ти в момента не разбираш (както и аз не разбирах) за какво спокойствие говоря, защото не си се докосвала до такова. Не става дума за скука, а за това, да има една спокойна точка в теб, която да ти стане фундамент в живота. Върху нея можеш да избираш какви емоции искаш да преживееш, било то и екстремни, но винаги да можеш да се връщаш в състояние на спокойствие и оттам да преценяш обективно, а не разлюляна от емоциите, какви неща ти се случват в живота и как да действаш. Очевидно, още не си го намерила това състояние, но си на път. Именно чрез медитация ще го откриеш.  :-*

!"Усамотих се в спалнята,легнах и започнах едно бааааавно дишане.След 10 мин. бях като чисто нова."

Моля ви,кажете това води ли се за медитация? :-\

Точно така  Рени, така се започва. Медитацията е онова  състояние на покой в което съзнанието е изпразнено от мисли и с усещането че вибрираш в синхрон със вселената. В нета има много информация и техники. Вече има и много школи по йога, където заедно с помощта на другите много лесно се научаваш да навлизаш в това състояние. Напълно достатъчно е и да отделяш всеки ден по малко време за да се отпуснеш и да се синхронизираш. Не се притеснявайте , всичко става постепенно, ден след ден., стъпка по стъпка. Трансформацията не идва отведнъж. Тя трябва да бъде осъзната и допусната.
Отделяй си по 10 минути всеки ден и ще се почувстваш много добре. Ти вече си усетила, че действа.
 :)

здравейте! дълго се борих с това дали да пиша,дори в момента цялата треперя,незнам дали тук е правилно да се пише това,но не мога да се концетрирам,съжалявам,плача ,изпитвам ужас,моля ви кажете ми ,че не съм луда,моля ви ,умирам от страх,че ще полллудея ,аз съм шизофреничка,предпочитам да умра ,вместо това,кажете ми,че това е само чувство и че не е истина,прочтох ,че шизофренията имала симптоми като моите-хипохндрично мислене,чувство за полудяване и тревожност ,моля ви много ме е страх ..какво да правя:((( бях сигурна,че съм се справила с паническто разстройство,постоянно мислех,че имам болест изследвах се,как да се изследвам дали не съл луда????,психоложката ми казва,че не съм,а аз мисля,4е не иска да ми кажее..незнам какво да правяя..извинявам се...

Валентинка, мила, успокой се! Първо, здравей! Искам да ти кажа, че не полудяваш, само силата на емоцията е толкова силна, че те плаши. Усещането, което изпитваш в момента е изключително и това те обърка, защото не можш да го контролираш. Няма да полудееш, казва ти го човек, който е изпитвал често това, което усещаш в момента. Поеми дъблоко въздух и не се напрягай, ще отмине. Не се плаши от силата на усещането, само дишай и бавно издишвай, наплискай се с вода и ще видиш,че ще се почувстваш по-добре. Силата на емоцията е голяма и точно тя те кара да мислиш, че ще полудееш, но това няма да стане, защото връзката с действителността ти е много силна. Хората с шизофрения нямат контакт с действителността. Затова, ние хората с ПР, не полудяваме, защото имаме силен контакт с действиетлността. Прегръщам те, мила Валентинка и още веднъж ти казвам, че няма да полудееш!

delicacy,караш ме още повече да плача-благодаря ти ,че ми обърна внимание и благодаря за куража,ако си права,ще съм много щастлива..... дишам,издишам,успокоявам се и после пак ,уж не мисля за това,а пък то е там,как да не съм луда... не искам да съм луда,не искам да си говоря сама....,но наистина ме успокои,за което искрено ти благодаря...с цялото су сърце..искам толкова много да пиша,незнам какво ,извинявам се пак..колко съм глупава..не мога и да се изкажа:))) Благодаря ти веднъж!!!!!

извинявам се правописните грешки :(

Мила Валентинка, обещавам ти още веднъж, че няма да полудееш, мила! Тоав, което описваш ми е познато до болка, всички минаваме през него, но никой не е полудял. Можеш да разкажеш за товята история, тук има момичета, които помагат- Радостина, Paty, така че можеш да освободиш част от страха като го споделиш. Топло те пергръщам още веднъж!

Валентинка, описаното от теб не звучи като шизофрения. Ако това не е достатъчно, за да се успокоиш, ще ти кажа и още нещо: шизофрениците нямат съзнание за болест, защото болестта засяга мисленето и възприятията им, а паническото разстройство - емоциите. Тези две психични разстройства, мила, спадат към различни групи, описани в психиатрията, но както с много други болести, имат сходни симптоми. Ти си била при специалисти, които са ти казали обективно за състоянието ти, а това, че се съмняваш, е признак на тревожността ти. Фактът, че се страхуваш от полудяване сам показва, че не си луда. И още нещо ми прави впечатление в твоите постове и не мога да не го отбележа: извиняваш се, самобичуваш се, казваш колко си глупава... това няма да е пътят към оздравяването, знаеш го, нали? Колкото и да ти е трудно, приеми се. Не се мрази. Не се наказвай. Не се обвинявай. Досега не съм срещнала нито един с ПР (а вече смея да твърдя, че познавам много такива), който да не е ценен и значим човек - напротив, тук са най-талантливите, най-интуитивните и най-дълбоко духовните хора и никой, ама никой от тях никак не е глупав. Ако пуснем един тест за интелигентност, ще се убедиш. Но засега просто приеми твърдението ми. И се постарай да промениш постепенно (няма да стане веднага и насила) отношението към себе си. Ние ще сме наоколо.  ;)

Благодаря ви мили момичета(angels) за мира ,с който ме дарихте ,това означава за мен много,колко малко му трябва на човек.Skorpy,благодаря ти ,сърцето ми спря да тупка,наистина... сега ще опитам да хапна,не съм яла цял ден .... и след това ще опитам да напиша историята си ...

Няма защо, тук сме, за да си помагаме.  :-*
Казваш, че си се почувствала по-добре след думите ни, което е още едно доказателство какъв е твоят проблем, нали? Страхът ти е малко в повече, мила, като на всички нас. Хапвай си и съм сигурна, че имаш хубави неща в живота си, за които да се хванеш. Мисли за тях. Старай се, когато се появят негативни мисли, да ги заменяш с приятни такива. Трудничко е в началото, но когато човек успее, после много го е яд и се чуди на акъла си как се е тормозел преди... светът е шарен, какви цветове ще видиш в него си зависи от теб... Това, което мога да те посъветвам сега, преди все още да съм чула историята ти, е колкото и да е проблемно, да се храниш и да спиш редовно и да избягваш натоварващите психически неща - например аз преди се хвърлях на всяка драма и я изживявах, съпреживявах и пр. Сега си падам повечко егоист и предпочитам ненатоварващите и приятнозареждащи ме занимания. А когато се сблъсквам с трагедия или неприятност, се опитвам да гледам по-отстрани, да не влизам директно в най-горещата точка, за да щадя психиката си. Един вид, поглези си се. Като почнеш да се грижиш за себе си като за някаква особа, ще усетиш как с времето започваш да си се чувстваш ценна. Като начало прави неща, които обичаш.

Мила Валентинка, дишай дълбоко дишай и се концентрирай върху това. Чуй момичетата и те като теб минават през това. Със сигурност не полудяваш, просто ти се е насъбрало  и сега иска да излезе. Опитай се да се отпуснеш и успокой мислите, а   когато започнат да те връхлитат просто си насочи вниманието на някъде другаде. Започни да броиш примерно до 100 и на обратно. Повтаряй си непрестанно някаква положителна команда- Аз съм добре, Аз съм изпълнена с любов, Аз съм  силна и спокойна и т.н. Не си сама ние сме тук и сме готови да те изслушаме и да ти помогнем с опита си. Не се притеснявай да пишеш. Каквото и да чувстваш пиши го. Успокой се има много любов и топлина около теб.
Прегръщаме те с обич. Всичко е наред, виж  всички тук сме го преживели. Няма нищо страшно. Просто в теб говори само страха.

Mалко успокоена,реших да разкажа и аз за себе си,живота ми и мислите ми ,като искам да се извиня предварително за реда на мислите,които ще излея тук и правописните грешки,които ще направя,понеже с кирилицата допускам грешки. Аз съм на 28 г, с Пр се запонах когато бях на 19-20г със цялата му сила. Тогава живеех в родния си град,малък провинциален, от 3 год живея със съпруга ми във Варна...Когато отидох на лекар тогава,и казах за симптомите ми ,никой ,особено там не знаеше що е ПР,изписаха ми ривотрила-по 3 на ден и тогава започна големия ад,никой не ме разбираше,никой не знаешв какво е това,майка ми ме водеше всяка вечер до спешното,след поредното "умираам" и така,колкото и да искаха и те не го разбираха...никой... Минах през голям ад,като не искам да се правя на мъченица,минах и през абстиненцията на ривотрила,понеже никой не ми каза,че той не се пие ей така и като го спрвх,ми се разказа играта,болници,напикавания-ужасс:((( ,да не казвам и друго,че ме е срам..минах и през агорофобията и сега осъзнавам,че ако тогава имаше толкова мн материали,както и ВАС мили хора,много по лесно щяха да се озъзнаят нещата...станах пълен хипохондрик и съм все още така и най гол.пародия,че до преди 2 седмици ,аз трябвашве да пиша тук като излекувана и да давам сила на вас,сигурна,че съм в края на това. , а сега искам помощ,макар и да ми е ясно всичко... Изкарала съм над 100" диабета",тумори,множестжена склероза,като последната я симулирах несъзнателно,до момента в който не ми направиха ядрено маг резонанс и т.н Имам изследвания да ви зарина,знам сиптомите на почти всички болести,но това,което ми се случи преди 2 сед беше върха и сега не съм на себе си... Чичо ми си с1упи двата крака,пратихме му линейка да го докара дотук,понеже на др място щеха да го уморят,както и да е... той е сам,няма семейство и е алкохолик,незнаех,че е стигнал вече до края и  след като го оперираха,а и още прди това ни казаха,че ще има проблеми заради алкохола и след операциата той не беше на себе си ,тоест след упойката почна като луд,че не бил във Варна,говореше с някакави др хора ,кото не съществуват,ужас.... Дотогава до преди тези 2 сед,аз си бях ок,само съм си пълен хипохондтир и съм страшно внушаема към всичко,постоянно се самонаблюдавам- НЕ МОГА ДА ВИ РАЗКАЖА ВСИЧКО,КАКТО ИСКАМ,ТОЛКОВА Е ТРУДНО КАТО ГО ПИШЕШ:(((( изведнъж незнам дали е от това,нещо стана с мен,станах адски нервна,не тревожна и имах чувството че ще полудея,докато не повърнах,после ме хвана  разстройсво и цялата се тресях....от този ден (преди 10 дни) не съм на себе си,това е нещо ново:((( докато диабета и вс др мои болести,се доказват с изследвания,това не ми даваше мира,скачах от сън, страхувам се в момента да мисля,страх ме е от мислите си ,създавам ли си ги сама такива налудничави или просто имам симптоми на шизофреничка,обещах си да не чета ж интернет,то съзнанието ми беше по силно и не можах да се стърпя и оттогава дойде Краяя.... намерихме веднага психолог,жена,която е невероятен човек,от една седмица съм при нея,прави ми и иглотерапия,питам я всеки ден дали съм луда,но вече не и вярвам,мисля,че го е казала на мъжа ми и сега ме щадят:((((( не искам да пия лекарства и тя каза,че съм гол предизвикателство за нея,много ми помага,а аз не искам понеже знам силата на ривотрила и последиците му -за мен ,разбира се ....толкова несвързано всичко съм написала,няма сигурно да ме разберете правилно:((( не искам да полудявам,искам да съм нормална както преди ,ами ако не е паническо разстр,ако е наистина шизофрения,идват ми налуничави мисли... Всяка сутрин се събудждам Нервна-защо нервна,после става тревожно:((( после се успокоявам и после пак,това е лудост,какво ще правя,ще отида в лудница,страх ме е да мисля дори ,страх ме е от моите мисли,какво е това??? исках да имам деца...искам да спя нормално... незнам...какво да правя... със сигурност не съм казала толкова мн неща,но с времето още ако съм със ума си ,ще се включвам,занм .че и аз ммога да помогна,защото знам,че аз бях в края му ..на всичко това,а сега какво??

Здравей и от мен!
Искам и аз да ти дам малко кураж.Първо да ти кажа,че наистина не си шизофреничка.Ако беше такава,въобще нямаше да питаш-"Има ли ми нещо?"
Симптомите,които описваш(повръщане,стомах,разстройство) са изцяло мои симптоми.При мен ПР се проявява по такъв начин.В смисъл преди бях със всичките сърцебиения,треперене,изпотяване...нищо не съм пропуснала,но в момента са ми останали само тия.ПР може да се прояви с много и различни симптоми,така че да не те плашат толкова.Сега са те хвърлили в ужас,защото са ти непознати,а не че са толкова опасни.
Между другото аз чета само този форум- с излекуваните и много ми помага.Всеки ден се успокоявам по този начин ,а и много неща ми се изясниха.А с това и страхът намалява.
Не се предавай,всичко ще се оправи!

Благодаря за подкрепата мило момиче :)) Просто ме притеснява тази нервност,която преди я нямаше и чувството,че не мога да контролирам мислите си ,сипят се -сипят и страха от това полудяване,преди беше по време на криза ,а сега ми е осъзнато ,както и когато си помисля,че имам др болест,и никой не може да ми го докаже,губя вяра във всичко и се предавам... skorpy  ми вдъхна много кураж,същото ми го каза и психоложката ми ,но помислих ,че ме лъже:(((( Благодаря :)

   Здравей Валентинка,
   Искам да те попитам нещо: 1.Твоето състояние много ли ти пречи да живееш така, както искаш? Ако не ти пречи много-продължавай да пишеш и се оплакваш. Тук наистина ще намериш съчувствие и много съвети. Но и така ще си останеш. 2. Казваш, че искаш деца. Колко време можеш да чакаш, за да се стабилизираш и да можеш спокойно да забременееш? Тук, във форума този срок е около 2, 3, а може и повече години. Ти искаш ли да чакаш толкова?

  Много добре си направила, че си тръгнала на терапия. Моят съвет е ако до около един месец ако не регистрираш рязка промяна в състоянието ти, сменяй психотерапевта. За сведение, след като попаднах на моя терапевт, точно за 2 месеца нямаше и помен от ПР.
 Успех!

това като упрек ли да го приема???  ако можех да се справя сама ,нямаше да пиша и да се оплаквам...всеки има право на избор в живота ,ако съм решила ,че ще живея така -ок???,но като съм имала нужда от подкрепа,защо да не я получа? след като си преживял такова нещо ,знаеш какво е ? не слагай толкова голяма ръка !!!! Аз когато имах Пр  преди 10 г,нямаше литература и психолози ,а само психиатри  с лекарства,или поне не е било толкова достъпно ,може би и аз като теб за 2 месеца щях да съм ОК....!!!!! хубав ден ти желая )

Мила Валентинка,
Всичко това което ни се случва е отражение на  нашата чувствителност и сетивност. Всички сме натоварени с тези качества, но не знаем как да ги управляваме. Проблема на ПР е именно в това че наслагваме енергията си навътре. Трупаме и складираме всичко в нас, без да съумяваме да го отдадем. Когато склада се напълни с неизказани, чувства страхове, задръжки и т.н той се взривява в ПА.  Ти си напълно здрава , това е първото което трябва добре да си внушиш и след това да започнеш с бавни стъпки да трансформираш съзнанието. Живеем във време на трансформация на това съзнание във вселената. Все повече и повече стават хората който имат такива оплаквания и все повече стават и тези който ще преминат от другата му страна. Майте наричат това време – Краят на страха- именно за тази трансформация става въпрос. Ние като сетивни личности усещаме тази трансформация и проблема е че не са ни научили как да се справим, защото страховете непрекъснато ни се наслагват от обкръжаващата ни среда.
За да съумеем да се измъкнем от този порочен кръг, трябва да започнем всичко от начало. Нищо, ама нищо не ни заплашва, нито от вън, нито вътре в нас. Всичко е отражение на очакванията ни. Ако очакваш всеки ден заплаха и че ще те връхлети беда, то неизменно ще я видиш дори в дъжда на вън. Опитай се да промениш тази нагласа. За да успееш трайно да се измъкнеш, е добре и трайно да промениш нагласите си., с бавни крачки и осъзнато. Тук в този форум има много ценни неща, който можеш да прочетеш, върни се назад и ги прегледай. Приеми, че си едно уникално създание, изкарай вярата си от себе си и с бавни стъпки тръгни към промяната. Мислите ще са хаотични и плашещи докато не им наложиш положителни команди. На всяка такава мисъл противопоставяй положителна такава. Опитай с медитация, тук горещо го препоръчваме. Огледай събитията около теб и наистина потърси добрите им страни. Във всичко, ама във всичко има такъв елемент. Концентрирай се върху него. Постарай се да не допускаш тревожността да вземе превес, игнорирай я и се насочи към нещо което да я разсее. Намери силна мотивация.  Знам, че не е лесно, но веднъж осъзнала силата и волята си, трансформирала ги във вяра ще намериш и пътя за изход. Изкарай от себе си натрупаното. Ако нещо не ти харесва, ако някой те натоварва,  покажи му го. Не задържай, не се съпротивлявай на себе си. Можеш да се справиш и аз ти гарантирам, че никога повече няма да се върнат ПА. С бавни крачки и уверено ще извървим този път. Спокойно затова сме заедно тук,  за да си помогнем .

Игнорирай останалото. Никой няма право да те наставлява, може само да ти подаде ръка. Аз ти подавам своята.
Прегръщам те.

Благодаря още веднъж за подкрепата :) Да,ще се боря и преди съм го казвала,няма да се предаваме,и никога не съм имала намерение,просто чувството за лудост така ме беше обвзело ,че имах нужда ,някой да ми помогне и това бяхте Вие,за което много ви благодаря.Вслушвам се в думите ви,с подкрепата ви и с подкрепата и помоща на психолога и близките ,без лекарства -трябва да успея :)) силно вярвам .... искам и аз после да подкрепям другите ,кото ще имат нужда :))) Сърдечно благодаря за топлите думи,знаеш какво означват те за такива като "нас" :))) И аз те прегръщам !!!

Здравей Валентинка!Аз като теб съм с ПР. от толкова години.Както казваш преди 10 години не е имало чак толкова места от където да черпим информация за ПР. Изкарах 2 години в лутане,доката ми поставят диагнозата,а през това време нещата се бяха задълбочили много.Може би,ако се бяха хванали нещата по-рано нямаше да съм така.По повод лекарствата,аз пия ривотрил от дълго време,но той не лекува,той просто ме успокоява,кагато имам ПА. Правя опити да го спра,но все не става,но аз не се отказвам лесно.Лесно е да се дават съвети отстрани,но по-добре е да не се пият лекарства,човек става зависим и трудно се махат.Много по-добре е психотерапията,а и ти си довола.Аз се чувствам много добре след такива разговори,все едно камък ми пада от сърцето.Всичко е в наши ръце,чети постовете,споделяи,посещавай психотерапиата,мисли позитивно и все си мисля,че нещата ще се успокоят.И накрая ти пожеловам едно бебче да имаш,да видиш как мисълта ти ще е насочена към него и всичко някак ще е по-лесно,и позитивно разбирасе.

Ema,можеш ли да и дадеш кординатите на психотерапевта,при който си ходила. 

Валентинка, както виждаш, за кратко време успя да развълнуваш форума, а и да се сблъскаш с различни мнения. Едните, които са по-тактични и внимателни, ще те "дундуркат" така да се каже, като стъпват на пръсти около теб и ронят сълзи наравно с тебе. В думите на другите, по-прямите, но също толкова добронамерени, ще доловиш упреци и може би ще си помислиш, че те нападат. Но колкото и да ти е неприятно, най-много ще ти помогнат вторите. Нямаш нужда от съчувствие, разбира се, аз ти го дадох, защото това и очакваше. Но това беше само НАЧАЛОТО. Оттук нататък, мило момиче, ти предстои трънлив път, който няма да е само цветя и рози, а ще имаш препятствия. Ще ти е гадно и много пъти ще искаш да се върнеш обратно, "на сигурно", но точно тези с острия език ще те спират да го правиш. Съчустващите ще те насърчават да си останеш в дупката. Е, ти кое избираш?
Ще ти кажа колко възможности бяха пред моите очи, но аз отказвах да ги погледна и задълбах жестоко. Можех да си избера лесния път, но тръгнах по най-трудния. Вярно е, че финалът е един и същ, но времето си тече, докато му се тревожиш на живота, той ще си отлети. Затова най-искрено те съветвам, не умувай месеци дали да се довериш или не на нещо, а директно ЗАПОЧВАЙ. Каквото и да е то - дишане,медитация, психотерапия, или всичко накуп, само започни отнякъде. Това е единственото, което се изисква от теб. Пак ще има периоди на спадове, в които ще се чудиш има ли смисъл и ще се самосъжаляваш, но отсега нататък това си го позволявай по 1 час дневно - останалите нека са в действие. Така като й четеш разказа на Радостина, дали не познава Ада, в който се пържиш ти в момента? Дали си няма по-важна работа от това да отговаря на ВСЕКИ ЕДИН? Чест й прави, че изобщо се занимава, като се има предвид, че повечето "излекували се" изцяло загърбват темата от страх да не се "разболеят" отново или на принципа "всеки да се спасява поединично". Затова, когато четеш тука мненията на хората (които са най-различни по характер и изказ), взимай от всеки каквото ти е нужно, за да си върнеш хармонията. Спомни си кога си се чувствала хармонична и си живяла без този страх и какво си правила тогава? Опитай се да си припомниш чувството и оттук нататък се стреми да го изпиташ отново. Хващай се винаги за силните си страни, не за слабите. Само така ще вървиш нагоре.
Трябва да ти кажа, че след няколкото месеца прекарани от мен тук във форума, вече мога да предвидя почти всяка реплика на участниците в него, задобряла съм ;D. Но след като минах по дъъългия път. На теб просто ти показвам по-краткия. За да не се луташ толкова..  ;) Усмихвай се!

Много хора ме питат как точно да медитират сами, как да усетят дали са медитирали или не, дали ще изпаднат в изменено състояние на съзнанието, дали няма да им стане нещо, как да не заспят и прочие. И понеже не всички имат достъп до студио за медитация, където могат да бъдат водени стъпка по стъпка, изготвих един материал, който дава отговор на доста от въпросите ви и предлага една кратка и много елементарна медитация, която е чудесна за всички начинаещи:

http://self-help.bg/wellness/mind-detox/386-kak-da-namerim-vutreshnia-si-center.html

Надявам се да съм полезна.

Много,много благодаря!!!Точно от това имах нужда.От доста време правя опити,но все незнам дали е правилно.Сега вече съм спокойна и продължавам смело напред!
Още веднъж благодаря!

Да ви споделя опита си с медитацията.Днес като започнах,първите 5 мин. главата ми беше пълен хаос от мисли.После нещата се поуспокоиха и в един момент взех да се усещам някак странно.Незнам как да го обясня,но сякаш съзнанието ми беше извън тялото(да не ми се смеете).Честно да си кажа това доста ме притесни и изпитах тревожност като при ПА.В един момент обаче свикнах и започнах да гледам на това като приятно усещане.Постоях така известно време и след това реших,че ми стига толкова.Започнах лека -полека да се ослушвам и да усещам тялото си,но учудването ми беше,че изключително трудно правех каквото и да е движение-просто тялото и душата ми сякаш бяха разделени.Толкова ми е странно всичко това.Както и да е,размърдах се,прозявах се,полежах и след това станах.Сега се чувствам странно,но съм спокойна.Моля ви,който разбира от медитация да сподели мнение.

-

-

преди да ви открия си мислех че няма други като мен.Срамувах се и криех от всички.Лъжех че ми е паднало кръвното и т.н.От 15 г. "живея" в този АД.Минах през всички възможни лечения но щом съм тук резултата ви е ясен.Всеки ден изпитвам ужас че трябва да отида до супера да пазарувам за вечеря.Когато съм на касата винаги получавам ПА и искам да захвърля покупките и да избягам.Излизам трепереща и с валидол под езика.Това е всеки ден но трябва да го правя защото имам съпруг и двама големи сина .Когато ви чета ми идва кураж но на другия ден всичко се повтаря.ИЗМОРИХ СЕ ДА БОРЯ И ДА СЕ НАДЯВАМ

 :-* започнах да променям мисленето си, нагласите за света изобщо, за хората, за заобикалящата ме среда.Стигнах до извода, че трябва преди всичко аз да уважавам себе си и след това да изисквам това от другите, да не си мисля, че винаги аз съм правата и че мога всичко да свърша сама.Верно е че не става изведнъж, но полека-лека ще стигна до заветната точка.Така че и ти мила не се предавай, чети какво изпитва всеки един от нас, как  и с какви средства преодолява трудностите, споделяй за да не си сама, може би не срещаш разбиране сред твоите хора щом не споделяш проблема, а е много важно да има до теб човек на когото можеш да разчиташ във всеки един момент.Успех преодолявай стъпка по стъпка, питай и споделяй, ние сме с теб.

Reni1506, според мен си успяла да се отпуснеш максимално и затова ти е било трудно да се « върнеш » в тялото си. Ако е това, не е отделяне на душата от тялото (нещо, в което не съм специалист) :) Ако изпиташ много хубави усещания по време на медитация, понякога не ти се иска да се връщаш в тялото си (казвам « връщаш » в тялото си съвсем условно, защото ти си си в него, имам предвид просто да го почувстваш отново и да отвориш очи), но в такъв случай, постой малко повече в приятните усещания, дай им време. То ще си дойде само кога да излезеш. Тялото се възстановява през този период, дай му време. Другият вариант е да си се развълнувала емоционално и да си си внушила, че си се отделила от тялото си и не го усещаш, но това е само внушение. Когато ни обземе голяма емоция, тя става толкова жива, че чак не усещаме тялото си (като при деперсонализация). Няма нищо страшно, размърдвай се малко по малко след медитацията, полежи си малко, постой в това състояние без мисли и усещания. И баавничко  нормалните  усещания започват да ти се възвръщат. Това е всъщност спокойствието, което сме забравили – да ти е добре просто да стоиш със себе си и енергията си. Запознавай се с това състояние. Колкото по-често практикуваш, толкова по-спокойна ще се чувстваш в дълбочина.

DG, ако обстановката край теб е шумна за медитация, просто помоли близките си да не те безпокоят за половин час, защото ще медитираш и се уедини някъде. Те ще разберат. Важно е в началото да се установи тази връзка с дълбокия покой в нас, за да може после да я държиш в себе си, независимо дали е шумно или напрегнато. Целта е да медитираме, докато живеем т.е. да си правим и най-баналните дейности, но държейки връзката с покоя, осъзнаването и безпристрастното наблюдение – ето това е майсторство. :)

Валентинка, и аз те подкрепям, въпреки че не съм ти писала още. Прочети практиките, които съм описала тук, за да намериш твоите и да започнеш да ги прилагаш. Те са основата, фундаментът, на който стъпваш, преди да вземеш живота си в ръце. После, ако имаш въпроси, можеш да ми пишеш лични съобщения. Ще се оправиш, просто трябва да започнеш отнякъде работата по себе си. Прегръдки!

Dani29, когато се умориш да се бориш, спри за малко с борбата, почини си, прави само неща, които те зареждат и те карат да се чувстваш добре. Научете се да уважавате циклите на тялото си – има периоди, когато то има нужда от почивка и оставяне по течението, има и такива, когато трябва да се действа. Всичко в природата е на цикли. Ако ги следваме, ще имаме енергия да правим важните за нас неща.
Опитай се като ходиш до супера, да изключваш мислите си. Върви и върши работата само наблюдавайки. Хвани се за нещо, което да ти дава сила, примерно слънцето. Преди да излезеш, си попечи лицето на терасата и сключи така да се каже договор със слънцето, че ще те пази. Като излезеш, просто наблюдавай и знай, че над теб бди слънцето. Довери му се. Когато вярваш в нещо, изграждаш състояние на вяра, което те предпазва наистина. Създавай си вяра. Намирай си неща, в които да вярваш. Не е важно в какво вярваш, важно е състоянието, в което си, когато вярваш. Именно то е твоята защита.
И спри да се надяваш, просто БЪДИ. Живей, без да анализираш. Бъди себе си, движи се, преодолявай страховете си, без да мислиш за тях, без да мислиш изобщо. Каквото дойде, такова, важното е да се научиш да стоиш ТУК И СЕГА. Знаеш ли какво чудо е да си жив, да имаш възможността да дишаш и да наблюдаваш този пъстър свят ? Позволи си да го забележиш. Защото както си се затворила в себе си и тази съпротива срещу страха, и самият Господ да дойде, не може да ти помогне, докато не се отвориш. Отвори една врата, през която могат да минат приятните усещания. Позволи на живота да бъде и хубав. Ние сами сме затворени в схемата на ума си, който ни излъчва страхове. Но не умът трябва да контролира нас, а ние него.

Тото, поздравления ! :)

Към съветите за полезни практики, тип медитация, бих искала да прибавя още нещо: музика. Сигурно всички имате различни вкусове, но обърнете внимание на това, което слушате. Аз съм забелязала, че най-добре се чувствам от релакс, затворете очи и слушайте. Не подценявайте силата на звуците и въздействието им... много от страдащите от ПР ми споделиха, че гледат филми на ужасите. Съветвам ви, не го правете!
Не си давах сметка какви боклуци тикам в подсъзнанието си години наред, докато то не ми даде урок. Преживявах всяка трагедия като своя собствена и си мислих, че това е правилният начин. Сега съм далеч по-голям егоист в това отношение - разбира се, от неприятностите не може да се избяга, докато имаш сетива, но отношението ми към тях стана по-различно. Това много помага. Ние, които сме слагали в торбата с товар на гърба си всеки ден по нещо малко, сега едно по едно трябва да го вадим оттам. Само така ще можем да се изправим. Няма да е днес, нито утре. Но ще стане. Въпросът е дотогава да сме си взели поуките и да не подготвяме следващата "торба" . ;)

Аз имам страхотни медитации...тиха успокояваща музика+мъжки глас който ми говори кога да вдишам кога да издишам.Малко калпзанска медитация,но винаги като я слушам преди сън заспивам.

Мари ако ги има някъде в нета твоите медитации кажи ни и ние да се възползваме :)

Последните два пъти,когато медитирах,забелязах че започвам да усещам страшно напрежение в главата,което продължава и след това.Уж се чувствам спокойна,а изведнъж това напрягане....Не е точно болка,а състояние точно преди да започне да ме боли главата.Не искам да спирам с опитите да се получи като трябва,но да не би да бъркам някъде?

Аз имам доста опит с медитацията, защото много лесно мога да медитирам. Изпадала съм в медитация на обществени места или дори когато сме на парти с приятели ако само за малко се замисля или утихна. Но проблема при мен е, че се страхувам много, когато стига точно края и скачам, че умирам и всичко отива на кино. Аз усещам, че падам някъде и нещо ме тегли към една врата, и сякаш ще се блъсна в нея. Точно тогава започвам да изпитвам сякаш душата ми излиза някъде и се бори, защото аз стягам и не я пускам. Всичко започва да олеква около мен и да усещам, че се гледам някъде от страни...ей, тогава вече паниката е голяма и Па-то идва...не мога да се отпусна от страх и това е!

-

-

Reni1506,  не се претоварваш, нали? Ако не се напрягаш, а напротив – отпуснала си се, болките в тялото обикновено са израз на скрито натрупване на напрежението там. Аз понеже пуша и в будно състояние не ме боли нищо, но ела да видиш като влезна в медитация, как усещам болката в белите си дробове. Просто ти се подсказва къде трупаш, за да го спреш.

Dolcetopolina, отпусни се, няма къде да отидеш ;)

DG, не съм последовател на Буда. Последовател съм единствено на себе си! Дори и почти не съм чела будистка литература. Древното знание е едно и също навсякъде, само подходите са различни. Аз съм сглобила тези. Интуитивно съм ги усетила. Може да си приличат с будистките, но то знанието е едно. Всеки може да го намери, ако иска. Намира се във всеки един от нас ;)
А към конфликтните личности има различни подходи, но в твоя случай по-добре да го изолираш. Или да го приемаш неутрално, без да влагаш емоция (нито външно, нито вътрешно - да не потискаш), или да се махнеш от този отдел. Ако вибрациите на дадено място не ти отговарят, няма защо да стоиш там. Не се притеснявай за промяната, на мен лично промяната ми беше позитивна повратна точка, а толкова се притеснявах да не ме забие още повече.

     Понеже тук много се говори за медитация, искам и аз да споделя своите впечатления от мдитацията, като опит. Медитацията означава "разстоянието между 2 мисли", т.е. да достигне мозъка до състояние на такова спокойствие, че това разстояние да стане достатъчно дълго. Истината е, че това не се постига лесно. При разговорите ми с духовни хора, те също споделят, че не го достигат всеки път  при всяка медитация. Най-вероятно затова индийските йоги живеят като отшелници в планините.  Иначе при истинската медитация, усещането е за радост, едно особено чувство, което е различно от радостта в живота и ежедневието, както и особена лекота. Така че едва ли всеки от нас може да изключва и включва по команда и да медитира истински. Древните са смятали, че  чрез медитация се свързват с Бог,  днес се смята , че това е връзка с Космичесвкия разум,  с Вселената.  Целта на медитацията е да станеш едно със Силата, да почерпиш информация от нея, да се помолиш за помощ. По този начин тялото се зарежда енергийно и се балансира. Затова се използват и имената на различни божества, в които се вярва, както и се отправят молитви. Медитацията е тясно свързана с нервнопсихическото състояние на човека. Когато един мозък е много напрегнат  и неспокоен, трудно ще постигне онова състояние, което в древните книги се описва като вода на езеро, в което вълните са мислите, но целта е водата да остане равна, без вълнение.
Всички, които препоръчват медитациите в литературата- Чопра, Луиз Хей, Уейн Дайър, Робин Шарма и др. са вярващи хора.
  Така че, това, което повечето от нас правят, е един вид автогенен тренинг, себеотпускане, което няма силата на истинската медитация, но също е полезно за успокояване на мислите.

Хора, не знам как започна. Вече 7 месеца всичко е наред и се чувствам перфектно. Сега имам семейни проблеми с мъжа си и нещата отиват май на зле. Ето, че днеска ужаса пак започна...нямам панически атаки, но имам натрапчива мисъл, че всичко ще започне отново и пак ще изпадна в депресия, че ще ме е страх да не се самоубия. За това сега се опитвам да не мисля за това и да си отконявам мислите...дайте ми съвет за Бога. Мислех, че поне това няма да дойде отново :'( :'( :'( :'(

Давам - семейно консултиране, или лична психотерапия.

Г-н Тодоров, моля да не използвате форума за лична рекламна кампания. Ако имате желание, бихте могли да подкрепите участниците с безплатни съвети, а ако те ги харесат, тогава със сигурност ще се възползват и от Вас като специалист.
Администратор

Ако визирате последния ми пост това е наистина съвет от общ характер.
На желанието  - " ... дайте съвет" аз използвах кратката форма на отговор:
"давам /съвет/ - семейно консултиране, или ...... " , което в смисъла си означава не че аз ги давам, а че препоръчвам подобен тип работа със специалист. Съжалявам, че съм се изразил подвеждащо все пак. Било е неволно.

Много бих искала да се запиша или да ми помогнете, но за нещастие съм в чужбина и няма как

Мисля, че има как, макар аз да съм против този вариант на консултиране - он-лайн.
Някои колеги го практикуват, като общо взето се спазва същият сетинг, както при терапия "на живо". За мен това е вариант при крайна невъзможност да бъде посетен специалист. Заплащането става по банкова сметка. Не знам координати за съжаление, но google ги знае със сигурност.

В общи линии, от това което разказвате разбирам, че сега вместо ПА имате други симптоми, които са натрапливи мисли. Което означава, че причината е "произвела" нов симптом, което е нормално, в смисъл не е изненада. Това е така, докато не стане ясна самата причина. Понякога семейната система е в състояние да удържи, понякога - не.

"Вече 7 месеца всичко е наред и се чувствам перфектно. Сега имам семейни проблеми с мъжа си..."

Това ми показва, че вместо конфликта Ви да е вътрешен, вътре във Вас, е излязъл навън в двойката. Такава поне е моята фантазия. Сега вместо да компенсирате и да правите компромиса вътре в себе си трябва да съумеете да го направите помежду си - в двойката.
В тази и-нет комуникация обаче всичко си остава  предположение.

Всеки има собствено мнение, което аз мн уважавам, но все пак от позицията на моите знания и опит до момента ми се струва, че нещата се провалят, когато ние самите не сме стабилни във вътрешния си мир и спокойствие. Когато там не сме в равновесие, и Трета световна да избухне, ще имаме силите да я посрещнем. Така че кой не се разбира вкъщи си е едно на ръка. Дразнителят - външният, може да произведе нов симптом на вече съществуващия вътре в нас проблем. Но можем ли да живеем в стерилна обстановка, където няма неприятности? По същата логика трябва да се пазим от всички болести, като се затворим в епруветка, та да не се разболеем... много по-лесно и нормално е да имаме имунитет срещу тях - тогава ще бъдем устойчиви. За мен такъв би трябвало да е вътрешният стремеж на човек. И като го казвам, не значи, че съм успяла да го постигна, но поне вече го осъзнавам. Знам към какво да се стремя. Защото това е най-доброто решение - да си имаш собствен имунитет срещу неприятностите. Пък и така много по-трезво можеш да отсееш кои са дразнителите и да ги отстраниш. Същото е като с филмите на ужасите - когато човек спре да се идентифицира с жертвата, а си живее в хармония със себе си ако ще и напук на всички дразнители, и изхвърли лошото от живота си, то няма да си проправя път. Ще отиде да си търси друга жертва.  ;)

На всички, които имат своите неприятности у дома или в работата, или където и да е, знайте, че не сте единствени. Не можете да си представите аз какво съм преживявала и в каква обстановка съм била - тогава, когато беше най-зле положението, правех грешката, която мн пострадали от насилие допускат: да смятат, че с премахването на дразнителя ще си решат проблема вътре в тях. И познайте какво: не се получава! Дори да го няма, вие мислите за него, мозъкът ви ви казва, че сте в опасност, примери колкото искате - и завърнали се от войни преживяват отново и отново кошмарите си, макар и никога повече да не стъпят на фронта... да не изреждам още... Когато станете безразлични към случващото се в смисъл то да не повлиява негативно на емоциите ви, тогава сте успели да се справите с проблема, да се освободите от влиянието му. И да продължите живота си. Не е лесно, но това е най-доброто, което можете да направите за себе си и си заслужава усилията.

" ...Дразнителят - външният, може да произведе нов симптом на вече съществуващия вътре в нас проблем. Но можем ли да живеем в стерилна обстановка, където няма неприятности? ''

Уместен въпрос. Не можем да живеем в такава обстановка. Можем обаче да решим вътрешния си проблем. Да се опитваме да променим средата за да ни пасне на нас е друго заболяване и то е по-сериозно заболяван от ПР.

Наистина, дори всички да са към групата на тревожните разстройства има разлика в проявленията им. Едно е постравматично-стресово разстройство, друго е ПР и трето генерализирана тревожност. При ПР са характерни 2 основни неща:

1. Телесна симптоматика, без видима причина.
2. Страх от смъртта въпреки знанието, че няма физическа причина за това.

Тези две неща са симптоми и тяхната цел е да накарат човек да промени нещо да вземе някакви мерки. Езикът на симптомите и техния "превод" е трудна работа за неспециалист. Да не забравяме, че всеки има вторична психологична печалба от болестта. Това означава че у човек има две тенденции:
1 - Съзнателна - да се излекувам...
2 - Несъзнателна - да си доставям вторична психологична печалба благодарение на симптома, т.е. да не се излекувам. /тази не я осъзнаваме/

В 9 от 10 случая печели втората. Единствено част от външната среда /какъвто се явява терапевта/ би могъл да интерпретира тази информация. Тогава несъзнаваната причина се "превежда" от терапевта на езика на съзнанаваното, след което се търси друг начин за доставяне на вторична печалба, а не със симптом.

Тези неща сме ги коментирали с моя терапевт и той ме посъветва следното: да формулирам на ниво съзнание каква печалба ще имам, ако съм здрава с кратка цел, към която да се стремя. Например: "Аз съм здрава, за да ...", после да я напиша и да я сложа на видно място, където да си я препрочитам по мн пъти на ден, за да я затвърдя. Така ползите да съм здрава ще надхвърлят ползите да боледувам и болестта ще отпадне. Мисля, че за да има успех, трябва да мислим за себе си не в посока на: "да се излекувам", защото това автоматично означава наличие на болест, а в идеята, че сме здрави. Щом сме в състояние да се разболеем и да си внушим толкова негативни неща, би трябвало да можем и обратното?!

Главният въпрос е какво печелите от болестта, или по-скоро от симптомите си. Това е парадоксално и всеки казва - "нищо .... как да печеля, толкова ми е тежко и трудно ...", а само това разбиране за съжаление води към успех. Трудността е в това, че е несъзнаван процес. След като го разберете /стане осъзнат, "преведен" от терапевта с понятия, с които борави вашето съзнавано/, основният въпрос става, как да печелите същото нещо не чрез симптоми, а по друг, конструктивен начин.
Ако премахнете /да кажем насилствено/ симптомите ще загубите вторичната печалба, която те ви носят. Това не трябва да се случва и идеята на терапията е да разберете защо си доставяте дефицитната печалба със симптоми, а не с друг тип поведение. Целта на терапията никога не е премахване на симптомите.

Давам пример:
" ...
- Здравей, как мина седмицата?
- Добре, само един път получих ПА?
- Разбирам, с кого не успя да си открита и искрена този път?
- Отново с баща ми ..."

В този случай ПА винаги беше сигнал за преглътната агресия към някой /главно бащата/, т.е. симптома беше способността на пациентката да преработва "безопасно" своята агресия към баща си, като я превръщаше в автоагресия. Тази автоагресия винаги поражда несъзнаван страх от смъртта. И ето ти ПР - симптоми и страх от смъртта. Ако аз премахна тази нейна способност /макар и деструктивна/ тя нямаше да може да преработи своите агресивни импулси. Както се казва не можеш да "ритнеш" едната подпора, преди да си сложил друга.
В действителност не е толкова просто и в този случай трябваха няколко месеца за да стигне терапията до тук.
 
 

Много добре сте го обяснили, аз стигнах до същия извод. Спомням си, че в университета, когато учих социална педагогика, ни учиха винаги да търсим силните страни и да работим с ресурсите на клиента - предполагам, че и тук механизмът е подобен - да се замени вторичната печалба с някаква друга, която да получаваме, докато сме здрави и която да надхвърля ползите от болестта, които повечето не съзнаваме. Тази печалба стои във всеки един от нас - щом имаме силата да си произведем такова състояние и да го поддържаме, това показва наличие на много ресурси, често неподозирани преди появата на ПР.
А причината да реагираме остро, когато едва ли не ни се каже, че ние имаме интерес да сме болни е, че за нас симптомите са толкова мъчителни, че няма как да повярваме, че ги искаме, че са ни приятели, защото ни казват, че нещо не е наред, че ни насочват или спасяват от друг по-сериозен проблем... и понеже са толкова непоносими, нямаме търпение да ги премахнем СЕГА и ВЕДНАГА, намразваме първо тях, а след това и себе си. До такава степен привикваме към ограничения си начин на живот, че с времето не можем да си представим да имаме друг, въвличаме в този стереотип всички наоколо. Искаме изцеление на симптома и се вглъбяваме в търсене на средства за това, за да променим ситуацията си и да живеем пълноценно, както и да се отървем от зависимостта от близките си, започваме да вярваме и в свръхестественото, и в божественото, и във всеки виждаме Спасителя и последната си надежда, подлагаме се на какво ли не, за да мине, но всъщност така и не разбираме кое е това, което има да ни минава.
Аз лично смятам, след няколкомесечното си лутане дотук, че най-печелившият подход ще бъде да се изработи нов механизъм, по който да получавам печалба в живота си, надвишаваща вторичните ползи от болестта. И тогава ще съм свободна. На по-прост език казано, да открия в себе си ценно качество (или съвкупност от такива), което да ме изведе от тунела, в който съм попаднала и да ми покаже, че навън не е толкова страшно.  Съгласен ли сте с това?

Да,аз съм напълно съгласна с това.Но как да се постигне?

Да, силните страни са много важни е те винаги се ползват в терапията, но в по-късен етап. Ако продължа с примера, който дадох по-горе, въпросната пациентка нямаше проблем с агресията към жени, т.е. там успяваше да е здравословно агресивна и не беше необходимо целия механизъм на ПА да се задейства - да изтласка агресията, да я преобразува в автоагресия, която да стигне до двигателния апарат под формата на симптом. Начините, по които успяваше да го направи бяха базата, върху която тя се научи да е агресивна и към мъжете. Както се казва покрай сухото гори и мокрото. Винаги има област в човешкото мислене, поведение, което не е натоварено с проблематиката.

Например:

" - Много се притеснявам да говоря с красиви жени
 - А с грозни?
 - С тях не ..."

Често срещан проблем при тревожни и натрапливи мъже.

Но първото, което е необходимо да се разбере  е каква функция играе симптома. В примера с пациентката, чрез ПА тя успяваше да преработи агресията към баща си. Това нямаше как да стане по друг начин заради големия и страх от това да бъде агресивна към него и от последиците ако го направи. Така всяка ситуация, в която тя трябва да е агресивна към него тя е "послушна" и компенсацията на тази послушност е ПА. За да изчезне симптома агресията трябва да тръгне по нормалния си път, а не по "отклонението" което тя е създала за да се чувства по-сигурна.
Това е просто пример и в никакъв случай не може да се използва, като еталон за всички. Просто го споделям, за да е по-ясно за сложните механизми.

Добре де, но това означава ли да бъде агресивна спрямо баща си? Какво ще се случи с отношенията им с него? Много е хубаво тя да успее да си реши проблема по този начин, но все пак не с цената на появата на друг, като например семейството й да я намрази... и изобщо защо е тази агресия? Не говори ли тя за наличието на някакъв др проблем? Ползвам и аз Вашия пример, за да разбера по-добре нещата.Трябва ли ние всички емоционални натури да си разтоварваме агресията насам и натам, за да не я произвеждаме под формата на симптом? Или да търсим начини да сме в хармония със себе си, така че да не сме агресивни, независимо от обстоятелствата?
Живеем в общество с толкова много правила. За да останем в него, се налага да ги спазваме. Това ни ражда невроза. Но можем ли да живеем извън тях?
Ако доразвиете още малко тезата си, може би ще ми стане по-ясно.

Да, думата агресия е малко стряскаща. В психологията нещата са малко символични. Пациентката прехвърляше страха от това да е здравословно агресивна с баща си към всички мъже. Да бъде агресивна към баща си не означава да отиде и да му залепи един шамар /макар че и това може да се случи/. Агресия в смисъл да изкаже различно мнение, да изрази несъгласие, да изкаже от какво има нужда от какво няма, да се бори за собствената си гледна точка, да си даде право на гледна точка. Това е доста трудно ако проследим и житейската и биография, но в общи линии, като дете тази нейна спонтанност е била блокирана от строгостта на баща и. От този момент тя изтласква своята агресивност и враждебност до степен такава, че тях все едно ги няма. През различните периоди е преработвала своята агресия с различни симптоми, които не били толкова "видими". В края на пубертета и началото на ранна зрялост начина става ПА.

Представете си ситуация:
Често на човек му се налага да си държи езика зад зъбите. Аз например не съм съгласен с моя шеф, смятам го за много ограничен и  всеки път ми идва да му изкрещя колко е смотан. Ако го направя ще ме изгони. Не мога да го направя. Аз мога да почервенея от яд, да вдигна кръвно, адреналин, кръвната ми захар да скочи до небето, да се разтреперя и т.н. Защо в този момент който е идеална симптоматика за  ПА аз не се страхувам, че ще умра? Защото осъзнавам агресията си, зная към кого е насочена, зная че има много доводи против нейното изразяване към обекта.
При въпросната пациентка нещата бяха подобни, но нейните табута бяха толкова силни, че тя не си даваше сметка за гнева, който изпитваше. Страха е много силен, когато агресията е насоча към родител от дете. То първо се страхува тази агресия да не го унищожи, после да остане само и да няма кой да се грижи за него, после се страхува от последствията да не го набият него... изобщо ако следва само неудоволствие след агресия, защо ми е агресия? По-добре да я няма. И тя завинаги бива изтласкана. Просто изчезва. Знаем обаче, че нищо не изчезва, а просто се трансформира. Но тя не трябва да разбира /съзнателно/, че изобщо е визможно да изпитва агресия.
При ПР тази трансформация е ПА. Психотерапията е неестествен процес. Той се намесва в този механизъм и го разваля. Естествено несъзнаваната борба на пациентката да го запази е доста силна, тъй като психиката се стреми да запази механизма на изтласкване, т.е. тя се нуждае от ПА. Най-често се работи с тази съпротива. Например пациентката "забравя" че има сесия, или закъснява, или "без да иска" записва друг ангажимент. Несъзнателно подава такива теми, които ще отдалечат от истинската причина, може дори да се сътвори друг "проблем" за да бъде истинският предпазен. Ако терапевта грубо навлезе в проблема пациента може да прекъсне терапията, като обяви някаква рационална причина за това - нямам пари, много ми е далеч, терапевта не ми помага и т.н. Понякога дори може да се "излекува" за известен период. Всичко това е несъзнавана борба да се остане в ПР и ситуацията да не се промени. Не е случаен термина инсайт - това е момента, когато несъзнателната съпротива падне, изтласкването е разкрито и става видно за човека с ПА. От този момент то вече не е ефективно.

Много Ви благодаря, че ми доразвихте нещо, което ми беше загатнато през последните 5 месеца, но не го разбирах докрай - причината може би беше в това, че терапевтът ми не искаше да ми открие тайните на психотерапията, които аз разбира се, държах да знам, за да му се доверя. Иначе като ми заяви в лицето, че аз всъщност не искам да се оправя, нали се сещате какво си мисля за него и неразбирането на проблема ми... ставам и си заминавам. Той може да си е бил напълно прав, но не ми го е обяснил, така че аз да разбера, че това са нормалнопротичащи в мозъка ми процеси, а не хвърляне на вина. Хората с ПР се чувстват мн виновни за състоянието си и никак не търпят някой да им насажда вината допълнително, като им казва :Ти само се лигавиш, я вземи се стегни, хвани се в ръце, такова хубаво младо момиче си" - примерно! Сякаш нямаме огледало да се погледнем, сякаш ни доставя перверзно удоволствие да се докарваме до просешка тояга със загубата на работа, пари и контрол над живота си. Аз лично изгубих всичко, което ми беше останало. Вярно е, че спечелих др неща, но стига толкова. Време е да изляза. Съпротивите ми са много силни, точно толкова, колкото и мотивацията да се оправя. Без да искам прецаквам сесиите, като си градя защитната стена, за която говорите. Саботирала съм не една и две срещи, които съм чакала с нетърпение, просто защото не съм била в състояние да отида - я неразположена, я хремава, я обзета от алергия... винаги солидни оправдания да отложа излекуването си. Всеки ден борбата ми започваше "от утре". Започвах и спирах. Не се доверявах. Станах мнителна към всеки и не си мислете, че към вас съм по-различна. Това си е моята невроза. Пазя си я, искам си я... защо, по дяволите, не знам?! Знам само, че изкарах още едно "висше образование" по неволя и си припомних всичко учено в университета, добре че бях отличничка ;D, но това не Ви изненадва, нали? Назоваването на др проблем ми е познато явление, мн е вероятно да го празя и аз. Сега ще Ви попитам и нещо друго - може ли процесът да се ускори с хипноза например? Така да се каже да се изведе причината и да се търсят нови механизми за справяне...


П. С. Нарочно не Ви пиша на лични, защото мисля, че за всички ще е важно да прочетат тези неща и благодаря!
Още доста бях Ви написала, но без да искам ги изтрих. Не искам да Ви засипвам с разсъжденията си, но на мен сега почват да ми идват разни "прозрения" и се опитвам да разбера дали съм на прав път.  ;)

Интересното е, че дори да знае човек за тези процеси това почти нищо не променя докато няма прозрение. Тук не говорим за вина а за несъзнавани процеси. Когато ги правим съзнавани ние правим нещо неестествено и затова има съпротива. Обикновено силата на съпротивата е индикатор за правилна посока.

Хипнозата е техника, при която би могло да се реконструира миналото на пациента и най-вече белите петна в паметта му. Освен всичко, изтласкването прави така, че човек да не помни в кой момент се е зародило. Но и тук целта е да има инсайд - прозрение.
Има и много други методи това да се случи. В България хипнозата не е с легитимен статус, така че аз ще се въздържа да я препоръчам. Всички школи и терапевти имат различни инструменти да достигнат до основната проблематика. След това е лесна промяната.

П.С: Щом сте ги изтрила "без да искате" значи със сигурност сте била права :)

Разбирам, значи ако почна да "съдействам", да се ориентирам, че съм на път да се оправя. ;) За хипнозата - действителност има такъв проблем в България. Попитах Ви защото на ниво съзнание аз нищо не постигнах, даже имам чувството, че още повече се обърках с психотерапия. Всичко, което ми помогна до тук, не беше постигнато по този начин. Поне не и по отношение на страха ми. Другата причина да проявя интерес към хипнозата беше чисто практична: всеки ден от живота ни е ценен, а ние го пилеем в автотормоз. Пък и не тормозим само себе си. Нали се сещате какво са няколко месеца терапевтичен процес, когато всеки ден се пържиш в собствения си Ад, вместо да се усмихваш на слънцето. Знаете ли колко пъти отидох да плаж за 5-те месеца, прекарани на морето? Нито веднъж. Знаете и причината... Хайде, да оставим плажа и удоволствията... ами работата? Ами приятелите? А парите - кой ще ни плаща терапията и докога? Ако се проточи с години? Разбирате ли защо сме по форумите? Защото повечето от нас вече са се разорили и обезнадеждили, обиколили са грешните хора и някои дори са затънали повече отпреди... а застояването вкъщи и фиксирането изцяло върху проблема го кара да нарасне неимоверно... е, кажете ми, има ли изобщо изход?
Нали шопът е казал: "НЕма начин да НЕма начин"...

Такааа, дотук разбирам, че ПР най-силно се проявява като агресия към родител. Така се опитва да контролира и наказва родителя си. Но има толкова хора , които имат проблеми в разбирането с родителите си, а нямат ПР, както и обратното - разбиращо и подкрепящо семейство, а сред тях - ПР. Как може да се обясни това?
 При мен паниката се появи след силен стрес.

 Сега по повод този диалог:
"Здравей, как мина седмицата?
- Добре, само един път получих ПА?
- Разбирам, с кого не успя да си открита и искрена този път?
- Отново с баща ми ..."

Това за мен е жива сугестия и  настройване срещу близки. Всеки нормален човек е имал, има или ще има някакви конфликти с близки хора. Удобно е на психотерапевтите да го използват, но едва ли това е истинската причина.

Хипнозата, както и всеки един дълбинен метод е дългосрочна. Там където има анализ, трябва време. Няма как да се случи за няколко дни. Дали с хипноза ще се появи даден несъзнаван материал за анализ, или по друг начин няма кой знае какво значение за пациента. Важното е какво ще се случи после. Хипнозата изглежда по-екзотична и някак лесна за изпълнение, но няма такова нещо. Без психоанализа хипнозата е вятър работа, а психоаналитиците в България са малко и не са хипнотерапевти.
Аз не мога да обсъждам работата на вашият терапевт. Но ако не сте доволна от него бихте могла да го обсъдите двамата. Той би трябвало да ви даде обратна връзка дали това е част от процеса, или наистина нямате напредък в терапията.

Това вече го сторих и нямам намерение да губя повече време напразно. Продължих нататък  ;)

"Това за мен е жива сугестия и  настройване срещу близки. Всеки нормален човек е имал, има или ще има някакви конфликти с близки хора. Удобно е на психотерапевтите да го използват, но едва ли това е истинската причина"

Разбира се, че това не важи за всички, даже го споменах. Това е просто пример.
Разбирам, че ще има неясни за вас неща от това което пиша. Минавам към въпросите.

"ПР най-силно се проявява като агресия към родител"
Не. Всяко дете изпитва агресия към родителя. Обаче някои деца развиват концепта, че нямат право да са агресивни. Всеки агресивен импулс събужда много силна тревожност у тях. Психиката развива защитен механизъм - изтласква тази агресия, която предизвиква тревожност и всичко е ок - послушно дете - доволен родител - удоволствие за детето. Така родителя и символа, който е той за детето става табу за неговата агресия. По-късно детето, като всеки един възрастен, проектира своя образ на родителя в своя началник, своя партьор, изобщо все в хора, които имат подобен символичен смисъл, както бащата/майката - авторитет и т.н. Прехвърля се и същия механизъм на изтласкване. И в актуалната ситуация изтласканата агресия може да е към партньора, но самия механизъм се е зародил назад в детството. Психотерапията трябва да направи връзката между актуалното и първоначалното за да може пациента да си каже: " гледай ти, каква била работата" - което ние наричаме инсайт.

"Това за мен е жива сугестия и  настройване срещу близки."

Това беше цитат от психотерапевтична сесия на жена с ПР в напреднала фаза на терапия.

" При мен паниката се появи след силен стрес. "

Какво означава това?

Няколко пъти прочетох това, което сте написали до тук. Виждам, че достатъчно добре ни влизате в положението и разбирате мотивите ни да сме недоверчиви и едва ли не да ви караме да ни убеждавате в правотата си. Похвално е, че не се поддавате на собствените си емоции, защото аз лично видях доста хора, които се държаха недостатъчно професионално, заявяваха, че разбират, но едва ли не ме осъждаха, че още не съм се оправила. Точно тях елиминирах по трасето. За мен човек, който не може да владее собствените си емоции и си позволява да влиза в конфликт с пациента си или изобщо да влага нещо лично не е в състояние да се справи със самия себе си, камо ли да помага на други... казвам ви го, за да не остане у Вас и капка съмнение защо съм спряла психотерапията, която беше комбинация от психоанализа и психодрама.
Сега, да се върна към тезата (и да взема и аз да излея малко насъбралата се агресия:), която ни предлагате тук - наистина звучи много логично, аз не я чувам за първи път, но вече честно ви казвам, нямам представа къде е истината. Напълно се обърках, ето защо: от февруари месец досега ми се изредиха един куп специалисти, които ме убеждаваха, че само по еди какъв си начин ще се избавя и че това е спасението. То не бяха иглотерапевти, невролози, психиатри, психотерапевти, транседикакви си терапевти, позитивни (към които видях, че и Вие спадате - лошо няма!), фройдисти, психоаналитици, психодрами, поведенчески терапии, НЛП, ТЕС, леене на куршуми, врачки, баячки, билкари и знахари, народни лечители и дипломирани суперспециалисти, които нямали неуспешни случаи... не знам дали ми остана нещо неизпробвано. Единият ти вика с хапчета няма да стане нищо, другият - без лекарства не може, давай хомеопатия, айде сега еди коя си билка, следващият вика причината е в семейството, посочва виновници, конфронтира ме с близките ми, после хайде сега малко холотропно дишане, ако не помогне ще ти включим апарат за електростимулация... масажи, игли, медитации, себепознание, тинтири-минтири, спортни програми, изправяне очи в очи със страха, книги, филми, "домашни" за вкъщи, потупвания по еди какви си точки, изредиха ми се да ми показват дипломите си, проучих ги от до, защото ми писна да давам пари на вятъра, църкви, манастири, отчета и какви ли не, то май не остана неизпитан метод. Даже не се сещам за всичките, че да Ви ги изредя, но може би вече съм по-наясно и от Вас колко са на брой, пък и имам практика :) Е, да Ви кажа, ПИСНА МИ! Всеки път като удавник за сламка се хващах за поредния, вдъхващ ми фалшива надежда. На предела на силите и възможностите си съм, а напредъкът е минимален, за да не кажа че го няма, пак уточнявам - по отношение на страха, защото имах и други съпътстващи проблеми. Не знам дали в този или в който и да e др форум има някой, който е положил такива усилия и вложил толкова ресурси като мен, за да преодолее ПР (което и до ден днешен никой не каза, че имам между другото категорично - единият казва класическо ПР, другият - не, ти си в 5-те процента, дет не били толкова класически, после съм била нещо средно между това или онова, но то било друго, не точно каквото си мисля. Обаче дай за всеки случай да включим и лекарства. Не че ще помогнат, ама какво да се прави. Ще ги караме наред, докато стане. Всеки се бие в гърдите и казва: "Аз съм прав, мани ги другите". И вади солидни аргументи, да не си помислите друго - убедителни са!!!
Сега знам какво ще ми кажете: че докато не се разбере първопричината, симптомите няма да изчезнат. Да, обаче ще се намерят други специалисти, които веднага ще Ви оборят и ще Ви кажат, че психотерапията не е ефективен метод за достигане на причината, до която изобщо няма защо да се достига, защото това не води до никъде. Вместо това или ще препоръчат лекарства, които се пият до живот, или ще ги отрекат тотално и ще предложат много по-екзотични методи от хипнозата (повярвайте, има много по-от нея!!!") и така до безкрай. Като не се получи, всеки бяга по тъч линията. В един момент забравям кой кого лекува.
Не знам дали някога в живота си сте се сблъсквали с тревожно разстройство, но изпитано на собствения Ви гръб, не погледнато с разбиране отстрани, но мога да Ви кажа, че не е като в учебника. Хиляди пъти по-страшно е!!! Ние живеем в непрестанен ужас. Затова от все сърце Ви моля, кажете ни на кого да се доверим в крайна сметка и имаме ли реален шанс да сме пълноценни хора някога и какво да направим, за да се случи?

  Скорпи, спокойно, ще изгрее слънце и на твоята улица :)
  Та ти си в този "бизнес" от февруари, а някои от нас с години са се влачили и са търсили начини. Ще намериш правилния път. За много кратко време ти си опитала много неща, може би това те е пообъркало. Хвани се с това, което ти изглежда най-разумно и имай търпение, не бързай.
Когато срещнах моя психотерапевт, аз бях много по-зле от теб. Просто ми беше дошло "до гуша", а винаги има защо човек да живее. Виж, аз съм деен човек и мен ме дразнят многото размисли и търсене на причини, многословни обяснения за несъзнавано и т.н. Според мен така се влиза в капани. Предпочитам някой, на когото вярвам, да ми каже какво да правя и аз да изпълнявам. Така стана при мен. Ще стане и при теб.Някои от постовете ти са толкова оптимистични и жизнени, че останах с впечатление, че си на финалната права. Така че си на пътя, не си извън него.

t.todorov, с цялото ми уважение към професията ви и Вас, наистина смятам, че ако се лекувах по вашия метод, извинете ме, но щеше да стане голяма лудница.  Това с агресията, близките и т. н. не ми звучи разбираемо и близко.
Яно всеки пациент трябва да си намери "своя" лекар или психотерапевт.

Да разбирам ви, но теорията е еднаква за всички видове школи по психотерапия. Има изследвания, в САЩ например, за лечение на ПР, чиито резултат е следния:

1 - лечение с лекарства - 30 % успеваемост
2 - лечение с психотерапия - 70% успеваемост
3 - комбинирано лечение - над 90%

Резултата е ясен. Кой терапевтичен метод помага най-много? Оказва се, че няма такъв, който помага повече или по-малко, помага самия терапевт, или не помага.

ЕМА -
Нормално е да не ви е близко, та дори и да ви стряска, съгласен съм. Но това не е мой метод, а теория. Ако опиша и методите, ще стане още по-сложно. Все пак сте права, че всеки трябва да намери "своя" терапевт. Виждам обаче, че се прехвърлят очаквания терапевта да е активен, той да "оправя", а такова нещо в терапията не може да има, или просто не е терапия, а нещо друго.

Радостина, здравей! Искам да ти се похваля, че вече спокойно пътувам в такси и съм ти много благодарна за твойта помощ и напътствия. Ние с теб може би имаме близка душевност и затова всичко, което ми казваше някак доста лесно ми "пасваше" на това, което се случваше с мен. Пиши, как си . Ходиш ли по планините?

Eма, казваш, че ти си деен човек и те дразнят, както казваш ти" многото размисли и търсене на причини".
Един приятелски съвет от мен, без размисли и причини нашето състояние се лекува трудно. Няма готов модел, който да се налее в мозъците ни и той автоматично да ни излекува без наше участие. Затова съм съгласна с t.todorov. В някой от нещата, за които той говори, открих себе си. Може би ще кажеш, че съм лесно внушаема - може би, но когато на човек му просветне нещо в акъла, и си казва - да бе, това е така, как не съм се сетил досега - не би го отдал само на внушение, а и на израстване. И точно това израстване, както аз го определям, се дължи моята по-силна самоувереност в послединте месеци, за която съм благодарна на Радостина! :-* Искам да допълня, че и постовете на  t.todorov са много полезни.

delicacy, радвам се, че пътуваш в такси. Явно това е било важно за теб. Ако само това ти е пречело- страхотно е, че си се справила. Но при някои има много неща, които наистина ти пречат да съществуваш нормално - да излизаш сам, да пътуваш, да пазаруваш, да спиш спокойно, да ходиш на работа, да си съответен родител и т. н.  Понеже хората са различни като характер, мислене, темперамент, сигурно затова има и толкова течения или методи, които са създадени да се работи с ПР. Говорим за професионалисти. Пак ще кажа моето мнение - не може, само защото ти си се излекувал от ПР да се смяташ за лечител и да даваш категорични съвети кое как става и да заявяваш, че всеки може сам. Да, при един ще стане сам, но не при всички е така.
  Казваш, че трябва да мислим. Аз като мислих толкова години,  нищо не направих. Когато ми писна всичко, намерих си  доктора, звучеше ми разумно, започнахме и стана. Не го е направил  сам той, направихме го двамата. Все пак аз съм деен човек. И по-малко мислещ :), нали? То може би е по-скоро осъзнаване, че живота минава покрай тебе и ти го изпускаш.
   Вярно е, че има и много хора, които са се примирили с тревогите си и ще си живеят с тях, който и да ги лекува.  Затова казвам, че това е избор.
  Чао на всички! Трябва да тръгвам на работа.

Това наистина са твърде много въпроси  :)

" Психоневрозите представляват изопачени чрез замяна, задоволявания на импулсите, чието съществуване болният трябва да скрие от себе си и от другите. Тяхното съществуване е основано на това изопачаване и неразбиране. Тези болезнени състояния не могат да съществуват, когато тяхната загадка се разкрие.
Преживяванията на пациента, които в резултат на изтласкването не могат да бъдат изразени от него чрез вътрешната или външната реч (т. е, осъзнати), намират изопачен израз в невротичните симптоми."

В психотерапията проблематиката на човек се разглежда в различни плоскости. Актуалната симптоматика, това от което човек страда тук и сега се нарича актуален конфликт АК. Способността на човек да се съхрани, да противодейства, да притежава определени способности с които да се справи с предизвикателствата на средата наричаме вътрешен конфликт ВК. Основанията и предпоставките, които са допринесли за създаване на точно определен, специфичен и индивидуален ВК наричаме ОК - основен конфликт. Начина по който човек изразява агресията си /типа преработка на емоциите/ наричаме ключов конфликт КК.

Човек получава определено възпитание, научава и расте трупайки опит, който е уникален. Това го прави по уникален начин устойчив или неустойчив на определени стресове да ги наречем. Какво се случва в терапията:

Попадам в стресова ситуация, която отключва симптоми.  Симптомите са "помощници" и подкрепят моите усилия да противодействам на стресора. Понякога те не са видни, или от тях няма някакви особени последствия. Тогава се казва че компенсацията е успяла. Понякога обаче освен, че се компенсира справянето със стресора се появява "страничен ефект", който причинява видимо страдание на човека.

Психотерапията си задава следните въпроси:
1- Защо този човек точно при този стресор има нужда от симптом за да компенсира справянето със ситуацията. /АК/
2- Защо с точно такъв симптом компенсира, а не с друг. /ВК/
3- /много важно!/ -  Задачата да намерим кога функцията на симптома е действала в миналото, и кога това е било оправдано, а изтласкването — целесъобразно. /ОК/

Всяко едно психично разстройство, или отклонение включва в себе си типични симптоми, които са характерни за всички и индивидуални, които зависят от отделната личност. Може да се каже, че индивидуалните е много по-вероятно чрез детайлно проучване и анализ да предизвикат катарзис, прозрение, а с това и осъзнаване, което от своя страна ще отмени компенсаторния механизъм.

Осъзнаването на изтласканата психотравма от пациента води до излекуване, защото откъснатото, „изтласкано“ преживяване (психотравма), което е съществувало изолирано, се въвежда във връзка със съзнаваните структури на психиката и с това се възстановява механизмът на смяна на мотивациите и поведението на човек.

Възможно ли е да се появи такава нужда от компенсация в зряла възраст? Възможно е. Но, дали ще вдигнете кръвно, или ще изпаднете в депресия, или ще имате ПА, или ще направите язва, или друга психосоматична болест зависи от това как се е формирал индивидуалния опит на човек, което се случва главно в ранното детство. Защо е важно отношението към родителите? С тях започват първите интерацкии на детето, с тях то създават дълготрайни взаимоотношения и към тях то изпитва за първи път чувства - гняв когато са "лоши" /не задоволяват ИЗЦЯЛО неговите нарцистични нужди/ и любов, когато се грижат за него. Тези амбивалентни преживявания на едновременна любов и омраза за детето са голям проблем, но това е друга тема  ;)
По късно този модел се проектира към всички хора.

Понякога при ПА, страха от смъртта е също изтласкан, като се завръща под формата на ерзац /фалшив, следствен/ страх. Дали от припадане, дали от друго ... Простите фобии са такива.
Разбирате ли, че няма как да изразите емоция, която просто я няма. Дори тя да се появи насочена към някой, това е проекция. Както гогато ви стане тъжно на някой филм. Не ви натъжава филма, а проекцията която правите, т.е. вие плачите за себе си, но не го осъзнавате. Ако го осъзнаете трябва да заплачите за себе си, а това означава, че изтласкването не си е свършило работата, а то е доста работливо по принцип.  Само, когато има подобна възможност изтасканата емоция да излезе "заобиколно" само тогава тя излиза. Тук се корени и другата основна роля на терапевта - да направи възможно клиента/пациента да проектира върху него емоции, които не се коренят в тяхните взаимоотношения, а са изтласкани тогава, когато времето и обекта към който са насочени е било табу. С техния анализ се придобива яснота, какво е изтласкал човек, към кого, защо, кога...
Не винаги това е агресия. Може да е вина, а може и двете. И за някои случаи нищо от това може да не важи а да е нещо друго. Склонноста да се обобщават типичните и общовалидни неща не трябва никога да се приема задължаващо буквално.

Много хубава лекция сте ни дръпнали ;D И да, така е, наистина си задаваме много въпроси. Това ни кара да правим ПР - да преосмислим себе си, да погледнем и назад в миналото, и напред в бъдещето, по един нов и различен начин. Можете да го сложите в графа "Вторични ползи". Кажете ми, допускате ли, че човек може сам да се справи с това състояние, изповядвайки някаква философия, било то с четене на книги, медитация, смяна на начина на живот и мисленето или някакви други практики? Не очаквам да приветствате самолечението, най-малкото няма да Ви е изгодно ;D
И все пак, допускате ли, че човек притежава силата да се справи и по др начин? Както виждате, тук има хора, на които не им допада психотерапията, или пък които нямат възможности по една или др причина да правят психотерапевтични сеанси. В цитираната от Вас статистика има само 2 метода: медикаментозен и психотерапевтичен (или тяхното съчетание), но аз Ви изброих много други, т. е. те далеч не изчерпват съвременните възможности. Ако питате един психотерапевт защо изписва лекарства, той ще отговори, че това е необходимата патерица, която временно да притъпи симптомите, докато пациентът се справи с проблема си чрез сеансите, ако обаче зададете същият въпрос на психиатър, той ще Ви каже, че тъй като психотерапията е труден и бавен процес със съмнителна успеваемост, за да се застраховат, терапевтите включват и лекарства.
Спомнете си началото на темата с разказа на Радостина М. - това не е разказ за комбинация между антидепресанти и психотерапевтични сеанси. Виждате, че в нейния живот е имало доста неблагоприятни събития и ситуации, но въпреки това, днес за нейно щастие тя не страда от ПР, а помага на другите с този проблем. Как се вписва този случай във Вашите рамки? Дали тя е осъзнала първопричините, защото е природен талант психотерапевт или просто е открила др начин да промени случващото се с нея? При това й е отнело сравнително толкова време, колкото и с медикаментозна терапия плюс психотерапевтични сеанси... малко ми прилича цялата история на праха за пране от рекламите, дето е по-добър от другите "обикновени и неефективни перални препарати" . ;D

Добре е първо да се разграничат специалистите - психолог, психиатър и психотерапевт. Психотерапията не използва медикаменти. Тя е самостоятелна и въздейства с други методи. За да има обаче процес на психотерапия трябва да се удовлетворят някои условия. За да могат тези условия да станат реалност в някой случаи са необходими медикаменти.

Вижте, аз съм сигурен че има много други варианти, с които човек да се почувства по-добре освен психотерапия. Но това е единствената наука, която е създала систематизиран подход за справяне с подобни и други състояния, измерила е ползите и вредите, направила е необходимите изследвания, не спира да се развива и да ревизира своята теория, т.е. това е единствения научно обоснован подход. Психотерапията винаги е по взаимно съгласие. Човек винаги сам трябва да направи своя избор.
В България нещата наистина са доста оплетени и преди да попадне на точния специалист човек натрупва горчивия опит от няколко специалиста, които се "мъчат" да помогнат. Това е благородно наистина, но не е ефективно.
Самолечението и начините, които описвате, са главно способността да се предпазим от стресорите - медитация, йога .... или как да се преборим с ПА ... Психотерапията не прави това. Тя има за цел нещо различно, което може да се случи само с психотерапия, защото тя не е естествен процес, а изкуствено създадена и запълва празнотата между потребности на човек /принципа на удоволствието/ и ограниченията, които ни налага средата /принципа на реалността/. Когато човек не успее да запълни тази празнота идва симптома, а психотерапията полага усилия да промени това. Какво значи реклама? Все едно физиката да се рекламира че е физика, а математиката, че е  математика. Не разбирам. :-\
Психотерапията, както и психология нямат нужда от реклама, тъй като са науки и се опират на факти, а не на допускания.

Много добре ги разграничавам специалистите, но не мога да кажа същото за тях - вземете една визитка на психиатър-психотерапевт (забележете ТИРЕТО тук, много е важно!!!) Значи аз бях и при такъв. Та освен всичко друго, те са привърженици и последователи на една или друга школа, всяка със своите собствени разбирания и методи, някои доста остарели. На мене психиатърът ми беше и фармаколог, и хомеопат, и още 5-6 неща, та минах и през антидепресанти, и през хомеопатични, които все още не съм спряла, и както споменах психоанализа и психодрама. Това практикувано от един и същи човек. Освен че страхът ми не се повлия от въпросната терапия, се добавиха и нови проблеми, като изключим финансовата страна на въпроса. Отношенията ми с близките се влошиха както никога в живота ми. Това е резултатът. Говоря Ви с факти. Научни или не. Какво още трябваше да чакам, за да прекратя терапията? Пациентът ли е причината (да не говорим за вина) или терапевтът? Или и двете? Не ми харесва такъв подход. До нищо добро не ме е довел. Точно затова потърсих други алтернативи лично за себе си. Ще Ви споделя резултата, когато има такъв, предполагам, че ще Ви е полезно.  ;)

Eма, на финалната права съм, но не знам кога ще я пресека.  :P
Просто не го дължа на психотерапията.

Браво ,СКОРПИ! И преди и сега всички в момента на лечението са прави,а другите преди тях не са-това е правило ,,защото не е имало резултат от техния труд,,Въртим се в този омагьсан кръг  и поне аз не виждам никакъв смисъл .Тъпчим се с лекарства и много съвети...Аз се уморих от всички и от всичко и живея ден за ден.Имам всички страхове,Па- и ден и нощ,не знам това дали го има в учебниците.До сега съм имала и подобрения,но за кратко,а и аз не съм силна като характер.Стоя си в къщи и ме тъпчат и мачкат психически,защото за тях съм една слаба жена.Сега се товарят,другите и затова им тежа.Мен ме дразни това,че съм зависима от тоя страх,който ме държи в къщи като куче.и така ден за ден.А без пари кой лекува?Успех на всички като мен :-* :-*

Това за жалост е една тъжна констатация, а вие всъщност не сте била в процес на психотерапия, а на нещо друго.
Докато държавата регламентира със закон тази дейност /този закон вече е вкаран в парламента/ всеки който иска да се подложи на психотерапия трябва да е малко по-бдителен. За съжаление това е реалността за сега.

П.С: Психотерапевт е специалист, психолог или психиатър, който е преминал през дългогодишно обучение в даден психотерапевтичен метод, което обучение включва над 300 - 400 часа лична терапия и около 1000 часа обучение за около 8-10г., което е извънуниверситетско, но висшето образование по хуманитарна специалност е задължително. На финала се полага изпит пред комисия която решава дали въпросният кандидат има лична и професионална зрялост за да може да работи психотерапевтично с хора. След това за период от 2-3г. или около 200 часа работи само и единствено под супервизия /бива съветван в работата си/ от дипломирани психотерапевти.
Всеки терапевт е длъжен да спазва етичният кодекс, да заявява в своето представяне къде членува и пред кого носи отговорност. Всички останали особи, било то психиатри или психолози, които не са минали по този път не са терапевти. Вие сте в правото си да изисквате тази информация от тях, както и сертификатите им.

Благодаря за информацията! Със сигурност въпросният терапевт отговаря на тези изисквания, но какво от това? Свърши ли работа - не! Дипломите не ме впечатляват, г-н психолог! Аз дори бях категорична, че няма да се оставя в ръцете на човек, който не е завършил медицина, имайки предвид някои факти от образованието ни, на които станах свидетел. Аз самата съм държала изпити за над 12 вида психология и как точно това ми помага да си реша проблема? Ще Ви кажа как - така, че в един момент не се знае кой е терапевтът, понеже аз изземвам функциите му съвсем не нарочно. Просто като съм обучена какво се прави, ми е трудно да бъда от другата страна. Представете си се на психотерапия... става още по-сложно, когато горе-долу знаеш какво ти правят. Освен ако не ме хипнотизират, наистина не мога да се отпусна. Не ме карайте да дойда и да Ви покажа, ще го направя. Колко му е, в един град сме  ;)
Ако ми помогнете, ще съм първата, която ще го напише тук с ГЛАВНИ БУКВИ! Обаче проблемът ми е, че вече се съмнявам във всички. Каквото и да ми кажете, мисля, че ме лъжете. Как да се справя с това? Ето защо или се примиряваме с положението, или сами си чупим главите и се спасяваме поединично.

Психологията и психотерапията са много различни неща. Психотерапията се учи през преживяванията главно през преживяване на личната проблематика, а не от учебници. Водеща е и мотивацията за промяна, макар че и мотивацията за опониране на терапевта е материал за работа  ;) Апропо, психодраматисти във Варна, които са и психиатри няма. Бъркате се.

В главата ми стана пълна каша.Така е като не съм ходила на психотерапевт(не защото не искам а защото нямам нужните пари а те не са малко)Не ми са ясни и не ги искам тези"допълнителни ползи" ---- ИСКАМ да отида до супера който на 30 м от блока ми без да ми пука че имам световъртеж;цялата треперя;ужас че ще припадна и т.н.Това е за сега .Една приятелка 2 години се "лекува" при психотерапевт който заради проблеми с алкохола спрял да работи.Той сам не се е преборил а ти  чакаш помощ.На кого да вярваш  на себе си може би но когато  започна  да усещам как ме залива като студена лавина поредната ПА в главата ми  има само страх и ужас.                                                                                           

Това, в което вярваме, се превръща в наша истина. Ние избираме да вярваме или да не вярваме в нещо. Да приемем, че сме обречени, означава да се откажем да променим това. Какви са шансовете за успех тогава?
Разбирам, че психотерапевтите съвсем логично признават единствено психотерапията като средство за успешно справяне с ПР, но дори и действително да вярват в това, не ни правят голяма услуга, като ни го казват.
Г-н t.todorov, тук има хора, които не могат да си позволят психотерапия и Ви го казаха. Да им заявите, че няма да се излекуват по никой друг начин е все едно да им подпишете смъртната присъда. Защото да живееш с ПР е като да умираш всеки ден по няколко пъти. Не е мн трудно да ритнеш сакат човек, защото така или иначе той едва ходи, накуцвайки. Сам казвате, че едни хора получават язва, други астма, трети ПР- е, дали тези с язвата и астмата си правят години психотерапия, за да премахнат болестта или се опитват да лекуват симптомите или поне да ги облекчават доколкото е възможно, за да водят един относително поносим начин на живот? Доказано е, че над 80% от болестите се дължат на психосоматични причини и потиснати емоции. Но колко от тях се лекуват с психотерапия? Защо е това разграничение? По тази логика всички болести би трябвало да се лекуват единствено по този начин?!
Искам да кажа, че сред нас има доста отчаяни, за които всеки ден е истинско изпитание и те са готови да изпият и змийска отрова, за да се оправят. Вярно, е че броят на самоубилите се с ПР е по-малък в сравнение с депресиите, но това не означава, че като сме живи, живеем. Да живееш окован не е живот, а съществуване. И то доста мъчително. Нямам намерение да Ви карам да ни съжалявате, ние мразим това, то ни кара да се чувстваме още по-жалки, но единственото, което Ви моля е да обърнете внимание на факта, че тази тема е на момиче, което се е справило с ПР БЕЗ психотерапия и лекарства. Какво е Вашето обяснение? Случайност ли е, чудо ли е? Извинете ни, че ние ще предпочетем да имаме надежда, че човешките възможности са неограничени и надхвърлят всяка наука.
Спомнете си анекдота за разговора между З.Фройд и негов колега при вида на един давещ се, който докато викал за помощ, те приветствали, че поне признава, че има проблем, което е първата стъпка към справянето му. Докато обсъждали това, човекът се удавил. Какво по-показателно?

С тези наши проблеми сме за другите,като извънземни,те не могат да ни разберат,дори и тези които ни лекуват.Докторите,нямат нашите усещания и страхове и такла ,като на конвеир,един след друг,следващия моля ???На терапия ходих, сменях терапевти,лекарства и какво,пак съм същия боклук-това аз го казвам и без това вече не вярвам на нищо,затова какво ни остава да си изтърпим,това което ни е в главата :o :oВече завиждам на другите,различните от нас,те си ходят напред,назад,хапват,пийват,а ние си треперим,като есенно листо :-[Когато бях по-добре,след мен влизаше,жена ,която беше толкова щастлива,че е дошла на терапия сама от 100 метра,а на мен ми стана смешно.Дали и на нас ни се смеят отстрани,може би или кой знае ;DАз си казвам,понеза един ден влезте в мойта кожа,и ще ви гледам сеира :oПожелавам поне по-леко,да понасяме тези кризи. :-* :-* :-*

Да, аз наистина дълго време съм бил пациент - около 5-6г. докато се обучавах, така, че тази роля ми е много позната повярвайте ми.  Няма терапевт, който да не е бил пациент. То иначе би било лицемерно си мисля. Зная, как човек иска и не иска едновремнно, зная колко е трудно да подходи към промяна, и че е много лесно да я иска. Но аз съм учен практик и реалността за мен е по-важна. Това, дали някой има, или няма възможност за психотерапия аз не мога да променя и то е съвсем друга тема за дебат. Единствения доказал себе си метод за лечение на ПР е психотерапия в съчетание с правилна лекарствена схема. В другите страни всеки здравно осигурен има право на психотерапия по здравна каса, или други пътеки, например в Канада мисля е 100 часа годишно. В Германия първите 5 са безплатни, а после има някаква подялба. Ние сме бедна страна. Не случайно груповата работа ще започне в България да набира скорост защото е по джоба на повече хора. Като говорим за пари индивидуалната психотерапия излиза 100-120 лева на месец. За София е повече. Не мисля, че е много недостъпно. В другите страни толкова струва 1 час  ;)

Хубаво. И аз като обучаващ се социален работник съм влизала в ролята на наркоман, но в живота си не съм опитвала наркотик и нямам никаква представа как бих се чувствала под въздействието му, нищо че им обяснявах на зависимите какво се случва.
Нека ме поправят ако греша, но тук мисля, че Ви питат дали сте усещали ПР на собствения си гръб или сте се опитвали да си представите какво е да го имаш. Повярвайте, че има ГОЛЯМА РАЗЛИКА!
Като говорите за групова работа, как смятате, че ще излязат от домовете си хора, които не могат да стигнат до входната врата, за да вземат участие? Защото за това става дума. Леките случаи няма да Ви потърсят, ще го направят крайнонуждаещите се. А точно те няма да могат, колкот и да искат и нещо просто не се връзва.
П. С. Ей сега почнах да ги разбирам наркоманите, защо не ми вярваха като им приказвах, само питаха дали съм била като тях, като кажа не, край. Темата е приключена.
Когато почнете да треперите само при мисълта, че трябва да се озовете в зала пълна с хора, макар и за терапия, тогава ще разсъждавате по др начин. Но аз не Ви го пожелавам.  ;)

Да намерят начин да стигнат до кабинета е 50% от лечението.
Терапевта работи с личността, с човека и това какви симптоми има той е второстепенно за него. Важно е, че човек страда.  Терапевта откликва на това, а не казва дайте да видим сега какви са тия кризи. Той гледа по-далеч от симптома и неговата отговорност е да направи всичко по силите си и пациента да стигне до това познание. Всеки терапевт се е сблъскал със собствената си личност, със собствената си проблематика. Той е извършил така трудната промяна за себе си и знае колко трудно се случва това. Само човек, който е страдал за себе си може да "види" как някой друг страда за себе си.

Сега,малко като децата,ама Вие на ужким ли бяхте пациент или задължително на терапевтите им се случва това ,което се случва и на нас :) за да усетят,какво е то ПАили ПР?Никога не губя чувството за хумор иначе сме загубени,нали докторе 8)При Вас събират ли се хора и как се отразява това колективно лечение?Ако не ме е срам бих дошла.Винаги всичко трудно решавам,нищо че имам и внуци,навярно ЧОВЕК остава цял живот едно неразбрано дете,поне аз така се чуствам :-[При нас в България,нищо не е както трябва,а какво остава,за такива като нас.За някой сме мързели.артисти,лигли или нещо подобно :)Всеки е преживял загуба,раздяла,катастрофа е не всичко е задължително.НО в живота не само щастие ;D

Първо ако започнем от желанието да помагат на другите стигаме до несъзнаваното желание да помогнат на себе си, но това е трудно защото трябва пред себе си и света трябва да признаят, че не са "идеално" здрави. Някъде по пътя на обучението те с мъка разбират, че всъщност искат да помогнат на себе си. Някои успяват да си помогнат, други издигат съпротивата и прекъсват обучението си в психотерапия. Тези които успеят продължават. Терапевта не е нищо повече от доста напреднал пациент в собствената си терапия  ;)

Момчета и момичета, от 2 дни не съм писала, защото бях на плаж и се чувствам по-добре ;) Освен това се разхождах на главната улица във Варна, присъствах на кръщене, издържах отначалото докрая и на връщане си купих сладолед, и го ядох преспокойно. Мн пъти бях на ръба да ми прилошее, но то при цялата жега е напълно нормално, аз съм с ниско кръвно и винаги съм така. Не казвам, че съм се справила, разбира се, но все пак смятам, че вървя в правилната посока. Стискайте ми палци да успея.  :D
До скоро ;)

Толкова се радвам за теб!!!Знам,че никак не ти е било лесно,но е стъпка напред!И аз така взех да се поздравявам  за всяко успешно излизане.Дори да ми е ставало зле,пак го приемам за успех,защото все пак излизам,а не стоя вкъщи.

-

  Браво Скорпи,  :)
  Знаех си, че си на прав път! Давай все така, затвърждавай последните успехи!  Виждаш ли как нямаш нужда да влизаш тук? Според мен, колкото по-малко четеш и пишеш във форума и се концентрираш върху това, което правиш, толкова лесно ще ти бъде. Има  много сила в теб! Ще се справиш!

[Да намерят начин да стигнат до кабинета е 50% от лечението.
Здравейте, чета тук и се чудя, ако ние -защото и аз съм в това число-  намерим начина да излизаме от къщи сами, за какво да идваме при вас ? Има толкова приятни места, където бихме могли да отидем !!

Агарофобията и ПР са различни неща, макар и често да се появяват едно след друго. Никъде не съм споменал да излизате от къщи сами, а че ако намерите начин да стигнете до кабинета половината от агарофобията е преборена. Остава другата половина, ПР и разбирането за двете. Това е трудно разбира се и е метафора. Иначе варианта в началото е с придружител. Поне така процедират повечето.

Здравейте,
 преди няколко дни изпробвах нещо, което действа, поне при мен. Написах собственоръчно, една бележка -  ВСИЧКО Е ПОД КОНТРОЛ - и я сложих на бюрото си пред компа. Така всеки път, когато пиша, погледа ми минава през текста и понеже това си е моят почерк, ми действа много добре. Опитайте и вие...
Мисля, че при нас, страдащите от ПР само чувството, че губим контрол ни вкарва в криза. Моля споделете, ако имате подобен опит

 Здравейте, къде съм казала, че агарофобията и ПР са едно и също нещо?  Аз нямам агарофобия, имам ПР и винаги, когато мисля , че не държа нещата под контрол, се развива пълна, жестока криза...
  Просто си мисля, че искате хората сами да решат половината от проблема си, с цената на невероятни усилия.

Аз не искам разни неща, а само предлагам информация за различни инициативи. Факта, че работя с хора, при които симптомите на ПР са били доста изявени, а са успявали да дойдат до кабинета ме кара да вярвам, че и други в подобно състояние ще успеят.

Хубаво, обаче тия, които са най-зле, ще си останат вкъщи. Не всеки го успокоява това, че има придружител. Има хора, които с ГОДИНИ не могат да отидат от едната до другата стая в дома си при никакви обстоятелства, лежат и чакат. Отчаяни са. А биха могли нещата да стоят другояче. Това е положението, а точно те са на-тежките случаи, които се нуждаят от помощ. Да си душевен инвалид е не по-малко гадно от това да не можеш да ходиш, примерно. Но за разлика от хората с физически увреждания, които поне се имат предвид в някаква степен в закона, и получават макар и минимални обезщетения заради състоянието си, хората с ПР никой не ги жали. А те попадат в страшен омагьосан кръг, защото от невъзможност да излизат, губят работата си, близките им често не успяват да ги изтърпят и се развалят семейства, тези, които имат деца, затъват още повече, заради невъзможността си да се справят с положението, оттам кризите се задълбочават, а пари за терапия няма. И в крайна сметка какво става: млади и изключително способни хора (защото вярвам, че всички с ПР са такива) не могат да бъдат използвани от обществото като ресурс, защото повечето, ако не всички варианти за помощ се оказват недостъпни за тях. Те могат да прекарат години, ако не и целия си живот в подобно "справяне" с проблема си, като пазаруват на касата, тресящи се от поредната ПА, или да изпълзят, излазят и изминат на лакти пътя до терапевта си, който ги "разбира". Да не говорим, че въпросът не е само да стигнеш, ами и после да стоиш с часове и да правиш терапия. А като не си в състояние и вместо да се съсредоточиш, само се чудиш как да избягаш, аз не виждам никакъв смисъл. Това пак го казвам от опит. Тук всяка моя дума се базира на собствената ми практика. На горчивия ми изстрадан опит, не на учебниците, които така или иначе съм прочела, и то мн отдавна. Но в тях дори не е загатнато всичко, което ние преживяваме. То просто е неуловимо за "непросветените" :D
На момичетата казвам: Благодаря ви за подкрепата, че аз ВЪПРЕКИ страха си, излизам. Но както вече казах, моята задача ще бъде да продължа да го правя вече без да се треса от нерви и да се наслаждавам на малкото прекрасни неща, които ни предлага животът, като слънцето и плажа например. Има защо да се живее, но поне аз се стремя да търся качествен живот и да акцентирам именно на качеството. А за мен той ще е качествен, когато усещането ми за него се промени и се усетя в хармония със себе си и с всичко наоколо. Бавно, но сигурно вървя натам.  ;)

За съжаление всичко което казвате е вярно. Не всеки е обърнал внимание на себе си в самото начало, не всеки е "попаднал" на правилното лечение и нещата с времето са станали доста сериозни. Никой обаче няма да им отиде на крака да ги лекува. Това е истината. Това би означавало и техния "лечител" да работи в защита на болестта им. Така че, колкото и трудно да е, тази крачка се прави от тях. Тук никой освен тях не може да вземе отговорност дали да се лекуват или не. Интересното е, че мотивираното лечение винаги води до успех и въпреки всичко процента на тези, които го търсят е много малък.

В началото повечето нямат представа какво им е, аз бързо се усетих, заради прочетените учебници и сблъсъка ми с ПР по-рано. Но дори не мога да кажа и в момента, че съм 100% сигурна в диагнозата си, тъй като примерно имам и увеличена щитовидна жлеза, която може да дава същите оплаквания, а аз да си се съдирам от психотерапия и пр. или да се тъпча с успокоителни без резултат. И така, как се случват нещата при по-голямата част от хората: по-чувствителните и тревожни поначало, но иначе съвсем нормални психически лица, преживяват някакъв по-сериозен стрес (загуба на работа, близък, смяна на жилище, раздяла...) и  симптомите се отключват. Следва прилошаване, което съвсем логично ги отвежда при лекаря. Оттам се почват изследвания за изключване на физическа причина: сърце, щитовидна жлеза, тумори, УНГ, обикаляш един куп специалисти и накрая ти казват, че "всичко е от нерви". Препоръчват ти да не "обръщаш внимание" и да "си живееш живота". Изпращат те по живо по здраво. Но ти вече си се превърнал в хипохондрик, докато си чакал резултатите от поредното изследване да излязат и независимо, че всички те уверяват колко си добре, ти не си. Започваш да търсиш още и още, защото все пак си сигурен, че нещо не е наред с теб и другите го пропускат. Накрая стигаш до психиатър. От вратата той те вижда и ти лепва диагнозата ПР. Разбира се, изписва ти и лекарство - нали така се лекуват болестите?! С лекарства! Ако имаш късмет, успяваш да позамажеш нещата. В един момент решаваш, че си добре и ги спираш. И точно когато си въобразяваш, че всичко лошо си оставил зад гърба си - БАМ - ПА. Честито! Хайде, отначало! Или др вариант - съвсем стриктно си ходиш на терапия, докато слушаш обвиненията на околните, че се занимаваш с подобни "глупости като НИЩО ТИ НЯМА" И и така до безкрай. Или докато парите свършат. Решаваш да се справяш сам. Самообвиняваш се, дръпваш си един здрав тормоз, ненавиждаш се, после виждаш, че това влошава положението и почваш да се обичаш, да четеш книги, да променяш мисленето си, да се учиш да се обичаш, да медитираш, занимаваш се с неща, за които преди не си и чувал, и лека-полека се изправяш. Това само ако си със силна мотивация.
Но ако си се завъртял във вихрушката и си стигнал до етап: Самосъжаление и не вярваш, че някъде има Спасение, тогава зацикляш и си се въртиш там. И така, докато някой не те изкара. Значи аз тука виждам ролята на терапевта. И не съм съгласна, че не може да дойде при теб, като имаш нужда - може и още как! Да не говорим, че той получава срещу този си жест на милосърдие солидна сума от опечалената и разтревожена майка на "жертвата" на ПР например :D Това продължава до момента, в който въпросната жертва, насочвана от терапевта, вземе та реши да излезе от дупката си и да си покаже нослето навън, пък ако ще и да пукне!
Работата по мотивацията за промяна също би могла да се възприеме като елемент от терапията, не виждам защо да се работи само с мотивирани?? Всеки може да промени нагласата си, но не винаги го може сам. Във всеки един от нас дремят неподозирани сили и желание за живот (истината е, че колкото и да не го осъзнаваме, ние имаме огромна воля да живеем, в противен случай не бихме изтърпяли и ден страданията си и отдавна да сме се самозатрили), мн често е нужно само малко да се побутне, за да тръгнат нещата.

напълно съм съгласна с теб скорпи,аз преди месеци когато бях много зле и не можех и на терасата да изляза даже,прекарах 5 месеца затворена в нас и благодарение на това че намерих терапевт,който идваше вкъщи успях най-после да изляза,а излезеш ли веднъж по-добре да си тренираш разни ситуации с придружител или  да се разхождаш където ти искаш вместо да ходиш по лекари.Аз съм за домашната терапия ,защото иначе излиза ,че тези дето са много зле нямат шанс за помощ,най-малкото лекарства даже ако искаш да пиеш ти трябва лекар ,а как ще го достигнеш като не можеш????Домашната терапия е много полезна,естествено е по-скъпа и в никакъв случай не трябва да е дългосрочна защото тогава наистина пациента мое да се измързелува да се бори сам,но когато е тежък случая мисля че 5 сесии в домашна обстановка могат да успокоят доста нещата.да не говорим че хората с Пр получават криза само от мисълта за запазаен час за каквото и да е,при нас нещата са относителни като сме добре можем да бродим с часове ,но има дни в които и на 100 метра не можеш да излезеш и ако се падне деня за терапията ти какво правиш,отлагаш часа и се мъчиш във вас и се обвиняваш че не си успял да стигнеш до лекаря:(

О, вие приписвате някакви функции на терапевта, с които той няма нищо общо. Вижте, тарапевта е партньор на някой човек, който е решил да работи за личната си печалба психотерапевтично. Дали за да пребори ПР или нещо друго не е от особено значение. Той не ходи по домовете. Просто защото няма психотерапия по спешност. Тя може да се случи само ако някой е усетил нуждата от промяна на личността си. Не за да елиминира симптомите си, а за да промени тази част от личността, която ги създава. Наивно е да се мисли, че симптомите ще изчезнат, но всичко останало ще си остане непроменено. А доколкото разбирам това е нуждата на всички - симптомите да спрат, ужаса да спре, но никой не казва, какво би променил в себе си за да се случи това.  Всички се надяват на помощ "отвън" /лекарства, лекар, терапевт/ за да ги отърве, а психотерапията е намиране на помощ "отвътре" в самите тях. Тези хора трябва да открият и благодарение на каква промяна в тях това ще се случи. За съжаление важно е да се самомотивират. А малкото побутване, за което говорите е да имат информацията за свободен избор, което е и моята цел с всички тези писания. А кой какво ще избере е личен избор. Както се казва в една мъдрост ... " Дори и да заведеш някой до реката не можеш да го накараш да пие вода. Той сам трябва да реши да го направи"

Аз лично съм се спрвяла веднъж с ПР абсолютно сама без лекари и лекарства,преди година имах инцидент и тогава  нещата се влошиха страшно,както казах лекаря идва до нас 4,5 пъти и след това аз успях да изляза ,оттогава насам пак се боря сама и преодолях много неща,но сега съм решила да започна психотерапия ,но не заради ПР-то ,а за съвсем други неща,каквото и да си говорим лекуването на това заболяване зависи само от нас ,ние трябва да минаваме постепенно през ситуациите ,които ни плашат и  нещата се оправят,но в много от случаите в началото е добре да има лекар,защото повечето сме и с депресии и когато нямаш желание за живот дори за каква борба говорим,и тук е ролята на лекаря да даде мотивация и стимул дали със сесии или лекарства зависи от човека,но сам да се "стегнеш" и нещата да тръгнат нагоре е многоооо трудно.

Но шансовете му да пие се увеличават, като го заведете до водата. Аз лично не разчитам на някой др да ме отърве и извършвам огромна работа върху себе си ежедневно както никога с нищо др в живота ми. Освен това съм твърде недоверчива, за да се поверя в ръцете на някой "специалист". Вярвайте, че отида ли при някого, аз съм го проучила от до преди това. Не отивам неподготвена. ;D
А иначе причините за проблемите ми си ги знам открай време, но това по никакъв начин не е повлияло върху симптомите. И с "психотерапия" пак открих топлата вода, но нищо не се промени. Промени се тогава, когато АЗ ТАКА РЕШИХ. Просто защото съм инат повече отвсичко, малко и мазохист, за да си причинявам ежедневно кризи, като излизам.
Има мн терапевти, които посещават нуждаещите се в тях, когато е невъзможно те да дойдат до кабинета им и като поработят върху страха в тази "сигурна обстановка", нещата започват да се променят и може самият човек да пожелае да излезе. Но всеки си решава как да процедира. Ето при ddd се е случило това. Тук ние даваме личен пример, не си говорим с теории. Интересуват ни конкретни резултати. Ако симптомите изчезнат в резултат на някаква терапия, значи е изчезнала и причината, която ги е предизвикала. Нещата се менят постоянно. Дори когато човек казва "мина ми от самосебе си", то пак не е от самосебе си, а от някакъв процес, който е протекъл невидимо за него. Точно както се е и появил. Но щом нещо се е появило, значи може и да изчезне.
Аз искрено и от сърце ще се радвам ако някой се справи с проблема си благодарение на Вашата компетентна намеса, но искам да кажа и на всички останали, че пътища има много. И всеки, който се е справил с ПР, не само че е демонстрирал готовност да промени себе си, но и го е направил.  ;)

това имам предвид ;)

Няма психотерапевти, които да ходят по домовете /понякога прави изключение работата с деца за да се наблюдават в тяхна обстановка/. Просто тези, които са го правили не са били такива. Психотерапията е процес, с който се ангажират двама души, не само терапевта. Всеки от тях поема своите отговорности за процеса. Да имаш желание някой да ти дойде на крака, да ти помогне означава да държиш на позицията, че не можеш сам. Ако терапевта дойде, това означава, че и той казва - "не можеш сам".  Терапията не е пациента да си остане в зависимата "болестна" позиция и терапевта да го подкрепя в нея. Това би подклаждало самата болест, би обслужвало нея. Не е случайно това желание у вас. Както казахме има две тенденции у всеки - да се оправя и да остана в това състояние. Усеща се и натиска с мнения срещу терапията, която доказано емперично помага. Така че терапевта да ви дойде у дома няма как да стане ако контакта ви е психотерапия. Ако е друг може  :) .
Ако симптомите са толкова изострени с лекарства се смекчават, като задължително се напасне индивидуална схема, докато човек е в състояние, дори и с придружител да поеме своята част от един бъдещ терапевтичен съюз - да ходи на сесии. При лекарите нещата са други - те трябва да се отзоват при нужда, тъй като кризи се овладяват с лекарства, а не с терапия. Терапията е бавна, трудна и тя няма спасяващо действие, а по-скоро е насочена към разбиране, прозрение.
Много сте права - знанието на проблемите не ви помага. Ако аз ви издекламирам как се формира страха, за какво служи и какво печелите от него, без да знаете това, няма да помогне. Помага осмислянето на всичко това, а осмислянето винаги става през преживяването, когато се появят и емоциите. Права сте да проучвате специалистите ... такава ни е страната.  Лошото е, че почти никога това не ви дава гаранция за нищо, какъвто е и вашия горчив опит.  

Апропо, повечето неща са дадени, като информация в този саит. Ето и линк:

http://www.evropea.com/psychotherapy.html

Обърнете внимание на психодинамичната терапия, както е опомената. Тя си поставя наистина високи цели в работата с ПР и не само с него.

  Здравейте
 Пак съм аз, с риск да стана досадна Ви пиша отново. Вижте само как се изразявате " ДА ИМ ОТИДЕ НА КРАКА" Ами това означава, че Вие се дистанцирате от тях , по скоро Вие сте на страната на болестта. Дори древните лечители са казвали - АЗ СЪМ НА СТРАНАТА НА ПАЦИЕНТА СИ, АЗ ЩЕ БЪДА В СЪЮЗ СЪС БОЛНИЯ, А НЕ В СЪЮЗ С БОЛЕСТТА "
 Така са правили, поне най добрите терапевти ... Ние само можем да се учим от тях, не само да ги цитираме.
 Освен това, относно спешната психиатрична помощ - ДА , има такава, нали си представяте един човек, увиснал на 15 етаж, готов да скочи ? Кой мислите, че отива при него, и само с приказки и изваждане на проблема му за няколко минути го сваля от там? Да, има такива терапевти, но това не се учи само от книжки, нито се придобива с вземането на диплома...  Защото пак древните са казали- Знание без опит е нищо, НИЩО !!
 Та така... А ако има някой, който е готов да плати за това, да стои в някакъв тъп кабинет и някой да се прави на много умен, карайки нещастния човек да се чувства пълен боклук, само защото не може да се справи с проблема си, нека го направи. Не и аз, благодаря... 
Има и много добри терапевти, няма спор, но те никога, ама никога няма да ти кажат, виж сега, вземи най после и излез от къщи, без да се страхуваш , и ела при мен в кабинета ми, да довършим останалите 50 % от лечението ти...
 Поздрави

Здравейте, искам да споделя как се опитвам да се справя с ПР и поне при мен това има ефект.
 Първо, мисля, че хората с ПР са свръхчувствителни, с висока степен на отговорност, и винаги са били лидери, без значение в работата си или в къщи. Поне при мен ПР се отключи в момент, когато усетих, че губя контрол над ситуацията, в която се намирах. Това го разбрах много по късно, разбира се.
 Сега, когато осъзнах това, започнах да търся начини, как са излъжа съзнанието си, че аз контролирам нещата. Започнах с нещо много просто, вечер, когато се приговям да заспя, започвам да ,как да го формулирам, да следя? какво точно става , какво тече във вътрешния ми диалог. Всички си говорим със себе си, това е вътрешния ни диалог. Ако намерим начин да го спрем поне за секунда, сме направили нещо невероятно. Та, слушайки какво точно си говоря със самата себе си, откривам човека или ситуацията, която ме притеснява . Тогава затварям очи, поемам дълбоко въздух, и започвам да броя от 5 назад. 5, 4, 3.. отново поемам въздух, като се усмихвам и се стремя да се отпусна максимално и продължавам.. 3, 2 1.. След това отварям очи, поглеждам на горе, също както правим, когато се замислим за нещо, което сме забравили и казвам -  ликвидирам , ликвидирам - и после това, което ме е разтревожило, като понякога думите, които използвам са наистина ...м.. не за пред хората.. След това, заспивам като повече тази мисъл не е в главата ми.
 Може да добавя, и това - АЗ ДЪРЖА контрола над тази ситуация, винаги става това, което аз искам..  Което си в истина...
 Това е от моя опит, искренно се надявам, че това би помогнало на някой ..

Поздравявам те,Skorpi! Много точно си описала всичко.Преминала съм през всичко това.Веднъж се справих.От 2 г.пак съм в ада!Но няма да се предам........ ;)

kathleen 111 засяга изключително важната тема за отговорността и загубата на контрол. Смятам, че те са ключови за състоянията като ПР, пък и като цяло за тревожните разстройства. Смятам, че точно това е, което ни тревожи и паникьосва най-силно - чувството, че нямаме контрол над дадена ситуация. Като например когато се случват неща, които променят коренно живота ни и сме безсилни да ги променим (уволнение, смърт, припадъци, сън, дори оргазъм при секс - това са все състояния, които са извън рамките на контрола, който смятаме, че упражняваме върху света и те ни плашат). Точно затова се стремим да сме лидери, подредени и педантични сме във всичко. Така вярваме, че ние определяме нещата. Но когато се случи нещо драстично, което ни показва обратното, ето ти и ПР. Умело контролираната до момента тревожност се развихря. Много от вас споделят, че веднъж са се "излекували", не се лъжете, моментно сте си въобразили, че сте възстановили контрола и това автоматично е успокоило и симптомите ви. Чувството за заплаха се появява именно когато смятаме, че случващото се се изплъзва из ръцете ни и не можем да го променим.
Всъщност, това също е илюзия. Защото самото провокиране на симптомите в дадената ситуация пак се контролира от нас, разбира се, не волево, но чрез нашето подсъзнание, не на някой друг, а НАШЕТО. Затова казвам, щом имаме силата да произведем такива симптоми, значи тази енергия може да бъде използвана и в наша полза.
Въпросът е как може да се постигне? Ако искаме трайни резултати, пътят наистина е дълъг и то е промяна в мисленето. За да се превърнем от тревожни личности, които смятат, че носят целия свят на гърба си, в хора, които приемат нещата, които не могат да променят, спомнете си молитвата в групите за зависими, анонимни алкохолици и пр. Вярвам, че всички я знаете. Тя не е случайна. В нея е събрана същността, есенцията на онова, към което трябва да се стремим. В християнството това се нарича СМИРЕНИЕ.
Без да навлизаме в религиозната тематика, само ще кажа, че смирението дава това чувство на спокойствие и приемане на абсолютно всичко, което се случва в живота ни, и тогава страхът отстъпва. Просто той не е нужен, защото не ни трябва нещо, което да ни предпазва - достатъчно е да вярваме, че там някъде има сила, която ни пази и ако има да става нещо, ще стане и не можем да го променим, а и не бива. Така както не ние сме определили дали да се родим, кога и при какви обстоятелства, така не можем да избираме болестите и смъртта си. Можем единствено да променим представата и отношението си към тях. Когато не го направим доброволно, ни се налага принудително - просто симптомите на ПР са толкова непоносими, че неизбежно започваме да преразглеждаме всичко, в което някога сме вярвали.
Mari, благодаря ти и разбира се, няма да се предаваме. Точно на финала повечето осъзнават смисъла на случващото се и дори са му благодарни, нелепо е само на пръв поглед. Радостина М. го е писала по-назад, на нас ни е дадено това предизвикателство. Можем да го приемем като АД, а може и да го приемем като най-големия си духовен изпит в живота.

" ...  Та така... А ако има някой, който е готов да плати за това, да стои в някакъв тъп кабинет и някой да се прави на много умен, карайки нещастния човек да се чувства пълен боклук, само защото не може да се справи с проблема си, нека го направи. Не и аз, благодаря...  "

Аз наистина съжалявам за това което сте преживяла, но то в никакъв случай, дори ако леко си позатворим очите не може, дори е срамно да се нарече психотерапия. Вие сте посещавала нещо друго и евентуално са ви подвели, че е психотерапия.
Аз няма да споря какъв е общоприетия сетинг с вас, нито удоволствието от домашното лечение и неудоволствието от лечението в предназначеното за целта място. Аз давам информация кое какво е и как работи.
Ако намеквате за моя опит за работа с ПР и тревожния спектър, той е над 5г.

Здравейте,
 Това, което споделям тук не е от мои посещения при терапевт. Искам да Ви кажа само, че аз имам 24 години трудов стаж  в Психиатрично заведение, и това, което споделям са само мои наблюдения. Вероятно Вие имате друг подход и отлични резултати в работата си.  Това, че имам такъв опит и дълъг стаж в това заведение изобщо не ми помогна да преодолея ПР. По скоро всички, които ме гледаха в това състояние на работа, не ми помогнаха по никакъв начин,  предлагаха да ми изпишат лекарства, които аз категорично отказвах. Защо трябва да вземам антидепресанти, когато не съм депресивна?  След няколко месеца напуснах . Сега работя на съвсем друго място, което ми носи спокойствие и съм страшно благодарна на съпруга ми, който не ме изостави нито за миг.
 Поздрави и хубав ден днес

Скорпи, това е така, наистина. Но според мен, няма никакво значение в какво точно вярваме, че ще ни помогне. Ако сме религиозни , молитвата, каквато и да е тя, ще ни свърши страхотна работа. Ако не сме, всичко останало би помогнало, дори ако трябва някоя неука баба от село да ни лее куршум, восък или каквото там прави. Ако ние вярваме 100 % в това, със сигурност ще се повлияем. Аз лично съм от малкото вярвящи и си имам свои молитви , които ми помагат. Минах през ада, и напълно разбирам хората, които преживяват ПР. Защото хората, които са се справили, най вероятно вече не влизат тук.
Само искам да споделя, че при мен действа много добре това, че като усетя, че ще имам пристъп - сигурна съм, че всички усещаме това дори няколко сек предварително, веднага излизам навън, качвам се на колата си и карам, без значение на посоката. Четох някъде, че бързо сменящите се картини ни помагат да напълним съзнанието си с инфомация, и така то няма повече място за други неща. Казано по просто, ние сме като един компютър, с малка памет и ограничено място на диска. като отворим 10 програми, той просто блокира ) Та това правя и аз, блокаж на система за възприятия. Действа безотказно.
Но и всяка друга работа, изискваща пълно внимание би ни свършила работа.
 Хубав ден днес

kathleen111, и на мен обучението в тази област и шестицата ми по психиатрия не ми помогнаха особено, да не кажа, че в момента са насочени срещу мен, защото знам повече от необходимото по въпроса, което възпрепятства терапията ми. Подлагам на съмнение всеки един подход и метод, включително медикаментозната терапия - просто защото знам кое лекарство как действа, рисковете, страничните ефекти... може би ако не ги знаех, отдавна щях да съм на хапчета. И да съм повярвала на първия, на когото съм попаднала...
Тогава просто се оставяш в ръцете на специалиста и толкова.
Не знам като каква си работила в психодиспансера, но очевидно и теб това не те е спасило. Нали знаеш, че на обущаря децата са боси?  ;D
Иначе съм съгласна, че всичко, в което вярва човек, би му помогнало, но аз вярвам на опита си. И той ми показва до момента, че почти нищо от направеното дотук не беше от голяма полза. Това с работата и ангажирането на вниманието помага, но за момента, не е трайно решение на основния проблем. Нали разбираш, всички поведенчески терапии, контролиращи моментното състояние, са само отлагане на бурята. Но много по-ефикасно е да разсееш облаците над главата си и да се покаже слънцето най-после.
Това няма как да се случи с отвличане на вниманието. Аз лично не съм привърженик на подобни стратегии, да не говорим и колко слабо ми въздействат. Не искам да се самозалъгвам и всеки ден да търся с какво да си ангажирам съзнанието, че да не мисля за проблема си. Не, това, към което вярвам, че трябва да се стремим и поне аз го правя, е да направим така че проблемът да изчезне, за да не ни се налага ежедневно да го борим. Т. е. да постигнем състоянието, в което сме били преди ПР или нещо още по-добро. Това е най-трудната, но най-сладката победа, защото да влачиш години закачена за крака си верига, която те дърпа надолу и изведнъж да я махнеш и да ходиш свободно - опитай се само да си представиш чувството на облекчение. Струва си ;)

 "Това е най-трудната, но най-сладката победа, защото да влачиш години закачена за крака си верига, която те дърпа надолу и изведнъж да я махнеш и да ходиш свободно - опитай се само да си представиш чувството на облекчение. Струва си "

Това е най-страхотното усещане.Понякога имам съвсем кратки такива състояния и това ми дава сили и вяра,че веригата скоро ще изчезне.

Аз ги наричам "светли периоди" - в началото нямах такива, после станаха все повече и повече, физическите симптоми намаляха, а с тях отслабна и интензивността на страха, увеличиха се положителните емоции през деня и спокойствието започна да си проправя бавно път. Това става толкова плавно, че почти не го забелязвам. Само връщането назад към началото ми показва колко сериозно съм напреднала (справка - предните ми постинги). И тъй като не съм пила никакви лекарства, го отдавам на работата върху себе си, следователно нещо от практиките, които съм възприела, е дало резултат.
Представи си, че в банята имаш теч. Имаш 2 варианта: бързо да го позамажеш и да прикриеш следите му, докато отново избие някой ден. Така ще ти се налага всеки път да мажеш на мястото, където се образува влага, за да закрепиш положението, но ще трябва да го правиш постоянно и може би цял живот. Или пък да извикаш майстор, който да види откъде идва влагата, да се направи изолация, да се шпаклова и после да се измаже... не знам, може да не съм съвсем точна в примера, защото никога не съм била бояджия, но поне се надявам да схванете идеята :D
Няма "правилни" и "грешни" решения - има само решения и те имат индивидуален смисъл за всеки. Огледайте се и вижте колко сме еднакви, но и различни тук. Всеки ще намери своето решение на различно място и ще каже, че в него е истината. Но за друг истината ще е съвсем друга... важното е само да не спираме да се опитваме. Когато пускате тото, не спирате, ако не сте спечилили от първия път, нали? Аз поне смятам да си пусна един фиш и тая седмица  ;D
И ми е мн интересно ако ударя джакпота, дали ще имам ПР? Ще ви кажа само, че дори и да имам, заминавам на Хаваите  ;D

Докато четях написаното от всички Вас, които сте успели да се справите с ПР, у мен се зароди надежда, че и аз ще го победя по начина, коийто съм избрала за себе си. Моят проблем го диагностицираха едва преди 4 дни. Дадоха ми лекарства, но не ми понасят и ги спрях още първия ден. Сега съм решила да се занимавам активно с плуване- спорта, от когото винаги съм изпитвала страх, съчетан с позитивни мисли, като включвам и малко билки. Вярвам, че ще се справя. Моля, пожелайте ми успех!

Успех! Използвам случая да помоля всички, които имат положителни резултати да го споделят с нас, както и начините, по които са го постигнали. Знам, че тези, които са по-добре, ще забравят за форума, затова моля ПРЕДИ да го направите, покажете и на другите, че могат да успеят. И никога не забравяйте какво сте преживели, защото то ще ви промени завинаги.  ;)

Здравей, geryl69, стискам ти палци, миличка всичко да е наред. Има изход, на мен преди няколко месеца ми беше много трудно, но ми подаде ръка Радостина и се закрепих. Вече пътувам смело насам натам и да чукна на дърво,нямам ПА. Според мен всеки трябва да намери своя път, но трябва да има хора наоколо, които да подкрепят.Искам да помоля Радостина отново да се включва, защото дава много ценни напътствия!Стискам ти палци geryl69!

  Да, наистна те променя. Свободата е нещо много хубаво. Когато си свободен, тогава си жив. Невероятно е!!! :)

  За забравянето: забравя се!!! Отива някъде далече назад в пространството! Не те вълнува повече! То не значи нищо  за теб, защото няма власт над теб!  Не мислиш "ако направя това, дали ще се появи страха пак?"
Прави ми впечатление, че тук във форума се отделя много голямо внимание на паниката. Оплакването, самонаблюдението, анализирането на страха, оглеждането му от всички страни, "обичането" му, приемането му, търсенето на обяснения защо се е появил този страх, го прави ... важен и силен.
  Всъщност  паниката не е физически обект.Тя е  проблем, грешка  в механизма на мислене, получено при определено психическо състояние, подпомогнато от подходящи външни условия, което после много сериозно е затвърдено с повторения.Страхотен е примера за теча в банята. Или  ще извикаш водопроводчик да смени течащата тръба и ще решиш проблема  трайно, или ще правиш ремонт всяка година и ще стоиш във влагата, докато ти стигне до костите. Но какво решение ще вземе всеки, е право на избор.

Ema, delicacy се справи с деперсонализацията именно като опозна и се вслуша в страха си, премина през него, анализира го и той спря да я плаши. Доколкото разбирам, вече изобщо не се появява. Това тя постигна само за няколко месеца, което е просто невероятно!
Как се е случило? Много просто, имах един преподавател, който едно време твърдеше, че всичко е физика. Ами прав е. Спомни си Закона на Нютон: "Всяко действие има равно противодействие, еднакво по сила и противоположно по посока" - когато се съпротивляваш на нещо, то се връща като бумеранг към теб толкова силно, колкото си го запратил. Колкото повече се гневим на усещанията си, толкова по-силни стават те. Аз същ се научих да го правя, защото при мен деперсонализацията е мн силна - в мига, в който се изплаща, си казвам: Ама чакай сега, какво става, я да видя, има ли причина да ме е страх - не! Ето ме тук си стоя и всичко е наред, нали? Явно няма от какво да се страхувам и ме обзема спокойствие. Др вариант е ако се намираш на място, което ти се стори страшно, в главата си винаги да имаш едно защитено пространство, и когато почувстваш, че страхът се зададе, да отидеш на него, където и да си, това ще ти дава сигурност, че го имаш. И можеш да го повикаш навсякъде и по всяко време. Да, това са патерици на собствения ни ум, но този, същият ум, прави и страха. Защо да не обичаме всичко, което е част от нас? Да ти призная и на мен ми отне известно време да вникна в смисъла на тази нелогична обич към ужасяващи чувства и преживявания, но парадоксалното е, че точно когато започнеш да ги обичаш, те престават да съществуват. Неутрализираш ги по най-добрия възможен начин.

Здравейте,

току що се регистрирах, след като от няколко дни чета и препрочитам всички постове на Радостина М.
Сина ми има нечовешки проблеми от 5 години вече - комбинация от слухови халюцинации, ОКР - всяко движение е ритуал при него и като допълнение панически атаки от една седмица насам. Едновременно с това е напълно критичен, както се изразяват психиатрите, поради това, че има невероятен самоконтрол - навън никой не разбира, че той живее в такъв кошмар. Откакто открих този форум и изчетох всичко в него смятам, че имаме голям шанс, но тай като е повече от сложна тази комбинация при него - без поне няколко първоначални лични срещи с Радостина М не бихме могли да се справим.

УМОЛЯВАМ ВИ, КОЙТО ИМА МЕЙЛА НА РАДОСТИНА М - НЕКА МИ ГО ИЗПРАТИ НА
diana.fil@abv.bg ИЛИ АКО ТИ РАДОСТИНА М ПРОЧЕТЕШ ПОСТА МИ, МОЛЯ, ТЕ ИЗПРАТИ
МИ МЕЙЛА СИ ДА СЕ СВЪРЖЕМ С ТЕБ, ЗАЩОТО СПЕШНО СЕ НУЖДАЕМ ОТ ПОМОЩТА ТИ. УВЕРЯВАМ ТЕ, ЧЕ НЯМА ДА ЗЛОУПОТРЕБИМ С ТВОЯТА ДОБРОНАМЕРЕНОСТ И С ТВОЕТО ВРЕМЕ. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ! БЛАГОДАРЯ ВИ! БЛАГОДАРЯ ВИ!

Не споделям нищо на този етап, защото няма какво да научите от нас, освен, че аз, но не и той след много четене на много източна, западна и всякаква литература достигнах до нещата, до които повечето от вас са достигнали, но не и сина ми, тъй като от халюцинациите мислите му са напълно окупирани и концентрацията е невъзможна, а сега и от паническите атаки ..........какво да ви пиша, не сме отчаяни, но много дълго време "сме зациклили" на едно място.

Очакваме мейла на Радостина М и веднага щом имаме да споделим нещо полезно ще се включим отново. УСПЕХ И ВЯРА НА ВСИЧКИ ВИ ЖЕЛАЕМ ОТ СЪРЦЕ!
 

Изключиелни поздравления за такива майки!
Моята също така реагира,когато започнаха моите проблеми.Борбата си е изцяло моя,но подкрепата на близките е от голяма полза.
Успех!

Dormidolska, писала съм Ви на лични.  :)

Здравейте skorpi, безкрайно благодаря за намесата, въпреки, че Радостина я няма. Умолявам ви, когато се върне да и предадете молбата ми да се свърже с мен.
Относно симптомите на сина ми - слуховите халюцинации се изразяват в почти постоянно чуване на гласове. Тези гласове говорят безразборни неща, инициират според него тези повтарящи се действия, които той много старателно повтаря - т. нар. ритуали. В случай, че не го прави в гърдите си започва да чувства непоносима тежест до пръсване, както ми обяснява той. Диагнозата му е раздвоение на личността, но надявам се да се срещнем и с вас, ще се уверите, че няма и идея за подобна диагноза, както и болшинството психиатри, между, които видни наши доценти и професори и не съвсем недоумяват. Проблема основният е, че сина ми е с изключително нисък невролептичен праг и не може да бъде лекуван с никакви медикаменти тай като получава т. нар. околомоторен гърч на очите, който е страшен.
По тази причина отдавна разбрах, че единствено сериозен вид психотерапия, но не точно, помощ от човек, като вас и Радостина единствено би могъл да помогне. Наясно съм с това, че основно той ще трябва да си помогоне, но напълно сам не е възможно да се справи, а именно с подкрепа само на човек, който е преминал през нещо подобно и с уменията на говорене и действие, които виждам, че Радостина притежава. Имам конкретна идея по отношение на това каква би могла да бъде нейната намеса, но да не те товаря с детайли.  Щом имате сходни проблеми вероятно сте наясно, че ефективни, професионални психотерапевти в България  НЯМА. Ще ти бъда повече от благодарна ако предадеш имейла ми diana.fil@abv.bg и , за да се свърже Радостина с мен при първия удобен за нея случай.  Приблизително след колко време ще бъде в страната отново. Skorpi, искам да знаеш, че за първи път пиша във форум и не съм много наясно, та ако не ви отговоря или отговоря на повече от едно място то е защото се лутам малко повече. Благодаря ти за вниманието мила и кураж и вяра и на теб жевая от цялото си сърце!

Здравейте, единствената отговорна позиция във вашия случай е съна ви да се лекува от специалисти. От нещата които казвате, основната диагноза не е ПР. С добри пожелания няма да се променят нещата. Чуването на гласове мисля си е изцяло патологична находка, но това лекарите-психиатри трябва да го кажат. Успех ви пожелавам. Ако наистина е самокритичен би могло да се опита и психотерапия.

dormidolska, разбрах, че не си успяла съвсем да се ориентираш в менютата по това, че си ми отговорила на личната бележка в темата на форума ;D
ПР по принцип има много лица и най-разнообразни прояви и симптоми, но за добро или лошо, чуването на гласове и психичните автоматизми, които ти описваш, не са сред тях. Не знам доколко смяташ, че са сходни проявите и проблемите ни, но на мен това ми звучи като различна диагноза. Това обаче ми е само мое лично мнение, при това на базата на няколко изречения от теб и в никакъв случай не е задължително да съм права. Въздържам се да коментирам точни наименования на състоянието на сина ти, би било безотговорно и несериозно от моя страна.
Мога да ти дам моите препоръки, които ако прецениш, да изпълниш: като начало смятам, че имате нужда от някой много добър специалист, който да наблюдава развитието на състоянието на сина ти - тъй като ако се касае за сериозно психично разстройство (пак се въздържам да го назовавам), то се диагностицира не веднага, а в период на няколко месеца чрез проследяване. Иначе само по себе си "раздвоение на личността" не е диагноза, а елемент на евентуална такава.
Колкото до Радостина, когато тя се появи отново, ще си каже мнението,  а конкретните си идеи ще ги споделиш с нея, но нито аз, нито тя сме лекари, а ми се струва, че в този случай от такъв има нужда. Разбирам, че сте пообиколили и са ви объркали, но това не означава да се отказвате. Моят съвет е да не ги сменяте напосоки, а да хванете един, който да проследи сина ти и след като постави диагноза, да проведе и терапия. На мен досега нищо от описаното не ми прилича на Паническо разстройство, затова ще те попитам кое те наведе на мисълта, че той има точно този проблем? Тук има форум и за ОКР, за личностови разстройства със сигурност има и други... но хайде, изяснете първо със сигурност за какво става дума и тогава вече ще мислите как да се справите. Относно вида на специалиста - търсете психиатър!

Зравейте отново! Разбира се, че го наблюдава психиатър постоянно и то не един, а трима, но както писах поради невъзможността да взема медикаменти ситуацията е патова. Колкото до диагнозата - раздвоение на личността или шизофрения, което вероятно се въздържате да споменете, но то е идентично - са поставяли като диагноза, тъй като щом има халюцинации - това е дежурната диагноза. Доц. Хараланов от Св. Анна или известната като клиниката на 4-ти километър, който е специализирал във всички известни клиники по света вземайки предвид напълно адекватното поведение във всяка секунда след наблюдение от 45 дни в клиниката каза нещо, с което ме изуми - медицината не познава този феномен "чуването на гласове", а във нашия случай и 100% адекватност и мислене без изключение е необяснима. Това е така, защото синът ми преди 5 години /в рамките на година, когато беше на 17/ употребяваше амфетамини, които предизвикват чуването на гласове - симптоми наподобаващи шизофрения, но само този симптом от шизофренията. Това го прочетох в един западен здравен сайт.
Проблема е, че впоследствие вече от 2 години се появиха и симптомите на ОКР, а от седмица и големи страхове - причината поради, която попаднах в този форум. Проблема е, както споменах по-горе в невъзможността да бъде лекуван медикаментозно, т. е. няма друга алтернатива освен да се опитат всички други варианти, които човечеството има като познания в тази връзка. Тъй като до сега не съм срещнала специалист с целия диапазин от познания, идеи и това да бъде отворен кам всичко, каквато чувствам е Радостина, затова вярвам, че в една среща с нея бихме могли да намерим някакв solution. Вярвам, че ме разбрахте, вероятно нашата абсурдна ситуация едва ли може да се опише в няколко реда.
Благодаря Ви базкрайно! Не губете вяра и дерзайте!

Ами там е проблемът, че не го наблюдава един психиатър, ами цели трима - как няма да се обърквате?! Не си ли чувала хубавата българска поговорка: "Много баби, хилаво дете". Изберете един, доверете му се и ако след поставянето на диагнозата и уточняване на лечението имате някакви съмнения, потърсете и второ мнение, но не така всичко наведнъж. После какво, като ви предпишат 3 различни лечения, едновременно ли ще ги прилагате? И виж как на час по лъжичка казваш още и още данни, сигурно още много неща ще изплуват, но не му е мястото тука специално на това. И да, тази диагноза имах предвид. То е ясно. Ще те попитам нещо: сигурна ли си, че синът ти все още не употребява наркотици? Изследвала ли си го за това? Защото не е достатъчно отговорът: "Казва, че не" и да разбирам ли, че е престоял 45 дни в клиника, защото ако ще си говорим с диагнози, шизофренията се наблюдава около 6 месеца...
Честно, не ми се вярва да сте някакво медицинско чудо, по-скоро си стоите без диагноза и адекватно лечение. Разбираш ли? Шизофренията е в друга група, не е тревожно разстройство, ОКР и ПР са към тревожните, разликата е огромна. И съответно и лечението. На мен ми се струва, че твърде много залагаш на Радостина и изобщо на някой, който може да "пророкува" - голяма отговорност й възлагаш, както и на останалите. Тази отговорност може да се поеме единствено от лекар.
От това, което си написала, оставам с убеждението, че синът ти преминава през някакви фази (епизоди) и затова състоянието и оплакванията му се менят, но пак ти казвам най-добронамерено, не звучи като ПР. Дори да има панически атаки, това пак не означава, че е ПР. Тука ние всички се убеждаваме, че сме "нормални" и няма да полудеем, но прерови темата колкото пъти искаш, няма да откриеш, че някой чува гласове, аз поне не съм видяла. Това не значи да се отчайваш. Намерете си свестен психиатър, задължително се увери дали все още не взима някакъв вид дрога и дано се окаже по-малкото зло.  ;)

Скорпи, по обективни причини отговарям с малко закъснение.

Долавям менторски тон в поста ти, който тон откровено не приемам, още по малко от човек преминал през това, което всички в този форум описват, от което следва да сме научили първия от най-важните уроци - никога и никого не съди, особено, когато не познаваме дадена ситуация или човек.
 
А сега конкратно: Стигна се до това повече от един психиатър да наблюдава сина ми поради причината, която вече не еднократно споменах - изключително нисък невролептичен праг, което ще рече непоносимост към всички медикаменти, с които по принцип се лекуват неговите симптоми.

Колкото до това, че казвам на час по лъжичка, оставих такова впечатление, тъй като единствената причина поради, която се регистрирах тук е с идеята да търся контакт с Радостина без всякакво намерение да занимавам аудиторията в този форум с нашата "одисея" тъй като изчитайки го от начало до край чувствам, че нямаме с какво да бъдем полезни. Моля те, позволи ми също така  да съм преминала през достатъчно голяма "одисея", за да зная за какво търся контакт с нея - не залагам на нея в смисъла, който влагаш - да чакам някой да ми свърши работата моята или по точно на сина ми. До толкова съм дораснала, че да зная, че "няма такъв филм".

Относно това дали все още взема амфетамини - също понатрупах сериозен опит и изчетох де що има инфо в нета и извън - та това, да се уверявам, както ме съветваш дали все още взема е алфата в борбата с този проблем.

И накрая - моля, за извинение цялата аудитория на този форум, че отнех от времето и пространство ви, но наистина съм впечатлена
от вашето гуру Радостина, както и от всички вас.

Желая на всички ви вдъхновението да не ви напуска в нито една ситуация, както и по пътя на усвояване на многото уроци, които ни предстоят да учим до тогава, докато наистина усвоим.

Както казваше покойния актьор Иван Балсамаджиев "Всичко, което ни се случва е за добро, а най-лошото на пръв поглед - е най за добро!"

Много успех и вяра ви желае от сърце отново и отново,

просто една Майка

Здравей, dormidolska! Онлайн комуникацията има своите недостатъци, сред които долавянето на определен "тон", който в реалното общуване не би звучал по този начин. Просто написано нещата изглеждат по-различно, няма я интонацията и други невербални знаци, по които можеш да се ориентираш за посланието на събеседника. Така че разбирам защо си изтълкувала така казаното от мен. Аз не съдя абсолютно никого за нищо, нито се срамувам да търся помощ, когато ми е нужна, нищо че съм била и от другата страна и продължавам да бъда - на помагащ имам предвид. Тук ние освен че имаме ПР, имаме и определено образование и професии, които ти не знаеш, но и не е мястото да ги обсъждаме. Във всеки случай, който си позволява да дава съвети, има някаква база, за да го прави. Да не говорим, че специалистът тук - t.todorov ти каза накратко и на практика същото, което и аз. Ако той е на друго мнение, може да го сподели.
Иначе не смятам, че има за какво да се извиняваш, че си занимавала аудиторията на форума с проблема си, в крайна сметка всички затова сме тук. Виждам, че си заела отбранителна позиция, което е разбираемо, но не е необходимо, защото никой не те напада. Когато ти казах, че споделяш на час по лъжичка, имах предвид, че един проблем може да се погледне от много страни, в зависимост от информацията, с която разполагаме. Например само по себе си чуване на гласове води към психиатрична диагноза, амфетамините обаче насочват в друга посока, и т. н. Всичко трябва да се вземе предвид, за да се види обективно за какво става въпрос.
Най-малкото аз поне си направих труда да изразя мнението си дотолкова, доколкото аз съм компетентна, докато "гуруто" се завърне и даде своето. 

...skorpi  за теб сме убедени че си компетентна!!- това което споделяш по-горе е наистина ВЯРНО! ..говоря от личен опит ...поне на мен ми помагаш много, и днеска за поред път!! благодаря ти ..пак!

Здравейте!Знаете ли аз до какво прозрение достигнах днес-говоря за ПР.Че ПР не ме оставя на мира,защото не се оставям на страха и симптомите,за да видя какво толкова ще ми причинят,а всеки път щом усетя тяхното присъствие,гледам по най-бързия начин да ги премахна.И там идва ключовият момент:ако ги оставя спокойно да ме завладеят и се запозная с тях в дълбочина,ще мога да видя какво всъщност е най-страшното,което може да ми се случи.А не всеки път да треперя-Ами дали ще припадна...дали това...дали онова..?
И сега идва най-трудното:как да се оставя на страха,като толкова се страхувам от него?
Явно въобще не съм толкова смела....Но важното е,че знам накъде да вървя.Ако някой подкрепя моето прозрение,нека да пише.

Това много пъти сме го обсъждали и всеки, който е посмял да се предаде на симптомите, знае, че те почти веднага изчезват. Колкото и да са ужасни, просто не могат да продължават вечно. Един от начините да се научиш да го правиш това, е като начало в сигурна обстановка, например вкъщи, затваряйки очи и представяйки си плашеща ситуация, докато усетиш физически как адреналинът нахлува в тялото ти. Но точно това е моментът, в който не само трябва да задържиш усещането, но и да го засилиш максимално. Отвратително е, но ако успееш, много бързо ще изчезне. Аз, когато ме мързи или ме е шубе да се занимавам, просто като се появи, чакам да мине само. Така се справяш не само с атаката, но и с деперсонализацията. Страхът като види, че не му се плашиш, се разсърдва и си отива ;D

Скорпи благодарение на теб съм по добре.След поредната ПА реших ......край утре отивам на психиатър и почвам отново с антидепресантите.От година не бях влизала в този форум(казаха че не  желателно да чета) но този ден реших да го отворя.Цял ден четох от начало до края но когато стигнах до теб бях поразена ти описваше по добре от мен собственото ми състояние.Четях и ревях защото разбрах че не съм единствена че не съм луда.Да ама като не знам как да се регистрирам за да пиша а не искам синовете ми да знаят за това.Цял ден ръчках компютъра и успях САМА да се свържа с вас.Бях толкова горда че успях защото от както съм безработна се чуствам като нула.Тогава си казах щом другите могат да се  борят ще се боря и аз.Наистина и сега пия хапчета но не са с зелена рецепта и не се чувствам като парцал от тях.Радвам се че се запознах с вас ;D :P

dani29, точно заради такива думи аз не само продължих да живея, но и да се боря за живота си, както и за този на другите. Това дава смисъл дори на състоянието ми, защото чрез него аз разбирам останалите. Същото би ви казала и Радостина. Но от разбиране до съжаление има разлика. Научих се през тези месеци да не плача заедно със страдащите като мен, а да се смея заедно с тях ;)
Повечето от тях няма да прочетат това, защото не участват във форума - сметнали са, че така е по-добре и аз уважавам решението им. Така постъпват по-голямата част от справилите се с проблема - игнорират го и повече не искат да чуват нищо за него. Но един по-малък процент иска да предаде натрупания опит на другите. Неведнъж съм казвала, че хората с ПР имат огромен ресурс и е грехота той да стои затворен в домовете и страховете им. Имате много какво да дадете на света, не се съмнявайте.
Ако си забелязала, аз старателно подбирам темите, в които да се включа - тук всяко второ мнение е мое, поради самото заглавие "Излекувах се от...", т.е. всичко, което изправя на крака и дърпа нагоре, е полезно. Оплакванията - встрани! Те хранят неврозата, която вирее като жив организъм, като един паразит в тялото и душата ни се опитва да превземе всичко здраво, ако й позволим. Но ние няма да го направим, защото в нас има и други неща освен тези, които сега се опитват да излязат на преден план и да засенчат хубавите. ;)
Познавам ви вече мн добре, момичета и момчета, някои от вас и лично. Досега не съм срещнала нито един с неприятно излъчване, глупав или неспособен. Във всеки дреме голям потенциал. Помислете си само колко дребни неща могат да ни доставят радост - другите никога не биха се зарадвали на разходката около блока както нас. Когато сме зле, сме зле, но когато сме добре, живеем на пълни обороти.
Търсете опора в каквото искате - лекарства, терапевти, или всякакви екзотични методи, но основата винаги е в центъра на вас самите. Всичко останало приемете като допълнителна "екстра" ;) Не се сърдете, когато ви казват, че решението е във ваши ръце. Няма нищо по-хубаво от това да зависиш от самия себе си. Понеже аз извървях много дълъг път и продължавам по него, се опитвам да съкратя пътя на другите, за да не се мъчат и да не губят толкова време, но някои се съпротивляват като мен и ще предпочетат трънливия. Но така или иначе целта ни е обща.  ;)

    Ней, Скорпи, като влизам да видя какво става, всеки втори пост е твой. Радостина я няма, казваш, но я заместваш добре. Ти как си? Заобича ли си страха? Справи ли се с него?  Надявам се да си много по-свободна и без  ограничения. Ти вървеше, според мен, много добре. Сега забелязвам, че пак имаш нужда много да говориш и да разсъждаваш. Дали това ти помага? Може би е добре да се концентрираш  върху себе си. Това е само мнение, не съвет. Във всички форуми за Пр има хора, които с години дават съвети и подкрепят другите/което е благородно/, но все още не са решили собствените си проблеми. Смятам, че нета е място да потърсиш и да се ориентираш за възможностите за лечение на паниката,  да обмениш мнение кой какво прави по въпроса, да си намериш лекар, терапевт, психотерапевт или каквото прецениш, че ще  ти помогне и да действаш.
 Иначе дори модове на подобни  форуми с години дават подкрепящи съвети, но самите те не са се справили със страховете си.

Ако хората без ПР само за един ден се разменят с нас ще видят ежедневната ни борба за нормално съществуване.Те представа си нямат какво щастие е да вървиш ей така без нищо по улиците да зяпаш да се усмихваш.Понякога съм си мислела че сме като едно тайно общество за което никой не подозира.А ние сме много лично аз имам няколко познати който в  различна степен имат ПР и всеки се оправя както може.Не се говори открито за това страхуват се да не ги нарекат че са луди .

А мен ме наричат вече ЛУДА,но този .който ме нарича е 1000 пъти по луд ;D ;D В очите на другите може ида сме такива,те не могат да го разберат,Ами и аз ,ако мога да го разбера ЩЕ ПОМОГНА НА ВСИЧКИ НАС ТУК :-* :-* :-*

Ами, Ema, обръщате се към мен и затова гледам да отговоря, за дългите постове и разсъждения - приказлива съм ;D  ;DПрез последната половин година от живота си се запознах с доста хора, специалисти или хора с личен опит в ПР-"приключенията" и от всеки взех по нещо, което ми се стори важно и ценно. От Радостина взех освен всичко друго, препоръката да помагам на другите. Преди имах желанието и готовността, тя ми даде началният старт, като ме насърчи. Не исках да казвам, че тя е предложила да ви мотивирам, за да не решите, че престорено ви споделям успехите си, всяка написана дума от мен е била истина за конкретния момент. Не смятам, че фокусирането върху самата мен ще реши проблема, това само ще го подхранва. Затова по неин съвет започнах да обръщам повече внимание на другите и прогнозата й, че това ще подобри и собственото ми състояние, се сбъдна абсолютно! Нито за миг не съм престанала да "действам", както казваш, по собствения си въпрос, но се научих да виждам и отвъд него. В крайна сметка не съм само аз на този свят.
Няма да съм искрена, ако ти кажа, че съм заобичала страха си, но промених гледната си точка за случващото се с мен точно покрай контакта с другите като нас. Оцених възможността, която ми се дава, да приложа реално знанията си от студентските години на практика, както и да си създам нови контакти, друго виждане за живота и света и пр. При други обстоятелства просто нямаше да се случи. Това е златна възможност.
Иначе самата Радостина, която някои тук нарекоха "гуру" многократно е казвала, че не иска сляпо да й се подчиняваме, а да правим само онова от препоръките й, което го чувстваме близко до себе си. Тя никога не е налагала мнението си и не е казвала това е така, онова иначе. Мен точно с това ме спечели! Даде ми възможност да си бъда себе си, въпреки промените, които направих. Смятам, че с нея се допълваме, но не искам да подражавам на никого. Причината да съм по-активна тук е просто израз на цялостната ми активизация напоследък. Пробудих се... надявам се, нямате нищо против. Време беше :D
Ето и едно сравнение: когато влязох в болницата след смъртта на приятеля си преди близо 6 месеца, не можех да извървя пътя от единия край на коридора на отделението до другия, трудно ми беше дори да стигна, за да си взема храната... часове наред се подканях да стигна до лекарския кабинет, за да помоля някой от дежурните да дойде... днес спокойно си разходих кучето из квартала сама, въпреки ужасното главоболие, с което се събудих. Правя неща, които ми се струваха невъзможни.
По отношение на съпътстващата депресия, която почти на 100% си отиде без антидепресанти (още на втория ден ги хвърлях, защото само влошаваха нещата): когато преди половин година психиатърът ме попита няма ли нещо, което да харесвам в себе си, аз не можах да отговоря и се изумих от себе си! Радостина и някои други хора повярваха в мен, когато аз самата не си вярвах. Постепенно си върнах вярата. Това беше и причината да се забавя толкова - не вярвах, че има смисъл. Така че при мен това е развитието за момента.
Не може да повлияеш на някого, без той да повлияе на теб, това е процес на взаимодействие. Нали затова има и групи за взаимопомощ? Психиатър можеш да си намериш и без форум, както и можеш да пиеш лекарствата без да познаваш други с ПР. Но обмяната на опит е незаменима, поне за мен.

   Скорпи, ти само във форума ли седиш, че отговаряш толкова бързо?  Излизай, стой навън и работи. Пак можеш да помагаш, но пък веднага да отговаряш... Насочи вниманието си и навън.
   Хайде приятен уикенд на всички! :)

Ами като си включа компютъра сутрин, обикновено до вечерта си стоят всички страници и минавам и поглеждам. Работя вкъщи в момента, в повечето случаи правя нещата паралелно, така съм свикнала. Навън вали тук тези дни доста интензивно.  ;)
Така че разходката с кучетата ми беше кратка. Но дано скоро се оправи, за да отида на плажа. Иначе правя каквото всички останали: пера, готвя, гладя, чистя, грижа се за двамата ми четириноги приятели, занимавам се със служебни дела и така.  ;) Приятен ден на всички!

Скорпи .........липсваш ми !!!!!!    Който не харесва че пишеш много да не чете.Смятам че тук е мястото където споделяме неща който не можеш да кажеш на съпруг деца родители.Възхищавам се на разсъжденията ти за които дори лекарите не могат да те стигнат.Те смятат че като ти хвърлят поредната рецепта и си ОК.Чакам да пишеш ...... естествено и всички други.

dani29, благодаря ти за думите, те значат много за мен :-*
Спокойно, тук съм  ;D. Вчера бях на гости при роднини извън града, за щастие, както и преди, когато нямах тези проблеми, така и сега обожавам да пътувам, колкото и да ми е зле - много добре ми се отразява и използвам всяка възможност да го правя. Днес пак напред-назад и най-после след толкова дъждове успях да отида на плаж. Все ми се върти досадната мисъл в главата "ами ако припадна", "ако ми прилошее", но всеки път след нея следва: "И какво от това?" :D
Ще се справя, момичета (и момчета де ;D), още малко остана. Решила съм скоро да се върна на работа и в собствения си град. Не ме питайте как ще стане, идея си нямам. Но просто съм го решила.
В мига, в който ви пиша оттам, ще съм победила себе си. Хайде, кажете сега кой докъде е стигнал и с какво се бори?

П. С. Харесвам всички тук и ги разбирам, дори когато са гневни или объркани или каквото и да е (никого не визирам, сега да не изпаднете в параноя и да започнете да се отбранявате?  ;D). Понякога мнения като на Ema са ми от полза, за да не се вманиачавам твърде много в стоене пред компа (за което тя е напълно права), както и дискусиите със специалистите - ако не се лъжа, само t.todorov от регистрираните е такъв, но иначе знам, че и много други ни четат, нищо че не пишат. Уютно ми е, че мога да говоря открито за това с вас, дори и да ми опонирате, и това е ценно. Наистина ние ще се чувстваме винаги особено близки и специални и е нормално, защото споделяме едни и същи тревоги. Аз нямам съпруг, на когото да досаждам - знаете какво се случи, даже ще ми се налага след време да си търся такъв, да се представям в добра светлина, а знаете колко е сложно - само като си помисля, че трябва да ходя по срещи и пак ми става лошо... В момента отхвърлям всякакви опити на някой да ме доближи, заради проблема ми (най-вече). Ето още нещо, от което се страхувах. Както и да е. Дано животът скоро ми се усмихне... отново! Желая го на всички  ;)

Евалата, скорпи...само така ;D :-*
Аз те разбирам, защото съм на същото положение като теб и съм много горда от себе си. Дори сега да съм поставена на кръстопът с семейното си положение. Ще се боря до край и ще приемам нещата такива каквито са ми написани и отредени. Всички са като нас, но сам ние сме усмеляваме да сме силни и да си го признаем.

Здравейте мили хора.СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ ВИ МОЛЯ ЗА ПОМОЩ.От няколко дена съм на ксанакс но не се чувствам добре цялото ми тяло трепери не съм в състояние да правя нищо.Дали е от ксанакса или защото имам страхова невроза.Дайте съвет как да преодолея страховете си те са ужасни немога да пазя равновесие да ходя по улиците сама мисля че ще падна.дайте съвет. ;)

dolcetopolina, трябваше ми малко време да разбера, че не съм по-долу от другите, заради това, което преживявам. Все пак много хора си имат проблеми, гълтат лекарства и си траят. Аз утре ако ида някъде и си мълча, дали някой ще разбере? Не, разбира се. Да не съм прокажена? Затова казвам и на другите, които се оплакват това ме боли, онова ме боли, ами има хора, които понятие си нямат от ПР, но пък имат я мигрена, я ниска кръвна захар, я пък нещо друго и пак не са ОК. Какво значение има как ще го наречем, НА ВСЕКИ МУ ИМА НЕЩО. Това като го разберете, ще живеете по-спокойно. Светът няма да спре да се върти, защото на нас ни има нещо. Вече по-скоро ако ни няма, ще сме някакво изключение. Огледайте се и вижте кой от какво се оплаква. Аз абсолютно здрав човек не познавам. Единственият проблем при нас е, че много се впечатляваме от усещанията си, което ги прави по-силни.
tedi, нормално е когато започваш ново лекарство, в началото страничните ефекти дали са по-силни. Щом пиеш бензодиазепин, със сигурност ти го е изписал лекар, понеже е със зелена рецепта. В такъв случай би трябвало да коментираш с него оплакванията си, за да прецени той дали дозата не ти е силна. Ние не можем да ти отговорим на какво се дължат симптомите ти - дали на неврозата или на лекарството. Изтрий сълзите и изчакай още няколко дни, за да видиш как ще се развият нещата.  :-*

Ако нищо не ни болеше тогава трябва да се притесняваме...няма организъм без болка

Здравейте :) Отново съм тук. Виждам, че доста сте се развихрили в темата и нямам време да изчитам всичко подробно  ;D  На разположение съм за въпроси, които се отнасят за нещата, които съм пускала. Писах на мейл или на лично съобщение на тези, които са ме търсили.

Delicacy, благодаря ти за подкрепата и благодарността ;D Радвам се, че си добре и практиките ти влияят благотворно. Ти си добър човек (не се учудвам, че беше сред първите, които преодоляха състоянията си!:)). Можеш да разчиташ на мен за всякакви неща, които ти хрумват  ;D Аз съм добре. Чувствам се супер. Светът е прекрасно място, когато промениш гледната си точка към него, но това става само с практика, ежедневна при това. Пожелавам го от сърце на всички.

Scorpi, не успях да изчета всичко, което си написала. Радвам се, че си по-добре. Когато човек сам преодолее нещо, успява да допринесе за благоденствието на другите в много по-голяма степен, отколкото когато ги съветва за неща, които самият той не прави. Искам само да вметна нещо, което ми направи впечатление в последния ти пост. Казваш, че не познаваш абсолютно здрав човек. Аз пък познавам. Примерно - аз самата съм в отлично здраве, както и хората, които работят по себе си, обичат се и се грижат за душата и духа си, мислят позитивно, мислят от сърце (не от ум). Това е бъдещето на човечеството. Ако искаш да си здрав, трябва да "оздравиш" мирогледа си. Болно мислене, болни хора. Няма как да си в хармония с природата, да вибрираш с нея и да имаш болни вибрации. Когато човек работи по себе си, болестите започват да се изпаряват от само себе си една по една. Но първо трябва да се изчисти страха. Да се изстърже всичко от подсъзнанието - това е голямата работа. И после само стой и гледай как тялото ти само се хармонизира, а емоциите и мислите ти влизат в синхрон с него, с цялата природа и живот. Невероятно е!

Tedi, не се съпротивлявай на усещанията си. Остави ги да преминават през тялото ти и да отминават. Когато се съпротивляваш, ти ги спираш и ги усилваш. Страхът прави точно това. Опитай, когато не се чувстваш добре, да полегнеш и просто да наблюдаваш усещанията си. Не се насилвай да правиш определени неща, да вършиш някакви задължения. Хората с невроза имат нужда от време, в което да се успокоят, време, което да дадат на себе си за наслада, приятна компания, грижа за себе си с любов и толерантност. Зарежи всичко и си дай това време, докато се поуспокоиш. Дай си време да се научиш да се обичаш отново - истински, от сърце и дълбоко. Ти си най-важният човек на света. Дай си сама всичко, което заслужаваш като отношение, всичко, за което копнееш. Направи го към себе си така, както би го направила за друг.
И още един съвет (който изглежда, че противоречи на горния, но всъщност го допълва идеално) - опитай да правиш всеки ден по нещо хубаво за друг човек. Може да е дребно. ВАжното е да отделиш пет минути, за да помислиш за благото на някой друг. Това разсейва вродения ни егоизъм, който ни кара така силно да треперим за кожата си и да се притесняваме да не би нещо да ни стане. Ние сме част от едно цяло. Това цяло е винаги в безопастност. Егото ни е това, което го е страх. А егото ни е измислица на мислите ни. Ние сме много повече от его. Но да не се отплесвам  ;D

Изпращам на всички топли сърдечни чувства и хармония. Знайте, че път има. Трябва само да го откриете. С обич, добро и отворено сърце става по-лесно.

Прегръщам ви,
Радостина

Здравей, Радостина! Радвам се, че се върна и явно на мен се пада да ти отговоря първа  ;D
Наистина имаше някакво раздвижване, докато те нямаше, вярвам, че е за добро. Колкото до това, че здрав човек няма, разбирам защо си го изтълкувала така - казваш, че не си изчела всичко преди това, а то си имаше определен контекст. Смисълът на казаното от мен беше, че ако се огледаме колко болен народ има наоколо, няма да се чувстваме толкова жалки и различни. Не че трябва да сме част от болните, разбира се, просто да видим, че не е чак толкова необичайно, не сме някакви извънземни, а просто едни съвременни хора със съвременни проблеми. В конкретния случай го казах, заради определено момиче, което се страхуваше от усещанията си, все едно ПР е най-страшната от всички съществуващи болести - сигурна съм, че страдащи от други болести си мислят същото за техните, и пр. Да не правим по-голямо бреме от състоянието, отколкото действително е. Да не страдаме излишно за оплаквания, които не са само наши, нито сме непосилни да се справим с тях и да не се чувстваме по-долу от другите, като се смятаме за бреме и пр, и пр. От повечето примирени и отчаяни лъха едно чувство на обреченост... Да си поговорим, да се пооплачем и това да е. Да се примирим, че "така ще сме - нямало начин". Как да няма? Начини бол! Дори специалистите, които го твърдят, не познават всички възможни начини, а само определени, с които работят и са им известни. Надявам се, че ще се съгласиш с мен, че не бива да плачем и да се самосъжаляваме, или поне не през цялото време. Аз се натъжавам, разбира се, от това, че водя ограничен начин на живот, изпълнен с разни условия, които на всичкото отгоре си ги поставям сама, но намирам причини да се радвам и неща, към които да се стремя. Направих си и планове, и мечти. Не го постигнах с лекарства (за да не обвини някой пак серотонинът или някой др хормон ;D). Никой не дойде и не ми подреди живота, колкото и да чаках. Не ми казаха вълшебните думи, не ми дадоха чудодейно хапче и не дойдоха да изстрадат моите страдания. Сама го реших в един момент. Това ми даде основания да вярвам, че и при другите нагласата и отношението към ПР може да се промени. Но може би няма да стане, когато им го кажа аз, ти или докторът, при когото ходят, а когато те самите узреят за това. Само знам, че вече си вярвам и ми се иска и останалите да повярват, че могат. Ако трябва като децата ще се учим да ходим, да пълзим, да говорим, да мислим, да трупаме опит, но накрая ще "пораснем".

Мила, Радостина радвам се,че отново си тук! Благодаря ти за хубавите думи! Аз се чувствам добре. Излизам, пътувам, от време на време имам леки тревожности, но нищо особено, лесно ги перодолявам. Много съм ти благодарна! Мисля, че овладях техника или по-точно адаптирах я за себе си. Смятам, че това е мажно за всеки, който се бори с ПР. Хора, има решение, не се отчайвайте дори и да има трудни дни, те са трамплин към подобрението.А хора като Радостина могат да извършват чудеса! :-* Целувки за теб, Радостина!

skorpi, искам да ти кажа, че внимателно следя, това което пишеш и интуицията ми подсказва, че си на верен път и скоро ще усетиш и ти подобрението, убедена съм. И твойте постове са много полезни - добре написани и разбираеми. Мисля си ,че хората, които намират начин да се справят с ПР някак си са ориентирани към  търсене на причината и намиране на решението. И имат сходен начин на мислене. Поздрави, skorpi!

Мерси, delicacy! А аз пък бях сигурна, че ти ще си от първите, които ще се подобрят тук, защото докато другите бяха заети да се оплакват от състоянието си (вкл. и аз), ти търсеше начин да излезеш от него и успя, за което те поздравявам! Ти тук си живият пример, че нещата са обратими. Доказа ни го. Надявам се скоро да споделиш, че напълно си забравила за тревожността си, но като гледам, натам и вървиш. Аз също адаптирах някои техники за себе си, и щом има промяна, значи правилно и съм постъпила. Само че при мен нещата стават много бавно, защото силата ми действа и в двете посоки, да не кажа, че съпротивлението е почти двойно на усилията ми. Но няма значение. Това вече не ме притеснява толкова. Открих милион причини да живея, а това за мен беше най-важното, за да не спирам накъдето съм тръгнала.  ;) Така винаги имам усещането, че каквото и да стане, имам много варианти и се чувствам по-уверена. Между другото, точно когато почувствах тази увереност, започнах да получавам и подкрепа от вас, да ми пращате лични бележки и да ме търсите къде по мейл, къде по скайп и т.н. - вие сте много интуитивни и сте уловили "вибрациите" ми, макар и от разстояние ;) Сега нещатата някак се случват сами, но явно сроковете за справяне са индивидуални. Това не прави победите ни по-малки обаче. :)

skorpi, наистина всяка една победа и най-малка е много важна за нас. Всяко едно постижение на мен ми даваше и ми дава кураж да вървя напред. То ме стимулира да не се отказвам, дори този начин на поведение го пренасям и в други сфери на живота ми.
В момента на теб къде ти е най-трудно, с какво най-трудно се справяш?

Delicacy, трудно ми е да отговоря еднозначно на този въпрос. Като цяло живот, изпълнен с ограничения, е безкрайно труден за мен, защото трябва да се съобразя с един милион неща ежедневно и ежеминутно, за да отида някъде, да проуча подробно обстановката, хората, които ще присъстват, местата, на които може да се паркира максимално близо... изобщо един куп условия, които трябва да се изпълнят и после вече вътрешната борба да взема да тръгна най-накрая... това ме изтощава, и не само мен, всички наоколо. Това, че не мога да отида навсякъде КЪДЕТО и КОГАТО си поискам, ме измъчва най-силно. Като чуя как приятелки се уговарят да пият кафе, да отидат на дискотека, да се шляят по магазините или дори когато чуя някой да се оплаква от неприятности в работата... започвам да мечтая да съм на тяхно място... Измъчва ме и това, че както виждате, аз съм много общителна и горя от желание да споделям живота си с другите, искам да имам реален контакт с хората. Дразня се, че съм се завряла в някаква тъпа квартира, а имах всичкото време на света да обиколя този хубав град, в който има толкова неща да се видят. Омръзна ми да ги гледам през прозореца, както и когато все пак отида, да отброявам  с ужас минутите, в които ще се върна... Сякаш най-трудно ми е да си представя как сбъдвам най-голямата си мечта: да се върна у дома и на работното си място. Събуждам се и заспивам с надеждата това да се случи...

... Много мислих над думите ти. Знаеш ли, откакто приятелят ми почина, още от първата секунда, в която узнах новината, аз спазвам една линия на поведение за пред другите. Нито веднъж пред никого не заплаках и не казах какво чувствам, дори и пред терапевта си. Преди да отида при него, многократно репетирах какво ще кажа и сълзите и думите се изливаха, но когато се виждахме лице в лице, аз слагах маската, която казваше: "Всичко е наред, справям се." и знам, че отстрани съм изглеждала като неадекватно безразлична или дори радостна от случилото се. Колкото по-зле се чувствах, толкова по-добре се стараех да изглеждам. Може би защото всички очакваха да съм зле и аз им показвах обратното, за да ги успокоя. Впоследствие започнах да залъгвам себе си - че ми харесва да съм сама, че смисълът на живота ми днес ще е чашата кафе, на което ще се насладя, че ще се прехласна по някой филм, който ще ми ангажира вниманието... с престорен ентусиазъм започнах да правя всичко това като една безкрайна театрална сцена, от която не съм слизала от половин година. Толкова много си повярвах, че започнах да чувствам това, което играя. Има едни мънички моменти, в които оставам сама и както си правя нещо тривиално (например мия чиниите или каквото и да е), изведнъж осъзнавам, че него го НЯМА и сякаш това ме цапва по главата. Все едно сега ми го съобщават... именно в тези моменти ми е най-трудно. Знам, че всичко това е нормално. Просто реших да отговоря искрено на въпросите ти.

Delicacy, радваш ме всеки път с добри новини :) Ако все пак има още неща, които те притесняват, може да ги споделиш – ще им хванем цаката :) (:

Благодаря ти, Радостина! :-*
Ще споделя още нещо с теб. Мисля, че осъзнавам коя е причината,  породила моите ПА. Разбирам, че съм изпадала в деперсия от неуспехите ми личния ми живот и по-точно, неуспехите ми в създаването на връзка. Все се разпадат и не мога да осъзная, защо се случват така. Ще кажа, че не изглеждам зле, не съм глупава, но явно има проблем, които не ми позволява да осъществя една удоволетворителна връзка.Това ме е измъчвало дълго време и насъбралия се стрес в определен период от живота ми , освободиха огромно количество страх и започнаха  паническите атаки. Вече почти напълно съм убедена, че депресията ми е породила атаките. Защото успях да сравня идентичното усещане на първоначалния ми страх с неудоволетвореността, която изпитвам при несполуките си в любовта. Та тава е новото ми открие, ще се радвам да чуя товето мнение и по този въпрос.
Прегръдки от мен! :-*

. Като чуя как приятелки се уговарят да пият кафе, да отидат на дискотека, да се шляят по магазините или дори когато чуя някой да се оплаква от неприятности в работата... започвам да мечтая да съм на тяхно място...
Всички които могат да правят тези неща не знаят какви щастливци са.Те мечтаят за коли пари къщи дрехи и любовници може би.А аз искам да мога да излизам от къщи без да мисля дали съм си взела валидола валериана лукчета водата хапчета и всякакви други щуротии като например по коя улица има по малко хора къде има сянка къде ми е ставало зле и т.н.

Аз мн да не се изсилвам, но да ти кажа, dani29, че тия дето нямат ПР, изкапват като круши лятото и пълнят линейките на Бърза помощ, докато ние сме свикнали да си страдаме и се оказваме най-издръжливи.  ;D Напълно парадоксално, но факт!

Scorpi, много ме развълнува с последния ти разказ, защото си припомних мои неща. Аз също не можех да плача пред другите, дори и пред приятелки (можех единствено пред майка ми и евентуално пред някой по-близък мъж). Някак исках всички да ме приемат като силна и справяща се. Не знам защо. В някакво амплоа бях влезла. За мен беше голяма проява на слабост да споделя за дребен неуспех в живота си, камо ли да се покажа уязвима, a въпреки че външно изглеждам много стабилна, вътрешно съм много чувствителна. Двата пъти, когато отидох на терапевт, се държах по същия начин както описваш – представях му ситуацията така, сякаш вече съм на път да се справя с нея, сякаш не е кой знае какво и дори отклонявах темата към постиженията си, към успехите си. И си вярвах, докато бях там. Не му позволявах да ми помогне. Не му вярвах. Имах си довод – знаех повече от него :) А и той подкрепяше довода ми, като ми се възхищаваше и казваше, че може само да се учи от мен !? И аз какво? Прибирах се и ръфах възглавницата от страх – има ли някой, който изобщо може да ми помогне? Бях много объркана. Чувствах се едновременно толкова слаба в самотата си и в същото време – толкова силна – че вървя сама напред и преодолявам себе си ежедневно. Мисля, че ако си бях позволявала да се показвам от време на време слаба и уязвима, щях поне да отпушвам доста потискана енергия в себе си и да получа повече сила за справяне. А и щях много по-рано да започна просто да събирам късчета материал за справяне, които ми подаваха различните хора. Но аз търсех съвършения – един-единствен, който да ме спаси. Такъв няма. Или има – всъщност това си ти самият. И ако си позволиш да приемаш всички като част от пъзела, който трябва да сглобиш, за да си помогнеш сам, вместо да ги обвиняваш, че са по-слаби от теб или не ти дават нужната подкрепа, Ако си позволиш от време на време да се показваш като слаб и уязвим, без да се укоряваш, без да се отпускаш в това дни наред и без да загубиш достойнството си в собствените си очи, тогава започваш да усещаш как ставаш все по-силен и все по-разчитащ на себе си. Да се довериш на другия, като преди това си се доверил на себе си. Да се покажеш слаб, като преди това знаеш, че си силен.

А за това, което казваш, че се сещаш от време на време за Ники и нещо те удря, сякаш за пръв път го осъзнаваш, именно това е големият шок, който те е довел дотук и аз си имах такъв, който едва след като преодолях, се възстанових.
Аз също усещам като Delicacy, че си на правилния път. В теб има голяма промяна, дори си мисля, че това се случи именно след дишането, което ти така бурно отрече ;) Какво практикуваш ежедневно сега?
За съпротивлението, което казваш, че ти се струва двойно по-голямо от усилията ти, това е защото може би все още не осъзнаваш, че съпротивлението ти това си ти и ако се бориш с него, все едно се бориш със себе си – никога няма победител. Затова, остави го на страна и се концентрирай върху усилията да стоиш в светлата страна.

dani29, сподели какво правиш в ежедневието като работа по себе си. нали не стоиш само и не чакаш да ти мине от само себе си?

Издръжливи сме но на каква цена!!!!   Когато се сетя какви ситуации съм преживяла с това ПР и как още издържам не знам.Ей сега се връщам от една приятелка през два блока.Едвам изтърпях един час през цялото време имах световъртеж слабост едвам се прибрах и сега съм като мокър парцал защото през цялото време се държах да не ми проличи.Сега като полежа ще се оправя малко но до следващото излизане.Кажи ми как да имам желание да излизам а знам че трябва.

Delicacy, ще ти задам няколко въпроса:
Защо изпитваш толкова голяма неудовлетвореност при несполуките си в любовта? Какво търсиш да откриеш в любовта? Кое е нещото, което не можеш да си дадеш сама и искаш някой друг да ти го даде?
Сигурна ли си, че си готова да срещнеш човека на живота си? Ако сега ти кажат, че той те чака някъде там и може да се появи сега, а може да се появи и тогава, когато кажеш (той ще те чака и ще е винаги на твое разположение), сигурна ли си, че ще избереш да се появи сега – но си отговори честно.
Когато имаш връзка, истинска ли си от начало до край или по-скоро лекичко се представяш така, както си мислиш, че партньорът ти би харесал? Криеш ли нещо от него, защото те е срам да му го покажеш?
И последно – какво за теб е “удовлетворителна връзка”?
За да бъдеш максимално честна пред себе си, може и да не отговаряш тук – ти сама ще усетиш къде е “пробивът в системата” ;) Но ако решиш, ще се радвам и да го обсъдим

Прегръдки

Когато се сравня с теб Радостина и другите момичета май наистина нищо не правя по себе си.Може би защото от 15 год. се мъча с това ПР и вече съм се отчаяла че няма полза от нищо.Когато чета във форума ми идва желание да променя нещо но явно нямам воля и нищо не става.В момента се задоволявам с това да съм в състояние да изпълнявам елементарните си задължения на майка в семейството .Най -голямото ми предизвикателство е да пазарувам (избягвам големите магазини ) Преди месец имах моменти когато не мога да вляза в магазина до блока за един хляб.Когато съм в къщи горе долу съм добре но когато се налага да изляза настъпва паниката.Един ден съм добре а после два съм зле и така както дойде.Ако можеш да ми кажеш с какво да започна  и какво да правя конкретно???? Благодаря предварително.

Радостина, в любовта търся сигурност. Представата ми за любовта е като за оазис на сигурността. Поради тази причина, и в партньора си търся това. А, за жалост попадам на точно обратното. Вместо сигурност и убежище, там намирам огромна несигурност, промени и условности.

Що се отанся до партньора ми  и дали съм готова да го срещна - да, още на мига. Откровена съм и споделям онова, което ме вълнува с партньора си. Но съм забелязала, че когато съм много откровена и говоря за желанието си да се почувствам сигурна, партньорът ми се стяга и сякаш му се изпарява всякакво желание за връзка ;D
Ако се науча да си давам сама сигурност, вероятно няма да я търся в една връзка, но тогава пък, мъжът не ми изглежад толкова  секси, защото явно съм фетишизирала сигурността и го възприемам основно от тази гледна точка и липсата на това качество, го прави непривлекателен в моите очи ;)

delicacy, значи ти стоварваш отговорността за собственото си благополучие върху друг човек и когато той го почувства, се отдалечава. Това показва по-скоро, че не си готова за благополучна връзка и не се сърди, че го казвам, за мен важи или поне важеше до преди около месец същото. Защото ние разчитаме на това някой друг "да ни оправи", да ни даде сигурност, да ни даде хапче, да ни даде, да ни даде... Нищо не се дава така. Във връзката се иска взаимност и равнопоставеност, а стремежът за власт и надмощие, притежание и контрол върху другия я унищожава. 2 личности, функциониращи хармонично първо сами със себе си, а после и във взаимодействие, живеят в синхрон, останалите съществуват във вечна надпревара... там има ревност, обвинения, отношения "шеф-подчинен". Ако не друго, поне това осъзнах с психотерапията.
На въпросите на Радостина - работя основно с ТЕС (Техника за емоционална свобода) с конкретни насоки от специалист в областта и вече живея относително нормално. Иначе като цяло се стремя да променям светогледа и начина си на живот. Обръщам внимание на неща, които преди пренебрегвах.
Относно дишането, нека кажем на другите за какво става въпрос, защото аз съм ти писала на лични, но те така нищо няма да разберат ;D - говорим за холотропно дишане (ребъртинг) и трансперсонална психотерапия - наистина мн неща се "отпушиха" след това, но при хора със страхове е трудноизпълнимо, защото усещанията в тялото са плашещи в началото. Аз лично не повторих. Интуицията ми каза, че този метод не е за мен, но беше полезно да се докосна до него. Всяко едно нещо допринася за общото състояние и подобрение. От вчера паркираме колата в началото на курортния комплекс и вървя през целия пазар до плажа. А от офиса на майка ми до квартирата ходя самостоятелно. Също така пазарувам относително спокойно в магазин. Но не си мислете, че някакво чудо е станало. Яка работа се иска. Който иска, да работи. Който не, да мрънка, но накрая като се влоши, пак ще почне да работи, ще е принуден, както стана при мен. В един момент гръмва бомбата и почваш - парченце по парченце. Ако трябва, надъхвайте се взаимно, споделяйте си докъде сте стигнали - това е все едно да се запишеш с приятелка на аеробика. Не жалете усилия, хора! Мн повече енергия хабите в симптоми и черни мисли... махайте ги тия неща от живота си, но не с отвращение, а с радост!
Сигурна съм, че някои от вас ще се ядосат от думите ми, ще си кажат: "Тази почна да се оправя и се наду и вече не ни разбира" - на тях ще кажа: Бъдете сигурни, че ви разбирам повече отвсякога, защото вече не виждам само детайлите, а и общата картина.

dani29, отначало излизаш без желание, насила, по задължение, но редовно и упорито. Не се изсилвай на големи разстояния, започни с малко, но не се отказвай, като ти стане зле. Лека-полека махай забраните една по една, дръж си валидола в чантата, аз също го разнасям, но вече 2 дни не прибягвам до него, което си е рекорд! След време ще стане излишен и ще забравиш да го взимаш. Постарай се да увеличиш зоните, където се чувстваш сигурна - в приятелката си или където отиваш. Има и още нещо, което при мен преобърна представата ми за тези ситуации, които смятах за "рискови" - ти казваш, че си се страхувала да се изложих пред приятелката си, но я си представи, че тя също има някакъв проблем и не ти го споделя... че то кой няма? Всеки го е страх от нещо, дали ще е ПР или каквото и да е. Няма значение, резултатът е страх! Когато се страхуваш да не се изложиш на касата в магазина, хрумвало ли ти е колко касиерки имат ПР и ръцете им треперят точно като твоите, а валидола е скрит в чантите им?  :D
Не виждаш ли колко сме много? Смяташ ли, че някой ще те осъди и заклейми, ако се почувстваш зле? И защо ти пука кой какво ще си помисли? Кой би могъл да те нарани и по какви причини? Помисли си върху тези неща, давам ти само насоки.

Delicacy, съгласна съм с това, което ти е отговорила Scorpi. Повечето хора градят връзките си на базата на взаимна зависимост – аз ти давам това, ти ми даваш онова. Хората дори не го осъзнават – мислят, че това е нормалното, търсят си половинка, която да запълва това, което си нямат. И по романтичните филми дават, че това е нормалното. Обаче това не е така. Ако ти си зависим от някой за нещо, не можеш да чувстваш свободата във взаимоотношенията ви и радостта, ако нещото не ти се дава. Някои жени намират партньори, които ги издържат, други – такива, които им вдъхват сигурност, има мъже, които се обвързват, само за да не готвят и чистят. Това обаче не е истинската любов.

Обаче, когато ние имаме силни нужди вътре в нас, могат да се случат две неща – или да привлечем точно партньори, които да ги удовлетворят, или да не ги привлечем. Ако ги привлечем, ще изпаднем в кръговрат от зависимост и нещастие, защото сме спокойни само когато ни дават дозата. От друга страна, човек се променя с годините и какво се случва, когато ти нямаш вече нужда от сигурност или пък животът вземе, че шамароса няколко пъти партньора и той се сломи? Специално за сигурността, мога да ти кажа, че няма нещо в живота, което константно да ти дава сигурност, защото самият смисъл на живота е именно в промяната и най-духовните хора точно за това са се научили да живеят “без установеност”. Може би страхът от смъртта е в основата на тази така търсена сигурност, и ако е това, трябва да се отработи този страх, вместо да търсиш партньор, за да го потискаш в себе си.

А ако не привлечем партньорът, от който имаме нужда, това се случва по няколко причини – или защото си страхът в нас ни заблуждава, че имаме нужда от партньор, а всъщност нямаме, не точно сега; или защото в нас има две противоречащи си вибрации, които дават противоречиви сигнали на вселената – примерно, едното може да е нуждата от сигурност, а другото – страхът от обвързване или провал. Защото съм убедена, Delicacy, че ако твоето същество има силна потребност от нещо, тя ще й се предостави, но не и ако в теб има нещо, което й пречи. Затова, когато човек медитира, стига до състояние по време на медитация, в което може да погледне обективно на себе си и да прецени какво му предстои да му се случи, абстрахирайки се от чувствата, желанията и объркващите мисли и обстоятелства в живота. Тогава може да си даде обективно сметка защо в момента има точно това, което има и няма точно това, което няма. Тогава можеш или да отработиш нещата, които ти пречат, за да имаш приятел, или да следваш течението на живота си и да свършиш всичко, което е нужно да се свърши сега. Може би не е подходящ моментът, защото е подходящ за други неща. А може би просто трябва да отработиш първопричината на нуждата ти от сигурност, да я зачистиш, за да тръгне системата на чисто. (Мога да ти дам примери от личния ми живот, но ще стане много дълго?)

Човек след ПР едва започва да чисти подсъзнанието си от всички натрупани страхове. Именно тези страхове и объркващи мисли привличат какво ли не в живота ни. Когато се изчистят, едва тогава можеш да си дадеш реално сметка какво искаш и да направиш нужните стъпки да го привлечеш в живота си (понякога няма нужда и от усилия, когато в душата ти е чисто). И вече едва тук се намесва това, което казва Scorpi, че ние всъщност имаме нужда първо да сме самостоятелно щастливи и пълноценни, за да намерим човек, който също е самосстоятелно щастлив и пълноценен и двамата да изградим живота си заедно, без значение дали се променяме и какво изживяваме. Само такава връзка е устойчива и не нанася щети на психиката ни. Всичко останало е временно илюзорно щастие, а всъщност е замъгляване на страховете ни вместо решаването им.

А това, което казваш, че споделяш всичко на партньора си, от една страна е добре, защото партньор, който не приема това, което носиш в дълбините на себе си, не е за теб, но от друга страна – не можеш още от началото да натовариш някой с очакванията си. Всеки харесва, когато види пред себе си някой, който се чувства уверен и комфортно със себе си, човек, който може да е добре и сам (не говорим за саможивници и егоисти обаче). Така че, най-важното е да се опиташ да бъдеш ок и сама, да си дадеш тази сигурност, която съм убедена, че можеш ти самата да дадеш примерно на децата си. Дай си я на себе си. И неусетно ще видиш как ще се появи в живота ти човек, който ти подхожда. Но опитай да излъчваш само позитивни сигнали навън, не генерирай в себе си чувства на недостиг, защото привличаш още такива. Така работят естествените закони. Нищо не работи на случаен принцип. Ние сме енергия и сега се учим да я управляваме

Това е в най-общи линии. Не те познавам лично, за да видя кое в теб саботира желанията ти, но пък те познавам достатъчно, за да знам, че ще можеш да го намериш сама ;)

Прегръдки

dani29, ще ти отговоря на лично съобщение :)

scorpi, справяш се отлично самостоятелно!  :D голям дух си ти! прегръдки

Момичета, този път не ме разбрахте, може би. Така, аз не търся силен мъж, за да ме издържа, а аз да си свиркам наоколо ;D. Самата аз излъчвам сила, може би /Въпреки, че само аз си знам, какво ми е в душата/. Не ми е удобно да се хваля. не съм хленчеща. Но си признавам, че не харесвам слаби мъже, а в повечето случай такива ми се случват ;DТова им качество не ме привлича, не защото съм глезла, а защото женската ми същност е привлечена от мъжка сила и способности. Момичета, нима не ме разбирате? Вие слаби мъже ли харесвате? Възможно е, да има и такива жени, които да са привлечени от мъжка безпомощност, но мен това определено не ме привлича. И това ми е неудоволетвореността. А не защото искам да използвам някой мъж или по-точно да се възползвам от него. Това е, както някои мъже харесват слаби и беззащитни жени, аз пък харесвам силни мъже. В мъжете ме привлича силата, не харесвам феминизирани, женствени мъже, а попадам на такива.

Радостина, добре че се върна, че вече ме беше срам, че моите постове са най-дълги ;D
Хубаво е, че повдигаме тези въпроси, защото сякаш тук всички сме се фокусирали върху симптомите, но не и върху причините за появата им в живота ни. Толкова са ни неприятни, че забравяме да попитаме какво искат да ни кажат. И така, на пръв поглед "отклоненията" от темата като обсъждането на любовна връзка например всъщност може да е стреляне право в целта ;D Казвам го, за да не се чудите какви ги приказваме... аз в процеса на психотерапия осъзнах, че цял живот съм се опитвала да бъда майка на гаджетата си, както и на всички останали и това свързвам с желанието за контрол, а то се ръководи от страха. В основата на всеки страх, както казва Радостина, стои страхът от смъртта, осъзнат или не (сещам се за книгата на В.Динев "Страхът", която прочетох в първи курс по Философска антропология - първият ми изпит - там чудесно беше описано с милион примери). Все още я пазя. Страхът ражда и агресията, и автоагресията и пр., и пр. Той ни кара да искаме пълен контрол, а това можем да правим само ако сме по-силните, по-знаещите, по-можещите, по-справящите се... затова и съпротивата ни срещу ПР е толкова силна - то ни прави всичко, което не бихме искали да бъдем и ни поставя в обратната позиция - на по-слабите и нуждаещите се, а това означава някой друг да поеме контрола и да ни управлява. Осъзнавайки го или не, точно с ПР обаче ние продължаваме да държим контрола и да въртим околните на малкия си пръст, защото те се съобразяват с нашата "болест" и вниманието се приковава върху нашето благополучие. Може със съзнанието си да ненавиждаме това, но подсъзнателно сме си изградили такъв механизъм за справяне.
delicacy, мисля, че ти все още не си се разбрала. Не си длъжна да се съгласяваш с мнението ми, но ето какво е то: ти съзнателно не искаш такива мъже, но точно те ти се падат, защото ти си силната и справящата се, а за да има баланс, се появява някой по-кротък и тих човек, който да те балансира. Не става дума да те издържа финансово, мн буквално си се хванала за примера, който ти е дала Радостина, а че докато ти си по-силна от останалите, за баланс ти се дават по-слаби. В мига, в който ти допуснеш, че не си отговорна за всичко на света и си готова да предоставиш поне част от контрола на някой друг, тогава ще се появи мъж, който е готов да направи същото и ще сте в хармония. Разбираш ли? Може и да не разбираш, защото тези неща не се правят с умисъл, подсъзнанието си ги крои тайничко и дори като надникнем в него, не ни се вярва, че това е така. Но при съотношение 97% на 3% в полза на подсъзнанието не е нужно да си математик, за да видиш кой печели. ;) Конкретно за теб съдя, че си силна и справяща се по това, че ако не беше такава, никога нямаше да се пребориш сама с деперсонализацията.  ;D Това е голяма работа, момиче! Слабите се привличат от силните, естествено, че един слаб и безволев мъж ще се лепне за жена, която да му стане мама и да се грижи за него, след като не може обратното. Но в идеалния случай има партньорство - ние сме мн повредени в това отношение, защото от малки ни възпитават кой е "главата" на семейството, обикновено бащата го играе "лошото ченге", все той наказва, рядко е обратното, но дори така да е, пак няма баланс. Балансът е когато родителите са равнопоставени и тогава детето израства спокойно и сигурно. Те и преди да станат родители, пак са били такива, единият е бил по-силен, другият по-слаб, после са се събрали, нагодили са се, като са определили кой ще го играе шефа и кой подчинения и при появата на децата продължават по същия начин. Така ще решават всеки един проблем в живота си. Докато накрая на единия от двамата, а най-често и на двамата не им писне и не си тръгне.
Ако си гледала сериала "Психотерапия", в последната серия жената на психиатъра заяви пред психоаналитика си, че когато се е омъжила, тя е търсила сигурност, но вече не иска този брак, защото няма нужда от сигурност. Ето това е връзка, основана на взаимна зависимост - точно както при майката и детето, шеф и подчинен, дори лекар и пациент. През цялото време жена му е била в ролята на пациента, макар и неволно. Тогава щастието ти зависи от това как се развиват отношенията помежду ви. ПР се появява, когато тези отношения са в криза или са насилствено прекъснати по някаква причина (преместване в др град, неочаквана загуба или смърт, раздяла)... Контролът ти се изплъзва, а силата ти се насочва срещу теб.
Радостина, нещата, за които говориш, мн добре се изчистват с ТЕС при упорита работа.
При някои става и веднага, аз не съм от тях обаче. Така че ще ме виждате още известно време тук. На някои ще им надуя главите, други ще ме четат с удоволствие и ще се чувстват по-добре. Заради вторите ще остана. При всички случаи обаче аз ви казвам много истини. Научих ги по трудния начин.

skorpi, сега спокойно мога да кажа, че съм напълно съгласна с теб и разбирам онова, което искаш да ми кажеш!Вероятно привличам слаби мъже, възприемайки ме като силна и като тяхна евентуална мама ;D Честно казано, това не е по вкуса ми, но как мислиш, дали човек би се почувствал по-добре, ако потърси слабата си страна и я покаже пред мъжкия свят? Какъв типаж мъже би привлякъл? Мъжете вероятно имат инстинкти и по свои си пътища усещат нашата слабост или сила. Ох, не ми се иска да си мисля, че съм създадена, за да привличам феминизирани мъже....

delicacy, радвам се, че си ме разбрала. Първият път може би не се получи, защото ти изстрелях директно изводите, без да ти обясня механизма, по който се стига до тях като резултат. Не приемай като перманетно състоянието си, каквото и да е то. Ти не си константна величина, а променлива. Искаш или не, взаимодействието със средата, с другите, с всичко наоколо ще те променя винаги. Върни се и още веднъж прочети последния пост на Радостина за мъдреците, които не се установяват никъде - няма нищо постоянно, което да не търпи развитие, независимо от посоката. С други думи, не е казано, че цял живот ще привличаш такива мъже. В момента, в който ти промениш нещо у себе си, и други неща ще претърпят промени. Ако стане бавно и постепенно, може дори и да не забележиш. Щом не се чувстваш добре в тази си роля, значи трябва да работиш в посока на промяна - на равнопоставеност и партньорство.
На въпросите ти - мъжете обичат да се показват като по-силни и го правят по всички възможни начини (с демонстрация на мускули, пари, власт, "мъжки дейности") и това е заложено в природните им инстинкти от праисторията - те са били ловците, които са осигурявали прехраната и са стояли на входа на пещерата нощем, дебнейки за опасности - ето я закрилата, сигурността и гаранцията за оцеляване. Каква е била ролята на жената - да сготви уловената плячка, да ражда и отглежда техните деца, мъжът бил надарен с логика, жената с интуиция, за да усеща и долавя и най-малката промяна в емоциите на децата си и на свой ред да ги предпази. За това тя не жали никакви средства.
Ето ти ги и праисторическите инстинкти, действащи днес: мъжете продължават да показват мускулите си на жените и да ги подчиняват чрез религия, обичаи, финансова зависимост и всички налични средства (с които ги и съблазняват, разбира се), а жените продължават да ги подбират на принципа на благополучие на бъдещите им деца (по външен вид и по всичко, даващо предпоставки за един сигурен живот - пари, коли, сигурна работа...) Слабата жена ще си избере едър, висок мъж на висок пост и с авторитет и с него винаги ще е спокойна да "свие гнездото си". Силната ще си търси "дете", което да "отглежда" и "наставлява" и ще държи контрола, ще взима важните решения, ще се нагърбва с всичко, а той ще я следва. Доколкото разбирам, ти привличаш мъже от втория тип. Но има една подробност - дори мъжът да е от втория тип, у него все пак действат праисторическите инстинкти, които го карат да се съпротивлява да бъде подчинен от една силна и независима жена (тя ще го плаши и той ще бяга далеч от нея). В миналото тези роли са били ясно разпределени, обаче в днешно време става преразпределение, настъпват промени, които са в сблъсък с първичните ни инстинкти. Раждат се конфликти. Като резултат те водят до депресивни, тревожни състояния, обясненията за които са противоречиви. Лекарите вдигат рамене и казват "стрес", "нерви" и пр. неща, от които ни е втръснало и не ни дават решения. Междувременно разводите нарастват неимоверно, а представата за семейство вече съвсем се е преобърнала... за да се презастраховат, хората първо "живеят на семейни начала" в стремеж да се подчинят един друг, след което се разделят, защото чувстват дискомфорт (в около 50% от случаите по официална статистика, но практически са мн повече). Нарастват случаите на насилие и агресия, настъпват кризи, появяват се нови и "необясними" болести. Обяснението е пред нас, но ние не искаме да го видим. Не ни изнася. Предпочитаме да умрем, но не и да се променим. Давам ти един философски "прочит" на ситуацията, ти ще стигнеш сама до практическото й прилагане.  ;)

Мила Радостина, искам да те попитам, ако през определена част от живота си човек изпитва усещането, че не би искал да се обвързва, защото се чувства добре и сам, това не носи ли, според теб някакъв поведенчески проблем, или пък проблем, свързан с половата му роля,  отредена в живота?
Всъщност, нормално ли е да живеем сами, въпреки че сме социални същества, имам пред вид сами - без брачни партньори, а не изолирани от обществото?

skorpi, много добре го каза и обясни за взаимодествието между двата пола и последиците от това взаимодействие. Това е теория, която изповядвам и аз. Смятам, че мъжът и жената в днешно време, се надхитрят по отношение на онова, което им е отредено да вършат и в резултат на това се сблъскваме с депресия и различни тревожни разсторйства в по-голям вид, от когато и да е. Знаете ли, че четох някъде, че деперсонализацията е била непозната като състояние преди 1800 г? Съзряването на обществата и осъзнаването на половите роли и невъзможността да ги играят, така "както трябва" докарват нови тревогите и страховите състояния в голяма степен.
skorpi, смяташ ли, че може да съществува безусловна любов между един мъж и една жена, така както съществува безусловна любов между родител и дете?

delicacy, всъщност това не е моя теория, а селекция на онова, което съм учила, обвързано и с личния ми опит и наблюдения. Така както говорихме, че всичко търпи промени и се убедихме, че е вярно, е нормално с еволюцията да се менят и междуполовите отношения и роли, ситуацията вече е съвсем различна. Но точно тези първични инстинкти ни връщат към началото, когато всичко е било по-ясно разграничено (но и по-елементарно), а светът се стреми към обратното. Замисляла ли си се защо са тези съвети за разходки сред природата, взиране в цвете или отглеждане на животно? В миналото едва ли някой е давал подобни препоръки, не е имало нужда. Но ако сега някой не ни напомни да се върнем към това си начало, пометени от всичко ново, можем да забравим кои сме. Кажи ми кой разсъждава по тези въпроси освен такива като нас, които са принудени да преосмислят възгледите и приоритетите си? Колко хора си живеят по инерция? Понякога те инстинктивно се връщат към природното си начало, като отиват да ловят риба, правят пикник сред природата, спят на палатка... или участват в реалити шоута за оцеляване  ;D
Това се явява един вид профилактика и пречистване от всичко ново, с което трябва да се справим...


delicacy, най-силната връзка в природата е тази между детето и майката. Тя започва още през вътреутробното развитие и никога не прекъсва. Между другите роднини също има връзка, но тази е най-силна. "Безусловна" обаче не е точната дума. Родителите поставят всекидневно милион условия, на които децата трябва да отговорят: "Ако не си измиеш ръцете, няма да седнеш на масата", "Ако не си изядеш зеленчуците, няма да ти дам сладолед", или недай Боже: "Ако не ме слушаш, няма да те обичам повече", или "Ако не тръгнеш с мен веднага, отивам без теб". "Ако получиш шестица на контролното по математика, ще ти купя колело, но ако изкараш двойка, цяла седмица си наказан без телевизия".... това какво са? Все условия. Най-големият кошмар за детето е да бъде изоставено или мама и татко да спрат да го обичат, но с ушите си мн пъти съм чувала това да се използва като разменна монета. Такива деца израстват тревожни и несигурни. Като възрастни прехвърлят това и в отношенията си с противоположния пол, често поставят същите условия и се страхуват да не бъдат изоставени и отхвърлени. Тези хора трудно остават сами, защото не могат да живеят в мир със себе си. Нуждата от партньор е постоянна, а разделите се приемат мн тежко. Ето ти една стара зависимост, заменена с нова. После ще бъде прехвърлена върху децата... Това са невидими за очите механизми, които си действат и понякога рушат всичко хубаво в живота ни, ако не ги спрем, разберем и променим.  ;)

skorpi, говорейки за безусловната любов, както аз я нарекох при родител-дете, излиза,че безусловна любов няма. Няма и в отношенията мъж-жена? Извинявай, че съм толкова настоятелна по темата, но ми е важно и да чуя мнението ти :-*

Няма проблем, щом те вълнува и го обсъждаш, значи е важно за теб и състоянието ти. Макар повечето от нас да не знаят точната причина да имат ПР, подсъзнателно се досещат и получават "жокери". Може би този е твоят. Горе ти го обясних подробно, защото улових, че отново се опитваш да правиш аналогия между отношенията родител-дете и мъж-жена (неволно, разбира се). Не че този пренос не го правят повечето, ако не и всички хора, но това, че го правят, не значи, че е добре за тях. Причината тези отношения да не са за предпочитане, е отново ЗАВИСИМОСТ. Да търсиш безусловна любов е все едно да търсиш съвършения мъж - ще имаш точно толкова успех с едното, колкото и с другото. Сега ще те попитам нещо друго - защо ти е необходима безусловна любов? За да си сигурна, че при никакви обстоятелства няма да бъдеш изоставена? Дали не търсиш гаранция, че сигурността, която ти дава връзката, ще ти бъде отнета?
delicacy, опитай се да си припомниш каква е била връзката ти с родителите ти, когато си била дете. Чувствала ли си се зависима от тях? Страхувала ли си се да не те изоставят или да не ги загубиш? Сещаш ли се за конкретни случки, свързани с това? Не е нужно да отговаряш тук, отговори си на себе си. Кое у теб поражда необходимостта да искаш безусловна любов?
Доколкото си спомням, твоят най-голям проблем беше деперсонализацията, с която се справи. Сега какво те притеснява? Кое искаш да се промени и какво правиш, за да се случи?

Delicacy, мила, и аз не съм си предстявала, че си търсиш мъж, който да те издържа, за да можеш да прекарваш цял ден по кафетата :) :) :) Макар, че и в това няма нищо лошо :) Всеки има правото да изживее живота си така, както иска. Аз разбрах, че имаш нужда от сигурност, затова се насочих към въпроса дали те е страх от смъртта дълбоко в себе си. Защото когато в мен се отвори бездната на страха от смъртта и се почувствах много нестабилна, аз моментално привлякох в живота си мъж, който изобщо не го е страх от нищо и беше супер самоуверен и стабилен. Но ако при теб е по-скоро мъжкарството, което ти липсва, това е друг въпрос. Казваш, че привличаш слаби мъже, а не искаш, но даваш ли си сметка как изглеждаш и как се държиш? Аз не съм те виждала и не знам, затова опипвам почвата, докато намерим точното нещо за теб. Силните и уверени жени нормално привличат слаби мъже. Защо? Защото правят всичко самостоятелно, знаят какво искат и предпочитат те да взимат решенията, когато са в компания, дори и с мъж, чувстват се некомфортно в ролята да им се помага, някой друг да се грижи за тях, напротив – те са тези, които обгрижват и са силни. Външно – жестовете на тялото им, изражението на лицето им, тонът им са от леко до силно властни, твърди, напълно организирани и неспонтанни, дори бих казала премерени със силно чувство на самоконтрол. А не на последно място, някои изглеждат или като мъжки момичета, или съвсем прибрано, изрядно и без никакъв намек за женственост и слабост. Коя е жената, която привлича силни мъже? Не е задължително да е несамостоятелна разголена не много умна лигла, която има нужда от помощ. Но със сигурност тя е женствена, умее да се доверява, спонтанна е и мека. Като се започне от прическа, грим, дрехи, начин на изразяване, поведение, жестове и се стигне до ежедневните й дейности и занимания. На силните жени е нужно да хармонизират мъжката и женската енергия в себе си, да ги балансират, за да привлекат достойния мъж. Ако се съчетаят чисто женски качества с вродените ни умения за лидерство, самостоятелост, интелигентност и държеливост, се получава много магнетична фигура. Естествено, друг е въпросът колко точно силни мъже има по нашите географски ширини, но все пак ние търсим един, не 1000 и ако сме настроени на неговите вибрации, ще го уловим ;)

А относно въпроса ти за обвързването – естествено, че е нормално в даден период от живота си да нямаш желание да се обвързваш! Познавам жени, които след болезнения си развод не желаят да се обвързват, чувстват се перфектно, когато са сами, за пръв път от толкова време, грижат се за себе си и сияят, но започват да се измъчват от мисълта какво си мислят другите и искат да се обвържат, само за да им докажат нещо – което е голяма грешка и всява доста неравновесие в психиката ни. Познавам и жени, които само защото другите казват, че вече е време да имат деца, те си правят такива от първия срещнат и след това са нещастни. Най-важното е какво искаме ние. Няма значение дали то отговаря на обществените порядки или морала. Вярно е, че сме социални същества и не можем без другите, но никой не е казал, че когато сме избрали да живеем сами, защото ни е комфортно така, отиваме в отшелничество! Социалният живот на жена, която живее сама е често много по-развит, отколкото на омъжената с деца. И настроението й, ако не си вкарва мисли за това, какво мисли обществото, е много по-често високо, а видът й е по-млад. Така че, какво тук значи някаква си връзка (шегичка:))
А що се отнася до “безусловната любов”, такава можеш да имаш едва когато се научиш безусловно да обичаш себе си ;) Но тогава ще е безусловна и любовта ти към целия свят.  Не можеш да изискваш някой да те обича безусловно и когато ти го обичаш с условия (ето – искаш да не е слаб, да не е феминизиран, ...)...

Прегръдки

Scorpi, тук съм, по-добре от всякога  ;D :D ;) и ти пращам поздрави!

Радостина, радвам се да го чуя!  :-*
По повод написаното от теб до delicacy, ами ако ти кажа, че мене ме намери такъв мъж, какъвто описваш (силен, мъжествен...), но аз го отблъсквам? Понеже психоаналитикът ми тук мн упорито държеше да анализираме предишните ми връзки и да изграждаме представа за бъдещите такива, аз се опитах да проверя въпросния... както и себе си дали се вкарваме във взаимна зависимост... С изненада установих, че за първи път в живота си позволих на някой друг да поеме част от контрола, не го исках вече на всяка цена и на живот и смърт. Усетих, че мога да се чувствам комфортно и в ролята на жена все пак  ;D  Преди все се борех, няма работа - ще му намеря, не се разбира с близките си - ще го сдобря, болен е - ще го излекувам. Все аз, аз, аз! Казах си: "Край, стига вече!" Ако ме иска, ОК, ще ме приеме с всичките ми проблеми и недостатъци, но няма да ме кара да се чувствам виновна денонощно заради тях... или пък аз да си го моделирам по свое желание... Да не съм Господ? Не, просто съм им била майка! Или още по-лошо: неин заместител. Сега разбирам как във веригата от случки, събития и реакции сме стигнали до тук. Обичах приятеля си повече от всичко на света, но бях зависима от него и все още съм... донякъде. Може би се страхувам да не го допусна отново. Да бъда зависима. Да ме наранят и изоставят. Когато се влюбиш, е трудно да видиш границите, защото те просто изчезват. Преглъщаш какво ли не... правиш и немислимото. Защо? Заради него или заради себе си? Любовта ми към него буквално ме разболя. Загубата му остави в мен каша от чувства, които се обърнаха срещу мен... ами ако ПР е моето оправдание да нямам мъж? Така или иначе преди винаги си търсех оправдание да не сключвам брак. Винаги имах доводи. Накрая стана твърде късно. Все пак не искам да остана сама, а и дълбоко в себе си знам, че няма да бъда.

Scorpi, зависимостта може да се изгради и само защото някой те кара да се чувстваш добре (а на теб ти не ти е лесно да го постигнеш сам за себе си). Ние сме зависими от какво ли не. Въпросът е да осъзнаваме това и да го променим в "предпочитание". Да предпочиташ нещо е едно, да си зависим от него е съвсем друго.

Когато се влюбиш е много хубаво, че границите падат - това е едно от малкото състояния, когато си позволяваш границите да паднат. Не трябва да спираме това, за да се предпазим от страдане. Ние живеем, за да чувстваме, да преживяваме, а не да се пазим от болката. Когато осъзнаваш от какво си зависим и какво просто предпочиташ, ти е по-лесно след това да минаваш все така осъзнато през болката (която не  е задължително да има).

Твоята любов към Ники не те разболя, напротив, тя е на път да те излекува от всичко, което си носела в себе си, но не си му обръщала внимание досега. Той ти е направил подарък, заминавайки си. Не искам да те разтройвам, но ще видиш след време, много скоро надявам се, ползите от всичко това. Така се върти живота, че трябва да израстваме, да еволюираме, да вървим напред. ПР не е оправдание за нещо, може да е стартирало така, и да, можеш да не го пускаш по тези причини, но ролята му е да те излекува от неправилния ти начин на мислене.

Ти няма да останеш сама, гарантирам ти! :)

Прегръдки

skorpi, признавам си, че въртях-суках,  някак си ми се искаше да потвърдите мнението ми, че няма безусловна любов. Харесването или нехаресването на един човек е в резултат на инстинкти в природата ни.  Често съм си задавала този въпрос и вече категорично мога да кажа, че обичта между хората има неосъзнати условия. Винаги ме е притеснявало, когато някои твърдят, че любовта е неясно творение. Според мен, то е твърде ясно. Без да звучи много прагматично и не романтично :-*

Радостина, тези дни осъзнах, че когато нещо ме е притеснява, аз автоматично превключвам на деперсонализация и оттам са се появявали страховете ми. Усетих, че същото се случва и с предмети и ситуации, които са ме плашили. Най вече съм се страхувала от затворените простнаства като коли, магазини, а също и пряк разгоовр, който не мога да прекъсна веднага.Сега вече като се появи деперсонализация, тя не е повод за старх, в момента трае около 5-6 секунди и изчезва, защото не се боя от нея и не се напрягам, защото зная причината. Все пак, за тези неща е нужно време, за да може човек да ги осъзнае. Разказвам последователността, за да могат и други да си изяснят какво им се случва. Деперсонализацията, според мен е предпазна мярка на тялото, за да не изживее някаква силна болка, нараняване.
Това осъзнаване дава сили и си мисля, че човек става по-устойчив. Още веднъж ти балгодаря за помощта ти! :-*

Радостина, не се разстройвам толкова лесно вече и те разбирам какво имаш предвид, но никога няма да спре да ме боли за него, колкото и да израстна. Аз не го обичах безусловно, нито той мен, но за сметка на това го обичах безгранично. Границата беше поставена със смъртта му, но дори тя не е достатъчна, за да умре и любовта ми към него. Не мисля, че това ще се случи, нито го целя. Пращам му я оттук с надеждата, че по някакъв неизвестен за мен път я получава... И все пак насочвам вниманието си към живите, защото другото ме дърпа към бездната. Той ме обичаше силна, въпреки че се плашеше от силата ми. Сега аз се плаша от нея. Опитвам се да я обърна в своя полза. Понякога успявам, друг път не. В момента се старая да си върна социалния живот, който доста пострада от ПР.

delicacy, усетих още в самото начало в какво искаш да се самоубедиш ;). Не се опитвай да обясниш любовта, а я изживявай. Направи я част от живота си, просто не се хващай единствено за нея като гарант за сигурност и успех. Колкото до деперсонализацията - тя е един вид бягство от действителността, а проявата й в опр превозни средства или затворени помещения е символ на страха от загубата на контрол (че не можеш да излезеш когато си поискаш, че си затворена, че друг те управлява...) Щом все още я има, може би ти е нужна, за да се разтовариш от психичното напрежение и в този смисъл не е изключено, когато изчезне напълно, дори да ти липсва  ;D

  Според мен това са по-лични теми и едва ли е удачно да стават достояние в нета.  Колкото и да са важни за вас. Най-малкото, темата е "излекувах се от ПР". Иначе от няколко дни си говорите само трите, така че най-добре ще да е да продължите на "лични".

Подкрепям,Ема!Направо "окупирахте" темата.Заприлича на турски сериал.Все едно и също дъвчете,и постовете ви са толкова дълги и безмислени ,че направо нямам  нерви да ви чета,пък и с нищо не ни помагате.Скорпи, ти изобщо защо пишеш в тази тема,след като си по зле и от нас?Ти първо на себе си помогни после давай акъл на другите.

Ами може би ако бяхте прочели малко по-горе, щяхте да видите хора, на които съм помогнала и искат да чуват мнението ми. Аз не държа да ме четете изобщо. Разбирам, че предпочитате да се фокусирате върху симптомите си, вместо да потърсите разрешението им, както и причините за появата им. Колкото до състоянието ми, аз съм все по-добре, благодарение на себе си, но и на точно тази тема, автор на която все пак е Радостина и разказа й за перипетиите, през които тя самата е минала. Имаме уникалния шанс да черпим наготово от личния й опит - в хода на тези разговори много от нас, включително delicacy, решиха важни за тях проблеми. В текста на Радостина М. също така има много лични неща, изложени от нея, в името на оздравяването на такива като нас. Изрично бях помолена от самата нея да участвам по-дейно и да насърчавам останалите и да отговарям на въпросите им. Но както се казва, можеш да заведеш магарето до реката, ако е жадно, но не можеш да го накараш насила да пие вода. Затова оттук нататък, който смята, че съм му полезна, може да се свърже с мен чрез лична бележка в този форум. На останалите - успех в справянето с ПР.

П. С. Между другото, поне 2-3 пъти споменах за една техника, която отскоро използвам, но дава бързи резултати (ТЕС) - интересно как така никой не се поинтересува какво представлява?

-

Скорпи,запозната съм с ТЕС,медитации,и всякаква позитивна литература.Мислиш ли ,че за 13г. не съм опитвала какво ли не?С чиста съвест мога да кажа,че бях "излекувана" цели 8г. Живеех нормален живот,без страх,без паника,без лекарства! След смъртта на любим и много скъп за мен човек направих рецидив.Толкова болка не бях изпитвала никога :'(!Ти си го преживяла скоро,знаеш какво е!  И  според теб съм се фокусирала върху симптомите си и не търся разрешение?Мислиш ,че ми харесва да треперя,да изтръпвам и да ми е лошо ли?Това са вегетативни симптоми,просто тялото си реагира.Знам,че ще се справя и този път! И ми е по интересно когато пишеш ти как се чувстваш,пиши повече за себе си ,нека да разберат хората,как протича една твоя криза,как се справяш,какво пиеш.Мисля,че това ще е от полза за всички!

Предлагам ви да започнете от това:
Какви са причините за ПР. Мнения, хипотези, опит ...

   Скорпи, тази тема се превърна в театър. Радостина те е помолила да помагаш, ти изпълняваш на 6 задачата, но виждаш, че останахте само вие. Какъв  смисъла има това? Упражнявате се в литературно писане, в дълги постове.  Личен опит-да, но аз пак ще кажа, че това, че си се излекувал, не те прави лечител автоматично. Ти си  с паника от 5 месеца, на 25 години си и  се явяваш цар на справянето с ПР. Тук има и хора  доста по-възрастни от теб и с повече опит в паниката от теб, но не заливат нета с думи , както  го правите вие с Радостина. Защото едно е да се събудиш през нощта с паника, да гледаш как децата ти спят и си мислиш, че ще ги оставиш сирачета. Или да трепериш  и да се чудиш дали е от паниката или от лекарството, което  трябва да ти помага. Друго е да си свободен, да няма никой след теб, да не се налага да ходиш на работа, да седиш в нета и да даваш съвети.
  Всъщност много хора се справят с ПР без нет, без съвети и без чужда помощ. Те не са по-малко добри или борбени от вас или мен.
  Все повече тази тема ми прилича на изява на някой да си подхранва Егото и да се чувства важен и полезен в своите очи. Това, разбира се, не е  лошо, но досажда.


  А за магарето и водата си права. Но никой не те кара да водиш магарета на водата ;)

Скъпа Mari, започнах тази тема, за да ви предложа начини да преодолеете пристъпите си на паника, без да взимате лекарства и да ходите на терапевт. Направих го, не защото ги отричам, а защото аз се справих точно така. И не съм единствената. Изложих ви доста техники (холистични, съчетаващи множество подходи), които можете да практикувате сами в къщи. Малко хора обаче споделят резултати или се интересуват от конкретни разяснения, което ми говори, че малко хора ги прилагат на практика и са постоянни. Разполагам с още много техники, ако някой е направил изброените и търси повече. ПР е нещо, към което трябва да се подходи от всички страни, комплексно. Само едно нещо няма да помогне. Нито две.

Затова, Mari, преди да казваш пред всички, че нищо не ти действа, и да ги обезкуражаваш, сподели, моля те какво точно практикуваш в ежедневието си, за да преодолееш трайно паническото си разстройство? Но не какво си правила през годините и си го сменяла бързо, а кое е останало трайно? Както и - кои са нещата, които ти е трудно да преодолееш и защо. Разбирам спадовете в мотивацията и неимоверната сила, която се изисква, за да се самосъградиш наново, но има начин да използваш именно този яд и това, че ти е писнало, за да промениш всичко, което ти пречи отведнъж.

Кажи ми:
с какво се храниш обичайно,
колко често спортуваш,
научи ли се да медитираш и да достигаш до дълбоко спокойствие по време на медитация,
да обичаш себе си и да се грижиш за себе си с уважение и обич,
прости ли на всички, които са те обидили в миналото,
намери ли първопричината на страха си,
как работиш с нея,
сприятели ли се със страха,
научи ли се да благодариш за всичко, което имаш (защото имаш повече, отколкото нямаш),
опитваш ли да трансформираш негативните мисли и да виждаш ако не в повечето време, то поне в половината от времето си красотата на живота,
изгради ли си специално отношение към живота, започна ли да обръщаш внимание на дребните неща - можеш ли да усетиш галенето на въздуха по бузите си, да вдъхнеш аромата на цвете, да потопиш краката си във вода и да изпиташ удоволствие,
и не на последно място - как работиш с болката, която казваш, че усещаш така силно?

Или, извинявай за прямостта, но просто разчиташ да вземеш хапче и един ден всичко да се оправи с магическа пръчка, а ти да продължиш да я караш постарому? С четене само също не се получават нещата. Нито с надеждата, че един ден ще откриеш някой или нещо, което ще те измъкне. Защото нещата са много и всички са дълбоко вътре в теб, преплетени. И когато ги разплиташ, боли.  

В теб обаче е и Силата да се справиш. Ти можеш да се справиш сама. Но просто трябва да правиш ежедневно целенасочени техники, които си подбрала лично за твоя случай и да имаш търпението и упоритостта да ги правиш, докато не изчистят всичко ненужно от теб. Именно затова помолих Scorpi да пише, въпреки че още не се е справила. Тя има изключителна сила на Духа, борбеност и хъс (които исках да ви предаде), и ще се справи със сигурност. Не само, че ще се справи, но ще извлече и ползи от това си състояние. Delicacy, беше другият човек, който живо се интересуваше как точно да прилага практиките. Благодарение на това успя да се справи с това, което най-много я притесняваше. Ако продължава да се интересува живо, така както го прави (и затова обсъждаме тук нейния случай), ще изчисти и останалите неща. А когато изчистиш нещо в себе си по този начин, то е завинаги. Не се връща. Защото си го постигнал сам веднъж и ако се върне, пак ще го постигнеш втори път с лекота. Преди време ти сама призна, че преди 8 години не си се справила съвсем сама, а просто нещо хубаво се е случило в живота ти, което е заглушило страха. Сега той отново е отпушен, защото е стоял в теб, не си го била изчистила.

Аз знам колко ви е трудно и сте обезверени, но знам и че това е Пътят. И ако някой се чувства зле, по-добре да го сподели, за да го обсъдим, вместо да напада единствените хора, които съвсем безплатно, доброволно и безвъзмездно, лишавайки се от личното си време, се опитват да ви съдействат.

И нека не забравяме, че всеки, минал през ПР е дълбоко чувствителна и творческа натура, да запазим добрия тон и бъдем по-деликатни един към друг.

Прегръщам те, Mari. Всичко е в теб.

Ema, досега се въздържах да отговарям на открито враждебните ти коментари, защото предполагам, че има защо да си толкова агресивна и да отказваш да работиш самостоятелно по себе си. Сега обаче искам да те помоля, ако темата не ти допада, да не я посещаваш.

Мога да опровергая всичките ти хипотези и индиректни намеци, защото са дълбоко грешни, но не съм намерила смисъл да го правя, най-малкото защото не са ми отправени директно. Само едно нещо ще ти кажа - Его не се ласкае, докато пишеш под псевдоним. Но пък е много лесно да се конфронтираш скрито, нали? Бъди доблестна, пиши ми на лично съобщение, представи се с истинското си име и ми задай директно всичките си въпроси и отправени съмнения, и аз ще ти отговоря по същия начин.

 ;) :D

" ...намери ли първопричината на страха си,
как работиш с нея..."

Това наистина ми направи впечатление, от целия разказ. Кажете ми какво беше откритието, до което стигнахте? Каква е вашата първопричина? Не говоря за отключващият фактор, а за първопричината. Обикновено тя е само една и се побира в едно изречение.

П.С: Много се притеснявам, когато някой пише думата "сила" с главна буква. Това е много сектанско. Няма сила с главна буква. Тя си е нормална дума и се пише нормално - сила. Същото се отнася и за думата "истина".

Една от причините да НЕ посещавам и да НЕ се регистрирам в другите форуми за ПР бе това, в което се превръщат темите - цялата агресия се изсипва там, хората вместо да си помагат един друг, се обвиняват и се заяждат. А идеята е поне виртуално да има място, в което да се чувстваш спокоен, разбран и сигурен. Направих изключение единствено в ТОЗИ форум именно заради тази тема и то конкретно заради разказа на Радостина, който ще е в главата ми до края на живота ми по всяка вероятност. Аз ще продължа да контактувам с нея, както и с всички други, които желаят това със или без регистрацията си тук. Който желае личен контакт с мен, вече ме познава лично с истинското ми име и самоличност и ме търси всекидневно. Който ме е съдил без да познава ситуацията ми и дали съм принудена да работя, при какви условия живея и за кого ми се налага да се грижа или не ми се налага, като ми завира дългогодишния си опит в НЕСПРАВЯНЕТО с ПР в лицето, още дълго ще кисне тук без резултат.
Mari, виждам, че въпреки всичко си добронамерена и може би си се почувствала изолирана от разговора или засегната от нещо. Или си имала някакви други причини, но все пак продължаваш да говориш с мен - затова ако желаеш, можем да продължим на лични. Останалото, което се изсипа по мой адрес, просто не искам да го коментирам.
Фактът, че бях засипана с лични бележки и молби да НЕ спирам да пиша тук от хора, на които съм им била полезна малко след последните мнения, сам говори за себе си и поне ми показа, че не съм си загубила напразно времето. 
Колкото до писането с главни и малки букви, като редактор (защото това е моята професия - както виждате, не е тайна) ще кажа, че съгласно правописните норми в българския език определена дума може да бъде написана с главна буква, за да бъде подсилено нейното значение и това се учи по литература още в училище. В никой правописен речник обаче няма определение, че това е сектантско ;D

Така е права си :)
Идеята идва от думата Бог, която се пише винаги с главна буква. Та много "видни" оратори натъртват думи като сила, истина, път, и т.н. за да кажат косвено, че това е единствената вярна, правилна и истинска интерпретация на силата и останалите думи, и друга няма. А то не е така, но създава такова впечатление на лесновнушаемите хора.

Както в този така и в други форуми комуникацията е винаги и изцяло двутипна: или страдащите се "прегръщат" с постовете си, или се мразят открито, че не се "прегръщат" с постовете си. А де? Какъв е извода?  :) Говоря за форуми с ПР насоченост. Ако някой успее да прескочи собствените си съпротиви може и да отговори правилно.

Вие ни кажете извода, нали сте терапевт ;D
Интересно ми беше защо замлъкнахте, когато започнахме да търсим първопричините... сигурна съм, че виждате мн неща, които премълчавате. Радостина се опитва да ни даде насоки и техники, които при някои конкретни хора вече са дали резултат. На мен ми даде най-вече мотивацията да работя върху промяната си. Това никой терапевт не направи. Кажете ми колко бивши ПР-страдащи познавате, които правят този жест към останалите? За нея и цялата дума СИЛА да се изпише с големи букви, пак няма да е достатъчно. Не обичам да се кланям и да имам идоли, нямам "ГУРУ", но не мога да не съм благодарна на човек, който ми е дал толкова много. Надявам се и аз да съм била полезна на някого. Давам един последен съвет: не се предоверявайте на всеки, който ви предлага решение на проблема ви и не го търсете извън себе си. Просто там няма да го намерите. Нито ви прегръщам, нито се сърдя, че не ме прегръщате.  ;D Само пожелавам успех :D

Радостина М,никъде не съм писала,че нищо не ми действа,и не съм обезкуражавала другите.Къде го прочете това?
Сега ще отговоря на въпросите ти!

Храня се здравословно-плодове ,зеленчуци,пиле,риба,не пия газирани напитки,хапвам само черен шоколад,пия много вода,не ям пържени и мазни храни,пия безкофеиново кафе с мляко.

Не спортувам,но постоянно съм в движение.

Правя медитации,но не постоянно .

Грижа се за себе си,винаги изглеждам добре-с прическа,маникюр,лек грим,обличам се стилно.Но не го правя,защото така трябва,а защото така го усещам.

Простила съм на всички,макар и след време.

Първопричината за страха? ???-мисля ,че когато загубя някого!

Опитвам се да я приема като нещо нормално и да се примиря с това.

Не сме първи приятели със страха(все пак нормалните хора изпитват страх),но преодолях доста неща от които се страхувах.

Определено съм благодарна за това което имам,и благодаря на Господ,че го имам.

Трансформирам негативнивните мисли в позитивни,и виждам красотата на живота.

Радвам се на дребните неща.

Болката постепенно я преодолях,наложих си да мисля,че нищо не е вечно.Един се ражда,друг умира.

Относно хапчето-въобще не разчитам на него! Знам,че ако аз не си помогна никой няма да го направи вместо мен.

Радостина, не изпитвам необходимост да ти пиша на лични. Това ми прилича на пубертетските истории пред дискотеките - „излез отвън да се разберем като мъже”.Справила съм се с ПР посредством психотерапия и съм добре. Влизам тук за да видя кой как се е излекувал.
В началото наистина ми беше интересно, но темата се превърна в „интимно” или „моите сполуки и неуспехи в любовта”.
  Не разбирам защо приемаш различното   мнение за враждебност  и конфронтация. Нека не забравяме, че това е форум, всеки може да влиза  и да изказва мнение. Това, че ти си отворила темата, може би за теб означава, че трябва само ти да пишеш.... Ако държиш да няма различно от твоето мнение, вероятно има други начини и места за това.
  Всъщност ти не си ме разбрала. Никога не съм казвала, че това, за което ти говориш, е лошо или неправилно. Напротив, аз знам, че това е добро. Но това не е единствения път. При това е право на избор. Оказва се, че всеки, който не го прави по твоя начин, е на грешен път. Не се вземай толкова на сериозно. Хората с Пр се справят с живота и предизвикателствата му. Така че могат и начина за справяне с паниката да намерят. Достатъчно е, че сподели  своя начин. Нека оставим и другите „да говорят”.

"Вие ни кажете извода, нали сте терапевт "

И какво като съм терапевт?  :) Няма да имате никаква полза от изводи, които ще излязат от моята уста. Много погрешно е да се мисли, че някой знае отговорите с главно О и другите просто следвайки неговите съвети ще стигнат до същите отговори. Така се обезличава уникалната личност на всеки един, който има уникални страхове и уникални преживявания. Никога не могат да бъдат сложени под общ знаменател. Имаше една поговорка  " ... това, което помага на хлебаря може да убие обущаря". Схеми, съвети и стъпки, по които трябва да се мине за всеки са уникално различни.  За това винаги ми е било интересно, каква ли е нуждата на някой да има последователи, които да тръгнат по неговите стъпки. Може би това разсейва съмнениято които той самия има, че е на прав път, или че е успял. И така - повече последователи - по-малко съмнения.
ПР се лекува с психотерапия. Резултата е винаги на лице. Няма вариант, при който някой да не се оправи ако работи със себе си психотерапевтично. Въпреки всичко се прокрадва мнението, че ПР е нелечимо и е някакво чудо, когато някой го преодолее. Много е важно, според това което чета "човек сам да се оправи". Всички опити и усилия са насочени натам /защо ли  :)/.
Айнщайн е казал: "Не е възможно същият начин на мислене, който е създал проблем, да го реши." В психотерапията това се нарича подкрепяне на съпротивата за справяне с проблема. Българският фолклор е много богат с бисери от темата: "през девет кладенеца от десетия носи вода". Ако човек се опитва да се справя сам, той несъзнателно поддържа статуквото, саботира оправянето си.
Проблема изобщо е сериозен, защото вторичната печалба от ПР е голяма и е много страшно ако се отнеме. В един случай моя пациентка за една седмица успя да превърне много болезнено свое преживяване на ревност към мъжа се в нещо, което не и създаваше никакви проблеми. Нещо повече - това, че имаше извънбрачна връзка не я нараняваше вече. Много удобно за нея. Ревността и изчезна, все едно някой я оперира. Естествено зачестиха паническите атаки. Но връзката между тази ревност и ПА беше така скъсана, че трябваха месеци за да се осъзнае.  След което се осъзнаха и други "оперирани" тежки преживявания, които бяха най-накрая адекватно преживяни в терапевтична обстановка и нямаше нужда да "дебнат в засада" и да напомнят за себе си със всичките ПА. На всичко отгоре тя успя да разбере и защо по този начин преработва тежките си преживявания, а не по някакъв друг, разбра кога и как се е научила на това.

Интересна дискусия се е заформила. Всеки има право на мнение. Ще кажа само ,че хората сме различни и точно този тип взаимодествие, което аз имам с Радостина, ми помага много.Скорпи, също има големи попадения, който попадения са  в целта и си казваш, да бе, как не съм се сетил досега. Казвате, че темата била "Излекувах се от ПР", да така е, но нима нашите вътрешни пробелми не са част от лечението, нима любовта, която изпитваме, или не изпитваме, не е част от нашия проблем, наречен ПР? Според мен не трябва да има ограничение на темите, защото има хора, които се притесняват да споделят и оприличавайки се с наш проблем, те разбира по-добре себе си. Имаме нужда от вясакви гледни точки, мнения на хора, които са се справили с проблема и мнения на хора, които се борят с него, имаме нужда от подкрепа и разбиране, което често не получаваме от хората около нас. Харесва ми Мари, че успя бързо да даде отговори на важни въпроси, сигурна съм, че това по някакъв начин й е помогнало. И следващия път, когато почувства симптом, ще може да си отговори, какво го е пердизвикало. Така стана при мен. Сега като усетя тревожност, обикновено знам причината и вяравйте ми страхът спира до този момент, защото зная, че не го предизвиква нещо неизвестно, а да речем, че го е предизвикала моментната ми несигурност, чувство за малоценност или колебание. Повяравйте ми това дава голяма самоувереност, и лека полека започваш да се връщаш в нормалиня си ритъм на живот.

Г-н психолог, първопричината ми беше страхът от смъртта, който имах от дете. За три години практики по личностно развитие (personal devolement, ако сте посещавали развитите страни от 30 години насам, може би сте чували, психологията е мнооого малка част от него), аз вече не само, че нямам такъв страх, но и всички останали се стопиха.
Но... живеем във времена, в които ако говориш за Обич и Сила, нещо не си в ред, а после се питаме защо сме нещастни и фрустрирани.
Всеки възприема от написаното само това, което носи в себе си.

Ако стоиш върху купчина злато, но все търсиш някъде другаде и ревеш, че си беден, никой не може да ти помогне.
При тази ситуация, и Господ да слезе, за да ти предложи помощ, ще го обявиш, че е сектант, особено ако е с дълга бяла брада.

Поклон пред личния път на всеки. Всеки има точно това, което носи в душата си

Изцяло съм съгласен с вас.  Само искам да ви поправя, че personal devolement е модерното наименование на старомодната психотерапия с леки изменения като сетинг и много изменения като резултат (за съжаление отрицателен), за да може да се практикува от не толкова обучени треньори, или коучове, вместо от терапевти. Използват се смесица от похвати от психология, психотерапия и други техники. Няма как психологията да е част от personal devolement. Тя не е част от нищо, защото е самостоятелна наука.

Страха от смъртта е винаги един много неясен и трудно съзнаван страх. Той винаги минавва през много метаморфози. Един се страхува да не падне от високо, друг се страхува да лети със самолети. Всичко това е страх от смърта. Защо хората с ПР се страхуват от смъртта точно по този начин? Какво, още от деца се случва с тях за да отгледат този страх у себе си? Кои са ситуациите, в които той се появява? Може ли да кажем, че за всеки историята на страха от смъртта е една и съща? И ако не е, как тогава да използват едни и същи стъпки, за да осъзнаят проблематиката си при положение че биографията, причините, актуалния отключващ конфликт, времето прекарано в това състояние и тежестта са различни за всеки ?
Задавам ви тези въпроси, защото вашите отговори ще са полезни, тъй като сте работила с личността си и нейното развитие.

Страхът от смъртта не се преодолява, когато разбереш кога се е породил, кога се проявява, каква е личната ти история, биографията ти и актуалният отключващ конфликт. Да, можеш да го проследиш така и да го откриеш, че го има в теб. Но разбирайки всичко това, той продължава да стои в теб, защото ти неизменно ще умреш един ден. Ето тук надскачаме психологията и попадаме в сферата на личностното развитие, което обхваща не само нея, но и духовните знания за Бог и произхода на света, които се преплитат със съвременните научни открития междувпрочем и всички хора, работещи в сферата на personal development са всестранно развити личности, които съчетават знания от различни области, а не “необучени коучове”, както ги наричате. И точно енергията на обичта, благодарността, прошката, молитвата, вярата, медитацията и т.н. и т.н. все неща, за които съм писала в първите 20 страници от тази тема, лекуват душата ти, защото я насищат с друга енергия и я извеждат на едно ново ниво на осъзнаване на действителността, което надскача в пъти психологията (чието значение не подценявам, държа да уточня).

Има и нещо друго – че в основата на ПР може да стои или страха от смъртта, или нещо, което стои на 2-3% различен фокус на възприятието, все така дълбоко, но с което се работи по същия начин. Ще ви оставя обаче сам да го откриете...

"Да, можеш да го проследиш така и да го откриеш, че го има в теб. Но разбирайки всичко това, той продължава да стои в теб, защото ти неизменно ще умреш един ден."

Няма нищо по-естествено от страха от смъртта. Защо обаче при ПР този страх се изпитва без да има реална опасност, заплаха за живота? Защо въпреки знанието че няма такава реална опасност пак се изпитва?

Сега разбирам за какво личностно развитие говорите. С риск отново да ви засегна, ще ви кажа че няма развита страна по света, в която ПР да се лекува с "личностно развитие" отвъд психологията и психотерапията. Виждам, че доста смесвате понятията. Вие искате да се отървете от страха от смъртта? За да се случи това трябва да се отървете и от смъртта. Но в реалността това е невъзможно. Тук в този момент човешката фантазия винаги е била много услужлива - религии, вярвания, задгобен живот и видиш ли смърт няма. Вие не сте преживяла страха от смъртта, а сте избягала от него. До някъде ви разбирам, защото точно това ви е помогнало по някакъв начин. Бихте могла да извървите и по-кратък път към вашето излекуване все пак - традиционния.
Аз доста често казвам на моите пациенти в определен етап от терапията да спортуват, да ходят на йога, но в точно опредлен терапевтичен контекст. Терапията не изключва нищо.

" ... но и духовните знания за Бог и произхода на света, които се преплитат със съвременните научни открития ..."

Точно за това преплитане ви говоря. Пълна шарлатания. Няма такова нещо, като преплитане на наука и религия.
Няма допирна точка между факти и вярвания. Голяма грешка. Вярата в Бог /какво е Бог, какво е определението за Бог?/ е едно, а науката е друго. Едното работи с факти, а другото с вярвания.

Какво стои в основата на ПР е ясно. Науката отдавна го е доказала. Това не е загадка, или догатка, която да се интерпретира от всеки по различен начин. Това просто е факт. Какъв е пътя за успешно лечение също не е загадка, мистерия и т.н.
Аз се възхищавам на вашите вярвания в Бог /както и да се нарича той за вас/ и за произхода на света. Когато обаче изисквате да има последователи след вас не става ли малко, като нова религия?

Ето един много хубав линк:
http://www.psihichnozdrave.com/downloads/downloads_upload/Anxiety-GIP.pdf

Наистина един хубав линк на един добър психиатър - първият, при когото отидох с този проблем. Само дето той е доста далеч от Вашите убеждения за пътя към "оздравяването"... а освен това предписва и лекарства, най-често комбинация от бензодиазепин с АД.  ;)

-

DG, не разбирам защо се обръщаш към мен. Нещо си се объркала.
Никъде в постовете ми няма да намериш да пиша, че трябва да се пият лекарства. Винаги съм казвала, че за мен правилният подход е  психотерапията, но не и лекарства.
 

Линка го дадох, защото добре и с прости думи е обяснено кое какво и как се лекува. Психиатъра даже и не го познавам.  Естествено, че за ПР лечението е прихотерапия. Това важи за всички психични разстройства, които не са психотични.

-

Много е трудно да се диагностицирате сама. Ако имате наистина БАР/биполярно афективно разстройство/, с медитация няма да стане. Няй-вероятно нямате такова.

DG, недей се диагностицира сама така (нали знаеш, че и това е симптом на ПР) ;)
Ако искаш да си уточниш диагнозата, наистина ще ти е нужен специалист. Дори психиатър шизофреник не би могъл сам да си постави диагноза. Но по принцип ако си мислиш дали си луда, най-често не си ;D


Това повече ми прилича на нервно-лингвистично програмиране.  ;)

-

-

В този случай е по-важно самовнушението.  На подобен принцип работят и врачките. Затова някои са "много добри", защото някой им е повярвал до степен на сугестия. Дори лекарствата активират определени механизми в организма, а не лекуват сами по себе си. Психотерапията е на същият принцип - помощта не идва от вън, от терапевта, а от вътре от самия пациент.
Между другото терапията не изключва нищо - религия, медитации и други спомагателни дейности. Ако терапевта обаче започне да прави терапия чрез тях - лоша работа.

-

-

Проблема е, че е ефекта е краткотраен и много скоро се завръща старото оплакване.

здравей DG !Права си за годините но когато ми е зле се чувствам на 1000 г.Моите симптоми са като на всички тук -премаляване слабост и разтреперване на крака ръце стомах глава заедно със световъртеж и сърцебиене страх че всеки момент ще се срина на земята.Паниката ме сграбчва и край в главата ми е един ОГРОМЕН УЖАС .Около мен всичко става нереално и единствената мисъл в главата ми е че трябва бързо да се прибирам.С всяка стъпка която ме приближава към дома започва едно слабо успокояване че страшното е приминало и така успявам да се прибера.От вратата се хвърлям на леглото наревавам се и след 15 мин. се подобрявам.Има дни когато съм добре но те са малко и са изпълнени с очакване на следващата криза и тя не закъснява.Нямам сили и желание за нищо с огромни усилия се справям с елементарните домакински грижи защото не съм сама.Само аз си знам през какъв кошмар преминават дните ми а днес сутринта мъжът ми направи забележка  че огледалото в банята било напръскано от душа - погледнах го и си казах на ум ....боже да ти имам проблема.

-

-

-

DG, ти разгледа ли сайта който Скорпи изпрати? Жив цирк сме! ;D Стана ми смешно как изглеждаме.Те затова не ни взимат на сериозно и не ни вярват! Аз като съм в криза вече казвам: "Пак ме хванаха лудите" ;D, и чакам да си тръгнат! А преди: "Умирам ,Господи какво ми стана пак"? И паниката беше на лице.Така ,че права си за това!

Мари, супер! Това би трябвало да намали кризите или поне неприятните усещания по време на тях. Аз доста подробно изчетох всичко, което беше на английски в този сайт и мн добре беше обяснено как страхът се "разтваря", когато променим отношението си към него.  ;)
Впрочем, не ни ли го казаха тука по-рано ;D :D

Вижте какво прочетох....
"Мъж пътува в автобус към работата. Стои, един такъв набръчкан, и ... си мисли: "Животът е лайнян, жена ми е мръсница, хората наоколо са користни гадове..." Отзад стои ангелче с тефтерче и записва : "Животът е лайнян, жена ми е мръсница, хората наоколо са користни гадове.... Странно, пак същото... както вчера и завчера... Е кво пък, щом си го поръчва така,.. трябва да се изпълнява". "
Доста истина има в това.. ::)

Това е вярно! Когато човек мисли негативно сам предизвиква злото.Силата на мисълта трябва винаги да е с положителен заряд-така човек прочиства съзнанието си!Всяка  съзнателна мисъл,всяка изречена дума с добър заряд прави личността силна и устойчива към проблемите и превратностите на съдбата.Обратно -всичко ,наситено с лоша емоция и енергия,омърсява и поврежда преди всичко своя приносител!Сам човек не си дава сметка,че той стои в дъното на повечето си проблеми,като привлича неприятноститите като магнит със своя песимизъм. Но тази "диагноза" не е неизлечима! Природата е незаменим съюзник в борбата с песимизма-една разходка осезаемо повдига духа и помага на човек да се усети с унисон с околната среда.

 Всяка негативна мисъл разболява! Мисълта е подбудителят,първопричината на всяко човешко действие. Задайте си въпроса дали от лошо семе може да поникне красиво цвете? ??? .

Затова ,за да се чувства здрав и щастлив, човек трябва да мисли позитивно и да извиква в съзнанието си светли и хармонични мисли!

То ангелчето с тефтерчето си записва! ;)

Здравейте! Аз съм добре, чета внимателно всичко, което пишете. И ми дойде една мисъл в главата. Всъщност, не е ли устройството на  нервната ни система виновник за тези наши страдания? Разбира се, че поведението ни , близките и живота около нас имат значение за нашето страдание,  но поведението ни не се ли формира и на базата на това, какво може да "върши" нашата нервна система и какво не? Липсата на концентрация по рождение не ни ли прави по нервни, избухливи и не дотам услужливи в житейските ни контакти?  Не е ли природата тази, която ни е заложила тези "изненади" в тялото  и ни гледа сеира от страни как ще успеем да се приспособим към тях в живота? И когато не успеем да се приспособим да избухва паниката и страха? Ще ми бъде много интересно да разбера и вашите мнения по тези въпроси. С нетърпение ги чакам. :-*

" Липсата на концентрация по рождение ..."

Няма такова понятие. Концентрацията се появява по необходимост. Защото така "трябва" за да живеем в обществото. Едно дете трябва да внимава, когато ......, защото иначе ..... Заложените компоненти биха могли да се смятат по-скоро, за някаква предразположеност, която може да се развие или не, но отново благодарение на преживелищния опит.

Това не е по рождение, а е обусловено от опита в ранното детство т.е. следствието /трудна концентрация/ си има причина и има връзка между тях -  причинно-следствена. Това е в случай, че няма някаква друга органична причина за състоянието.

delicacy, здравей, радвам се, че си добре!
Типът висша нервна дейност се унаследява, вродена е и остава една и съща през целия живот. Тя наистина има важна роля, но не можем всичко да приписваме изцяло на нея и едва ли не да се смятаме за обречени. Липсата на концентрация в детската възраст се дължи на други фактори (напр. хиперактивност с дефицит на вниманието...) Разбира се, тази хиперактивност може да продължи да се проявява и при възрастните, когато "симптомите" й са доста по-дискретни. Обаче това е състояние, различно от ПР. При хиперактивните деца има проблем с концентрацията, поради липса на определени вещества в организма (най-вече) - DHA киселина. Почти невъзможно става на такова дете да стои мирно на едно място, да фокусира вниманието си върху игра, урок или каквото и да е друго, бързо губи интерес и има проблеми с обучението и дисциплината.
При ПР пречка за концентрацията е тревожността - просто тя прекалено ангажира вниманието ти, за да успееш да се фокусираш и върху нещо друго. Единственото, за което можеш да "обвиняваш" нервната си система е по-лесната й възбудимост, но това понякога си има и добрите страни ;D Просто прагът на търпимост е по-нисък. Така или иначе по-добре е да приемеш това, което си, вместо да му се съпротивляваш. Тогава от негативите може да се извлекат и ползи. ;)

Здравей, skorpi! Точно за това ми беше думата - за хиперактивността и хипоактивността. Нали някои хора се раждат с недостатъчна подкрепа на винманието - липсват им химически вещества в мозъка.  t.todorov, може би не ме е разбрал или по-точно, аз не се изразих правилно като казах липса на концентрация по рождение. Та, думата ми е, при такава невъзможност за концентрация, някои хора се натоварват изключително много и напрягайки се те могат да изпаднат в деперсонализация /зная го от личен опит/. Хванах и хронологията на нещата, поредността на симптомите и сега не се плаша от тях. Има ги симптомите, но те ме плашат, приемам ги като обикновен сърбеж по ръката - да речем, но преди изпитвах ПА от тях. Плашех се много, че могат да ми навредят и получавах пристъп на паника. Затова си мисля, че и самата нервна система и даденостите на психиката по рождение, могат да влияят на нашето състояние, освен събитията в живота ни.

Аз ще насоча в малко по-различна посока. В психологията всяка проблематика си има определени "маркери" с които по лесно да бъде разпозната. От направените изследвания фактите до момента са доста съществени маркери:

1. Боледуващите мъже към жени от ПР са 1- 4  маркер 1

2. Психотерапията помага на 90% от тях /другите 10% са я прекъснали/ маркер 2

3. ПА се появяват най-често в следобедните часове между 16-19ч. маркер 3

4. Имало е строго , вторично възпитание /вторично означава високи изисквания за спазване на правила, норми, строгост, хладност и липса на откликване на емоционалните нужди на детето в степен, от която то се нуждае/. маркер 4

Маркерите, които са факти, показват доста голяма част от картината на ПР. Опитайте да отговорите, защо ли са такива резултатите и как това помага за обяснението на ПР.
Какво показват резултатите от тези маркери?

Според мен маркер 1 и маркер 4 са свързани, тъй като жените винаги са билия "слабия пол" и като такъв са понасяли много повече ограничения, включително в сексуалния си живот (трябвало е години наред да потискат желанията си и да ги "хвърлят" в подсъзнанието, докато не избухнат обратно вече дискретно цензурирани като "симптоми" на някаква "болест")... В  някои култури все още е така. В един или друг смисъл навсякъде продължава да си действа тази "цензура"... която не важи за мъжете. От друга страна стремежът за приравняване с мъжкия пол води до постоянното изтъкване на някаква съревноваваща сила, което си е доста изтощително. Да вземем и още 1 фактор под внимание: хормоналната система на жената. Колкото и да се опитва да бъде мъж, тя просто не е. Физически не е. Устроена е по друг начин. Бременността и раждането променят рязко съотношението на хормоните й, което естествено се отразява и на психическото й състояние... Жената като цяло за много повече неща се тревожи.
Маркер 3 - ПА в следобедните часове се появява, защото кръвното налягане тогава е най-ниско, както и тонусът, организмът се настройва за режим "почивка", като всички процеси се забавят... това променя и нивата на хормоните, което влияе върху настроението и тревожността. Ако тези промени ни изплашат, получаваме ПА.
Колкото до възпитанието - строгото авторитарно възпитание, както и свръхлибералното обаче са еднакво вредни за личността на детето. И в двата случая това не е адекватната грижа, от която се нуждае. При авторитарното страхът от наказания/санкции е основен принцип, върху който гради поведението си, но дори като възрастен, то продължава да го следва. Доста натоварващо е това. Свръхлибералното отношение пък обърква детето и го кара да се чувства изоставено (неглижирано) от родителите си, не достатъчно обичано и сигурно, което отново провокира тревожност. Горе-долу от привързаността на детето към родителите (типа привързаност най-вече с майката) зависи увереността му занапред като зряла личност. Тези неща започват още ПРЕДИ раждането - не знам дали за някого това е изненада. Затова бременните трябва да избягват стреса както през  бременността, така и по време, а и след самото раждане. Затова пъпната връв се реже, когато спре да пулсира, а много майки избират водно асистирано раждане с по-малко медицински интервенции, затова и е толкова важно бебето да бъде поставено възможно най-скоро (поне в близкия 1 час след раждането) на гърда, да почувства ритъма на сърцето на майката, под което се е намирало толкова време... ако нещата започнат още оттам (защото погрешно си мислим, че бебетата нищо не помнят - клетките им пазят информацията, нищо не се губи), ще има по-малко стрес и по-малко тревожност. Детето ще се чувства уверено и сигурно и ще се справя адекватно в напрегнати ситуации... но ние действаме по обратния път. Лекуваме последиците от това, което изброих. А те ни преследват много след като вече сме пораснали.

Напълно съм съгласен с направения обзор. Каква е обаче ползата от тези разсъждения? Как практически би могло да се помогне на хората страдащи от ПР благодарение на този обзор? С кое да се работи? С причините или със следствието?

Скорпи, 6! Нещата, които описваш ги чувствам по подобен начин. Потиснатата женска сексуалност, ограничения на женската същност - според мен също оказват влияние на маркер 1 и 4 при жените.
Ние, жените сме възпитавани да не показваме открито желанията си, защото това плаши мъжете /въпреки че те не си го признават, не съм феминистка :)/. Жената е ценена в семейството, когато тя проявява асексуалност. Момичетата още от малки са възпитавани, че сексът е нещо гадно и не трябва да му се отдава първоспенено значение. Подтискането на тази енергия, формира страховете при повечето жени. Според мен и при мъжете, които страдат от ПР, също има потискане. Познавам мъж с ПР, които твърди, че сексът е с цел възпроизводство на рода  и освен вагинален, друг вид оргазъм е престъпен и неморален.

Що се отанся до маркер 3, съгласна съм ,че психотерапията е един от основните методи за справяне с ПР.
А за маркер 4 - тонусът на организма рязко спада, чувстваме се напрегнати и изморени - паниката стартира. В интерес на истината първата ми ПА е в тези часове, както и най-силните ПА, които съм преживявала, също.  

Според мен, трябва да се работи и с двете, за да осъзнае човек какво се случва с него.  Кое е нещото, което поражда симптома и как да се отнася към тях. Трябва да се работи в посока страдащият да не потиска желанията си, а да ги дефинира ясно. Това ще го направи по-уверен и озъснат в действията. Естествено, това ще породи нови проблеми с близкиту му, защото пред тях ще се изправи нов човек и е възможно те да саботират новото му поведение. И точно тук е моментът да не се отказва, а да му се помогне как да общува с другите оттук на сетне.

Съгласен съм, но и двете придадохте физическо описание на маркер 4. За всички останали започнахте да мислите по истинската причина, която може би дори не е една.
За маркер 4 може да се каже че периода 16-19ч.  най-наситен с общуване от всякакво естество. Точно по това време на практика се проявяват всички изброени от вас тревожности и изтласквания и възпитани "табута". Това е и ролята на този маркер. Да покаже, какво се случва по това време.
Добре, какво от всичко това? Кой какво иска да промени от тази картина?

" .. Трябва да се работи в посока страдащият да не потиска желанията си, а да ги дефинира ясно. Това ще го направи по-уверен и озъснат в действията. Естествено, това ще породи нови проблеми с близкиту му, защото пред тях ще се изправи нов човек .."

Много важно прозрение - че ако се занимае човек с истинската причина това ще породи проблеми, преживяването на които е много трудно. Всички симптоми отдалечат от това - поздравления за това заключение. Какво се оказва, че симптомите се явяват "покровители" на системата от взаимоотношения и помагат тя да се запази такава, каквато си е. Но защо? Ако човек стане по-уверен тази система ще се съсипе /това е преживяване през фантазията/. Ако човек се чувства сигурен обаче само в тази система ще изпитва сериозен страх ако тя се разпадне. Всеки път, когато му се иска да е по-уверен идва страха от това да не се разпадне системата и това желание за увереност се изтласква. А страхът от това да не излезе въпреки взетите мерки това желание и да дойде "краят" на системата е добре познатото ви усещане че идва вашият"край" по време на ПА.
Какво следва от това?

Аз не виждам друг начин, освен да се създаде нова система, която да замени старата. Може би започвайки да я изграждаме, тя ще измести предишната постепенно. Така, както сега се опираме на симптомите си, да можем да се опираме на някакво качество на личността ни, което е по-градивно от ПР или ПА... да освободим мозъка си от навика да се справя по този начин с желанията си... дали ако приемем желанията си, позволим им да изплуват, да ги преживяваме като нещо нормално и естествено, няма да пречупим страха си, че ще бъдем наказани за това... защо се страхуваме толкова от мнението на хората? Защо някои тук смятат, че ще бъдат излекувани и свободни от страха си, ако танцуват голи на улицата? Защо тези, които действително го правят, са по-малко луди от нас? Защо хората с по-нисък морал и дисциплина, по-хаотичните, неамбициозни, безхарактерни или пасивни нямат ПР? Защото те не си поставят толкова високи изисквания. Тези, които си ги поставят, го правят най-вероятно защото са им били поставяни преди от другите - от родителите, учителите, а после и от шефовете. Страхът от провал ги прави номер 1 във всичко. Какво ще стане, ако този страх изчезне? Дали ще се провалят наистина? Дали страховете им ще се сбъднат? Обаче тук не мога да задам въпроса: ОК, аз съм била отглеждана по този начин може би още от раждането си, че и преди това. Защо тогава получавам ПР и симптомите си в някакъв конкретен момент от живота, но не и през цялото време? Нещо ме е държало настрана от тези оплаквания и не им е позволявало да се проявят, но какво?! Може би същото, което в даден момент ще се включи отново, за да си възвърна нормалния ритъм на живот...

" Аз не виждам друг начин, освен да се създаде нова система, която да замени старата. "

Да, аз често предлагам следната метафора: виждаме, че старата къща не ни харесва и искаме на нейно място да построим нова. Какво обаче не ни харесва точно във старата? Кое ни харесва и можем да ползваме? Как да я съборим? Цялата ли? Какви са основите и? Могат ли да понесат една нова къща? Ако да защо? Ако не, пак защо? Какви основи ще се наложи да сложим?. Какво ли означават пукнатините в стените /ПА  ;) /.  Как да направим така че да не се появят и в новата къща? Как ли всичко това ще се отрази на нашите близки и далечни съседи и на техните къщи?   ... и т.н

Много често точно от тази метафора се стига до момента на "строежа", на основите. Как ще отговорите на горните въпроси в духа на метафората?

Не ми харесва в старата, че не мога да се отпусна достатъчно и съм вечно на тръни, искам да съм по-импулсивна и склонна на импровизации, вместо да планирам всяко свое действие. Искам и по-малко да ми пука за мнението на другите, да си позволявам малки провали и те да не ме съсипват, да не бъде всичко на живот и смърт... искам да имам смелост да изживея нещата, които се въртят в главата ми, без да ги премислям хиляди пъти преди това. Да мога да се пускам по течението, без да се страхувам къде ще ме отведе. Основите си ги харесвам, може би искам да променя малко фасадата или ако фасадата е добра на външен вид, но знам, че подпорите не са достатъчно здрави, да направя така, че хем къщата да е устойчива, хем да е привлекателна на външен вид. Как да не се появяват и в новата къща - като живея в тази къща по съвсем нов, непознат досега начин при условия, които не допускат тази къща да стане като старата - просто поддръжката й вече ще е друга... Как ще се отрази на другите къщи не ме вълнува, но не смятам, че по някакъв начин ще им навреди промяната. Мисля, че съседите също биха останали доволни от тази нова къща - и може би точно заради това съм още в старата?! То при мен и буквално е така - условията на живот в новата ми къща в София са доста по-добри от тази квартира тука... обаче аз съм в нея. Въпреки че знам колко по-добра е другата. Да не говорим колко по-вълнуващ живот бих имала там, отколкото тук... а аз обръщам внимание на тези неща, би трябвало да избера по-хубавото. Но нещо ме задържа да не си позволя прекрасния свят, в който бих могла да живея още сега...

За "новата ми къщичка" бих отговорила така - промяната, която искам да настъпи е да стана по-динамична, да пътувам повече, да не обмислям толкова много, когато взимам важни решения. Не бих искала да съм толкова емоционална и наранима.
Може би ще ви се стори странно,че споделям толкова малко неща, но другите факти, които не харесвах в себе си, започнах да ги променям и нещата вече са в ход - станах по-открита, не се притеснявам толкова много от чуждото мнение, не тая в себе си неща, които ме измъчват.
Основните неща, които искам да променя е да не съм емоционална до такава степен и да бъда по динамична. Ще ме попитате какво ми пречи да ги напарвя още сега? Ами емоционалността сякаш ме разтоварва на моменти, а когато правя много динамични неща, чувствам умора. Ще работя и върху това, но все още търся опорни точки.

Това са истинските проблеми с които трябва да се преборите, а ПА ще ви го напомнят всеки път когато го забравите.

SKORPI:
Кое е това нещо, което  ви задържа да не си позволите прекрасния свят, в който бихте могла да жевеете още сега? Как изглежда то? Като стена, или като препядствие, колко е голямо, от кога стои там и не ви позволява да правите това, което искате?

Като прозорец е, виждам какво имам от другата страна като през стъкло, протягам ръка към него, обаче се удрям в стъклото... не мога да го докосна.  :-\
Стои там, откакто си забраних да съм щастлива след смъртта на приятеля ми.

" Стои там, откакто си забраних да съм щастлива след смъртта на приятеля ми."

Да, това е доста лично вече. Няма и помен от "маската" на жена с ПР, която е една по-характерна и която се оплаква от световъртежи и други симптоми.
Какво смятате да правите с тази забрана която сте си сложила?

t.todorov, аз отдавна не съм само симптоми ;D
Не се срамувам да покажа лицето си, скрито зад маската. Не че нямам световъртежи, обаче аз не съм само световъртеж. Не съм само жена, на която й прилошава. Аз съм и много други неща. По-значими, по-важни, по-големи от това. По-смислени. Към тях смятам да се обърна и да видя какво ще стане. Щом сама съм си сложила забрана, значи мога и сама да я премахна.  ;)
Ще счупя проклетото стъкло и ще мина от другата страна - на живота.

Стъклото освен да ви ограничава ви и пази от нещо. То не е сложено случайно от вас. Не е и случайно че е стъкло а не нещо друго.
Не го чупете, преди да разберете от какво ви пази.

Знам от какво ме пазеше преди, но сега смятам, че вече не ми е нужно... как да разбера защо още го има?

Това ще се случи тогава, когато наистина разберете от какво ви пази.
В метафората е много лесно да се счупи стъклото което ви ограничава, в реалния живот това ограничение е просто страничен проблем а истинската му функция не е да ограничава а да пази. Защо в жилищата си хората имат стъкла? Каква нужда задоволяват като ги слагат? От какво ги пазят и от какво ги ограничават?

Знаете ли, днес осъзнах, че страхът е от нещо реално. Страхът или ПА може да се появява, когато има ситуация, която наистина застрашава цялостта на организма. Още нещо, някои хора преди смъртта си изпитват панически атаки, когато усещат, че определени  системи от тялото им не работят правилно.
Може би ПА трябва да бъдат приемани като нещо нормално при някои хора, защото те са последица от физически пробелм, застрашаващ тялото.  Може би това, което казвам да звучи абсурдно, но така мисля.
Възможно е при някои хора ПА да нямат психологически поризход, а чисто физически. Възможно е, да речем хипогликемични състояния, да предизвикват ПА, за да защитят тялото и да накарат човека да вземе бързи мерки и да потърси помощ при хипогликемична криза, за да се предпази от нещастен край . Вече сериозно си мисля, че ПА освен психологически, имат и физически характер и затова те трябва да бъдат изследвани внимателно и лекувани различно при различните хора.

delicacy, може би страхът от нещо реално е бил първопричината за този пренос, който си правим впоследствие върху ситуации, които не ни застрашават. Аз първият път, когато изпитах преди години този проблем, ми се случи след прекарано тежко заболяване, което ме прикова близо месец за леглото. Много ми беше трудно отново да ходя, бях се откъснала от всякакъв вид общуване, естеството на заболяването го изискваше и много силно пострада социалния ми живот, от който никога не се бях лишавала. Преди да се случи живеех мн интензивно, учех и работех на 2 места, а през свободното време навън с приятели... след случилото се много се промених. Лека-полека с изчезването на физическите проблеми и страхът си отиде. Или поне не беше толкова интензивен, че да пречи на ежедневието ми. Докато силният стрес не го събуди с още по-голяма сила.
Не знам обаче какво се опитваш да си докажеш в момента сама на себе си като че ли... че имаш физически проблем, който провокира пристъпите? Имаш ли предвид нещо конкретно? Принципно симптомите на всяка болест са, за да предупреди човек да й обърне внимание и да вземе мерки. Какво лечение си представяш за ПР? Малко ми се струва, че се опитваш да оправдаеш кризите ;) Разбираемо е, но дали това е истината, която търсиш?

skorpi, не се опитвам да оправдавам кризите :) Разглеждах материали, в който човек с астматична криза получава и паническа атака, четох и за хипогликемична криза, при която също има ПА. Освен това, не зная дали си спомняте Слави Трифонов, когато разбрал, че може да загуби зрението си, получил ПА.
Гледах и едно видео, при което  човек, на когото му свършва въздуха в кислородния апарат, а той е на морското дъно, получава ПА, докато камерата му продължава да снима, а той умира от задушаване.
Та на базата, на това смятам, че ПА  са и и вследствие на физическа  опасност, освен психологическата причина.

delicacy, ПА се получава при високи нива на адреналин и активизиране на чувството за страх, което е заложено у всеки от нас, има го и при животните, заради стремежа за оцеляване. Така че в критични ситуации при всеки нормален човек този страх се задейства, но тогава, когато има реална опасност, докато при ПР го има и в ситуации, които не застрашават пряко здравето и живота ни, но ние ги припознаваме като такива, заради което се чувстваме вечно в опасност. Прави разлика и между ПА и ПР. Не всеки, който е имал ПА в даден момент, страда от ПР (и слава богу!)  
Симптомите на страха са си все едни и същи и при хора, които имат и които нямат ПР, защото адреналинът ги провокира. Просто при нас този адреналин постоянно е в завишени количества, но въпросът е дали ние го провокираме със страха си или хормоналният дисбаланс води до чувство за страх...


ПА са вследствие на адреналина, който нахлува в тялото ни, вследствие на погрешното припознаване на незастрашаващи живота и здравето ни ситуации като опасни - т.е. физическите проявления са вторичната реакция, но не са първопричината.

Скорпи, разбира се, че ПР, е резултат от неправилното припознаване на определена ситуация като застрашаваша :-*
Думата ми е за друго. Първата реализирана ПА може да е резултат от реална опасност и след нея да се развие паническо разстройство. Също така исках да кажа, че има хора, които изживяват реални ПА , покрай здравословното си състояние, застрашаващо живота им, без ПА да са резултата на психически проблем.
В случая не ставаше дума за "обикновените" ПА, които преживяваме. Исках да предизвикам дискусия за това дали първите преживени ПА не са резултата от реална опасност и след това човек да развие паническо разстройство.
Радостина, къде, липсва ми товето мнение също :-*

ПА не е реакция предизвикана от опасна ситуация ПА е преживяване по точно определен начин на опасната ситуация.
Ако реакциите при застрашаваща опасност могат да са най-грубо две - борба или бягство. При ПР има застой - нито едното нито другото. Енергията отделена за борба, или бягство няма къде да се дене и организма прави ПА за да се отърве.
Големия въпрос е:
Защо ако механизмите за неутрализиране тревожността от надвисналата опасност са борба или бягство не се ползва нито единия, ами се реагира на ситуацията с трети -  ПА. Тук търсете отговора.

Имам въпрос към хората разбиращи от тези неща :-[Защо в дадена ситуация,симптомите се връщат?И на какъв принцип помагат АД или психотерапията?А другите,като,хипноза ТЕС и др. такива,на какво ниво подобряват живота ни,защото мухата влязла там ,малко трудно ще излезе ?Предварително благодаря,но ,ако е удобно с по прости думи,не всички разбират от думите на лекарски език.А да ВИ видя сега....... ;D

delicacy,
По-скоро може да ти прилошее за първи път така сериозно, че оттам нататък да тръгнат ПА от страх да не се повтори неприятното усещане, с което пък напълно и сигурно човек се абонира за въпросните усещания :-\
Да речем, навън е жега, вървиш си по площада, няма къде да се скриеш, напича те, пада ти кръвното, олюляваш се, а може би дори припадаш. Изживяването е крайно неприятно. Дори не си сигурна какво ти е, сякаш се появява от нищото. Нямаш убежище, където да се скриеш. Преминава ти. Обаче после пак вървиш по площада и си спомняш случилото се... нещо те хваща за гушата, сърцето ти започва да бие бясно, получаваш нещо като де жа вю.
Намразваш го този площад. Обаче утре същото ти се случва в метрото, вдругиден в офиса и лека-полека установяваш, че си в "безопасност" на много малко места... все по-малко и по-малко, а накрая никъде, защото от тревогата вечно се чувстваш зле и не можеш да избягаш от себе си... Ако това имаше предвид, да, възможно е да стартира така.


Обаче не е задължително да имат ПР. Там е по-различно положението.

Иначе ето как е при мен: когато си бях здрава и физически активна, не ми е идвало наум въобще колко съм далече от вкъщи и дали ще мога да се прибера. Но после като се разболях и почнах да не мога да ходя под права линия, дойде и страхът и почнах да се съобразявам с него. Абсолютно категорично причината ми не беше психологическа - имах си физически проблем и продължих да си го влача още няколко години и досега го имам. Една тежка инфекция ми увреди вестибуларния апарат и проблемът остана хроничен. Постепенно се научих да живея с него, хората живеят с какво ли не все пак, и като минаха най-сериозните оплаквания, позабравих и за страховете. Просто пак можех да си стъпвам здраво на краката. При по-силен стрес вестибуларните кризи се отключват и отново всичко става страшно... така на приливи и отливи. Паник атаки изобщо нямам и не знам дали съм имала. Само постоянно съм под напрежение, че ако ми прилошее, пак ще започне кошмарът и така си задълбавам още повече състоянието. Т.е. нещата преливат от физически към психически причини, защото едните подхранват другите. Обаче на мене опитът ми показа, че физическите НЕ СА водещите! Психиката определя физическото състояние в много голяма степен! И мисля, че от нея започва оздравяването ;)

Аз също искам да задам въпрос към специалистите (психолози, психотерапевти и психиатри), които четат темата: на какво се дължат спонтанните ремисии и рецидивите след това? Ако е вярно, че докато първопричината не бъде осъзната и не бъде работено в посока на промяната на механизма, по който се справяме с дадени ситуации, за да изчезне ПР и съпътстващите го симптоми, как ще ми обясните на какво се дължи това, че една година не съм можела да изляза от нас нито сама, нито с придружител и не съм стигала дори до входа или до ъгъла на блока, без да се почувствам зле и да се върна обратно... ако състоянието ми е било породено от нещо, преживяно в детството, да речем, защо съм живяла без този страх толкова дълго и да кажем, на 21-годишна възраст изведнъж се появява? И как така после изчезва сам, както се е появил и се връща няколко години по-късно? Кое го е дезактивирало за този период? Хапчета? - не. Не бях пила нито едно тогава. Психотерапия - не бях стъпвала на нито една сесия в ролята на пациент. Т.е. на практика аз изобщо не съм се лекувала, а ми мина. Без каквото и да било лечение. Какво се промени, което накара симптомите ми да изчезнат и да се разхождам с удоволствие, да се чувствам в безопасност? Дори не помня как стана. Просто един ден си стоях в офиса спокойно и установих, че съм СВОБОДНА. За мен по-интересното е не кое провокира състоянието и го отключва, а кое го кара да спре? Очевидно не е нито психотерапията, нито лекарствата. Просто се случи. Нито съм медитирала, нито съм опитвала кой знае какви методи тогава. Нищо! Просто така както ги имаше страховете, изведнъж се стопиха. И ми дадоха още няколко прекрасни години, в които постигнах много в живота си. Нали се сещате колко по-щастливо и пълноценно съм живяла, след като излязох напълно сама от собствения си затвор? Чувствах се благословена и станах тотално нов човек. Гледах на човешкото страдание по съвсем друг начин, изобщо на всичко. Животът придоби друг смисъл, но СЛЕД като симптомите изчезнаха. Някой може ли да ми даде поне предположение как е станало?

П. С. След като ПР изчезна от живота ми, аз едва ли не се опитах няколко пъти да го върна - не умишлено, а за да уверя, че наистина си беше отишло. Не виждах нищо застрашаващо в ситуациите, които преди това ме ужасяваха - нещо повече - дори не можех да проумея как е било възможно да се страхувам от такива неща? Изглеждаше ми толкова нелепо, сякаш не се е отнасяло до мен - като някакъв шантав кошмар! Не знам изобщо какво промени това усещане, обаче го промени доста трайно. Как изчезна и защо се върна?

Винаги има първи път ;Dза всичко,а казват има и край! Аз ,а може би и много хора ,като мен,ще го желаят в нашето състояние,да има край :'(Кое отключва всичко това:ПР и ПА? Първия път никой не знае какво е,имаш чуството,че си отиваш от тоя свят...а след това идва страха и ПА,то е като наизустено стихотворения в първи клас и се помни и се повтаря,за жалост...........А какво ще ни помогне,или кой и с какво е една загадка :'(Има ремисия,но пак и пак и пак,от най-малкото и ни изкарва от релсите на живота,а той е кратък,няма време той тече ,като пясък между пръстите ни и ни се присмива ;D,но кой ,колкото издържи,има и по-лоши неща :-*Желая на всички,весели и усмихнати отпуски нищо,че вали и гърми,тя и природата понякога е срещу нас,но това е живота ТУК и СЕГА,после незнаем ,никой не се е върнал от там.ОБИЧАМ ВИ :-*

Skorpi, и мен ме интересува същото, как така решава изведнъж да се появи, после изчезва и се чудиш дали е било реално? Какво всъщност стой в основата му и какво се опитва да ни каже ПР? Има някаква причина или причини, за да се появи.Защото наистина ти взима част от живота, веднъж, два пъти и т.н на всеки различно.
Искам да попитам всички тук с ПР, през живота си до сега имам ли ли са усещането, че имат силна интуиция, едва ли не понякога да знаят какво ще се случи или да имат смътно усещане за бъдещето?
Много ме интересува това?

Да,моята интуиция е изключително силна,но по отношение на другите.(даже много пъти са ми казвали,че ставам за психолог,защото много добре анализирам нещата и зная развитието им  :))Когато става въпрос за мен,не мога да бъда така обективна и се обърквам.
При мен ПР се появи,след като беше сигнализирало  за себе си чрез няколко доста силни ПА.Те не бяха свързани с физическо заболяване,въпреки това си направих всички възможни прегледи.Бях ок и не обърнах внимание на ПА.Но в един прекрасен следобед, на разходка в парка с децата,такава ПА ме трясна,че не ме пусна 1 мес.И така....сега незнам кога ще ме напусне ПР,но определено симптомите му мноооого са намалели.

" ...на какво се дължат спонтанните ремисии и рецидивите след това? "

С главни букви искам да подчертая, че лекарствата не лекуват ПР. Ако вие усещате страха си или другите симптоми в скала от 1 до 10, на 10, лекарствата правят така, че да усещате примерно на 5-6 или на 3-4. Толкова за лекарствата.

Макар и няколко пъти да съм опитвал да обясня причината за ПР в детството по опростен начин това изобщо не е проста задача.
Защо ПР се появява главно в края на пубертета и в млада възраст?
Отговора е в това, че в този период пред човек изникват нови изисквания от възрастовото му развитие. Нека го кажем опростено така: предпоставките за ПР от детството са били в латентно състояние, състояние на застой и са чакали благоприятна почва да се развият. Най-благоприятната почва е, когато се появи изискването човек да стане възрастен, не на години, а емоционално. ПР е проблем с емоциите. Който не го е разбрал го казвам директно. И то само с две - вина и агресия. Основния движещ механизъм е несъзнателен. Това означава, че човек няма как сам да достигне до него.
В щатите има специална терапия наречена "терапия на гнева". Тя е перфектна за хора с ПР. Научават се да са агресивни и да изразяват гнева си.

Защо понякога с лекарства или с други "псевдо"- лечебни средства ПР изчезва?
Както казах ПР е проблем с емоциите. Човек може да "порасне" емоционално и без психотерапия, но с психотерапия това няма как да не стане. Така че повишаването на емоционалната интелигентност /много млад но сполучлив термин/ влияе положително за справянето с ПР.

Защо понякога без нищо има "светли периоди" и няма ПА дълго време.
Както казахме ПА е отговор на някакъв дразнител и то отговор по заобиколен начин. Ако този дразнител е намалял или изчезнал е възможно по друг отново  заобиколен, но по-малко деструктивен от ПА да се "произведе" реакция, т.е. гнева да се освободи.

Обяснението за второто чувство пораждащо ПР - вината, е много по-сложно, но то е по-рядко срещано.

Следваща причина: както разбрахме ПР като проблематика е характерна за хистеричните личности. Това е важно поради следната причини:

- имат способността по заобиколни начини да постигат целта си

Винаги, при всеки един, без изключение има един проблем: скъсана е връзката между дразнител-реакция. Има дразнител който образува гняв, но няма реакция. За да има реакция се използва механизма който е характерен за хистеричните личности - по заобиколен начин да се постига целта - ПА. ПА се явявя неадекватна емоционална реакция защото:
- в детството адекватната такава е била "забранявана" от средата /в средата влизат и значимите хора/
- несъзнателно е възприета "алтернативна такава"

В останалите възрастови периоди защо няма тогава ПА ще питате със сигурност. Отговора е следния: в емоционален план периода 7-12г. е емоционално по "спокоен". В него детето влага усилия да опознае в детайли заобикалящият го свят, а не толкова да го "преживява".
Естествено заобиколното постигане на целите е налице винаги, дори и тогава.

Аз съм по същия начин. Не знам, но смятам, че има нещо общо с ПР.

В моя съзнателен живот,винаги е имало страх.Връщайки се назад във времето ,винаги съм била страхливка >:( >:( >:(Живота ми е една приказка,все едно не съм аз,а кой е взимал решенията в дадена ситуация???Е нещо такова ме притеснява,понякога се случват неща,които и аз не знам ,погледнато отстрани и аз сама се чудя на себе си!Голяма загадка за мен самата ::) ???

"..А какво ще ни помогне,или кой и с какво е една загадка .."

Не е загадка - ясно е от около век и се практикува много успешно.

И по този въпрос bebe съм същата. Някой от вас пробвал ли е всяка сутрин като стане да седи усмихнат въпреки, че не му се ще да сези така поне 5 мин. и въпреки, че все ни тресат някакви стряхове да седи изправен, да не се прегърбва. Аз предният път, когато бях с ПР несъзнателно го правех, помага. Сега като прочетох на Норбеков "Болест ли? По дяволите" , осъзнах, че сама някак съм го усетила, че помагат тези малки трикчета.
И още нещо ме се ще всички да попитам, как се чувствате и изобщо усещате ли, че когато сте с ПР, когато ни друсне , аз поне изглеждам зле, цвета на лицето става леко сивкав, погледа не е бистър и си усещам отрицателната енергия, която много ме плаши, та чак не смея в огледалото да се погледна. Някой изпитва ли подобно нещо?

Много съм объркана! Съгласна съм ,ще седнем с/у ВАС към Т .Тодоров и 10 човека ще,си говорим,кой какви страхове има.Добре не е загадка,но как ще го налеете,това нещо ,което ще ни изкара от тая дупка.По химичен начин да-АД,но до едно време,после пак,а при ВАС ;D

Нищо не мога да налея. Знанието от къде идва ПР и какъв е механизма му не може да ви избави. Само психотерапията помага. Аз просто ви давам информация за него и че отдавна се работи успешно с ПР. А кой какво ще прави е единствено въпрос на личен избор.

Някой от вас не биха ли искали да има среща на всички с ПР или да се организират някакви беседи. Мисля, че това ще помага, защото май всички имаме добра интуиция за другите, но не и за нас самите, ако се събираме от време на време се обсъждат различни неща, не мислите ли, че всеки ще усети и разбере какво би помогнало на другия   :) Какво ще кажете?

Може да става по градове, но въпроса е да имат желание всички. Да се държи контакт с всички останали групи по градове, по emailр по телефон. Сложничко звучи, но не е невъзможно, не мислите ли? Пъдря нещо, за да може най-накрая да се отървем от ПР.

Внушението е голяма работа и изгарям от любопитство,не че не съм била на психотерапия,но до в момента ми е ясно как стоят нещата ,в смисъл,начина на внушението е колкото да усетиш,яе вълните на морето се разбиват в краката ти или колко е красива тая полянка и дотам.Аз не можах да се пренеса на лазурния бряг,а се натоварих психически,защото за мен беше чисто напъване,Или от сорта,а каква хубава теменужка,а до нея,а извинение едно кучешко л....о,кой какво ще види си е негова работа А г-н ТОДОРОВ

Вие не сте била на психотерапия, а на нещо друго. Психотерапията не е визуализация. Просто това е една от многото заблуди, че психотерапията е работеща само ако върви ръка за ръка с нещо по-така екзотично, дали хипноза, дали други интересни за незнаещият елементи, енергиите са много експолатирани в най-различен смисъл - лоши, хубави, бели, черни ..... Всъщност психотерапията не е толкова загадъчна, а много систематична и работи по строги, научни правила и теории. Не работи с внушение. Не предизвиква чудо, а общо взето помага на всеки, който иска да опознае себе си и причините за страданията си, да го направи и да промени нещо така че, че да се почувства по-добре.

Нямам търпение ,за едно предизвикателство,но искам положителни резултати,че ми омръзна едно и също ;)На ул.ПИРИН ли беше ?Ще наливате ли ще внушавате ли,ще беседвате ли незнам,но чакам да свършат отпуските и хайде за ръчички при Т.Тодоров ;D

Има и много други места. Който има нужда ще помогна с координати. За сте сигурни че се подлагате на психотерапия, а не на нещо друго.

П.С: бул. Пирин  ;)

Зрял ,човек съм ,ама ме хваща страха и почне ли ПА пак се завъртат едни и същи мисли и то е да избягаш от нея ::)...до следващия път.Как ще ми промените мисленето,че ,като изляза навън,няма да се случи пак и пак.ОХ .....

Аз няма да ви променям нищо. Вие сама ще го направите. Но няма как да се научите да плувате без да се намокрите. Няма как да ви обясня, какво е психотерапия. Това е процес на преживявания.

Т Тодоров какъв процент от пациентите получават подобрение?В какъв срок от време?Ако ПР е от 15 г възможно ли е  да е станало хронично и да не се повлиява?Разбрах че сама не мога въпреки че се опитвам .Когато ме започне ПА а това е почти постоянно при излизане всичко което съм чела тук като самопомощ се изпарява от главата ми и не мога нищо да променя.Спасението ми са слънчевите очила зад които крия сълзите си по улиците.Какъв е крайния срок за групата?

t.todorov, благодаря за отговора, такива бяха и моите предположения. Има надежда значи все пак за нова ремисия. И аз така съм забелязала, че с изчезването на дразнителя се оправят и проблемите... доста често. Имам някакви подозрения кой е този дразнител, писах Ви и на лични. За себе си мога да кажа, че се чувствам много по-добре без хапчета - те освен да ми прибавят още други оплаквания, нищо друго не правят. Иначе, както казах, аз нямам ПА, а агорафобия, обаче така както сега я имам, утре може да изчезне. Това се случи предишния път. Просто изчезна, ей така, от нищото. Аналогията с плуването ми допада - гледам например на плажа как децата се страхуват да си топнат крачетата, когато за първи път влизат в морето, а после не можеш да ги изкараш... спомням си и първата разходка на кучето ми. Държеше се точно така, както един много върл агорафобик ;D
Напомни ми за мен преди години... как по същия начин се теглех обратно и треперех... всичко и всички го плашеха. Направо не си го представях някога да ходи нормално. Сега си сменихме ролите: аз се тревожа, докато той спокойно се мота навън...
Мисълта ми е, че тези страхове са преодолими, стига да си достатъчно упорит редовно да се подлагаш на автотормоз, докато не изчезнат. Ситуациите си остават същите, просто човек гледа на тях по друг начин... Питам се какво би станало, ако бях се отказала да го извеждам и да го отглеждам вкъщи като котка? Може би никога нямаше да преодолее страха си. Така че знам какво трябва да направя... сега остана и да го направя ;D

" ... редовно да се подлагаш на автотормоз ..."

Защо е нужно да се авто-тормозите?  Така едва ли ще има резултат. .Просто започнете терапия.

Ами защото това е част от терапията, г-н todorov. Или има др начин агорафобик да се отърве от фобията си без да излиза от дома си? Нали сам казахте, че идването до кабинета Ви е 50 % от лечението? А от моя гледна точка това си е жив автотормоз, като се има предвид как ще се чувствам през цялото време на път натам, през часа, в който ще разговаряме, както и след това като се върна и после колко часове ще са ми нужни, за да премине организмът ми към обичайния режим... ако изобщо премине ;D
Сами по себе си ситуациите не са страшни, обаче начинът, по който аз ги възприемам, ги прави такива.

Колкото до гнева и агресията - тях си ги разтоварвам на мига и ги освобождавам, махам ги от себе си, така че явно съм от по-редките случаи с вината - върху нея очевидно имам още да работя... По-склонна съм да се самообвинявам сякаш... включително и за несправянето си с ПР. Преди няколко месеца смятах, че ако изуча по-детайлно проблема и опитам различни методи за справяне, тогава ще успея да го махна от живота си веднъж завинаги. Обаче това имаше точно обратния ефект - чрез ровенето и анализирането на проблема неизменно научих много повече, но това само доотгледа ПР, което аз старателно подхранвах всекидневно, включително и с участието си в този форум. Придадох му много по-голямо значение, отколкото му се полага. Поставих го на първо място и реших, че ще си позволя да живея, работя и пр., когато "се оправя". Обаче това, което осъзнах най-накрая е, че ПР си отива, когато НЕ търсим начини да го прогоним, а точно когато спрем да го правим. Затова не съм забелязала кога си е отишло първия път, просто бях заета да се занимавам с останалите неща и то отпадна автоматично, защото вече не беше ефективно и не постигаше целите си. Не ме държеше прикована в дома ми, нито ми пречеше да уча, работя, излизам... не ми беше нужно... ако съм права, би трябвало и сега да се случи приблизително същото. А по-нататък вече ще помисля (ако стане или когато стане) как да не позволя да се връща отново.

Да, действително при агорафобия идването е трудно, а за тези за които е почти невъзможно усилие идват с придружител. В началото. После нямат нужда от него.

Еднакво зле се чувствам сама и с придружител. Но тъй като се научих въпреки всичко да излизам и то не само до кабинета на терапевта, а дори до местата, от които най-мн ме е страх, затова казвам, че си прилагам системен автотормоз. Но после е голямо облекчение като се прибереш ;D Рано или късно, свикваш да си навън и страхът се редуцира. Или се заменя с друга емоция. Ето един заобиколен начин за справяне с ПР ;D

П. С. Държа да отбележа, че въпреки огромния страх и неприятните ми усещания навън, аз имам още по-огромно желание да излизам 8)

При последното ми посещение при психотерапевт,въпросният ми даде за препоръка,да излизам всеки ден по малко и постепенно да увеличавам разстоянието....Така в един момент тялото ми щяло да свикне,че там навън няма нищо страшно и страхът ми ще изчезне.

п.п.Аз нямам ПА,а огромен страх от излизане навън.Въпреки това ходех на психотерапия сама.Не съм спирала да излизам,но излизам само по задължение.Още удоволствие не съм започнала да изпитвам...Може да отивам за десети път на кино,но това не означава,че не треперя,както първият път.Колко време е нужно на съзнанието или подсъзнанието,за да разбере,че навън не е опасно?

Не става само с време. Това е бегъл, не-терапевтичен опит за системна десенсибилизация, което контролирано и постепенно подлагане на фобийния дразнител /повече информация в гугъл/. Това, както го описвате е нищо, просто поредният опит за нещо, но не и самото нещо, поради липса на достатъчно знания и умения от този при който сте била.

Рени,не си била при добър терапевт,той е отсъствал от някой час,А езикът  ти не се уви като прочете за,,ДЕСЕНСИЛИЗАЦИЯТА,,И на мен ми казаха,по този начин,да увеличавам разстоянията и се получаваше,неусетно,УСПЕХ

SKORPI,това не автотормоз ;)Разбира се,че ще излизаш :-\,нали трябва да се преодолява страха.И да се научиш да плуваш,трябва да се намокриш :-\Важното е човек да има желание за промяна и всичко се постига.Около нас има много дразнители и там е проблема,че в ежедневието ни те ни връщат от началото,обезличават ни мачкат ни...или се случват неприятни неща,от които не можем да избягаме.Света е шарен,и животните  и цветята и ХОРАТА са различни и ние сме от различните.Ако ,не бяхме от тях,нямаше да сме тук и да си чешем езиците ;)УСПЕХ на ВСИЧКИ в НАЧИНАНИЯТА :-* :-* :-* :-* :-*

Тези дни обмислях внимателно ПА, които съм получавала и вече напълно съм убедена, че първата ПА при повечето хора е истинска, получена при реални обстоятелства. Изчетох и много странична литература, говорих и с хора, които имат ПР и затвърждавам извода. Първата ПА е резултат от реална заплаха, а всички последващи от неправилна, психическа реакция.
Има хора, които първата си атака са преживявали в автомобила, който се е търкалял по склона след катастрофа, има хора, които  са се задавяли и докато са се мъчели да се освободят  и да дишат нормално са получили първата си ПА, има хора които са преживяли нападения, грабежи, побой, загубвали са се на непознато място, перживявали за застрашително земетресение, и това е било реална заплаха за живота им и те са получили първата си ПА. Първата ПА е била провокирана от реална заплаха.

Delicacy, аз не съм от тях. Нищо не ме е заплашвало. Просто много се бях притеснила как да кажа на нашите, че се отказвам да уча(университета).

delicacy, не разбирам защо ти е това "разследване" - това какво променя? Какво се опитваш да докажеш и как ще ни помогне да се оправим? Аз пак ще свържа страховите реакции при силен стрес с високите нива на адреналин, които провокират въпросните телесни усещания... но какво от това? Какво като доказахме, че адреналинът в резултат на дадено неприятно преживяване води до ПА - какво променя този факт в посока оздравяване?

"Какво като доказахме, че адреналинът в резултат на дадено неприятно преживяване води до ПА - какво променя този факт в посока оздравяване?"
На мен ми помогна с това,че осмислих процеса на ПА.Стана ми ясно какво се случва в организма ми и това ми даде някакво спокойствие.Знаех ,че не полудявам и че за всичко си има обяснение.
А за първата ми ПА:въобще не беше свързана с реална заплаха.Нямам и идея защо се появи,но е факт.

Скорпи, опитвам се да докаже, че всеки симптом има своята реална пирчина. Опитвам се да докаже, че е имало реален първичен страх, които ни е сварил, впоследствие неподготвени в друга ситуация и сме развили ПР.
Има хора ,които са преживели живтозастрашаваща ситуация и са забравили за нея, когато в незастрашаваща ситуация са изригнали симптомите. Искам да кажа, че при мен и преди първата ПА е имало леки "напомняния", на които аз не съм обръщала внимание. И сега вече анализирайки това, което съм перживяла, мога да кажа, че всичко, което изживяваме си има логична причина и не ни се случва, "като гръм от ясно небе".

marriy81, може би си го изтрила от паметта и когато е трябвало да съобщиш на вашите, че се отказваш от университета, това действие и по-скоро резултатите от него, си ги възприела като животозастрашаващи. Не се правя на психотерапевт, не искам да кажа, че при всички хора последователността на отключване на ПА и развитето на ПР е еднаква, но при мен поне е такава. Бях преживяла нещо изключително стряскащо, което разтърси мозъка ми в момента на случващото се, и в една  житейска, незастрашаваща ситуация - избухна първата ПА.

Т.Тодоров може ли да ми отговорите на последните  въпроси ? Благодаря предварително!!

Искам само да добавя, че в застрашаващата ситуация си помислих, че това са последните ми секунди от живота и тогава последва разтърсване на мозъка /така го определям, може да се каже и вид пронизване, сепване, преминаване на ток/, същата мисъл премина  през главата ми/ че няма да се справя/, когато  избухна първата ПА и тогава също усетих подобно стряскане в мозъка и вече познатите ви други симтоми - силно сърцебиене, задушаване, желание да избягам- не можех да избягам защото бях в превозно средство.
Между двете събития - реалната заплаха, която преживях и първата ПА - бяха минали месеци и в първите  моменти не можех да посоча като причина  за ПА, преживяната заплаха. Сега вече съм абсолютно убедена, че
имат връзка, защото симптомите са еднакви при реалната заплаха, която преживях и при ПА, които развих впоследствие.
Сега се чувствам добре, не се боя вече от симптомите, защото знам причината за тях и от доста време нямам ПА. Радостина ми помогна, къде да търся причините.

delicacy права си, помислих и аз наистина самият факт, че ще се откажа от ученето ме плашеше много, защото смятах че нашите ще се откажат от мен и това ме плашеше страшно много.

Здравейте на всички във този форум.Нова съм тук и ви пиша със зов за помощ.От няколко години се лекувам безуспешно от ПА може би вече са 6.Наскоро с големи трудности родих второто си дете.Вече буболинка е на 48 дена да ми е жива и здрава.Атаките пак се върнаха с пална сила стигна се до там,че не мога да оставам сама с детето си от страх по жреме на криза да не му направа нешо.Не мога да излизам сама наван,страх ме е да не полудея докато съм навън и да се изложа пред хората.Станаха засима от мъжа си,ако него го нама получавам страшни кризи.Тои само тялом е смен въобще не ме подкрея кара ме да се чувствам виновна за състоянито си,още повече че спрях да кърмя детето.Не спирам да плача по цял ден.Знам че трабва да се взема в ръце,но как..?????Дори ривотрила не ми помага.Луда ли съм вече според вас?Ще мога ли да гледам детето си занапред?Моля ви пишете ми

Не си луда със сигурност!!!Както казват-Лудите не питат дали са луди  ;D.Ще отгледаш детето си със сигурност,но в момента всичко ти изглежда доста сложно.За 6 год. би трябвало да си минала доста видове лечения.Психотерапията не помага ли.
За сравнение да ти кажа,аз имам 2 деца и в моменти като твоите -на пълно отчаяние-съм си мислела,че те наистина биха били по-добре без мен.В началото съпругът ми въобще не ме разбираше,но след една страшна криза,в която ревях като бебе и не спирах да му обяснявам колко зле се чувствам,явно се стресна и от тогава нещата са по-добре.
Аз съм с ПР от 2 год.Имам значително подобрение(въпреки че краят ми се вижда далеч).Не ме питай от какво се подобрявам,защото и аз незнам.Опитвам много неща и съм сигурна,че в крайна сметка, дават някакъв резултат.Както казват-магическо хапче няма.Лечението е съвкупност от много неща.
Ако има нещо-питай,тук сме за това.

magita, може би преживяваш следродилна депресия затова симптомите са ти толкова силни. След месец- два ще намалеят. Не полудяваш, просто усещаш нещата много силно, заради промяна в нивата на хормоните. Всичко ще дойде на мястото си, сега е трудно, но ще отмине.Прочети повече за следродилната депресия.

magita, здравей,
Аз бях в абсолютно същото положение, само, че с първото си дете. Получих ПА веднага след раждането и така развих ПР докато разбера какво се случва с мен и защо. 6 месеца се лутах без да направя нищо и нещата станаха много зле. 1.6 година по-късно мога да кажа, че напълно съм се излекувала. Аз отидох на психиатър, който ми изписа ципралекс. В мига в който лекарството започна да ми действа и се освестих, започнах да чета книги за позитивното мислене и т.н и сама си допомогнах. Мога много да разказвам, но моят личен извод е да не се отлага с прием на антидепресант особено след като гледаш бебче и едновременно с това посещение при психоаналитик. (в моя случай аз сама си бях такъв, тъй като не бях попаднала на подходящия за мен и той ме отчая от лечението). Ако имаш въпроси пиши.
Желая ти много кураж! И да знаеш, че има начин!!!!!!!!!!!!!!!

Благодаря на всички за съветите и подкрепата.Имам нужда от нея,тъй като в къщи не я получавам.Вече си записах час и за психиатър и за терапевт.Искам да попитам някои "събратя "във форума дали е възможно под въздеиствието на паниката да загубя разсъдака си и да навредя на детето си или пак да хукна да бягам като обезумяла по улиците.Защото когато получавам присъм едно от желанията ми е да бягам.
ВЕСЕЛ ДЕН ОТ МЕН :)

Няма да навредиш на детето си спокойно!Аз също имах такива мисли, че ще навредя на родителите си или на племенничето ми, което гледах, но се сдържах, няма да полудееш или изгубиш разсъдъка си.. Просто се опитвай да се разсееш, когато ти дойдат някакви мисли в главата, аз така правих.
Успех мила. :) Ще се справиш!

бЛАГОДАРЯ mIISHLE      ,СТАНА МИ ПО ЛЕКО НА ИЗТОРМОЗЕНАТА ДУША. :)

Magita, в никакъв случай не можеш да полудееш или да загубиш разсъдъка си. Това ще ти го обяснят и психиатъра и психотерапевта. Просто е невъзможно.

Здравейте,
Прочетох това, което е написала Радостина , радвам се ако се е излекувала, но всичко това ми звучи много клиширано " настрой се позитивно", " радвай се на малките неща" ...... ит.н и т.н....... Хора, аз живея в такъв ад , че никакви медитации и позитивни настройки не могат да ми помогнат. Освен паническо разстройство страдам и от социофобия .... Като четох , че Радостина се е справяла с вскичко с което се захване и е имала успех в кариерата си, ми иде да крещя..... не знам какво ще си помислите за мен и честно не ми пука, но я мразя заради това.... Искам да плача и да крещя, да крещя на всички хора, които са щастливи..... Мразя ги заради това..... На 23 съм, а съм толкова зле ., че понякога мисе иска да ме няма..... не разбрах кога и как от красиво самоуверено и общително момиче се превърнах в жалко страхливо същество, ковто не смее да гледа хората в очите. Искам само да систоя в къщи, защото там се чуствам в безопастност. Искам да чета ои да гледам филми, нищо друго.... Не искам да излизам, не искам да се срещам с хора,  не искам да ходя на работа защото цялата изстивам и тряперя като лист..... Не искам хората да ме гледат........ Нищо не искам! Искам само да се оправя, искам този ад да изчезне, сякаш никога не е било..... Мисля че никога няма да се оправя, нищо от нещата които е описала Радостина няма да ми помогне.... Писна ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1

Привет,Magita.Искам да те успокоя,че и аз бях в същото положение при раждането на детето.Съветвам те да посетиш психиатър и евентоално да започнеш да взимаш някакви медикаменти,само така ще се изправиш на крака,за да гледаш бебчо.Това не е никаква следродилна депресия,а просто симтомите на ПР. са се върнали с пълна сила.Започнах лекарства,когато то беше на месец и половина,не можех да го извеждам на разходка с количката навън дори.От АД. се посъвзех.Не се плаши има оправяне,просто задължително посети лекар.

Привет  на всички :) Vesi2003 и аз не мога да си разхождам бебчето сама единствено с мъжа ми.Въпреки,че той не ме подкрепя с него се чувствам най-спокоина.Станала съм напълно зависима от него.Дайте ми някакъв съвет,как да се одвободя от тази зависимост и да пусна човека на свобода,защото усещам че се задушава покраи мен.
В сряда съм на психиятър да видим там какво ще ми кажат.Усмивчици на всички вас :)

Желанието за бягство се дължи на високите нива на адреналин по време на ПА. Равнява се на голяма кана силно кафе, изпита наведнъж - тогава не те свърта... Колкото до натрапливите мисли - те са просто израз на тревожността. Не се плаши от тези мисли и те по-рядко ще те навестяват. Следващият път като се появи, си припомни това, че те се появяват, заради опасенията ти дали ще си достатъчно добра майка и че всъщност са израз на загрижеността ти към детето... Понякога се страхуваме да не нараним най-близките си и затова става така. А че си ги мислиш тези неща - това си е част от Пр, но тези опасения не се сбъдват, остават във въображението ни.  ;)

Scorpi,благодаря ти наистина се чувствам по добре прочитайки съветите ви.Благодарна съм,че ви има :)

Здравеите,след малко ще се опитам да изляза сама с бебето,стискаите палци.Ако се изложа здраве да е.Време е да приема,че сам такава,а не да се боря срещу себе си.Хубав ден сладурчета :)

Ето тук е ключът от мазето - само ти си мислиш, че това те излага. Но никой друг не би си го помислил.


Да. :)

Приятна разходка!

здравей Страхливке!!!!! Аз също съм една голяма страхливка и всичко което си писала се отнася на 100% и за мен.Само  с една разлика...... аз имам син на твоите години.Аз също съм от Варна и как искам да отида до морето да се разхладя от ужасните горещини.Но не ми стиска .А като чуя как всички се превъзнасят .....Ах морето ах небето и един куп глупости и гевезалъци ми идва да се гръмна.Защо другите го могат а ние не????? Защото много мислим .Ето аз от сутринта се трепя от мисли за това че имам покана за разходка до морето  и се чудя каква причина да измисля за да не отида!!! А как искам но се страхувам че ще ми стане зле .Това е един омъгьосан кръг от който няма измъкване  а такива като Радостина са малко .До скоро ;) :D

успах момичета сега да видим как ще си стоя сама в къщи с бебето няколко часа.Щастлива съм  :) :) :) дори и да е за кратко

magita, браво! Поздравявам те за успеха! Това е голяма победа, така се започва и постепенно човек пирдобива увереност и се справя с още и още по-трудни ситуации. В един миг страховете намаляват. Но това си е успех, че си се справила в тази жега :-*

Справих се,но благодарение и на присъсътвието на големия ми син,които е на 9г.Сшешна работа нали,детето да е по силно от мен ;)

Здравей , Дани,
  Знам точно как се чустваш, и как завиждаш на всички за които това е просто разходка. Един съвет , който мога да ти дам - аз обикновенно когато трябва или искам да отида с познати някъде и ме е страх да не получа атака , правя така - още като се видя с тях се правя че нещо не ми е добре и малко ми се вие свят - така в случай че получиш паническа атака, никой няма да разбере, познатите ти ще си помислят че тои е просто зле и така няма нужда да се притесняваш че ще те помислят за луда. Още нещо - тръгни с нагласата че може и да се случи, но дори и да е така, опитай се да се приириш един вид - остави се на симптомите - чудо голямо!!!! ще дойде и ще мине = хич да не ти пука че някой ще разбере!!! Просто не се съпротивлявай защото съм забелязала, че при мен така става по зле. Или друг вариант - просто излез на азходка с твой близък или приятел/ка , който знаят за положението ти - така ще се чустваш по спокойна.
  При мен най зле е когато съм на работа - аз съм фризьор и - поварвай ми - адски много ми пречи на работата ! Освен това и контактите с непознати доста често предизвикват ПА при мен.
Както и да е - просто отиди на плай веднъж, колкото и да те е страх - направи го!

Здравей!!! Да отидох но с голям зор.Когато ми звъннаха че са пред блока и да слизам аз се тресях от ПА  бях готова да се откажа всичко ми трепереше все едно бях без крака подпирах се на стените за да не падна.Но в колата се успокоих и на морето беше като за мен добре.Кураж се иска но е много трудно.

Това заслужава аплодисменти!!!Дано следващия път да е малко по-лесно.Аз на това разчитам...

Момичета и момчета, аз се прибрах в София и от днеска съм на работа. Освен това се установи на какво се дължи хроничния ми здравословен проблем, който ме мъчи от няколко години и в момента го лекувам. Имам силни болки и цялата съм разглобена, но и много щастлива, че съм у дома и сред колегите си. Кураж на всички останали!!

поздравления скорпи!!!!!!!  Чудесно е че си на работа така ще си ангажирана ще си с хора около теб и най - важното ще чувстваш полезна.Нищо че имаш болки те ще спрат важното е да нямаш страхове а куража който проявяваш  ще те отведе далеч от ПА.Ти си млада и живота е пред теб и те чака да ти върне всичко пропуснато през последните месеци.Желая ти успешна и приятна работа и една голяма истинска ЛЮБОВ!!!!!!!!!

Благодаря. Трудно, но се справям засега ;)

Искам да ви кажа, че аз се чувствам доста различно у дома си и понякога е необходимо да се направи някаква промяна в живота, за да се промени и състоянието ни. Горе-долу с идването си наполовина си реших проблема. Така че ви съветвам - опитвайте, докато откриете онова, което ще ви даде спокойствие, каквото и да е то. Понякога дори може да изглежда лошо на пръв поглед. И още нещо: приятелят ми, който вече 6 месеца не е сред нас, беше посадил дърво в градинката пред блока. Сега видях колко е пораснало и много ми се стопли душата... оставил е нещо живо след себе си. Преди никога не бих го забелязала.  ;) Сякаш ми се отвориха очите за много неща. Светът е красив, въпреки всичко.

Здравейте на всички! Случайно попаднах тук. И аз имам същия гаден проблем или заболяване незнам-знам само че е ужасно. Като се замисля го имам от 4 години. До сега съм ходила на лекар само един път и пих лекарства. В един момент ми стана ясно че с лекарства не става защото ставаш зависим от тях, имах чуството че и аспирин да пиех във формата им ще се чуствам добре. И така решихда ги спра. Трябва да ви призная че и спирането им беше трудно.Мислех си че няма да се справя. Но някак си успях. Не бях се сещала за тези атаки близо година. Не съм се замисляла защо но се чуствах добре. Добре до преди месец се появи една стабилна кризичка. Много и се ядосах, мамка и си казвам, трябва да се реши този проблем. И така влезнах из нета да поразгледам това онова и установих че това е Паническо разстройство. До преди да го прочета не знаех че точно така се казва макар че не съм била далеч от истината. Та така реших че трябва да променя нещо в себе си , за да се измъкна. Нещо като кръговрат-нещо си върви и в един момент се пренасища и трябва да излезе навън защото е препълнено. Така е и с мен предполагам с душичката ми. След като този начин на живот не е добър за мен ще трябва да го променя, ще променя защото се обичам и така. Може би се разприказвах много и като гледам мисълта ми върви хаотично, но се надявам, че ме разбирате.Ще се радвам ако споделите опит с мен и като за начало от къде да започна. За сега просто набирам информация от тук там, даже преди малко гледах филма но Луиз прекрасен е. Радвам се че съм тук при вас. Хубав ден от мен!

-

А защо са малко според вас? Защото са си направили труда да изминат дългия път и на всичкото отгоре ни го предлагат наготово. Пак ще ви кажа тъжната и неизгодна истина, че много малка част от нас (не повече от 20%) искат да им мине наистина... Знам, че на никой не му изнася да си го признае, пък и може да е съвсем неосъзнато това нежелание за справяне, обаче спомнете си за вторичните ползи. Да се самоизтезаваш ежедневно с мисълта дали ще ти призлее и кой какво ще помисли, да се подпираш по стените и пр. не е справяне с проблема, а отлагането му. Същинското справяне е в цялостна промяна на светогледа, отношението към хората, към света, към природата, ако щете.. към всичко. Пак ще открием и ние топлата вода, след месец-два или след година, и тогава ще разберем, че са ни го поднасяли на тепсия, но не е имало кой да чуе и види. Минава се през един много сериозен етап на равносметка, осъзнаване и пр. Колкото повече фокусираме вниманието си върху самите симптоми, толкова повече отлагаме справянето с тях. Защото не те са основата на нещата. Те са само нещото, което ни провокира да търсим решения и да се стремим към промяна. Осъзната личностна промяна е необходима, но тя не става с нападки, злоба и агресия. Напротив. Когато обикнеш дори това, което мразиш, когато враговете ви станат приятели, когато в душата ви не остане и капка горчилка, когато намирате прекрасното дори там, където никой не го вижда, тогава няма и страх. Защото страхът се превръща в любов.  ;)

Скорпи, нямам думи колко добре си го казала!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Съжалявам, обаче, че твоя пост както и доста други ще останат просто ей така.....
Моля ви, нека никой не ми се обижда, но това е самата истина.
Колко пъти писах и описвах как съм се излекувала, много пъти съм писала и на ЛС, и на имейли и после същите тези хора пишат по другите теми, как не вярват, че по този начин могат да се справят и търсят други изходи. А защо като имат няколко примера, че хората са се излекували по ТОЗИ начин. Не мога да го разбера. Може би пътят им се струва дълъг, не знам... (Не визирам само reni1506, която знам, че прави всичко възможно:)
Съжалявам ако съм засегнала някой!

Вчера дори и терапевта -Т. Тодоров не повярва ,че е възможно излекуване по този начин. Макар,че му дадох доста примери със себе си. Който иска да вярва който иска не,важното е ,че ние сме добре! ;)Други приемат ,че щом П си е отишло значи не сме били от тежките случаи. Но ние си знаем какво ни е струвало :).

1 да го е разбрал, имало е смисъл да го напиша. Човек има свободна воля и сам решава какво да прави, никой насила не може да осъществи промяната. Не случайно написах, че трябва да е осъзната.  ;)

И още нещо, което смятам за много важно: ПР не се "произвежда" за един ден, то се трупа незабележимо с времето - при всяка потисната емоция, всяка забрана, която сме си наложили, всяка вина, която сме изпитали и се е загнездила в нас, всяка агресия, която не сме могли да освободим по здравословен начин. Капка по капка става море. Недоволството ни, страховете ни, негативните ни мисли, неправилното възприема на живота, перфекционизмът, прекаленото презорване на организма физически и психически, неправилният начин на живот (недостатъчно сън, нездравословна храна, лоша атмосфера у дома, липса на движение, липса на достатъчно адекватна почивка, радостни преживявания, релаксация)... тази сивота постепенно се натрупва и избухва, за да ни покаже, че повече така не може. Та в този смисъл не можем да заявяваме желанието си да се "оправим", таейки в същото време злоба, ненавист, завист, агресия, негативизъм (към държавата, към света, към хората... към всичко). Не можем да мразим света и да очакваме той да ни обича, разбирате ли? Не може да искаме да сме добре, когато имаме такива чувства в себе си. Наблюдавам от доста време хората тук, видях кой в какво вярва, в какво не вярва, от какво недоволства... общото между всички е едно открито недоволство от живота, слагам себе си в това число, защото и аз преминах през такъв етап. Но се спрях навреме, надявам се. За да се случи цялостната личностна промяна, е необходимо много повече от справянето с някакви симптоми. Да промениш нагласата си към настоящето, бъдещето, но и миналото си (точно там, където си създал въпросният механизъм, довел до ПР!) означава да го направиш неефективен. Отстрани погледнато е по-лесно, най-трудно е за себе си да успееш, но не и невъзможно. Ето аз виждам как моите симптоми "клекват" и започват полека да се предават... защото тръгнах по обратния път. Не този на черногледството, а на позитивните преживявания, нагласи и пр. Независимо от обстоятелствата, които си остават сложни, няма как, не живеем в изолатор, че да нямаме проблеми. Има ги, това, което се е променило, е моето отношение към тях.  ;)

Аз за себе си смятам че имам голям напредък.Не смея да кажа,че съм излекувана,защото все още се замислям,ако трябва да ида на определени места.По какво съдя,че имам напредък?Ами например това лято отидох спокойно на море,без да получа нито една ПА.Успях да усетя удоволствието от това да лежа на плажа.За другата год. замисляме почивка в чужбина и това не ме стряска толкова.Сега например се върнах от разходка по центъра,където има празник и беше тъпкано с хора-чувствам се добре,а не като преди смазана от треперене и нерви.И най-важното според мен е ,че вече започнах АЗ да каня приятелки на кафе,а не те да ме канят ,аз аз да отказвам!!!
Най-голям ефект имаше това,че спрях да чакам така мечтаното излекуване.Другото беше,че спрях да търся спасителни варианти за бягство от застрашаващи ситуации-реших че каквото и да ми става,ще стоя и ще търпя.И знаете ли какво-не се налага да търпя нищо-поражда се мисъл на страх,но тя не прераства в симптоми.Не знам дали е временно и ПА са зад гърба ми,но за в момента съм добре.
Сега се уча да живея днес и сега.Много време изгубих в страхове и планове за бъдещето.Осъзнах,че няма смисъл от това,но ми е трудно да се оттърва от тази тревожност.
В момента чета "Монахът,който продаде своето ферари".Опитвам се да запомня доста от нещата и да ги прилагам.
Всеки ден или вечер като си лягам,си давам 10 мин.,в които се опитвам да не мисля за нищо,дишам дълбоко и отпускам цялото си тяло.
Започнах да мечтая,ама много и за всевъзможни реални и нереални неща.Харесва ми да съм в еуфория от положителни емоции.
Боря се с нервността си- трудно е,но се надявам да успея.
Наистина нещата са много комплексни и трябва работа по всичко!
Това е от мен.

Браво Рени,поздравявам те! И аз изгубих много време но си заслужаваше.

Reni с теб се гордея много :-*

--

-

Ами на мене като ми е зле по някаква причина, взимам нещо, за да се почувствам по-добре, в зависимост от оплакванията и обикновено нищо не си мисля, най-малко за умирачка, чакам да ми мине и се занимавам с това, което ме разсейва или правя нещо приятно. Скоро с тези очи си имах сериозни проблеми, парене, щипане и страшно главоболие, което продължи почти седмица без прекъсване и повлияване от каквото и да било... търпях, търпях и мина. А да имаш симптоми на разболяване преди да се разболееш е толкова нормално, колкото и да дишаш ;)

Здравейте,
  Искам само да споделя че скоро една приятелка ме заведе при неин познат психиатър, този беше първият лекар, който наистина разбра какво ми е , ходила съм при доста психиатри и явно всички се опитваха да лекуват симптомите ми, а не заболяването. Изписа ми 2 вида хапчета, едните ги пия 3 пъти на ден, а другите само вечер. Оказа се че проблема не е само психологически, а и от биохимични процеси, които протичали в мозъка и предизвинквали депресия, страхови неврози, социофобия и ПА. След като се прибрах проверих в гугъл и се оказа че всичко което ми е казал е точно така. Пия хапчетата от седмица и половина и се чуствам малко по добре, все още имам ПА но сякаш са по нарядко. За пръв път имам надежда да се оправя! Каза ми също че ще е необходима и психотерапия, тази седмица започвам ! Каза ми също че и ако ПР не се лекува, уврежда след време мозъчната кора и ставало нелечимо с медикаменти.
  Както и да е , пиша основно заради ДАНИ29 мисля че се казваше потребителката. Дани, ти също си от Варна, ако имаш желание мога да ти дам координатите на психиатъра. Надявам се че си по добре
Пиши ми на лични ако искаш
Успех на всички

Дай повече инфо точно за биохимичните процеси!


"Каза ми също че и ако ПР не се лекува, уврежда след време мозъчната кора и ставало нелечимо с медикаменти."

Има хора които имат непоносимост към медикаменти вкл. и АД, аз съм една от тях! И какво прави пси в такъв случай? Какво лечение ще предприеме?

Виж, не съм лекар и само мога да повторя това което той  ми каза > ниски нива на серотонин.... и още нещо което не помня , тези вещества били важни за нервните клетки.... наистина е най добре лекар да ти го обясни, аз нямам нужните познания, просто споделям. Направи ми впечатление че още когато започнах да обяснявам какво ми е той ми продължаваше изреченията , т.е. той знаеше всички симптоми преди още да му ги кажа. Лично аз се чуствам малко по добре с тези лекарства. А какво значи непонисимост къме медикаменти, как разбра че имаш такава? Човек има непоносимост към определени хим. вещества, а не към всички! Ако просто повръщаш хапчетата, това не е болка за умиране , предполагам че могат и по друг начин да се приемат , като инжекции или знам ли.... Ако помагат, това е малка цена да се плати, повярвай ми.
 

Strahlivke, на теб това първият психиатър ли ти е? Мн ми е интересно кой е този от Варна... да не говорим, че да си вдигнеш серотонина има един милион начини, далеч по-приятни и безвредни от тъпкането с лекарства... които трайно хронифицират състоянието, да не говорим после как се спират.
Колкото до серотонина, ниските му нива са от значение най-вече при депресиите, но не и при ПР, където водещият проблем е с ВИСОКИТЕ НИВА на АДРЕНАЛИН. Можеш да провериш и това. ;)

Явно и е първия.То просто няма лекар който да не ти каже ,че имаш недостиг на серотонин,а от това едва ли се уврежда мозъчната кора! Не, благодаря нямам нужда от лекар.Виж,мила не ме учудва ,че пси ти продължава изреченията...знаеш ли на ден колко пациента с ПР има?Симптомите са едни и същи ;).Не повръщам .Не си ли чувала за непоносимост към медикаменти? ???

Знаете ли какво? Мисля че вие двете сте толкова самотни и злобни че това да се заяждате с другите ви носи удоволствие . Ниските нива на серотонин правят връзките между нервните клетки нестабилни и това причинява страхови неврози, да, както и високите нива на адреналин , и това знам. и между другото твърдението че дадена болест не трябва да се лекува с медикаменти е много глупаво.Опитах се да споделя нещо хубаво с хора които имат същия проблем и може би също имат нужда от помощ, но явно вие двете сте доволни да живеете така, може би просто самата идея за положитена промяна ви плаши, просто защото ви е хубаво и сте свикнали само да мрънкате и нищо да не правите за  себе си.... Е, приятно ви злобеене......... Аз се оправям а вие си злобейте на воля....

:)))накрая във форума ще останите само вие Мари и Скорпи и ще се избивате една друга:)

администратора не ме обича

Абе,Тони ти пък защо я защитаваш тая страхливка? Какво лошо сме направили? А няма да се избием споко ;).

Страхливке,ти първа нападна dolcetopolina! Как ти дойде наум ,че се подиграва жената? Незнаеш кой през какво е минал за да коментираш!
Виж какво ! Да доволна съм да живея така защото съм добре и водя нормален начин на живот! Не съм разчитала на хапчета ,а дадох всичко от себе си.И не ми казвай кой злобее!Твоите съвети хич няма да помогнат на никой! Не е уместно да критикуваш някой ,че не пие лекарства а е намерил начин да се справи сам! Не ми обеснявай и за серотонина,за толкова години бъди сигурна ,че знам повече от теб за ПР! Да бе виждам колко ще се оправиш,ако продължаваш в същия дух! ;D

За каква положителна промяна говориш,след като мислиш ,че само хапчета са ти спасението? ??? За разлика от теб много от хората във форума са направили нещо за себе си и за излекуването си. А ти какво правиш?

Страхливке, да знаеш само как ми се вдигна адреналинът след последното ти изказване ;D
Накъдето ти си тръгнала, мила, ние оттам се връщаме. Не виждам нищо успокоително в това, което си написала за увреждането на мозъчната кора - напротив, така можеш да шашнеш народа, а идея си нямаш кой чете, как ще реагира и ще му се отрази - една не малка част от страдащите от ПР имат хипохондрия и само толкова им трябва, за да откачат съвсем... - а кой ти е казал, че ПР е болест? Психиатърът ли? За да ти изпише "лекарството". Да, слагам го в кавички, защото аз не познавам някой, който да се е излекувал с лекарства, поне не и трайно, без рецидиви. Но така или иначе ПР е състояние на психично здрави хора, така че съзнанието за болест възпрепятства възстановяването. Попитай господата психолози тук, те мн пъти са ни го казвали, мисля, че и сега биха могли да потвърдят. Колкото до нападките ти към мен и Мари, доста са неуместни, предвид това, че изобщо не ни познаваш, за да си позволяваш да си правиш такива генерални изводи. Кой ти е казал, че съм самотна и по цял ден мрънкам или не искам да се оправя? Ти до мен ли си всеки ден, в главата ми ли си или си в душата ми? Запази си добрия тон и си спести коментарите, защото ако има някой, който злобее, то това си ти. Аз винаги към всички съм била добронамерена и който ме познава, ще го потвърди. Защото ти четеш написаното, но други са ме виждали, чували, разговаряли са достатъчно време, за да са наясно как стоят нещата в действителност.

Те и други хора и го написаха ,но тя не се усети! А това което писа ,че е било подигравка просто ме уби! ;D Всеки си вярва в нещо. Дано да я излекуват хапчетата.

Когато се появих в този форум и четях съветите на Радостина за справяне с проблема, обикването му и благодарността за него, това ми се струваше нелепо, странно и налудничаво. Едва ли не сектантско. Направо умът ми не го побираше как може някой да ме кара да обичам това, което ми е съсипало живота. Е, оказа се, че не само, че не го е съсипало, ами ми е направило най-голямата услуга и е било най-хубавото, което ми се е случвало. Сега на някои други (както на мен тогава) ще им се види странно, но аз осъзнах ползата от състоянието си. Не говоря за дребните вторични ползи, а за голямата полза - за промяната на личността, при това тотална. Промених се! Много се промених и то към добро.Толкова работа върху себе си никога не бях извършвала и нямаше да извърша при други обстоятелства. Нямаше да изчета толкова книги и статии. Нямаше да се стремя всеки ден да знам повече и повече. Нямаше да се запозная с толкова много методи и техники, за които не бях и сънувала. Нямаше да намеря толкова много истински приятели. Нямаше да мога да осъзная колко много имам! Нямаше да разбера истинската стойност на нещата. Нито да надскоча собствените си граници. 
Повечето от нас се чувстват непълноценни, е, аз ще ви кажа, че се чувствам по-пълноценна отвсякога. Преди изобщо не съм ценила това, което мога да правя. Сега и най-малкият успех е огромна победа за мен и ме прави щастлива. Радвам се искрено и по детски. Отворих сърцето, ума и съзнанието си, както никога досега. За мен животът има изцяло нов смисъл. Извърших огромна промяна и представите ми изцяло се промениха. За първи път се чувствам в хармония както със самата себе си, така и със света наоколо. Обстоятелствата сами се подреждат. Аз просто се научих да ги обичам и то най-вече лошите. Защото те ми дадоха най-хубавото. И съм благодарна.  :)
Знам, че имам още работа и остава да преодолея последното си ограничение - агорафобията. Но също така знам, че без нея никога нямаше да бъда човека, който съм сега. Ще й кажа "сбогом" с удоволствие, но и с благодарност ;)

Скорпи, протягам ръка и те поздравявам за написаното. Същото чувствам и аз. ПР ме промени много, даже в някои отношения ме направи по-силна, израстнах, колкото и странно да звучи на фона на това състояние.Осъзнах много неща, на които преди това не обръщах внимание. Сега също ми е трудно, но съм по-уверена в себе си. Разбрах, че съм се плашела от деперсонализацията ми, която се е появила при доста силен стрес и сега, когато съм под стрес и не контролирам нещата, получавам отново това хипнотично състояние, но не го усещам като безнадежно. Организмът тогава ми го е изпратил, за да се справя по-лесно със силния стрес и сега когато попадна в подобна ситуация, организмът автоматично ми го изпраща, за да ме "спасява" отново. Трябва известно време да му "превеждам на тялото ми, че не са нужни крайни мерки ;).Все пак живота поднася какви ли не ситуации и трябва да се потапяме в тях. Аз много се страхувах от таксита, сега вече пътувам и на големи разстояния, получавам понякога този симптом, но не с такава фатална сила, защото той вече е разбираем за мен. Такава е логиката на нещата от моята камбанария :D

Тони Д правилно е казал/а че накрая в този форум ще си останете вие двете и ще се избиете. Най добре да направите форум в който вие двете си пишете наистина, защото наистина се надпреварвате кой е по компетенетен, но това тук не е състезание, а форум където хора с еднакво ЗАБОЛЯВАНЕ / защото ПР е болест!!!!/ споделят как се чустват и се опитват да се подкрепят взаимно и да си дават съвети. Не се имам за компетентна, знам само че лекарствата ми помагат да се чуствам по добре и се опитах да споделя положителната промяна, а вие двете ще се избиете една през друга да се заяждате... е извинявайте но не ви отива.....

Ти изобщо прочете ли какво ти написахме? И е болест, колкото и това да те е страх от паяци. Или от хлебарки. Ама щом така предпочиташ, хубаво. А ти тука дойде да се разпореждаш и да казваш кой какво да пише... Като се "излекуваш" с лекарства, ела ни се обади. А междувременно, като се опиташ да ги спреш, но не можеш, ще разбереш за какво са били предупрежденията, но ще е късно. Въпреки всичко аз бих ти помогнала. Защото съм такава. Ако искаш ми вярвай.

Скорпи,защо си хабиш "мастилото".
Страхливке,ама въобще не съм си помислила ,че си компетентна ;)! Щом разсъждаваш по този начин! Гълтай си хапчетата. Аз не виждам някой да се заяжда с теб! Ти започна да раздаваш правосъдие тук и да се правиш важна. Я по спокойно ;),какво се нервиш ;D!Я кажи ти кого подкрепи тук? Ти я вземи да подкрепиш първо себе си пък после мисли за другите ;).

Към Страхлвка:
АД може да се каже, че помагат по следния начин: Значи имаш тревожност, панически атаки, кризи и т.н. започваш да ги пиеш те подтискат симптома ти се чувстваш по добре. След което забравяш за проблемите си и ги спираш. Това се случва, но това трябва да стане в рамките на около година.Съгласен съм може.Това обаче не винаги става.
Ако до 1 година ти не си на 100% ок и не си ги спряла имаш вече 2 проблема ПР и зависимост към лекарства + техните странични ефекти.
АД не лекува. Ето ти пример: имаш рана - слагаш си упойка и спира да те боли. Това означава ли че упойката ти е излекувала раната? Слагаш следваща и следваща упойка като трябва да увеличаваш дозата или да слагаш по силна упойка и така докато се излекува раната. Лошото е, че нашата рана не е видима, тя е на психиката и неможеш да я следиш дали и как зараства особено ако си под упойка. Психическата рана се лекува на психично ниво. В противен случай махаш упойката/лекарствата/ и всичко си е там, че и с по голяма сила ще усетиш болката.
Имаш прещипан нерв(заболяване) в резултат на което получаваш болки в кръста (симптом). Какво правиш ти? Пиеш болкоуспокояващи или търсиш начин да освободиш нерва?
ПА е симптом на "заболяването"
Ако АД помагаха аз щях да съм един от най-здравите хора в този форум. От 14 годинки ги пия и ако не намеря решение на психично ниво, ще продължавам да ги пия. А какво става с черния ми дроб или някои други органи... Ето ви тема за размисъл

А какви са тези умни психиатри, при които сме ходили, да ни държат на АД. толкова години,при положение,че човек става зависим от тях.Те са за убиване.Ходи ги махни сега,поне 10 пъти съм правила опити,но не става.

Здравей Радостина, преди известно време писах и както ти казваш горе-долу за около 2 години и аз съм излекувана от себе си и с твойта подкрепа макар и виртуална!!!!!!!!!!Здравейте на всички искам само да ви кажа ,че има надежа и си струва да се справиш сам.Е,не мого да кажа че всичко е идеално,но вече всичко е различно.Да,пробвах с АД,но видях,че няма смисъл и започнах да се боря сама.повярвайте ми ужасно трудно е,но радостта от това е невероятна.Сега имам работеща моя фирма,уча висшето си образование и то в пловдив,а аз съм от София.Да,беше ме страх от пътя,а сега пътувам през седмица.И живея сама на хотел.Знам,че и вие сте способни на това..........Успех на всички!!!!!Пишете ми,ако мога ще помогна.........

звучи почти като приказка, успех и все така

zdraveite,vijdam 4e mnogo ot vas sa uspqli da se preborqt s pani4eskoto razstroistvo za koeto vi se vuzhi6tavam ot surce.Az sum na 20 godini.tri godini bqh mnogo zle vustanovih se i sega pak zapo4va da se povtarq straha da me obzema,da ne izlizam za6toto me e strah da ne bi da mi se slu4i ne6to,gubq samokontrol i pristupa na zaduh pak se poqvi i se 4udq za6to nemoga da se spravq....iskam go tolkova silno a nemoga.ve4e zapo4nah da ostavam sama za6toto s moite pani4eski ataki  vseki mi se podigrava.piq rivotril po 3 puti na den no mislq 4e ve4e i toi ne mi deistva.Psihi4eski  az nestabilna li sum,za ludnica li sum...molq vi daite mi suvet kak da postupq i kakvo da napravq.Blagodarq vi predvaritelno

такаа здравеите извиниавам се за правописа о6те от сега :)) нов сам в форума 4ета от доста отдавна но все немога да се наканиа да пи6а оба4е се ре6их (браво на мене):)) имам ПА.от 4 години последните 7 месеца не ги броиа оправих се от едни билки симптомите ми биаха като на вси4ки 4е и в пове4ко понеже си вну6авах какжо ли не от рак инфаркт инсулт и вси4ко имах тремори (ватре6ни осе6тах тресене по тиалото и 4асти от него макар 4е ван6но не се вижда6е ни6то)виене на свиат и какви ли не глупости които ако ти са на дупето са дота стра6ни но това го знае 4овек които само го е прживиал спортувам активно от както се помниа ска4алсам сас пара6ът летиал сам с парапланери водолаз сам биах вав вихараси патувах и с кораби 2 години ж 4ужбина биах 5 години и какво ли не един ден както си гледах тв и се биах расплул на дивана изведнаж стана циалата лудница имах 4увство 4е полудиавам или умирам от сарце понеже сарцето ми бие6е кам 170 190 и така се по4наха маките не преставах да спортувам но не помага6е пих от седатиф ривотрил ксанакс бе какво ли не и неможех да се оправиа за работата коиато по4вах да не говорим какви проблеми ми саздава6е тази гад(ПА.)един ден маиками гледала ниакакво предаване и 4овека казал 4е лекува ПА.   .....ас естествено нервен и от4аиан и невиарва6т на каквото и да е нахоках женицата и казах 4е е поредниа 6арлатанин но са6тата ве4ер полу4их иак сигнал от космоса(се6тате се за какво говориа) и тиа бес мое знание пора4ала билката парвата седмица ни6то но после о 4удо спах като капан никакви треперениа никакви сарцебиениа бе нов 4овек та мисалта ми е след вси4ки тези писаниа ако ниакои иска да му дам номера на този билкар да се сварже сас мен по6тата ми е      team6@abv.bg или скаип milen.geoorgiev burgas

Разкажи повече за този сигнал от космоса? ???.Сънува ли ? Питам те защото аз по време на ПР често се шегувах със себе,че получавам смс от горе ;D. Но така и не получих сигнал от космоса ;)Затова ми стана интересно.

 не го приемаи буквално просто полу4их ПА.

този билкар от Хасково ли е ? Аз съм пила билки от  Дончо Тонев видях го по нова тел. но за 3 месеца пиене никаква полза

да тои е незнам за теб но ас се 4уствам много добре  на всеки разли4но влиае иавно които иска да пробва

Здравейте приятели,

искам да ви покажа нещо позитивно, на което попаднах в интернет. Моля ви прочетете го и си обещайте ДНЕС поне едно от нещата, което ще изпълните със сигурност. Утре друго и така животът ни да стане по-добър...

Обещавам на себе си:

~ Да бъда толкова силен, че нищо да не е в състояние да смути душевния ми мир...

~ Да излъчвам и внушавам здраве, щастие и благоденствие на всеки, с когото общувам...

~ Да помагам на приятелите си да почувстват, че всеки от тях притежава нещо много ценно...

~ Да гледам на всичко в живота от към добрата му страна и активно да прилагам оптимизма си така, че да го превърна в реалност...

~ Да мисля само за най-доброто, да работя само по най-добрия начин и да очаквам само най-доброто...

~ Да се радвам и ентусиазирам от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи...

~ Да забравя грешките от миналото и да се фокусирам върху великите постижения, които ще постигна в бъдеще...

~ Да имам ведро изражение и да дарявам усмивка на всеки срещнат, независимо дали ми е познат или непознат...

~ Да се посветя до такава степен на личното си усъвършенстване, че да не ми остава време да критикувам другите...

~ Да имам високо мнение за себе си и да заявя този факт пред света, но не провиквайки се с гръмки думи, а доказвайки го с велики дела...

~ Да живея с вярата, че целият свят е на моя страна и ме подкрепя при условие, че съм верен на най-доброто в себе си...

~ Да бъда максимално силен, за да допусна мрачни мисли, твърде благороден, за да се гневя, твърде уверен, за да се страхувам и извънредно щастлив, за да позволя присъствието на беди и проблеми. Така, че широтата на ума да ме пази от тревогата, благородството - от гнева, а щастието - от бедите...

~ . ~ . ~

А-

Къде да намерим бога според теб?
В съответният храм,или той е навсякъде??  :)

В себе си... ;)

-

Когато постигнеш хармония в душата си, външните обстоятелства престават да бъдат толкова важни, да не говорим, че самите те започват да се променят. Вътре, в себе си го търси спокойствието, не в това някой друг да ти го осигурява. Някой те е ядосал, наскърбил, наранил? Ти си го допуснала. Не мисля, че само будизма изповядва такива схващания. В християнството се смята, че Бог е създал човека по свой образ и подобие, само че по-несъвършен, за да се стреми да се доближава до него чрез собственото си развитие. Е, ние имаме шанс да го направим и ако в нищо не вярваме, то не е чудно, че ни е страх така от света...

Подбутвам тази тема,профилактично... :)

4estita Baba Marta na vsi4ki,mnogo zdave i zbadnat me4ti.

.

.

Здравей, v3na7a! Разбирам объркването, което изпитваш, познати са ми усещанията и страданията ти. Само едно бих те посъветвала и бих ти казала- състоянието е пердолимо, но се опитвай да излизаш навън. Колкото и да те е страх прави крачки навън, не се застоявай вкъщи. Почнеш ли да излизаш навън ,ще разбереш ,че всичко става по-лесно и по-лесно ще предоляваш симптомите. Стискам ти палци :-X

.

.

v3na7a, точно това имам предвид,навън възможностите за разсейване са по-големи. Навън има различни стимули и колкото по-дълго време си навън толкова по-вече разсейващи занимания би имал. Затова и с повод и без повод се стреми да излизаш, така ще ти намалеят и въпросите как да се справиш с това състояние.