evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте, при разговор с човек, мисълта ми всякаш бавно тече и ми е трудно да поддържам разговор. Все едно се чудя какво да му кажа на човека отсреща. Това ми пречи в общуването с хората, дори често когато срещна познат човек на улицата ми се е искало по-добре да не бях го срещал...или поне да се бяхме срещнали някой друг път, когато бих се чувствал по-добре и бих бил по-пълноценен в разговорите.

Установил съм, че при прием на кафе или друг източник на кофеин, това се променя. И тогава търся контактите, а не ги избягвам.

По принцип имам лошо оросяване на крайниците, също така често забравям. Това ме навява, че може да не се оросява добре и мозъка. В такъв случа Гинко билоба, ще помогне ли?

Благодаря ви.

Здравей, приятел! Познато ми е, изпитвал съм същото и сега го изпитвам понякога. В осонвата на проблема стои недостигът на внимание. Медицинското название беше хипоактивност и хиперактивност, ако не бъркам. В мъозъка няма вещество в необходимото количество, което да поддържа вниманието и се получават подобни проблеми, развитето на социална фобия е част от проблема. Като пиеш кафе, увеличаваш адреналина, който дава нещо като допинг за мозъка и така мисълта започва да тече по-добре.
Аз специално не съм пил Гинко билоба, но см слушал,че някои хора са доволни. Пил съм омега-3, тя ми помага за вниманието. Това е в общи линии, в моментът в които си осъзнах проблема не се притеснявам от бавната ми мисъл от време на време, защото знам пирчината и не се притеснявам да съм и мълчалив понякога, особено когато чувствам проблеми с по-бавната или по-бърза  ми мисъл. Понякога мисълта ми тече и много бързо и да изслушвам някого ми е направо кошмар, изнервям се, тогава пък прекъсвам събеседника си, като му се извинявам за това и така избягвам неловки ситуации. Дано съм ти вдъхнал кураж, приятел.

Чудесно добре : )))

Под какво название да търся повече относно тази хипоактивност за вниманието? Кое е веществото, което е с ниски нива в мозъка и влияе на вниманието? Интересни са ми тези неща, ако може още малко инфо да ми дадеш.

Благодаря.  :)


Едит: Само да допълня, това с дефицита на внимание съм го срещал друг път. Определяно нямам "Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност". И симптоми като: Импулсивност, прибързаност, липса на самоконтрол. Са чужди за мен. : )

Не е задължително да ги имаш всичките, можеш да имаш само проблеми с вниманието, запомнянето и концентрацията, приятел.
Това, което съм чел, е че има пробелм с невротрансмитера допамин, нивата му в мозъка са ниски, както и с ацетилхолин. Тези невротрансмитера отговаварят за вниманието, паметта, концентрацията определен тип поведение т.н. Получава се някакъв дисбаланс в мозъка от време на време и ние изпитваме такива проблеми лошо се концентрираме, трудно си спомняме някои неща. Това е приятел, толкова знам по материала :D

проблема ти е че искаш да се харесаш на всички и всички да те харесат е съжалявам няма да стане и не всички ще те харесат и щом разговора не върви, значи не ти е интерес разговора или трудно си пасвате при общуване с човек.когато човек се увлече в разговор с някои и му е интересно то мислътла започва да тече по-бързо , а когато е насила провокирано общуването и не върви, просто зацикляш и трудно говориш значи няма да стане следващата ти дума трябва да е приятен ден.
а не какво трябваше да кажа, защо казах това. просто с някой върви разговора с някой не, нормално е, неможе всички да се разбираме.

Здравейте на всички!
От няколко дни упорито чета форума и много ми харесва ,веднъж бях писала в темата за паническо разтройство,но като разгледах по-добре форума осъзнах че моето място е тук-"социална фобия". Та откакто се помня имам всичките признаци за това разтройство а винаги съм си мислила че съм стеснителна... :-[ . но като по прочетах повечко разбрах че това не е нормално държане.Когато разговарям с непознати и или друго нещо което да зависи от мен някакъв вид изява,аз започвам да треперя да се потя и сърцето ми започва да бие безумно и дори дишането ми става трудно... :'(. От там дори мисля че ми се появи високото кръвно налягане...имам го от 16 годишна (а причина за него няма,болен орган -не!)сега съм на 23години имам 2 годишна дъщеричка а състоянието ми е все така .За разговотите дори мога да кажа,че наистина понякога имам чувството че съм пълен дебил,така да се каже немога да се изразя,най интересното е че не е в 100% от случаите но преобладава! Забравям-важни и не толкова важни неща,но забравям. Чувствам се ужасно толкова съм млада ... а не живея живота който искам. :-X ,от две години имам книжка,а толкова ме е страх да шофирам щом се кача зад волана и започвам да треперя като лист хора наистина ми се налага да карам а се чувствам безсилна.Доколко разбирам лечение за това няма... само да изживяваме ужаса от страховете си.

Здравей,  samsara_22a! Искам да ти кажа, че лечение за нас има, има и ние сами можем да си помогнем. Аз бях много зле и трудно  общувах с хората, абе направо ги избягвах, дори бягах от разговори и  срещу. Но лека-полека осъзнах, че мога да преодолея страховете си като се изправям срещу тях. И сега се чувствам малко по-добре. Не се страхувам да разговарям, не се усещам като глупак при срещи , не се изчервявам и изпотявам. Вече изказвам смело мнението си, за разлика от преди когато се спотайвах, така че да не се отказваме , а да продължаваме да опитваме. А що се отнася до шофирането ти, опитвай по-малко и ще се отпуснеш, въпросът е да не се приемаме като различни от другите, нали?

Здравей Димчо.
Радвам се че толкова бързо ми отговори.Искам да кажа че този проблем ме мъчи от доста време-от както се помня, и сега когато вече знам на какво се дължи се чувствам малко по-добре,защото досега винаги съм се обвинявала и съм си мислила,че съм неспособна ,глупава ... общо казано тотално и какпката самочувствие което съм имала сама съм си сравала.А както знаем това най-много вреди.Сега когато знам истината и прочитайки твоя отговор съм заредена с повече ентусиазъм,самочувствие и сила да се боря с проблема.Това малко или много дава силата и нужния кураж да се бориш, да се бориш за по-добро бъдеще и по-хубав живот.С по-малко притеснения и повече радости. :-*

А и Димчо бих искала да те попитам дали си ходил на лекар и дали си взимал медикаменти или сам си се справял с тази ситуация в живота ти ???? Ако не е грубо от моя страна разбира се. ;)

Ходил съм на лекар. Но да си призная честно лекарите не са ми помогнали много. Сам осъзнах някои неща с доста четене на книги и интернет. Взимал съм лекарства, те са ми помагали да се престраша и да направя нещо, от което съм се страхувал, но само толкова. Благодарен съм на Господ, че ми е показал пътя и че трябва да се справям сам. Сигурно звучи не достатъчно оптимистично, но е самата истина. И сега правя различни тренировки, начуих се да казвам това което мисля с риск да обидя някого но на мен ми е леко, че не задържам нещата в себе си.Такъв съм какъвто съм нито добър нито лош, просто човек, който се страхува , но продължава да опитва ;)

Благодаря за искреността ти!  :)

не се предавай сядай зад волана и карай, но първо някъде извън извън града а после в града. всичко се лекува малко насила трябва първият път да се насилиш малко и после от самосебе си става.
няма нищо лошо да си срамежлив нито е болест нито се умира от него нито те прави различен, даже много сладко когато някое човек се изчерви и се притесни ознава че му пука а не е безразличен. общувай повече ако трябва и насила в началото

Здравейте! Моят проблем се състои в това, че много често ми се случва да не знам какво да кажа. Ще обясня. Става въпрос за това, че когато водя разговори, независимо дали с познати или непознати хора, си мисля, че на моменти няма да намеря тема, не знам как да продължа разговора, не мога да започна нова тема. Просто зациклям. Случва ми се да си мисля, че съм забравила всички неща и случки в живота си, та да не мога да ги разкажа. А дори да се сетя за някоя случка имам чувството, че не мога да я възпроизведа точно, както е станала. Естествено, когато разговора е с по-непознати хора, тогава е малко по-трудно, а мълчанието ми тежи много повече. Моля ако някой има такъв пролем да пише тук или на лични или на скайп danielkata_ Ще е приятно и полезно да споделим опит :)))

когато незнаеш какво да кажеш или се чудиш по добре замълчи знам че е гадно да мълчиш но е по-добре отколкото да кажеш някоя глупост.просто трудно се отпускаш при общуване и неможеш да се съсредоточиш, като се отпуснеш всички мисли ще ти се подредят.