evropea.com - форум за паническо разстройство

първата стана много дълга затова си позволих да направя нова тема със същото заглавие.........как сте днес, докате успяхте да отидете, има ли подобрение..място за споделяне

 :)Добре си направила.Аз по принцип нямам проблем с излизането може би защото съм колата.А днес учудващо се чувствам добре.Иначе излизам всеки ден.

здравейте,
 предполагам, че всички които си пишете тук вече се познавате :))) било то и условно. искам само да споделя, че и аз имам паническо разтройство. веднъж вече се преборих с него през 2006, но сега отново се появи поради много фактори, които така и не успях да избегна  :).
 много хубаво, че има такъв сайт, за да могат хората като мен да знаят, че не са единствени и сами  :)

Здравей, princess7. Явно при доста хора стресиращи събития възобновяват паническите атаки  и кризите започват отново. Може би организмът ни тогава реагира много защитно, затова  се получава така.Нарушава ни се усещането за сигурност, чувстваме се застрашени и страхът един вид ни предпазва.

Днес ми е тъжно, уморено, тръпчиво и безтегловно. Опитвам се да се заловя за нещо , което да ме задържи да не падна в пълно безверие. Вече дори не ме е страх, тежа си сама на себе си и се лутам и лабирината на въпроси докога така?

Здравей!
Аз също като теб се бях преборила с ПР. И сега отново  започна от начало. Дори видях в профила ти че сме на една възраст. Благодарение на форума научих много  неща за ПР и разбарх, че има и други хора с моя проблем.
Дано успеем един ден да се оттървам от това коварно ПР.

Поздрави

поздрави на всички от мен!
   винаги казвам "щом аз съм го направила значи всеки може".... и наистина го вярвам. Незнам дали всички вие в момента сте в България, но тук просто всичко те смазва. след 2006 заминах за САЩ и там никога не съм имала панически атаки  :). от миналата година съм тук в БГ и нещата почнаха да се повтарят и така една година ми трябваше за да се върна обратно в същото състояние подплатено и с депресия.
   Естествено този фактор влияе на мен и не е задължително да влияе на всички вас...моля се обаче всички ние да успеем да се преборим веднъж за винаги със страха, паниката, депресивните състояния...

Моля за малко помощ...от време на време усещам едно като парене или кисилина в хранопровода и като преглъщам или пия се засилва и все едно съм погълнала нещо и слиза надолу...офффффф, не знам дали съм се изказала правилно. Панирах се, че имам рак на гърлото или някъде в стомаха...нещо да сте имали такова???

Здравей, dolcetopolinкa, това са киселини от стомаха, имам ги и аз. Горят стомаха, хранопровода, чувстваш тежест, гадна работа.Това е при смяна на времето, хормоналните нива на организма се променят и на хора с нашето заболяване, там ни е слабото място. Появяват се някъде след 16 часа. Нямаш рак или нещо такова, не се панирай. Ще отминат споннтанно. можеш да взимаш Талцид, също така се намаляват киселините, при вземане на бензодиазепини, лекарите му казват гастроезофагиален рефлукс или нещо подобно.  Не се стряскай, момиче, ще мине!

Ами не знам, сега го усещам като тяло което не е преминало надолу и ме боли, и така
Пих вода уригвах се, но не минава  :'( :'( :'( :'(

Здравей dolcetopolina, не се шашкай за рак! Бъди сигурна, че няма такова нещо.
Аз съм от скоро тук, онзи ден описах моята история, може би си я прочела. Докато баща ми се бореше с рака, и след като изгуби битката с него преди година такава ракофобия ме обхвана, че и най-нормална гнойна пъпка си пислех, че е рак.

Не, няма такова нещо!

Всичко "болежки" и оплаквания имаш докато трае ПА нали?
Абсолютна сигурна съм в това!  :)
Хей стегни се! Аз се преборих с фобията ми от рака, сега съм на тема инфаркт и инсулт, ма и с това ще се оправя. Вече знам, благодарение на Вас във форума, че това е просто "тъпа гадна ПА" и хич да не й обръщам внимание.

А.... това как се чувствам днес!... Доста Неприятно.
Днес правихме помен на Тати 1 година, цял ден се наложи да карам кола, църква, гробища и т.н. Ту ми лошо, аха ще ми стане, ма нали шофирам!!???
Оправя се. След малко пак. Ей така съм цял ден.
И след като всичко свърши.....Сега съм доста по-добре. Не дадох на тая Гад да ме въвлече отново.  :P

Приятна и спокойна вечер на всички!

При мен мина инфаркта и инсулта също, значи и при теб ще мине
Мерси много ще гледам да не изпадна в паника

 ;)  Ми как иначе!
Няма да му се дадем!

При мен първо се показват симптоми и тогава ПА...за това се страхувам, че са реални  :'( :'( :'(

Ми какво да ти кажа миличка. Най-лесно е да ти кажа да отидеш на лекар, но едва ли трябва да се подлагаш на допълнителен стрес. Защо трябва да се притесняваш за резултати от изследвания и т.н. като ти самата знаеш по-добре от мен, че всичко ни е в главата.
Нищо ти няма. :)
И при мен беше така, и тъй като работех в здравеопазването и познати лекари колкото щеш, си направих и  гастроскопия, при това без упойка/няма да казвам как го изтърпях/, щото "страха", че няма да се събудя...нали се сещаш!!!  ???

Кураж!!! и Целувки!!!

Здравейте приятели  по дочуласам че има нещо като збирка за ПР някои знаели нещо

здравей dolcetopolina, и аз съм сигурна, че това са просто киселини, но опита ми сочи че ще се успокоиш ако си направиш изследвания и видиш, че наистина си добре. съдейки по себе си обаче, след като се увериш, че ти няма нищо на хранопровода, може да решиш, че имаш някакъв друг проблем. разбираш, че проблема не е физически

Да, и аз точно това си мислех. Сега се успокоих и вече всичко мина.
Само дето имах кофти сън за умрели и малко се разтроих днеска, но се надявам сега на работата да се оправи всичко. Не знам от къде тази мания, че сърцето ми е болно и ще получа инфаркт и от там болките в ляво все едно че ме боли сърце, сърцебиене, ушите ме болят, главата ми тежи...това пак ли е ПА...мъжа ми като има болки в ляво е толкова спокоен па аз... :'( :'( :'( :'(

"Да, и аз точно това си мислех. Сега се успокоих и вече всичко мина.
Само дето имах кофти сън за умрели и малко се разтроих днеска, но се надявам сега на работата да се оправи всичко. Не знам от къде тази мания, че сърцето ми е болно и ще получа инфаркт и от там болките в ляво все едно че ме боли сърце, сърцебиене, ушите ме болят, главата ми тежи...това пак ли е ПА...мъжа ми като има болки в ляво е толкова спокоен па аз... Плачещ Плачещ Плачещ Плачещ"

dolcetopolina, не се приснявай за сънищата. те са нормална реакция. когато бях най-зле можех само чрез съня да избягам от кошмара. след това обаче и това изгурбих, защото почнах да сънувам само погребения. подсъзнанието ти казва, че те е страх от смъртта и от това да не ти се случи нещо. това ще мине, ще видиш  :)

Мерси много
Ето сега отивам да работа а детето е болно и ще седи самичко, но аз се панирвам да го оставям така и сърцето ми ще се пръсне. То милото така се кефи, че ще седи самичко. Днеска май деня ми ще мине по телефона с него да си приказвам.
Лек и успешен ден, и дано да сте добре всикчите  :-* :-* :-*

dolcetopolina, не забравяй, че страховете не са реални!!! те са само в твоята глава. нищо от това, от което съм се страхувала не ми се е случвало до сега :)
 успешен ден и на теб

Да, точно това ми дава сили, че всичко е в нас. Сега чета една книга : Тайната на подсъзнанието, и тази книга е просто страхотна. Опитвам се да следвам всяка нейна стъпка. Но защо, когато дойдат тези симптоми, когато съм спокойна забравям всичко което следвам, защо  :'( :'( :'( :'(
Искам си живота отново. Преди 15 години се избавих от тази проклетия и сега пак защо изживявам след като имам семейство и те се нуждаят от мен най-много. Сега ме повишиха на работата като мениджър а аз така да се излагам  :'( :'( :'(

dolcetopolina, здравей! Искам да те поздравя за успеха ти и твоето повишение! Ти го заслужаваш! Това ще ти даде нов стимул за борба и ти ще се справиш ;)

 :) dolcetopolina поздравления. не се излагаш разбира се, всеки има такива моменти. един съвет...не се опитвай да следваш всичко от тези книги. след много прочетени книги разбрах, че нито една от тях не ми е помогнала всъщност, да разбера как да се преборя с проблема си. толкова четях, че бях се омотала супер много. накрая се сетих за нещо, което ми е помагало като малка, много силен израз на моето подсъзнание и разбрах, че няма да намеря отговора, който търсех в книгите. малко по-малко ще изплуваш. дай си време

Милички, искам да ви попитам нещо. Как избирате на кого да се доверите, проверявате ли първоначално човека или го правите по инстинкт, когато става дума за нещо важно?
Дне се чувствам добре, надявам се цялата седмица да е така, пожелавам го и на вас.

Аз се доверявам по инстикт...ако усетя човек до мен.
Днеска на мен ми е ден, но искам да ви попитам : винаги ме е мъчела и съм го писала и преди във форума за една болка в ляво точно сърдечната област и от там имам едно бързо ритмично сърцебиене...кажете ми как да заповядам на мозъка, че това е нищо. Вчера примерно при най-малкото движение ми се забързваше сърцето...защо винаги си мисля, че е страшно и е болно като знам, че е не е така.
Имате ли идея  :'( :'( :'( :'( :'(
много се радвам, че си добре днеска :-* :-* :-*

Здравейте, страдам от паническо разстройство вече почти 10 години.
В последно време съм подложена на голям стрес и напрежение на работа и от няколко месеца започна едно страхотно потене през ноща.
Не вземам АД , четох че нощното изпотяване е страничен ефект от приема им.
Събуждам се към 1 часа цялата мокра и след това трудно заспивам.
Аз съм си паника, но стреса в последно време наистина се увеличи при мен.
На някой случвало ли му се е

dolcetopolina, ти през тези 15 години след първата криза изобщо ли не си имала пристъпи?

Не, никак кризи не съм имала...само мисли, че ще умирам и сърцебиене и задушаване, и скачане вечер, че умирам и треперене и виене на свят.
Тези неща дойоха с втората криза :'( :'(

Boyana, довери се на инстинктите ти и на себе си най-вече  :)

lasi, незнам защо се плашите толкова от антидепресантите. искам да ви кажа, че за 3 месеца излязох от този ад през 2006 с антидепресанти и страхотна психоложка!
 сега съм в слаба депресия, но си има странична причина- нежелатели колкото искаш :). 10 години са много време да ги загубиш в страх и паника.

       Хубав въпрос, Боянка! Лошото е, че аз например не мога да отговоря еднозначно на него. Ако ми го беше задала преди години щях да ти отговоря без дори да се замисля, но сега не е така... Получих доста незаслужени удари от най-близките ми хора и вече май нямам пълно доверие на никой. Истината е, че хората се променят и това, че днес можеш да имаш доверие на някой, в никакъв случай не ти гарантира, че утре ще бъде така. Преди се доверявах само на проверени хора. Същевременно ми се е случвало да получа помощ и покрепа от не толкова близки хора, на които дори не съм си мислила, че мога да разчитам. Може би трябва да се действа според ситуацията - понякога по инстинкт, друг път на сигурно, с уговорката, че може и при двете да не ти се получи... :) Хубав ден на всички от мен и повече верни приятели, които да ви подкрепят!

princess7 от известно време нямам проблеми с ПР, справих се без АД с четене на много книжки и позитивно мислене, годините ме научиха да не му обръщам внимание и ПА намаляха и почти изчезнаха
Но ПР ми докарваше симптоми на главозамайване , главоболие , стягаше ме сърцето и...............с това се справих, но сега това потене нощем е нещо ново и ми се искаше да разбера дали и то е характерно за ПР

        dolcetopolina, а ти ходила ли си на кардиолог или някакъв  друг лекар във връзка с тези сърдечни оплаквания?

Ами ходила съм не само един път, последно беше миналата година, когато викахме 112 три пъти...лекарите казват, че всичко е от страх и панически атаки...сърцето ми беше екстра само дето биеше бързо и кръвното 140/90, но това идва от страха и паниката.
Но болката си седи, когато нещо не съм притеснена...мъжа ми също има такива болки, но той не изпада в паника като мен :'( :'( :'(
В БГ сами казвали, че имам сърдечна невроза и болките са от невралгия

lasi, консултирала ли си се с психолог през всичкото това време?

Не, ходила съм на невролог, на ЯМР, но това беше в началото, изписвали са ми АД, но не съм ги пила, защото не исках да привиквам към тях, мисля че за сега се справям.
Даже съм благодарна на ПР защото то промени начина ми на мислене към добро :)

       dolcetopolina, значи можеш да бъдеш наистина спокойна, че проблема ти не е физически. Аз също имам сърдечни оплаквания, но всеки път, когато ги почувствам просто се опитвам да не им обръщам внимание, знаейки, че макар и физически изразени, те са по-скоро чисто психосоматични. Имам пролапс на едната клапа и това е единствената особеност на сърцето ми, но нея я имат сигурно половината хора по света... :) Кардиолозите са категорични, че от това може да имам някои оплаквания, но не и това, което чувствам - значи проблема не е там. Основният извод, до който достигнах е, че всичко отшумява с времето. Оплакванията се разреждат , пък силата на усещанията намалява. Можеш да ускориш този процес, като си наложиш да не им обръщаш внимание и да не мислиш за тях. В противен случай ти без да искаш ги задържаш. Аз например винаги се заемам да правя нещо, което да поглъща вниманието ми. Ако искаш опитай и ти.

не имаш най обикновенни киселини, връщане на соковете на стомаха който са много силни и изгарят гърлото и ти става едно гадно неприятнои нормалне проблем минава с времето, всичко ти е в съзнанието реално нищо ти няма

Благодаря ви много, просто с този форум ми се обръщат лошите дни в хубави  :-* :-* :-*
Благодаря, че ви има дори да не искам никой да се чувства така :-\

много лесно се качва кръвно от притенснение, и сърдечна дейност, просто се успокои дишай спокоино и мисли за нещо хубаво и след това ще видиш че кръвното ти е добре.

аз бях на пълни изследвания свързани с работата и обикалях кабинетите и пред този на вътрешни болести, знам че ще ми мерят кръвното и знам че трябва да се успокоя но не  става , знам че всичко е в съзнанието и ако се успокоя съзнателно и физически ще реагира положително тялото ми, но не  стана. влязох мериха ми го много високо също и сърдечната дейност. мерих си го на аптеката по късно нормално направо перфектно кръвно, а иначе сърдената ми дейност е винаги 90 удара, но не ми пука защото при мен това е генетично и нашият род си живее до 90 години с тази сърдечна дейност. ако нещо ви притеснява правите си изследване виждате че ви няма нищо и се успокоявате от самосебе си.

mislq 4e si jestoko prava na men zasega ne mi razre6avat da zamina za za nikade i vsi4ko mi e tolkova obarkano pak i sastoqnieto mi e edno 4e vse se paniram i raztroivam za kakvo li ne

co4i, здравей, много ми е приятно! стискам ти палци да се стабилизираш бързо. гаранция ти давам, че като пекне малко слънце ще ти стане по-добре  :)

Благодаря ти ru! Имах нужда от потвърждение на усещанията си ;) И моето мнение не се различава от твоето. В сложното време, в което живеем да знаеш че можеш да се довериш на някого, е много лечебно усещане, поне при мен е така, не зная какво мислите вие по въпроса.

        Действително е лечебно усещане, особено за хора като нас, които като цяло се чувстват несигурни и често имат нужда да чувстват, че са обградени със съмишленици. Човекът, според мен, е създаден да живее в общност, а не като единак.Самотата  е много страшно нещо и не всеки може да я понесе. Може би само отделни хора, които някак си са си самодостатъчни и по някакви религиозни или вътрешни причини умишлено търсят уединение. Въпросът тук обаче е друг - в случая не е толкова важно дали си обграден с хора, а дали тези хора споделят твоите възгледи и  дали са готови да те подкрепят, когато имаш нужда от това, жертвайки собствения си комфорт, ако се наложи. Става въпрос за хора, които мислят като теб, харесват същите неща като теб, дори чувстват подобно на теб. И мисля, че тогава идва лечебното усещане, че не си сам. В противен случай би могъл да се чувстваш самотен, макар и обграден от много приятели... Вие как мислите?

Права си ru хората които мислят като теб, действат като теб, на тези хора може да се разчита и тяхното присъствие има наистина лечебно действия и не се чувстваш самотен. Това е точното.

Хора, това дали е ПА : както си бях на работа започна да ми става нервно, да ми става горещо, да усещам треперене в мускулите краката лицето и да ми се вие леко свят.

dolcetopolina, това са вегетативни смущения, които се явяват вследствие на притеснения и стрес, не е паническа атака. Нали не изпитваше страх, докато се проявяваха?

Не, не страх не, като дойдоха тогава започна страха...едно вътрешно треперене

Вегетативни смущения са - нивата на адреналина си казва думата. От там са, не е ПА.

здравейте моми4ета не съм писала до сега във форума но ви 4ета аз от 10 години съм с пр хап4ета не съм пила никакви до преди 3 месеца си взех невролаксин и се родих много съм доволна пила съм 2 пъти по едно хап4е от време на време пак имам па и ми е гадно с дни дали да не запо4на да ги пия 3 пъти по две бихте ли ме посъветвали и друго да попитам когато ги пия по редовно имам 4увството 4е ми се подува стомаха възможно ли е да е от тях благодаря предварително

Здравейте Милички,
от снощи нещо пак не съм в ред. Почти три дни никаква вест от ПР, ма от снощи сърцето пак заболя. Изведнъж ме бодне, като с нож, аз се уплаша, завие ми се свят и край.
Пия си ксанакса, но тая пуста болка продължава. Знам, че неможе да е от сърцето, та нали ми казаха, че ми е здраво..... Ма ся друга мисъл ми е в главата.
Последното ЕКГ беше преди 10 дни, ми ако от тогава съм се разболяла.
Оффф, знам, че не е така, но пак мисля. Страх ме е да не получа ПА или "инфаркт".
Дайте бързи съвети, че тая вечер съм сама и незнам как ще я изкарам.

 :'(

Спокойно, mecanka!Няма страшно,  за една седмица не е възможно да се яви сърдечен проблем. Не се притеснявай, всичко е на психическа основа. Адреналинът кара понякога сърцето да учестява пулс, да прескача, да забързва, да има глухи тонове и т.н. Особено при рязко покачване на адреналина. Така че, не се притеснявай - няма страшно. Освен това сърцето не боли, болят мускулчетата, които са наоколо. Отпусни се и изгледай някой филм или пък си поговори с някого по телефона  ;) и всичко ще мине! ;)Поздрави!

 :) Благодаря за бързия отговор Ari!
Ей сега излизам на студа с кучето, така, ще ми стегне мозъка, че всичко ще забравя   ;D

Здравей,Lu!
Подуването на стомаха може да е от киселини, хората с ПР, често имат и киселини от стомаха, както и газове. Не вярвам да е от лекарството, приемай го в дози, които е отбелязано на опаковката.

Здравейте отново,
Аз пак да се върна на оная дразнеща болка в сърцето и сърдечната област. Пия си ксанакс, но пак продължава.
Случвало ли се е на някого от Вас и взима ли нещо допълнително стимулиращо сърцето?
Извинявайте ако досаждам с това, но....все си мисля, че ако я няма тая болка ще съм супер.  :)

mecanka, случвало ми се е и на мен. И аз ще ти кажа, че тази болка е от мускулите, а не от самото сърце. Получава се при дишане и движение. Не е страшна отминава. Ти как я чувстваш при дишане или при движение?

mecanka, и мен тазо болка ме подлудява и заради нея откачам. Не се тревожи не е нищо страшно. При мен се получава ей така самичка и дори не знам е когато дишам или натоварвам.
Но днеска и аз не съм много добре. Сега започнах да изпитвам тревожност и леко замайване. Гледам да не го мисля и да отмине. Паниката ми е по-силна защото мъжете ми излязоха на мъжка разходка. Сега се разсейвам в интернет и гледам да не изперкам :-\

lu, да ти кажа много хора с нашите проблеми и оплаквания ги удря точно в стомаха. именно защото може да си се паникьосала и т.н. от стрес също така, може да ти се влоши стомаха. аз имам гастрит и знам, че причината не е само храната. много от съвременните болести са породени именно от стрес, нерви и т.н.
п.с. аз предпочитам да съм с киселини и без паниката и депресията от колкото обратното  :D

и аз това предпо4итам ама виж 4е не става аз имам 4увството 4е се палня с въздух стомаха ми се подува и е много гадно и то4но като пия хап4етата три пати през деня тези дни ми   е така и по4нах да ги пия сутрин и ве4ер но явно съм си внушила 4е е от тях ох ве4е незнам само осъзнавам 4е вси4ко е от внушение защото преди да забременея имах па 4есто и не излизах сама но в деня в които разбрах 4е съм бременна все едно нещо ми каза стига толкова и изведнъж се успокоих запо4нах всеки ден да излизам сама без да ми има нещо не можех да повярвам но към 4етвъртия месец ми прилоша аз  бях из града добре 4е бях с мъжа ми много се уплаших и запо4наха пак леки страхове но после доктора ми обясни 4е това е от бременноста и ниското кравно което имам и се успокоих та докрая искарах екстра

Lu,здравей! Киселините и подуването на стомаха и при мен са пржоблем. Не вярвам да е от лекарствата.Вечер киселините  и подуването на стомаха при мен са най-силно изразени.Понякога пия Талцид, за да ги намаля.

здравей Boyana на мен ми се подува по всяко време не съм забележила дали ве4ер но е факт

Привет!
Вчера цял ден ми беше добре, но се чух със стари приятели с които не бях се чувала близо 5 години и дали заради това или нещо друго, дойде и ПА. Отврат.
Толкова ужасно замайване никога не съм имала. Немога да лежа, вие ми се свят, гади ми се. Пих хапче, ма.. ???
Е понякое време съм се успокоила и заспала.
Ма тази сутрин пак съм замаяна. Не е толкова силно, но тази болка в сърцето и замайване направо ме влудяват. Лошото е, че докато ми се вие свят, немога да правя нищо за да се разсея, дори телевизия да гледам. Всичко ми е замъглено.

А Karindar, относно как чувствам болежките в сърцето....ми незнам. Може както си седя да ме боцне/стягане, може и при движение.  :(

Незнам хорааа, като чета повечето от Вас са дълги години с ПА и се контролирате, а аз точно от месец и  вече неиздържам >:(.

Смелост, mecanka! Нещата ще си дойдат на мястото. В началото човек доста се плаши от симптомите след това лека - полека се научава да ги подминава и овладява.  Нещата ще се стабилизират, няма и толкова много да се притесняваш от бодежите около сърцето.Бъди уверена в това!

Благодаря много за отговора!
Абе, че няма да се дам, няма ама явно наистина изисква повече време.
Пък и определено Вие доста ми помагате.

Всички бъдете здрави, щастливи и спокойни.

 :-*

Не се тревожи, аз живея така с тези болки от 5 години. Това не е сърце, това е : невралгия.
Мъжа ми също ги има, когато притесни или нещо такова. Не им обръщай внимание. Аз така направих вече съм по-спокойна. Те идват, когато си стресирана или притеснена.
Няма да умреш нито нищо...спокойствие само се иска  :-*

И при мени маше такива периоди, когато много се вглеждах в това как бие сърцето и в бодежите, бях се панирала, слагах си различни болести, докато в един момент не забравих за бодежите и болките в сърцето и те изчезнаха. Но в моменти на напражение комбинираните капки валериан глог и мента ми помага много. Весел ден!

Здравейте на всички :).От известно време пак ми е кофти-напрежение в стомаха и главата.Не мога да спя,не мога да стоя спокойно.Пак ми се въртят глупости за болести в главата.Писна ми бе,хора.Гледам да не им обръщам внимание,но в просъница усещам напрежението в стомаха,става ми зле и така цяла седмица.Вчера тук беше -25 градуса,което не ми попречи да изляза,но и на вън го усещам гадното чувство.Не ми е за първи път,но пак се панирам.

Всичко е нормално. При нас също е доста студено и вчера дори се уплаших, че ще умра като замръзна или кръвта ми ще замръзне като се движа по улиците...после ми стана доста смешно като погледнах назад след като се успокоих. Мрачното време ни прави уязвими към лоши мисли.
Днеска и аз се събудих с мисъл, че ще умра и нещо ще се случи, но се погледнах в огледалото и си казах : ще мреш ама не и сега, но един ден все ще дойде този момент.
Спокойно и гледайте напред, приятели. Лятото те първа ни чаоква  :P :P

Привет и от мен!
Да ви кажа на мен студа ми действа добре ВЕЧЕ!А иначе бях толкова зиморничава....???!!!!!!
Като усетя нещо леко веднага излизам на балкона и от студа ми "секват" всички гадни мисли /е не винаги помага де  :P/, но странно е, че с кучо на вечерна разходка, нещо хич не ми се отразява добре. Само щом изляза от входа и ме замайва главата.  ???
Сега се замислих, ако това ПР ми продължи!!??? Вие как се чувствахте в силните жеги, каквито бяха миналата година???

Поздрави на всички  :-*

В жегите се чувствах по-зле. световътрежа ми беше по-силен, отделно кръвното ми падаше и пулса ми се ускоряваше по-често. Факт е, че при по-топло време ПР се активизира.

Здравейте,чета ви отскоро но реших да се включа.Страдам от ПР или по-точно знам ,че страдам от това от 1год.и половина.През цялото това време бях на анти депресант,чувствах се срахотно.От две седмици го спирам по схема реялно не вземам хапчета от 3-4 дни и се чувствам ужасно.Много ми е лошо,гади ми се постоянно ми се лежи,много неща ме дразнят.Дали това е нормално.Започвам да се страхувам дане би паническите атаки да се върнат.Не знам какво да направя за да се почувствам малко по-добре?Дайте ми съвет. :'(

Здравей tomi, и аз съм отскоро тук, но за разлика от теб и ПРто ми е отскоро.
Кой ти ги е предписал антидепресантите? кой е решил,че трябва да ги спреш?
Консултирай се със специалист. Това е мое мнение, но не е особено миродавно...все пак...тук има хора които наистина могат да ти помогнат много.
Пиши, не се отказвай.
Това е от мен, лека и спокойна вечер Ти желая!
 :)

привет на всички. Относно антидепресантите:през2003година пих анафранил девет месеца.След спирането/макар и не постепенно/нямах никакви проблеми до август 2009г.Тогава след куп неприятни събития ПА се завърнаха.Сега съм на золофт от 0.5мг. половинка сутрин и се чувствам добре ;DСамо първият месец си помагах с ксанакс или лексотан по половинка при нужда.Доволна съм от золофта,но  ::)напълнях и продължавам  да качвам  :-[.Постоянно съм гладна ..ужас.Не,че ме притеснява много,но се усещам по-тромава.Не си мислете какво ще стане като спрете лекарствата.Така ще започнете да се самонаблюдавате повече и да чакате"Дали,ще ми стане лошо сега без хапчета,дали стаховете няма да се върнат",ате само това чакат малко съмнение или колебание и са на първа линия.Повярвайте,че след като са ви спряли лекарствата,значи сте добре,те са си свършили работата и вие трябва да продължите без тях.              пожелавам на всички ви от сърце здраве и успех в борбата.Борете се за контрола над себе си.

Според мен антидепресантът трябва  да се спира, когато в живота на човека няма много трудност. Ако той се спре, когато се изживява някакъв стрес неминуемо всичко това се отрзява. При теб, Томи, как е?

Решението за спирането на анидепресанта беше мое и на психиатъра.Т.К.планираме със съпруга ми да имаме бебе.Това беше причината да го спра.Но сега започвам да се чудя дали момента наистина е подходящ.Аз също напълях доста,но килограмите не ме тревожат чак толкова.Сега се надявам да овладея неприятните уещания като световъртеж и гадене.Но все пак искам да ви кажа,че днес след като доста си поплаках реших,че най-добре ще ми се отрази една разходка навън.Чувствах се доста по-добре.Надявам се и за вас да е бил хубав деня.

Разходките на чист въздух наистина правят чудеса.тomi защо не опиташ с медрин за световъртежа и гаденето.На мен ми действамного добре.Аз имам шипове и дискова херния на врата,който много често ми докарват световъртеж придружен с гадене.Пия по една таблетка само при нужда. Прочети листовката от интернет и,ако мислиш,че щи ти помогне- опитай.

Здравейте приятели. Тези дни ми беше доста напрегнато, имах напрежение, което посотянно ме съпътстваше, на моменти издивявах, не зная с какво да ги обясня. Нямам специален повод, но ми беше ужасно напрегнато, доста сълзи пролях, днес обаче смятам да се взема в ръце.Пожелавам весела седмица,без панически атаки и много настроение на всички!

Искам да ви попитам нещо. Когато получавам силна ПА понякога, за да я спра се боцвам с карфичка, може би изглежда налудничаво ,но ми помага да спира атака. Чудя се обаче дали не си навреждам по този начин допълнително ще съм благодарна да чуя вашите мнения?

umbrella това с игличката ми се стува малко мазохистично ;)/шегувам се/.Според мен,щом ти помага,няма лошо.Всеки търси алтернативи за справяне с проблемите.Иотново според мен,по-добре това,отколкото ривотрил или диазепам или друго от този сорт.При мен десетина дена пълно затишие ;D/да чука на дърво/Желая на всички цял живот от такива десетдневки.

Диди, да ти призная и аз се страхувам от това, че е мазохистично действие и затова попитах. Страх ме е да не си повредя съвсем психиката с това убождане. Въпреки че ми помага за намаляване на силата на ПА се страхувам да не се пристрастя към това :-[
Стискам палци при теб да продължи дълго това затишие, за което разказваш. Слънчев ден на всички!

Ето ме и мен днеска. При мен имаше голямо затишие, но болката пак се появи в лявата част на гърдите и всичко отново ми се обърна в главата, че е сърце. Сега пък мъжа ми каза, че ще се забави на работа и се панирах, че може да ми стане нещо точно сега. Въпреки, че цял ден боли, но не обръщам внимание, но точно сега :-\
Радвам се, че имате затишия. Това с карфичката съм го правила и наистина помага. Готина вече на всички  :-*

Здравейте.Радвам се ,че при вас има затишие,защото при мен няма от доста време.Днес ходих на невролог и ми каза,че имам тежка невроза.Прибави ми към ривотрила- деанксит и някакви капки АНЕРВИНА.Сега съм малко по спокойна,може би от капките които пих на обяд.Dolcetopolina,не се плаши от бодежите и стягането в сърцето,аз съм така от 1 месец+ треперенето ,изтръпването,напрежението,по цял ден ми беше лошо,сутрин не ми се ставаше защото още с влизането в банята се започваше.Е днес вече отидох на лекар защото не издържах.А umbrella да не се притеснява за игличката,имам приятелка която се щипе силно като има криза.Щом ти помага прави го.Пожелавам ви вечер без кризи!

здравейте и от мен!
Тази седмица започнах супер, след като разбрах къде бъркам в рецептата!!  :o :o
Изписаха ми ксанакс по схема, ма аз умната 2-3 дни пия, после решавам, че няма... после пак така
Докато ги пия нямам световъртежи, а после имааа..
Е днес ми каза доктора, че ще ме убие за моите своеволия.   ;), че така хапчета не се спират, ама аз ....

Та както казах, "да чукна на дърво" вчера и днес съм ок. Е леко ме боде сърчицето, но това не се казва..

Приятна вечер на Всички!!

Относно бодежите в сърцето,защо не пробвате добрия стар валидол? Безобиден е,а и върши добра работа ::)Аз преди,като ме стягаше,или имах тежест в стомаха и слънчевия сплит,си го ползвах редовно.После ,когато усещах нещо започвах да си поливам цветята,бърша ги,пресаждам разсаждам...и изключвам за проблема.Втакива случаи се опитвайте да правите нещо приятно/намерете си хоби/ Желая ви лека и безпроблемна вечер  :)

Ами аз не мога да си го купя при мен...освен да помоля да ми го донесат скоро...ако наистина помага и е безобиден.
Аз знам, че това е невралгия, но се плаша винаги  :'(

Мила, dolcetopolina не им се притеснявай на бодежите, явно всички ги имаме. Но това за валидола е вярно и на мен ми помага. Помагат ми и капките от глог. Ако имаш възможност взимай комбинираните капки вмалериан, глог и мента.На моменти вършат чудеса ;)

Аз вече половин година ги пия тези хапчета и неврастенин. Днеска се притесних, че заедно с тази болка имам стягане и виене на свят. Това пак ли е нормално. Хем знам маму стара за тези болки и пак се панирам  :'( :'( :'(

dolcetopolina, когато съм напрегната винаги имам замайване, даже на моменти залитам. Като се поуспокоя, минава. Може би днес има магнитни бури, не съм гледала, може и те да напрягат организма допълнително.Като почувствам замайване, си казвам, да това е част от ПР и не трябва да се притеснявам, то е като другите симптоми и ще отмине. Така се опитвам да се поуспокя и силата му лека-полека намалява.

Момичета, вие ходите ли на работа?Защото когато човек е ангажиран, особено с умствен труд, атаките намаляват, дори на моменти напълно изчезват.Затова е добре да се ангажираш с нещо, защото мозакът не бива да се оставя да бездейства и да провокира атаки, освен ако не се чувстваш много зле и с много силна тревожност, защото тогава наистина не можеш да се занимаваш с нищо.

Да, дори скоро ме повишиха в чин главен Store manager  :D
Ама нещата идват самички дори когато съм заета, но тогава не обръщам внимание. Атаките леко ме тормозят в нас  :-\

И аз ходя на работа, но това не пречи от време на време да ме връхлитат разни мисли. Вкъщи ми е по-спокойно, в работа по-напрегнато и симптомите ги имам повече в работата. Понакога се чувствам като на тръни, друг път минава по-лесно.Весела вечер на всички.

Аз,когато бях много зле/в началото/си взех десет дена отпуска,но тогава наистина беше ад/стигала съм до триампули диазепам/.Сега ходя на работа безпроблемно.Случвало ми се е да получавам на работата  ПА,но по слаби.Втакива случаи-един валидол под езика и една чаша студена вода /на глътки /винаги са ме спасявали.Пожелавам на всички ви да откриете своето плацебо,експериментирайте.Лека и безпроблемна вечер и от мен 8)

Аз работя също и при мен ПА са по-силни на работата или навън и когато общувам с хора Даже имах проблеми с моята приятелка, която ми се сърдеше, че не излизаме достатътчно, а причината е точно тази, че навън особено в заведения и при силен шум получавам атаки. В последно време съм по-добре, някак започнах да им свиквам, ако може изобщо да се каже, че е възможно да се свиква с ПА. Да ви кажа, мястото където те тормозят повече ПА означава, че именно там има психологическа причина за това. Ако навън ти е е по-трудно, може би има проблеми в социалното общуване, а когато е в къщи възможно е домашните да го натоварват по някакъв начин. Успешен ден!

Момичета и момчета,утре ми предстои посещение при зъболекар-хирург и ми е доста притеснено от сега. Моля се да не ме обземе паника. ::)Казвам си,че няма проблем,но всъщност ме е адски шубе.Ако изкарам без ксанаксче ,докато влезна в кабинета,ще си е чисто геройство :-\.Моля стискайте ми палци,а като се прибера,ще ви пиша дали съм се справила без помощни средства. Лека и спокойна нощ.

От зъболекар се страхуват и хората, които нямат нашите пробелми, така че спокойно ;). Стискам ти палци всичко да мине нормално.

Благодаря за подкрепата Dimcho.Плануваха ми операция за утре сутринта.Трябвало да ми изчистят две кисти  :o и ме успокоиха,че няма да боли.Надявам се да е така и всичко да мине нормално.Все пак не е кой знае какво,пък и аз съм мъжко момиче  ;D ще оцелея.   лека и спокойна нощ 8).

Здравейте, идвам да ви кажа, че скоро не съм имала проблеми с ПА. Лошите мисли само не ми дават много мира, но важното е, че атаки нямам. Но пак ме тормози мисълта, че имам рак на гърлото и страх да отида лекар, защото пък ще се изложа. Но усещането, че се задушавам и нещо ми седи там дори онази вечер ме накараха да не спа от внушение май.
Това е за сега мъката, иначе лека хрема ме мъчи и настинка.
Готини почивни дни и без паника моля...

 dolcetopolina, здравей! Това с преглъщането го имам и аз, сякш нещо е заседнало на гърлото. Това ми става обикновено, когато съм напрегната или ядосана на някой, като че ли не мога да преглътна яда нещо такова:) шегувам се. Не е страшно минава ми от само себе си и после пак се появява, не му се плаши ;)
Мен пък всички мускули като че ли са се наговорили и ме болят и съм като схваната, но ще правя гимнастика, надявам се да се оправя. И ти да пребориш настинката :-*

Здравейте!
Аз съм с ПР от 7г. Искам да ви кажа, че усещането ,че неможете да преглътнете или това със задушаването са временни явления. Нещо като страничните ефекти при лекарствата :D ,които отшумяват с времето. Всичко е от внушението. Можете вместо да си внушавате тези неща да си внушавате ,че дишате дълбоко и равномерно или че преглъщате свободно. Преди няколко години, когато незнаех какво ми  е и даже не пиех лекарства много ми помогна литература за подсъзнанието. Ако някой проявява интерес може да почете ,има ефект.  ;) :-*

Точно тази книга чета в момента или ако мога да кажа се опитвам да следвам. За сега доста успешно и дори имам напредък в доста области : не ме е страх от самолети, мислите ми са позитивни и често се случват точно както ги искам. Но от време на време паниката се връща...това е най-трудното все още, ноооо с повече упоритост и това ще изчезне.

Dolcetopolina, сподели коя книга четеш?

подсъзнанието може всичко на Джон Кехоу. това е лекарството на нашата болест

         Имам тази книга и наистина е добра. Интересното е, че доста хора с проблеми подобни на нашите споделят, че точно тя е изиграла ключова роля в борбата им с ПР. Може би наистина оказва някакво въздействие или поне успява да даде нужната насока и мотивация. Подобни книги има и Луиз Хей.

Наистина е страхотна книгата.Аз си я свалих от нета<и си я чета на компа.

На мен ми помогна "Силата на твоето подсъзнание" от Джоузеф Мърфи. Мисля да прочета обаче и "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу   ;) Колкото повече, толкова повече :D

Mari, кажи линка за сваляне от нет -а . ;)

Здравей,mara.Написах в гугъл -ПОДСЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ВСИЧКО-ДЖОН КЕХОУ.И то си излезе-свали,купи,и аз си я свалих.Опитай.

Здравейте и от мен!
Седмица не съм писала защото се чувствам добре. Откакто си пия хапчетата по схема, пък и съзнанието ми беше ангажирано с доста задачи тази седмица ...няма ПА, ееее.. леко притеснение или за секунда бодеж или замайване направо не се казва...  ;D
А относно "Подсъзнанието може всичко" я купих на баща ми "Бог да го прости", когато се бореше с РАКА, но аз досега не съм се сетила да я прочета. Добра идея е да се запозная със съдаржанието й!!!  :P

Приятна вечер на всички!!!!!!!!!!!!! ииии... безпроблемна и спокойна разбира се!

Мерси, аз я намерих в замунда :)

Здравейте :).Има ли някой който пие в момента деанксит+ривотрил?И как се чувства?

Здравей Mari! Аз пиех преди години деанксит, но не ми помогна. А дали го пиеш с ривотрил или без няма никакво значение. Незнам от какво страдаш, но ако е ПР попитай лекаря да ти го смени с флуанксол. Относно ривотрила по-добре не го пий или само ако е крайно належащо :).

Здравей  mari аз  пия от 4 години деансит и ревтрил чуствам се добре  от начало пиех само деансит но ми беше много зле от както пия и ревотрил съм по добре

Здравейте.И деанксита и ривотрила са транквиланти,като единият е по слаб.Mari,те само ще потушат симптомите на тревожност и ще ти помогнат по време на ПА,но няма да те излекуват.Ти трябва да решиш дали можеш да се справиш сама или да потърсеш компетентно мнение за да ти бъде назначена терапия.  Книгите на Мърфи,Кехоу ,Хей. ::)...и има още много на тази тема-те са страхотни.Стяхна помощ се получават много добри резултати,НО ЗАПОМНЕТЕ с едно повърхностно четене не очаквайте чудеса. Четат се бавно,разсъждава се върху всеки детайл или......буквално трябва не само да поглъщате написаното,а и да го асимилирате.Желая успех на всички ви,независимо как сте решили да го постигнете. :)

Благодаря ви.Преди години съм пила деанксит (но само него),и се чувствах добре.А доколкото знам е антидепресант-но от по леките.А ривотрила го намалих много ,но не съм го спряла.Питах защото не съм ги пила в комбинация.От 5 дни ги пия така и пак нещо не ми е в ред.

Хора от скоро имам една мисъл в главата, че ходя на работа само и само да не ми се зле, и така става, че започва да ми е зле и после чакам да ми мине от работата. До сега не съм имала такива мисли...какво ще кажете???

dolcetopolina, не успях да те разбера.Къде започва да ти е зле, миличка, вкъщи или в работата? Може би това са някакъв род натрапливи мисли, аз ги имах в началото, мислех си, че всеки миг ще ми стане зле, но постепенно отминаха, изчезнаха така аккто се бяха появили.

Мисълта ми е следната : винаги си мисля, че отивам на работа само и само да не получа ПА. По пътя ми става леко нервно и притеснено, и после на работа ми става супер. Дали е нормално така. Имам още един въпрос: защо винаги, когато мъжа ми ще закъснее или ще е се върне по-късно си мисля, че ще умра и ще ми стане лошо  :'( :'( :'(

За нашето състояние всичко е нормално.Но са само мисли!Нито умираш,нито ти става лошо.И аз си мисля за какво ли не....Докато чакаш мъжа ти да се върне,направи му салата,налей му ракийка,така поне няма да имаш време да си мислиш,че ще ти стане лошо.

dolcetopolina,не се притеснявай mari е права,нищо по-лошо от една ПА неможе да ти се случи.Всичко е наред.Просто си мисли и прави нещо приятно.Не следи постоянно часовника.А между другото при мен се появи едно напрежение в гърдите :o и това е така откакто заваля снега.Мразя зимата.Искам си слънцето. ::)

          Съгласна съм с Mari, че за нашето състояние май много неща са нормални...
  Dolcetopolina, относно закъснението на мъжа ти за мен вариантите са 2: или вътрешно се страхуваш да останеш сама, или просто си си изградила някакъв стериотип (навик той да се прибира в определено време) и всяко негово нарушаване те кара да се чувстваш несигурна т.е. застрашена.

Да, при мен точно това съществува : винаги когато съм самичка и си мисля, че ще ми стане ПА.
Онази вечер мъжа ми се върна в 2 сутринта, защото предават проект и се наложи да остане. Мислех си, че ще ми стане лошо ще умра, че ме хване ПА...но за мое щастие не се случи такова нещо само дето се панирвах.
Тази вечер чакам роднини на гости и той ще ходи да ги посреща от работа направо. Толкова съм затрупана с работа да го посрещна добре, че изобщо не знам защо се занимавам с тази загубена мисъл  :'(. Детенцето ми е тук и си играе...абе мерси приятели, че ви има. Така ми е хубаво като ми стане нещо да седна да ви почета  :-* :-* :-*

Здравейте!!
Dolcetopolina, мила аз през повечето време съм сама. Мъжа ми работи в ресторант, и нали се сещаш, че се връща когато приключи работа. Т.е. работно време няма..
В началото и аз си мислех, че ще ми стане лошо и ще умра, бодне ли ме сърцето, край ще получа инфаркт.... Ноо нали ти самата мила ме успокои още след първите ми постинги тук.
Нали затова сме в този форум, да си напомняме, че нищо ни няма, всичко е само в психиката ни. А пък и Милата, нали си имаш и детенце. Занимавай се повече с него. Отвличай си вниманието. Аз така правя, но...с Кучо.  :P

Ето, аз съм те успокоила а сега ти го правиш. Малко ми стана смешно, но наистина за това сме в този форум. До сега чистих и вниманието ми беше другаде...сега ще гледам нещо и ще чакам спокойно мъжа си...лека вечер и спокойна :-*

 :-*

Здравейте на всички!
dolcetopolina, вкъщи изпитваш повече страх, когато си самичка, защото при мисълта, че няма на кого да разчиташ при евентуална ПА, те плаши допълнително, затова и чакащ с нетърпение мъжа ти, защото на подсъзнателно ниво осъзнаваш, че той би ти помогнал, ако нещо се случи, докато преживяваш ПА. На работното място също не те е страх, защото там има достатъчно хора ,които могат да ти помогнат и затова там нямаш ПА и нямаш страхови изживявания. Значи факторът "човек до мен" е определящ ;), когато липсва тоя фактор ти се страхуваш и те обхващат натрапливи мисли ;)
Аз така си обяснявам въпросът ти от вчера. Поздрави  ;)

В последните дни чувствам някакво изтръпване на ръцете от студа на вън, което изтръпване се задържа по-дълго време и ми причинява напрежение. Вие има ли ли сте такова изтръпване?

Привет!
Снощи докато заспивах и на мен ми се случи нещо много странно.
Може би вече се унасях, бях спокойна и изведнъж тялото ми изтръпна така все едно ми бяха били упойка, усетих, че сякаш потъвам някъде дълбоко и все едно наблюдавах тялото си отстрани. Ох доста се изплаших, стреснах се, че може би така се умира  :o, и после доста време неможах да заспя.

Дали и при Вас се е случвало нещо подобно.  ???

mecanka, здравей! това което преживяваш е деперсонализация - симптом на паническото разстройство. Не се бой, изживяването е много неприятно, но няма лоши последици. И аз го имам, ипри мен се е появявало при заспиване или събуждане. Като намалееа силата на страха и то намалява.

Здравейте приятели.Днес се навършват девет години от ужаса,който изживях със смъртта на сестра ми......и ми е скапано :(Чувствам се много объркана.Сякаш целият ми свят отново се сгромолясва.Иска ми се да плача, да вия ,да чупя....имам чувството,че ще откача.За всичките тези години,мъката не ме е напускала,но на този ден всяка година сякаш се разпадам и когато след ден два се взема в ръце...някаква част от мен я няма.Звучи объркано,чак аз немога да се понасям.Извинявайте,ще се включа пак,когато се почувствам по-човешки. Хубав ден на всички.

Здравей, Диди! Разбирам болката ти и ти съчувствам. Сподели защо се случи това нещастие...

Здравейте, и на мен днеска ми се стана тъпо.
Сутринта всичко беше добре, но после следобеда нещо ми стана. Пак ме стегна в ляво сърдечната облас и ръката. Гледам да не мисля глупости, но леко ми седи дискомфорта.
Дано да мине скоро всичко...лека и готина вечер :-*

Годишнините са жестоки..и рождените дни и празниците..Всичко е хубаво,празнично,а тях ги няма,а по лошото е,че не за малко,а за винаги.Още повече ако са си отишли без време,не усяли да опитат толкова неща.Тъжно е меко казано.Моето слънчице си отиде без да опита сладолед,на две години и половина все го пазех да не настине.Не отиде и на плаж,пазих го от сллънцето.Пазих го от толкова неща,а не го опазих..Може би трябва да сме щастливи ,че сме ги имали..силна прегръдка..

           Здравейте на всички! Толкова хора пишат във форума и наистина съчувствам на всички за това, което преживяват, но след постовете на Ечи направо ме боли...Не знам защо толкова силно ми действат... Толкова малко думи, а толкова много казано с тях... Мисля, че всички трябва за замълчим и просто да бъдем съпричастни...
           Didi, аз имам сестра, която много обичам и не мога да си представя живота си без нея...Много съжалявам за това, което ти се е случило и ти съчувствам. Дано да успеете някога да намерите поне малка утеха за болката си. А близките ви хора винаги ще са с вас... вие ги носите в сърцата си. Прегръщам ви.

Здравейте на всички! Присъединявам се към думите на ru и искам и аз да изкажа своето разбиране и подкрепа към didi и ечи и да им вдъхна кураж!Наистина близките ви ще останат в сърцата, мили момичета.Това, което те не са изживяли на земята, го имат в по-добрия свят!

Здравейте,днес направих ужасна криза и за първи път от 13 г. извиках бърза помощ.Правиха ми кардиограма всичко е наред.Казаха нерви.Много ми е зле,не мога да дойда на себе си... :'( :'( :'(

Мила, Мари спокойно! И аз се чувствам напрегната, но гледам да не се плаша. Зная, че е от утрешното новолуние. Винаги, когато има новолуние или пълнолуние напрежението ми се засилва, но свикнах да не се плаша, защото зная каква е причината. След ден два ще се чувстваш като преродена. Взимаш ли сега някакви лекарства?

При мен не беше напрежение ari.Това не се беше случвало да викам линейка в нас.Беше ужасно........ :'(.само дето не припаднах.Ставаше ми по зле и по зле.И още ми е така,макар да си изпих сутринта хапчетата.Вече не знам къде да ходя,и какво да правя.......... ???

Не се очавай Мари! Преживявала съм такава тежка криза на улицата и си мислех, че света се срива, но после повече не се повтори. Ако взимаш ривотрил изпий едно хапче, то ще те съвземе. Знам, какво очаяние и немощ изпитваш в моомента, но това е временно и ще изчезне, не се предавай миличка, обещавам ти, че ще си по-добре и след като си дремнеш нещата ще дойдат на мястото си.

Здравейте и от мен
Май днес е деня на гадните кризи. >:(
Сутринта се събудих нормално към 8,30 ч., пих се кафенце, закуска, хапченцето. Ок!
Полегнах на диванчето да гледам телевизия, и както си гледах  :o  ПА ме връхлетя, ма със страшна сила. Тялото ми отмаля, получих задух, замайване... страшна работа. Веднага отидох с последни сили до чешмата и с ледена вода буквално си залях главата, после студена кърпа на главата и легнах.
Сама съм, веднага си помислих, ми ако ми стане нещо, дори няма кой да ми помогне. Повтарях си, че това е само ПА и след малко ще отмине, да ам не, ту отшумяваше, ту се засилваше.
Дори и вмомента съм леко замаяна, но не ми се иска да лежа повече, че ми става още по-гадно после като се изправя.Само обикалям между балкона и дивана и псувам ПА-то и се опитвам да проумея от какво се провокира тая ГАД. Близо 12 дни не съм имала и лек симптом, а сега просто изведнъж. ще полудея.
Вчера прочетох постингът на ДИДИ и може на подсъзнателно ниво да си помислих и за моя баща който скоро навърши една година от както си отиде от този свят. После пък гледах турския сериал по БТВ, онази героиня избяга от дома си, и пак се сетих, че навремето и аз направих нещо подобно и до днешен се обвинявам, че заради тази моя постъпка моя ТАТИ се разболя от най-коварната болест. Цяла нощ бях неспокойно, но не съм имала ПА.

И как за Бога, днес, спокойна, отпуснала се на дивана тая ГАД дойде?
ОФФФФФ!!!!!!!

Здраве и спокойствие на всички!!!

         Момичета, знам, че сега не ви е до това, но ако имате желание и възможност изгледайте филма на Луиз Хей "Излекувай живота си", за който писа mara преди няколко дни. Аз съм чела книгата, но мисля, че и филма си заслужава да се види. Пък и в състоянието, в което сте, ако не успее да ви вдъхне надежда и кураж, то поне ще ви отвлече вниманието от неприятните усещания. Наистина го има в замунда, но аз лично го изтеглих от наносет, тъй като там е със значително по-малък размер. И помнете - кризите ви са днес и сега, до довечера може да сте по-добре, а утре ви очаква нов ден и той ще бъде по-хубав от днешния!

       Mecanka, за съжаление ПА не питат кога е най-удобно, за да те връхлетят...Всъщност това се отнася за почти всички злини в човешкия живот. Не е задължително да се чувстваш напрегната, за да почувстваш пристъп. Често те се появяват от нищото и точно това им качество е доста плашещо, защото те заварват неподготвен. Аз самата често съм получала ПА, уж без причина. Дори първата ПА, която получих и оттам започна всичко, беше в едно заведение за хранене, както си седях и си похапвах със сегашния си съпруг. Тъй, че извода е - не се плаши, не се опитвай да търсиш винаги обяснение, защото не винаги ще го намираш, но вярвай, че това е някакъв период от живота ти, с който ще се справиш успешно и ще продължиш напред!

Днес май не им е ден на много хора.Толкова ми се иска да помогна с  нещо,а само ви натъжавам с моите постове.Знам ,че не му е мястото,но ми се иска да споделя с вас едно мое стихотворение.. с много въпроси,на които често  знаем отговорите..

Живял ли си в очакване на истина?
В очакване на някакво спасение?
Търсил ли си в тревата детелината
на своето фалшиво вдъхновение?

Будил ли си се нощем,сякаш търсейки
до  рамото  си нечие дихание?..
И питал ли си бога на разсъмване..
Какво е туй? Награда? Наказание?

Пред дявола разголвал ли душата си?
Проклинал ли си бога в дни безверостни..
и после изцеден до капка,патил,
облизвал ли си раните си черни?

Обичал ли си сякаш до безумие?
На заем чувства взимал ли си ?Грешни..
Молил ли си луна за пълнолуние?
Баща за прошка?...с тихи думи,смешни..

Как всъщност се живее...?
Ти  кажи ми.
Не искам да си идем заслепени..
На малкия ни гроб за да не пише
УМРЯЛИ СА ПРЕДИ ДА СА РОДЕНИ.

Мила Ечи, чудесни стихове! Много емоционалност, философия и човешки героизъм има в тях, момиче. Искрено ти желая цялото  щастие на земята!Ти го заслужаваш! :-* :-* :-*

Ечи, прекрасно е!!

Ru, права си. трябва да вървим напред и да вярваме, че ще се справим с това и с всички други трудности в живота!
Благодаря ти!

Ох, май не трябва да се оплаквам толкова често, или задавам понякога и глупави въпроси. Зная, че всички Вие имате същетие проблеми и хич не вие до моите такива, но....  :'(, с кого да споделя когато имам нужда?!!!

        Ечи, много ми хареса стихотворението ти!
     
        Mecanka, не се притеснявай, че натоварваш някой като споделяш това, което те вълнува - форума е за това - да споделяме мнения и опит и да се подкрепяме. А както може би вече си забелязала, тук често можеш да срещнеш повече разбиране, отколкото сред близките, семейството и приятелите си. И обяснението за това е много просто - всички тук знаят за какво става въпрос, защото са преживяли или преживяват подобни неща.
   
        Желая на всички спокойна вечер! Искрено се надявам, че всеки от нас ще намери начин да промени живота си към по-добро!

      Здравейте на всички.                                                                                     Съжалявам,че ви натоварих с моите проблеми,нетрябваше да го правя.Трябваше да помисля преди да пиша за моята болка.Много ясно,че всички,които пишем тук,не е от това,че няма какво да правим.Всеки от нас е преживял някакъв стрес,нещо лошо,някаква загуба.                                                                       Къде ми беше акъла ???Още един път съжалявам....че върнах по този начин и вас към болките ви,но ви и БЛАГОДАРЯ за разбирането и подкрепата.Наистина всички,които сме обичали и обичаме, ще са винаги в сърцата ни и ще бъдат винаги с нас,защото и те са ни обичали/нетрябва да забравяме това/                                                                                                                   Днес е денят за прошка/заговезни/да помолим за нея всичките си близки и познати  и ние да простим на всички,а също така честит Свети Валентин.    Обичайте и бъдете обичани! :-*                                                   

Добре казано ДИДИ,
Нека днес всички преосмислим грешките и добрините които сме направили и да поискам прошка от любимите си хора.

А относно това, че ни връщаш към спомените за нашите загубени близки...., нали за това сме тук, всеки да сподели болката и притесненията които има.
Както и Ru пише понякога форума помага повече от нашите близки, така, че не се притеснявай.
Смело напред!
И ....дано днес в този хубав ден Всички да се чувстваме прекрасни и обичани.
Без ПА, без притеснения и страхове.

Прегръдка и целувка на всички!!!  :-* :)

Ето хора, че и на мен днеска не ми е добре. Нещо ми се вие свят изтръпват ми ръцете, и се притеснявам, защото мъжа ми след малко ще изпраща гостите на летището. Мисълта, която ме обзема е дали ще ми стане нещо точно когато го няма  :'( :'( :'(. Взех Деаксинт дано да ме успокои малко, но лошата мисъл не ми дава мира.
Дайте ми малко съвет  :'( :'( :'(

           Здравей, dolcetopolina! Какъвто и съвет да ти дадем, ти си тази, която трябва да се пребори с мислите си, защото в момента явно това е проблемът ти. Често си споменавала, че се чувстваш несигурна, когато мъжа ти го няма и е съвсем нормално това да се засилва, когато по начало не ти е добре. Просто си спомни колко много пъти ти се е случвало да не си добре и колко много пъти си се притеснявала, че си сама, но все пак нищо лошо не те е сполетяло - няма да те сполети и сега. И аз съм имала подобни проблеми, имам и до ден днешен, но се опитвам да ги овладея. Ще ти кажа само, че в период, когато не можех да излизам сама навън, нито да оставам сама в къщи трябваше детето ми да тръгне на предучилищна. И точно тогава изпратиха мъжа ми в командировка в друг град за една седмица...Мислех, че целият свят се срутва върху мен...изобщо не виждах начин да се справя. Трябваше да остана сама с детето не за час или два и да го водя и взимам всеки ден от градина на другия край на града...а аз не можех да прекрача дори прага...И знаеш ли какво - справих се! Сякаш не бях аз и силата, която ме водеше сякаш не беше моя...Едвам вървях, стискайки ръката на детето си и се опитвах да му вдъхна кураж (тя плачеше, защото не сме се разделяли и защото имаше стрес от градината) и не можех да и призная, че в момента аз се страхувам дори повече от нея...Пиша ти всичко това, за да ти кажа, че  щом аз съм се справила и ти можеш да го направиш! Понякога човек няма точна представа за предела на своите възможности, докато не му се наложи да го използва. Това са само твои мисли, покажи им, че си по-силна от тях! Давай, ние сме с теб!

Много ти благодаря!!!
Да, на мен това ми е най-големият проблем. Когато съм добре не се притеснявам, че ще излиза или няма да го има. Сега просто ми е нервно и се страхувам още повече...ще се опитам да съм добре...благодаря ви още един път :-* :-* :-*

dolcetopolinka, няма да получиш ПА, деанксита няма да позволи, момиче вярвай на батко си. Онзи ден бях на нещо като клуб-кръчма и обикновено вечер като вляза в шумно заведение обикновено получавам ПА и затова не ходя. Оня ден , обаче пих деанксит и О чудеса изкарах цялата вечер без никакъв страх. Моята приятелка даже се изненада, щото ме познава добре.
Сега отивам да парзнувам СВ. Валентин и пожелавам весел и безтревожен празник и за вас!

Честит троен  празник.
Много любов желая на всички,защото всеки я заслужава.Много чаши с вино,защото защото следва много искренност.
...и  прошката към хората,които обичаме
                                   и не само към тях.
И да простим най вече на себе си за  моментите,когато не сме толкова силни

Да се оплача и аз напоследък никак не съм добре. Депресията изчезна, но се върнаха така познатите ми панически атаки. Искам да ви попитам, когато изпаднете в тежки състояния на тревожност и ПА имате ли проблеми със съня? От 4 дена ме мъчи инсомния. Лягам си в 11:30 и се събуждам в 2:30  :)....нали ме разбирате колко ми става зле виждайки, че отново се събуждам като по часовник и край. Овладявам паниката с дихателни упражнения, но пак не могада заспя. Дайте ми съвет, моля ви

Здравейте.От както направих ужасната криза преди няколко дни не мога да дойда на себе си.Снощи имах пак ,днес в магазима също.Пребледнявам,става ми зле в стомаха,сърцебиене направо незнам къде се намирам.Пия ривотрил но няма ефект.Вече незнам какво да правя...наистина незнам!

Мари, здравей. И при мен е имало изострания на състоянието ми. Това се е получавало, когато съм имал някакъв допълнителен житейски проблем с който не мога да се справя.Помисли в последните 2 години, какво се е усложнило и вероятно оттам са се засилили и паническите атаки.

Здравейте и от мен!
от 01,02 до 12,02 бях супер. Никакви признаци на ПР, но след това 5 дни ме побърка, като онази вечер направих такава ПА, че пак виках бърза помощ. Естествено нищо ми нямаше, но аз се чувствах ужасно. Вчера реших да отида психиатър и след консулт с него ми изписа Коаксил 2х1. /Досега пиех 1,5 месец ксанакс/.
Днес сутрин го изпих, и сега само се "услушвам" за разни признаци и странични реакции.
Иначе се чувствам сравнително добре, е леко ми е сънено, но тъй като си стоя вкъщи и нищо неправя, само лежа, това според мен е нормално.

Та искам да попитам, някои от вас пил ли е коаксил и какви са отзивите ви за него?

Спокоен и щастлив ден на всички!

Здравей,mecanka.Миналата зима когато направих криза( след 8 г подобрение),ми изписаха  коаксил.На мен още с първото хапче ми стана много зле ,не съм го пила повече .На теб може да ти помогне.Точно ксанакс и коаксил ми изписаха по схема.И ти ли вика линейка?И аз така миналата събота-казаха криза.Срам ме е от себе си,за толкова години с ПР за първи път да извикам линейка!Но много ми стана зле и се паникьосах.Кажи за ттоята криза?Ако ти се говори за това......

Е, аз още не съм викала линейка, но никога не е късно нали  ;D! Съдейки по всички нас, явно тези пристъпи ще си отиват и след години пак ще се появяват. Честно казано, знаейки, че съм го минала веднъж съм си мислела, че няма да се паникьосвам толкова, ако пак се появи. Нищо подобно. Всички ние знаем колко е ужасно това чувство. Аз съм на ксанакс сега през деня и валдаксан през нощта. Последният медикамент бил нов продукт и бил с много добри показатели. Има нещо такова, защото откакто смених лекарствата (преди бях само на золофт), нямам такива панически атаки. До колкото ми обясни моя лекар тези хапчета блокират именно този център в мозъка, от който идва паниката.
Поздрави на всички :-*

Здравей Мари,

Какво да ти кажа, сигурно Па-то ми е било като на Вас! Но аз съм много плашлива/от както Тати почина пред очите ми/.

Винаги се започва със страхотно виене на свят, след това една вълна обзема тялото ми сякаш всеки момент ще колабирам или умра. И именно това ме плаши, след това като се уплаша идва сърцбиене, стягане във гърдите, нечовешко треперене и замъгляване на погледа.
Това ми е трето повикване на линейка а съм така от почти 2 месеца, макар, че знам че нищо ми няма, но много се плаша.

Дано тоя коаксил помогне!

Спокойствие на всички!!  :)

Имаш точно като моите симптоми. Само дето при мен нещата идват след като вече имам дадени бодежи и симптоми, което винаги ме е стряскало. Защото първо идва ПА и тогава симптомите, но при мен е обратнато и това ме побърква  :'(
Напоследък се усещам, че първо мисля, че от всяко нещо се умира  :'( :'(

dolcetopolina,  и при мен преди време беше така.В момента , в който ми се завие свят и аз хоп, казвам сега умирам, постепенно с времето обаче, оъзнах, че това са симптомите на паническата атака. Тези симптоми се предизвикват от адреналина , който се излива в тялото, когаот си помислим, че нещо страшно може да стане. С времето мозъкът се научава да ги разпознава и нещата се овладяват! Слънчеви дни за всички!

здравейте в петак имах пак смъртен случеи вече незнам какво да мися . от петак се чуствам ужасно зеле имам чуството че и лекарствата не ми помагат.пияги  не минава мися да ги смена имам страхотно главо замаиване  краката ми треперат немога да ходия само си плача за най малкото  как мислите да смена ли лекарствата аз пия ревотрил и деансит от 4 години ако ги спра намали да стане по зле  даите савет.ниякои ще каже ходи на лекар но знам  че само лекарите като ме видат на бакнота им преличам намалават -овиличават само дозата  на лекаствата  .   лека вечер приятели

Съветът ми е ако преминаваш през тежък период и имаш проблеми точно сега не сменяй лекарствата. Изчакай малко. Спедили какво ти се е случило, ако желаеш, слънчев ден!

Ето ме днеска и мен отново с проблем. Знам, че ми няма нищо знам, че всичко е просто внушение и страх, но тази сутрин болката в гърдите отново се завърна. Запазих самообладание, но леко имам мисли, че може да е нещо сериозно...опитвам се да не получа ПА ами само леко нервно напрежение.
Лек ден на всички  :-*

dolcetopolina, аз пак ще давам пример с наближаващото пълнолуние, защото пълнолунието въздейства върху тялото и всички невралгични болки се засилват, така е и при теб, болката в гърдите е невралгична и тя се е засилила от наближаващото пълнолуние. Няма страшно, не се страхувай, след ден-два ще отмине, може и по-скоро ;)

Всеки ден,едно и също.....страх,страх и една голяма паника !На мен ми е много трудно да живея в тая магия! Никога не съм мислила ,че човек мойе да има такива проблеми.Колкото и да се мъча не става.Тези които са се оправили не им вярвам.Това не е предмет да го захвърлиш и да кажеш -отървах се.Това е с нас,това е в нас ,това е наша сянка и е по силна от нас.Все едно да те пуснат срещу глутница кучета и да кажеш ,че не се страхуваш.Аз ги обичам ,но като се вдигне тоя адреналин,не мога да си намеря място!Няма решение,само се заблуждаваме,а това чудо е по-силно от нас.Всички казват-вземи се в ръце,то е в теб,в твоята глава,ДА ама НЕ !!Стоя си в къщи и дремя и чакам и КАКВОЧАКАМ и аз не знам.Да съмне да мръкне и дните минават.Дори сме в тежест на семейството си.Много мислим.много сме чуствителни ,а не трябва да се даваме на упреците,на лошите думи.Тоя живот не е за нас,поне за мен е не ми се умира, но забравих какво е удоволствие от живота....Успех на всички като мен :-* :-*

Провокира ме написаното от теб, че не вярваш на тези които са се оправили.Ето ме, аз съм една от тях.....и в какво точно не вярваш????

Здравейте всички.Аз изчезнах за известно време от хоризонта,но...много работа.Чета ви редовно,но нямах време да пиша.bebe,дай малко оптимизъм момиче.Сега си може би в по-тежък период,но след някой друг ден ще си по-добре и даже ще се чудиш как си могла да напишеш това/доста е отчайващо/ Ходила ли си на пси?Пиеш ли лекарства?                                                       poopo,не че защитавам bebe,на аз сащо бих казала,че няма НАПЪЛНО излекувани от ПР.Аз от лятото на 2003 година до октомври 2009г. бях без лекарства ,без кризи,просто всичко беше ок и аз бях убедена,че всичко е приключило...да ама не .Преживях доста голям стрес,който провокира наново ПР.В момента съм на золофт,чувствам се много по добре,но ще го пия до есента.Предишното лечение ми беше също около година.Така,че според мен нашата психика е вече много крехка и лесно може да бъде разклатена отнаво.                                            Желая лека вечер на всички и дано не съм ви отекчила. :-*

Здравей  poopo,скоро потърсих съвет в един сайт относно моя проблем Антропофобия и с мен се свърза човек с nickname socratt,кйто ме насочи тук и каза,че мога да се обърна за помощ към теб.Кой специалист би ми помогнал?

Ето и на мен какво ми се случи вечерта  :'(
Както си спях започнах да изпитвам, че потъвам някъде и ми се вие свят. Веднага дойде сърцебиенето и стягането в гърдите, и усещането, че получавам инфаркт, това нали е ПА...защото винаги на това съм залага, но реших да попитам, но най-вече как може като спим да получим ПА  :'( :'( :'(

Паническа атака е. Има нощни панически атаки, dolcetopolina.

Здравейте,при мен кризите много зачестиха.Всеки ден по няколко.От тия ужасните.Даже и ривотрила не помага.Прилошаване ,сърцебиене-това прилошаване в стомаха ме побърква.Постоянно си мисля че ще умра.И аз като didi.бях добре 9 г.но вижте ме сега :'(.Снощи имах болка и стягане в гърдите,и сякаш мозъка ме болеше.Не мога да се съвзема и това е!Пишете вие как сте?Описвайте подробно кризите,че и аз като dolcetopolina,вече се съмнявам дали са ПА... ???

Как можеш да получиш ПА докато спиш...

Нощните паничесик атаки се получават в нещо каот полусънно състояни, когаот нито спиш нито си буден, забравих точно как се нарича тази фаза на съня, тя приличала нещо подобно на хипнотично състояние или потъване, както пишеш ти. Това потъване предизвиква страх и така се появяват ПА.
Мари, прилошаването в стомаха го имам и аз и то е част от симптоматиката на ПА.

nikita111, здравей. Антропофобията е страх от хора. Ти социална фобия ли имаш?

nikita111, здравей. Антропофобията е страх от хора. Ти социална фобия ли имаш?


Здравей Dimcho,да това е социална фобия и търся специалист,който се занимава с тези проблеми.Можеш ли да ми помогнеш с някъква информация ?

Не искам да се меся в разговора, но аз имам страх от болести и да седя самичка. Обърнах се към специалист, но нещата не стават само с помоща на даденият човек...всичко отново опира до нас и начина на мислене.

Знам че  е така,но и сама не мога да се справя,вече се отчайвам.Мислех,че за всяко нещо си има решение,но явно не е така :(

Не искам да приемаш моят пост като критика или обида, но няма нещо такова като "опитах"
Знам, че при нас нещата не стават бързо, но не се отчайвай и не казвай, че всичко си опитала. Ако наистина го искаш силно ще стане. Играй си със мисленето и начина ти на разсъждение. Не се предавай докато не намериш начина. Всеки намира лек за себе си. Не се отчайвай дори да имаш кофти дни. Аз също имам кофти дни и идвам тук с надежда, но не се предавам и не казвам, че съм загубила.
Не се предавай :-*

Благодаря ти за подкрепата dolcetopolina.Права си.

Дано и да има полза от думите ми  ::)

Здравейте, все по-рядко започнах да влизам в този сайт, но въпреки това се опитвам да следя полемиката. Вече не си спомням какво точно съм писала в предишните си постове, така че може и да се повторя.....Бях с ПР близо 20 години, ...имаше и периоди на подобрение разбира се, но общо взето  - тревожна, страхлива, самонаблюдаваща....и всичко което ви е познато.Пила съм и антидепресанти, и каквото там ми предпишат....почти без ефект.Опитах се сама да си помогна, започнах да търся подходяща литература, да се ровя в сайтове за ПР, да съпоставям собствените си оплаквания с тези на другите.....и разбрах , че симптомите и чуствата са едни и същи, облечени в различни субективни мисли.Знаех пътя, който ме беше довел до това състояние, но не можех да намеря обратният път.Имах нужда от помощ, някой който да ми помогне и да се върна към нормалния живот. Запознах се с д-р Първанов. Писахме си няколко пъти и той прецени че ще работи с мен.Бях едно голямо предизвикателство с моето 20-годишно ПР.Условието беше да не пия никакви медикаменти, съзнанието да не е замъглено от антидепресанти или транквиланти.Долу -горе схемата на лечение се изразяваше в това да науча организма си да реагира по нов начин на страховете и тревожните мисли.Доктора постоянно ми изпращаше материали за четене, с които погледнах на света по нов начин....и постепенно нещата се успокоиха.Различното при мен беше, че аз не се страхувах от физическите симптоми, защото за 20 години ги бях приела като нещо нормално вече,(но не и в началото, когато си мислех, че умирам)  лошото беше че бях изпаднала в ужасно противоречие със себе си, и не се понасях..............
И така.... за сетен път казвам, че лекарствата не са разрешение за проблема.Мислите са тези, които предизвикват паниката и страха, а те са си наши, в нашите глави и само ние можем да ги управляваме - никой друг.Има начин, повярвайте ми, сигрна съм, че не искате да живеете в този ад........ :)

Ети ме и мен!!
Сега да разкажа за коаксил който ми предписаха и започнах да пия на 19 февруари.
Определено тревожността ми изчезна. Станах по-спокойна, почти ми изчезнаха черните мисли, гледам повече да се усмихвам и да се радвам на живота.
Но.....

И преди да започна да пия коаксила си имах замайване което е адски гадно.
Прави ми впечатление че всяка вечер към 6 часа се започва, онази вечер бях навън с кучо, и като ме замая главата едвам се прибрах.
Но тази сутрин е ужасно. Отново излязох с кучо, тръгнах към полянката и......страхотно замайване придружено с размазан поглед, виждах хората, но сякаш много далеч от мен, краката не ме държат, прималяване и ...едвам се прибрах. Ето вече 1 час откакто съм се прибрала и не отминава.

При Вас как е, имате ли нещо подобно? Как се оправяте с това замайване??

Сега като се замислих, явно това замайване не е от ПР.
Сигулно имам и нещо неврологично, та утре ще съм не лекар да видим за какво
става въпрос!
Весела и спокойна неделя на всички.  :)

Рооро, искам да кажа, че твоите постове са много полезни. Те доста ми помогнаха в самоосъзнаването. Вдъхнаха ми увереност, че съм сопсобен да се справя сам. Имах много силна социална фобия и сега я имам но вече не е така силна, освен това ПА намаляха значително. Абе, усещам се че мога да управлявам себе си. Затова бих казал и на Никита111, че социалната фобия се лекува предимно  с много търпение и самоосъзнаване, разбира се и лекарствата са важни, но повечето неща с в нашите ръце. Затова аз съм благодарен на  poopoq,  радостина, на всички приятели от форума, които споделят опит, те ми помогнаха много повече от вески друг лекар. Благодаря ви!

Mecanka,това може да е страничен ефект на коаксила.Радвам се ,че на теб ти е помогнал.Аз днес нямам от ужасните кризи,но ми е едно подтиснато и нищо не ми се прави-което въобще не е в мой стил.Може да съм се изтощила от кризите който правих напоследък.Искам да лежа,да си чета и да заспя,а същевременно се дразня ,че съм такава отпусната и мързелувам.Викам си по добре така отколкото с кризите.Пишете как се чувствате!

Здравей Димчо, много се радвам на твоя напредък, ще видиш че в един момент ще забравиш  и за ПА. В началото, колкото и смишно да звучи, чуствах че нещо ми липсва, че съм се променила....и по-късно осъзнах, че не съм имала скоро ПА.Сега вече цяла година от както нямам и се чуствам много добре.Не, че нямам стресови и екстремни ситуации..............но не си позволявам да изпадам в онова състояние.Колкото до лекарствата, аз съм на различно мнение, те се предписват за да овладеят симптоматиката, служат за  патерица на  човека, но от тук нататък всичко изцяло зависи от него.Разберете, няма кой да влезе в главата ви и да премахне страховете или лошите мисли..........
Още един път моите поздравления, Димчо за успехите, които си постигнал.....

Да, аз също се промених, но не съм както преди. Имах доста голямо затишие от 8 години. Искам пак да дойде  :'(

Разбира се че ще дойде, защо не си повярваш поне малко, щом един път си се справила, ще се справиш пак............ ;)

          Честита Баба Марта на всички съфорумци! От все сърце ви пожелавам да сте много здрави и усмихнати и да посрещнете настъпващата пролет заредени само с положителни мисли и с вяра, че доброто предстои! Поздрави от мен и успешна седмица!

Честита Баба Марта и от мен на всички съфорумци! Здрави, весели и щастливи! Желая само положителни емоции и сбъдване на съкровените ви желания!

Честита Баба Марта, мили приятели. Бъдете винаги усмихнати и много здраве, и късмет.
Аз имам един въпрос....и ще си го задам дори да се повтарям.
Искам да ми кажете как да се справя когато започна да усещам ПА симптомите, защото това ме тормози най-много. Днеска тук е пролет, но аз по едно време започнах да усещам ПА :'( :'( :'(

Честита Баба МАрта на всички! dolcetopolina, като се появи някакъв симптом си кажи, това е само симптом, и той не е нищо друго освен проява на много адреналин, а не на някаква болест и няма да ми навреди, затова няма да се страхувам от него.
Аз така си казвам и понякога се успокоявам, дано и при теб помогне.

При мен ПАто  изчезна,когато разбрах,че е ПА.Преди това си мислех,че еинфаркт,инсулт или нещо такова.Сега остана тревожноста.Дадоха ми час за психиатър за 16 юли.Като са се обадили да потвърдят датата мъжът ми им казал.
/абе хора, как юли месец вие знаете ли какво е да си имаш луд в къщи без лекарства/ ;D ;D ;D

При мен помага, но ако си го кажа преди да съм се стреснала или притеснила. Важи когато съм навънка или просто има няой в нас, но какво да правя, когато съм самичка и ме победи мисълта за лошото...с това не мога да се справя или поне до сега не съм имала напълна победа...т.е. : казвам си това и се успокоявам наполовина :'( :'( :'(

Ами значи трябва да се стремиш да излизаш повече,да си намираш занимания.Забелязала съм.че колкото повече го мислиш,толкова по зле става.Напоследък като започне да се обажда някой синптом,аз му тегля една...И съм много по добре.Късмет

Честит Празник Българи!!!

От три дни не съм влизала защото отново тръгнах по доктори.
Както писах и в предишния си постинг, от както пия коаксил, тревожността ми намаля значително, Па-не съм имала, т.е. мислех си че имам като ми се завия свят и ми причернее пред очите, но от онзи ден разбрах че не е ПА.

Хорааа, откриха ми шипове на врата, направиха ми и Доплерова сонография на която Благодаря на Бог няма нищо, изписаха ми хапчета и до 2-3 дни замайването трябва да отшуми. Аа ДАНО!!  :)

Сега като си върна "филма" назад за тези два месеца от както не ми е добре, започвам наистина да си мисля, че нямам никакво ПР, а вичко е било от тия гадни шипове, които ми притискат кръвоносни съдове и оттам идва замайването и прилошаването ми. Защото при мен всяка ПА/ако е ПА?/ започва със силно замайване.

Малко несвързано го написах, но мисля че ще ме разберете.  ;D

сега само ще чакам действието на хапчетата и ако това замайване отмине....  :) Супер.

Приятен ден на всички.

Днеска направих една глупост :
изпих цяла доза кафе вместо половинка както пием с мъжа ми и сега ми е много зле :'( :'( :'(
Дали ще ми стане нещо по-лошо или пак си внушавам :'( :'( :'(

 dolcetopolina, няма страшно от кафето, изпии една чаша мляко и всичко ще бъде наред ;)

Мерси много, ей сега ще си сложа и вода ще си взема да го изпишкам бързо ;D
Сигурно е внушение повечето, защото усещам претропване на сърцето...нерви пак  :-\

Ще мине  ;) Разкажи как е в Холандия? Как са холандците като хора?

Топличко, слънчице...започва да се маха тази гадна зима. Хора има всякакви : готини са в общо казано положение. Езика е ужасен на слушане и учене, но няма как :-X
Патки и локви има на всеки метър, хихихи...отърване няма от тях.

Има локви?Много странно ;)

Хаха, имах предвид : езерца и канали, но аз им казвам локви  :P

Ааа, това е друго нещо! Сигурно е много красиво? :)

Да, наистина е красиво. Обаче като стане топло и се качи влагата като минеш покрай езерцата и каналите е малко миризливо, поне не се усеща миризмата във въздуха ами само покрай каналите  :o :o

Виж колко е хубаво отвреме на време да си говорим и за други неща ;)

Наистина е така. Вниманието се отвлича и започваш да мислиш за нещо ново.
Жалко, че си нямаме чат реално време...доста по-добре ще ни дойде  ???

И тук става, може повече хора да се включват. Днес тук е почивен ден и сега е време повече хора да се появят онлайн.
А що се отнася до кафето, когато прекалиш с кафе, изпиваш една чаша прясно мяко и тя неутрализира действието.

Да, тук днеска има избори. Ние бяхме до БГ магазина и си взехме нещо българско. Ще си посрещнем скромно празника.
Да, вече си сложих мляко, мерси много :-* :-* :-*

Забравих да ти кажа, че можеш да добавиш лъжица мед, ако имаш. Така ефектът е още по-силен.

ами мед не намерих, но сложих ябълков сок :-\...дали пак ще помогне ???

Ще помогне. Аз винаги имам със себе си и ментови бонбонки и те ми помагат много.

Аз понякога се лекувам с шоколад, но ако нямам и аз ползвам ментови бонбонки.
Много ти благодаря, но сега наистина ме отпусна  :-*

Млякото неутрализира действието на кофеина. Прясното мляко ми е спасител. Вечер когато съм напрегната и ми е нервно и не мога да заспя, тогава изпивам едан чаша прясно мляко или 1 чаша чай от лайка и след десетина минути се чувствам по-добре.

Доста неща знаеш. Аз това не го знаех, но сега си го записах.
Сърцето ми се успокои и не подскачам вече...за моят 15 годишен опит съм боса с млякото :-X

Когато получавах първите си силни панически атаки, моят лекар ми ги каза. Той е привърженик на билките и ме посъветва, заедно с успокоителните да пия и валериян, глог, мента, а след това и билката страшниче. Страшничето е много хубаво, трябва обаче да не се предозирва билката, тя има успокояващ ефект.

Аз пия ментата глога и валериана комбинирано с невролаксин. Страшниче това съм го чувала, но тук не знам как да го намеря.
Аз ползвам хапчета от БГ, защото тук не можеш да си купиш. Бяха ми изписали едни които не помогнаха...абе кофти положение тук.

Искаш да кажеш, че там няма билки, така ли?

Има билки, но много ме е страх заради имената да не объркам нещо.
Иначе не е трудно да се намерят с латинските им имена.
Но за страшничето ако ми кажеш как се пие ще кажа на майка да ми го прати.

1 лъжичка чаена се вари 3 минути в 500 мл вода. Пие се три пъти на ден разделена отварата на равни части.

Много ти благодаря  :-*
Днеска си ми като Ангел спасител :-*
Вече дори не се сещам за проблема преди час...дано да не съм те притеснила с нещо и да ти е лошо на теб сега >:(

Радвам се  dolcetopolina, че съм ти поомгнала и аз се чувствам доста добре, след мъничко ще поизляза да се поразходя на чист въздух.

Да, аз след малко започвам да готвя, че имам двама мъжаги дето ще ревнат ей сега, че са гладни ;D ;D ;D
Пожелавам ти лека вечер и много ти благодаря  :-*

Приятен ден и за теб и безпроблемен :-*

Здравей, mecanka,  при теб замайването при движение на главата ли се получава или не си забелязала?

Здравей Димчо!
Да и при движение на главата и просто докато се движа, дори и без да си мърдам главата. Ужасно е.
Днес продължава да ми се вие свят, но сравнително по-малко, даже на моменти нямам въобще за няколко минути. Дано тия "хапчелъци" да помогнат. Така каза и невролог де, трябва да премине.
Оф, ако премине това, направо ще съм като нова. ДАНО!
И ти ли имаш завайване?

Приятен ден!!

Честит празник на всички дами!Желая ви от все сърце най-вече ЗДРАВЕ,щастие икъсмет!Обичайте и бъдете обичани! :-*

ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ НА ВСИЧКИ ДАМИ!

       Честит празник и от мен, момичета! Пожелавам ви да бъдете здрави и винаги да се чувствате  красиви и обичани!

Ето ме и мен днеска. Много съм притеснена :'(
Сутринта ме заболя плешката в лявата част и ми се разтуптя сърцето, и ето ме сега със страх, че ще получа инфаркт :'( :'(. Лошо ми е вие ми се свят...дайте ми съвет. Това е паническа атака след някакво си мускулни болки. Какво да направя :'( :'(

           Не се бой, dolcetopolina, няма да получиш инфаркт! Всъщност ти знаеш това, защото тези оплаквания не са нови за теб. Опитай се да се успокоиш, доколкото ти е възможно. Ако ползваш валидол, може да си вземеш един или дори половин. Добре ще е, колкото и да ти е зле, да си намериш някакво занимание - това ще отвлича вниманието ти и по някое време просто ще усетиш, че си по-добре. :)Пожелавам ти още сега да почувстваш облекчение! Кураж!

Успокой се,dolcetopolina.Това е ПА и като се успокоиш ще отшуми.Само не се паникьосвай.И аз сутринта имах криза и още не мога да се оправя.Така ,че сме две не си сама ;)

Да, много ви благодаря момичета. Впуснах се в красива музика и приказки с приятели по скайп. Сега наистина съм по-добре. Взех си дексинт...надявам се до края на деня да съм още по-добре.
Кураж и на вас момчета  :-* :-*

Момичета,вие спортувате ли и как ви се отразява това на ПР? Казват,че спортът помага на хората с ПА,като намалява количеството на адреналин....

Аз съм спортна натура. Не слизам от колелото нито спирам тренировките си в къщи. Когато тренирам се чувствам перфектно. Когато съм имала ПА също съм грабвала гиричката и не спирам докато не клекна...после съм като нов човек. Тренирай няма да видиш отрицателен ефект.

dolcetopolina, като две капки вода сме с теб :) аз също не слизам от колелото,постоянно тренирам и с гиричките, в къщи е един малък фитнес  ;) само,че това лошо време ме ограничава да спортувам само в къщи, тичането навън в парка е доста по-приятно  ;)

Аз ти казах, ти не вярваше...
Да, знам, времето сега е точно кофти за хора като нас, ноооооооооо скоро идва пролет лято и се надявам и нашето настроение да е отлично :P

Охх, от вчера се чувствам зле и дискомфортно. Болката в лявата част на гърдите и ръката не престава, и сърцето ми е леко учестено. Мислите също не престават. Днеска четох една статия за инфаркта и точно нещата описват моето състояние. Не знам какво да правя вече  :'( :'( :'(
Опитавам се да се успокоя като си казвам, че от вчера до сега ако беше сериозно да си е проличало...инфаркта идва за секунди и това е...не идва за два или три дена.
Днеска също съм леко притеснена, защото мъжа ми е на вечеря и ще се върне късно...пък заради моите глупости не мога да го спирам човека...какво ще кажете за моите симптоми  :'( :'(
трвожност, лека болка в лявата част на гърдите към ръката, леко учестен пулс, усещам и едно като прималяване в тази област на гърдите, и малко виене на свят???

dolcetopolina,няма нищо за което да се притесняваш!!!! Аз доста често получавам такава болка с гърдите, както и схващане на лявото рамо! Ти сама разбираш,че ако е нещо сериозно досега да си разбрала.....Спри,моля те да четеш симптомите на инфакт, защото такива като нас са способни да предизвикат всички тях за секунди!!! С четенето е дошло и още по-силното ти притеснение, и така си подхранваш самичка атаките!!! Нали каза,че караш колело, а вчера кара ли? Пробвай с малко спорт и сама ще се убедиш,че нямаш проблеми със сърцето!!!
 Прегръщам те и чакам да пишеш!!!

Всеки ден карам колело и гиричките не ги оставям. Чудя се защо ги имаме тези болежки без да ги искаме. Винаги съм мислила, че пъво идва ПА и после болките  :'( :'( :'(
Пулса ми се забави, но от време да време откачам :P

Нормално,аз си откачам,ей така без нищо  :D леко нещо да ме заболи,насочвам цялото си внимание към болежките и такива диагнози съм способна да си лепна, че доктор да бях, нямаше така да си ги нагласям - и все въртя, суча и все на инфаркт го обръщам  ;D и като ми писне да си обръщам толкова внимание,всичко ми минава и даже си се смея после ...

Хахаха, ох как се смея. Аз такива диагнози слагам, че дори не знам дали има такива болести.
Хем е смешно хем е леко плачевно...да, и на мен като ми омръзне спирам...мине не мине и пак почна...искам топлина и весело настроение :'(

Ето вече трети ден си карам с леко ПА и не му обръщам внимание. Но искам да ви попитам за един нов симптом. Когато излизам навънка и се прибирам усещам как все едно ръцете ми са изтръпнали и не мога да вдигна нищо, сякаш са като от гума. Усещам се сякаш съм копала и съм супер уморена. Едно такова безтегловно...какво ще кажете, дори краката си така усещам не само ръцете и леко виене на свят?

Mисля,че говориш за отмаляване dolcetopolina.Аз в началото си мислех,че е леко изтръпване и това ме плашеше много.Всъщност това беше първия ми симптом и ако можех да върна времето назад,не бих му се плашела толкова/силния страх продължи около една седмица/и всъщност от там тръгна всичко.Силен  страх по дълго време и ето ме сега.Сега най вече ме тормози това вътрешно треперене притеснение,напрежение или каквото е там..и недостига на въздух.Късмет

Здравейте и от мен!!
И от тия "хапчета" ефект няма. Вместо да ми се оправи световъртежа и замайването, аз се влоших още повече. Онзи ден уж нищо ми нямаше, отидох на пазар, и навръщане.......Омекнаха ми краката, страшно силно сърцебиене, причерняване, прилошаване и на секунда от припадък. Добре, че имаше до кофите за боклук едни клошари та те ми помогнаха да седна до кофите.Помогнаха ми да се прибера вкъщи, меря кръвно 110/90. Естествено се уплаших да излизам навън сама, на другия ден се пробвах пак, беше ме страх, но все пак успях. Но това замайване и световъртеж, което е придружено с причерняване и прималяване сега не ми позволява дори вкъщи да съм спокойна.Ако не ми е замаяно, съм спокойна, на замаели ме, ела да видите какъв ад настава вкъщи. Треперене от страх, стягане в гърдите, задух. Е това поне го знам, че е от страх, но как подяволите да оправя този световъртеж.

Днес пак бяхна доктор, отново на невролог, ама друг.
Е сега тази женичка, каза, че всичко ми е от лекарствата и сама на себе си се учудва как близо 3 месеца не са ми намерили адекватно лечение.
Смени ми и антидепресанта, каза, че е прекалено силен за мен..от утре ще съм на сероксат. Каза, че няма да стане чудо за три дни, но.....

Та така се чувствам аз тези дни. Толкова ми е зле, че дори не ми се сяда пред компютъра.
А и искам да Ви попитам нещо друго.

От около 20 дни започнах да си чувам сърцето как ми бие/сякаш в ушите/ в ритъм, спокойно, но е адски неприятно,  и за секунда го усещам сякаш прескача.После отнова започва в ритъм. Е сега това пък какво е?

При положение, че преди пак 20 дни горе.долу си правих вело тест, и кардиолога каза че ми няма нищо.

Хора, полудявам вече.  :'(

днес се чувствам така както преди 26 години за съжаление :'(с всичките гадости на ПР въпреки,че съм на лекарства :'( :'( :'( пожелавам на всички да се оправят и да не се мъчат като мен толкова дълго време!!!!!!!!УСПЕХ

Здравейте момичета!
mecanka, адреналинът е виновник за замайването, момиче. Не му се плаши, колкото повече се плашиш, толкова повече се засилва изливането на адреналина в тялото и замайването се засилва и ти създава усещането, че ще пирпаднеш. Това няма да се случи!
Запомни  mecanka, лекарите не знаят какво ни се случва на нас и затова опитват с различни антидеперсанти, да ни успокоят, да ни намалят това изливане на адреналин. Но, много трудно може да се намери вълшебното хапче. Притупването на сърцето също се случва на тази основа, няма страшно. В началото на моето ПР аз все се слушвах в сърцето си и колкото повече го правех, то толкова по-често притупваше. Изтръпването на карйниците е на същата база. Мозъкът ни подготвя за бягство и автоматично излива голямо количество адреналин като се изплашим от нещо /каквото и да е/ и това изливане се чувства като замайване , изтръпване, болки в сърдечната област, трудно преглъщане, замъгляване на погледа, невъзможност да се стои на едно място, треперене, изпотяване, и т.н. симптоми, които вие ги знаете прекрасно.
Какъв е изходът? Единствен, както Радостина споделя - да се оставим в ръцете на страха и симптомите, защото нищо страшно няма да се случи, само  ние ще се по-безстрашни от симптома. Да опитаме, кой е с мен , предлагам първия симптом който да предизвикаме да е замайването, да му се оставим и да видим какво ще стане, кой е с мен?

АЗ!!!Оставям ги всичките да минат през мен,пък каквото ще да става ;D

И аз се включвам в това.
Аз така или иначе сама се боря с това замайване. Оставям го да мине, като си полегна или гледам ТВ, но ако ме хване навън...... ::) тогава вече незнам.
 :-\  :-\  :-\

Здравейте,и аз съм зле.Всички симптоми на ПР са на лице...изтръпване,стягане в гърдите,прилошаване,топли и студени вълни,караката ми са като оловни... и това е всяка сутрин ,че и през деня ..ох писна ми бе хора! :'( Защо се върна това чудовише след толкова години?И какво му се плаша толкова?Не ми се ходи на лекар вече!Последно като ходих...както винаги всичко е от нерви,и пак хапчета.Направо нямам сили да се стегна. :'( :'( :'(Вчера много се ядосах  сама на себе си,викам писна ми да става каквото ще и след малко всичките симптоми изчезнаха.Аз това си го знам от преди,че като спре да ме е страх и всичко си идва на място...но сега защо не мога да изляза от тая дупка??? ??? Ако има някой който не е на работа да си разменим скайп-а,че поне да си пишем! И аз като mecanka направо полудявам вече!

Не полудявай момиче.Скайпа ми е Jimmybulgaro1

Хора, спокойно...трети ден съм в ужасно състояние и гледам де не задълбавам. Всичко ще отшуми. Днеска ми беше много зле : не знаех къде съм, замайване, стягане, ръката ме болеше, сърцетуп...абе лоша работа. Излизах навънка с приятели да се разнообразя. Сега съм добре дано и така да бъда утре :-*
Пожеалавам го и на вас  :P

Ето как се чувствам днеска и просто не знам на къде да поема.
Усещам леко неразположение на стомаха като гадене или тежест, но много слабо. Започнах да си мисля, че ще получа инфаркт защото нали при него също има гадене. Започна да ме души стяга в гърдите и сърцебиене...просто вече не знам. Трябва да спра да чета глупостите в нета, но какво да направя. Вече и при всяко гадене започвам да си мисля, че ще получа инфаркт. Боли ме леко в лявата част но мисля, че това дойде от паниката ами ако не е  :'(...не знам вече. Отново искам съвет от вас и да се успокоя.

dolcetopolina, при инфаркта настъпва всичко за секунда. Както виждаш тези симптоми стоят доста дълго време и   не са нищо друго освен част от симптомите на паническото разстройство, те не предвещават инфаркт, а предвещават тревожност. Разбираш ли? ;)

Да, разбирам. Поех си въздух махнах с ръка и сега съм добре...мерси за подкрепата  :-*

dolcetopolina аз днес също съм с гадене, от сутринта та чак до обяд.... в един момент понеже имах много работа с офиса и нямах време да си обръщам много внимание - гаденето изчезна! Сега си се смея на себе си  ;D

Да, сега и аз се смея на себе си, дори си взех едно кафе и хич не ми пука ако ми стане нещо от кофеина ;D

Ето ден не мина два аз пак съм тук. Днеска усещам, че ръцете ми постоянно изстиват и една тъпа болка в гърдите. Два дена си бях толкова добре. Само да попитам се имам лични проблеми и много се притеснявам дали е възможно заради това да съм така :'(

dolcetopolina всяко напрежение и стресова ситуация се отразява на хора като нас, не се притеснявай....опитай се да се отпуснеш, порелаксирай малко и изкарай всичкото напрежение от себе си.... прочети какво е написала Радостина за iTune player-a и моето допълнение....инсталирай си програмата и се опитай под звучите на тази прекрасна музика да се отпуснеш малко...не знам какви проблеми имаш,но смятам че приети по по-спокоен начин от теб, няма да те докарат до дисбаланс  и нови ПА...Прегръдки!!!

Да, сигурно си права. Аз имам диск от психолога с такива релаксиращи сеанси и наистина сега ще си го пусна.
Прегръдки от мен и слънчев и топъл ден :-*

dolcetopolina, как се чувстваш? По отмина ли ти марко?

Да, чувствам се отлично, но болката в лявата част и гърдите ме плаши още малко, но гледам да не и предавам значение...днеска явно не ми е ден :'( :'( :'(
Обиколих Ротердам с колелото и си казах, че след като това успях нямам инфаркт нито болно сърце и се скарах на себе си :P :P

Болката е от проблемите, които казваш, че в момента имаш,напрегната си и тялото ти е напрегнато...сама виждаш, че си добре по време на спорта,така че не мисли нищо лошо, само позитивни мисли, спокойствие и всичко ще е наред  :)

Ето и мен със следната диагноза : двустранно нарушение на вегетативната нервна система ???
Доста се ровичках в интернет и искам да ви попитам вас...вие какво мислите?
Казват, че тя контролира вътрешните органи и след като имаш нарушение можеш да изпиташ всякакви болки. Днеска имам една болка в гърба и ръката. Гледам да не мисля за глупости, но тази диагноза ми е много интересна.
Благодаря ви предварително :-*

        Здравей, dolcetopolina! Още преди около 20 години ми поставиха диагноза вегетативна дистония. Изписваха ми уж някакви лекарства за това, но да ти кажа честно нямаше никакъв резултат. Никога не съм се отнасяла сериозно към тази диагноза и дори съм игнорирала факта, че ми е поставена. Има много хора с нея и дори съм сигурна, че половината съфорумци имат подобно оплакване. Безспорно обаче, тя води до голяма част от оплакванията, които имаме и е вярно, че предизвиква голяма част от неприятните ни усещания. Лекар ли ти постави диагнозата или просто ти си я "изрови" от нета?

Аз съм както теб...преди 15 години ми я откриха и сега лекарите тук ми казаха същата диагноза. Аз дори бях забравила, че я имам. Никога не съм пила нищо за нея нито съм се отнасяла така сериозно към нея.

         Да, разбирам. Знаеш ли какво си мисля за тази диагноза - че ако не се вземат навременни мерки, както в моя случай, а явно и в твоя, тя се явява много  сериозна предпоставка за развитието на някакво тревожно разстройство, в случая - ПР.

Това бяха точните думи на моят домашен лекар. Не е късно, но вече са доста задълбани  оплакванията и мозъка отдавна е преминал в режим : страхова невроза и паническо разстройство...лечение както знаем ние : САМИЧКИ :'(

        Ами честно казано няма по-добра новина от тази, че всичко е в твоите ръце и зависи от теб самия. Това означава още веднъж, че трябва сериозно да се заемем с работа по себе си и за себе си. Трудността възниква от факта, че все още не сме налучкали точния път, но това не означава, че никога няма да го направим. За тази цел обаче не трябва да спираме да опитваме. ;)

Много ми е зле хора...боли ме гърба, гърдите, ръката ми се схваща...плаша се, че ще получа инфаркт...много съм зле в момента :'( :'( :'( :'(

       Нищо ти няма, момиче! Знам как се чувстваш и напълно те разбирам, но е крайно време да си избиеш този инфаркт от главата...А това, че се плашиш е напълно нормално - трудно се запазва самообладание при подобни усещания. Имаш 2 варианта - или да си кажеш "майната му" и каквото ще да става и да се оставиш на усещанията, които ще преминат, след като спре да ти пука , или веднага да се заемеш с нещо, което да поглъща изцяло вниманието ти, колкото и тъпо и безсмислено да е ( подреди си някой шкаф, поиграй с детето, разгледай няколко албума със снимки, решавай кръстословица или судоку, поговори с някой, пусни си интересен филм и т.н и т.н. Щом не пиеш лекарства, борбата е изцяло в твоите ръце. Хайде, покажи на тази гад, че си по-силна! Ще чакам да се похвалиш, че си по-добре.

Спокойно,dolcetopolina!Права е ru.Нищо няма да ти стане!Това е само усещане.На всички ни се случва.

Здравейте, много ви благодаря. Точно това направих : казах си майната му един път се живее на никой няма да оставя да ми контролира живота. Всичко отмина и сега е само спомен. Днеска отново се опитва но аз не му давам силна над себе си.
Благодаря ви на всички :-* :-*

майната му на твоя домашен лекар не той ти решава живота а ти, ти какво другите ли ще решават и ще казват как да живееш собсвеният си живот. мозъка го командваш ти каквото му кажеш това прави а посредника ви е волята тай че дай едно рамо на волята си мозъка ще започне да те слуша. и всеки има тежки дни и моменти не се предавай всичко е процес бавен и мъчителен процес и всичко зависи от теб, а не от това какво ти е казал лекаря. и като си мислиш лоши неща и се случи верно нещо лошо му придаваш голямо значение, лоши неща се случват няма гаранция и имунитет срещу тях. стига си си мислила глупости изтръпва ти ръката гъза, жив отганизъм нормално е. помисли за бъдещето си а не че можеш да получиш инфарт, ами я си престави че се излекуваш от пр и те блъсне кола след това и загинеш на място, какво правим тогава. мозъка може да ти породи всякакви глупости заради голямо въображение. живей в реалният свят, никой няма право да ти забранява да живееш дори Господ ни е дал своя собствена воля да се разпореждаме с нея и да правим какво си поискаме. стига си придавала голямо значение на всичко, а го приемай по-леко лекаря казал това казал онова на един приятел лекарят в бургас му каза е има рак отиде в софия оказа се е няма нищо. никога не се предавай не си заслужава да си пропилееш живота в глупави мисли. помисли за бъдещет си за хубавите неща, какво ти се прави какво иска да постигнеш, стига се затваря в състоянието си. инфарт получават и най-здравите организми, и най-силните плувци се удавят, и най-добрите боксьори ги удрят. всеки се бори не си сама има 6 милиарда човека като теб подобие на теб и те страдат и тях ги боли и на тях им изтръпват ръцете
човешкият инат незнае граница стотици са примерите за хора отписани медицински и осъдени на смърт, но те птодължават и надживяват медиците осъдели ги с диагнози.

Тони, много ти благодаря на писмото. Имам нужда така някой да ме разклати едно хубаво и да ми се накара. Чувствам се страхотно...благодаря ви, че ви има приятели.

Здравейте.Аз от снощи съм с кризи,които не минават от нищо.Чувствам се много зле :'( :'( :'(.

Мари, спокойно. Мисли, че това е само криза и е нещо временно. Намери си приятно занимание или просто излез навънка. Времето е страхотно седни на пейка в парка и се заслушай в птичките. Почувствай се като тях свободна от мисли и усещания. Мисли къде ще отидеш ако си на тяхно място, разкажи си какво би направила на това място. Отдай се на това усещане и ще видиш как постепенно всичко ще отшуми. Обади се на приятелка и отидете на кафе или шопинг. Дори дъвка да си купиш или нещо дребно ще те изкара от лошите мисли.
Успех и те прегръщам много :-* :-* :-*

Благодаря ти.Точно това направих.Излезнах в парка,стоях на една пейка,но състоянието ми си остава същото.Стягат ме гърдите,боли ме гърбът(сякаш цял ден камъни съм носила),гади ми се,замаяно ми е.И си мисля ,че това не е от ПР.Но какво е? ???

Аз бях така предните два дена...спокойно всичко ще отмине...не му обръщай внимание...
Искам да пишеш утре, че си добре  :P

Здравейте.Доста време не съм писала,защото имах проблем с компютъра.Исега когато мога пак да ви пиша,вместо да се похваля,аз пак ще се оплаквам.Какво ми става ???Цял месец си бях добре,пиех си золофтчето и......пей сърце,а сега от три дена не ми е добре.Ето днес пак съм отпаднала,вие ми се свят ...и тежестта в гърдите :oУЖАС.Няма да ви пиша за останалото,защото ви е пределно ясно.Незнам какво да правя,можеби ще се пусна нещо релаксиращо/докато ми стане манджата/а после ще се опитам да се разходя.До един и тридесет трябва да се стегна защото съм на работа ::)Това е планът ми,дано проработи.Надявам се вие да сте по добре от мен и ви желая лек и безпроблемен ден :).

нерви пии нещо успокоително

Явно тази тежест в гърдите, болката и виенето на свят го има всеки. Не се тревожете, защото и аз почнах да не го правя. Мислете си как винаги ви боли и е отминавало.
Аз вече гледам на болката като на сигнал, че съм жива, че иначе ако не ни болеше лошо  :P

dolcetopolina, прегръщам те за силата, която вече си придобила! Браво, момиче! :-* :-* :-*
Направила си голяма стъпка,толкова се радвам за теб! Сигурна съм , че ще успеем да се справим напълно с ПР!

Здравейте.Аз съм силна и мога да издържам на физическа болка много/това прозвуча като мазохизъм/  ;D Нопроявят ли се симптомите на ПА направо издивявам,веднага ме надува шубето.Един път реших,че няма да вземам нищо и ще чакам да видя какво ще стане.......колабирала съм.От тогава като се зададе ПА пия половин ривотрил и всичко отшумява преди да е започнало.Напоследък опитвам и с разходка/неискам да светотатствам често с бързи и лесни решения/ 8)А днес се чувствам просто чудесно,за разлика от трите кошмарни дни които изкарах.Желая ве слънчев и успешен ден на всички.  8)

Да, Ari, наистина имам вече кураж и сила, но за това и вие имате голяма доза участие :-*
Точно така Диди, аз си казвам същото...ебати сумати години се страхувам от нещо, което не ми е правило нищо лошо, освен, че самичка се вкарвам във филми. Дните на спокойствие трябва да ни дават сила и доказателство, че всички сме добре, но дните когато не сме добре трябва да ни дават учение, че сме силни хора, че ние командорим парада.
Лек и спокоен ден на всички  :-*

шубе си, ама спокойно лекува се, не си била достатъчно подготвена и смела и си припаднала, с времето ще станеш по-смела, а жените че издържат повече на болка физическа е доказано.

dolcetopolina,явно и колелото има своята роля в позитивизмът, който усещам в думите ти!Я, разкажи цъфнаха ли прословутите холандски лалета? ;)

Да, толкова красиво започва да става тук. Лалетата, дърветата всичко се разеленява. Но става дъждовен период пък аз не обичам дъжда :'(.

Здравейте и честит празник на всички.Как се чувствам днес?.....Не е за описване.По-зле и от времето вън.Направо съм развалина.Незнам какво да правя и за разходка не е....ужас.Чета и препрочитам форума и търся някаква сламка да се хвана за нея за да изплувам.Това е.Дано никой друг не се чувства като мен сега.

Диди, честит празник и на теб! И на мен днес ми е напрегнато. Няма причини, може и да има, но не съм се замисляла. Чувствам напрежение и някаква неясна тревога, която не ме оставя на мира. Не мога да се отпусна, постоянно снова насам-натам.  Сподели какво теб те мъчи...

Не сте сами и аз съм като вас.Днес има магнитни бури който ни се отразяват зле,а и след 2 дни е пълнолуние.Аз така се успокоявам.

Ето ме и мен днеска. Разтревожена, безпокойна, сърцебиене и стягане и болка в гърдите.
Гледам да не мисля

здравей те приятели от три дни не пия ревотрил защото почнах да холекцонирам и бая се оплаших много ми е зле но нияма  да го пия   кажете  ми  какво да пия

Здравей, malkata_silviq! Да не е била висока дозата на ривотрила. Аз  съм пил ривотрил, но не ми се е случвало. Какви халюцинации си почувствала, да не е някаква дисоциация?

Добро утро на всички. Ето, че днеска и аз не съм добре.
Станах сутринта с болка в лявата част от към сърцето и се уплаших този път. Сега ме задушава, стяга и имам сърцебиене. Гледам да не мисля и да правя нещо друго, но този път май няма да стане  :'(. Вчера пак имах тази болка, но не знам как отмина без дори да се панирам.
Изложих се и сега ми е зле...ако някой може да ме успокои ще съм на осмото небе. Детенце е вече във ваканция и това ми е леко утехата, че не съм самичка :'(
Пропуснах да кажа, че отново мислите ми са : инфаркт или задушаване :'( :'( :'(

          Здрасти, dolcetopolina! Не съм сигурна, че ще мога да те успокоя, защото с теб на тази тема си водим все едни и същи разговори и вече се поизчерпахме... :)Все пак ми се ще да ти вдъхна малко кураж и да ти кажа отново, че всичко това са реални физически усещания, без да има действителен проблем на чисто физическо ниво. Да, имаш сърдечни оплаквания, но сърцето ти е здраво т.е. ти си в безопасност. Аз например не съм добре всеки ден, но се опитвам да живея по този начин и дори, ако проследиш постовете ми ще забележиш, че не говоря за това. Сега го пиша само, за да ти кажа, че на всички нас ни се случват тези неща и всички ние все още сме тук... ;D Опитай се да не предаваш на тези усещания голямо значение ( знам, че не е лесно, но това е единственото, което можеш да направиш в момента) Много добре, че детето ти си е в къщи, защото ще имаш ангажимент с него. Важно е да фокусираш вниманието си върху нещо друго. Направи го още сега. И си кажи "майната му на това сърце, каквото ще да става". Хайде, с теб съм! До няколко часа ще си по-добре, а може би и по- скоро... :)

Ру, не знам, но точно имах нужда от твоето писнае. Да, знам, че нещата се повтарят и вече дори почна да ме хваща яд. Точно това сеха правя...мисля други неща и си казх : майната на всичко. Времето е хубаво след два дена ще ходим до Италия за Великден. Ще останем 5 дена и се фокусирам върху това приключение. Но исках да чуя една така блага дума. Само искам да те попитам нещо, което май се случва за първи път : усещам едно като киселинност в гърлото и трахеята, но мисля, че пак е следствие от всичко това?

Споко момиче.Всичко ще бъде наред/както и друг път/ще отшуми.Аз днес съм супер,за разлика от вчера и завчера.Ние сме като морето ....приливи....отливи.Днес тук времето е слънчево и аз току що си направих една дълга разходка-отрази ми се идеално.Поизлез малко или се залисай с нещо което обичаш.Стегни се и заради детенце,не трябва да те вижда такава,а ти МОЖЕШ,сигурна съм в това,защото и друг път си го правила.Майната и  на ПА ЩЕ ОЦЕЛЕЕМ !Кураж аз съм с теб!

         Много ще се радвам, ако по някакъв начин съм ти била полезна, защото вече наистина не знаех какво да ти напиша, а ми се щеше да усетиш, че не си сама. :) А за тази киселинност, за която питаш, не мога нищо да ти кажа. В смисъл аз също имам такива оплаквания, но не мисля, че имат връзка с ПР. При мен се появиха по време на бременността и аз ги отдадох на това. След това останаха, дори скоро имах подобен проблем, но ако трябва да съм честна ,не ме притесняват често и аз не им обръщам внимание. Това е и причината да не съм забелязала имат или не връзка с другите ми оплаквания. Лично за себе си мисля, че при мен това е отделен проблем, тъй като от малка имам стомашни проблеми и смятам, че там някъде е причината.

Много ви благодаря :-*
Май месец ще си идвам за две седмици в Бг и мисля, че и това ще ми даде много положителен кураж

Така те искам! ;DИзвличай максимално всичко положително в своя полза.А през май у нас е много красиво.Сигурна съм,че ще ти се отрази много добре.Успех! 8)

Здравейте, искам да ви попитам :
случвало ли ви се е да получите ПА, когато се вълнувате са предстоящо събитие. Днеска заминаваме за Италия и аз съм се панирала, че ще ми стане лошо и няма да доживея докато тръгнем. Друг път също сме имали такова пътуване, но никога такива мисли не са ми минавали в главата :'(

dolcetopolina, и на мен ми става напрегнато, когато ми предстои нещо ново. Не му се притеснявай, това е нормален страх от нещо неизвестно. В мемнта, в които започне пътуването, напрежението ще отмине. Желая ти весели празници!

Пожелавам весели празници на всички  съфорумци! Много здраве и постигнати мечти! :-*

Пожелавам здраве и щастие на всички...обичайте се и бъдете обичани

Честит празник на всички! НА този ВЕЛИК ДЕН нека отворим душите,сърцата и домовете си за БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА .Да се помолим за здраве щастие и благоденствие.Да си простим и преоткрием силата на истинските и стойностни неща,които Бог ни завеща ВЯРАТА ,НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА.ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! :-*

Здравейте! Днес нещо ми е адски замаяно, ходя и плувам такова ми е гадно усещането. Чувствам се като пияна.Чудя се кафе ли да пия, за да мога да работя, ама май ще се въздържа, за да неме прихванат лудите ;D
dolcetopolina, къде изчезна, не сподели нищо как мина пътуването ти в Италия?

Ari, здравей  :-*
Не се тревожи аз днеска съм цял ден така : замаяна, виене на свят, все едно не съм спала...аве като парцалче. Пих капучино и хапнах шоколад, и малко се оправих. Само ми остана усещането, че ченето ми е схванато и не мога да го отворя...това е ново за мен, но не му обръщам внимание.
Охххххххххххх, Италия : мина страхотно, партита, купони, ядене, пиене, ходене. Лошо ми се отразява това, защото после ми е трудно да се върна към реалността. Сега чакам края на Април да си видя родината за 2 седмици   :-* :-* :-*

Днес има магнитни,и е нормално да се чувстваме така.

Ясно значи каква е причината. Сега имам обяснение за нервното напрежение, което изпитвах тези дни. Явно ние сме много чувствителни и се влияем от магнитните бури. Четох някъде, че във въздуха се събира много радон по време на магнитна буря и това предизвиквало повишената чувствителност на организма.

Да, на мен два три дена не ми беше добре...напрежение и лека тревожност

От днес смятам да взимам омега-3 ненаситени мастни киселини намалявали тревожността. Ще ги пия по време на хранене и ще кажа за резултата. Ако някой ги пие нека сподели опит.

Аз ги пия от доста време, когато още не се беше върнала ПА с нова сила. Сега ги пия, но също така пия и магнезий, който укрепва нервната система и намалява тревожността. Не съм усетила кой знае какво подобрение видимо, но сигурно помагат с нещо разбира се.
Ето, се днеска съм отново с тази тревожност в гърдите и лека нервност. Оправия няма за продължително време. Снощи имах стягане в сърцето и трудно заспах и сигурно днеска за това съм така.

Днес има новолуние, и затова си нервна, dolcetopolina. А щом пиеш омега-3, те пазят и сърцето, така че не се притеснявай. Аз също спах много неспокойно тази нощ, но се успокоявам с новолунието ;)

Мерси, Ари, не знаех, че има новолуние.
Абе аз правя уж доста неща, които пазят сърцето ми. Тази сутрин нарочно карах много бързо колелото, че си казх : е, аджиба ако има нещо няма да мога да карам коелело.
Лелеле, колко дребни неща пазят мислите ни  ::)

Да ви се оплача и аз два дена не бях наред.Но при мен няма стягане в сърдечната област,а едно влудяващо главоболие което преминава в кошмарен световъртеж до гадене с последствия :o.Чак си мисля,че ми има нещо в главата ???.Предполагам,че няма обаче като се започне.....и се изкушавам дали да не си направя един скенер ::).Втакива моменти не ми помагат нито течни аналгини нито медрини....нищо! Затова си мисля,че е ПА,ине съм оттърчала до скенера ;D.Иначе днес съм добре,въпреки смахнатото време.Колкото до съня,спя като новородено,лягам и веднага заспивам.Защо моите ПА са по-различни?Какво не ми е наред?

Знам, че от всичките стресови ситуации, на които съм подложен има голяма вероятност да развивам паническо разстройство. Признаците са налице, особено след като прочетох какво представлява агорафобията. Лошото е, че вчера го получих еднократно, а днес - на два пъти.

Здравей, panicroom! От кога имаш тези симптоми, ходил ли си на лекар? Важното е първоначално да вземаш лекарства, за да не се превърнат паническите атаки в паническо разстройство.

Здравейте!
За сега се чувствам значително добре - няма го световъртежът и стягането в гърлото, което постоянно ме кара да пия вода, за да мога да преглъщам...
Но това постоянно очакване на паническата атака, ме побърква и ми съсипва настроението...
От половин година не пия сертран и се мъча да се справям с ПР без лекарства, само когато се чувствам много зле вечер пия лексотан...
Но миналата вечер толкова ме беше страх, незнайно от какво, че се замислих дали да не отида пак на психиатър, дори и само за да поговоря с него...
В продължение на три години изпих толкова много лекарства, че ... и койте е най-кофти - от тях не се почувствах по-добре. Изчезнаха единствено онези отвратителни илюзорни болки в главата и крайниците и пълзенето на мравки по тялото... а и спрях да викам Бърза помощ при всяка атака, от момента в който психиатърът ми каза, че от това не се умира...
Но ако трябва да бъда честна, вече не знам как да се справям с атаките...
Изчерпа ми се запаса от положителни мисли и емоции...
Затова и реших да се регистрирам в този форум.
На 44 години съм и от 2007 съм с диагноза ПР
Дайте идеи, приятели, моля ви!!!

Здравей lemi.Най-сетне откривам някой с типичните мои симптоми-убйствено главоболие и световъртеж от който немога да фокусирам чак предметите около мен,та камо ли да тръгна на някъде.Все едно съм на две ракии ;D.Само че при мен няма стягане в гърлото,а гадене.Отвратителна история.Ти как се справи с това?

Често да ти призная, че съм се справила...
Мъча се да си измисля някакво занимание и да не им обръщам внимание на главоболието и световъртежа.
Защото, колкото повече мислиш за тях, те толкова повече се усилват.
А когато вече нещата стигнат и до гадене - пия болкоуспокоителни, които сменям постоянно, защото спират да ми действат.
Мисля си, че това е илюзорна болка, както казва моят психиатър и тя не ме плаши както преди, когато си мислех, че получавам мозъчен кръвоизлив.
Най-ми помага четенето на тъпа книга - дълбоко потъвам в съдържанието.
Знам, че звучи лако смешно, но е така.

Ох, ето и мен днеска. Както винаги нещата са едни и същи: световъртеж, стягане и болка в лявата част на гърдите, мисли за инфаркт, и едно прескачане на сърцето, спиране и пак тръгване на моменти...сутринта ми беше много добре  :'( :'( :'(
Взех един деаксинт сутринта и сега се чудя дали да взема още един или да си изчакам да мине :'( :'( :'( :'(

На мен той изобщо не ми действаше - диаксинта и не го пия от 2 години
Предпочитам да си търпя
или когато стане непоносимо - лексотанче 1/"

При мен сигурно действа, защото искам да действа :). Иначе наистина е слаб, но на мен по-силни не ми тряват. Аз отминах най-големите кризи с доста мъки и ходене на психолог. Сега ме тормозят само усещанията в сърдечната област и гърдите

Това е хубаво!
Ако се научиш да не им обръщаш внимание на тези симптоми би било чудесно... тогава няма да се налага и да пиеш каквото и да било... При мен е така, но само когато съм в добро разположение на духа.
Имам ли и най-малкия проблем - веднага изпадам в паника, и се чуда какво да измисля, за да се спася...
Оня ден вечерта си мислех, че сигурно никога няма да се отърва от това усещане - много ми беше гадно.

здравейте! не съм писала досега в този форум, макар че се боря с паническото разстройство от години. пила съм и хапчета за 6 месеца. чувствах се добре, докато не се отключи пак от една грешна лекарска диагноза. напоследък един ден съм добре, един не. не пия хапчета в момента.
това което искам да споделя за днес- мен ме тормози въпроса- кое е по-малкото зло- хапчета или нерви и треперене, което после да доведе до болести.
днес трябваше да отида на интервю за работа следобяда. е, цяла сутрин прекарах в мислено чертаене на маршрута и какво и как, ако се панирам и падна....ужас някакъв. тръгнах, подгонваше ме паниката на моменти, едва дишах, но някак си успях- стигнах и се върнах. само че сега вместо да съм щастлива, че съм успяла сама и без хапчета, се чувствам толкова уморена и изтощена....

Привет!
Моето мнение, че хапчетата са необходими, когато знаеш, че не можеш да се справиш без тях. В противен случай е невероятно мъчение, което обезсмисля цялата ти борба с паниката

искам само да ти кажа,че и при мен е различно и аз си спя много добре.Аз излизам и сама и това отдавна не ме притеснява.Просто имам като че ли нещо на гърлото.И много често имам изтръпвания по тялото и разбира се плашещата мисъл,че съм болна от нещо.Но вярвам ,че ще се измъкнем.

Имах еднократна атака миналата седмица, и по една или две през последните дни. Не, не съм ходил на лекар, но явно трябва. Започнах да пия Есберикум, а вечер преди лягане приемам и по един Ксанакс. Не ми се започват пак антидепресанти, пил съм преди 3 години Тритико и след три месеца го спрях постепенно, защото ставах все по-зле и по-зле.

naivnata83 и аз като теб нямам проблем със съня и излизането навън/от около година/даже обикалям с колата сама и извън пловдив/надалече/няма го страха,но получавам световъртеж ,а  след него и главоболие с гадене :o.С това като  че ли няма справяне ???.Днес съм във форма ;D и желая на всички ви повече дни без ПА. :-*

аз днес се събудих добре, в настроение, но след цял ден стоене вкъщи и проливен дъжд започвам да унивам  >:( най-лошото за паниката е бездействието, но вече и нищо не ми се върши. нямам желание за нищо.

Здравейте!
Днес за пръв път от много време насам се събудих отпочинала и почти щастлива...
До преди час се чувствах добре...
Сега вече онази гадна буца е в гърлото ми, изтръпват ми ръцете и ми се плаче...
Може би е от времето или защото е петък...
Или защото душата ми е болна...

Здравей,lemi!А днес някой,каза ли ти благи думи?Прегърна ли те?Пита лим те,как си?Каза ли ти,че днес си много хубава!Изобщо имаше ли човек,който е до теб или да ти се обади и да си поговорите?Много въпроси зададох.При мен отговора е НЕ!За това сме тъжни,за това ни е така скапано и на душата и на всичко.Живеем ден за ден и чакаме една фея,като в приказките да дойде и всичките ни оплаквания да спрат или да избягат....А как ми е скапано и вчера и днес и утре :D >:( :( :-[

Днеска цял ден бях добре, но сега преди малко започнах да изтръпвам и да ми трепери душата. Главата също ми изтръпва и ми се вие свят...ама какво да се прави ще търпим да отмине...детенцето ми е в нас и гледам да не показвам много какво ми има :'( :'( :'( :'(

Да, в името на детенцето ти трябва... Трудно е, но съм уверен, че майчината сила може да прави чудеса!

Спокойно момичета! Утре има магнитни бури,мен от снощи ми е така.През деня живнах малко явно от ривотрила,но сега....започнах да изтръпвам даже и лицето ми е изтръпнало,гади ми се,треперя само гледам да не се паникьосам! :( КОГА ЩЕ СВЪРШИ ТОЗИ АД? ???

Здравейте мили хора!
Ето ме отново тук след известно отсъствие. Дано да си спомняте за мен и историята ми.

Накратко да кажа как съм!!!
Почти добре!!

Преди месец след поредната криза и отново гадния световъртеж, от който дори падам, извиках бърза помощ, и лекаря ми предложи да ме закарат в болница.
Благодаря на Господ и на него за това....

Приеха ме в УНГ отделение с диагноза нарушение на вътрешното ухо, т.е. вестибуларния апарат. Системки, хапчета, безброй изследвания, включително и скенер на глава, кардиологични каквито се сетите, кръвни, щитовидна жлеза и т.н. и след 5 дни ме изписаха. Само да вметна, че докато бях в болницата получих едно ПА за 3 минути с което подлудих де що имаше сестра и лекар  :P, но после всичко отмина.
Изписаха ми хапчета които си пия, но най-важното направиха ми консулт и с психиатър, жената изписа Депакин и оттогава съм почти добре.
След това веднага отидох в Сандански на по-топличко и хубаво и започнах малко по-малко да се оправям.И тук е важното---ходих при една баба да ми бае от уплах.
Ей хораа, това внушението е страшна работа. Буквално след третия ден излизах по-спокойно навън, отначало с придружител сега и сама.
Е вчера и днес се поизложих нещо  :P, разтуптя ми се сърцето като излязох, ама аз инат, то да тупти, аз ще излизам, бавно бавно.

Ох пак се отплеснах, но важното е , че започвам с овладяването.

Хайде спокойна и приятна вечер на всички!

болна си от наивни и глупави мисли само от това, физически си здрава и стига си мисли глупости с тея изтръпвания вече става смешно живи организми да няма болка или изтръпване, имаш много мускули сухожилия кости всичко може да те заболи по нелепа причина принципно от нерви и уплаха притеснение напрежение започват да те стяга изтръпва гъза и други неща като си 100 процента физически здрав няма от какво да се плашиш и трябва да спреш с натрапивите мисли.

болна си от наивни и глупави мисли само от това, физически си здрава и стига си мисли глупости с тея изтръпвания вече става смешно живи организми да няма болка или изтръпване, имаш много мускули сухожилия кости всичко може да те заболи по нелепа причина принципно от нерви и уплаха притеснение напрежение започват да те стяга изтръпва гъза и други неща като си 100 процента физически здрав няма от какво да се плашиш и трябва да спреш с натрапивите мисли.

Не смятам, че с подобни изказвания помагаш на когото и да било тук... Явно, понеже ти самият не страдаш от такива усещания, си от хората, които мислят, че ние по собствено желание сме си решили да се чувстваме така!

добре да я оставим да си мисли всякакви глупости и така сама да си предизвика нещо, физически здрав човек си мисли че постоянно му има нещо, някой трябва малко да ви се поскара за да го приемете. от нерви и притеснения и натрапчиви мисли само по-лошо ще стане

Тони Д вероятно страшно много ти ще да помагаш, не видях досега да се оплакваш от нещо, което е много хубаво, да , може би трябва някой да пораздруса всички тука - да не мислиш че никой друг не е опитвал - амаако това вършеше работа лично ще те поканя да ми плеснеш два шамара за да ми мине завинаги,
Хайде сподели моляте какво те води насам.
Може пък вярно да имаш чудодейни шамари  ;D

за съжаление нямам чудотворни шамари,искам да ви пораздрусам с мъмрене и каране-че повечето страдате от такава параноя че направо ме хваща страх, хората само вас гледали по улиците и магазините, пука им на хората за проблемите ви, те си имат достатъчно проблеми  или пък че ще се случи нещо лошо, ами лоши неща  се случват на всички, на богати бедни силни слаби няма отърване от проблеми, но не бива да им се даваме иначе просто ще съществуваме а не да живеем.

и да знаете нещо от мен точно тези които се правят че нямат никакви проблеми имат най-много

toni d,я сподели на теб какъв ти е проблема?Ти от тези ли си " които се правят че нямат никакви проблеми "?Прекалено агресивни съвети раздаваш.Този негативизъм към нас всичките във този форум маска ли е и какво се крие зад нея ???.Мисля,че и идея си нямаш как се искарва една паническа атака,да не говорим за години с такива.Сподели има ли причина да си в този форум,така поне ще разберем, имат ли основание критиките които ни отправяш.

Кокото до мен,днес се чувствам страхотно.Желая ви го и на вас :-*

не виждам нищо агресивно в това,че ви казвам да имате повече вяра и надежда и да мислите позитивно. като страничен човек го правя, не страдам но съм съпричастен, отстрани изгледжа различно като да се въртиш в омагьосан кръг между страхове и параноя и голям негативизъм,мисля си че ако съм директен и ви кажа какво мисля ще съм полезен не само да казваш че всичко ще се оправи а да повярваш че ще се случи и да имаш силата и волята.

Подкрепям didi,и аз се чудя какво правиш тук?След като си нямал-а  ПА и не си психиатър или психолог просто не знаеш какво е да имаш криза.И съветите ти не ни помагат по никакъв начин,а това да мислим позитивно и ,че нищо ни няма го чуваме и от близките си всеки ден.Намери друг форум в който да бъдеш полезен-зна.А и постовете ти въобще не ми допадат.Нямаме нужда от нападки и от критики.Достатъчно сме изнервени от състоянието си,да ни дразниш и ти допълнително! >:(

Здравейте!
Моля ви, не й/му обръщайте внимание, и без това си имаме достатъчно грижи (о, как гадно ми прозвуча това).
Мислех си тия дни, че на всички ни липсва точно топлината и добрата дума, а за прегръдката да не говорим...
Имаме нужда някой да ни изслуша и приласкае, за да се почувстваме сигурни и отново да повярваме в себе си - това всъщност е основният ни проблем :)
Защото, както виждам всички сме достатъчно интелигентни да разберем, че всичките ни проблеми са илюзия на мозъка, но... ние не можем да се справим с тази илюзия сами за жалост...
Колко от вас, освен с психиатъра са споделяли своя проблем с ПР с приятел...
Аз лично не съм, опитвала съм няколко пъти, но никой не иска да ме изслуша - казват ми - глупости, я се стегни :)
Много усмивки ви изпращам на всички - дано ви помогнат!!!

Хора, недейте така. Човека прави това, което мисли, че може би ще помогне. Знаете ли на мен колко пъти са ми помагали, когато някой ми е говорил малко по-троснато или леко ми се скара. Така си казвам...абе, тоя какво иска да не си мисли, че не мога да се справя.
Недейте само да искаме съжаление и милост от хората. Точно заради това, че те не знаят какво е често пъти се мъчат по какви ли не начини да помогнат. Никой не иска да ви обиди нито да ви се смее насреща...сигурна съм, че и този човек не иска.
Дайте му шанс да ги помогне и се опитайте да видите силата в думите му.

колко съм се наслушала на това да се стегнеш и подобен род шамари. е, стягане току-така не става. аз се стягах с месеци, все по-лошо става. утре си започвам хапчетата.
по цял ден треперя докато стане 4 часа да си взема детето от градина, защото ми предстои излизане. това не е живот.

Момичета, хубаво е да общуваме и с хора, които нямат нашето страдание. Тъкмо така ще ни бъде лесно и в реалния живота да го правим - да накараме и другите да ни разбират. Според мен е добре да общуваме с всякакви хора, включително и с такива ,които се опитват да ни повдигнат духа!

Аз не прочетох да ни повдига духа по някакъв начин ??? Изобщо няма представа от П.На мен изобщо не ми помага!

Съгласна съм ari,че трябва да общуваме и с хора които нямат нашия проблем,но лично аз предпочитам когато говоря с такъв човек да го гледам в очите.Те са душата на човека и в тях мога да прочета има ли въобще смисъл да споделям проблема си,ако той не ме разбира/не става въпрос за съчувствие,не се нуждая от съжаление/Колкото до повдигане на духа от непознат,който е готов да ме раздруса ::)...е май няма да стане.Предпочитам топла дума от вас,които ме разбирате и сте готови/както и го правите/да ми дадете кураж и подкрепа.Този форум и всички вие ми помогнахте много в справянето с ПА и сега успявам да ги блокирам преди да ме връхлетят истински,за което много ви благодаря :-*

Всички общуваме с хора,нормални хора,които ни обичат опитват се да ни разберат и в повечето случаи дори ни приемат с тези наши "чудатости".Но колко от вас когато разговарят с тях за ПР.виждат ,че ги разбират?Само който го е преживял ще ви разбере.Това е форум за ПР..Тук е мястото да си кажем болката ,да дадем съвет,да поискаме такъв,форуми много ,но ние за това сме тук,за подкепа.Не мисля,че човек който няма ПР. има място тук.Прочетох постовете на Тони Д,само думи за вяра и т.н.Да вярата е чудесно нещо,но аз лично с нея само не се оправям.Още по малко ще ми помогне кото казва,че тук само се жалваме и нищо не правим.Всеки сам си знае колко му е коствала всяка една малка победа надПР.,а той/тя знае ли?
Извинявам се за дългия пост,но дори рядко да пиша ,аз ви чета и ви разбирам.

ето вижте колко уверени и нападателни станахте,дори мари излиза вече от 1 година и започва да придобива по-голяма увереност започнахте да проявявате характер и да нападате открито, по-рано бяхте по неуверени за търпеливи сега открито си показвате недоволството това за мен си е напредък. ако това ви отпуска продължавайте да критикувате, това помага не се примирявайте с положението си.

За мен ли говориш в поста си? ??? Че излизам! Аз винаги съм излизала,и дори си карам колата даже и да ми е зле!

toni d,виждам моето момче,че сериозно се "интересуваш"от нашите проблеми.Имам един съвет към теб-защо не се запишеш да учиш?Има специалност консултативна и приложна психология,кокато разбереш за какво става въпрос заповядай отново при нас със съвети/надявам се по ценни/А сега просто не се вкарвай в излишни филми.Днес ми е толкова скапано,че твоите постове наистина ме издразниха.Ако това е била целта ти.....е успя поне с мен >:(.
Желая на всички лека и безпроблемна нощ :-*

и аз излизам от 10 год съм винаги и само с придружител  и то дотолкова че като изляза се тормозя само и единствено да не загубя придружителя си, такава каша ми е в главата,

Много ми изтръпва и сковава лицето, и ченето, когато се напрегна и притесня. Челото ми се стяга и вените просто ще ми пробият кожата :'( :'(...приличам малко на вампир :-\

dolcetopolina, не се притеснявай! Знаеш, че изтръпването в мускулите се получава от адреналина, който се освобождава в мускулите, когаот човек се притесни. Така че това усещане по лицето не бива да те смущава.

Здравейте на всички!
Малко ще се отклоня от темата, но незнам къде да попитам :-[. Някой пил ли е Сероксат, Флуанксол и Ривотрил заедно или поне Флуанксол и Ривотрил. Аз пия Сероксат и Флуанксол в момента, но понякога ми се налага да прибегна и до ривотрила, а незнам дали мога да ги смеся. ???

вчера бях толкова добре, чувствах се прекрасно и дори се чудех как може да не ми е добре. е, днес съм точно на обратното положение. нещо понастинах и веднага се обадиха моите болежки и край- паниката и хипохондрията дойдоха. пих един валидол- нищо. сега си взех ривотрил половинка, че не се издържа вече. още не съм стигнала до лекаря да си взема рецептата с постоянните лекарства :(
момичета, как се справяте, ако имате деца, за които да се грижите? аз като изпадна в такова състояние, просто не мога да мръдна. а сега като си дойде половинката и пак ме види такава на дивана, просто не ми се мисли....

Аз мога да ти кажа с много опит. Точно пред детето ме хвана кризата наново след 15 години затишие. Опитах се да не ме усети, но не можах. Мъкнех го с мен по психиатри, защото имаше две седмици ваканция. След като видях колко се уплаши и после все ме следеше да не ми стане нещо се хванах здраво и се опитвах да не му показвам нищо. Занимавах се с него, когато ме хванеше кризата и се разсейвах, но никога повече няма да си позволя да ме види такава.

Не зная дали на вас това ви се отразява, но при мен смяната на мрачно време със слънчево верме направо ме съсипва. Чувствам главата си като под похлупак. Изнервям се страшно много при рязката промяна на времето, особено когато в един ден се сменят бързо слънце мрак, дъжд. Запомнила съм, че това става винаги април май, месец.

Здравей,Ари.Направо се чудя вече какво НЕ ни се отразява. Магнитните бури много ме изкарват от релси.Ето днес ми е отвратително. >:( >:( >:(

Az sa6o sam nova v tozi forum.Moeto na prilivi i otlivi.Na4aloto be6e predi 10 god.Varna se predi 2 i o6e ne moga da se spravq,za6oto po ste4enie na obstoqtelstvata sega nqma s kogo da razgovarqm.Parviq pat se spravih sama bez lekari i lekarstva i sega otnovo se opitvam po sa6iq na4in,vapreki,4e mi e mnogo trudno.Krepqt me decata mi i misalta 4e ima nqkakva sila ,koqto otnovo 6e me prevarne v momi4eto s nai usmiohnatite o4i kakto me nari4aha vsi4ki.Za6oto ima tolkova hora ,koito sa tegko bolni,a imat tolkova silna vqra i volq za givot,a pri men vsi4ko e v glavata mi.A sa6o ima nqkakva sila ,koqto ni zakrilq.kakto kazva Madlen Algafari"Nqma lekar i hap4e,koeto da ti pomogne,ako ne si pomogne6 sam."A az mislq,4e ako se dade6 na straha,toi 6e te ubie.

Na men sa6o mi vliae lo6oto vreme,a naposledak postoqnno e takova.Nai gadno mi e ve4er,kogato se stamni.Dobre pone ,4e denq porasna.Za6oto imam 4uvstvoto 4e ,kogato se stamni 6e poludeq.

Здравей, Ели! Каква беше причината според теб да се възвърнат паническите атаки. Питам те, защото аз също съм в ремисия и нямам панически атаки от месеци. Искам да разбера какво може да ги върне? Може би някакъв стрес?

Zdr Boyna.Kogato zabremenqh s da6eri4kata mi v 6  mesec legah za zadarjane i mi zabraniha da se dvija dokato rodq i tova mi doide v pove4e.V bolnicata lejah nepodvigno, postoqnno me preglejdaha i mi obqsnqvaha,4e ako prodaljava taka trqbva da izvadqt bebeto i ot nego zavisi dali 6e ocelee.V protiven slu4ai i dvete 6e umrem.Kazaha mi da izbera moq ili neiniq jivot.Be6e golqm stres ito cql mesec.Dobre 4e rodih zdravo i prekrasno dete.Malko predi tova po4ina moi blizak.Za kapak na vsi4ko nqmam nikakvo razbirane ot strana na piqnia mi maj.Prosto mnogo ne6a mi se stovariha i vsi4ko mi doide v pove4e.

Ели, явно си се изплашила много от самата ситуация и отговорностите, които имаш и това е породило връщането на ПА. Ще успееш да се справиш пак! Първият път приложи ли нещо по-специално, което да ти помогне?

Zdr Boyana.Parviat pat go preodolqh bez lekarstva i terapii blagodarenie na razgovorite i podkrepata na sestra mi i zet mi.Te sa edin vid moite psihoterapevti.No sega po ste4enie na obstoqtelstvata ne moga da govorq s tqh i mi e mnogo trudno.

Здравейте,от скоро съм регистриран в този форум.Проблемите ми започнаха от месец октомври 2009г.Трябваше обаче да мине доста време докато се разбере че проблема не е кардиологичен а от друго естество.Това обаче съвсем не значи че живота ми до този момент е комфортен.Почти всеки ден изпитвам или стягане в гърдите или тъпа болка в главата с размазано зрение или изпотяване,студенина в крайниците,куркане на червата,парене в стмаха.По принцип работя с хора и за сега успявам да прикривам тези проблеми но това ми струва доста усилия.Намирам лек в дългите разходки(по някога минавам до 7-8 км) сред природата,особено сега когато е един от най красивите сезони.Вчера също бяхме на излет сред природата и се чувствах супер през целия ден но вечерта след 12 часа започна една криза,почти до 3 през ноща ме стягаше сърцето,взех един валидол и най на края съм заспал.Сутринта обаче беше още по страшно.Толкова напрегнат вътрешно не съм се чувствал.Не мога да пиша огромното вътрешно напрежение.Принудих се и взех половин таблетка  лексотан след което съм заспал.Нямам на представа защо се почувствах така тази сутрин веднага след събуждането си.

Здравей, ето и един като мен.
Аз имам същите оплаквания като теб и вече 15 години си ги нося със себе си. Когато съм дорбе знам, че проблема не е кардиологичен, но когато дойде ПА и болките стягането вече забравям, че проблема е друг и изпадам в паника. Не се тревожи позитивно мислене. Ето днеска бях напред, но сега не знам какво ми стана и започнах да усещам : задуха, болка, стягане, но карах колело...ха, сега може ли човек с мойто състояние да кара колело???

Ей това е.Винаги когато изпадна в съмнения относно състоянието на сърцето си намирам начин да направя тест за издръжливост.Понякога както казах вече, ходя с часове и то по силно присечени терени,случвало се е да изкачвам стълбите до седмия етаж през две стъпала без да се задъхам кой знае колко,но стегне ли ме в ляво и аз започвам да се съмнявам в диагнозите.Два пъти съм ходил на изследвания в кардиологични центрове.Имам направени безброй електрокардиограми,ехокардиограми и други прегледи без велотест и коронарография но извода е все един същ-никакви сериозни сърдечни проблеми.Даже последния път отидох точно по време на такава криза и докторката ми каза че проблемите са ми по скоро в психиката от колкото в сърцето.Ходил съм и на психиатър.На база на моя разказ ми поставиха диагноза ПР.Предписаха ми лексотан и ципралекс.Ципралекса го пих точно два дена и го изхвърлих,от лексотана изпих един блистер и го спрях след като доктора ми каза че мога да стана зависим.Реших че ще се оправям сам.изкарах повече от месец без горепосочениете лекарства.Сутринта от чудо взех половинка лексотан и сега се чудя дали да продължа с половинка дневно или да не се занимавам.А иначе пия бетаблокери за сърцето но те по скоро са за кръвното налягане.В момента докато пиша пак ме стяга,но имам чувството че е от позата на писане тъй като главата ми е силно наведена напред и не знам какво притиска в областа на шията че ми става така.Но дето се вика търпим и чакаме по добри времена :)

b64, не се страхувай ,че може да се пристрастиш към лексотана. Лекарите винаги се презастраховат. В крайна сметка, когато усещанията са нетърпими по-добре е да се пият лекарства, отколкото да се развиват фобии от нови симптоми. Така мисля аз. Още нещо. Тези дни разговарях с моята лекарка и тя ми сподели, че има хора в нашето състояние, които се подобряват значително , ако сменят мястото на живеене.Замислям се. Не зная дали е права? Има ли някой който се е почивствал по-добре след като си е сменил местоживеенето?

Аз направих криза и то не една,точно когато се преместих в друг град и започнах нова работа!

днес трябва да стягам куфарите за утре, а не мога да мръдна- не ми се ходи никъде и това е  :'( а следващите 2 седмици имам 2 пътувания и 4 излитания със самолет. купих си хапчетата, ама защо не ги почвам и аз не знам. нормалните хора биха изпитали истинска радост от двуседмична ваканция, а за мен е ад и страх как ще се справя...

Даа, и аз съм на този хаос. Петък летя за България, не съм стегнала багаж нито нищо. Кеф нямам нито настроение. Знам, че когато кацна всичко ще си бъде наред и ще прекарам чудесно.
Не толкова се страхувам от самолета колкото на мен да не ми стане нещо горе без лекар.

Мисли си колко е красива България този сезон, всичко се е раззеленило, всичко е цъфнало и слънцето грее, ще видиш близките си и много приятели/ох и мен ме е страх, че няма лекар, но пък за твой късмет може и да има пасажер, а и винаги се успокоявам, че стюардесите са обучени/.Така , че мисли си само хубави неща и те ще ти се случат.

Да, и аз така казвам, но когато излетя друго ми идва на главата ???

чесно казано и аз съм така , не че ще летя, имам предвид че когато съм с придружител се чуствам силна и способна да се справя, а щом стане дори лек намек да остана сама иии съвсем друго ми е на главата,  еййй много ме дразни това, имам предвид че напълно те разбирам, вземи си интересна книга или кръстословици, или измисли с какво ще се наградиш като пристигнеш, или си прави схема какво ще обличаш и с каква прическа ще си идните  дни , мисли за гримове, лакове, боя за коса,..... просто се разсейвай 

Да, и аз съм така. Аз няма да пътувам сама, но трябва да показвам на детето, че не съм добре, защото децата усещат всичко. Да, ще си правим веселото с него и ще мине бързо. Какво са два часа и 20 мин  :-\

Аха един филм време, да не е цяло денонощие я

Хора, днес от жегата почувствах някакъв дискомфорт, всяка година по това време ми става едно безвъдушно и напрегнато, чудя се защо е така....

Не му се стряскай, Ари. Нормално е да се чувстваш така, не ти се влошава състояние. Чувствителните хора реагират по-силно на смяна на времето.Всичко е ОК.

Здравейте!
Отдавна не съм се "включвала" - лепнах една вирусна инфекция, от която още не мога да се отърва.
Уплаших се пак, че умирам и естествено пристъпите не закъсняха, а и вдигнах кръвното до 200 горна...
Гадното в цялата история, че пия толкова лекарства за инфукцията, че ме е страх да пия и за ПР...
Чувствам се ужасно, не ми се става от леглото - иска ми се да си стоя скрата под завивката...

lemi и на мен ми се е случвало да преживявам същото. Щом малко повиша температурата и си казвам край умирам и ето ти я ПА. Опитвам се да дишам дълбоко, ама погледът ми се замъглява и все до леглото стоя. Такива неща изпитвам по време на някоя вирусна инфекция. Пий витамини, така ще се възстановиш по-бързо. То и  мен тези дни ми е едно тревожно и объркано ама да не ви занимавам много, че да не ви предавам лошо настроение.

Здравейте.Дави кажа какво ми се случи снощи.Бяхме се събрали с приятели с които си се събираме от 25 години и в един момент ,гледам ги и имам чувството,че ги виждам за първи път.Много странно и неконфортно усещане.Даже все едно и мъжът ми ми се струваше някак далечен.Просто се чувствах много странно и някак не на място..... ???,като в сън...като.....немога да го обясня.Направо бях изплашена. :oНа някой случвало ли му се е нещо подобно?

didi,

това усещане се нарича "дереализация". Често срещано е при ПР.

Благодаря за бързия отзив fata_morgana.Много гадно усещане,днес още немога да се съвзема.Само за това мисля и ми се свива сърцето.Дано не ми се случва никога вече,защото ::),направо отвратително нещо.

Здравейте,през изминалите дни не се включвах защото се чувствах добре и гледах да оттисна малко работа.Наистина миналата седмица трябва да се отбележи с това че беше чудесна за мен в здравен аспект.Днес обаче към 18 часа усетих отново "вълната"оная неприятна тръпка последвана от замайване на главата и стягане в гърдите.В интерес на истината през уикенда имах малко "силови изпълнения",доста пътуване и едно тъжно събитие свързано с гергьовден което винаги е натоварвало психиката ми.По принцип съм милостив човек,но понякога се налага да приемем неизбежните неща.Направило ми е  впечатление че тъй наречените кризи които ме спохождат, имат най силна проява около 4-то число на месеца,не че на по късен етап не съм имал от тези прояви но просто така ми се е набило в главата.Освен това ми се струва че промяната на времето също ми влияе и то доста.Друго което трябва да споделя че винаги преди да получа атака настроението ми е почти нула.Хубаво е обаче, че преди настроението ми беше почти винаги все такова, а сега само преди тези кризи.Доста време да не кажа години не бях изпитвал какво е хубавото настроение.Извинявам се че пиша само относно моето състояние но все пак съм нов и не мога да давам съвети, а за сега само да търся такива.

b64, всичко което описваш съм го преживяла, и за лошото настроение преди кризи и в цикличността на атаките и промяната на времето и засилване на тревожността. Лекарите го отдават на нивата на хормони в тялото, които се променят, и депресията, която отключва атаките. Когато имаш лошо настроение е един от показателите за наличие на деперсията. На мен ми помагат лекарствата в тези случаи и споделянето с приятели.

Честно казано, споделянето много добре ми се отразява.Забелязл съм че напоследък имам голямо желание да споделям и да търся причините за състоянието си водейки разговор със събеседник.Не знам на отсрещния човек(това най често е жена ми)до колко му(и) е приятно но на мен ми е доста приятно да го правяи чувствам облекчение от това.Относно лекарствата за сега разчитам на едни бетаблокери за сърцето и кръвното като едното вече не го пия два дена и от време на време разчитам на половинка лексотан но това е да кажем веднъж на 10-ина дена.Опитвам се да заменям медикаментите с много разходки сред природата.Абсолютно сигурно е че ако не помагат то със сигурност не вредят.Но според мен не би се появил човек който да отрече ползата от общуването с природата,особено сега когато са едни от най красивите периоди от годината.Истината е обаче че трябва да се заредим с търпение и да не губим присъствие на духа.Лекарствата са ценен помощник, но според мен те не бива да бъдат постоянен спътник в живота ни.

здравейте.
 Доста време не съм писала, защото може да се каже че бях добре. Но от вчера съм с постоянно ПА.
С ПР съм от декември 2009, и 3 месеца обикаляне по невролози, психиатри и кардиолози, най-накрая почти разбраха какво ми е.
Правих скенер на глава, нищо.Ренген на шия - шипове. Консулт с отоневрлог заради световъртежа, опа нарушение на вестибуларния апарат. Консулт с психиатър, изписа ми депакин, от който съм много доволна. 2 месеца и половина не съм имала ПА.
Консулт с кардиолози 5 на брой, нищо, всеки ти казва, нищо ти няма. Да ама не. Бодежи, стягане, сърцебиене, прескачане. Всичко си е налице. Вчера, след поредния консулт при кардиолог, все пак видяха че има някакво изменение съмненеие за исхемична болест и в сряда влизам в болница за ТОТАЛНО изследване на сърцето.

Ха сега мили мои ми кажете, как да се оправя?
До сряда докато ме изследват ще откача, ама наистина.
Хайде с другите работи ще се оправя, пия си хапчетата, ма ако наистина имам нещо на сърцето, край. ПА-то няма никога да си отиде от мен.

Но ако ми кажат че наистина нищо ми няма и мсичко е нерви и притеснения, такава майна ще му хвръля на тая гяд ПР, че само ще си отиде без да го гоня.  ;D

Е това е за сега. Хайде мили мои, спокойна вечер.

Mecanka,бъди сигурна,че нищо ти няма на сърцето!Сега имаш П атаки,защото си притеснена.Спокойно,не се паникьосвай.Изчакай да минат изследванията.

Спокойно мадам, нищо ти няма...аз съм този човек от форума, който откача от сърцето...болки, стягане, прескачане, сърцебиене. Така съм от 15 години, всичко е нерви и стягане, успокой се.
Дори сега съм с болки в сърцето, но майната им :P :-*

dolcetopolina, здравей! Не каза нищо за пътуването със самолета? Как мина?
А що се отнася до симптомите, за които говорите, нормално е да се засилват при тази смяна на времето, което наблюдаваме в последно време. Пролетта е сезонът на паническите атаки, а есента на депресиите, това го четох някъде тези дни. Знайте, че природата ни влияе, особено на по-чувствителните хора като нас и не бива единствено да се търси причината в това че сме слабоволеви или нещо от този род.

И двата полета минаха супер, дори не очаквах това от себе си. Толкова спокойна и уверена никога не съм била...много съм горда.
Да, и аз така си мисля, че сега просто е сезона на промените във времето и ние усещаме това.

Здравейтеее, ето ме пак!
Сега де си призная нещо което направих днес, много е гадно, ама .....    ::)
Та, цял ден ме боли сърцичето, знам си аз че е от притеснение и ПР, но реших да се обадя на бърза помощ, и малко симулирах в оплакванията, за да видя какво ще ми кажат. Дойдоха двама. Нищо ми няма, но им казах, че вдругиден ме приемат и те поискаха да видят всички изследвания, и естествено поредното отрицателно мненеие за болест в сърчицето ми.
Много съм гадна нали? Ма, трябваше за да се успокоя, че до сряда ще откача.  :-[
И сега ме боли, но пък не ме страх.
Ох, ох, ох, луда работааааа.
;D

 ;D  ;D mekanka,признавам те -много си щура ;D  ;D.аааа   немога ще имам мускулна треска на корема от смях.Но поне си се успокоила малко.Колкото до ПА и бодежите-според мен е от времето! >:(По сто пъти на ден се сменя-вали,пече,духа и пак вали и ....откачена история,на това атмосверно налягане свят му се завива-камо ли на нас ;DНе си вкарвай бели мишки в главата,всичко със сърцето ти е наред.Когато излезеш от болницата ще чакам да видя майните на ПР  ;D  ;D.
Успех!На всички лека и спокойна нощ :-*

Zdr.Ot okolo mesec kravnoto mi postoqnno igrae.Po princip sam s nisko kravno,a sega ili nisko,ili sabiram granicite,ili 130/90.I postoqnna zamaenost.Na nqkoi slu4valo li mu i se.I dali se dalji na PR?                                                        PS:Uto4nqvam,4e ne piq nikakvi hap4eta.

Ели, не се притеснявай кръвното играе защото е свързано с вегетативната нервна система , а тя е много податлива на промените във времето. като се стабилизира времето и кръвното ще си дойде на мястото.
Понякога виенето на свят е свързано с ПР и кръвното не влияе особено.

Здравейте,
и аз да се намеся за кръвното.
Моето е "бетон" 120/80, с ПА, без ПА, нервирана, спокойна, все си е така, но аз също съм със световъртеж /два вида/. Единия е от проблема ми с вестибуларния апарат, но другия вид е когато се паникьосам.
Така, че препоръчвам ако получаваш световъртеж без паника отиди и на отоневролог.

Didi, то не за смях, ми незнам за какво е това нашето. учудвам се как може да сме толкова изобретателни в такива моменти само и само да се успокоим, ма  :P
Хайде спокойна вечер на всички, а утре отивам. Пък после ще разкажа.
 :)

Ние сме чудото на медицината. Такива диагнози си слагаме, че дори лекарите се чудят какво е това...последната диагноза с която панирах лекарите беше...рак на ноктите, муахахаха
Хайде нека с тази насмешка да си легнем и да имаме един спокоен ден.

Здравейте.наистина като се почувства добре човек и оставя форума на заден план.Този месец и до тук може да се каже че преобладаващо нещата са по добре въпреки че все е имало по нещо дето да вгорчи настроението.Включвам се по повод писаното от mecanka.Вярно е че при всяко стягане в гърдите, забравям какво са ми казали лекарите кардиолози и започвам да си мисля че сърцето ми е болно . Ще ви разкажа един случка която ми се случи през месец март.Та отивам по работа в град Плевен и по път започва да ми става напрегнато,започвам да се потя обилно,стяга ме сърцето и то доста силно и ми става лошо.Взех си един валидол но положението не се промени много.Влизайки в града се обадих на една моя роднина за да ми уреди преглед в кардиологичната клиника и за късмет въпреки че тя можеше да бъде къде ли не(търговски представител е на Търговска Лига) тя се оказа точно в кардиологичната клиника.Отивам аз там блед, изпотен и т.н. и съответно веднага ме приемат за изследвания.ЕКГ и ехокардиография най обстойно,мерене на кръвно и до там.Лекарката спря и ми каза:Не виждам какво повече да ти изследвам сърцето,то просто си е на ред,най вероятно твоите проблеми са в психиката ти.През зимния период когато имах много чести и интензивни кризи моята лична лекарка ми предложи да ми се направи коронарография,но моята съпруга ме помоли да не го правя.Тя е медицинска сестра и е в час с доста неща,тогава просто ми взе хомеопатични медикаменти като чесън на капсули, вече трети месец ги пия и се чувствам по добре,наистина усещам разлика.И още нещо,разказвали са ми как хора със стендове са викали постоянно бърза помощ със съмнение за запущване на стенда но всеки път се е оказвало че им няма абсолютно нищо т.е тези хора вече са били преминали без да знаят към нашя отбор.Искам да кажа и още нещо.Аз лично нямам устрановен страх от конкретно нещо.Просто идва един момент в който ми става или притеснено или нервно и не след дълго минава вълната след което идва стягането или замайването.За 7 месеца два пъти си съм измервал кръвно 140/85 в останалите случаи все е било 128/82 или 119/74 с пулс 66.От началото на месеца не пия лекарството за кръвно и съм само на бетаблокери сутрин и вечер за стабилизиране на пулса.

Ох, ето и мен днеска. До сега си бях наред, но преди 15 мин получих стягане и болка в гърдите, и ускорен пулс. Хем си казвам, че ми няма нищо хем се страхувам и изпадам в лошо състояние. Взех си едно деаксинитче и чакам да отмине малко. Иначе само ходя и си меря пулса  :'( :'( :'( ... мразя се като ми стане така и забравя, че ми няма нищо и влизам в разни филми. След малко ще взимам детенце и се надявам карането на колело да ме оправи малко.

Защо миличка не сложиш под езика едно валидолче,илиедна лъжичка глог мента,валериан или друго,не знамкакво пиеш за успокоение.Тозидеанксит няма да типомогне,той е стимулант-лек антидепресантТук в България има сироп казва се Неоплант-глог,мента ивалериана,акоможеш пробвай,надявам се да ти помогне.С обич и разбиране една като теб :-* ;D

Zdr.Nqkoi moje li da mi otgovori dali se slabee ot PR.Ediniqt mi strah e 4e kato qm,6e se zadavq.Za6oto dnes mi kazaha,4e sam otslabnala mnogo,da ni bi da sam bila bolna ot ne6o

Ехххоо, ето ме и мен.
Здрава съм, здрава съм. Сърцето ми е слънце. Нямам никакви плаки, а камо ли запушвания. А и докато бах там сърцето ми прескачаше, та и това установиха, че всичко е просто неврогенно и нищо повече.

А сега да кажа на B64:
Вчера на мен ми направиха коронарография в Пирогов, на 33 год. съм.  Всички кардиолози казаха, че съм прекалено млада за да имам усложнения, но аз като съм се решила веднъж....
Стенд се поставя само в случай на запушена артерия след като се установи на коронарографията.
Изследването се прави в операционна с местна анестезия, вкарва се контрастно вещество което оцветява сърцето, и някои не ги боли, но  при мен беше много неприятно, защото ми падна много кръвното. Това е нищо повече.
След 1 час от изследването бях на двора пиех кафе и пушех.
Та, сега лошо не лошо, поне знам, че не е сърцето. И така поне няма да се панирам.
Ми това е милички, чао за сега и приятна вечер.

Ами аз отлабнах 5 килограма...ама това с задавянето всеки го има като ПА, спокойно

Blagodarq za otgovora dolcetopolina,po4uvstvah se pp-dobre. :)

..някой от вас има ли ги : замаяност , гадене и световъртеж???

Аз съм със замаяност и причерняване. До момента лек още не намирам за това.  :'(

Хайде, мине не мине ден и пак пристигам, но сега вие да ми давате съвет.
Тази сутрин ми беше толкова готино. Изобщо наскоро се чувствам перфектно, но преди малко ме заболя ужасно стомаха, точно под дясното ребро. Веднага ме хвана паниката, че нещо ще ми се случи и съм самичка. Слагах си сумати болести, но важното беше, че накрая завършват със смърт веднага!!! Малко по-малко си махнах тези мисли и сега ми остана нервното напрежение...аман от загубени дни като този  :'( :'( :'(

здр. dolcetopolina ...относно болкта в дясно подребрие - и аз съм така от 2 седмици, обходих сума ти доктори ..препращат ме в следната последователност: хирург,уролог,гастро-ентер., и т.н..  и нищо съмнения за жлъчка ама... няма камъни в нея и пах ..шах !.. и нищо боли си ме и тва е... / психиатарката ми ..рече : от главата ти е ..и ся чакам а мине :o

Да, знаеш ли, че жлъчката реагира на стрес и нервност, и отделя повече сокове. Така дава фалшива тревога за криза...нищо ни няма, това го знам. Миналата година пак така фалшива жлъчна криза от стрес и нерви покрай смъртта на свекъра.

Здравейте.Аз най после се реших да отида на лекар.(не съм ходила от 2г,и се мъча с 1/2 ривотрил.)Излезе много разбрана.Изписа ми КСЕТАНОР,СИМПАТИЛ,И ЕДИН СИРОП-НЕУРОПАН.Каза ми постепенно да спирам ривотрила.Някой пил ли е Ксетанор или Симпатил?? ???Направо ме е страх от нови лекарства....... :(

Здравей Mari!

Първия път когато се сблъсках със състоянието ПР пих ривотрил около3 месеца и постепенно го замених с Ксетанор. За около година и малко повече се справих ПР. Тогава ми помогна тази комбинация. Но след 1 година и половина всичко започна от начало. Сега се боря с терапия.

Успех!
Angel

Благодаря,че ми отговори.При теб проявиха ли се страничните ефекти-от това най ме е страх.И  качват ли се килограми от него?

Някой ще напише ли нещо за тоя-КСЕТАНОР? ???Днес го почнах! Четох листовката,но искам мнение от хора които са го пили.

една добра психоложка ми каза: НЕ чети листовките ..щот веднага ще си внушиш стрничните ефекти !!! и е верно това ... , пий ги с надежда - кажи си това са мойте ..вече лекарства !!!

- извинявай за спама  :-\

Да точно това ще направя!Благодаря ти.Нормално е първите дни да не се чувствам добре.

Здравейте момичета и момчета.Как ви се отразяват жегите и пълнолунието?Аз направо ще изпуша >:( .Постоянно гледам да съм на хладно,потя се/нещо нетипично за мен/,вие ми се свят,а за главоболието въобще няма да ви обяснявам. Сигурно ме хваща някаква пролетна умора защото и нищо не ми се прави/нещо ме домързява :-[/Като изключа изброеното се чувствам в общи линии добре.
mari успех с лекарствата.Не се предавай!Първите дни наистина ще се чувстваш некомфортно,но ще отшуми.И аз бях така/пия ципралекс/в началото,сега ми е добре.Смело мога да кажа,че вече като ме заболи нещо ,паниката че ще умра всеки момент я няма и все по рядко си вкарвам такива филми в главата ;D

Здравей Mari!

При мен нямаше никакъв страничен ефект.
Килограмите ми не се промениха. Тогава много ми помогнаха тези антидепресанти Ксетанор.
Но и сама много си помогнах като се борех с ПР и не се предадох.
След като се възстанових от ПР дори не вярвах как изобщо съм имала такова състояние и ми ставаше смешно ,че съм имала стах от нищото. Според мен обаче ефекта от лекарствата е само временен , защото при първия стрес и отново се върнах от началото. Поне при мен беше така. Пожелавам ти успех!

..а днеска е мрачно и вали , а и е понеделник! и в душата ми е мрачно ..и необяснимо тъпо  >:(

Ето ме отново с болката в ляво, но този път е под ребрата към сърцето, и веднага си вкарах мисълта за инфаркт...и сега съм много зле  :'( :'( :'(

И на мен ми е зле.От 4 дни пия ксетанор и ходя като зомби.Става ми лошо и ме хваща паниката.Някой чувствал ли се е така от антидепресант? ???

Да,на мен така ми ставаше.Два пъти съм започвала антидепресант и все ми е било зле.Според това,което знам аз от лекари,че първият месец антидепресанта трябва да се пие в комбинация с успокоително,защото сам по себе си антидепресанта в началото,докато започне да действа,усилва тревожността.
Вторият път,когато пих,1 седмица бях много зле и тогава започнах и Ривотрил в  минимални дози.Почувствах се доста по-добре.Но трябва да знаеш,че лекарствата ти помагат да си стъпиш на краката,но от там нататък всичко е в твои ръце.Трябва да търсиш всички други възможни начини за лечение.
Аз от 1 година не пия нищо,но винаги имам в чантата успокоително-за мое спокойствие.

Благодаря,Рени.Аз пия ривотрил от 2 г. по 1/2 от 0.5 само сутрин,сега прибавиха и ксетанора.Докторката каза да спирам ривотрила,обаче ако започна да го спирам ще ми е още по зле.Знам ,че лекарствата помагат до някъде.За разлика от теб аз 8г. бях добре,но сега съм в начална позиция. :'(

..ще премине, това е кръговрата на живота ... един път сме добре , друг път зле ..и така !!! мен си ме сече в дясно и докога така незнам... , колко още имам да търпя ????незнам ..

Здравейте,виждам че тук всички май се познавате добре,аз съм нова във този форум.Надявам се че ще мога да се почувствам по-добре като споделя със вас за моя проблем-паническото разстройство-от което страдам с години какви ли не медикаменти пих и никакъв ефек.Днес се чувствам просто ужасно ,но въпреки това съм на работа.

Момичета, радвайте се, защото въпреки ПА имате работа. Питате ли мен, по цял ден в нас какво е и това ПА. Опитвам се да намеря работа под дърво и камък, но е лесно в чужбината. Ако можех да работя като вас всичко ще замине така както си е дошло. Дайте ми вашата си работа за Бога :'( :'( :'(

Много добре те разбирам dolcetopolina, до преди една година и аз бях без работа и с моята замаена глава какви ли не мисли ми минаваха,но от няколко дни пак съм на същото положение с тия атаки. :'(

dolcetopolina ....давам ти мойта работа ..поне за 1 месец,че ми е втръснало до полуда вече..аз ша ида некаде в горите !!! - разбираш ли от авточасти ??? еаборя в магазин за авточасти ....фарове,стопове,мигачи,калници,брони ..е такива работи тряаа да продаваш ..ха-ха... / идваш ли ????

Колите и оръжията са моята слабост...приемам всякаква работа...давайте насам ;D
Вие си мислете, че се шегувам, но наистина е така. Знаете ли какво е да гледате и да завиждате на всеки който ходи на работа, и ти да се мъчиш да си намериш и да е трудно заради кризата. До скоро имах работа чудесна, но дойде кризата и тук правилото е : дойдеш последен и си тръгваш първи. Сега като лудите си предлагам работната ръка и пак удрям на камък. Аз не съм човек да седи в нас пред компютъра и да няма една дума с кой да си каже. Както имам и това ПА представяте ли си на какво деридже съм. Гледам да не откачам разбира се и да си намирам занимание, но не е лесно по цял ден една дума да няма с кой да си обелиш. И сега както имам проблеми с мъжа си просто нещата са ужас. Явно и той се оказа от тези дето не ме разбират и са готови да хукнат при други жени...

- така е ..на работа лошо , без работа още по лошо  :-[,  а и тва дет викаш за мъжлето то... още 1 удар под  пояса .., кофти ама главата горе.. само позитивното мислене ша ни вкара в пътя ;)!

Да, да, и аз това си казвам. Това за мъжа ми са просто факти които виждам, но все още не знам дали са истина, но и това ще се покаже на бял свят такива неща не остават скрити. Дано всичко и там да се окаже просто не това, което изглежда.

Аз пък съм от тези,които се страхуват да започнат работа,заради ПА.Кажете ми как е?Аз като получа ПА и веднага гледам да напусна мястото,на което се намирам.Така нещата веднага се успокояват.А ако съм на работа,това не мога да го правя!Тогава как ще работя?!За сега се ослушвам и си намирам доста занимания вкъщи...

И аз съм без работа повече от година. Права е dolcetopolina, много е кофти по цял ден самичка, да няма с кой да си кажеш и една дума.Поне си имаш детенце dolcetopolina, а при мен е съвсем самотно  :'(.
 И аз търся работа по път и над път, ама......  ???
Но пък от друга страна и ме е страх ако си намеря работа да не ме хване ПА-то пак. Аз да кажа, че от известно време имам много леки па-та на които дори не им обръщам внимание. Само тоя световъртеж....ПФФУУУУ

Да, имам си детенце, но той е на 11 години и го няма по цял ден в нас, защото ходи на училище от 8:30 до 14:30. Така, че пак съм самичка през целият ден. Аз от доста време нямам П-та нито нищо, поне това за е сега добре. Много е кофти положението сега с работата и вече си казвам, че няма срамна работа колкото и да звучи гадно и налудничево. Аз искам да работя не заради скапаните пари ами само и само да съм сред хора и да общувам, защото накрая ще се превърна в асоциална. Чувставам се неполезна сега и много ми пада самочувствието, което е много кошмарно за една жена на моята възраст. Обаче винаги си казвам, че ако има Господ ще ми помогне един ден и всичко ще си дойде на мястото. Вяра и надежда това е силата при нас.
Охх, времето поне е чудесно и излизам навънка по цял ден. Весел уикенд и много усмивки  :-*

ама и аз съм една, къде съм пуснала постинга!!! :-[

Да аз също си търся работа именно заради социализирането, материално нямам проблеми, но както казваш и ти пълно затъпяване и асоциализиране. А пък аз със тоя световъртеж все несмея да се отдалечавам много от блока или все гледам да има хора.

Голям отбор сме дето стоим в къщи .Да вземем да измислим нещо да не ни е скучно. ;)Аз малко се посъвзех от страничните ефекти на антидепресанта.Оф бяха ужасни,не можех да стана от леглото.Сега съм по добре.Dolcetopolina,аз ги имах същите проблеми преди 13г.когато ме хвана П.На мъжа ми му беше писнало от мен.Сега работи в чужбина ,а аз съм тук с дъщеря ми.Такива са мъжете.......

Можем да си измислим общ чат в скайпа...ще бъде забавно.
Ами ние сме в чужбина и на мен още повече ми действа безработицата и това, че тук е доста задръстено относно приятели и съседи.

И аз за това си мислех.Ако и други са съгласни няма проблем!

Така ще може да си помагаме един вид онлайн...става ти лошо идваш тук и се успокояваш.
Ще бъде страхотна кауза ::)

От 11 дни пия антидепресант,не трябва ли  да започне да действа вече?Не се чувствам добре,и се чудя как да увеличавам дозата докато стигна цяло хапче.То от половин съм парцал пък от цяло незнам.Дайте съвет!!!Който се е чувствал така от антидепресант да пише....моля!

Да,аз ти бях писала някъде.Чувствах се по същия начин.Изписаха ми  антидепресант(+деанксит при нужда).Но след 1 седмица мъки,отидох при личната си лекарка и и се оплаках.Чуствах се ужасно зле-треперех,не можех да спя...За щастие тя е доста запозната с ПР.Каза ми да спра деанксита и да започвам ривотрил по схема за един месец.После спрях ривотрила и останах само на антидепресанта.Чуствах се добре.
Обади се на лекуващия си лекар и му кажи как се чувстваш.Знам, че при такива лекарства има постоянно промяна в дозата,докато се уцели точната за човека.

..при мен е странно че с една и съща доза - едни дни се чувствам ОК, а в други пълна скръб... и то още от сутринта на ставане - разбирам кво ще става през деня ...чудна работа ???? ....явно съня ми е определящ /кошмари или спокоен/..нещо такова ще да е ???
- вие кво ша кажете по въпроса ?????

Как сте ,бе хора?Надявам се да сте добре щом не пишете ! :) И аз вчера се чувствах перфектно...боже, така добре не се бях виждала отдавна-енергична,спокойна,без натрапливи мисли,без кризи.Казах си ето антидепресанта подейства,изтърпях геройски страничните ефекти и вече всичко ще е наред.Да ама не... >:(! Днес в 6.30 сутринта направих криза,от тия ужасните.Сега цялото ми тяло е изтръпнало и сковано,треперя,появява ми се буца в гърлото-не постоянно.От къде се взе това чудо незнам? ???Ей така от нищото.Оф писна ми..........а уж пия лекарства, и така се надявах да подействат  :'( :'( :'(.Просто незнам как ще се измъкна тоя път??? Това е от мен.

Ох,как от нищото ни хваща това чудо?В къщи ,навън ,сутрин,обед,вечер ееее,то няма край >:( >:( >:(СЕга пак пих тоя ривотрил,ако не беше.той не знам.Спира ми въздуха и всичко друго като се завърти и става манджа с грозде и НЯМА КРАЙ.То е запечатано там горе! И на космоса да ни пратят все тая. Който казва ,че е напълно ,,оздравял,, не му вярвайте,няма измъкване.Като вирусите,които са измислени да ни разболяват,така и при нас,какво ще правят лекарите,ами аптекарите,производителите на лкарства аааа ЩЕ умрат от глад ??? ???

Права си bebe .Смехът е лукс за мен.Но на твоите думи се размях от сърце. Само човек преживял ПА може да разбере думите ти.Но да не ти пука не се мре само се тегли.От 15 г съм така и се радвам като малко дете ако  поне за малко не ми се вие свят и мога да изляза от къщи.Колко малко му е нужно на човек да е щастлив --до следващата ПА.

И днес,като вчера,то страха си върви с нас като сянка,само чака да си отворим очите :o :o :oИ да ни наливат с фуния,пак няма да сме като другите,ох горките НИЕ :D :DОт най-малкото и ето ме вече треперя,добре ,че не ме виждат хората,затова си стоя в къщи е минаха така 10 годинки,ама като не мога да си сменя главата :( :(

Как ви се отразява горещото време?Мен ме доубива.Ето сега се чудя как ще пазаря днес.Стигнах до входа на блока блъсна ме горещината стана ми зле прималя ми и се върнах обратно.Сега рева и пиша .Всяка вечер си казвам утре ще е добре но не става.Цял ден ще се пържа на бавен огън и ще се моля за малко да ме пусне страха.Защото какво да кажа на семейството си като се върнат от работа------Майка ви е едно голямо нищо ине може да ви приготви вечеря .Никой нормален човек не може да го разбере това което сме ние.Ще кажат че сме луди или че се глезим.Много се страхувам за децата си защото четох че ПР се предава по наследство.

Права си ДАНИ :) и аз като тебе не мога на тоя топлик :DАко някой иска да ни убие да ни върже на слънце и сме готови :'(Ще ми се пръснесърцето,а лятото дълго.Веднъж бях отишладо магазина,а на вън страшен пек ,викам си ще колабирам :-[,а сме на 300 метра от нас  не мога,ще легна на земята,душата ми излезе,добре ,че дойдоха да ме вземат.Ако см по-далече такси,така не се издържа,но имаме ли избор :'( :'( :'( :-* :-* :-*

Ох, днеска имам едно стягане в гърдите и това ме плаши до някаква степен. Като махна това всичко друго ми е наред поне за сега. Гледам да не си внушавам глупости сега и да отмине всичко. Хайде днеска е петък и ни чака уикенд готин...само това си казвам :D и дано да помогне да не откача след малко. Няма място за ревлък, защото това ще засили нещата. Само да махна мисълта за инфаркта или нещо от този сорт и съм отлично ;D, но как ще стане : един Господ знае :'( :'( :'( :'( :'(

Аз съм от Варна.Може ли някой да ми препоръча психиатър?

Да,и мен жегата ме притеснява.Кара ме да се изпотявам,да се задъхвам,да ми пресъхва устата...а това са симптоми и наПР.Затова ме притеснява горещината.....А преди как обичах слънцето...и все по него ходех,за да хващам тен.. :-\
Да ви кажа вчера ми се налагше да изляза и то не до близко място.Какво направих-шишето с вода в чантата,нося си и ветрило.Държа си телефона в ръка(ако ми стане зле,да не бъркам по чантите ;)) и започнах да си засичам за колко минути стигам до определено място,откъдето минавам.И да ви кажа -получи се-стигнах си мястото без проблем.И толкова смела се почувствах,че и днес още ме държи.Просто трябва да си мислим за нещо определено,за да може страхът по-малко да идва.А като дойде,започвам да си говоря с него (наум де)-че всичко е наред,знам че идва,за да ме предпази от опасности,но такива няма,защото съм здрава....и такива неща.Знам че страхът е нормално нещо и без него човек не може да живее,но поне по-рядко да идва и да не ескалира в неконтролируеми симптоми.
Така я карам аз,ден да мине,друг да дойде....Днес да сме добре,а за утре ще му мислим утре...

dani29,по-добре е психотерапевт.Психиатрите се занимават само с хапчета.

Знам но не издържам вече.Пробвала съм и с лекарства и без тях все тая.Надявам се че ако попадна на точния д-р. ще имам малко подобрение поне за няколко месеца докато организма свикне и всичко отначало.От 1 г. съм без лекарства и каква полза .Само мъки.

На мен много ми помогна мисълта,че винаги имам със себе си хапче за "спешен случай".Говоря за някакво силно успокоително.Знам,че и да ми стане зле,си имам хапче и готово.Прибягвам до него изключително рядко-примерно веднъж на месец или два.Но спокойствието,което ми дава,че го имам е голямо.
Е,друг е проблемът,че ако случайно не го нося,се почва шок и ужас,но това е друга тема. :)

Мдаа, аз се лекувам точно по този метод. Ето днеска си взех хапче, защото усетих, че паниката започва и сега малко по-малко отминава. Нервност имам, но това е заради паниката, която допуснах на момент...това е, самовнушението доказано за пореден път :-*

Рени какво е твоето хапче  ?

Здравейте,отдавна не съм писала,защото съм  добре.Бях си в България и позната ми препоръча психиатърка във Видин.Отидох ,изписа ми по половинка ципралекс  на ден.Ефект има след около 15 дни.Чувствам се като нова,върнах си предишниия живот,а толкова време живях в ад,надявайки се сама да се справя.Момичета ,не се колебайте да потърсите помощ,когато имате нужда,лекарствата са за това.Моята позната е била в това състояние повече от половин година и се е оправила.прегръдки на всички ;)

ечи, споделете името на психиатъра, от който сте доволна. Така ще помогнете и на други хора да се свържат с него.

Психиатърката се казва Калинка Савова.Кабинета и се намира в медицински център БИОМЕД Видин.Опитах се да се свържа с нея,за да поискам съгласието и да напижа тук телефона и.Веднага щом се чуем ще го напиша.

ЕЧИ ,половинка ципралекс и за толкова кратко време,направо е щастие,че си добре!Радвам се,че ти е помогнал и е дал старт в щастието на нашия труден живот :-* :-*

Да ,лекарката каза ,че това е минималната доза и щом ми действа нещата не са били толкова сериозни./въпреки, че за мен бяха повече от сериозни/Също било важно да се започне лечението колкото се може по рано,аз бях зле около 5, 6 месеца.Трябва да се пие всеки ден,без пропуски.Важно е.

Успех и целувки от мен :-* :-* :-*

dani29,моето хапче е Ривотрил от 0.5мг.Но от него вземам 1/4 при нужда.Психотерапевтката казва,че това я подейства,я не-в смисъл това е най-слабата доза.Но на мен ми действа и съм доволна.А ако вечер съм зле и не мога да заспя,вземам 1/2.А ако пък имам изключително нервен период от няколко дена(ако съм някъде далеч от дома и това ме побърква),започвам да го пия за този период по схема,която ми определи лекарката.

Снощи след 9ч. ей така без да съм го планувала реших да изляза на вън.Беше прохладно и много приятно .Реших да обиколя блока и ако ми е зле ще се прибирам.Толкова ми беше хубаво спокойно чуствах краката си здраво стъпили на земята.Спомних си като бях малка когато ми купуваха нови обувки и ги обувах още в магазина така вървях с кеф(от както съм с ПР всяко придвижване от т.А до т.В е огромно предизвикателсто ) Не разбрах как е изминал един час и ако не бях срещнала две безстопанствени кучета щях да вървя още.Тази сутрин  още по хладно в 7 ч. си напазарих и всичко беше ОК.Но третия път не се получи.Около 9 ч отидох на едно близко магазинче за плодове и ПА ме трясна.Стигнах видях че има двама трима човека главата ми се завъртя  и се върнах без да вляза.Но и това е нещо 2 от 3. Довечера се каня да отида до морето (няма да съм сама)Хубав ден на всички.

Браво.ДАНИ! ;D Напред и само напред,поздравявам те! Третия път не се получи,защото е имало хора и евентуално мозъка си е помислил,,ами сега,ако ми стане  нещо,,и така съм и аз ,от 4 години не съм ходила на морето,а е на метри от мен.поздрави и :-* :-*

Днес цял ден бях на плаж.Сега се прибрах.Слава на бог ,нямах криза!Това засега от мен!

Права си  бебе.Сега се прибрах от морето водата е чудесна и беше ОК.Аз правя една огромна грешка като постоянно се наблюдавам и при най-малката промяна в тялото ми най вече главата се паникыосвам и си казвам ето започва се и ПА идва.Ето това не мога да променя.Лека вечер на всички.. :)

Ако сте от морски град ви съветвам от личен опит : сутрин ходете рано по влажната трева около морето и после леко попивайте ходилата и се обувайте. Вечер ходете към 20 или ако не можете този час поне да бъде късно привечер на морето да се къпете или поне да си намокрите тялото с водата. Това е най-хубавото природно лечение за нервите. Може да го знаете, но аз да го припомня  :-*

Привет!
Така, да кажа и аз.
След поредната консултация с психиатър решихме да спирам Депакина, но защо? Не че съм се оправила напълно, замайването и причерняването пред очите си продължава, къде по-силно къде по-слабо, но.. Та реших да спирам всякакви гадости защото искам бебе. А тоя пуст Депакин е много вреден. От 1 седмица го спирам и до момента нямам странични реакции. Явно хапчетата няма да ми помогнат, но сега след като съзнанието ми ще бъде ангажирано с далеч по-приятни неща  :P, съм твърдо решена да се боря. Ако има ПА, валидол, мента глог и валериян и това.  :)
Е пожелайте ми успех.
И Ечи много се радвам за теб. Скоро ще се чуем по скайпа. Целувки на всички.

Днес е тежък ден,дали от топлината,но моя мозък не ми дава почивка >:(Все нещо ме боли,лошо ми е,кръвното ту надолу,ту нагоре.Напрегнато,уморено,страхливо,гадно,а като си помисля,че лятото сега започва ми се плаче :'(Хората се радват,а на мен ми се плаче,от това състояние.Приятели ходете на плаж и заради мен :-*

Довечера съм на кино-семейно.Няма да ми е за първи път,но това не означава,че не ме е страх колкото първият път.  :-\
Пожелайте ми успех и ако разбера нещо от филма,утре ще ви кажа дали да го гледате  и вие! ;)

мен пък жегата ме трепе...май  ???, тия дни-жегавите.. сутрин съм парцал и така чак до кат се прибера вечер....! горещи вълни,замайване,главоболие ...та чак и ушите ми заглъхват, а трябва да тръгвам на бачкане ..щъ не щъ! ...и патувам с мотор из града в трафика-просто незнам как успявам да се задържа на него/за сега явно успявам щом пиша ;D/ ,.... имате ли подобни усещания ?

Аз никога не съм имала проблем с жегите, но на плаж не ходя, защото там ми става нервно. На мен проблема са мислите в главата ми. Днеска примерно направих нещо много лошо като за родител. Имах кофти мисли и болки в гърдите, и не пуснах сина си на училище, че ме беше страх да не ми стане нещо. Такъв срам ме хваща, че не знам...ето, че сега съм добре, защото си е в нас. Преди никога не съм го правила и си казвам, че това ще бъде за пръв и последен път.

..аз пък обратно - заведох малкия на градина с РЕВ.. , хич не искаше да ходи завалийката ама го забутах, наврях му водата в шкафчето ,пижамката връчих на гозпожата и дим да ма нема..а онее реве та са къса  ;)

От жегата ми е постоянно отпаднало-все едно нямам кръвно...все да полегна..все да поседна...замаяно ми е и на моменти сякаш не мога да дишам.

Днес ходих на преглед,каза да продължа със Ксетанора и да спирам ривотрила.Изписа ми СТРЕЗАМ,като заместител на ривотрила,ксанакса.Някой пил ли го е това чудо?Не водел до зависимост както другите.

Здравей Мари !Миналото лято пих стрезам в комбинация с деанксит.Бях доволна дори сама ходех на плаж.Но той се пие само три месеца и се спира.От два дни съм го започнала отново дано да ми подейства пак добре и аз да се почуствам по човешки.Не се страхувай той няма гадните странични д-я на антидепресантите.Успех :D

Благодаря,дани29.Тя и докторката каза ,че е хубаво и се спира без проблем.Но докато спра ривотрила ще бера ядове,там е проблема.

Мari,сигурно са ти дали схема, по която да спреш ривотрила,и веднага след като го спреш ли започваш стрезам.Аз лично не мога да се отърва от ривотрила вече 10 години,като пристрастена съм.Най-голямото ми желание е да спра да го пия,то ръководи живота ми.Когато съм тръгвала да го намалявам тогава е било най зле положението.Пиши в процес на спирането как си и при започването на новото.Успех.

Здравей,vesi2003.Аз пия ривотрил от 2 г.Първо беше от 2мг.+ стимулотон.След 6 месеца спрях стимулотона и започнах да намалявам и ривотрила,беше кошмар.И така докато стигна до 1/2 от 0.5 мг.Заковах на тая доза сутрин по 1/2 от 0.5мг. до преди 20 дни бях само на ривотрил.Сега пия и ксетанор.Докторката каза да го намаля на 1/4 за известно време и така после през няколко дни почивка и пак 1/4.Каза ,че тоя СРЕЗАМ,напълно замества ривотрила и не води до зависимост.Незнам ще пробвам.

Как сте момичета и момчета? Днес ми е гадно :D.Магнитни бури незнам какво си,ама е така.Не ни стига,това ,което ни тормози,ами и физическите проблеми и без това сме си хипохондтици и от най-малкото правим проблем.ОХ,ОХ Ох :-[ :-[ :-[ :-[

..днеска е хладно , и всички ще сме по добре от вчера - ха така !!!!

Oф, на мен ми е лошо от тоя ксетанор,понеже увеличавам дозата.Направо незнам на кой свят съм.

Напълно те разбирам!Стигала съм до там,че като погледна нещо ми трябват 2-3 секунди,за да го фокусирам.Ужасно е.За това не искам повече да виждам антидепресанти.
Но,ти скискай зъби и помни,че това е временно.

Здравейте,аз се чуствам гадно от една седмица.Замайване сърцебиене ужас,днес ходих при психоложката и вдигаме дозата на Грандаксина,дано се оправя.И смяната на времето пак се отразява върху нервите

Пожелавам на всички прохладно лято без страх и ПА.През последните дни ми прави впечатление че активността в форума е намаляла.Според мен вариантите са два:всички сте добре и атакувате живота кой колкото може или (дано не е така ) ви е писнало от четене и писане.Ще се моля на Бог да е първия вариант :D :D

Къде сте ,бе хора? ???Домъчня ми за вас! :)

И аз се учудвам,че никой не пише.Обяснявам си го с вече лятното време и повечето разходки и почивка,от което се нуждаем.

..аз чат -пат влезна ,видя че няма нови мнения и бягам :(,иначе 1-ден бива ..2-не бива и така - живота си минава :-\

Тук сме всичка, ама има дни, в които на човек трудно му се пише. Ами, с една дума, домързява го, иначе следим всеки ден какво се случва.Тези дни имах леко главоболие и напрежение, но знам, че е временно и не му се стряскам, при вас как е?

А аз трябва да отида на фризьор.Боядисване и постригване,което ще рече два часа стоене на едно място :o  Ще ми се да кажа-няма да ходя,но пък ми се иска да съм красива   ::)
Стискайте ми палци.Знам,че ще издържа,но страхът упорито напомня за себе си.

О-о днес много сме се събрали :).Reni1506 отивай на фризьор там докато чакаш все ще има с кого да си поприказваш,така няма да усетиш.Другия вариант е да си взимаш от тези 10-минутните бои за коса с тях става много бързо.Аз какво да ви кажа!Още се мъча с тоя антидепресант...бре ,не свикна ли тоя организъм с него в неделя ще стане 1 месец от как го пия.Днес от сутринта ми е кофти,добре,че си взех ривотрила да ми светне малко.А докторката ме кара да го спирам.Как ще стане незнам ???.Това засега от мен ;).

Тук сме всичките, но времето е страхотно и гледаме повече разходки и весели случки. Аз влизам всеки ден и чета. Да чукна на дърво от седмици съм страхотно и дори хапчета не пия...но да чукна на дърво  ;D
След по-малко от седмица се прибирам със сина си за лятна отпуска в България и съм много преповдигната и нямам търпение. Дано всичко да мине добре и прекараме страхотно в БГ.

От една седмица се чуствам ,като парцал :D :D Ставам,лягам и ПА- от нищото,нямам въздух,ходя като директор из къщи,нямам и желание за каквото и да е :'(Отивам на лекар не мога да се справя сама,а само с ривотрил не става.Сега съм домашно куче,а живота тече и е лято :PУЖАС

Аз отидох до фризьора,имаше свободен час,но аз изведнъж категорично казах -Не,днес не мога!-и си записах час за утре.Така че,утре дано да съм по-смела.А съм ходила на този фризьор много пъти.Имала съм ПА по време на престоя си там и все пак съм оцелявала..Но този път страхът наистина взе надмощие.И най-интересното е,че веднага започват и физическите симптоми-отпаднало ми е,замаяно...и си казвам-не,не е само страх,наистина ми е зле.Прибрах се,разшетах се из нас и сега ме вижте-Нищо ми няма-чувствам се перфектно!Това за пореден път е доказателство,че мислите в ума,управляват всички симптоми.

bebe ,И аз се чувствах като теб дълго време,затова реших да отида на лекар.Наистина пиех ривотрил който на моменти помагаше на моменти не.Отивай не се колебай.Аз прекалено дълго се опитвах да се справя сама+ 1/2 ривотрил но не стана.Сега чакам с нетърпение антидепресанта да подейства,макар да си мисля ,че вече трябваше да има резултат.Ще изчакам още малко и ще ходя пак на лекар.Май това не е "моето хапче".Reni1506 не трябваше да се отказваш! И аз съм си мислела ,че като отида ще ми е зле,но се получава точно обратно.Така само "угаждаш" на ПР.Не,че и аз не съм имала такива моменти,но като не му "угодя" се чувствам много по добре.

Здравейте!!!Мари пиеш ли стрезама?Нямаш ли подобрение?Миналото лято ми го изписа невролог.Отначало не бях много доволна но когато го комбинира сутрин деанксит а на обед и вечер стрезам бях ОК.Зимата го спрях и сега от седмица го започнах отново.Всеки ден излизам ходя по магазините дори пробвам дрехи въпреки че нямам намерение да ги купувам.Доволна съм защото  го няма онзи ужас от излизане имала съм моменти в който съм стояла по 15 мин. до входната врата и не мога да се реша да изляза.Успехи на всички :-* :-*

Здравей ,дани29.Не съм го започнала стрезама,понеже не съм спряла ривотрила.Чакам да започне да действа антидепресанта-ако ми подейства изобщо,когато се почуствам по добре и спра ривотрила ще пробвам със стрезама.Той има ли странични ефекти?Вече изпадам в ужас от тях.

Днес ми е ден за хвалене!!!Цял ден съм по задачи,ходих на кафе С УДОВОЛСТВИЕ и поправих последния си провал-стоях на фризьор близо 3 часа!Е,няма такова щастие!Толкова се радвам за успехите си,че не искам днешния ден да свършва..Пожелавам на всички повече такива "светли периоди". :)

Мари аз нямам странични д-я от него. На листовката пише че е транквилизатор това е нещо различно от антидепресантите.Важното е че имам голямо подобрение.Снощи имахме гости и всичко беше ОК.Пазарих от три различни магазина отдалечени от къщи .Пожелавам успехи на всички!!!!!!!!

И аз  в началото бях опитно зайче,имаше един доктор, кийто ми даваше по едно блистерче и казваше пий :D и така,после ела  при мен в клиниката,пак ново лекарство,но отиваш в тази аптека и казваш ,че аз те пращам,а там ми даватдруго и разликата в парите отива в някий джоб. ???Бях се влошила от притеснения,когато отивах при него.Той се оплакваше от ежедневиети си без да ме пита,аз как съм.И така приключих лечението при него.Лутах се от един при друг,от лекарство на лекарство ::)Остана ми ревотрил-последната докторка каза това е патерицата ти,при нужда вземай от него и замина на почивка,а аз се тресях от ПА.По телефона ми каза,че като се върне,да й се обадя-нямаше е 3 месеца.И стана за нен така,,НЕ УМИРАЙ МАГАРЕНЦЕ ЗИМАТА<КАТО ДОЙДЕ<ЛЯТОТО ЩЕ ТИ ДАМ ЗЕЛЕНА ТРВИЧКА,, И неяе отписах.Посещавайки друг лекар-гинеколог,случайно си споделихме,защото и тя беще в същото състояние,като моето :-[вземай серксат и така почти 4-5 години бях добре.НО от 3-4 пак зле,всичко се върна с нова сила.НЕвролога ми изписа Ципралекс,СТРЕЗАМ.МАГНЕЗИЙ и така- 6 месеца,но резултата е нулев и пак ново 20 ,сега ЗОЛОФТ -и пак нищо.Треса се като листо и пазя къщата,а за домашните близките приятели съм глезла слабачка,нищо ти няма,вземи се в ръце,всичко е в главата ти,ти си по силна,какво от това нама да ти стане нищо...... :'( :'( :'( :'(Сега пия НЕОЛЕКСАН,ривотрила при нужда,ама стана сериозно,глог,мента и валериан и другата седмица на лекар-ТОВА НЕ Е ЖИВОТ,А ПРОПИЛЯХ ТОЛКОВА ГОДИНИ В СТРАХ И ТРЕПЕРЕНЕ...Е НЕ ЗНАМ КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ СЛЕД ПРЕГЛЕДА<НО СЕ НАДЯВАМ :-* :-*УСПЕХ НА ВСИЧКИ :-*

Оставам с впечетление,че повечето хора в форума,след години затишие пак започват да пибягват до лекарствата,след като дълго не са взимали.Това значи ли,че всичко е на приливи и отливи.Аз самата също съм по този начин от дълго време,тъкмо да ги спра и всичко се връща с пълна сила.Bebe,НЕОЛЕКСАН може ли да го комбинираш с ривотрил.

Ами при мен е на приливи и отливи :DАко можех  и ако знаех,че един ден всичко пак ще се върне ???По принцип съм страхлива,нерешителна и много неща в животаса ми били предизвикателство и аз съмги посрещала с ъс страх :-[Но това еживота ,не знаеш,каквоще се случи дори и УТРЕ :o :o Уважавам хора,които са силни и могат бързо да се оправят в каквато и ситуация да има пред тях.Аз не мисля,в момент на паника,а качвам АДРЕНАЛИНА още повече :o Парченце РИВОТРИЛ и след половин час ,вече дишам спокойно,знам ,че това не е решение,но >:(НЕОЛЕКСАНА е чист серотонин без странични действия,може за него да се прочете в гугала-водят го като добавка и с ревотрила няма нищо общо и не си пречат :-* :-*

bebe,От сероксата имаше ли странични ефекти?Аз нали пия ксетанор,и четох ,че и двете съдържат пароксетин.И след колко време ти подейства?Вече не съм толкова зле колкото в началото когато започнах да го пия,но не съм и в идеална форма.Е, поне вчера ходих на концерт и нямах кризи.Дали е започнал да действа? ???Вече мислех да звъня на докторката да го сменя,но ще изчакам.

Мари,листовката на сероксата е доста дълга и ако е прочетеш,ще ти настръхне козината ;) Беше преди 10 години,но си спомням,че не посмях веднага да ги пия.Докторката ми каза,не чети какво пише,ами започвай да ги пиеш с малки дози,но резултата беше много добър,забравих за всичките си проблеми,докато ми се насити организма.Пих ги доста време,спирах,намалях,увеличавах ::) и сега пак съм на дъното.Живот и здраве,ако мога да кажа до понеделник,докторката ще реши какво да пия,че не се издържа тоя ад.В сряда телефоните на бърза помощ загряли от обаждане от такива ,като нас,може би и времето ни влияе,ада не забравяме и дразнителите и те са важни :-[

Отдавна не бях влизала , толкова отдавна , че повечето от вас не ги познавам. Това си е добре , защото колкото по-малко хора , толкова по-спокойни сме, нали? Аз получих ПА преди 2 години за първи път и от тогава сам имала 3-4 такива  гадости , но всичко друго свързано с тях- съпътстващите ги " нещица" са си тук и то всеки ден, за съжаление  :(. Все ме е страх да не почне ПА , а знам че е вътре в главата ми , ама пустата му " лудост"  :). Ходих само един път на психолог , бррррррр - през цялото време ми разказваше за себе си и гълташе някакви хапченца  от различни кутийки пред - чак се изплаших и избягах с 200 от там . Повече не се върнах , а хапчета отказвам да пия , защото ме е страх  от страничните ефекти ( предполагам ви е ясно това, ама като не мога да се спра да ги чета) а и имам приятелка дето е с тях от 10 г.  а си получава ПА поне 3 пъти месечно.Мисалта ми беше , че от доста време успявам сама да се справям и като изключим това , че не смея да оставам сама без мъжа ми , което никак не е малко , защото сме денонощно заедно и е натоварващо за него , искам да ви помоля да споделите с мен  как този " живот " се отрази на връзките ви - в добра или лоша посока , защото преди , когато започна при мен , приятелят ми ме разбираше и ми помагаше когато се чувствах зле и постепенно с времето взе да свиква с това да ми е лошо и взе да настоява да започна с хапчета , макар че не сам получавала ПА от година , обаче заради тези неща връзката ни се разпада и вече му е се тая за мене и почнаха "прокламацийте" за нуждите от  личнен живот , за нужда от смостоятелни излизания - дори вече не се съобразява с това ,че ме е страх да остана сама и като ми стане тревожно гледа да се скатае някаде и само имформативно ме пита как сам а мене ме срам и си рева така тайничко  и т. н. - знаете как им втръсва от такива като нас ....Моля ви да ми споделите ващето виждане и мнение по въпроса - било ли е и с вас така ? Искренно ви желая спокоен ден на всички !!!

Здравейте.момичета! Много сте прави,с темата за нашето състояние и човека до нас.Че кой ще ни търпи,особенно,като разберат,че това което се случва не е фатално.Те тръгват там.където ,няма такива,които ги ТОРМОЗЯТ ::) ::)Аз им пожелавам да влязят  и да бъдат,в момент на криза  ??? и ще ги питаме тогава....Но те са силни ,здрави и искат :-* :-* :-* ;D ;D ;D а ние :D >:( :( :o :-X :-\ :'( :'( :'( :'(Задавам си въпрос ,какво ли може да ни промени, а и да ни помогне на нас самите.УСПЕХ иЦЕЛУВКИ на всички,които имат нужда от правомислещи ЧОВЕЦИ до тях ,защото никой не знае.какво го чака УТРЕ :P

-

Ох, много жега при нас : 28 градуса, което се сравнява на 36 и като сложиш влагата...не се диша вече.
Ето, че днеска ме погнаха мислите, че ще се задуша и ще умра от тази жега  :'(, но не си давам сметка, че в БГ пак се пържа на тази жега лятото.

Как си Мари? Има ли ефект от новия антидепресант?Имаше ли замайване,АЗ вчера ходих на лекар и ми изписаха БИФлокс.Започнах го веднага,но се чуствам зле и не знам колко време ще продължи това състояние и кога ще има ефект.Поздрави и  :-* от мен за сега

Сутринта имах криза.Днес ще звъня на докторката.Дано да ти помогне бифлокса,аз с тоя ксетанор явно още не мога да свикна,а го пия вече месец.Нормално ли е според теб?

ЗА мен не е нормално,а каква беше кризата,какво усети.Нещо по-различно от друг път или нещо ново което може да е свързано с новия антидепресахт.Не се чуди ,ами обади се и сподели,може и това да не е твоя антидепресант Успех и после сподели,ако имаш сила да седнеш пред компа :-* :-*

здравейте и от мен!Нямаше ме десетина дена,бях на балкан.Чувствах се страхотно обикалях гората,брах гъби и шишарки и въобще не се сещах за ПА ;D.     Обаче, дойдох си в пловдив и.....веднага два броя за два дена :( кошмар.Незнам какво да правя...гората ли да хващам пак ???.   От времето ли е,от какво ли......обаче се чувствам ужасно днес направо ще лудна :'(. Някой друг зле ли е от жегите?

Днес цял ден бях на плаж.И ми беше добре.Но не се знае кога ще ме тресне кризата ???.А може и от антидепресанта да се чувствам по добре,макар ,че  пия по 1/2 от него.Като изпия цяло и ми е зле.Какъв модел съм незнам?Диди ще минат кризите спокойно.

Здравейте Всички,аз също страдам от пр от около 6 години пих ципралекс а при нужда ривотрил,е чувствах се добре нямаше го страхът който ме разяждаше постоянно преди това.Преди 4 месеца реших да ги спра просто така реших ,че ще се справям сама ,че е дошло времето но за съжаление па се завърнаха с пълна сила от около месец  не мога да спя  не мога да ям не мога да остана сама направо ще полудея,от 10 дни взимам неолексан но ефект никакъв,моля ви някои взимал ли е такова лекарство ще подейства ли изобщо Благодаря предварително

Здравей Eiii!Чувала съм за неолексана,чее лекарство на билкова основа.Моя позната го взима,но при нея симтомите на ПР. са почти отшумели,чувства се добре и за това са и изписали по-слабо лекарство като неолексан.Доколкто знам не се комбинира с ривотрил.Най вероятно ти е слабо,за две седмици щеше да проличи дали има ефект или не.Консултирай се пак с лекаря.Успех.

Здравей,Елли.Защо не започнеш пак ципралекса?Или отиди на лекар.4 месеца са прекалено кратък срок за андидепресанта.Аз миналата година направих същата грешка,спрях си сама АД ,след като се почувствах добре и сега съм в начална позиция.От скоро пак съм на лекарства.
Аз нали ви се похвалих,че бях добре........ >:( е тресна ме криза.От вчера треперя ,изтръпвам,студено ми е , та чак настръхвам.Нали уж пия АД? ??? Има ли някой с подобни оплаквания?Пишете,бе момичета......къде се загубихте?

Zdr.Nqkoi moje li da me posavetva kak preodolqva straha ot zadavqne,a sega ve4e i ot galtane na ezika.Blagodarq predvaritelno.

В неделя спрях ксетанора от раз.Два дни бях само на 1/2 ривотрил.Днес сутринта направих ужасна криза.Дали е от спирането на АД? Но и с него ми беше зле.Днес съм на преглед .Дано да ми улучат хапчето!Някой има ли оплаквания от студени ръце,изтръпване на различни части на тялото,треперене,пребледняване,прилошаване?Това се получава при мен.Оплаках ви се.Лек ден ви пожелавам! ;)

Мари, моите ръце са постонно студени, чувствам и изтръпвания. Като съм напрегната имам и пребледняване, направо кръвта ми се отича в краката /за да мога да бягам бързо ;), нали такова е обяснението/, имам и залитания понякога. Това са симптоми на ПР. Не им се притеснявай!Разкажи как мина при лекаря?

Мари,имам постоянно судени ръце и крака,треперенето е винаги,когато имам силна криза първо ми изтръпва врата отзад,пребледняването е на лице и така...От две седмици не пия АД. и ще се пръсна от нерви и напрежение,всички около мен го забелязват,аз също,но и с него положението е същото и на своя глава гао спрях.Сега съм само на ривотрил,но докога незнам.Искам всичко да отшуми лека полека.Пия и хомеопатия,но няма ефект.Незная дали някога ще има край това ПР.

Здравейте,вчера бях на преглед.Смениха ми ксетанора с НЕОЛЕКСАН. Притеснява ме това ,че на листовката пише хранителна добавка при депресия,тревожни р-ства,безсъние.Хубавото е ,че има само един страничен ефект-гадене,спрямо стр. ефекти на ксетанора е направо нищо.А също и няма зависимост към него.Ривотрила и него трябва да го спирам,и да го заместя със СТРЕЗАМ,който също няма стр. ефекти и зависимост.Прагът ми за поносимост към лекарства бил много нисък,затова ми е било толкова зле.Докторката дори ми се извини,че ме е измъчила с него.След седмица трябва да и се обадя да видим дали ми е подействал,ако не ми обеща ,че ще се заеме много сериозно със състоянието ми ,и ще умуваме какво да правим.Това е от мен за сега!

Като цяло съм чувала хубави отзиви за неолексана и стрезам,които не водят до зависимост.Много се надявам да ти помогнат,ще следя какво пишеш и как се чувстваш от тях.С ривотрила какво ще правим,при мен направо има зависимост,нещо срашно е.Успех.

Веси,и при мен има зависимост!Сега ще деля 1/2 на 1/4.Даже си мисля ,че ако мога да го изместя вечер ще ми е по лесно да го спра.Така се отървах от 2-мг.ривотрил.Разбира се че ще пиша.За вас винаги! :-*

Всяка вечер си представям как утре ще съм добре но когато се събудя няма никаква промяна.Дишам мисля позитивно научих какво е ТЕС опитвам се да медитирам правя всичко което прочета тук но уви нищо не става.Зле зле и пак съм зле.За 15 г съм пробвала почти всичко но с малки подобрения след два три месеца всичко започва отначало.Затворникът е по-добре поне знае кога ще излезе от затвора а аз не .

-

Никога не съм медитирала,опитвала съм йога,чела съм книги с тематика за подсъзнанието,но ефект няма,само метода на дишане при ПА. ми помага.Аз съм позитивен човек,вместо да медитирам предпочитам да поговоря с мои близки хора,които знаят положението ми и също така са позитивно настроени ,а не личности,които ме натоварват,тогава много ми олеква.Винаги мисля и за днес,и за утре,дори и да съм зле,не мога да си го позволя да не го правя.

DG,Моля ви престанете  да давате примери с Радостина и Скорпи.И ти ли започна като тях да даваш акъли?Това е форум хората да се оплакват,и да разкажат как се чувстват.Защото никой няма ги разбере по добре от нас! И това е темата!!! Пишете си вие в другата тема на "излекуваните"!Остави момичето да си каже какво му е на душата!Аман от позитивни съвети! >:(.Окупирахте всичко !Като се  чувствате излекувани какво правите тук? ???Като ти чета постовете и ти си се оплаквала!Закрепяте се малко с АД,и забравяте какво ви е било!

Какво става, Mari? И другите ли започнаха да те дразнят? Спряхме да пишем с Радостина, но явно ти искаш да изгониш и останалите, за да си осигуриш терен да се оплакваш. Така ли смяташ да се справиш с проблема си? Извинявай, че ние търсим решения. И че ти предложихме на тепсия неща, които сме осъзнали по трудния начин. Знам, че само аз ще си направя труда да ти отговоря, както и че ще съжаля, че съм го направила.
Наистина ли искаш животът ти да мине в оплаквания и симптоми? Помисли си добре кое точно скриваш зад тях. Ядосвай се колкото си искаш. Но това само ще ми докаже, че съм права. Всичко, което може да те изправи на крака, те дразни. Ти просто отхвърляш всяка възможност да си добре, без да си я опитала. Запитай се защо е така. Зад гнева ти стои нещо друго. Разбери какво е то. Работи с него. И после ела и напиши в тази или в която искаш тема, че си добре. Ще ти се радвам от сърце, а ти ако искаш, ме мрази заради това.  ;)

-

А, за да се впиша в темата за оплакванията, да ви споделя как съм със симптомите все пак ;D
Вчера, докато бях навън с кучетата си, ми трепереха краката и очаквах всеки момент да се срутя, а пулсът ми беше толкова ускорен, че усещах как пулсират пръстите ми. На всичкото отгоре бях напълно сама, така както съм вече от 2 дни. И въпреки всичко това бях изключително доволна от себе си. Просто защото добре помня каква бях преди няколко месеца и как не можех дори да стана от леглото и да направя една самостоятелна крачка. Как беше немислимо да си покажа носа навън и за миг и само си мечтаех да мога да го направя, макар и разтреперана и уплашена до смърт. Как не исках да изляза от пижамата си, нито да се погледна повече в огледалото. Как нямаше момент, в който да не искам да умра. Ненавиждах всичко и всички, а нищо нямаше смисъл. Нямах нито сили, нито желание да се боря за живота си. Тогава личните бележки на Радостина, които бяха дълги един километър, ме вбесяваха, веднъж дори й написах да не се занимава повече с мен. Тя толкова ми се беше ядосала, че ми каза неща, които не бях готова да чуя все още. Реагирах точно като теб, Mari. Не правех абсолютно нищо от това, което ме бе посъветвала и затова се забавих толкова с промяната. Само едно нейно изречение ме спря да не я пратя по дяволите и то беше: "Въпреки всичко искам да ти кажа, че напълно те разбирам".  Но ако не беше тя, сигурно още щях да си тъпча на едно място или по-лошо, нямаше да съм между живите дори. Сега като погледна назад, виждам колко съм постигнала. Депресията ми изчезна, а излизанията ми се увеличиха все повече. При това не пия антидепресанти. И не съм забравила изобщо какво е да си на дъното, само че аз избрах да не остана на него.

-

момичета шапка ви свалям!!!!!!Как успявате да сте такива оптимисти ?Аз се сривам отчайвам и си мисля че всичко е безсмислено.Може би е от младостта ви.Аз с моите 50 г как ще се боря с песимизма ? Може точно в това да ми е грешката.

Браво на вас!Можете и да пишете как се чувствате!Скорпи,не искам да изгоня никого,напротив  приятно ми е да си пиша с вас.Аз ли не съм търсила решения,грешиш мила!Мога да ти кажа ,че съм по добре и от теб,и от всички които ми се правят на излекувани! Днес си запалих колата и цял ден бях на плаж.Живея сама,защото дъщеря ми е при баба си за ваканцията,а съпругът ми е в чужбина.Справям се абсолютно сама със всичко.Спрях АД,на път съм  и да спра ривотрила.Кажи ти какво прави днес?Освен да стоиш пред компа?Не нападай така без да знаеш нищо за човек.На мен няма кой да ми напазарува както прави майка ти за теб,и да ми казва:"Браво майче!След като си и разказала какво си писала във форума и със кого си се запознала "виртуално".Аз не излизам от 2 дни като теб ,дори и с кризи излизам всеки ден!Имам домашен любимец,за който се грижа и той не пита имам ли кризи или нямам,трябва да го разходя.Ядосва ме това,че себе си не можете да оправите ,а пишете така сякаш никога не сте го преживели.

DG,чети постовете на Радостина.Аз също ги чета! И какво да не съм тръгнала да се правя на излекувана.Имам кризи това е факт,но не изпадам в паника оправям се някак си.И това не е тема за оплаквания!Без да иронизирате ,моля!В поста си пишеш "започнах",а аз никога не съм спирала.Скорпи,не съм си позволявала да лежа с месеци и да не излизам от пижамата си.Не тъпча на едно място!Живея нормален живот.Май ще се окаже ,че аз съм много по добре и от вас,които давате "ценни" съвети.Защо да не се  оплаквам?Споделям тук ,че съм имала криза и ми олеква.Какво лошо виждате в това?Или май темата "ИЗЛЕКУВАХ СЕ...",се изчерпа,и започнахте да търсите друга където да развивате философските си способности?Тя Ема беше права ,че само вие трите си пишете.Но вие и нея нападнахте.Не ви ли прави впечатление ,че хората спряха да пишат във форума?А защо?Скорпи ще се радвам да отвориш нова тема!С най голямо удоволствие ще пиша там. ;)Пожелавам приятна вечер на всички!Добре си "поприказвахме"! :)

Извинявай, Mari, сгрешила съм в преценката си - ти не искаш да се оплачеш, а да покажеш колко си добре и как се справяш, за да те потупат по рамото. Имам изненада за теб - абсолютно сама съм, излизам ВСЕКИ ДЕН и имам не едно, а две кучета, които извеждам на смени, едното е още мъничко. Искаш да лъснат още много истини, които крия в себе си? Дали тогава ще ми симпатизираш? Приятелят ми почина преди сватбата ни, докато все още не знаех дали ще си имаме бебе, загубих семейството си, а това, в което съм живяла досега е далеч от "Браво, майче", повярвай! Последният човек, който ме е разбирал, е бил майка ми. Преживяла съм неща, за които другите не са и сънували. Наистина ли искаш да ти ги разкажа, за да не можеш и ти да заспиш? Искаш ли да ти кажа как от дете съм била насилвана и как съм спяла боса и по пижама на дъжда и има причина да ме е страх... много грозни истини лъсват, когато отидеш на психотерапия. Няма да ти давам повече материал, за да се гавриш с него. Нямам желание да пускам теми, съжалявам.
Някога хрумвало ли ти е, че това, че всичко лежи на раменете ти, са твърде много отговорности за една жена и е достатъчна причина за ПР? Или ти не искаш да те анализирам?

-

Скорпи,съжалявам,че не ме  познаваш лично за да разбереш колко позитивен човек съм!Не съм искала да се "гавря"както и никога не съм го правила с никого.Просто те цитирах! Ти първа ме нападна!Благодаря,но нямам нужда от потупване по рамото.  И къде прочете,че не се оплаквам?Нали затова избухна спора!Защото ми харесвало да се оплаквам,и нищо не съм правила за себе си!С риск да се повторя питам,какво лошо има човек  да се оплаче когато се чувства зле било психически или физически? И защо нападнахте темата ,че тук само се оплакваме!Като не ви е интересна не пишете тук,а и не четете какво пишем.За последния  въпрос съм съгласна с теб.Мислиш ли,че не ми е хрумвало? Тук се крием зад маски,и никой не знае какво ти е вътре в душата!

Затова аз ти свалих маската и ти казах повече, отколкото знаят за мен хората, които всеки ден ме заобикалят. Направих го, за да не мислиш, че те гледам от пиедестала на величието си, нищо подобно. Знаеш ли колко години лъжех, че майка ми и баща ми не са разведени и даже сама си вярвах, че са заедно като дете, а сега мога да ти го призная без да те познавам! Защото израстнах за тези неща с работа върху себе си, с анализ, с чужда и самостоятелна помощ. Може би ПР е нашият начин да проявим слабост за момент, а с позитивните си постове исках да покажа, че силата на Духа (заслужава си главната буква) стои над всяко изпитание на тялото. Колкото и да ти е странно, аз разпознах в теб себе си, точно затова се захванах да ти пиша. Ако съжаляваш, че не се познаваме, може да се запознаем  ;D Тогава може би ще разбереш, че няма капка ирония в гласа ми... от няколко твои думи разбрах колко ти е трудно да живееш с всичките тези отговорности и винаги да бъдеш силна и справяща се, за да отговориш на онези, които зависят от теб. ПР е единствената ти пречка да бъдеш супергерой - прочетох отговора ти и към Радостина за това колко си перфектна във външността, начина на хранене и всичко, така се успокояваш, че контролът е в теб. И той наистина е в теб. Във всеки от нас.
Не е важно да се бием в гърдите кой колко е добре или зле, а да намерим пътя, по който тези оплаквания да останат в миналото. Харесвам това, че отстояваш позициите си, че не се страхуваш да кажеш каквото мислиш. Не си мисли, че има някакъв заговор. Нали сме тук да си помагаме или греша? Ако искате, наистина направете една тема защо сме тук. Аз съм го написала за себе си в подписа.

Мила,Скорпи! Не си прави труда да ми отговаряш,за  да не съжаляваш след това!Сега видях,че си го написала по долу.И какво ми поднасяте на тепсия?Какво? Мислиш ли ,че моя начин за справяне с ПР е бил от най лесния?Знаеш ли,че дъщеря ми беше на 4 годинки когато започна всичко?А сега е за 11 клас.Питаш ли ме как съм я водила до детската градина и как съм ходила на тържества по случай 8-ми март,защото трябва да отида аз, не мога да изпратя баба и,и какво ми е струвало да стоя и да се усмихвам въпреки кризите!Защото тя не е като кучето,и днес ако ми е зле няма да го разходя нищо ,че ще се изпишка на терасата.Да пиша ли още как съм се справяла всеки ден,месец ,години?Да мога и да се похваля(без да ме потупвате по рамото ,моля),че не съм лишила детето си от внимание и грижи въпреки ПР,изкарах шофьорски курс,работех,излизах и т.н.Не бъркай така грозно в "раните" на хората без да знаеш нищо за тях!!!

Отвори темата!Мисля,че всеки има какво да напише!

Чудесно! Сега остава да пуснеш симптомите да си отидат, Mari! Как - не знам, но мисля, че ти ще разбереш. Дали е в твърде силното желание за контрол, много отговорности или нещо друго, то стои някъде в подсъзнанието ти и изработва симптомите ти, а ти щом в това си състояние можеш толкова много, представяш ли си без него на какво си способна?
Похвално е, че не си се предала, но това е голям товар и напрежение. Не се знае на кого какво ще му помогне, затова е добре да се обсъжда, да се насърчава, да се предлагат всякакви методи... нека всеки сам си помисли защо е тук и да избере начина, по който ще се справи.

"Знаеш ли,че дъшеря ми беше на 4 годинки когато започна всичко?А сега е за 11 клас.Питаш ли ме как съм я водила до детската градина и как съм ходила на тържества по случай 8-ми март,защото трябва да отида аз, не мога да изпратя баба и,... "

Къде беше баща и?

До Т.Тодоров.Баща и работеше.А  в момента работи в чужбина писах го в преден пост.

 "Не се знае на кого какво ще му помогне, затова е добре да се обсъжда, да се насърчава, да се предлагат всякакви методи... нека всеки сам си помисли защо е тук и да избере начина, по който ще се справи. "

Е дойдохме си на думата,Скорпи!Дали ще се оплакваме,дали ще се радваме на "малки" постижения,всеки си знае какво му е и ,и съм сигурна ,че ще намери начин сам.За съжаление универсална рецепта няма.

Радостина М,винаги е питала: Обръщате ли внимание на малките неща?
Днес като си включих лаптопа,надписа на ГУГЪЛ е един шарен,весел и ме накара да се усмихна,вярвай,че преди нямаше да ми направи впечатление това!

ЛОРА ,отвори тема-РАЗГОВОРНИК с цел да си бъбрим за разни неща.Ако искаш да се преместим там и да ми разкажеш за твоите домашни любимци,ще ми бъде много интересно.

http://www.panicaway.com/

Днес открих това и ми е любопитно какво мислите за него?
Ето ви и едно клипче: http://www.youtube.com/watch?v=DahDtNa80OE&feature=related

Хареса ми сайта. :) Да се видим от страни какви сме като ни тресне ПР ! Стана ми смешно като гледах за 10-те симптома.Сигурно и аз изглеждам така като съм в криза,добре ,че не гледам в огледалото ;D.Приятна вечер на всички.

  Здравейте всички,
 Според мен Мари е права - няма универсална рецепта. Всеки сам ще намери пътя си. Вие наистина ли мислите, че който влезе за първи път във форума, не чете темите за излекувалите се? При това, това не е единствената тема за излекувал се. Аз си мисля, че всеки преглежда всичко написано и тогава решава да пише. Но тук се превърна в писане на едно и също. Това, което казва Радостина не е ново, казват го и Л. Хей, Уейн Дайър, дори Дънов (има цял сайт за него) и много други (парадокс е, че Л. Хей се  е излекувала от рак, а Дайър скоро е заболял от рак на кръвта) - няма универсална рецепта. Интернетът не  е начин за лечение на ПР. Да, може да се ползва за съвет, за информация, но да се остави човек да се лекува само  така, ми изглежда леко неразумно. Да не казвам, че някой дори може да се обърка  като диагноза и да се забави с лечението.  Най-малкото няма никаква гаранция, пък и времето никак не е за омаловажаване. И не се прави от специалист. Дори Скорпи не се е оставила само на съветите на Радостина, а прави ТЕС и регистрира промяна от него. Така че, нека не се говори едно и също, не е необходимо да се създава и организация за помощ. Който чете, ще реши какво да прави. Но, за Бога, това е форум, всеки може да сподели всичко, което смята за необходимо и не е нужно на  всеки появил се,  да се започват напътствия.  Нали се видя, че накрая само цанилите се за 'учители' останаха да си разсъждават. Затова е резонен въпроса на г-н психолога, кому са нужни последователи

Mari, Ами принципно изглеждаме нелепо - понякога се питам дали е за предпочитане да осъзнаваш или да не осъзнаваш това, което ти се случва. Аз четох, четох това на английски за вълшебния метод и накрая видях, че може да си го поръчаш срещу 150 долара.  ;D
Анимираните клипчета са мн показателни за случващото се и наистина са направени от човек, който е наясно с проблема ПР. В Америка май е модерно едва ли не да получаваш ПА, ако ще и да си психиатър :D



Вярно ;D Аз никога на никого не съм се оставяла досега за каквото и да било.  ;)
Не само че го правя, но съм обучена от единствения лицензиран в България терапевт как точно да го прилагам върху себе си и другите.  :)

Не знаех че ПР е модерно! Е, аз обичам да съм в крак с модата! Но и на модата и минава времето ;D. А срещу 150 $ ,предпочитам да си измисля собствен метод.Примерно СПА център,шопинг,екскурзия.Достатъчно" инвестирахме" в аптеките и психиатрите трябва да помислим и за собствените си удоволствия! ;)

Mari, хайде измисли някакъв СПА метод и ще се включа! Добре ще ми дойде. ;D
Между другото, има РЕЛАКС зали с арома лампи, чайове в някои хотели и СПА центрове. Обаче аз доста след като ги посетих, схванах за какво са. Просто тогава нямах такива проблеми. Ако някой ходи на почивка, може да сподели как се чувства след нея ;)

Аз пък не мога да си представя да ме намажат с разни неща и да трябва да лежа така половин час примерно...Въобще незнам дали ще се отпусна или ще треперя от нерви.Луда работа  ;D

Събудих с адски болки в корема! Сега съм се тръшнала с 39.3 температура,  и болки в костите,всичко ме боли :(.Дали е летния грип? Не мога да я сваля тая температура ???. Оф направо е ужасно........

Мда. Спокойно, той и бързо минава. Оздравявай бързо!

И какво и днес и утре,все сме си същите!Какво ще ни промени?Щом веднъж е влязло,ще влиза и ще излиза,това е положението!Говоря за страха,а за всичко останало,кой каквото си мисли :-[ Все едно ,да ме пуснат на центъра и аз да не знам ,къде да се прибера или едно просто животно ,като го пуснеш и то си намира пътя,Всичко е толкова прости и ясно ;)Даже и малко комерсиално,че кое не е :(КОй живее от въздуха,кой,няма такова животно :PНа всеки му се е случвало нещо лошо и тъжно,рано или късно,но се случва,не можем да избягаме,а на нас по-чуствителните,ни е така,да се страхуваме,да бягаме от страха,но той е все след нас,защото е наща сянка или вътре в нас :-\И какво и аз искам,да ми е весело,да не стоя в къщи като куче,а да гледам през прозореца,как живота си върви покрай мен,а аз чакам,нещото да мине и да замине.ДА ама НЕ,просто не става,не виждам смисъл в тия приказки,дето си ги говорите тука,Не утре,сега искам да съм ,щастлива,радостна,весела,не да трперя,за живота си и на моето семейство,защото незнам,какво ще се случи утре и не ме блазнят там всички екстри на живота.Искам,здраве,за всички,не завиждам на никого,радвам се на всичко,но ме е страх за утре,защото може и да няма утре,за мен за теб или за всички и не намирам мотивация за нищо,колкото и да е тъжно ,но е истина.Така,че,кой и каквото да ми говори,и каквито хапчета да ни изписват или разни други терапии,не става за съжалениеЩом има начало,ще има и край,може да съм песимистка,но е истина :oБъдете добри,разумни,обичайте се,пък да става ,каквото ще :-* :-*Поздрави на всички и на Т.Тодоров и Орлин Баев-успех :P

Това е самата истина и всичко което правим е да се заблуждаваме че вършим нещо.Някога може и да имат край мъките ни но тогава ще сме пропуснали толкова много хубави моменти.

Mari,пиши как си,нямам връзка с теб?Днес съм емоция и в момента малко ме тресе,ама аз си взех ривотрила :-*

Здравейте,да ви попитам на вас прималява ли ви,имам чуство че не се усещам тялото.Май ще пия ривотрил

Ей,приятели,ежедневието ни убива,ритъма е един и същ,еднообразие,сивота,страха,несигурността,те ни смачкват :o                       Правят ни,плахи и свити в черупкта си ,като охлюви,скрити  >:( Кое му е хубавото на деня,аз вече си пих лекарствата,защото не мога без тях,а нали ми помагат :'(Залети сме с информация за лоши неща,а къде е доброто,то е скрито там някъде и незабелязано от никой,а как искам да сме,доволни и щастливи и свободни....от страха ??? Лек и прохладен ден на всички :-*

Знам,че днес bebe,има РОЖДЕН ДЕН! Нека да я поздравим!

Честит рожден ден!  Много здраве, щастие и късмет от нашата дружина! :-* :-* :-*

Bebe, честит Рожден ден! Миличка, бъди здрава и много щастлива! Нека лошите мигове да останат назад и да се наслаждаваш на щастието! :-*

Честит Рожден ден,bebe!!! :)А за пожелание ще използвам този цитат:
„Бъди искрен в мислите си, бъди чист в чувствата си. Тогава няма да се налага да преследваш щастието. Щастието ще преследва теб.” Шри Чинмой – „Крилете на радостта”

БЛАГОДАРЯ,ВИ МОМИЧЕТА за поздравленията :-* :-* :-*Днес ми беше забранено да имам ПА и разни други страхове,Денят беше чудесн за мен!Надявам се да бъдем всички по-добре,желая го от все сърце и душа :) ;) :-*

Здравейте,една седмица бях на море и искам да ви кажа как прекарах,е много зле.Нямаше ден ,в който да не ми беше зле.Засилих ривотрила,защото така се чувствах по-добре.На плажа едвам изкарвах до обяд,на обяд и вечеря не можех да издържам в ресторанта,семейството ми се съобразяваше с мен винаги.Имам чувството,че им провалих почивката.Детето ми беше най-щастливо от факта,че е на море/като всяко дете/,забавляваше се много,а аз един път не можах да му се усмихна и да споделя неговата радост.Какво ми стана незнам.Сега се прибрах от почивката,нещата около мен се поуспокоиха,но се чувствам зле,заради другите.Не мога цял живот да бъда една хленчеща майка,на която постоянно и е лошо.Боря се,но всичко е на периоди при мен.Докога....

Ох,милата...напълно те разбирам...Аз бях точно така миналото лято.И то за 20 дена на море!!!Не можах да намеря грам спокойствие-на плажа зле,в стаята сама пак зле....лудница.Треперех от нерви денонощно.Обиколих няколко лекаря,за да ме успокоят,че ще ми мине.Мъжът ми само търчеше по аптеките за поредните лекарства.И на всичкото отгоре не можех и да спя.Издържах 3 дена без сън...после с някакви лекарства успях да заспя.....и докрая на почивката бях: 1 нощ спане,една не...Това ако е е нормален живот...
За тази година все още ми предстои морето,така че...тепърва предстои.Обнадеждена съм, защото смятам,че доста напреднах през тази една година.И то не с лекарства,а с работа по себе си.Е,като дойде,ще споделям...

Vesi2003 , съжалявам,че си се чувствала така! Освен ривотрила пиеш ли АД? Сама знаеш,че си имала кризи защото си била далеч от дома ,което е характерно за ПР. Аз за радост го нямам този проблем защото след плаж се прибирам в къщи,но до болка ми е познато какво си изпитала.

Мари,пия Депрексит от две години,бях го понамалила малко,но си върнах първоначалната доза.Това ми е поддържащото лекарство/като се има в предвид,че за 11 години са ми предписвали почти всички АД./Постоянно следя за нещо ново,което да излезе в аптеките.А що се отнася до кризите,че съм далеч от дома,все си мисля,че съм го преодоляла,никога не тръгвам с нагласата,че ще ми стане нещо,напротив не го мисля.А също така пътувам почти всяка събота и неделя до вилата ни,пролет ходим на планина,лятото на море.На всички тези места ми е ставало не добре в през годините,когато съм ги посещавала,но всичко е било в рамките на нормалното.E сега съм малко по-добре.

Ало,Мишле-то...не разбрах зашо си във форума? Твоето даже не е било ПА,изобщо нямаш представа мила,какво е изживяването! Ще ти мине кризата с валериан ама друг път! О-о моля те не на мен тия .... >:(

Не ми говори за воля! Тук има хора които са над 10 г. с ПР, пият АД и знаят какво е паническата атака. Може да не съм била в твоето тяло,но знам как протича една криза!
Спести си коментарите ако обичаш !

Здравейте.
Какво се случи преди малко с мен. Лежа си на канапето, изправям се и не си чувствам лявото бедро, като все едно би беше бита упойка. След секунди ми мина вълна през цялото тяло, нещо като общо изтръпване, но нне се схванах, защото от страх веднага станах да си вземе телефона. И в тоя момент всичко премина.
Някой от Вас имал ли е подобно нещо???? :'(

Здравей мецанка.Отдавна не съм те "виждала" ;).Ами за изтръпването какво да ти кажа!
При мен е често.Но не само в крака.На мен ми изтръпва главата отзад,примерно само дясната половина на лицето -дясна ръка ,крак,език.Точно все едно ти е бита упойка. Питала съм,казват ,че е от вегетативната нервна система,и не било опасно,но е мн. неприятно.

Изтръпванията са от адреналина, не се плашете. Те не могат да доведат до някакви последствия. Единственото, което могат да направят, е да ви уплашат, което да засили и останалите оплаквания. Но нищо повече.  ;)

П. С. Да кажа и аз как съм. Вече официално живееща сама, отново на работа, с току-що установена остеохондроза на шийни прешлени, ходя на кинезитерапия, понасям адски болки, от които не мога да спя и да си намеря място, доста трудно избутвам натовареното ежедневие, обаче въпреки това безумно щастлива, че го правя, макар и с голям зор. Чувствам се малко по-независима и горда със себе си. Има още много да се желае, но не мога да искам невъзможното за 2 дни. Направих повече, отколкото си мечтаех. Казвам ви го, за да знаете, че има път обратно, колкото и да е труден.

Ти си голяма работа! Браво, че се спрявяш в това положение, вдъхна ми кураж :) Продължавай в същия дух.
Аз днес се чувствам добре, малко ми е замаяно, но това е бял кахър. ;D
Искам да ви попитам нормално ли е да чувствам майка ми и баща ми като непознати, също и приятелите ми... :'( Даже на моменти се страхувам от майка си.. Това е направо ...

Ами даа, отдавна не съм влизала защото ми беше сравнително добре.
 Е още си се боря с тоя световъртеж, но в крайна сметка ще се окаже, че наистина е от тия проклети шипове които мира не ми дават. Целия торс ме стяга, боде, понаболва от тях. Оффф.
Иначе ПА не съм имала, а и да се е опитвало да ме хване, незнам как, но успявам да се го овладея. Най-важното е, че дори и сърдечната област да ме стегна вече знам 100%, че не е от сърцето. Това ПР ме накара да си правя такива изследвания които неправят и на сърдечно болни.
И да си кажа, че разкарах всякакви Допамини и други отрови, сега съм само на половинка Ксанакс от 0.25 мг. но ще е за кратко.
А и тая жега много ме мори бе хорааа. Е то и "килцата" са ми в повече, но все пак едва издържам, и естествено заради мен ще ходим на море от 13 септември да не е много топло, но там ще си празнувам и рождения ден на 15.  :P
Ми това беше за сега. Спокойна и щастлива вечер.

Skopri, Не съм запозната с цялата  ти история, но видях един от постовете и много ми хареса това за световъртежа. Така е, и аз като нямам замайване съм си предишния човек      изпълнен с живот и енергия, и за съжаление назнам дали ще се оправи някога, май и аз постепенно свиквам с него и просто го приемам.  :'(

Ами аз скоро явно ще почна да пиша учебници по неврология и психиатрия, а така като гледам, и по кинезитерапия... конкретно за остеофитите (шиповете) е хубаво да се прави мануална терапия, на мен ми помага много, макар че временно влошава драстично нещата. Но поне отщипва засегнатото място и така освобождава напрежението. Не мислете, че това е вън от ПР или др теми - всичко е навързано, там си минават нерви, при мен е мн близко до главата, оказа се, че проблемът тръгва зад ушите и надолу, така че ние сме един организъм, няма какво да се делим на части :D
А иначе разликата между лекото замайване и вестибуларното вертиго е от небето до земята. Който ги е изпитвал, не може да ги сбърка. Но като свършат кризите, нещата не изглеждат чак толкова страшни. И така, лягам си доволна тази вечер, макар и не достатъчно обезболена ;D

Даа правя разликата между вертиго и замайване. От вертиго"периферен отоневрологичен синдром" съм лекувана в началото на годината. Но моето замайване не е никак ЛЕКО, ходя и се блъскам в стените, все гледам да се хвана някъде, права в банята немога да се къпя........... Ако това е леко ..... Както и да е. А относно шииповете, правя масажи почти всеки ден, ходих на физиотерапия и ще ходя и на кални бани пък да видим.
Приятен съботен ден на всички!

Точно за това става дума, да. За този тип световъртеж. Аз съм се къпала около една година седнала на стол в банята, за да не падна. Сега се старая да не стигам до там. Все пак ти препоръчвам мануалната терапия за наместване на прешлените. Аз сега съм по-скоро със замайване вече след 2 процедури, зависи накъде ще си завъртя главата най-вече и днес преспокойно се разходих из квартала.  ;)

Да, мъжа ми почти всяка вечер ме масажира, а относно разходките аз всеки дане излизам на разходка с кучо и понякога съм ок, друг път се клатушкам... Оффф незнам, адски е гадно.

Не е хубаво да те масажира, освен ако не е кинезитерапевт - поне на мен така ми казаха всички лекари. При шипове е опасно и вредно. Трябва да се знае точно къде да се пипне. Аз също излизам с кучето сутрин и вечер, когато съм ОК и когато не съм, и понеже рядко или никога не съм ОК, излизам така, както съм  ;D
На теб постоянно ли ти е толкова силно вертигото? Периферен отоневрологичен е различно от цервикален. При мен е и двете, но вече предимно второто. Разбира се, че и тревожността допълнително засилва усещанията, но не я смятам за водеща. Защото когато настъпи физическо подобрение, тя отстъпва. ;)

Ами учил е за масажист, и все пак не му давам да пипа навсякъде де.
А за вертигото при мен е много сложно. Ето последните 3 дни съм много зле.
Преди това близо месец почти нямах, е замотка ме за малко, но после се оправи. Даже и кола си карам.
Уж ме лекуваха в УНГ за вестибуларния апарат, но то не помогна. После ме пратиха на психиатър, но и това не помогна. Тъй като съм работила във ВМА и други центрове, реших да си изследвам и сърцето. Всичко ОК. Отново направих консулт с невролог който каза, че неможе да е от шиповете, и 2 дни след това получих такава криза, че бърза помощ ме закара в неврология. Та там най-накрая бяха категорични че е от шиповете които са тръгнали и към гръбнака. Направих физиотерапия, дадоха ми хапчета и определено доста време бях добре. Ма направих една грешка, стоях на течение една вечер и оттогава се засили отново. ега остава само да си направя ендокринологичен и очен преглед, за да съм 100 % наясно каакво ми е.
Ааа, и друго. От както ми стана така, това е вече 8 месеца ми пречи тъмнината. Сама не смея да изляза по тъмно защото почти невиждам и погледа ми е замъглен. Свечерили се, ада настъпва. От светло на тъмно като влизам замайването е ужасно.
И съм съгласна с теб за тревожността. Ако не ми се вие свят, никаква тревожност и притеснения не ме хващат. Затова и разкарах психиатъра и хапчетата.
Тъпото ПР се появи заради тоя световъртеж и изтръпване. А не обратното, както при другите.
Ох, май много разхвърляно го описах, но дано си разбрала горе-долу.  :P

Е, как няма да му даваш, нали ти е мъж ;D


Ето това ме съсипва и мене. 2 дни съм в офиса по 8 часа с гръб към отворен прозорец плюс духащ директно в мен климатик. Работя увита с шал, защото директно от терапия отивам на работа... от течение и глава боли. Според мен просто ние сме си по-чувствителни и малко да ни е зле, се шашкаме или просто вече ни е писнало да ни има нещо.

Разбрах те прекрасно. Същото беше и при мен. Преди да ми е зле физически, не съм и сънувала за тревожни разстройства. Е, само на книга може би :D

;D  ;D   ;D
 Е сега съм малко по-добре, даже излязох на кафенце в тая жега. Поизчистих си и ся като му легна......  ;)
 

Блазе ти, че има кой да те масажира... аз си плащам  :-\

Много ме измъчва недостигът на въздух - характерен симптом за ПР. При мен се появи преди 2 седмици и оттогава не е изчезвал. Когато изчезне (обикновено доста за кратко), се замества със силен страх. Много е коварно нашето състояние. Постоянно има симптоми, които ни придружават навсякъде и от които имам чувство че няма отърваване.

и момчета ли имало с пр?

Да :)

Поразгледай тук във форума техниките за дишане, много от нас са изпитали облекчение след прилагането им.. Например в темата "Излекувах се от ПР" - в първите постинги на Радостина М. ще откриеш поне няколко. Аз лично премахнах проблема с дишането с ТЕС, който в началото ми беше основен, особено в определени ситуации (например, когато минавах по моста, където загина приятелят ми). Съвсем скоро минах оттам и дишането ми беше нормално. Ако те интересува повече, виж в темата за ТЕС.

Чувствам се учудващо добре днес.. Дано да продължи през целия ден. :) :D

П.П предписаха ми Ципралекс и Транксен.. Някой пил ли ги е ? имат ли ефект?  ???

Аз съм пила транксен,преди години.Помага ,но гледай да не свикнеш с него! А за ципралекса-на едни помага на други не.Нека да кажат тези които са го пили,аз не съм,само съм чела.В началото може да имаш стр, ефекти от лекарствата,а може и да нямаш.Ти за първи път ще пиеш АД затова бъди подготвена!

Да се отчета за днес: след яко сутрешно повръщане се добрах до работа.
Трудничко ми беше доста до обяд, а сега установих, че тревожността ми си тръгва заедно с шефското тяло, когато напусне офиса. Много страх брах дали няма да си изгубя работата, сигурно за това... никой за нищо не ме тормози принципно, всичко в рамките на нормалното, но дълго ни плашиха със съкращения и мене конкретно още, когато приятелят ми беше жив, а планирахме бебе. Помня, че много стресирана бях през този период. Може от преди да се е насъбрало, знам ли...

Аз пия ципралекс от май месец.Като нова съм.Няма вече страх,няма стягане в гърдите,няма задух,изтръпването изчезна.Повече от доволна съм.Действа обаче след около 15 дни прием.Стискам палци и на теб да ти помогне mishle :)

Няколко пъти влизам във форума но за първи път ще пиша.Поставиха ми за първи път диагноза ПР 2000 година,вече не съм сигурен че е това толкова хапчета изпих за 10 години нищо не става временно по добре и после пак.Незнам какво да правя тази вечер съм спал около час,сам съм вкъщи и страха е голям.Кажете някой психиятър който ви е помогнал, ходил съм вече при повече от 10.Чета във форума и си мисля че на никой не му става толкова лошо като на мен..........аз съм мъж на 30 години а понякога ме е страх като малко дете ужасно е........

Дидо,здравей!В момента взимаш ли някакви АД?

Надявам се да ми повлияе добре, моята психиатърка каза, че ще започне да действа след 2-3 седмици, защото лекарството било с натрупване.. Засега се чувствам добре, но пак сърцето ми бие като лудо от сутринта и мислите ми са много объркани и ми се вие свят, но се опитвам да се успокоявам с разговори с майка ми и някои близки приятели, на които вярвам. Сега след час някъде трябва да си изпия и Транксенчето и надявам се да съм 6, защото имам да върша важни задачи днеска и не знам дали ще издържа сама навън, ама.. ще опитам  :-X  Снощи спах добре, не е за вярване.. Само 2-3 пъти се пробудих, но заспах с малко усилия..  ;D
Мале хора, ходих до психодиспансера в понеделник и направо.. доста здухващо ми подейства сред тези хора, затворени в тези стаички и ги чувах как викат и ... доста се понаплаших, чак се разплаках, не искам да ме затварят там.Просто е голям ужас ..  :'(

Вярвам,че ще се измъкна от това положение .. Вие също..Винаги има изход и решение на всеки проблем! :) :-* :-*

Не се притеснявай, нас ни пускат да се разхождаме на свобода, само дето не ни се излиза много-много ;D

Здравейте на всички  :-*
Ето, че за мен почивката свърши и отново съм си в нас. Трябва да ви кажа, че от два месеца съм в отлично състояние и дори хвърлих хапчетата в кофата за боклук. Когато бях в БГ отидох за всеки случай на психиатър, доктор Саян - Бургас. Препоръчвам го на всеки човек тук от личен опит и професионален.
Дай боже на всички тук да им се случи това което се случи на мен...да се излекувам поне в напредък.
Ще влизам тук разбира се, защото може да съм полезна пък и не се знае до кога ще ме тресе това състояние. Дай боже да е задълго  :)

можеш ли да кажеш нещо повече за този д-р от Бургас.С какво е по различен от другите които изреждат едно след друго всевъзможни хапчета и ако оцелят добре ако не болния да му мисли.

Този доктор преди да изпише хапчета проверява нивото ти на : стрес, страх, невротичност, атаки и т.н.
Проверява до каква степен можеш да се справиш сам или имаш нужда от помощ : това го прави с определена терапия без дори да се усетиш. Аз живея в Холандия или Ротердам и този доктор тук е на почит и известен с уменията си и спосоността като лекар. Не искам да му правя реклама, но наистина ако имате желание посетето го.

Благодаря за отговора!!!Имаш ли му координатите? Благодарение на него ли си по-добре или от нещо друго? Аз също захвърлих от една година лекарствата но не съм добре направо съм много зле.Живея като на сън все едно не съм аз влача се в постоянни ПА.Приятен ден при теб сигурно е по хладно времето . :D :D

Да, благодарение на него съм без хапчета и отлично...разбира се, че имам координатите
056 812 350, 056 812 351...това са телефоните от там ще ти дадат телефона и адреса на частната му практика...просто не го нося в мен като визитка

Здравейте! Днес за пръв път от доста време насам изпитах благодарност, че съм жива. Причината: идвайки на работа, научих, че една от колежките ми е починала след дългата си борба с рака. Точно тази жена идваше на работа с бастун и перука месеци наред и до последно не се отказа. Същата единствена ми оказа помощ, когато ми прилоша във фоайето след смъртта на приятеля ми.
Искам да ви кажа, че колкото и да е тежка борбата, която водим всеки ден, ние имаме шанса да успеем. Затова не се отказвайте!  :-*

пия ципрелекс от година и половина преди това пак около година пил съм и други антидепресанти и ривотрил и ксанакс много неща в момента само ципрелекс по 2 сутрин,но проблема е че пия алкохол доста.........

Защо не ти го сменат,след като година и половина пиене не виждаш голям ефект.Аз съм го пила преди време,после ми го смениха.Незнам какво разбираш под доста пиене,но и аз пия по малко вечер,отпускам се от него.По принцип не трябва да се пие никакъв алкохол с АД.

Имам един въпрос : сигурна съм че масата от вас пушат...как им се отразява това?
Аз имам големи проблеми сега и започнах да пуша, но винаги след цигара ми става зле...сърцетуп и нервност. Дали е внушение, защото усещам как чакам да ми стане нещо след цигарата ама в началото не си мислех, има те ли нещо предвид???

-

Аз също пуша.И като ми е зле пак.Мъжа ми е казвал:Лошо ти е ама дърпаш цигарите.Болен човек не пушел ;D.

Ако пушиш от скоро е възможно да се чувстваш така.И на мен ми става гадно като прекаля с цигарите.

На мен също ми става зле понякога след цигара,особено при първата за деня.Чувала съм,че при пушене се свиват кръвоностните съдове и още толкова нямаме оросяване на главата.

днес се чувствам мноооооого зле.Сутринта по хладно реших да предприема едно излизане по далеч от дома. Отначало нещата бяха добре но постепенно онова чудовище започна да ме обзема.Опитах да се успокоя но естествено нищо не стана и аз се озовах на централна улица с много автомобили с много пешеходци и аз с настъпваща огромнаПА.Бях сама виеше ми се свят всичко ми трепереше в този момент ми се искаше земята да се разтвори и аз да изчезна в нея  . С последни сили се облегнах на едно дърво и се молех на господ да мине празно такси.Така бързо завърши злополучната ми разходка въпреки че имах голямо желание.Седях в таксито вече малко успокоена гледах през прозореца  как хората спокойно си вървят и сълзите ми течаха под тъмните очила.Питах се защо господ ме наказва така не съм убила не съм крала не съм отнела ничии мъж  до кога сърцето ми ще изтърпи този ад ??????

Спокойно, всички имат такива дни. Прочети ми предишния пост в тази тема. И ще видиш Господ на кого какво дава и какво взима.  ;)

Мила,ДАНИ,има има хора които са крали са убивали и много други неща,но тях не ги хваща ПА.Те нямат страх ипаника и затова са такива,Ние тука .които пишем сме страхливи чуствителни и затова сме тук,не че сме грешни е някой може ;D :) ;) има и изключения....Запаси се с хапче ,което пиеш,за успокоение и едно шише с вода и давай,важното е ,че си излязла и това е напредък.Опитай пак,мисля че ще се получи,не мисли как ще те завладее това наше чудо ,а за нещо хубаво.......Успех от мен :-* :-* :-* :-*

Добро утро, на всички.
Както вече писах, при мен кризите отминаха и съм страхотно. Имам само един въпрос : случвало ли вие се е както седите и да започнете да потъвате нанякъде...ей така като усещане не че наистина потъвате  ;D???

Да на мен ми се е случвало,но си знам че е от П.

Мерси, Мари
да сега вече ми се допълва картинката...ще се справим момичета и момчета

Днес, а като и от седмица не се чуствам добре, направо ми идва да си бия два шамара, трябва да съм на лекции, а стоя тук в къщи и се чудя как може да съм такава шматка.

Усетихте ли земетресението в София? Тука добре, че колежката ми каза, аз пак си мислех, че нещо на мене ми става ;D

zdraveite momi4eta kak ste v tezi jegi az izlizam no kato tragna vse edno mi se palni stomaxa s vazdyx vse edn oimam gazove i mi se podyva vse edno niakoi s pompa me pompal ne vseki pat no naposledak tova mi stava i ne moga da razbera ot pritesnenie li e ili kakvo no samo kato se pritesniavam vse edno ne mi stiga vazdyx i diham plitko i se napompvam na niakoi sly4vat li se takiva nehta ili az mnogo si obrahtam vnimanie xybav den jelaia na vsi4ki

-

При изживяване на стрес отделителната система е първата която проработва, съвсем нормално, не се притеснявайте от това стига да не е пред хората- шегувам се..

-

Била съм и по-добре,но това ме развесели ;D ;D ;D Ами то си е нормална нужда,даже и животните го правят,лошото е че,ако те чуе някой,ще ти излезе име,а другия вариант по терлички но мирише ;D ;D ;D

mnogo ste zabavni no tam e problema 4e ne moga da go ispysna a se nadyvam kato balon i kato se pribera vkahti zapo4vam da spadam xa xa xa

Как си Мари?Жега ли е при теб?Днес ми е тягостно и не ми се прави нищо!Едно такова,заспало,топло мързеливо ;)

е как ли ще ти се прави 18:25 Темп-35* то не се трае от жега : )

Здравейте на всички!!Не ми стигат постоянните проблеми с ПР и ПА ами сега се ядосвам с висок холестерол.Преди 4 месеца ми го откриха цяло лято бях на здравословно хранене и от 7.60 падна на 5 .55 но единствено така наречен лош холестерол е 4 а трябва да е до 3.0.Личната лекарка ми изписа ТОРВАКАРТ за един месец но като прочетох в листовката че предизвиква слабост и световъртеж не знам какво да правя защото именно те са ми най- силните симптоми в моето ПР.Ако някой има същия проблем моля за съвет!!!!

ОХ,ДАНИ,лошото е че освен тези проблеми имаме си и други.Аз също имах висок холестерол,пих зехтин,но екстравърджин,по една лъжица сутрин на -гладно,има ефект,падна почти до нормата и аз го спрях,но преди седмица си правих изследвания и пак е повишен ,затова го почвам пак.Пиши в гугала,,за зехтина и ще раязбереш ползата от него,има и др варианти и те са с пектин,но ти сама си реши кое ще ти помогне,а хапчетата пречат на черния дроб,така съм чувала..Ох да беше само холестерола.......УСПЕХ

Сега, времето като захладня, и сякаш симптомите намаляват по сила. Някаква такава зависимост откривам. Ако и някой друг чувства това, нека сподели.

delicacy, така е. Топлото време влиае негативно на хората с ПР.

Аз пък искам да ви попитам има ли значение часа от денонощието за вас? При мен сутрин положението е по-добре, след като съм спала, но удари ли 2 следобяд, всичко ми става черно и ме хващат всички луди.  :-\
После към 8-9 вечерта се пооправям, а мине ли 10, вече съм супер. През нощта проблеми никакви. И така... Но от 2 до 5 следобед съм аут почти винаги.

Аз също съм така...или ако остана без работа почвам да откачам...или просто ако нещо леко се почувставам кофти...пак откачам

Мен сутринта.Ето днес изкарах една сутрешна криза.За мен явно важи-"ДЕНЯТ СИ ЛИЧИ ОТ СУТРИНТА"! Надявам се да е от магнитните днес и от предменструалния.

При мен най-тежко е положението сред събуждане сутрин. Но след 30-40 минути някак си успявам да се справя с него и става по-нормално.

Пожелавам на всички приятни почивни дни,без ПА повид за повече усмивки,удовосствие от това ,което правим ;D и приятни емоции..... :-* :-*

Добро утро,
дали не е време да спирам цигарите или си внушавам...става ми супер нервно на сърцето след първата цигара и изобщо...

При мен деня се познава от сутринта,но кото взема лекарствата положението се успокоява,но не винаги.Кризи мога да имам по всяко време.Винаги ми е било смешно,че намирам причини когато не се чувствам добре като:магнитни,налягане,земетресение,промяна на времето,промяна на часовото време и тн.Имало е случаи когато се чувствам целия ден добре,а са съобщили за магнитни бури например.Маи си намирам причини само да се залъгвам.

DOLCETOPOLINA ,чудесен повод да спреш цигарите,стесняват кръвоносните съдове,предизвикват сърцебиенение,никотина също оказва действие като кофеина,затова е и тази зависимост,ако можеш спри,е лесно е да го кажа аз.защото не пуша.УСПЕХ :-\

VESI2003  и аз ,като теб,още щом си отворя очите и се завъртат тези наши усещания,като закон БОЖИ :'( И ривотрила е в устата ми,то вече май при нас е ритуал.Е намираме си повод и причини че ние не сме виновни,но това са нашите оправдания....времето,маг.бури,атм.налягане и др :'( :'( :'( :'(

Тази сутрин нещата не са много добре,снощи пих и днес ще бъде тежко усетих че почва да ме хваща паниката и реших да вляза във форума  :'(

Да, проблема е при мен, че аз започнах да пуша от нерви и стрес, и проблеми. Преди това не съм пушила...но не знам защо не ги спирам, хем ми е гадно е ме е страх да не умра хем пуша...сега кажете ми това на какво прилича?

offff i az sam zle,postoianno me e strah i ne mi dostiga vazduh,disham kato riba na suho.... :(

Нели ,така сме и ние,затова сме тука.Труден е пътя,ама че те успокоих,ох и мойто дишане се затруднява още от сутринта,днес няма много хора тук,защото всеки е нанякъде.От това не се умира,но се страда :'( Бъди силна,подкрепа имаш от нас,но това е малко,ако решиш отиди на лекар! Успех :-* :-*

От 2 дни нещо не ми е в ред :(. Напрегнато ми е,сутрин се събуждам много рано,и се почва -изтръпване прудружено със затопляне(НЯКОЙ УСЕЩАЛ ЛИ Е ТАКОВА?),прилошаване и другите гадории на П.Вчера сутринта в 5.30 аха да ме хване и паниката,но успях да стопирам нещата.Така съм тези дни >:( и още повече се изнервям!

Аз пък тези дни усещам  как сутрин ме обзема една паника докато спя, но след като затворя очи и се престоря на заспала отшумява, и когато се събудя нищо ми няма. Напоследък не съм добре, защото си измслям, че ще ми стане нещо от цигарите, но усещам само едно стягане в лицевата част...от днеска спирам цигарите да видим :-\

Знам че цигарите са вредни,но аз пуша.Дори и като ми е зле.При теб е възможно да ти става лошо,то на мен ми става като прекаля хем пуша отдавна.Ако не ти е проблем спирай ги.

Аз за пръв път мога да кажа че се чуствам добре вчера бях на парти танцувах пих малко алкохол понеже ми е ясно че ако изпия повече, тъй като вече не съм пил от бая месеци ще зема да се панирам и става лошо :)иначе беше готинко само по едно време ми стана малко лошо с леко изтръпване на ръцете ама бързо се осъзнах и общо взето мога да кажа че си прекарах добре

Бравос ;)
И аз тези дни не съм се спряла, малко отивам от едната в другата крайност и даже ме питаха днеска къща нямам ли си ;D
Искам все така да е...

A na men mi predstoi tazi no6t v 00.00 chasa patuvane do kiten,no misla da se otkaja,o6te misla,neznam,pobarkvam se,maika mi zaminava na morence,za malko,do petuk,samo,iska i az daotida da se raztovarq,a puk i ima momi4ence koeto 6e napravi 4 god.na 30.09.i neq iskame da q porazhodim,no kak da tragna hora,kajete,kato tova sa dosta 4asove put,az sam ot dupnica,offf 6e me zadu6i sas sigurnost,a puk 6e patuvame sas bus,i hora saotvetno vatre,koeto saa6to mi pre4i,horata,zatvorenoto prostranstvo,mnogoto 4asa,neznam kakvo da pravq...

Нели, не се отказвай! Изпий едно успокойтелно и тръгвай, това ще ти даде кураж,че можеш да се справяш в подобни ситуация. Стискам ти палци и като се върнеш да разкажеш как е било.Не се отказвай!

Хич да не ти пука мацо, мятай си се в автобуса и това е. Просто си измисли някоя игра и се забавлявай, аз примерно като съм в автобус оглеждам хората и им правя психопортрет така да се каже, оглеждам ги, наблюдавам ги , слушам ги и така си правя необходимите преценки за тях, харесва ми да влизам в душата на хората. Абе едни ти ги редя тук, не си ме слагай. Напоследък и на мен се наложи да пътувам насам натам не са дълги разстоянията но си е все пак пътуване, първия път вкарах един розов бонбон, но вече не искам да ги гледам тия хапове.  В момента ми се налага да пия аналгин, защото ме боли глава но не искам. Така, просто направи това пътуване, когато си далеч от дома си мисълта ти ще бъде по-ясна, ще си направиш много изводи за себе си. Просто опитай, най- вече, че няма да си сама. А пък ако има нещо обади се аз живея по морето. ;)

Музика - на мен това ми е спасението. Затваряш очите и слушаш. Половината хора в автобуса имат подобни притеснения, така че от тях да не ти пука.  ;)
Аз дори и в най-страшната си агорафобия си останах любителка на пътуванията... обожавам ги. Не пропускайте хубавите неща заради страховете.  :)

Хайде НЕЛИ,готова ли е чантата ;D Не мисли за пътуването,а как ще мине почивката ти там :P Това ще запомниш,то е интересното,а притесненията забрави :-*Прави това ,което ти е интересно,имай вестник списание,судоку и ще забравиш пътя до КИТЕН :-*Приятна почивка ;D

ooooo mnogo vi blagodarq na vsi4ki,koito me uspokoiavate i navivate s pulna para,da varvq,no o6te milsa,umorih se ot misli,gospodi dnes,i ne samo,cqla sedmica go mislia........az v men imam samo validol i deanksit,koito znam 4e ne se pie ve4er,aa i valerian,ako mi se slu4i,da nemogada di6am,nito edno ot tezi nqma da mi pomogne,,,ohhh ponqkoga si misla 4e sam bolna ot tejka bolest,ponqkoga dori si mislia 4e tva ekraq,ve4e mi pisna,koga 6e stana normalna,kato predi dve godini,az bqh kypondjiika,samo po kra4mi i diskoteki,a sega,samo 4erni misli v glavata mi i lo6o nastroenie.......a sega ako ne tragna,deteto 6te tragne,moito momi4ence,s maika mi,az puk 6te q misla neq,i tva ne e malko,sa6to,dali pla4e za men,dali i e lo6o ne6to,to nito taka,nito onaka,neznam.........v mnogo gadna situaciq sam...cunki na vsi4ki

Нели,пиши на кирилица.Трудно се чете поста ти :).

eeee na men taka mi e po lesno,ot kolkoto na bg. :)

Az sam tyk,ne zaminah za moreto,a sega pritesneniqta sa mi pove4ko,zaradi deteto mi.....vapreki 4e znam 4e e dobre,az se pritesnqvam,misla q,postoianno,tq ne se e delila ot men za dva dni,tri i sega 4uvstvam nqkakvo naprejenie stegnati muskoli okolo ustnite,4eineto mi se e stegnalo iako,iskam da se otpusna i uspokoq,a nemoga,sega do chetvurtuk,dokato se priberat 6e se pobarkam sigurno,ujas,ujasssss......... :o :(....mnogo mi e ma4no,za malkoto mi 4ove4e :'(...

Аз съм същата, но не бива така да правим. Нека детето да се радва и да не усеща, че когато не е до теб ти си притеснена, защото ще спре да ходи където и да е било...това не е на хубаво. Аз се усетих и спрях

znam 4e ne trqbva,no nemoga da se kontroliram,mnogo sam napregnata,pih deanxit predi okolo 4as,no mai ne mi pomaga,pak ne mi dostiga vazduh.......

kak se spravqte vsi4ki ???az vseki den po4ti se zadu6avam,ne samo sega,kogato o6te pove4e sam pod naprejenie,za6to nemi dostiga vazduh,ami ako se zadu6a??? :(

Няма да се задушиш. Или ако се задушиш, ще си първата, която е умряла по такива причини. Причината е в тревожността и високия адреналин. Няма ли нещо хубаво в живота ти, за което да мислиш? Важно е да насочваш вниманието си в друга посока. Ангажирай се с нещо. Всеки, който си следи дишането, започва да има такива усещания - като се запитваш за естествен физиологичен процес, който се случва без да се налага да го мислиш.
Деанксит не е успокоително, което действа на момента симптоматично, а се натрупва с времето. Не може да очакваш мигновен ефект от него.

emi opitvam se da mislia za drugo i za moment sam dobre,sled malko pak zle,ne6to daje zapo4va da mi se dospiva,tyka sedq pred kompiutara,sama,i 4eta edna kniga,koqto sno6ti mi pusnaha na skype,kazva se:Izlekyvai jivota si!i taka za moment se zamislqm nad tova,koeto 4eta i se pouspokoqvam,no sled malko pak misla za detenceto mi,kolko e dale4e ot mene,na moreto e,v bg e,no za men e dale4ko....i kato se zamisla pak mi stava zle....Pih kakvi li ne antidepresanti,minalata godina po tova vreme gi spirah po shema,za6toto se 4uvstvah po dobre,hem go znam i pak si misla 4e sam bolna ot rak ili tejka bolest na belite drobove i za tva ne di6am normalno,a kato zapo4nat da mi se sko4anqsvat i prastite na racete si misla 4e e tumor na mozuka,abe ko6mar,mai 6e trqbva da zapo4na pak lekarstva,kolkoto i da ne mi se iska,nqma drug na4in..... :-*

МАРИ,много целувки от мен :-* :-* :-* :-* :-* :-*,.ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!!!!!!!!!!!!!!! ;D ;D ;D ;D.Само УСМИВКИ ЩАСТИЕ да ГРЕЯТ в ТВОЯТА ДУША :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)

Честит Рожден Ден и от мен!Пожелавам ти от здраве да не се отървеш,много любов и щастие,успех във всичко. :)

Мари, Честит Рожден Ден. Пожелавам ти много лично щастие, много любов и късмет в живота. Нека всяко твое съкровенно желание бъде моето искренно пожелание. Наздраве!!!
http://www.youtube.com/watch?v=39Jz8WISBOk (http://www.youtube.com/watch?v=39Jz8WISBOk)

Мари, честит Рожден ден! Да си здрава и засмяна, и щастлива, и разбрана :-* :-* :-*Много любов да има в животата ти! :-* :-* :-* 

БЛАГОДАРЯ ВИ,ПРИЯТЕЛИ! ТРОГНАХТЕ МЕ :'(.

ЦЕЛУВКИ И ПРЕГРЪДКИ ОТ МЕН! :) ;)

dolcetopolina,БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КЛИПА! ОБОЖАВАМ ГО :-*!

ЕЕЕ, НЕ СЕ ЧУДИ АКО НЕ ТИ ОТГОВАРЯТ!

Ще си позволя са вмъкна една статия, ще е полезна на всички
http://www.9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=&id=1253 (http://www.9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=&id=1253)

Хареса ми статията ;).Много вярно са го описали.

Я, без да лансирате конкуренцията ;D

ZDRAVEITE I OT MEN...i az sam na tema rak,no na belite drobove,zashtoto ne mi dostiga vazduh,az sashto minah prez insult,infarkt,,,no sega si misla,che imam nqkakva belodrobna nedostatachnost ili rak na belite drobove,a interesnoto e che vecher si spq,nqmam problemi s dishaneto,samo kogato sam budna gi imam.Dnes sam reshila da si vzema edno napravlenie i da otida pri doktor(belodrobni bolesti)da vidime kakvo shte mi kaje ili shte me uspokoi,ili oshte poveche shte me sasipe ???Dano ne mi kaje neshto losho,vapreki,che nie s PR vinagi chakame,nqkoi lekar da ni kaje nai loshoto,nie hem neiskame da e taka,hem go tarsim,inache ne vqrvame na nikoi....NQKOI OT VAS,PREGLEJDAL LI SI E BELITE ROBOVE???IZPADALI LI STE V TAKOVA POLOJENIE DA NE VI DOSTIGA POCHTI<POSTOIANNO VAZDUH???? :-*

Всички ги имаме тези неща...кой по-зле кой по-леко. Успокой се и вярвай на лекарите.
Всеки тук е с номера си...аз какво да кажа с моята болка в сърдечната област и моят вечен инфаркт????
Но така съм вече сумати години и не съм умряла. Вярвай, че ако имаш такова заболяване до сега да си гушнала букета или нещо по-сериозно...сори, че съм така, но искам да разбереш истината и да се усмихнеш :-*

ЕЙ ,НЕЛИ,вземи се в ръце!Тука всички имаме проблеми,имаш дете и ти малко,няма да го гледа майка ти.Ти не отиде на море,защото те е страх,а после мислиш за детето,ако мислеше повече за него да беше там.От това не се умира,и аз си мисля така ,ама не!Ако нямаш сили сама да се справиш,има доктори,пиеш си хапчетата и продължаваш напред,.УСПЕХ :-*

mili4kata mersi,no misla,4e nqma da e losho utre da otida na pregled,dosega ne sam hodila za belite drobove,taka shte se uspokoia,naistina,dosega samo sam hodila na nevrolog,psihiatar,sardechno sadovi bolesti i sam si pravila izsledvane na 6titovidnata jleza predi dve godini,kogato se poqvi tva P.R.a sega e red i na drob4etata mi hahahahah.....A ti ne se pritesnqvai za sarceto si ,tva e bolka ot naprejenieto ti,postoiannoto ti naprejenie i strah,i men me bole6e sarde4nata oblast,po edno vreme,pii nevrobex ,tva sa vitamini ot grupa B,mnogo sa dobri,ne e zadaljitelno da ti gi izpisva lekar,moje6 i sama da si gi kupish,a i asperin protekt,mnogo e dobar,az sam pila,prosto e super,daje katocheli di6am po dobre,kogato go piq.... ;) :-*

bebe,da sega sajaliavam 4e ne otidoh s neq na moreto,mnogo sajaliavam,tq dnes si pristiga,a doktori kakvo kato ima,kato ne im vqrvam i s palno pravo,te malko narod li umoriha,prosluvutite doktori,edni razbirat,drugi ne,az neim vqrvam,prosto.....da hodih,pih antidepresanti polovin godina i pove4e i edin den reshih i otidoh pri lekarkata i kazah 4e iskam da gi spra,da 4uvstvah se malko po dobre,v smisal nqma6e go toq strah silen i pobarkva6t,no simptomite pak si gi imah,s razlikata,4e ne me be6e voob6te strah,kakvoto 6te6e da mi se slu4va,no ne stava i cial jivot da pie6 uspokoitelni i antidepresanti...

hei kak ste ostanalite...Mari,skorpi????zdraveite :) nadiavam se,4e vie pone ste ok

Забелязвам,че тези ,които са добре не влизат във форума и е нормално ;) Останахме почти едни и същи! Хайде,момичета и момчета по-бързо справяне с всички страхове и паники и да останат,само ,,добрите ,,спомени от форума :-*

i az sam na sa6toto mnenie mili4ka ;D,verno drugite sa dobre ve4e,za koto se radvam,naistina,dano i nie da se opravim po skoro :-*

А тези които продължават да са зле само четат защото нямат сили да пишат.

Аз пък съм добре и чета, и пиша. :D

Bebe според мен много хора само четат форума,но не пишат(както бях аз),попиват информацията и така.Иска ми се да останат добрите спомени от форума,но все повече хора срещам с такива симптоми като нашите.Така е в този напрегнат,динамичен,изпълнен със стрес живот,който водим в България,и още по зле ще става с нас младите.

skorpi!bravo,radvam se 4e si dobre iskrenno :-*Dnes i az ve4e sam malko po dobre,detenceto mi se pribra sno6ti,samo 4e sas temperatura,sega q 4akam da se sabudi i tragvame na doktor,sega mislite mi sa zaeti sas neinoto ozdravqvane i za men,tolkova ne mislq:).....puk 6te vidime do kraq na denq,za sega sam ekstra,piq si kafence i si pu6a cigarka :DHubav den ot men i spokoen na vsi4ki... :-*

Нели,колкото и да мислим за нашите страхове,надделява това ,което е по-важно за в момента,твоето детенце и това измества твоите мисли и страхове.Има закони и в природата и ние сме в нея.Бързо оздравяване на детето и спокоен ден на всички майки. :-* :-*

mersi mnogo bebe ;)A ti kak se 4uvstva6 dnes mili4ka????

Хора, не знам за вас, но на мене от днешното земетресение ми прилоша. Имах чувството, че ще повърна, доста ни разклати тоя път. Но ако продължава в същия дух, скоро ще мога да се похваля с добре трениран вестибуларен апарат ;D

На мен ми стана дискомфортно след земетресението,уплаших се много,краката ми бяха като желе омекнали и цялата треперих,на момента не знаех каква реакция да извадя,но ми размина,разбирасе и след поемането на ривотрил.

Увеличаваме се,увеличаваме се,абе това заразно ли е? Вирус,пандемия-ужас ::) ??? Боже,колко хора-страдащи и то млади >:( Живота,ежедневието,несигурността,болката,страха се натрупват и избива на ПР и ПА. Много ми е мъчно и трудно като гледам и слушам за лошите неща в живота,а дали ни правят те по-силни или обратното:затворени,страхливци зад прозорците ,които се чудят как да се отърсят от това положение.  Както и да е нека сме добри,да се усмихваме,желая го на всички и мн :-* :-*

Дано съм полезна с тази статия ;) :-*

Искам да ви кажа, че от известно време се влоших и причината я отдавам на проблемите в работата ми и конкретно с ръководството. Докато ме е нямало, са станали известни промени, повечето не в моя полза. И сега съм под лупа и голямо напрежение. В резултат почти постоянно съм ужасно зле, особено когато ми седят зад гърба, изцяло блокирам, правя елементарни грешки, не мога да си свърша работата, защото вместо да се съсредоточа в нея, аз започвам да се тревожа и да чакам следващата забележка, която приемам мн навътре и се тормозя доста след като съм си тръгнала. Това включва безсънни нощи, умора през деня, болки в корема, треперене, ускорен пулс (около 130 стига), трепери ми дясното око, сковава ми се тялото (то е и от заседяване, защото почти не ставам от компа). Не мога да ям, гърлото ме стяга, повръща ми се и съм с почти перманентно разстройство, не знам дали от стомаха ми още е останало нещо. Нося си обяд и го хвърлям. Ужасявам се от мисълта за следващия работен ден, а преди идвах с голямо желание. Какво ще ме посъветвате? Как да го преодолея? Знам, че да си тръгна, е бягство, а не решение, но просто вече едвам издържам...  

Слушай Скорпи!
Я успокой малко топката, не знам дали ще ме послушаш но това си е твоя избор. Не се паникьосвай толкова. Просто приеми мисълта, че и дори да те махнат от там ти пак ще си това което си, пълна с творчески идеи и много голям потенциал който носиш в себе си. Недей да правиш удоволствието на други около теб като се страхуваш за мястото си. Винаги има и по-добро. Помни, че ти заслужаваш повече от това което получаваш сега, помни, че това което ти се случва в момента е за по-добро.

Според мен не винаги е нужно да се справяме с абсолютно всичко. Дори да приемеш напускането като поражение, за сметка на него ще имаш много спечелени битки. Вероятно работата се явява като дразнител, който провокира и усилва неприятните ти усещания. Според мен от всяка ситуация може да се намери изход, така че съм сигурен, че можеш да си намериш и друга, добра работа.

Трудна дилема SKORPI :( .На тоз живот и на тоз етап-положение ;),наистина е трудно! И работата ни и живота ни още повече ни объркват :'( и отношение м/у колеги е ще се намери някой да ни подложи я динена я бананена кора :( гадни сме ,завистливи сме,ако може и човек ще убием е това ,,ЧОВЕЦИ„ли може да ги наречем?Ако можеш и имаш сили ,,бори се,,,но трудно се работи в такава среда и обстановка :-\ Което надделее,то ще правилния избор,а и времето ще покаже.А за коремните неразположения е нормално,те са свързани и главата и червата,те първи реагират на проблемите ;) успех в дилемата :-*

Всички сте прави, обаче нали сте наясно, че съветите от сорта "Не се впрягай", "Хич да не ти пука" и "Каквото ще да става, я се успокой" не действат. И няма как да подействат, защото ако бях такъв тип човек, който не си го слагаше на сърце, нямаше и да знам що е то ПР. Обаче съм от чувствителните. И точно на тази чувствителност дължа и професионалните си качества, заради които са ме наели. Но аз съм добра в това, което правя, когато си вярвам, чувствам се харесвана и приета, с една дума, когато имам фенове и публика :) Ами очаквам да чуя "Браво", съжалявам! Като ми виснат над главата, губя всичко, което знам и мога. Вече не съм себе си, а нещо, което се опитвам да бъда. Превръщам се в човек, когото не харесвам и не познавам. Ето тук ми идва противоречието. Искам да се изправя и да заявя позицията си, но знам, че после трябва да си тръгна. А не искам.
В момента работата ми е целият ми живот. Нищо друго не правя, освен да идвам до офиса и да се прибирам. А колегите ми и шефката ми бяха плътно зад мен през всичко, което съм преживявала, особено смъртта на приятеля ми... с такова нетърпение ме чакаха да се върна от болнични, просто не разбирам какво става изведнъж... Надявам се да е просто период. Но така или иначе аз трябва да направя така, че тези неща да не ми влияят толкова, колкото в момента. Само още не знам как да го постигна.

 Днес не ми се стои сам. Дали има някой като мен без ангажименти тази вечер и да му се пие биричка? Досега за толкова години никога не съм се срещал с хора с ПР освен тези които съм виждал по кабинетите на докторите.

Ами ние почти сме се събрали,но виртуално,освен да си кажем едно ,,НАЗДРАВЕ,,и всеки по-место да ударим по-едно,за наше здраве ;) ;D

Аз забравих да спомена, че съм в София :D  Наздраве  ;)

Здравей,Скорпи!
Чела съм постовете ти и според мен ти си умна,творческа личност и знаеш възможностите си .Проблемът ти в момента ,според мен ,не е страха,че ще загубиш работата си или дадена позиция там,а срама.Страхът ти е породен от вероятността да разочароваш себе си и да се изложиш пред колеги,близки и от там идва срама,да си признаем,че не сме толкова "съвършени",колкото ни се иска или си мислим,че сме.

Скорпи,изчакай и ви ж положението дали ще се оправи и реши дали да стоиш там.Ние хората с ПР. сме много чувствителни и изжвяваме нещата много,и аз съм така.Ако след време нищо не се промени,просто не си трови нервите.Нито ще ти вземат ръцете,нито акъла,ще продължиш нещо друго.Отстрани е много лесно да се дават съвети,но изчакай и прецени сама.

Момичета и момчета, аз нямам избор, освен да работя и си искам точно тази работа, тя е всичко, за което някога съм мечтала и я получих с много труд и сериозен конкурс, с годините се доказах в нея. Проблемът е, че за разлика от преди, вече нервите ми са доста по-слаби и трудно издържам. Беше лесно да се сгуша до любимия човек и да забравя поне до следващия ден, но сега не е така. Чувствам се отхвърлена във всяко едно отношение. И още нещо: предадена. Просто защото вярвах в добротата на хората, имах друга представа за тях, но те ми показаха и тъмната си страна. Не е трудно да ме наранят. Толкова съм свикнала,че вече понасям всичко. Животът ми беше тръгнал да се пооправя, видях светлината в тунела. Сега малко се отдалечих. Натрупаха се някои неща. Постепенно се примирих с положението си. Мислех, че си знам цената. Не знам защо допускам така силно да ми влияят хората, все едно всичко ми зависи от тях... Външно не ми личи. Те затова продължават. Защото нямат абсолютно никаква идея, че са ме засегнали. Отвън съм ледена, отвътре изгарям. Не е нарочно. Искам само спокойствие. Нищо друго.
Благодаря ви, че поне вие вярвате в мен. И искам да ви кажа, че въпреки всичко, аз давам максимума от себе си, независимо от обстоятелствата и надраснах собствените си възможности. За мен е важно да продължа на натоварения ритъм, под светлините на прожекторите (ама буквално, поради естеството на работата ми), защото в нормалното ми състояние мн ми харесва. То и сега си ми харесва, само фобията разваля кефа. Това е всекидневна тренировка. Не искам да се отказвам само защото е трудно  ;)

Скорпи, опита ли да поговориш за проблемите с твойте колеги. Може би трябва да им споменеш, че те нараняват, аз винаги постъпвам така, когато някои ме нарани открито го признавам и досега съм имала успех. Кажи , че се нуждаеш от подкрепа и разбиране в този момент, за да събереш мислите си, спомени, че държиш на работата си и колегите - също. Може би така напрежението ще спадне. Стискам ти палци!

delicacy, нещата са твърде сложни този път и вероятно ще се наложи да се оттегля, все още се чудя как, но мисля, че връщане назад вече няма. Причините са далеч извън моите възможности да ги контролирам този път, ще помисля още малко как точно да постъпя. С колегите говорих, имам пълната им подкрепа, но проблемът е по-нагоре. Като стане така, мн варианти няма.

незнам какво да кажа.....защото и аз напуснах работа преди 2 месеца,просто не издържах на напрежението,а сега,какво?изпаднах още повече в депресия,защото по цял ден сам сама вкъщи и мисля само и единнственно за болести и лоши неща........

ЕЕ, не, не е това идеята. На мен проблемите в работата ми нямат общо със здравословните. Напротив, заради тях се съдрах още по-усърдно да работя, но просто те са си решили друго - искат да набутат една връзкарка на мойто място в общи линии. Така мисля. И правят всичко, за да ме принудят да се махна доброволно, това е. Всичко друго са оправдания и извинения. А аз имам само себе си.
Но каквото и да стане, ще работя по един или друг начин някъде. Да видим първо как ще се развият нещата тия дни.
Междувременно, аз съм болна и с температура от днес.

как си болна????настинка нали не е друго....skorpi и при мен беше същото в работата и мен искаха да ме махнат заради друга и аз се махнах сама,защото не издържах да ме пренебрегват......

Ако можеш да издържиш не се махай,нооо аз неможах....

А аз сега отивам на лекар да ми прегледаг белите дробове и започвам да се притеснявам,дали няма да ми кажат нещо лошо :(

Не става дума за пренебрегване. Просто няма не искам в случая. Не зависи от мене вече.
А иначе сигурно е вирус, понеже съм с температура и разстройство, гади ми се и съм ужасно бледа и отпаднала. Но не е нещо кой знае колко сериозно. Това ще мине.

Здравей skorpi!Не искам да ти давам съвет,а само да ти споделя моята история.В абсолютно същото положение бях и аз на последното си работно място преди 3 год.Тогава не исках да напускам,за да докажа на другите,че съм силна и няма да отстъпя.Имах подкрепата на семейството си и ми казваха "Да не ти пука".Не обръщай внимание"...И аз си мислех,че мога,но...явно не можех...И един ден знаеш ли какво ми случи-стоейки на работа,изключително напрегната,както последните 3-4 мес.,аз избухнах в рев...ама такъв рев,какъвто не съм ревала от дете.Просто събрах погледите на всички..И разбирате ли,аз нямах конкретна причина за в монента и да се разплача,а просто така...без обяснение.Криех се в тоалетната,но не се успокоявах въобще.С толкова лекартва ме надрусаха тогава,за да се успокоя...Сега вече ми е ясно,че това е било реакция на дълги месеци подтискане на отриц. емоции...Нали знаете,че те никога не изчезват,намират време да се изявят.Напуснах работа на същия ден.Просто беше немислимо да остана да работя там.Месец след тази случка,вече бях с диагнозата ПР.Хиляди пъти съжалих,че трябваше да се правя на силна и да трупам в себе си толкова негативна енергия,която съсипа здравето ми(защото след ПР,се отключиха още доста неща..)
Сега вече не върша НИЩО въпреки себе си!

Рени, благодаря ти. Аз също смятам, че не бива на всяка цена да търпим да ни тормозят, колкото и да сме притиснати от обстоятелствата. Много голям принос за моето ПР има точно тази работа, както и няколко предишни, в които така си търпях и аз не знам защо... амбиции... та от амбиции накрая пазих леглото. Дали ще са шефове, роднини или съпрузи, не е нормално да живеем потискани и нещастни. И няма как да очакваме да сме здрави при това положение.

на някой случвало ли му се е да му се сковът ръцете чак до парализиране,днес ми се случи.............беше ужасно страшно,аз неможах да си ги опъна просто.много се изплаших неможах дории да набера майка ми по телефона.Бях в автобуса,вазможно ли е да е лек инсулт?

Хей Нели, няма никакви инсулти на мен това ми се случва редовно. Мисля си, че си на фазата да ходиш по лекари и да питаш за всички симптоми.Аз съм го преживял това отдавна. Искаше ми се да открият нещо и да го излекуват та всичко да свърши и да не завси от мен, но уви. Не те опреквам защото знам какво е аз го правех същото и не вярвах на съвети. Спри да обръщаш внимание на симптомите. Ако те боли охкай ако ти се схваща ръката, крака или нещо друго продължавай нищо няма да се случи.Ако нещо се случи то така е трябвало и то не зависи от теб.
Кураж

И аз съм го получавал, но рядко. Няма основания за притеснение, но усещането наистина е неприятно.

Хайде пак уроци по биология - адреналинът предизвиква тези схващания. Вижте, знам, че колкото и човек да е наясно, не може да си избие тези неща от главата, но все пак известните познания по човешката анатомия и физиология биха дали разумно обяснение на повечето усещания. А това ги прави по-малко плашещи според мен. Но очевидно съм единствената, която не смята, че ще умре, че получава инфаркт, не се страхува да е сама, а напротив. Хах, явно в ПР съм "обратна"?!! ;D

Аз също нямам проблеми да съм сам. Живея си сам и най добре се успокоявам и си почивам когато съм сам. Единственото нещо е че трябва и сам да си мия чиниите в къщи  :P Да си сам и да си самотен са две различни неща

Аз затова имам миялна. Принципно обичам да съм сама, на спокойствие, интересно ми е да съм със себе си ;D Но самотата... е отврат.

Една тъпня,едно и също до припадък пфуууу! Някой гони кариера,други друго гонят ;D ,а някой си стоят в къщи и офкат и самосъжаляват :'( :'( Е ,като няма за какво да се хванеш  ;) така е,трудно е,но няма изход,лабиринта е затворен......

горкото скорпи

Това от теб си зависи.  ;)

toni_d, не съм горкото, защото ще се оправя :D

отдавна не съм писала, защото бях добре. ама днес пак се панирах, пак взех да си поставям диагнози и вече направо не знам какво да се правя  :'( много ме е яд на мене си, че се вкарвам в такива филми. но ето днес ме стяга нещо ниско долу и аз отново съм в паника.
и като говорите за работа, да споделя с вас аз какво предприех. започнах да си търся работа, за да се измъкна от вкъщи и от това да съм сама по цял ден. не знам дали ще ми повярвате, но си намерих работа на съседната улица, с добро заплащане и работно време. това донякъде ще ми реши проблема с излизането сама надалеч. обаче пък ще съм сама в офиса почти през цялото време, а това значи сама с мислите си отново  ::) без колеги, с които да се разсейвам. и не знам какво да направя, просто не знам.
надявам се вашият ден да е по-хубав!

Не се замисляй а започвай.Дори и да си сама в офиса,нали ще имаш работа така ще се разсейваш.Ще пишеш после как е :).

mari, определено си права.  в понеделник ще ми е първи работен ден, дано да съм много заета и да не мисля. освен това заради работата ми ще трябва да науча испански, така че поне ще си уплътнявам времето с учене, когато скучая.

Хайде да видим какво ще каже женската половина от форума.
Вече втори месец когато съм пред цикъл един или два дена или просто на деня в който съм...изпитвам, нервност, плача за глупости, нямам насторение, сърцебиене, абе направо съм депресирана?

--

Привет!
Това за менструалния цикъл си е норално.Имам в предвид всички състояния които се изпитват, в момента съм такава бясна, то иначе не съм от най-спокойните, на това се не трае ;D Аз не мога да се понасям, като фелфебел съм  ;D не е никак лесно да си жена. А, за хората които могат да ти докарат ПР те разбирам напълно мила DG. Опитай се вътрешно да им простиш, не мисли за тях-макар че понякога е трудно, хладна учитивост, не допускай да ти превземат съзнанието.

-

аз се чувствам безработен, изгледах всички филми по нова бтв гледам вече и стъклен дом

Днес е тежък ден за мен. Навършват се 9 месеца от смъртта на приятеля ми и от сутринта се занимавам с всякакви глупости, само и само да не мисля за станалото... моля ви, дайте ми сили и кураж да отида на гроба му и да се изправя пред роднините му... някак! Още отсега треперя, наплаках се предварително, защото знам, че там няма да мога... когато съм Там, от нищо не ме е страх, защото виждам, че най-големият ми кошмар се е сбъднал.
Но колкото и да е тежко, трябва да отида, Той беше голямата ми любов и заради него ще го направя. Още веднъж... А после? После пак ще продължавам с театъра, че всичко е наред и "животът продължава".  :'(

Много съжалявам,skorpi!Незнам какво да ти кажа....как да те успокоя.Това наистина е голям кошмар,от който аз също се страхувам(че може да се случи някой ден).В моменти на проблеми си казвам,че можеше и да е по-зле....и така малко се успокоявам.Всеки си знае колко  му е голяма болката и никой не може да застане на негово място.За това ти пожелавам да намериш твоя си начин,с който болката ще е по-поносима.

Благодаря. Всичко мина благополучно. Аз се справям, както обикновено на гробищата ме обзе странното спокойствие, че всичко си е на мястото. Всичко неприятно е преди това само: треперенето, главоболието, страха...тъгата, там ги няма. Не знам на какво точно се дължи, но така ми действа. Както и да е, и това мина. Продължавам нататък...
Колкото до начина да направя болката по-поносима, вие го виждате какъв е. Самозаблуждение ежечасно и ежеминутно, повдигам си изкуствено настроението, правя се на шут, демонстрирам позитивност и през повечето време и себе си залъгвам, че съм ок  ;) Някой ден, когато наистина взема да си повярвам, може и наистина да стана ОК. :D

                                                                ;) :) ;D 8)

Има хора и те ще се познаят,,какво значи това,,и така да е.Виж,какво си настъпила рано сутрин,аромата идва от теб ;D ;D ;D ;D ;D ;D Аз съм една от всички ,а ти коя си,каква си–ДЕВА МАРИЯ-ДЕВА мари

Абе ,нормална ли си ти? ??? Какви глупости пишеш? Виж прочети си тъпите и безмислени постове! Виж аз не живея в кочина като теб,май ароматите ги разнасяш ти!КОЯ си ти бе? Жалка,злобна ,подла интригантка! ЕДИН СВЕСТЕН ПОСТ НЯМАШ,САМО ПОМИЯ ИЗЛИВАШ,И ПРОСТОТИИ. С КАКВО ПОМАГАШ НА ХОРАТА ТУК ?

Не ти отива,ще разочароваш хората тук!Не ги плаши....

С какво ги плаша? Ти може да ги изплашиш ако те видят само ;D.На теб не ти отива възрастна жена си все пак ;D.Виж за последен път те предупреждавам,после не отговарям за последствията! Пиши си по темите. Напиши нещо позитивно. Едва ли на другите им е приятно да четат това !

Важна е душата и красотата идва от вътре.За мен ти не съществуваш,ако те познават хората,ще имат друго мнение...АЗ коя съм и каква съм аз си знам,но ти пожелавам да бъдеш все така  ;D и добра,като станеш на 100 ела ми се обади,да се видим ;D

Да права си ,че е важна душата. Но на теб и душата ти е черна за съжаление! За такива като теб просто не искам да съществувам ;D.Ок ще те поканя на 100-годишния си юбилей ;D. Абе незнам мен ако ме познават,но ти гледай да не разберат за теб!Да видим тогава какво мнение ще имат!

Няма смисъл от злобни думи,те само провокират омраза...Живей си спокойно,не съм се качила на главата ти,а и нямам нужда от такива като теб ,това е моето последно „разговаряне с теб,,Успех в живота,ти си млада а старите кучета ги яли-ще лягаме и ще мрем-шегувам се! има и по-важни неща в живота и от този форум...

Щастлива съм,че няма да водя тъпи и безмислени разговори с теб! замисли се кой започна? Аз също нямам нужда от такива негативни и злобни хора! Насочи си вниманието към справяне с твоите проблеми. Да права си ,че има по важни неща от форума. За мен има! Дано и ти намериш нещо важно в живота си ;).

Вкрайна сметка разбирам,че се познавате все пак,но диалозите ви не са за тук.

Благодаря на всички за милите думи и за това,че споделеното тук си е наше,лично откровение и всеки е казал ,това което го мъчи.Успех на всички и нека да намерим правилния път към любовта,обичта и спокойствието на душата.Обичам Ви!!!!!

Форумът е за всеки да,ама не и да четем всички грозните ви коментари.

Съжалявам за което! Просто някой хора явно са тук за да всяват интриги и след това да злорадстват.На мен също не ми беше приятно рано сутринта да пиша простотии.

Към Райна!
Хората не са слепи могат да четат ,те ще преценят кои кого е предизвикал!
Аз мили думи не видях! Хората са възмутени. Ама аз защо ли ти се връзвам на простотиите. То винаги по умния отстъпва. И кой казва ,че не можеш да познаваш някой от разстояние след като по цял ден ме занимаваше със себе си! Край радвам се ,че този ад приключи. Съжалявам само за Лора,че остана жената с грешни впечатления.

Олеее, от постовете ви разбирам, че и на двете денят ви не е бил хубав!!!
Хората са казали : правете любов не война!!!
Престанете да се обиждате и да си говорите грозни неща. Злобата и омразата няма да ви помогмат.
Райна : не си никоя, че да казваш ние какво мнение си имаме за Мари и да се опитваш да ни го налагаш.
Мари : не обръщай внимание на хорските приказки. Няма иделани на този свят. Ама и ти не слизай на нивото на никой.
Спокоен ден ви пожелавам и на двете :-*

Благодаря за съвета ,dolcetopolina :-*. Това смятам и да направя.

Здравейте. Тези дни от постоянните валежи ли от липсата на светлина ли, се чувствам малко потисната и депресирана. Не зная защо ,но в началото на есента ми е винаги така. Станах плачлива. Не искам да ви внушавам лошо настроение само да попитам дали и при вас има такова усещане в началото на есента?

Ох, все се заричам, че няма да пиша повече тука, ама ме сърбят ръчичките ;D
И искам да ви кажа следното: ок, вали, времето е гадно, и на мене ми писна от него, сега пък съвсем не ми се излиза и вечно ми се спи... ами потискащо е, да, ама какво от това? Пускам си хубава музика, върша си работата, мисля си за приятни неща и минава по-лесно. Сега ако тръгна да се наблюдавам, ще си открия един милион болежки и какво? Много пък важно като вали. Нали знаете песничката: "Тра-лалалалии, нека да вали, от дъждеца, ах, нас не ни е страх" ;D Вместо да се наблюдавате, си намерете някакво приятно занимание и другото се опитайте да не го мислите толкова ;)

а скорпи недей се махаш от форума че ще е много скучно без забавните ти постове:)))))ти между другото как се виждаш по-нататък преборила агорафобията и как?кажи дори да е и мечта?

Скорпи, не те пускаме! :-*

Хах, ако ме обичате, ще ме пуснете. Защото колкото съм по-добре, толкова по-рядко ще ме виждате. Пък и да не съм някакъв клоун, тука да ви забавлявам, яяяяяяяяяя :D
Забавлявайте се сами или пък се събирайте :P Всеки сам си го прави веселото.
Ок, компромис. Можем да продължим да се срещаме, само че не във форум за луди ;)

Сега сериозно: Тони, виждам се като едно мноооого излизащо момиче, което може да ходи където и когато си поиска. Ще отида на места, където отдавна съм искала и отлагала. Като един безкрайно щастлив човек, получил най-после свободата си и излежал дъъълга присъда. Бих се чувствала като преродена, лека като перце, свалила най-после бремето от гърба си. Също така бих помогнала да издърпам когото мога от калта, за да види и той какво има от другата страна. Стига да иска, разбира се. Насила няма да ви дърпам ;D

Иначе аз съм си аз, със и без фобията. Просто без нея биха отпаднали много ограничения най-вече на съзнанието ми и разбира се, някои от ежедневието ми. Горе-долу си представям същия живот, какъвто имам в момента, но малко по-разнообразен и хубав :) Ако това се случи или по-точно когато се случи, бих се радвала на живота много повече отпреди и от всеки друг. Защото след толкова много болка, определено знам как да се насладя на хубавото :)

И на мен ми е подтиснато от известно време,но незнам дали да го отдам на времето.Казват,че през есента се засилват симтомите на ПР.,но дали е така?

Скорпи, защо форума да е за луди? :) И какво лошо намиращ в него? Мисля даже ,че чрез него си намери и гадже...Така че ми е странно логиката да не се "виждаме" тук и да споделяме. Всеки може да си излиза и да ходи където иска, но не виждам нищо престъпно да продължавам  си говоря с хората тук. Не мисля, че аз съм прокажена или пък някои от останалите. Това ми звучи като дискриминация. :'(

Ох, все си мисля, че ме познавате вече и знаете кога се шегувам, но явно не е така... Забравям и че тука всички сме супер чувствителни и лесно можем да си докоснем струните и се почваааааааааааа  :D
Форумът на мен ми даде мн неща и аз ги изброих кои са. Единственото, което не ми харесва тук е, че се фиксираме върху проблема, а така ми се иска да го забравя...


Как ще си прокажена, бе, миличка? Ако ти си, значи всички сме. Недей да се засягаш, просто като усетя, че съм станала твърде сериозна на тема фобия и ПР, се опитвам с лека ирония да погледна на всичко. Иначе не бих издържала, честно. За мен това е част от справянето. Дори и да се съберем само хора с този проблем на едно място, въпреки че е всеобщ, би ни писнало да го дъвчем до безкрай. Сякаш не сме нищо друго, освен едни страхливци. По-добре да се хванем за други страни и аспекти от личността ни, за да ни издърпат напред.


Най-доброто ;D

Привет и от мен..
Айдеееее, толкова време съм добре,че бях забравила че имам ПР, ма днес съм като луда. Сърцето ми прескача през 5-10 минути. Ха дега кажете, какво да правя, пак ли Бърза помощ!!??????????????  :'(

какво е станало пак че си така?
успокои се малко, излекувана си стига го мислила това ПР нямаш вече умря, пребори го, сега някакви остатъци се обаждат забрави ги стреснала си се нещо, притеснила си се, успокой животица

Ей mecanke споко,на всеки му претреперва понякога повечко,няма страшно.Ти просто си е дошло така,и така ще си отиде.Никаква бърза помощ,сама ще се справиш,дори и с някакво подръчно лекарство.

Скорпи, благодаря ти, че ме разбра!Наистина ние сме много чувствителни. Съгласна съм с теб - да мислим и за други аспекти от живота ни.
Радвам се за теб, че ти се сбъдна това, което пожела ;)

Тая гад продължава да прескача, ни валидол, ни мента глог и валериан, нито чаша вино  :P, ме оправиха. Ей сега отивам при кардиолога. !!!!
Знам че ми няма нищо, ма аз да пробвам........ :-[

delicacy, винаги съм се стараела да ви разбирам и да се поставям на ваше място. Знам, че на нито един тук не му е лесен живота и затова гледам да внеса малко хумор на моменти. По една и съща ситуация може да има много гледни точки ;)
Благодаря ти и аз, че ме подкрепяш вече толкова време. Остана да ми се сбъдне най-голямото желание... аз ще си призная, че това, което исках да ми се случи, си го написах на един лист - трябва да го издиря да видя какво точно беше, но помня, че го описах подробно и то с благодарност, че вече се е случило (както в книгата "Тайната") Това, плюс промяна в мисленето и нагласите води до промени в обстоятелствата в живота, което пък води до промяна и в състоянието ни... кръгът се завърта, но вече в друга посока.
На тези, които все още продължават да ходят по доктори за успокоение искам да кажа, че докато не промените нещо в себе си, в личността си, във възприятията си за света, за хората, за живота и смъртта, тези проблеми ще ви преследват. Защото именно те ще ви напомнят, че имате върху какво да работите. Ако се седирате с лекарства, хронифицирате проблема и той ще избие с нова сила, ще си пробие път, в това бъдете сигурни. В природата нищо не се губи, само се трансформира, придобива нов облик, но в основата си е едно и също - енергия, която не може да се изпари. Работете върху себе си, не върху симптомите си.

Само аз ли не съм разбрала,че Скорпи има гадже от форума? ??? Ако е така поздравления :)!
Delicacy,аз откакто съм в този форум му викам-лудия форум ;D.Нищо лично към никой,просто така се шегувам и със себе си.Казвам "хванаха ме лудите", а не , ох имам ПА.

Да, бе, не е за вярване как си пропуснала ;D :D
Когато животът ти поднесе лимон, от теб зависи дали ще го изпиеш на екс или ще си направиш лимонада ;)

 ;D ;D ;D Радвам се за теб!

Ама вкусна е лимонадата  ;).Нали?

И още как ;D Хайде, клюкарчета, направете си и вие по една лимонада и си подсладете живота. Поне ако ви хлопат сърчицата, ще знаете от какво е... ;)

а честито, позлвай си го със здраве:))))

Мари, разбирам. ;) Трябва да се шегуваме от време на време и със самите нас.Аз съм си поставила за задача да развия чувството си за хумор и се надявам да успея. все си казвам да не реагирам светкавично на всичко, ами да изчаквам мъничко и тогава. : :D Ама, нали съм си чувствителна и понякога не се овладявам ;D

Здравейте , на 17 години съм и забелязах че имам подобни симптоми дори неска ще ходя на лекар :( Не мога да живея повече така наистина съм безпомощен не съм сигурен дали точно това е заболяването от което страдам , тъй като бързо осъзнах, че всичко е само в главата ми и въпреки това съм безсилен :(:(:( Моля за някои надежден съвет !

Здравей,Марти! Първото нещо, което искам да ти кажа е, не се отчайвай и не падай духом. Състоянието е преодолимо, казва ти го човек, който е преживял и преживява същото като теб.Знам, колко ти е объркано и безпомощно в главата, колко безсилен и обречен се чувстваш, но запомни - усещанията са онова, което те тормози, тяхната сила и непредсказуемост те правят безсилен и отчаян.Ще се пребориш, това състояние е напълно овладимо, разкажи кога и къде получи първата си паническа атака?

Здравейте! Аз пък зарязах всичко и 2 дни ходих на почивка, не съм си налагала никакви ограничения, и по ресторанти, и на разходки, и в магазините... на вс отгоре пред разболяване, но с фервекса и айдееее... обиколих няколко града, бях на минерален басейн и се връщам уморена и доволна  ;D А, да, минах поне 4-5 пъти по няколко моста (които по принцип мразя!) и нищо кой знае какво не стана... доволна съм :D

П. С. Някой преди време ми беше казал, че не ми стиска да направя нещо щуро пред хората, като например да се разтанцувам насред улицата обачеее и това го направих.  ;D
И да ви кажа, на другите доста малко им пука. Всеки си гледа себе си... А аз просто се забавлявах ;) В свят, пълен с всякакви щуротии, колкото и да си шантав, все ще се впишеш!

а значи ти си била,а аз се чудих коя е тая лудата която танцува насред улицата:)))

toni, нали един път ме пита какво бих направила, като ми мине, дори да е само мечта - вече знам какво е. Реших да яздя кон ;D Ходих до една конна база и разучих, сега остава да се престрашим аз и конят  ;)

ей успех, нови лудории, следва скачане с бънджи и с парашут:))))

Обичам ,чуството Ви за хумор ;D,а без него сме загубени ;)

Скорпи поздравления! Браво, момиче, чудесно си направила. Това е начина, ти за него си мечтаеше и го постигна! Поздравявам те, явно човекът до теб има възраждащо действие :-*

Така е, но най-вече нещата си зависят от мен. Той само допринася да е по-лесно. Пък и имам на кого да се похваля после :D

Ох, пък на мен какво ми се случи. Неделята се прибирах с влака и един господин реши да се хвърля под релсите и го направи. Очите ми едвам преживяха това, но се уплаших много. Разлюлях се и ме подгони паниката. Седнах и започнах да се успокоявам дори забравих от ужаса, че имам хапченца. Обаче успях да се преборя и да се прибера с друг влак...заспах трудно, но се справих!!!!!!!!!!!!!!!

dolcetopolina, това си е страховито преживяване!Човек може да се стрестне яко. Дано не те е шокирало прекалено!

Здравейте,

отдавна събирам смелост да пиша в този форум, но ето че вече се реших, защото смятам, че всички, които пишат тук заслужават едно голямо БЛАГОДАРЯ от мен, защото в моментите в които получавам паник атаки се сещам за вашите написани думи и това ми дава сила да се справя. Казвам си, че съм физически здрава и всичко, което  изпитвам като сърцебиене, замаяност, изпотяване на ръце и крака, мравучкане по главата, изтръпналост и т.н. е само плод на моя мозък, който с часове е мислил какво ще стане ако припадна... С няколко думи ще кажа за мен, че скоро ще навърша 26 и имам ПР от около 3 години. Преминала съм през целия ужас за който говори всеки от вас тук - ходене в спешна помощ, обикаляне по кардиолози, невролози и психиатри в търсене на истината какво ми е и защо ми става лошо, а всъщност ми няма нищо, страх от това да съм сама, страх, ако на работа припадна и какво да кажа на ръководителя си, за да ме остави да си ходя за пореден път и всичко останало изписано без изключение в този форум. Прочела съм сигурно многократно този сайт, разплаквала съм се толкова пъти четейки разказа на Радостина, защото в него откривам себе си и  продължавам да се моля и да вярвам, че скоро ще дойде моментът, в който ще спра да мисля само лоши неща и ще говоря с усмивка за всичко, което сега ме измъчва.

И още веднъж - Благодаря ви, че ви има!

Ще дойде ;)

ще дойде много ясно гледай скорпи как се опраши с чошек до себе си, мари с ината си, христо ботеш с айкидо и ти ще се справиш по своя начин, спри да се страхуваш, като припадниш ще станеш ще се изтупаш и ще продължиш, пада ти кръвнато ниска кръвна захар на диета си винаги можеш да се оправдаеш

-

Много си прав ,Тони ;). Заложих точно на ината  и на волята си! За което съм благодарна. Всеки сам намира своя начин със справянето на П.

Белла!
Всички откриваме в разказа на Радостина себе си,това е класическия пример на ПР.И няма човек който да не е изживял ужаса на кризите.Но всеки трябва да усети начина за справяне дълбоко в себе си. Вярвам ,че и ти ще го намериш. Успех ;).

toni тука ни е станал говорител и ни дава за пример, обаче аз искам да внеса едно уточнение за себе си:
Не мога да кажа, че съм се оправила, има още какво да се желае, но че има напредък, има. Всичко е на приливи и отливи, на моменти... понякога всичко ми се струва страшно, друг път не чак толкова. Но да разчитам на някой друг, за да съм ОК? - Не. Разчитам на себе си. Хубаво е да се чувствам подкрепена от някой, който ме разбира и да ме насърчава да продължавам с опитите си, но до там - оттам насетне съм си аз. Той не може да свърши работата вместо мен. И не бива. Това сме аз и моите страхове. Не прехвърлям отговорността за тях върху някой друг. Подпомагането отвън е най-вече в приятните емоции и естественото набавяне на серотонин, но същинското справяне не чакам да дойде оттам. Това е вътрешна борба. Лична. И успехите, и загубите са си мои. Просто е хубаво и в двата случая да можеш да ги споделиш. ;)

....гледай скорпи как се опраши с чошек до себе си...

  Лелеее, аз не съм влизала скоро тук и прочетох  "опраши" и си помислих нещо съвсем друго ;) :)
 Пък то било " се оправи".
 Дай Боже всекиму - и едното и другото!
 Поздрави на всички!

Съжалявам ,мила!
Ужасно е ,че си преживяла това! Аз не мога да си го представя, камо ли да го видя . Гледай да не му мислиш много...решил е човека самоубил се е. Ох, незнам не искам да ми се случва такова нещо ...но никой не е застрахован от такива гледки. Пиши как си!

На някой случвало ли му се е както си седи,изведнъш получаваш странното чуство че се наблюдаваш от страни,наблюдаваш как тялото ти лежи на земята без никакви признаци за живот ? ! ! ! ! ? ?  :-X :'(

Даааа.....,но не ме притеснява особено.Странно е,но някак ме кефи.Аз си го обяснявам така...сякаш тялото само бяга от реалността.Ние като не  му даваме почивка и то се опитва да си я намери.Затова се опитвам всекидневно да си давам 15 мин. релакс.

Случвало ми се е, но обикновено е за много кратко. Отначало се плашех, но сега почти не му отдавам значение и бързо преминава.

Аз пък установих, че и в сънищата си имам агорафобия - примерно сънувам, че ме канят на концерт и знам, че не мога да ида и почвам да чертая познатите стратегии как ще стане - откъде да мина, сигурни места, как да избягам от тълпата, скривалища... аааааааа! Големи схеми, голямо нещо... явно подсъзнанието ми знае, че имам такъв проблем. А като дават някой припаднал на телевизията, съм първа да го зяпам ;D
За което отнасям солидна доза подигравки... привлича ме като с магнит и се впечатлявам като някое лапе. Всичко си го пречупвам през това, сякаш е най-важното нещо на света... нищо не мога да направя, без мисълта, че ей сега веднага нещо ще вземе да стане и трябва да съм готова, си ме преследва. Наистина почнах да си ходя с това усещане въпреки всичко и то по-спокойна, в повечето случаи без якото треперене и нарастващ ужас, но се чувствам като парамедик на смяна, или като войник на бойното поле. Вечно готова за сражения! Само да ме пипнат - подскачам. А от една мисъл буквално за секунди мога да си извикам физическо усещане в тялото (и за приятните се отнася, де, нали и нещо хубаво все трябва да има :D) Понеже мозъкът ми не е потиснат с лекарства, си щрака нон стоп. Много разсъждения падат! Така ли сте и вие? За вас не знам, но аз почти никога не забравям за фобията, независимо какво правя, с много малки изключения. Независимо дали съм обградена от "нормални" или такива като нас (да не казвам какви, че пак ще се засегнете :D) Кажете ми, сред лудите аз ли съм най-лудата, бре?! Е, казах го в крайна сметка ;D

вземи се успокой малко и стига си се взимала толкова насеризно:)))) само глупости ли си мислиш по цял ден:)

toni, що не дойдеш на мойто място да видиш колко е лесно  ;)
Да си глупчо! Бъгната съм, бе! Опитвам рефреш, рестарт, ама си трябва цялостна преинсталация...

За първи път ще се съглася с Тони. Много на място ти го каза! И няма за какво да се сърдиш. ;)

Скорпи,ти си много наясно с нещата относно ПР,фобии, и др.Помагаш на  на всички тук ,но явно на теб няма кой да помогне.От опит знам,че е най трудно  да помогнеш сам на себе си в това състояние...но не е невъзможно.Много пъти съм писала ,че два пъти се преборих с агорафобията като първия път ми отне 2 г. но важното е,че се получи. Няма невъзможни неща и ти го знаеш както и всички тук. С повече воля и инат ще успееш да се преинсталираш ;) сигурна съм в това.

вземи се успокой малко и стига си се взимала толкова насеризно:)))) само глупости ли си мислиш по цял ден:)
[/quote]

Тава си е заболяване.И аз по цял ден си мисля зa глупости и все си мисля как ще изляза на вън и там ще стане най гадното нещо,благодарение на гадната тълпа хора и много то трафик......

ПАК СИ ЗАБРАВИХ МИСЛЪТА,КВО ЛИ СЕ СЛУЧВА С МОЗЪКА МИ............................ ;D

Абе нещо напоследък едно казвам, то друго се разбира. Не беше това идеята на написаното. Исках да разкажа какво се случва в главата ми и да видя дали е само при мен, или и при другите е така. А да ме убеждавате, че не трябва да ми се случва е равносилно на това да седнем да убеждаваме един шизофреник да не получава халюцинации и да не му се привиждат нереални неща - ами той си ги вижда и за него са реални, защото мисленето му е пречупено през тази изкривена реалност и нито го иска, нито го цели, но това е положението. Може ПР да не е шизофрения, но в моя случай е натрапливост, а тя, както знаем, нито е желана, нито контролируема.  :-\
Понякога искам да получа амнезия, за да забравя, че съм имала такъв страх ;D

Само ти знаеш какво ти е в главата! Ще ти се случва разбира се,нали знаеш ,че това което си мислим се случва ;).Не говоря само за ПР и фобиите.Шизофренията е едно,а агорафобията е друго.Едното се преодолява другото не.

Mari, ще ни разкажеш ли как точно преодоля агорафобията и ПР? За всички тук ще е от огромна полза, а и нали затова сме тук - за да си помагаме. Със сигурност ще вдъхнеш надежда на всички и макар че е строго индивидуално, може да дадеш някой ценен съвет който да проработи и при нас.

Аз съм писала в други теми,универсална рецепта няма. При всеки е различно. Тони отново се оказа прав,че с инат съм победила ПР,и е вярно. Заложих на ината и на волята си. Лошо ми е страх ме е ,но излизам,не можех да се примиря ,че ПР ще контролира живота ми.Така се справих и с кризите ,а също така и спрях ривотрила. А забравих да кажа ,че и търпението и постоянството е много важно. Защото няма да стане от раз.Ще ти отнеме доста време да убедиш себе си ,че можеш да се справиш.

Добре, Мари, знаеш, че това го правя и аз постоянно. Ето днеска ходих, пазарувах... аз искам да кажа, че от известно време почти не ми става лошо - в смисъл не се чувствам непоносимо зле навън, а или както вкъщи, че понякога даже и по-добре. Когато ми е ОК, направо съм супер щастлива, вдишвам дълбоко въздуха, попивам ароматите, радвам се на дърветата, на природата... дори на широката улица, по която вървя. Изпитвам такова блаженство, каквото никога от една 10-минутна разходка без симптоми. Това е такава награда! Думи нямам... в други случаи още от вратата се чудя дали изобщо ще стигна до долу. Различно е. Но усилия полагам. Ако не полагах, нямаше да съм си показала носа навън изобщо нито веднъж, просто щях да си стоя между четирите стени, но с времето се приучих да се подлъгвам - например щом съм на гости, значи съм си в нас. Щом има пейка навън, мога да седна или дори да легна на нея. Ако в магазина има стол или пробна, винаги мога да ги използвам за спасение. И така увеличих броя на местата, на които мога да отида. Използвам също така всяка възможност за пътуване. Слава богу, че в кола съм си като вкъщи. Винаги съм обичала пътуванията... като цяло искам да кажа, че като за агорафобик направо съм в завидно добро положение благодарение единствено на собствената си воля, защото нищо не пия, така че на този етап вече нещата вече са не толкова мн на физическо ниво, колкото на ниво мисли. Но тези мисли си ги знам само аз, така че излизайки аз съм напълно нормален човек и никой нищо не знае, освен на когото сама реша да кажа... Какво искам да се промени? Да изчезне тази бойна готовност, натрапливост и очакване, че нещо ще се случи... ето това мисля, че е финалът. Но щом другото се промени, значи и това може. Нали?

Здравейте малко помощ ллл по цял ден още  с самото ставане сам негативен , уморен и с напредването на деня това се усилва .... чуствам че нищо няма смисал в живота ми и психически не издържам сякаш от ден на ден се повече затавам ...мн сам зле моля помогнете вие разбирате повече от мен  :-X :-\ ломогнете незнам вече ко да правя  :'(

Това ми прилича на депресия...От колко време си така?За съжаление,аз не мога да ти дам точни съвети.По принцип,ако е от скоро,може би е нещо времено и с малко повече положителни емоции ще го преодолееш.Но ако е по сериозно...може би ти трябва консултация със специалист.

Спокойно, аз бях така преди 9 месеца, дори по-зле. Потърси помощ от психиатър или психолог...или просто с някой който ще те изслуша и ще ти даде съвет. Не си мисли, че е края на нищо, защото не е така. Отпусни мислите да идват и отминават, но не се задълбочавай. Дори да ти е тежко мисли за хубави неща...не може да нямаш нищо хубаво за което да си спомниш. Задълбочавай се в нещо, което ти отвява мислите в друга посока. Твори, пиши, работи, разхождай се...не се предавай. След като много тук успяхме да се преборим значи и ти можеш!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

" ... ломогнете незнам вече ко да правя"

Ами разкажи какво си правил до сега за да си помогнеш, до къде си стигнал и в какво "удари" на камък.

Аз също бях така и смело мога да кажа, че депресията я преборих. Но не беше нито бързо, нито лесно, нито само с едно нещо. Не беше обаче и с лекарства, така че може и без  ;) При това моята депресия беше с постоянната мисъл всичко да приключи по-бързо и на всяка втора минута се чудех как да стане. Постепенно намерих ценни неща, заради които си струва да се живее, преосмислих някои работи, открих по-голям смисъл отвъд земния ни живот и така, вече от няколко месеци през ума не ми минава мисълта за края. Напротив, вече много ми се живее. Правят ми се освен нещата, които преди обичах, и нови, непознати. Върнах си желанието за живот и не съм сигурна кое точно помогна, защото аз мн неща правих, при това насила - нали не исках да подействат ;D
Мога много да изреждам, но за мен основното е в надхвърлянето на представите за земния живот - когато започнеш да виждаш по-далеч от егоистичния си нос, нещата си идват на мястото ;)

А, да, помни също, че колкото и да ти се струва, че е безнадеждно и безсмислено всичко, състоянието е временно - когато си вътре в него, няма да вярваш, че е така, но като излезеш, ще разбереш, че си е струвало чакането. Да не вземеш да правиш глупости, затова ти го казвам. Търпение, работа и ще стане. Нищо - нито хубавото, нито лошото не е за постоянно.  ;)
В началото започваш, макар и насила, да правиш неща, които преди са ти носели удоволствие и се наблъскваш с позитивни емоции - избягваш дразнителите (страшни филми, новини, убийства), хора, които те напрягат или депресират и почваш да се грижиш за себе си, като че ли си най-важният човек на тоя свят (пък за себе си то си си!) - това означава хубава храна, достатъчно сън, природа, красиви гледки, релаксираща музика, грижа за тялото и духа, ама всеки ден, нон стоп и в един момент излизаш от кръга на безсмислието и усещаш радостта. Ще ти се отворят пак сетивата, обаче няма да е веднага и от един път. Много помага да си имаш някаква цел. Аз имах най-различни, повечето си ги реализирах вече, може да са съвсем прости, стига да ти дават смисъл. Виж ми постовете назад и ще видиш, че имаше време, в което целта ми беше да заспя вечерта и да се събудя на сутринта и да изкарам просто още един жива, вместо ни жива, ни умряла. И сега ти казвам: Трудно ми е, ама много ми е трудно, но ми се живее. Диша ми се, излиза ми се, нищо че ме е страх. Като не мога да отида на театър, сънувам, че съм ходила. Обаче знам, че някой ден ще отида. Хващам се за каквото имам, не за което нямам. Тръгнеш ли да страдаш по изгубеното, отиваш и ти там... в яката депресия. Махаш лошите мисли. Появят ли се - гониш ги с музика, с хубави мисли, ще ги заместваш с други неща и те ще се откажат в един момент. Имам спадове. Обаче вече са за кратко. После пак съм ухилена, сякаш не е било :D Смисъл има и то голям, а това, че не го виждаме, си е наш проблем. Ще го видиш по-късно. Има една песен, която сега се върти по радиата и стана хит - Wonderful life на Hurts - сега като зацикля в депресии, си я пускам толкова пъти, колкото ми е нужно, за да се осъзная и да спра със самосъжалението. Пък и вече си имам на разположение достатъчно хора около мен, които ме връщат в правия път като взема да кривна, част от които са на нашия хал и са наясно. Не стой, а действай, ако искаш да стане по-бързо. Аз мн време загубих, четях, мислих и нищо не предприемах, циклих си. А животът си тече... и е прекрасен. И ужасен. Но все пак прекрасен ;)
Последно ще ти кажа и че най-мн ми помогнаха и ми помагат не тия дето сядат да реват заедно с мен, а които ми шляпват един шамар (образно казано, де) и ме карат да се усетя къде съм нагазила, за да се върна, докато е време. Така че не търси съчувствие, то ще те връща назад. Напротив - обгради се от хора, които ще те мобилизират за промяна. Това е от мен.

Ако сте отчаяни или смятате, че на вас ви е най-зле и най-трудно, препоръчвам да гледате това: http://www.youtube.com/watch?v=dJik8kAlS9w
То е по-силно от всякакви думи. Подобни клипчета има много с този човек в youtube. Аз не бих го забравила и често мисля за него, като ми е тежко. Гледайте го! И кажете после, че няма смисъл или че нещата се случват просто така, без причина...

но аз не намирам сили защото по цял ден имам преска4ане сьрцебиене което не ми дава мира и не мога да сам палноценен пак и не мога да спра да се панирам от тези си симптоми  :-X :-X помогнете с савет вие разбирате пове4е от мен ;)  :'(

Здравейте.
Някой случайда да е запознат с  ХОМЕОПАТИЯТА,ако може да сподели.
Благодаря предварително! :)

Здравейте сладури ;D  Изчезнах от хоризонта за доста дълго време.... ::)някъде от юни ,сега от седмица отново съм тук,но досега само като читател.Мисля,че изчетох каквото съм пропуснала и съм  готова да се включа .Доста е нараснала компанията ;D   множим се като пилци ;D ;D не мислите ли? Защо ли толкова бързо/да не кажа главоломно/нараства броят на хора като нас ???......Колкото до мен аз съм добре/скромнича/....повече от добре,но все още съм на ципралекс ::) и незнам докога.....Здраве и успех в борбата на всички,които ме помнят,тези които не и всички новодошли ;D :-*

Здравейте, имам едно въпросче :
от вчера започна да ме боли адски врата, когато го движа. Четох какви ли не ужасни неща, но погледа ми се спря на най-вжното : Болка може да бъде причинена от стрес, паника и нерви.
Имате ли такава болка??? ... искам само да отбележа, че се чувствам добре, но изживявам период на нерви и напрежение!!!

При стрес ставните връзки реагират и се затягат, така че от това можеш да усещаш напрежение във врата. Ако под "страшни неща" имаш предвид менингит, вратната ригидност не е единственият симптом на болестта. Най-вероятно си се схванала. Аз имам шипове на врата и изгладена шийна лордоза, като от време на време като ми се активира проблема, при определено положение на врата ми се притиска артерия, от което ми причернява. Сега като си го знам, не ме тревожи толкова. Това се вижда на рентгенова снимка на шийни прешлени. Аз обаче си я направих след преглед. Ако досега не си имала такива проблеми, може да е нещо временно. Споко ;)

Да, такива неща чедох и леко ми се изправи косата. Намазах се с Вултарен и малко ме отпусна.
Благодаря ти много!!!

-

Благодарна съм, че ме научиха на едно нещо: Един симптом не прави диагнозата!!
Няколко симптома образуват синдром, а няколко синдрома - заболяване. Така че пътят до менингита е по-дълъг, отколкото си мислиш ;)
Също, ако зад гърба ти духа климатик или спиш на такъв, нищо че духа топло, схващанията са ти в кърпа вързани. Аз не знам тук дали може да се препоръчват мазила или е реклама, но на мен ми е помагало: Невробекс 3 по 2 (3-най-мн 5 дни, защото витамин В се предозира) - това е комплекс от витамини от групата В, плюс мазане сутрин и вечер с Ревулзан или Перскиндол (последното е по-силно, но и по-скъпо). За 2-3 дни оплакванията отшумяват. Освен това врата не бива да се държи в едно положение дълго - движенията наляво-надясно, нагоре, надолу и в бавен кръг в двете посоки помагат - може да чуеш да изпука.

DG, за пръв път чувам да се изписва деанксит за бъбречна криза, но явно това лекарство е много широкоспектърно :D ;D Няма безвредни хапчета, но на хаховците така им казват, за да не се шашкат допълнително. Явно напрежението ти идва в повече, възползвай се от дадената ти почивка и оздравявай ;)

-

Оф, дяволски си права, но това не мога да си го набия сама в главата. Онзи ден набивах това на една приятелка с подобни оплаквания, но днеска на мен не мога :'( :'( :'( :'(

То винаги е така. А аз за какво съм ;D

Аз съм пил деанксит (всъщност това е единственото лекарство, което съм приемал и то само за период от 2 месеца). Той въздейства най-вече върху настроението, а не толкова върху симптомите на неврозата. Не ми е махал нито световъртежа, нито другите оплаквания. Просто се чувствах по-бодър, весел и трудно се отчайвах и депресирах за нещо. Леко намалява и тревожността, но общо-взето е слаб медикамент.

И аз съм пила Деанксит. Подейства ми добре, имах прилив на добро настроение и оптимизъм, а даже смятам че ме направи и по-дейна.

- :P

Да, аз също съм се обърнала към Господ. За някой може да звучи смешно, но аз мисля, че това също помага. В къщи съм си направила домашно параклисче и когато нещо ме стегне шапката си запалвам една свещичка взимам си броеницата, и започвам да се моля със собствени думи. Важното е да вярваш в това което се молиш и да го искаш искренно. Лятото за първи път се усмелих да отида в църквата да се изповядам. Направих го два пъти и след това се почувствах като преродена.
Така, че всяко нещо което ви дава сила и помага трябва да се използва с шепи.

Здравейте и от мен :( От близо 2 години страдам от паническо разстройство,всъщност и аз не знам дали точно така да го определя,но определено имам панически атаки и ужасни страхове...В основата на моя страх стои това,че в главата ми постоянно се въртят мисли за полудяване.С две думи страх ме е,че ще полудея...
Пила съм в продължение на година и нещо Стимулотон,предписан ми от психиатър.Напоследък посещавам и психолог,с който се опитваме да изкараме на повърхността причината,поради която ми се появи въпросният страх...Мога да ви кажа,че едвам издържам на всичко това и когато нямам такива натрапливи мисли,почвам да мисля,че вече съм луда,но не се усещам.В момента приемам Неолаксин и не знам дали съм по-добре.Да,паническите атаки значително намаляха.но мислите са си тук.Сутрин се събуждам със свит стомах от предстоящия ден и от това в какво състояние ще съм,вечер заспивам с идеята,че на сутринта ще се събудя луда.Страх ме е,че ще почна да чувам гласове,да си говоря сама,премислям всяко едно мое действие,само и само да не изглеждам луда.Специалистите ме убеждават,че нямам психически проблеми и е абсурдно да мисля,че ще полудея.Това ме успокоява за момент,но след това всичко се повтаря...Не знам как да се справя с всичко това,но не мога да живея пълноценно.Не се смея,вече не мога и да плача.В безизходица съм,страх ме е дори,че някой ден ще се умопомръча и ще сложа край на живота си.Но само като си го помисля и почват да ме обливат топли и студени вълни.Хора,аз съм на 23 години,ако продължавам така дали на 33 няма да се окажа в лудница :(:(:(:(:(:(:(:(:(

Няма да се окажеш в лудница. Както сама казваш, това са просто натрапливи мисли: както за страха от полудяване (т.е. от загуба на контрол), така и за самоубийство (което също е израз на страха от загуба на контрол). И двете е много малко, да не кажа нищожно вероятно да се случи при ПР или ОКР. Твърде тревожни сме за такива действия. А човек, който се смята за луд, не е. Просто когато си наистина луда, нямаш критерии за норма, за да прецениш каква си. Тогава вместо теб решават специалистите и близките ти. Е, очевидно при теб няма такова нещо. Знам, че по пътя на убеждението няма да стане и мислите пак ще ти се въртят в главата, но все пак има начин да намалеят и да изчезнат. Аз също се страхувах от тези неща. Принципно влачех паралелно няколко проблема накуп, от които ми остана един единствен, най-упоритият - агорафобията. Но когато започвах работата върху себе си, суицидните мисли ме преследваха на всеки 3 минути. Сега са минало. Нещо повече убедена съм, че няма да се върнат, просто няма да го допусна. Макар и трудно, успях да си изградя други механизми за преодоляване на болката и страданието, когато се появят. И щом удържах толкова време да си остана само с мислите, значи и ти можеш. Както и всеки друг. Успокой се и всеки ден си създавай позитивни преживявания, позволи си да мечтаеш и да си се представяш здрава, помисли какво би правила без този проблем да съществува и във въображението си рисувай картини на живота ти без ПР. Грижи се за себе си, сякаш заслужаваш най-доброто. Изхвърли всичко негативно, премахвай дразнителите един по един и ще успееш. Ще срещнеш по пътя си неща, които ще те извадят от това състояние. Но едва ли ще вървят с упътване (имам предвид лекарствата, които пиеш). Отново ще цитирам едно от момчетата тук, които лично на мен ми помогнаха, като бях зле. "Никога не е късно нещата да се променят" - не го забравяй.  ;)

-
-

Днес съм щастлива детето ми отиде на училище!
Три седмици лежа в къщи, пи хапчета с шепи едва нощес в 1,30ч. ми показа статия за ПР и ми обясни,че се чувства така и може би причината е дислексията. Но днес реши да отиде на училище, въпреки, че все още го е страх. Мисля днес като отидем на контролния преглед при гастроентеролога да му поискам консултация с психолог.

За съжаление почти винаги става така-ние си откриваме диагнозата,а "специалистите"само потвърждават тава което вече ни е ясно. Мен дълго ме разкарваха по гастроентеролози със съмнение за язва и УНГ-за вертебробазиларна болест >:(Кой знае колко време щяха да ме "лекуват"ако не им бях подсказала ;D    Как се чувствам днес?Страхотно!Не обичам студа,ноооо снега е супер!При нас е първия за тази година затова от мен-ЧЕСТИТО! ;D ;D ;D Здраве и късмет на всички!

Достатъчно сме писали по темата и продължава да се пише .Виж има 56 стр. в които сме споделяли как се чувстваме  :)

ПР  доста ме промени,  замислям се върху състоянието си, лесно се натъжавам  ,  понякога има моменти ,когато всичко ми изглежда като на сън -тогава се плаша наи много, че ще загубя контрол . Има ли наистина пълно лечение:( ?

здравей м82!
да има пълно лечение заради вглъбяването ни във самите симтоми не можем да вникнем в самият проблем а обръщаме внимание само на моментните кризи..така като разбирам твоите не са толкова чести .. това чувство което изпитваш като на сън е риакция на мозъка да те отдалечи от дадена ситуация в която се намираш и не искаш да си там а всъщност си.. така че това чувство един вид те спасява..сложно е за разбиране но моят съвет е консултация с психолог.. за съжаление има много измамници ..ти от кой град си?

благодаря butterfly, наистина не сам ми толкова 4ести кризите ,но вътрешно се притеснявам-искам да съм си 'старият аз"  бях няколко месеца на антидепресанти , но като ги спряха пак същите симптоми, най мъчното в случая, че човек загърбва мечтите си

Концентрирай се върху събитията около теб, а не върху събитията,които се случват вътре в теб.Живей днес!Не си мисли за последната криза,или кога ще дойде следващата!  :-*

Здравейте казвам се Ралица извинявайте ако темата ми не е пусната на правилното място но съм начинаеща в тези форуми.
Аз съм Ралица на 38 години от София съм имам паническо растройство вече близо две години не съм излизала от дома си.Първите симптоми бяха като световъртеш и истръпване на крайниците в началото можех да ходя на лекър сама после с придрожител а сега немога вообще да излеза от вкъщти.Последното ми излизане е през юни месец през 2009 за последния ми болничен-след това напуснах работа..лекувах се с Ксетанор и се чуствах като парцал няколко месеца незнаех на кой свят съм неможех да измия едни чинии неможех да обърна внимание на децата си бях като жив труп..след това с малко воля се по оправих но не спираше задушаването истръпването на крайниците и тила световъртежа след което дойде доктор вкъщи поради причината че неможех аз да отида при него и той ми преписа Ципралекс който просто имах чуството че ми оправи живота за няколко дни започнах да се усмихвам започнах да си върша домакинската работа излизах в двора (живея в къща) и се чуствам физически добре спрях и Ципралекса вече няколко месеца не го пия взимам Лексотан по половинка сутрин и вечер чуствам се добре.ПОМОГНЕТЕ МИ искам да мога да излизам на вън опитвам се но не се получава !Искам да ми кажете това болест ли е ?Или какво е ? Знам че не съм се излекувала от това паническо растройство и ще ми остане за цял живот...

И аз бях с такава агорафобия, преодолях я 2 пъти, сега все още не на 100%, но натам върви ;) Миналата година точно по това време започна ужасът, имаше моменти, в които мислех, че никога няма да свърши. Толкова плавно и бавно започна възстановяването ми, че дори не съм забелязала кое се е променило. Сестра ми обаче точно преди малко ми каза, че е изненадана колко по-спокойно излизам, за разлика от преди - днес ни се наложи да повървим малко пеша... е, тя вижда разликата, защото миналата година ме влачеше от колата до бензиностанцията до тоалетната, а аз пищях и ревях и исках да се връщам обратно... така че път обратно има, трънлив е, но го има. За разлика от теб, аз не избрах този път да е с лекарства. Много повече смисъл виждах в психотерапията.
ПР не е болест а състояние, което в психиатрията се описва като "гранично" и спада към тревожните разстройства. Други такива са ГТР, ОКР и пр. Нищо не е за цял живот, според мен.  ;)

Эдравейте. Аэ съм на 39г.от 18г съм с ПА но вначалото неэнаех какво е и всеки ден ходехме със съпруга ми на лекар.Всяка вечер бяхме на Бърэа помощ.Беше страшно эащото паниката ме обэемаше и аэ оставях двете си деца и тръгвах неэнаино накъде.С времето аэ овладях ПА и свикнах с тях.Сега се боря сама защото съм пробвала почти всякакъв вид лечение и всичко е само времено.Изпитвам ужасяващ страх да изляза извън мястото в което живея.Когато започнах да чета този форум разбрах колко хора страдат като мен.Искам да ви кажа приятели че е много тудно но трябва да се борим.Моите ПА са ежечасно все пак днес се чувствах добре.До утре     

последните ПА които получих бяха на 31.12.за тръгване към празненството.Отидох на доктор,а те ми казаха:"Точно сега ли намери да си решаваш проблемите >:(".Прегледаха ме все пак,всичко беше точно-кръвно,нямах никакви шумове в дробовете.Сърцето ми беше ок.Получавах сухота в устата,страх ме беше да преглътна,за да не би да си глътна езика,разтрепервах се.Предписаха ми Белергамин в крайни случаи.Сега ми изчезна ПА,но не от хапчетата,а от други по-лоши неща.Може да звучи зле,но наистина бих предпочела ПА пред това.Аз съм притеснителен човек,емоционален и малко доверчив,оттук ми идват и главните проблеми :-[.

neuznavaemata_85, искрено ти желая да нямаш проблеми и да се чувстваш добре и разбрана. Но това, което казваш е вярно, имаме моменти, когато те те затрупват  и от тях можеш и да забравиш за ПА....

Здравейте! Аз съм нова тук, досега не съм писала, само четях и най-после се реших да пиша. Имам проблем като всички вас и ми е много трудно вече да се справям с него. Паническите атаки започнаха да се появяват от скоро, но телесните симптоми си ги имам от години и с всеки ден излиза по нещо ново. До скоро си карах колата без проблеми, даже тя ми беше един вид като защита, не се притеснявах да излизам, а сега от скоро даже мисълта да изляза с кола, каквато и да е ме плаши. Вече ме е страх да излизам и от вкъщи, както и да ходя на места,където има много хора, започвам да се задушавам и имам чувството, че ще умра, но вие всички знаете за какво говоря, просто исках да споделя, защото това вече много ме мъчи ,а като е споделено става някакси по леко. Започнах да пия лекарства, психоложка ми ги изписа, но засега няма голям ефект, тя каза, че трябва да мине време и аз чакам, искам поне малко да усетя, че действат, поне малко да се почуствам по-добре. Иначе по темата- днес не се чувствам изобщо добре, замаяно ми е , главата започна да ме боли, опитвам се да не се паникьосвам, но знаете-трудно е. Ще се радвам да ме приемете при вас и да си споделяме тези неща, така можем да си помогнем един на друг. Благодаря ви!

благодаря,avri :)!Желая ти да ти се връща :)!lemana,знам колко е трудно.Аз съм студентка и няма да ти говоря преди изпит за какво става на въпрос.Веднъж даже се скрих в тоалетната :),за да ме ме видят другите.Гледам да се успокоявам сама,дишам дълбоко,като усетя,че започвам паническа атака се хващам в някаква работа или се опитвам да мисля за нещо друго.Има моменти,в които се справям с ПА и други в които е мн.трудно да се повтори тактиката :).Но аз се чувствах по-сигурна когато съм сред хората,мислех си"Все някой ще помогне" ;D.Не знам  дали това хилене е на място тъй като знам как се чувстваш момента,но просто трябва да се успокояваш,че след минута-две ще отшуми това.Желая ти успех и повярвай,че това е за предпочитане пред много други неща...Ние сме физически здрави!!!

p.s.Да ви кажа да се посмеете,веднъж една приятелка спа вкъщи.И аз като получих ПА и в два часа през нощта  се къпах,след това изпрах на ръка доста дрехи ;D,тя направо се хвана за главата.Друг път-отиваме на кафе и след няколко минути аз решавам ставам и си тръгвам,защото ми става зле ;D.Сега се смея,но тогава не можех да им обясня.До ден днешен като се срещаме ми напомнят тези моменти,но аз ги подминавам с усмивка и се надявам на тях да не им се случи.

neuznavaemata_85- Напълно те разбирам, аз също съм студентка и самото ходене до университета ми е много голям проблем, но на изпитите няма как да не отида, а те започнаха, но няма как ще ходя. Колкото до излизането, и аз много пъти съм си тръгвала, понеже ми е ставало лошо и естествено никой не разбира какво ми става и защо всеки път си тръгвам или отказвам срещи, няма как да разберат а и аз споделям това само с най близките ми и с вас, защото знам, че ме разбирате. И аз някой път се смея на някои мои постъпки, после като се сетя за тях, но така е, такива сме си ние. Вярно е, че сме напълно здрави физически и че нищо не може да ни стане, но в момента на паниката, каквото и да ми казват аз си представям най-лошото, като отмине си казвам, как може да съм си мислила такива неща. Сега много се радвам, че си споделям с вас, чувствам се по-добре и ми е много приятно да чета коментарите, влизам всеки ден и ще продължавам да влизам. Дано успеем да се излекуваме от това и след време пак да сме тук, но с темата " Как се преборих с ПР". Пожелавам приятен ден на всички и горе главата :)))

Момичета и момчета, когато започнат да ви канят на дискотека с думите: "Има 3 аварийни изхода - ела с нас", значи нещата са станали вече сериозни ;D Аз когато бях най-зле, карах майка ми да спира точно пред входа на всяко място, на което отивахме и тя питаше: "Вътре искаш ли да вляза с колата"... Искам всички сгради, заведения и хора да са като по моя "поръчка" - само тогава съм що годе спокойна и добре ;D Изумявам се от собствените си извратени изисквания и представи за нещата ;D
Дразня се на всеки човек, който минава по улицата, особено ако ме гледа или се приближи до мен - все едно само аз имам право да съм навън, а тротоарът ми е собственост ;D По същия начин с всичко друго - магазини, офиси, учреждения. Трябва да съм първа на касата, да не чакам, касиерката да ме обслужи веднага, да ми връща бързо рестото и да се спасявам... Всички трябва да са мн внимателни с мен, да не ми викат, да не ми се карат, да ми угаждат, че да не ми се засилват симптомите... ама кой ти се съобразява ;D
Опитвам се да подредя свят, който е извън моя контрол и като не стане, протестът е моята невроза... Много съм специална, искам всичко да се върти около мен, а съм страшно уморена от всичко това. Дано някога нещата бъдат различни, че така трудно се издържа.

Skorpy- позната история, общо взето със почти всички които пишат тук имам сходни симптоми, а това за хората ми много познато, понеже и мен всички ме дразнят особено ако ме гледат, искам винаги все на мойто да става, а ако не стане направо откачам. Искам всичко да става на секундата, не мога да чакам изобщо. Знам, че това дразни другите, но не мога да го променя, поне за сега. Някой път искам на улицата да съм само аз и само аз да шофирам ,да няма други коли, понеже те са заплаха за мен. Всички хора ми се виждат лоши и зли и все си мисля, че ако изляза по тъмно някой ще ме нападне. Ако мога да не излизам изобщо от нас , ще ми е най-добре, но няма как да стане а и не трябва, защото така се затварям още повече в себе си. Ако някоя приятелка ми звънне да се видим аз я карам да идва в кафето до нас понеже не мога да отида по-далеч и общо взето от тук в кафето и ако ми се наложи някъде да отида и е неизбежно, тогава излизам. Не работя в момента а бих искала. Все един ден трябва да започна да работя и мисля, че той наближава, понеже завършвам. Искам да мога да ходя оттук поне до работа и там да не мисля, за тези неща, може би работата ще ме разсейва или обратното, не знам и аз още, но се надявам и силно вярвам, че един ден ше успея. Трябва да успеем, трябва да сме силни и да се борим , трябва да се отървем от това ужасно нещо!

 

"Щастието, също както и нещастието, не са изпратени от небето събития, а състояния, които самите ние можем да контролираме.

След десетките съвети за щастие, които даваме, решихме да сме максимално обективни и да ви дадем 10 съвета за вечно нещастие. Знае ли човек, лошият пример може да се окаже най-добрият пример.

И така – 10 начина да бъдеш нещастен цял живот

Живей с миналото и с грешките, допуснати преди.

Потъни в притеснения за бъдещето. Не забравяй да си представиш всичко, което би могло да се случи.

Оплаквай се непрестанно от проблемите си, но в никакъв случай не се опитвай да ги разрешиш. Просто стой и се оплаквай.

Не променяй нищо, в никакъв случай. Пази се от хора, които те карат да го правиш.

Дай най-доброто от себе си, но после не забравяй да се обвиняваш, че не си съвършен.

Омаловажавай качествата и постиженията си. Другите винаги се справят по-добре от теб, винаги.

Обгради се с хора, които критикуват постъпките ти.

Постарай се да държиш всичко под контрол. Но наистина всичко, включително неща, които никой не може да контролира.

Лъжи всички, дори себе си.

Прави еднообразни неща дълго време. Разбрахме се да се пазиш от промяната"

Попаднах на тази статия случайно в нета.Реших да я споделя с вас,защото за мое най-голямо учудване,аз отговарям на повечето от нещата за "гарантирано нещастие"..Честно казано това ме накара да се замисля и да погледна по друг начин на себе си..

Здравейте, не бях писала от много време, но четях всеки ден. Чувствах се отлично и дори леко бях забравила ПА.
Ето, че от скоро пак започнах да се шашкам...постоянно си меря пулса, постоянно чакам да ми стане зле, вече си мисля, че пак ще се върне. Днеска ми стана зле на работа и хвърлих всичко и си тръгнах...сега седя пуша и си меря пулса като загубените :'( :'( :'( :'(

Здравейте не съм писал скоро но и аз следя редовно какво се случва в чата ;)последните два три месеца постоянно мисля за смърта и колко безмислено е всичко,почти всяка вечер се събуждам към 2-3 часа от зверски страх че нещо става с мен и ми идва да крещя.....от време на време се напивам и тогава съм ок но на другия ден нямам думи...от 10 години се боря с ПР без особен успех имаше период в който не пиех алкохол само хапчета и нищо...имам чуството че съм единствения човек който се чуства така зле.............всичко е някаква каша мисля че съм на гранницата да откача тотално

здравеите,нова съм но ми харесва този форум,днес съм много напрегната, трябваше да взема ривотрил за да се отпусна, други лекарства не взимам от доста време защото изгубих вяра в тях страховата ми невроза е от 20г на моменти съм била добре но за определен период, не знам как да се справя с този страх и напрежение надявам се в форума да намеря приятели

Здравейте!
Това е първото ми мнение във форума, макар да чета отдавна. Реших да пиша, може би пък ще се почувствам добре или ще успея да помогна на някого, кой знае...

Та по темата - как се чувствате днес...
Днес добре :) Ала от няколко месеца насам не преставам да се шашкам за здравето си. Меренето на пулс и кръвно налягане са неотменни ежедневни дейности. Добре, че не го правя само аз. По-лошото е, когато реша, че ми трябва кардиограма или по-сериозно изследване. Това последното е в сила като получа някое прескачане на сърцето.

Прескачанията са кофти работа, стряскат ме ужасно... Та бих искал да попитам колко от тук присъстващите усещат този симптом, как се справят с него и при някого задълбочило ли се е в някакво заболяване?

Относно прескачането на сърцето. И на мен ми се е случвало и то многократно. Понякога по цял ден. Всъщност това не е нищо опасно от медицинска гледна точка. Не може да доведе до наякакви сериозни последствия (така съм чела по въпроса и така ми е обяснено от лекар). Но за човек с ПР знам, че е притеснително и стряскащо. Има един много ефикасен начин за справяне с него и той действа безотказно- това са редовните занимания със спорт. Говоря за кардиотренировки.
Надявам се да съм помогнала.
Все пак да кажа и по темата- как се чувствам днес- притеснена. За около половин час имах чувството, че съм на прага на ПА. А бях сама вкъщи и постоянно гледах часовника дали наближава да се прибере съквартирантът ми... Реших да си пусна успокояваща и релаксираща музика http://vdyhnovenie.hemuz.org/muzika/relaksirashta-i-uspokoiavashta-muzika , не го бях правила досега, но мисля, че подейства. Освен това взех 1 валидол и си повтарях "Добре съм, чувствам се чудесно"... и от сорта :) Накрая ми мина. Сега съм добре. Съквартирантът ми се прибра. Много по-спокойна съм, когато не съм сама.

Благодаря, sadbuttrue!
Но има един проблем - страхувам се от кардиотренировките именно защото си мисля, че като ми се ускори пулса ще ми `запрескача` по-лесно. От умората пък след това ми се струва че `все нещо ще ми стане`. Правил съм си медицински велоергометър, слава богу няма проблема, ала мисълта все така си е всевластна...

Отклоних се от темата на форума, затова за финал ще споделя, че след относително спокойния ден ме връхлетя треперене привечер, но сега след няколко реда във форумите позакрепих положението :)

"след относително спокойния ден ме връхлетя треперене привечер"

Това почти винаги ще се случва, след относително спокойните дни. Започнете да си водите дневник и ще видите.

А откъде идва тая закономерност? Каква е причината за нея?

Според мен познаването на закономерността откъде идва едва ли ще ни помогне много...  познавам  и знам толкова много и добре състоянието си, но без външна намеса едва ли ще мога да постигна много в справянето само защото знам.

Много не се изненадвам, когато спокойствието завършва с криза, защото дори, когато съм добре върви една лека фонова мисловна дейност, заета изцяло със самоанализирането на това добре ли съм, не съм ли, ще ми стане ли нещо, няма ли, кога ли и прочее, и прочее.
Общо взето зор.
Горното важи и за днес, така че не съм извън темата.

"А откъде идва тая закономерност? Каква е причината за нея?"

Ами сложна е, но при всеки различна. Симптома винаги балансира в трудното овладяване на реалността. Т.е. когато тя е овладяна /което е един относително спокоен ден, например/ то е за сметка на много други неща, които човек не забелязва, но симптома го "информира" за това. Така че е добре да се описва, кога и в каква, или след каква ситуация се появява симптома, за да се намери обшият смисъл. Трудна задача е това, но воденето на дневник, не е кой знае каква философия. А след време може да даде много информация, полезна за намиране на тези връзки.

Здравейте! Това с прескачането на сърцето го имам от известно време и се появява главно като изпадна в паника. Започнах да пия едни билкови хапчета, абана се казват, мога да кажа че откакто ги пия много по-рядко ми се случва вече, пак го има но не е като преди, може да опитате, няма да ви навреди. А колкото до спорта, той според мен е най-доброто лекарство, просто трябва да има постоянство, примерно да си правите някакви упражнения 2-3 пъти седмично, може и вкъщи, аз имам много такива и мисля, че от тях ще се чувствате по-добре, поне на мен ми действат добре и не се притеснявайте, че от тях ще стане по-зле или ако усетите нещо ги спирате и няма да има проблем, просто не трябва да са прекалено натоварващи, трябва да се започне с по-леки и постепенно да се увеличат ако се чувствате добре. Не се стряскайте като получите прескачане, помислите, че това е от стреса и от напрежението и ще отмине и, че не е нещо страшно и ще видите, че ще се получи!

Да, lemana, това е правилния начин, човек да влезне във форма. С изключение на големите студове и жеги съм се специализирал в ходенето пеша - понякога и по 5 км на ден изминавам преди и след работа общо.
На хималая продуктите са добри - и аз ползвам абана и ментат и наистина се усеща ефект. За съжаление обаче тези билки не могат да ни оправят мисленето, водещо до паниките и фобиите.

hpjon- да за жалост не могат да ни оправят мисленето. Хубаво е,че вървиш толкова, аз не мога понеже имам проблем с излизането и изобщо с излизането сама, иначе и аз много искам да вървя, но пустото ПР  не ми позволява, само чакам момента в който ще мога и веднага ще хукна, дано да стане. Продължавай в същия дух , това ще ти помогне много, движението е най-доброто, аз засега ще си се движа вкъщи :) , дано да не е за дълго!

В последно време и аз имам затруднения с вървенето пеш. Отдавам го на студовете и се надявам, че няма да е проблем да го възобновя.
АЗ се опитвам пък да хвана някаква логика в следното - един ден едвам стигам до работата, ще се побъркам от нерви, страхове, прескачания и прочее, а на следващия пътувам, все едно никога не съм имал ПР.
В някаква степен разчитам на ината си, ама и той взема да му писва вече :)

hpjon,аз съм като теб,един ден стигам без проблем до работата си,имам сили,летя направо,но на следващия ден едвам се добирам,нямам сили,имам силно сърцебиене,задушаване,изпотяване,това всичкото се случва по улиците.Направило ми е впечетление,че когато съм в криза,без да осъзнавам се движа не по средата на тротоара,а до стена на сграда или нещо друго.Това го осещам в последствие.Защо един ден си добре,а следващия е кошмар,незнам.