evropea.com - форум за паническо разстройство

Здравейте на всички,аз съм Серго!
Отдавна не съм влизал във форума защото вече ми е безинтересно,все пак на съм женен за ПР  :).
Моята история с ПР започна преди повече от 5 години точно на деня,на Вси светий.
Интересно е че утрее е Вси Светий,а аз савсем случайно пиша тази тема,днес.
И така...тогава беше първата ми криза много се уплаших и  кризата ми продължи 5 часа.Единствено сестра ми беше до мен и ме успокояваше,но и тя неуспяваше.На следващият ден,бях много уплашен и всичко беше като насън.Съвсем случайно се заговорихме с един приятел(с 10 години по-голям от мен),и аз му разказах,какво съм преживял.Той ми каза че това нещо също го е преживял когато е бил на мойте години,и си е прецакал 2 години от живота с ходене по болниците,като си ваобразява че нещо му има.След което ПР е изчезнало от самосебе си.Той ме посаветва,ако отново се появи,да не му обръщам внимание,вобще да не ми пука.Точните му думи бяха..."Ако се мре да се мре" ще е само веднаж. И наистина владеех така себе си в продалжение на 2-3 години. Само като започваше криза,аз я убивах още в зародиш.Просто като не и обръщах внимание. Само 1 път не се овладях,когато за първи път излязох с колата на магистралата,бях много напрегнат и Получих най-страшната си ПР,която съм получавал досега.(Няма да ви кажа симптомите които ми се появиха--умишлено).Така и получих страх,когато излизам с колата на дълъг път за ПР.И така..за 3-4 години,си се владеех сам.Дори когато почина Дядо ми,го приех нормално и неполучих ПА.Мислех си че вече всичко е отшумяло и че владея себе си и състоянието и че ПА,никога повече няма да се появи.Но така точно преди 1 година,нервната ми система се опъна отново от финансови проблеми,и също така се бях запознал с едно момиче но нещата непотръгнаха.ПР се появи с пълна сила.Тогава отново си помислих че съм болен от нещо,но след като си направих всички вазможни изследвания,които показаха че съм физически напълно здрав.Разбрах че отново се появява ПР.Всъщност дотогава дори незнаех как се казва това състояние.Реших по време на криза да пия слабото успокоително ДЕНКСИТ.Но ме беше страх да не ми стане нещо от него. Така една вечер написх в Гугала—Деанксит. Съвсем случайно попаднах на форум който имаше хора с нашето състояние ПР и коментираха хапчетата Денаксит.Така реших да напиша и аз в форума за моето състояние,като чаках нетърпеливо отговори.На следващият ден сутринта,получих отговор от една Психотерапевтка,тя ме успокои,че от това състояние не се умира и.т.н. Но че трябва да се лекува.Вечерта получих още едно писмо от едно момиче.Тя ми обясни че това състояние се нарича ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО,а кризите—ПАНИЧЕСКИ АТАКИ,и ми обясни много други работи,които вече не си ги спомням.Накрая на писмото ми каза че баща й е най-добрият специалист в БГ за справяне с ПР,и че той е завеждал единствената клиника за ПР в България,близо 10 години(но мисля че клиниката вече несъществува),защото здравната КАСА,обръща повече внимание на хората с Депресивни състояния,отколкото на хората с ПР.Така аз се свързах с този доктор,но тогава се колебаех дали да започна с него или с един психотерапевт който е много добър приятел на баща ми.
Оказа се че те се познават,и дори са коментирали заедно моя случай.Така единият казваше аз съм по-добрият,и ще се справя напълно с това момче.Другият казваше същото,за него си.И така аз реших да отида при приятелят на баща ми,въпреки че знаех още тогава че това не е правилният психотерапевт за мен.Той действше с психоанлиза по метода на Зигмунд Фройд,за свободните асоциации.Знаех че това лечение продължава дълго и с години.И така след 7 или 8-тата среща,неможах да издържа,обърках се още повече и решихме че още не съм готов за психоанализа.(Според мен психоанализата е за човек който наистина иска да намери себе си във всеки един аспект,така че да може да доусаваршенства житейския си опит,и да осъзнае изцяло себе си).Психоанализата е на принципа че всеки един проблем от нашия живот се крие в детството,и че зад всеки един симптом,стои причина.И след като се открие причината…симптома отпада автоматично.(Наистина желязна логика,и може би наистина Психоанализата действа,но е много бавна,мудна—всичко протича с години.)
След като спрях да ходя при този психоаналитик,Венцислав Вътов(който наистина е може би най-добрият доказан психотерапевт в България,и председател на Българското пространство за Психоанализа),се обърнах към бащата на момичето кадето ми писа във форума.Д-р Тодор Първанов,най-добрият Психотерапевт в България специално за ПР.Той отначало неискаше да ме приеме с мотива че аз съм си пациент на Венци.Но след дългото ми упорство той склони,да започне да ме обучава една негова пациентка,на биохимично ниво.(специални благодарности към Руми и Мимето  :) ).И така аз изчетох доста неща,на биохимично ниво.Поуспокоих се и започнах да си обяснявам кризите.(Повярвайте ми изпитал съм всеки един симптом от ПА,като се започне от чуството че ще умреш,и се стигне дори до схващане на цялото тяло.По времето когато неходех при нито един психотерапевт,и си седях вкъщи в началото на м.Март тази година дори бях изпаднал и в депресивно състояние от рода на това че не ми се живееше,всичко ми беше елементарно,не се радвах,бях непрекъснато негативно настроен,мислех си че ще се самоубия,само тази мисал ми се въртеше в главата.Тогава по времето на тази депресия,нямах нито една ПА,но ако щете ми вярвайте исках да си върна Паническите атаки,и да изчезне тая депресия,защото ПА ми бяха много по-познати отколкото тази депресия.Така и стана ПА отново се върнаха,депресията изчезна.По това време се запознах и с хипнотерапевта Калин Ценов.Един изключително готин и позитивен млад човек.Ако напишете във www.vbox7.com  Xipnoza,и отидете на 7-ма страница,там ще намерите едно клипче – Темата на НОВА – Хипнозата.
Изгледайте го интересно е.)Малко се отнесох  :) . И така…след като знаех вече за кризите на биохимично ниво,започнахме със следващата задача,да продолея страха си да се возя в градския транспорт,и да отида до зоологическата градина,без колата си.Там осъзнах нещо много важно,че животните там заключени в клетка са нямали избора да избират между свободата и клетката,и принудително са в клетки. Докато ние хората с ПР имаме глава на раменете си,за да изберем дали ще сме свободни или ще се заключим в клетката наречена ПР.Следващата ми задача беше – Фитнеса.Това е основното правило на доктора—Спортът. Защо—Защото спортът е амбиция,жажда за победа,стимул.А спортът също така разгражда Адреналина,хормонът който е виновен за нашите ПА. Но така от моя си мързел и непрекъснатото ми отлагане,аз неотивах на фитнес.Продължавах да си имам ПА.И се стигна до момента когато се запознах с едно момиче от форума на Европеа също с ПР,но тя беше много по улегнала от мен.И така между нас пламна някаква интернет любов,но нито аз исках да отида да живея в нейния град,нито тя искаше да дойде да живеем в София,поради факта че градът я подтискаше.Една вечер стана така че се скарахме,на мен ми беше много гадно…излезнах от вкъщи,взех си бира,забих се в колата,и започнах да мисля.Това беше нощта на моето ОСЪЗНАВАНЕ.Нощта която толкова време чаках.Но понякога трябва да ти се случат някои неща за да осъзнаеш себе си.
Осъзнах колко много време съм бил скаран със самия себе си,как с гадното си поведение мога да прецакам нещо красиво,как необичам себе си,и се чуствам като паразит защото нищо невърша,а си седя вкъщи,как и хората около мен не са доволни от това което правя,в случая—Нищо.Тогава разбрах че да съм щастлив и доволен от себе си,трябва да започна да се занимавам с нещо което наистина искам и има смисал за мен.Така че да доставям и щастие на другите около мен,а и аз да съм доволен от себе си с моите постъпки и действия.
Изведнъж ми изкочи идеяата която ми беше минавала през ума,преди време че искам да си отворя ресторантче,в което да правя вкусна храна и да я доставям по домовете.(Тази идея може би се беше породила че преди 1 година,работех в ресторант-пицария,като шофьор,и наистина се чуствах щастлив от това което вършех.) Започнах да опипвам почвата и да разбера всички,неща и документи които са свързани да отворя ресторанта.Отначало всичко ми се струваше невазможно и бях на път да се откажа(въпреки че знаех че ще има много трудности),но така и не се отказах.Дълго време обмислях нещата.Споделих и на бивши колеги от ресторанта,какво съм намислил да правя,и те напълно ме подкрепят в начинанието,и искат да се преместят при мен,(тъй като собственика на ресторанта в който работех,е много гаден човек и се държи с тях като с животни).Напрежението в мене е голямо,дали ще успея или не.
Наскоро се чухме и с доктора(не се бяхме чували от 2 месеца).Първият му вапрос беше—Спортуваш ли??? Аз му казах че неспортувам,но му обясних с какво се занимавам сега и какво искам да правя.Той ме подкрепи напълно и много се зарадва че съм се амбицирал за такова нещо.
Всъщност в това се състои и работата на доктора.Чрез неговите методи той цели да амбицира човек,така че той да открие себе си,какво наистина иска,и какво иска да бъде.Колкото е повече амбициран човек,че иска ДА ЖИВЕЕ,че не му трябват тези ПА,толкова по-бързо той ще се оттърве от тях,и ще може да си контролира кризите.Точно тук се крие и тайната на доктор Т.Парванов,че чрез други специални методи,той учи човек сам да си контролира кризите,така че да ги овладее на 100%.Тогава човек превръща ПА,в мишка,а себе си в котка,която започва да си играе с мишката  :) .
В момента съм много напрегнат…дали ще ми провърви или  не.Но съм амбициран да гоня мечтите си и да изпълнявам целите си,да открия щастието си,което е в пътя който сам ще си направя и ще извървя. Знам че ме очакват много,много трудности и несполуки,но съм готов да се боря докрай с тях,така че да постигна щастието което сам си извуювам,за да се почуствам наистина жив. Знаете за кои моменти говоря,за моментите когато усещаш всяка една частица от себе си че е жива,за еуфоричните моменти когато се слееш с природата,и усетиш че и ти си важна част от нея и от цялата система наречена Вселена,за моментите когато си влюбен,когато ти спира дъха,когато си доволен от себе си,за моментите когато се чустваш ИСТИНСКИ ЖИВ.
Тези моменти ги усеща всеки човек,но СМЕЛИЯТ човек ги усеща в пъти,пъти повече отколкото Страхливият.Защото ако на един страхливец му се случат готини еуфорични моменти,той може да ги приеме като заплаха и да започне да страхува от тези моменти.Така може да си пропилее годините в страх и да си прецака целия живот.
Законът на привличането гласи: че всичко което си пожелаем,то става.Човек е способен на всичко.Ние всички с ПР,знаем че сами си предизвикваме кризите,в повечето случаи подсъзнателно.Там е проблема че ние сме изгубили връзка със самите себе си,и в повечето случаи ние сме скарани със самите себе си.След като я няма тази връзка,се появяват и всякакви симптоми,симптоми които искат по всякакъв начин да ни подскажат че нещо не е наред. Те ни казват: Хей,замисли се невървиш по правилният път,обърни си внимание.Тук е работата и на Психоаналитиците,да направят връзката между съзнание и подсъзнание,така че да можеш да се разбереш. Психи—на гр.означава Душа.Психоаналитиците са хората които лекуват човешката душа и правят така че човек да постигне вътрешният мир.
За всяко нещо си има причина и разбира се последствие.
Ето днес например ми се развали колата,чуствах се гадно че няма какво да карам и че трябва да си седя вкъщи.Навсичкото отгоре пих едно кафе и ми се вдигна адреналина,получих си една ПА,почуствах се като вързано куче на синджир(без кола  :) ).Но вече не се страхувам толкова от нея,знам че няма да умра,а пък и знам че скоро ще се видя с доктор Т.Първанов и ще си получа всички техники за спрвянето с една ПА,и ще мога да си играя с тях както си поискам  :) . Когато имаш контрола над дадено нещо вече дори ти става приятно да си играеш с него.А научиш ли техниките за справяне с ПР,те са като карането на колело—Никога не ги забравяш.
Искам да ви кажа че всичко си зависи от вас,никой психолог,психиатър,психоаналитик,психотерапевт или дори Бог,няма да може да ви помогне ако вие не му разрешите и не му повярвате.Трябва да вярвате!Да вяравате че ще се оправите и наистина да го поискате!Вярата прави чудеса! Изгледайте филма Тайната,(за съжаление вече го премахнаха навсякаде в Българските сайтове),но може да си го намерите по видеотеките.Също така изгледайте и филма--  Peaceful.Warrior,можете да го намерите в замунда.нет.,както и 2-ра част на филма Тайната.
Има много техники с които човек може да откри себе си,да стигне до душата си,и да се справи с ПР.Религии,Библията,Йога,Психология и.т.н.Но само трябва да го поиска и да вярва!
Всеки може би си задава вапроса защо се случи това с мен,защо точно на мен,защо преминавам през този АД.Еми много просто—Защото ние подсъзнателно искаме да бъдем нещастни,и си го предизвикваме сами.Ние сме се оженили за нещастието.Мозъкът ни е запаметил една тъпа програма да се чустваме нещастни и си цикли варху нея.Така може да си цикли с години,дори цял живот.И тогава 7-те кръга на А-да,могат да се превърнат в 700,дори в 7000.Но готиното е че всичко е поправимо!Можем още днес да излезем от коловоза на нещастието още днес.Днес—Да!Не утре,ами днес.Утре е лажата с която живеем.
Утре…утре…утре…ДОКОГА!Само поискайте и ще ви се даде!Поискай днес за да ти бъде дадено утре!Кажете си още днес: Аз искам да изчезне това скапано ПР,от живота ми,и започнете да правите нещата които трябва да направите за да изчезне.
Този вапрос:Защо точно на мен се случи това да съм с ПР,засяга и моята теория която още не съм доошлайфал и която мислех да ви я спестя,но ще ви я кажа.Защото това състояние ни накара да се замислим върху нещата,варху които никога нямаше да се замислим,защото с ПР преживяхме много гадни моменти с които се подготвихме за живота и да го осазнаем във вазможно повече аспекти,за да оценим и щастието ,колко важно е то за нас,и най вече,за да разберем че всичко зависи от нас,и че ние хората,и умът ни имат безгранични възможности да се справяме със всичко.И според мен ПР се появява да подготви хората за ново стъпало на човешката еволюция,а именно да накара малко-по малко човек да започне да опознава силата на духа си,силата на Вселената,да направи синхрон между сазнание и подсъзнание,и да започне да борави със сили непознати за науката.Сили които са вътре в самите нас.Сили които трябва да опознаваме малко по-малко,и да навлизаме с малки стъпки,за да не се погубим с тях.
Желая много,много щастие и успехи на всички!
И запомнете – Щастито е в пътя,който сами си проправите ? !

Специални поздрави към д-р Т.Първанов,Поли,Руми,Мимето,poopo,и всички мои познати,които ме подкрепят и са до мен!

ЗДРАВЕЙ СЕРГО - РАДВАМ СЕ ,ЧЕ ОТ ТЕБ СТРУИ ОПТИМИЗМА ОТ КОЙТО ТУК ИМА ТОЛКОВА НУЖДА ! КОГАТО МЛАД ЧОВЕК СЕ СБЛЪСКВА И БОРИ  С ТЕЗИ НЕЩА КАТО ТЕБ - ТОЙ Е ДОСТОЕН ЗА УВАЖЕНИЕ И ПОВОД ЗА ГОРДОСТ ОТ СТРАНА НА БЛИЗКИТЕ МУ  ! ДЕРЗАЙ МЛИЧЪК И " НЕКА СИЛАТА БЪДЕ С ТЕБ  :)!!!
П. С . ДРУГИЯТ ПЪТ ,ЩЕ МИ БЪДЕ ЛЮБОПИТНО КАК , КЪДЕ И С КОГО СИ ПРЕКАРАЛ ВЕЧЕРТА - НЕ ПРЕД КОМПА В 1 ПРЕЗ НОЩА !! :) :) :) ОК?

      Здрасти, Серго!Радвам се да те "видя"! :) Хубав пост, на мен лично ми хареса! Явно доста размишляваш над проблема, което не е ново за мен. Това, което ме учудва обаче е, че никой от съфорумците не реагира на темата ти (с изключение на cveti1309). Когато за първи път видях това, което си написал, си помислих, че ще има много отзиви , не защото е интересно, а защото би могло да провокира доста размисли във всеки за себе си. Самата аз не можах да се включа веднага, защото имах някакъв проблем с компютъра и не можех да пиша.
       Това, което имам да кажа е следното: Първо - все пак успях да намеря филма "Тайната" и го изгледах. Наистина беше трудно да се сдобия с него, защото както знаеш го няма в по-известните сайтове, но... който търси намира ;). Хареса ми, въпреки, че не ми даде нищо различно от вече известното ми, но наистина смятам, че е добре да се изгледа. Второ - нямам какво да допълня към написаното от теб, защото това е твоята история и твоя живот, но докато четях се сетих за нещо, което искам да споделя. Смятам, че едно от най-лошите последствия от ПР е, че отнема мечтите ни. Знам, че звучи отнесено и почти безсмислено, но е факт. Това са моите наблюдения, а за съжаление и личен опит... Значи в началото е страха, после идва отчаянието, после спираш да мечтаеш, след това да си поставяш и да  преследваш цели, спираш да се радваш и така постепенно  "губиш" живота си...Но има едно "но" - имаш право на избор! Да, привидно изглежда, че нямаш , но всъщност не е така . И тук можеш да избереш да си "върнеш" живота. Не е лесно, но пък и никой не е казал, че ще е. И ако е много трудно и ако не знаеш от къде да започнеш, започни точно от мечтите - върни си първо тях. Започни да мечтаеш и дори само това ще покаже, че не си се предал...Знам, че не всички ще ме разберат, но и на тези, които не разбират  ще кажа: Мечтайте и постройте първо в мечтите си по-добър живот за себе си!
    Поздрави от мен и успех на всички!

Ето я и моята скромна ПР история...

Преди близо година и половина ме приеха студентка в Дания. За няма и два месеца се организира всичко по заминаването, както и самото заминаване. Не тръгнах сама, а с моя приятел, с който сме заедно от почти 4 години. Оказа се, че поради финансови затруднения няма да живеем в града, където е самия университет, а в едно село на 20 км от града(защото квартирите тук са по-евтини). Започна учението, но започна и голямата изолация от всичко. Приятелят ми е голям домошар и страшен ревнивец, мрази да излиза по партита, купони, дискотеки или всичко свързано с това. Започнах да не излизам със седмици от нас. Лекциите понякога бяха по=рядко и съвсем се отделих от всичко и всички. Имаше седмици, в които буквално не бях прекрачвала входната врата. Беше ми много скучно по цял ден.. Чудех се какво да правя, отчайвах се, но все пак бях добре като цяло.
Зимната ваканция 90% от българите се прибраха за празниците, а само ние, както винаги останахме в Дания, поради отново финансови причини. През този период на адска скука дори се научих да готвя какво ли не, а никога не съм си и представяла, че ще готвя почти по цял ден от тъпотия и скука. По принцип готвенето винаги ми е било страшно отегчително и в никакъв случай не ми е било хоби, но....

В началото на Януари месец 2009, започнах да не мога да спя... По цели нощи не можех да спя, постоянно нещо ме притесняваше вътрешно. Забелязах, че в началото не можех да спя, когато трябваше да ходя на работа на другия ден и си мислех, че няма да мога да се наспя и да стана навреме и тази мисъл ме държеше будна по цели нощи. Не спях в продължение на месеци... (6 месеца)... ходех като зомби по цял ден... В началото не можех да спя само когато трябваше да съм на работа, но след това започна да ства системно и всяко нещо ме притесняваше и ме караше да стоя будна по цяла нощ. Помня тези нощи на изнервяне и недоспиване... Изпадах в истерия и бях много изнвервена. Както си лежах в леглото , изведън ставах и започвах да блъскам и тръшкам каквото видя...

Дойде лятото. С нетърпение очаквах да се прибера в България, да се видя с приятели, да излизам по дискотеки, да ходя по купони... Исках просто да си наваксам всичко за това лято. Очакваше се да съм в България 4 месеца, защото трябваше да имам стаж в Приморско лятото (3 месеца) и останалия 1 месец да имам почивка. ... Прибрах се в България, първата една седмица си изкарах много добре. Започнах да си спя нормално. След това заминах за стажа си в Приморско, който не се оказа точно стаж, а бачкане като куче за нищо... Работих там в един ресторант месец и няколко дни, без почивен ден. Решихме с приятеля ми да напуснем (до момента винаги и навсякъде сме били заедно, дори сме една и съща специалност в университета).

След напускането в ресторанта в Приморско, още на другия ден бях решила са заминем за родния ми град, при баба ми, леля ми и много мои роднини там. Пристигнахме, оправихме се и на другия ден решихме да излезем с един мой стар приятел на кафе... (Искам да спомена, че по принцип не пия кафе и преди много години спрях да пия изобщо) Седнахме в кафето и реших ей така да си поръчам фрапе... Изпих го, нямах проблеми... 2 часа по-късно започна ада на живота ми. Сърцебиене, паника..... Помолих приятеля ми да ме заведе незабавно в бърза помощ. Хората ми биха разни неща в дупето, които уж трябваше да ме успокоят, но всъщност се почувствах още по-зле и започна да ми причернява... Казах на доктора какво ми е и той пак ми измери кръвното и пулса...Погледна ме с някакъв супер ужасен поглед и ми каза "Абе, момиче, то вместо да ти пада, ти се вдига" Не разбрах дали говореше за пулса или за кръвното, но страшно много се изплаших, както знаете си мислех, че умирам.  Завърти очи Прибрах се вкъщи. На другия ден започнах да изпитвам силно стягане в сърдечната област. Започнах сериозно да се притеснявам. (Тези свивания и болки в сърцето са и до днес де.
От тогава започна целият ми ад. Минах през какви ли не мисли, разсъждения, анализи и какво ли още не..) Когато се върнах в София в края на месеца реших да отида на кардиолог, макар че пределно ясно всеки ми обясняваше, че съм за психолог. Както и да е... С майка ми отидохме в болницата уж при крадиолог, но като видяхме 10 метровата опашка от хора и се отказахме. Кабинета на невролога обаче беше свободен и тъй-като си мислех, е всичко може да е от нерви, реших да вляза да ме прегледат. Вътре седеше една СТРАХОТНО СПОКОЙНА докторка, на която искрено и завиждам за спокойствието. Прегледа ме жената и ми каза, че това е ПР. Изписа ми едни лекарства, които така и не пих, защото в последсвтие прочетох много неща за този тип лекарства и се наплаших. Реших, че сама ще се спрвя с проблема , реших, че нищо не може да ме спре! Винаги съм била страхотно борбена личност. Живота ме е изправял пред какви ли не трудности, та това ли няма да преживея... Запонах да чета ВСИЧКО на тема ПР. Стана ми ясно, че нито ще умра, нито ще полудея, нито каквото и да е от всички ония страхове, които ме съпътсваха. Започнах да стопирам всяка ПА. Стигнах до заключението, че няма какво да ме убие на тоя свят (вътрешно)... ОСВЕН АЗ САМАТА.
През останалите 2 месеца в България изминах през всички ония мисли, които се водят за симптоми на ПР. Не излизах никкъде, не се видях с НИТО ЕДИН ПРИЯТЕЛ. Не бях на НИТО ЕДИН купон. Не излизах на кафе дори. Седях си само вкъщи. Бог знае защо, но не ми се излизаше и това е. И не беше толкова от страх. Просто не ми се излизаше, бях отчаяна, само плачех по цял ден. Продължавах да си мисля какво ли не. Знаех, че имам ПР, но пак, главата ми въртеше какви ли не вариянти. СТрахът е голямо нещо, хора....

Върнах се в Дания. Няма да ви описвам какъв ад преживях, докато пътувахме до тук с колата... 2 дни... Добре, че си бях взела Ксанакс, който уж бил точно за ПР. За ксанакса четох, че е сериозно лекарство, а няма да ви казвам като влязох да го купувам в аптеката как ме гледаше аптекаря. И ме пита "Абе, ти на колко години си , че пиеш ксанакс? Той е за възрастни хора... ти си млада за подобни лекарства." . Но тогава не ми пукаше, просто исках да стопирам паниката. Ксанакс пих за първи път като тръгнахме с колата към Дания. (Винаги много съм се стресирала от пътища, катастрофи и тн). Подейства ми много добре, успокоих се , направо едва ли не си тананиках в колата.... Слава Богу, пътят мина много по-добре от очакваното. Като пристигнахме започнах да чета книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко". Тази книга ми вдъхва страхотен оптимизъм вски път, когато я чета. Започнах да следвам съветите й. Започнах да се чувствам далеч по-добре. Постоянно си набивах в главата, че съм добре, че ще ставам все по-добре и по-добре. Всичко действаше отлично, докато не минаха 2 седмици от престоя ми в Дания и започнах да не спя отново. Това ме стресира страшно много и атаките започнаха с нова сила. Всяка вечер преди да си легна пиех по половин ксанакс, за да записвам. Но един месец по-късно реших, че този ксанакс ме заробва още повече и че не искам да се пристрастявам към него. Спрях го отраз, реших, че каквото и да правя нищо няма да ми реши проблема. Всеки Божи ден в главата ми бяха различни мисли.... И всички те идваха от въпроса... "От къде идва целия проблемЪ? Какво ми е? Как мога да се оправя".. Започнах да пия билки, ефекта им не е мигновен, но са полезни и знам, че ако ги пия още продължително, ще се подобря значително.....


До сега не съм писала по форуми, но забелязах, че тези, които са успяли да превъзмогнат всичката тази мъка са само мъже!!! Дали само мъжете превъзмогват тази болест? И ако е така, това ще продължава ли цял живот, по дяволитеЪ?? Искам си живота обратно!! Знам, че мога да го върна и знам, че за този няколко месечен период откакто започна всичко , съм постигнала МНОГО! и то САМА! Без доктори и без лекарства! Но искам да знам, дали е възможно да се излекува човек от ПР с течение на времето, БЕЗ ДОКТОРИ И БЕЗ ЛЕКАРСТВА?

Здравей, yt! Ще карам направо. По принцип ако са ти направили впечатление мои постове ще ти стане ясно,че за моето преодоляване на ПР далеч не са ми помогнали АД(антидепресанти). Помогна ми разрешаването на вътрешните ми конфликти,а да ти кажа те не бяха никак малко.Повечето незначителни ,но здраво вкопчили се в мен.Пеих си билчици,отварички,правех се на непукист и чаках да ми мине... Да ама не!Симптомите бяха с мен денонощно и искаха да ми кажат нещо.Аз обаче се правех,че не съм ги чул(най-точната фраза е "От това не се умира то ще отшуми от самосебе си")Човек страдащ от ПР трябва да си зададе някои въпроси и да търси,намери и преодолее вътрешния си конфликт,който често остава в  подсъзнанието несъзнаван от нас.А  въпросите които си зададох аз бяха : ЖИВЕЯ ЛИ ДОБРЕ?, КАКВО ТЪРСЯ ОТ ЖИВОТА И КАКВО МИ Е ДАЛ ТОЙ ДО ТУК? ВПИСВАМ ЛИ СЕ С НАЧИНА НА ЖИВОТ КОЙТО ВОДЯ В СЕМЕЙСТВОТО И РАБОТАТА СИ? ИМАМ ЛИ ПАРТНЬОР/КА И АКО ДА КАКВО ВСЪЩНОСТ ПОЛУЧАВАМ ОТ ТАЗИ ВРЪЗКА, АКО НЕ ДА СИ НАМЕРЯ ЗАЩОТО САМОТАТА СЪЩО ВОДИ ДО ПР . А ти,yt задавала ли си си подобни въпроси? Сигурен съм,че имаш неразрешени и неосъществени намерения,на които не обръщаш внимание,а именно те стоят зад паравана на  ПР. :)

Присъединявам се към този коментар, нещо като паравн се явява при теб това ПР, а то  май по сериозно, я виж можеш ли да намериш отговора тук               www.cbt-bg.com   нещо като гатанка, судоку или каквото щеш ги приеми.

Учтиво моля, страниците на Форума да не се използват за реклама!
Admin

curtis 187, Страхотно се радвам, че ми отговаряш. Ами какво да ти кажа, какви ли не въпроси съм си задавала...и разбира се, тези, които си изброил.. Да, задавала съм си въпроса дали живея добре... ами честно да ти кажа постоянно търся отговора на тоя въпрос. Понякога се чудя дали не се заблуждавам, че съм щастлива... демек нещо като... дали това не е изкуствено щастие.... Не съм сигурна дали се чувсвтам щастлива, но проблема ми е, че не мога да разбера какво ми лиспва. пОНЯКОГА ПЪК ОТ НИЩОТО ИЗБУХВАМ В ПЛАЧ... но плача знам за какво е - защото се чувсвтам МНОГО ЗАРОБЕНА и ЗАВИСИМА от ПР.  И в тези моменти си представям как "РАЗКЪСВАМ дрехите на ПР" и се освобождам от собсвените си страхове.. Но все пак си мисля, че това което ми липсва е, че не излизам много... Да , това определено МНОГО МИ ЛИПСВА. Искам да излизам по купони, да се виждам с хора... Но нали ти казвам, нямам я тая възможност да излизам... Живея на 20 км от града, нямам шофьорска книжка, тоест аз съм малко зависима от приятеля ми дали ще излизам или не... Щото все пак се съобразявам и с неговото мнение... а то често е различно от моето. И може би тая година и половина изолация от "света" събуди ПР в мен. Аз никога през живота си не съм била така заключена вкъщи.... За мен винаги най-важното е било свободата и е така отведнъж си я изгубих, а сега и с това ПР ... не ми се мисли. Но АЗ наистина вярвам, че ще се оправя, вярно понякога като се отчая започват да нахлуват мисли, които не са толкова положителни относно бъдещето ми и ПР. Но ВСЕ ПАК , АЗ СЪМ СИГУРНА, че ще се отърва от всичко това... Дори понякога си мисля, че това всичко е просто едно внушение... Между другото съм забелязала, че ей така понякога като си седя и като започна да мисля за ПА И ПР, тогава ЗАПОЧВАТ СИМПТОМИТЕ. Когато не мисля за това, нямам и помен от тях..... тоест всичко това е може би едно внушение и разбира се един страх от страха. Тъпо, но факт.

Здравей УТ. Аз съм човекът който пусна този пост във форума,и честно да ти кажа очаквах много отговори и споделени истории така както ти си направила.
Но тъй както вече виждам че само ти и няколко други хора сте писали,а останалите дори и ги мързи да прочетат поста(тъй като е дълъг)все повече започвам да се обеждавам че останалите хора с ПР от форума(а и не само от форума) са мързеливци и че дори те подсъзнателно неискат да се излекуват от ПР,защото ПР си им служи като оправдание.Те явно са си приели ПР и си казват : "Еми ето аз имам ПР и за това нищо немога да правя имам си оправдание,еми аз ще си продължавам така."Миалко са хората като теб и мен,коитоносъзнават че имаме проблем (ПР) и търсят наистина неговото разрешаване.Търсим проблема вътре в себе си,опитваме се да намерим вътрешното си "АЗ" и да разберем какво всъщност НАИСТИНА ИСКАМЕ.Опитваме се да разберем подсъзнанието си и да разберем несъзнаваното,и това всичко е првилният път по който трябва да вървиме--Да разберем какво всъщност НАИСТИНА ИСКАМЕ,след което да започнем да се борим за него.И ето каде е и следващата стъпка,тя е да започнем да се борим с живота за да вземем това което искаме от него и да се чустваме щастливи. Но както по-горе споменах явно на останалите хора с ПР ги е страх от това да разберат себе си,да погледнат вътре в себе си и да разберат какво наистина са искали цял живот,явно ги е страх от пътят който трябва да изминат за своето щастие(защото без борба и упорритост--щастието няма как да дойде--трябва да си го извоюваш),но на тях си им е удобно с това ПР и продължават да си циклят на едно и също и продължават да си получават кризите всеки ден и се оплитат все повече и повече и дори някои накрая така се оплитат че стигат дори до самоубийство(много малък % от хората с ПР),защото тежките случаи на ПР водят до депресия,а депресията понякога води и до самоубийство.И това е много страшно нещо,защото самоубийците са хора които са в задънена улица и невивдат изход и път напред.Аз самият съм бил на ръба на самоубийство.И защо трябва да се стига до там,само защото не си се вслушвал в себе си и във вътрешния си глас,и така си си объркал целия живот.Има една приказка : "Господ,от всичко най-много наказва--Глупостта"!
Всичко си зависи само и единственно от теб.Ти сама си разбрала че всичко е внушение и че ние сами си правим кризите на ПР,доста често това става подсъзнателно,след което се появява и СТРАХ от СТРАХА,(много познато ми е).Но тези кризи не се появяват туко така,те са за да ни покажат че нещо не е наред вътре в нас,че трябва да разберем себе си!!!ПР е просто като една сигнална лампа.
И според мен човек винаги трябва да се радва дори на малките неща,и да е щастлив.
И запомни всичко опира до простите,малките неща.На правилният път си,сигурен съм че ще се справиш.Ти сама ще разбереш какво ти трябва,вслушай се в себе си.
Ако мога с нещо да съм ти полезен ми пиши без да се притесняваш.
Тук влизам вече доста рядко,затова отговарям със закъснение.
И гледай много,много да неконтактуваш с хората от форума,защото така ще започнеш да си подхранваш кризите,както много хора от този форум правят.
Успех!

Здравей, Sergo1! Нека не правим обощение за хората тук. Всеки има нужда от различни неща. Да речем от подкрепа и разбиране и сродни души. Аз например тук намирам подкрепа и разбиране и то ми помага много,за да се справям с проблема си. Мога да кажа смело, че четенето по форуми и интернет ми даде много повече информация, отколкото всичките лекари, които съм посетила. Затова , според мен не е правилно да се упрекват хората, че не се вглеждат в себе си. Напротив - вглеждат се! Но начините ,по който го правят, просто са по-различни, отколкото твоя начин. Всеки си има правилния начин за себе си!

Серго, здрасти! Искам да ти кажа, че си адски прав за факта, че форуми като този, макар и направена с дорба цел само те объркват още повече. И накрая започваш да си задаваш още повече въпроси отколкото в самото начало, което е най-тъпото от цялата работа. Аз откакто започна всичко и откакто започнах да чета по тези форуми, трябва да ти кажа,че по едно време имах чувството, че съм си го направила фикс идея това да чета нон-стоп за това тъпо ПР. Накрая толкова много информация бях прочела във ВЕЛИКИЯ интернет, че това ме провокира ДА МИСЛЯ ДЕН И НОЩ над този "проблем". По дяволите, какъв проблем имаме?! Проблема е,че мислим само за това... ето от тука идват атаките. Набили сме си го здраво в главата и няма връщане назад едва ли не. Близките ми забелязаха, че откакто започнах да чета всякакво инфо за ПР ставам по-тъжна и изпадам в някви страшни депресии и всичко се засилва.. Причината е не друго, а лайняните неща, които пише на някои места... ПОпадала съм на такава информация, че може да ти дойде не да се самоубиеш, ами да си продадеш душата на дявола/...  ;D Сега ми е смешно, ама до скоро не ми беше много забавно... хахах Добре, че спрях с цялата тая олигофрения. И в крайна сметка знаеш ли какво осъзнах... На нас ни е нужно нещо да ни запълва времето и съзнанието, и най-важното... ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАМЕ. Аз съм забелязала, че изляза ли с приятели на купон ... просто съм си старата аз и няма и помен от ПР и с извинение п**** майни  ;D ;D ;D Като се върнах тук в Дания ходих при лекарката тук.. и трябва да ти кажа... разказах й всичко с много подробности... и тя накрая знаеш ли кво ми каза... Още си спомням репликата й, която все си повтарям.. "You just need to have more fun... you need to have EXCITING LIFE!!! "  Права е жената!!! Омръзна ми да съм в плен на собственото си подсъзнание и психика... Ай стига бе, АЗ СЪМ ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ И НИКОЙ ДРУГ!  След многократното ми прочитане на книгата на Джон Кехоу ''Подсъзнаието може всичко" започнах активно да си набивам в главата САМО ПОЛОЖИТЕЛНИ неща.. Да, трябва много упоритост за достигането натова, но в  крайна сметка, започва да дейсъва. Примерно съм си измислила моя си реплика, която си повтарям преди да заспя, дори ми помага да заспя понякога, а именно " Вяра и сила! Вяра и сила! Вяра и сила!" ... Примерно съм имала случаи, в които като се вглъбя нещо в себе си и моментално започват да ми изникват кофти картини пред очите, от сорта на гробища и такива лайнарийки, та ТОВА ГО ЗАМЕНИХ  със страстта ми към танците.. Защото като започне това и съм си направила моя си картина, в която виждам само танци от различен вид, ама с много детайли... Или примерно цветя. Като започнат гадните картини на кървища гробища и смърт, и веднага се сепвам и си представям как валят цветя. Ако щеш вярвай, но действа! Твърдо съм решила да се справя с това !!!!!! И ще го направя. само се иска търпение и вяра! Това е ключа! Не искам лекарства, не искам да ми затапват съзнанието... Това си е чидта дрога... И се чудя как повечето хора във форумите пишат само какви хапове пиели и даже си разменят мнение.. Това винаги ме е узадачавало адски.. Но както и да е...
Искам да пожелая успех на всички с ПР! И разбира се МНОГО СИЛНА ВЯРА ! :)
 :)

sergo1, много от нещата, за които пишеш са истина, но недей да обвиняваш хората за състоянието им, все пак това е заболяванех и се дължи на хормонален дисбаланс в мозъка.Друг е въпроса кой по какъв начин си го е докарал и как се справя, дали получава адекватна помощ и дали сам се опитва да си помага, защото лечението е комплексно-лекарска помощ, самовнушение, подкрепа от близки и приятели, спорт, промяна на модели на поведение и мислене и т.н.Това продължава дълго време, но в началото има период, в който човек се чувства много зле с непрекъснати кризи, когато най-важно е медикаментозното лечение за да си стъпи на крака и за да може вече сам да си помага понататък.От това ,което чета достигам до убеждението, че мн. от хората не получават адекватно лечение в началото и състоянието им се проточва с години, тъпчат ги с разни бензодиазепини, който не лекуват, а само за момент облекчават симптомите.Лечението е с АНТИДЕПРЕСАНТИ и трябва да се уцели точната доза и точния медикамент.Тогава възстановяването е в рамките на месец, след което вече можеш да предприемеш неща , с помощта на които да не се връщаш отново назад.Аз три пъти досега съм имала мн. тежки състояния, но съм излизала бързо от тях, благодарение на добрия психиатър, когото открих, лутайки се м/у лекари, психолози , медикаменти и собствените си грешки, след което си помагах с самовнушение, йога, движение, промяна на мисленето включващо голяма доза непукизъм и вслушване в собствените си желания и нужди.Трябва да уважаваме себе си и собствените желания, много от нас са хора, които се подценяват и не се вслушват в собствените си нужди.
ps:Sergo1, ти излекувал ли си се напълно и по какъв начин?

        С най-добри чувства към Серго и без нищо лично към когото и да е, искам да кажа, че изцяло подкрепям мнението на Ari. Всичко е много относително и не бива да се правят генерални заключения, както и да се слагат хората от форума под общ знаменател. Обединяващото е единствено ПР. Оттам нататък борбата за всеки е различна. Някои пият лекарства, други - не, някои се натоварват при четенето на форуми, други намират утеха в тях. Всеки трябва да прецени сам за себе си - доброто за едни не винаги е такова за други. А по повод излекуването - не винаги обръщането към себе си дава желания резултат. Помага, когато ПР е породено от някаква вътрешна причина - душевен дискомфорт, недоволство от себе си и от живота си. Но когато е извън теб? Познавам хора, които живеят добре и в хармония със себе си и въпреки това попадат в лапите на ПР, поради независещи от тях причини - преживян силен стрес или друго разтърстващо негативно събитие в живота им. Как тогава ще помогне самоосъзнаването, когато не там е  проблема?
            И друго - ПР се възприема различно според периода, от който съпътства живота ти. Често оптимизмът от 1-вата година леко се изпарява към 5-тата, почти липсва към 10-тата и е направо мираж след 15- тата.Но има хора, при които е точно обратното - в началото са били по-неуверени, докато с годините намират сила и кураж и успяват да се преборят. Така, че нека всеки намери верния път за себе си, сам или с помощта на другите. Желая на всички успех в борбата, независимо от начините и методите, които ще откриете за себе си!

Така е, аз също подкрепям мнението на Ари.
Аз преди 15 години самичка се преборих с това ПА. Не посегнах нито към лекарства нито към лекари. Но ето, че миналата година се завърна с още по-кошмари симптоми, които не познавах до сега. Посегнах към лекари и хапчета, защото живея в чужбина и тук е страшно, когато си сред непознати и нямаш родинини да те разбират. Сам се справяш и гледаш да не тормозиш семейството си...дете и мъж. Аз също имах усещане, че ще се самоубия и депресия. Сега се мъча и се боря както мога и намеря за добре. Справям се и момента когато съм си в България ми е като лечение, защото там отпадат мислите.
Ние сме по-силни от това и ще се справим дружно. Весел и готин ден  :-* :-* :-*

          Да, dolcetopolina, и аз на два пъти се измъквах сама, но самия факт, че след време всичко отново ме връхлиташе, означава, че май не съм се измъквала " качествено"... Понякога имам чувство, че ПР е да речем като алергиите - просто има хора, които са предразположени към това. Освен това не знаеш кога може да те връхлети... Иначе и аз не пия лекарства, но съм правила еднократни неуспешни опити. Не мисля, че лекарствата биха ми помогнали, но в същото време виждам, че са от голяма полза за някои. Така че, отново идва момента на личния избор. Пък и ако трябва да съм честна, макар и заклет противник на лекарствата, ако намеря някое, от което ще се почувствам по-добре, бих го пила дори до края на живота си...
         А що се касае до това ,че идванията в България ти действат добре, мисля, че се дължи не толкова на отсъствието на лошите ти мисли, а по-скоро на чувството на сигурност, което изпитваш, когато си сред близките си. Аз също живея далеч от моите близки и приятели и знам какво означава това и също знам какво огромно въздействие може да окаже самотата и липсата на социални контакти.

Привет на всички във форума!
Радвам се, че има форум за това "пусто" ПР което не отмина и мен.

Ето на кратко и моята история.
"Още през 2005 г. преживях болезнен развод заради семейството ми, който и към момента ме мъчи, независимо от това, че в деня на развода се сдобрихме със съпруга ми и към настоящия момент все още сме заедно.  :)
Но, къде е проблема? Родителите ми не разбраха за сдобряването и сега живеем като гаджета и тайно.А съм на 33 г.

Пропих се!  >:(, лекувах се известно време, но в тия клиники не ми беше мястото. Аз можех да контролирам пиенето си, макар и в по-големи количества.

Същата година баща ми получи масивен инфаркт, за радост оживя. Това пак ми беше като шокова атака, но се оправих.Научих всичко за кардиологичните симптоми и това, че работех в сферата на здравеопазването, може би на подсъзнателно ниво ме направи лек хипохондриг. Ма това не се казва.

След това всичко постарому. Работа, ангажименти, заето съзнание и никакви признаци на каквата и да е депресия.

Дойде 2008 и си счупих крака, който ме остави на легло 8 месеца. Постоянното стоене/лежене/ вкъщи, гледането на сериали и филми  всякакви без подбор ме отегчаваше, но нищо неможех да направя. Тайно си пийвах /подкупвах децата от блока да ми купуват  :-[/, загубих желание за живот, загубих работата си, жестоко напълнях 20 кг. Ма ок! Майната му. Нищо особено. Пак симптоми никакви.

И ...... на 21.07.2008 г. такъв шок се стовари в главата ми, че..... Откриха Рак на белите дробове на баща ми в напреднал стадий. Проходих по-бързо от колкото лекарите разрешаваха и се започна ходене по мъките, болници, химиотерпии, адски болки и на 21.01.2009 г. той си отиде от този свят на 54 г. в страшна агония пред очите ми.Видях как спира дишането му, как кръвното пада и .......

И.....ето от тази нощ живота ми се скапа. Развих ракофобия, обикалях по лекари и лекари, да ми кажат имам ли рак. "Нямаш бе момиче. Дръж се, такъв е живота". Ок! Успокоявам се и продължавам напред, до следвашото боцкане на сърцето или болки в главата. Казвам си край, сигурно ще получа инфаркт или имам тумор в мозъка. Но и тогава само мисли, без конкретни психически смущение. може би лека тревожност.

През юни 2009г. ме съкратиха от работа, ма на мен ми беше все тая. Мъжа ми осигуряваше финансовата страна, аз си строях вкъщи, пиех си, дебелеех си и хич не ми пукаше за работа. Мислите ми бяха само за това как да кажа на майка, че с мъжа ми все още сме заедно и за баща ми /Лека му пръст/.Все една и съща картина, адската агония и силнити болки. Станеше ли ми така отивах до гроба и се успокоявах.
И така! До тук нищо чак толкова тревожно.

На Бъдни вечер 2009 г. ада настъпи. Беше само 3 мин. най-много, но знаете за какво говоря. Причерня ми, зави ми се свят, разтреперах се, задуших се и имах чувството че всеки момент ще припадна.После всичко премина. С майка вечерях ме, но на мен мисълта за случилото по-рано се заби дълбоко в съзнанието ми.

На другия ден всичко си беше нормално, но когато получих втората, бях сама в апартамента, но вече с много от признаците, вкл. и високо кръвно, болка в гърдите,неконтролируем тремор, и мисълта, че края ми настъпва. Извиках бърза помощ която дойде след 2 часа разбира се- силно сърцебиене, кръвно 150/100, биха ми диазепамче и всичко премина.Оттогава искам всяка вечер някой да бъде с мен вкъщи. Страх ме е да остана сама.

Още на другия ден след втората ПА отидах на невролог, здрава съм като бик, предписа Ксанакс. Кардилога-ЕКГ перфектно, кръвно перфектно, няма нужда от лечение. Казаха, че е ПР.Да си пия хапчетата и много да не му мисля.
Ох, успокоих се! Да ама не! За 20 дни получих още 5, като днешната беше най-страшна. Стигна се дотам, че мъжа ми започна да ме раздрусва и да ми говори, че съм луда и т.н. Ужас.

Сега съм сравнително по-добре, е малко ми се вие свят и бодежите в сърцето ме "дразнят" и затова реших в крайна сметка да провера в нета какво пише за тая Гад.

Но полагам доста усилия да седя пред монитора, замайва ми главата. Ставам, излизам на балкона, пуша и след малко се връщам.Този постинг го пиша вече повече от половин час.

  И така намерих Ви мили хора.

Помагайте приятели. Вие преодоляли, или поне овладяли ПР Моля помагайте. Дайте зваимно да си помогнем и да я преодолеем.

Правим планове за бебе,за собствен бизнес! Искам си нормалния живот обратно!

Много ще съм благодарна за съвети как най-бързо да се справям по време на криза и кои са нещата които правите Вие за да я избигнете въобще /ако има такъв начин/.

p.p.s. Моля да ме извините, ако постингът не ми е толкова ясен, или е объркан, но се надявам, че в ощи линии успях да опиша и моята история.

Желая здраве на всички!!  :)

Здравей, mecankata!Топла прегръдка имаш от мен, макар и виртуална, бих искала тя да те успокои поне малко. Искам да ти кажа, че паническите атаки няма да са вечно с теб.Първото нещо, което трябва да направиш сега е да взимаш лекарствата и да му пуснеш края, в смисъл да не криеш неща, които те притесняват допълнително. Това, което имаш да казваш на майка ти, кажи го, не го задържай в себе си, така акомулираш отрицателна енергия. Обезателно трябва да вземаш бензодиазепини на този етап. И помни, ако една атака е много силна, то тя няма да бъде със същата сила следващия път. Силата им намалява. така беше при мен в началото. В началото бяха много силни направо парализиращи, но след това намаляха по брой и интензитет. Бих те посъветвала да отидеш на психиатър и той да ти предпише нужните за ПР лекарства, като всяко лекарство е строго индивидуално за всеки. На някой помага ривотрила, на други ксанакс, на трети лексотан. Като премине първоначалния стрес, може да опиташ и психотерапия и позитивно мислене, но всичко бавно и по реда си. Не се притеснявай, ако нещата не ставата с очакваната бързина. Но бъди сигурна, че в опредеелн момент те ще станат. В момента, когато започнеш да се чувстваш по-сигурна в себе си, тогава и атаките ще изчезнат. Важното е да знаеш, че това са само паничесик атаки , те не вредят на организма като цяло, от тях не се полудява, нито се получава  инсулт или инфаркт. Друго важно нещо е да излизаш всеки ден, да не се застояваш вкъщи и да споделяш, да изливаш всичко онова, което те мъчи. Това е спасението от този кошмар mecankata! С теб сме, убедена съм че всички един ден ще се отървем завинаги от тези гадни кризи!

Офффффффффффффффф.....хораааа незнам какво да ви кажа.
Виждам какво пишете след моята критика,и искам да знаете че и аз съм минал през всичко това във всеки един детайл,и един симптом,и сачуствам наистина на всеки един от вас.Не си мислете че вие сте единствените които получават най-силните симптоми на ПР(защото аз съм си го мислел)а другите имат много-по леки симптомчета.Ами НЕ,всеки един от нас е преживял или преживява гадните симптоми на ПР във всеки един детайл.Гадно е когато го преживяваш в момента и се чудиш как да се измъкнеш от него.Но моята цел,когато пуснах този пост беше да вдъхна на всеки един от вас голяма доза ОПТИМИЗЪМ,опитах се да ви дам правилната рецепта за справяне с ПР,и честно казано се надявах на големи коментари и.т.н. И за близо 2 месеца имаше само 2 мнения. :(
След като УТ написа своята история в моя пост вие започнахте да пишете и да и давате съвети за ПР.След като аз написах своята критика към хората от форума,започнахте да се засягате и да пишете като секретарки че не съм бил прав.Ок може и да не съм прав но повярвайте ми аз искам да ви помогна по този начин,като ви казвам да престанете да пишете във форума и непрекъснато да се вглеждате във себе си,и да си правите кризите.И всъщност се получава че чрез този форум вие подържате своите кризи,а не си помагате.Разказвате си историите един на друг,кой колко по-силна криза преживял от другия и накрая си се въртите в един омагьосан кръг,кръга на ПР.Така само подхранвате вашите кризи,а не си помагате.Така е според мен. Погледнете в какво превърнахте поста ми.....започнахте да се оплаквате от симптомите си както правите във всеки един друг пост в този сайт.Целта на поста ми беше съвсем различна,исках да ви покажа как да спрете да се вглеждате в симптомите си,и да ги илиминирате,като разберете всъщност какво наистина искате и да се борите за постигането му.Тогава наистина ще забравите за ПР.Работете само и единственно с позитивната енергия и искайте,искайте от себе си и от живота.Тогава някой ден след упорит труд ще го получите.Изгледайте и филма ТАЙНАТА,направете си поуки от него.А вие мислите само негативно,и какво очаквате да получите,еми получавате негативни симптоми или ПР.И подържате всичко това във този форум.
Аз също не съм се научил да работя само с позитивната енергия и да привличам само позитивни неща към себе си,но всеки ден се старая и виждам че с негативни мисли и чуства няма прогрес и успех.Но продължавам да упорствам да се уча и да мечтая,да мечтая че някой ден ще си карам готината кола-кабрио по някой остров,че ще имам хубава къща,че ще имам хубаво семейство с сладки деца и любяща жена до себе си и.т.н.Мечтая и правя схеми и планове как мога да осъществя някой ден тези мои мечти.И ето че и аз в момента съм много притиснат,отворих пицария на която се надявах много че ще потръгне и ще заработи така че и персонала и клиентите да са ми доволни,но реалността е друга,отворих пицарията с много усилия и 10 000 Евро от които зависи бъдещето ми,и сега в началото никак не ми върви,правя супер смешни обороти по 70-100 лева на ден,и персонала ми е много отчаян защото те са изцяло на %,но те повярваха в моята идея и са до мен, въпреки че сега взимат по смешните 5-10 лева на ден,но вярваме че ще вдигнем оборота и че ще зароботим по-добре,измислихме друга система,намалихме цените,и се борим всеки ден за един по-добър живот.Но вярата ни крепи.От напрежението всеки ден се опитват да ми се появяват кризи,дори и днес,но аз не им се поддавам защото имам по-важна задача,а именно да оправя живота си,и да съм на положение пред колегите си.Така де какъв шеф ще съм ако започна всеки ден да получавам кризи пред колегите си.Ако наистина не ми провърви с пицарията,и фалирам несмятам да се предавам и да започна да получавам кризи и да изпадна отново в депресия.Всъщност незнам де дали отново няма да изпадна в някаква депресия,но знам само че няма да се предам,а ще си направя поуките и ще пробия с нещо друго.Времето ще покаже.
Всъщност през цялото време исках да ви кажа да вярвате във себе си че можете да се справите със всичко,да гледате позитивно на нещата и да забравите за това скапано ПР,какво сте се вкопчили в него има много други неща в които трябава да се вкопчите--напимер живота :).Погледнете УТ,какъв позитивизъм струи от това момиче,той направо прелива,направо и правя евала.НЕ СИ ПРОПИЛЯВАЙТЕ ЖИВОТА,ХОРА,с този форум и това скапано ПР.
Желая успех на всички. :):):)

Sergo1 не зная защо си решил, че хората тук си провалят живота като споделят. Ето ти същото го правиш в момента! Споделяш сред свои, нали така? И ние не смятаме, че ти си губиш времето по този начин. Аз го правя същото, ходя на работа, срещам се с хора, но и пиша във форума. Като имам болка споделям я тук,  олеква ми и продължавам, без да се чувствам, че правя нещо не полезно. Аз вече казах, че благодарение на това, което прочетох в мрежата и по форумите, успях да се съвзема  и да продължа. Понякога се чувствам добре, друг път, не толкова, но зная, че ще се възстановя, напълно и това ще стане със сигурност! Споделяйки болката , аз ставам по-силна от нея, така е и с повечето хора тук. Това е вид психотерапия, която на някои хора действа много добре и не им пречи да гледат позитивно на нещата от живота. Да бъдеш позитивен, означава да имаш знания върху нещата, да познаваш нещата, а за съжаление лекарите не притежават тези знания, защото те не са били болни от ПР, а само са чели за него и ни лекуват по книгите. Затова моят начин е този- споделям ,научавам и продължавам! Поздрави и пожелания за усмихнат ден на всички!

Бояна, благодаря ти за милите думи. Прегръдки и от мен.  :) Наистина вярвам, че сте успеем.  :)

Серго, не си прав / и аз като секретарка де  ;D/, за това, че твоя постинг не е повлиял на никого.
Ето Аз Приятелю /позволи ме да те наричам така/, вчера когато за първи път влязох в този форум, единствения постинг който прочетох и ми беше достатъчен да вляза в релси беше твоя.
Признавам си, не съм се ровила подробно за ПР. Просто прочетох постингът ти и това е.
и.... Знаеш ли през нощта ме хвана ПА, но веднага си спомних за написанато от теб, разстръсках си главата, напсувах я, ама такава една "сочна", и може би след минута съм заспала като бебе, та чак досега.  :P

Така, че полза от форума ИМА, при това голяма. Дори и само споделянето на проблема, облекчава състоянието поне на 50%.
А защо и да не си помагаме със съвети. Нали?

Поздрави на всички и Спорен ден!

           Здрасти, Серго! Първият ми пост се загуби нейде из пространството, но така стана по-добре, защото прочетох това, което са написали момичетата през това време. Виждаш ли сега за какво говорим? Най-накрая ще се окаже, че  форума не е толкова "вреден", а поста ти все пак е намерил своето предназначение, въпреки негодуванието ти... :). Адски ме разсмя с това определение, че сме пишели "като секретарки" ...:) Сега сериозно - истината е, че си прав за много от нещата, но не за всички и може би точно това искахме да ти кажем ние "секретарките" :)Наистина част от хората тук само се оплакват, но останалите се опитват да се борят всеки по свой си начин, който може да не съвпада с твоя, но това не означава, че е грешен. Както и това, че хората не са писали по темата ти, не означава, че не са я прочели - може би просто не са имали какво да кажат. Относно оптимизмът - лично аз смятам, че при нас и той е относителен, според състоянието, в което се намираме в момента. И пак  казвам - има огромно значение от колко време се бориш с този кошмар и каква част от живота ти точно той е обсебил. Поздравявам те за това, че се опитваш да подредиш живота си и за това, че не си загубил вярата и мечтите си! Желая ти успех от сърце, както и на всички останали! Специални поздрави за групата на "секретарките"! ;)

             Mecanka, добре дошла при нас и от мен! Съжалявам за всичко, което си преживяла, но мисля, че ти си борбен човек и ще се справиш. Нали знаеш ," Господ дава толкова, колкото можеш да понесеш". В този ред на мисли не е много хубаво за носиш много...А що се касае до ПР, всички ние все още не сме налучкали точната рецепта за него, защото май няма такава. Ще ти кажа нещо успокоително - много голям процент от засегнатите се измъкват съвсем спонтанно, така както са се "разболяли" и дори забравят за тази част от живота си. Ние тук сме "къръците", но това винаги може да се промени. ; Желая ти хубав ден и бързо справяне с проблема!

 RU :)
Приятен ден и на теб!

Не знам от къде да започна ,може би от там че винаги съм била леко нервна, страхлива...или не толкова леко...
Или от там, че още на първата седмица след началото на целия ад,аз вече предполагах с какво си имам работа.
Доколкото знам има хора,които месеци наред обикалят лекарските кабинети,докато попаднат на верния.
През пролеттта на2007 загубихме малкия си син.Не изпих едно успокоително хапче,а се чувствах тотално дрогирана,лишена от емоции .Явно това е шок.Избягахме в чужбина,в малко чудно селце близо до Мадрид.Спокойствие,добра работа,установяване.Уж след почти три години би трябвало нещата и нервите да си дойдат на място...
В началото на декември ми изтръпна лявата ръка и крак и аз реших, че умирам.След това сърцебиене,стягане в гърдите,буца в гърлото ,топка в стомаха,паника.Да живее интернета,поне да си в час.На16 имам час при кардиолог,след това ще видим.За сега чао от мен.Късмет

Здравей, Ечи!Ще ти стискаме палци всичко да мине нормално при кардиолога, всъщност сигурна съм, че ще мине нормално! Всички ние те разбираме добре какво преживяваш, защото сме минавали или минаваме през подобни като твоите оплаквания!Кураж!

        Здравей и от мен, Ечи! Травмата, която си преживяла е най-страшното, което е можело да ти се случи. Аз съм майка и мисля, че няма по-ужасно нещо от това да загубиш детето си...На фона на всичко това, ПР изглежда само като едно неприятно усещане. Бъди уверена, че ще се справиш с него. След като си успяла да намериш сили да продължиш живота си след всичко изживяно, мисля, че нищо не може да ти се опре. Кураж и от мен! Ще видиш, че си по-силна от това!

Ечи, здравей и от мен!
И аз мила само след 2 седмици от влошаване на състоянието ми /мислех си  че е
физическо/, също разбрах за какво става дума. Иии....наистина, ще повторя думите ти, радвам се, че го разбрах веднага. Не беше нужно много време и усилия
да обикалям лекари и изследвания, за да разбера, че всичко е на психологическа основа от загуба на любим човек и,че по-емоционалните и чувствителни хора в един момент просто загубват контрол и вяра в себе си и живота. Разбрах, че всички симптоми които има ПР-то съм ги имала и преди да "опозная"АДА на 24.12.2009,  но всеки един по отделно и не съм обръщала внимание.
Но.. когато се събраха на веднъж,,, е ..... :-X

Много от форума тук пишат, че не хапчетата са помощта за справяне с ПА-то, но аз съм на друго мнение, макар и с незначителния си 1,5 месец с ПР. Още когато ми казаха, че съм "здрава като бик", но имам ПР, ми изписаха Ксанакс /1/2 от 0,25 мг. по три пъти на ден/, но аз реших, че това няма да ми помогне...ще пия само когато ми стане лошо.....
Дааа, ма защо да ми става лошо и чак после да ги пия???????? Оооо,, днес съм добре няма ги пия, само мента, глог и валериян... но в един момент ме замайва и аз се питам, но защо?
Глупачка!!
След поредния консулт с лекар невролог, започнах да ги пия по схема и Мила моя -----------------ПА-то го няма, ее пак казвам страха от това, че може да се появи внезапно си остава, но той те обвзема само за миг, и после си отново
НОРМАЛНИЯ ЧОВЕК КОЙТО СИ БИЛ ПРЕДИ ОНАЗИ ПЪРВА ПА. Ето защо мисля, че в началото и медикаментите са помощ за справянето с ПА, и когато наистина се почевстваш сигурен в себе си остава онази вътрешна борба със справянето с ПА-то ПР-то!

 Ще ги пия тези хапчелъци докато наистина се почевствам добре и постепенно ще ги сприрам, но не изведнъж...отново по схема. Ииииии ще го преодолея, няма да му се дам. НЕЕЕЕЕЕ. Искам си живота, искам БЕБЕ.

По-горе е някъде и моята история, ако ти е любопитно прочети я.

Здраве и спокойствие!!!!!

Благодаря за подкрепата и милите думи.Следя всеки ден всичко ново написано,но като че нямам с какво да се похваля,а да скимтя..едва ли ще е от полза за някого.Прочетох внимателно историите на всяка една и истината е ,че ту се плаша,ту се успокоявам.От една страна,колкото и егоистично да звучи не съм само аз.От друга това може да продължи  с години.НО нямам право да се предавам.Имам син на 11години, който се нуждае от мен и най страхотния мъж на света,който е плътно зад мен.Тези дни си мисляКАКВО искам,какво имам,кое е това,което не ми стига?Да ,моето малко ангелче никой не може да ми го върне.Но понякога се чувствам едва ли не благословена,че съм го имала,че съм му дала живот.Голямия ми си ,също много палав,много умен,порасна бързо след загубата на бебо.Имам мъж,който ако можеше сама бих си завидяла.За 13 години бе опора за мен в моменти,които са били тежки и за него.Имам неща,които много хора нямат,трябва да се опитам да съм щастлива,или това е нещо,което не се опитваш да бъдеш или си или не си.Какво мислите? ??? ??? ???  ???

Така е Ечи, имаме всичко, но сякаш пак не ни е достатъчно да сме щастливи.
Затова и в предишния постинг ти писах, че именно НИЕ по-емоционалните и чувствителни хора, които мислят, преосмислят, оценяват, изпадат в положението на ПР. Това е мое мнение разбира се.
Дааа истината е, че понякога и аз си казвам, "ай стига бе, за какво се тревожа, за какво се нервирам за глупости или за хора и неща които дори не си заслужават? какво ми липсва и на мен? Освен това, че съм без работа, нито ми липсва финансова помощ, нито любов, нито подслон и храна", ноооооооооооооооо

просто сме такива ХОРА, ЧОВЕЦИ.

тези дни съм добре.Ти как си?Работиме ли за бебе :D

Миииииии  :'(

Аххааа си мислех че ще е сега, но..онази сутрин "лекинко" се разочаровах.

Нищо нека се поуспокоя, пък то ще дойде само. Май ще трябва и помощ от лекар за бебето, защото имам спонтанен аборт преди 4 год. и има вероятност от запушване на тръбите, /дано да не е/, но ще се СПРАВИМ.
Лека по лека, едно по едно....

А, ти прочете ли личното ми съобщение?

къде да го търся?

Sergo1, споделям напълно мнението ти, че хората специлано във този форум предпочитат да се оплакват и да търсят съчувствие от колкото нещо друго. Помолих лекаря ми да влезе и да погледне форума, и неговото мнение се препокри на твоето и моето. И аз на няколко пъти се опитах да помогна и да дам съвети, но хората дори не обръщат внимание. И разбрах, че колкото и голямо желание да имаш да помогнеш на някого, ако той няма такова, мисията ти е обречена на провал.
 Искам да споделя нещо с теб, опитах се да се свържа с теб в скайп, но може би си доста зает и не си влизал скоро. Второ, преди месец депресията ми отшумя, но се появиха ПА. Чрез когнитивната психология съм в състояние да овладявам пристъпите, но от миналата седмица чувството за безнадеждност и безпомощност се появи отново. Честно казано предпочитам 100 пъти повече ПА, отколкото депресията ми да се завърне. Според теб може ли да е от смяната на лекарствата. Докторът все ми повтаря, че не може да ми мине като с магическа пръчица, но да ме повтаря........охх направо не ми се мисли за това.

Здравейте! Малко съжалявам че хващам темата в момент, в който никой не е писал от доста време, но се надявам пак да започнете да пишете. Аз също съм от "отбора на ПР" вече трети месец, но не искам да ви разказвам с подробности, защото всички знаете какво е и не мисля че е нужно, бих искала само да изкажа мнение за горе създадената дискусия. Според мен Серго не иска да ви откаже да четете или да пишете по форумите, а просто да се стараете да пишете по-позитивни неща като по този начин тези, които четат, да четат нещо позитивно (като неговия първи пост например, защото той наистина е позитивен).
Аз също избягвам голяма част от темите във форума, защото честно казано изказвания от типа "това нещо няма край", "от 10 години се боря и нищо не постигам", "всеки месец ми увеличават дозата на АД" никак не ме успокояват. Аз процедирам така - чета темите и когато ми направи впечатление някой борбен и позитивен човек му пиша на лични и това общуване наистина ми помага. Дори лекарката ми забрани да чета форумите.

Друго, което искам да кажа е, че не разбирам защо се е образувало това всеобщо мнение за антидепресантите, че те са МНОГО СТРАШНИ, много вредни и за вас е гордост да се справяте без тях. Не казвам, че не се успява без лекарства, но когато симптомите и мъките могат значително да се намалят, защо не?
От личен опит знам, че колкото и да се старая да мисля позитивно, да се надъхвам, че когато атаката се появи аз ще я превъзмогна, да се старая да се смея когато не ми е смешно и какво ли още не, когато тя се появи аз забравям за всичко и пак се подавам на страха, това ме обезкуражава и всичко, което съм градила в съзнанието ми рухва и започвам отначало. Когато ги има хапчетата те ти оставят време без атаки, през което ти можеш да работиш върху себе си. Защото едни хора са на мнение, че ПР се лекува само с АД, други са на мнение, че трябва да се справиш сам и да намериш причината, а моето мнение е комбинацията от тези две и аз се лекувам точно така - пия си антидепресанта и същевременно гледам филми (от типа на Тайната), чета книги, правя и налудничави неща от типа на това да си казвам обичам те в огледалото, наредила съм си бюрото около компютъра с изрезки от списания на които има усмихнати жени, влюбени двойки и т.н., старая се да гоня лошите мисли и да ги измествам с позитивни, но хапчетата ми помагат да не ме тръшне пак някоя атака и да ме откаже да продължавам с борбата.

Другият въпрос, който искам да засегна е КАК? Аз съм от скоро в "играта" и ми е най-трудно да си отговоря на въпроса как се оправяте сами? Какво значи преборих се сам, какво точно правите, как откривате причината? Аз нямам никаква идея какво в мен е отключило ПР и незнам как да намеря тази причина, ако вие знаете моля споделете!
Имах да ви кажа толкова неща (доста и казах де) ама за сега толкова, надявам се че ще последват отговори.
Кураж на всички и вярвайте че ще се справим!

         Здрасти, vansss! Включвам се само, за да отговоря на въпросите ти. Аз съм от тези, които не пият лекарства, но не съм против другите да ги използват, щом това им помага. При мен се случи така, че просто не мога да ги приемам, защото ми действат много зле. Имаше и такива, които успявах да пия, но въобще не ми помагаха. Когато казвам, че съм се измъквала сама от ПР имам предвид, че съм го правила без ничия чужда помощ - без лекари, терапевти, лекарства, дори без подкрепа от близките... Явно обаче това не е било достатъчно, защото след време пак се връщам в "отбора"... Що се касае до причините, тук моето лично мнение е, че намирането на причината не ти дава решение на проблема. Дава ти само яснота, защо се е стигнало до него. Ето аз например вече съм наясно с причините довели ме до тук, макар че в началото някои от тях ми убягваха, но какво от това...? Знам причините, вече знам и решението за себе си (за всеки то е различно), но все още не успявам да се измъкна - все пак се надявам, че все някога ще го направя. Пожелавам ти  по-скоро  да намериш начин да излезеш от това състояние! Успех!

А пеавиш ли нещо по въпрса? Как се опитваш да се излекуваш?

        Честно казано, точно в момента не правя нищо друго освен да се опитвам да живея нормално и да мисля позитивно - и двете не ми се получават много добре, но се справям колкото мога. А иначе последното, с което се опитвах да се измъкна беше психотерапия, но се наложи да я прекъсна. Насочих се към нея, защото след всичките години реших, че май имам нужда от чужда помощ, пък и това беше нещо, което не бях правила досега т.е. редно беше да опитам. За съжаление отказа ми от нея ми попречи да усетя желания резултат.

Здравейте Серго!!! Здравейте на всички, мили хора имащи щастието да се докоснат до ПР!!!  :) Аз съм Мимето, от писмото на това прекрасно момче, Серго, когото много уважавам и на когото искренно се възхищавам!!!
Сега сигурно всички ме смятате за луда заради първото ми изречение, но съм сигурна че един ден и вие ще полудеете като мен,  и ще се радвате на тази си лудост!!!  :)  Защото няма по-хубаво нещо от това човек да е луд, именно по този начин! Позволете да обясня...!
Не съм убедена вече че имам ПР- даже съм напълно сигурна че не е... Просто го птричам! При мен симптомите на тази дарба ПР, протичат по малко по-различен начин от повечето от вас- не искам да коментирам дали са по-леки или по-тежки от вашите, но със сигурност са ме стресирали и са ме накарали да се ужасявам от живота, точно както при всеки нормален човек, на който му се случва нещо необяснимо.  Иска ми се да ви напиша, че е адски лесно да се справи човек с проблема, но не! Аз ще ви напиша че е трудно- че е адски трудно и мъчително, че не е ясно дали въобще ще излезете от този кръг, че трябва да лазите към върха, да падате и отново да ставате.... Колко грубо, нали?  ;) Но всъщност- не е!!! Всъщност това е живота, мили хора! Това не е нищо ново за вас! Това бих казала, че  това е прекрасно! Трудностите и безспирната борба ви изграждат като личности. Правят с вас чудеса- добивате сила, смелост, борбен дух, егоизъм (като това за мен хич не е лоша дума), готовност да се жертвате за всичко и т.н.
Точното определение на ПР за мен е  "дарба".Дарбата да имаш сигнална лампичка, която да ти светва всеки път когато животът ти поеме в грешна посока, когато нещо не върви и е нужна промяна.  Нищо повече!!! Това е! Още повече- спред моите наблюдения (който всъщност не са много), знам че тази дарба я придобиват само интелигентни хора. Хора който заслужават да им бъде помогнато да израстнат и да постигнат много. ПР е комплимент за вас- все едно чувате- "Вие сте една прекрасна личност, която няма равна на себе си, която има потенциал да постигне много, която е целуната от Бог, която заслужава много".
Надявам се вече да разбирате моята лудост! А още повече се надявам да се заразите от нея  :)
Не се кълна че съм постигнала много за този период. Не казвам и че съм предприела драстични промени във физическите ми контакти с живота. Но знам едно- постигнала съм  много за духовното си израстване. И то - балгодарение на ПР!!! Каква нелепост, а?  ;)
В началото на този прекрасен период от животът ми - ПР- се лутах из форумите като луда. Ровех се с часове, не мардах от нас, само и само за да видя че има и други като мен (едва ли не да се успокоя), да прочета как са те с желанието (колкото и гадно да звучи)- да открия че някой е по-зле от мен, че моето е по-леко и ще се оправи по-барзо, че някой ще ми напише план- рецепта за деня, с която ще се избавя,  че някой ще ми дойде на крака и ще ме замъкне отново към животът ми. Е да, ама не стана така! Един ден осъзнах, че чета единствено едни заредени с негативизъм писма, от които не лъха и капка свежест и надежда! Осъзнах че си стоя в къщи и чета!!!! Прекрасен начин да се справиш с проблема, а? Да четеш, какво му е на някой и как този човек се измъчва...  Мисля че разбрахте, че със този си абзац аз напълно подкрепям Серго!!! Достатъчно е човек да прочита по веднъж на ден писмо, изпълнено с оптимизъм, надъхващо и крещящо че всичко е под контрол, стига да пожелаеш. Всичко друго са натоваращи кофи с ... боклук ( да не се изразявам по-грубо), които се стичат по нас, така че тава да ги изтрием е невъзможно.
Серго и аз искаме да ви кажем- НЕ СИ СТОЙТЕ В ДОМОВЕТЕ СИ, не стойте в форумите, НЕ СЕ ОПЛАКВАЙТЕ,  а поемете животът си в ръце и действайте. Животът преминава покрай вас и вие го изпускате!  Върнете си го!!!
Аз отдавна не съм влизала във който и да е форум. И не искам. Костваше ми много докато прочета всичко написано от вас, наистина се натоварих. Но съм влязла, ако има един човек който ще схване моите мисли, и ред на действия, за да съм мъ полезна, и второ, защото много обичам това момче- Серго!
Всеки си има мнение и аз уважавам вашето, но замислете се няма ли да ви подейства по-добре, ако се говори за красивата страна на нещата, за това как да се чувствате добре, за това какъв е начинът по който отново да се обърнете с усмивка към живота, отколкото да се споделя кой, кога за първи път е получил дарбата си, как я е преживял, колко тежко му е било, как се страхува и се затваря в себе си, депресии, самоубийства... Ужас- изпотх се само докато ги напиша тези неща...
Ако някой реши да направи дискусия с тема позитивизъм, аз съм насреща. И ще ви пиша много, обещавам. Докторът за когото говори Серго ме караше да започвам писмата си или разговорите си с него с думичките- АЗ СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА, ЧЕ.... ( ако щете - че съм се изкъпала примерно). Това е важното!
Погледнете през розови очила, спрете да се оплаквате, оставете дарбата ви да ви наставлява и се радвайте на живота...
Целувам те Серго!!!

Много добре казано,Меме. И ето че и ти си разбрала,че ключът към справянето с ПР е да ОСЪЗНАЕШ СЕБЕ СИ,и какво наистина иска да ти подскаже подсъзнанието ти с тази сигнална ПР.Защото на всички ни е ясно че ПР се появява на подсъзнателна основа,затова и имаме усещането че неможем да го контролираме,тоест неразбираме подсъзнанието си,а там е скрита и човешката душа,и НАЙ-ИСТИНСКИТЕ желания на човек.
Гордея се с теб Миме,че си осъзнала себе си и се бориш за щастието си,нвероятно много съм щастлив че познавам човек като теб.Много,много целувки от мен :)
И спокойно,скоро ще започнем да правим филма за ПР,за да вдъхнем желание за живот на всички с ПР и да им покажем че могат да се справят с ПР без проблем,а и не само това ами и да преминат на следващата крачка от тяхното развитие,а именно да живеят живота който искат да живеят.