evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: kati в Март 24, 2009, 10:52:53



Титла: Смущаващи мисли
Публикувано от: kati в Март 24, 2009, 10:52:53
Здравейте на всички, аз съм Кати. Семейна съм, имам две малки деца.
Имам паническо разстройство. Случи ми се следното. Стоя си вкъщи с двете ми деца, не ходя на работа и повечето време отдавам на тях. Един следобяд стояхме пред телевизора, гледахме новините. По-голямото ми дете си играеше, докато по-малкото бях гушнала. Бях отворила прозореца да се влезе чист въздух.Чух по новините,че една майка е убила детето си. В този момент ми мина през ума, че мога да изхвърля детето си през прозореца. Ужасих се, разтреперих, бързо го оставих на спалнята и започнах да звъня на майка ми да дойде у нас. Започнап да плача, по-голмата ми дъщеря започна трескаво да ме разпитва какво става. Не знаех какво да обясна нито на нея, нито на майка ми.
Оттогава се страхувам да оставам насаме с децата си, както и с други деца, за да не им направя нещо лошо. Животът ми е ад. Моля за съвет, ако някой е преживял подобно нещо и се е справил с него, нека ми пише! Благодаря предварително!


Титла: Re: Смущаващи мисли
Публикувано от: ru в Април 14, 2009, 09:02:22
Здравей, Кати! Тази тема се покрива с темата за натрапливите мисли! Вече писах там, но ще пиша и на теб. Получих същите оплаквания, след като родих дъщеря си. Ей така, изведнъж, сякаш от нищото, започнаха да ми се въртят в главата някакви налудничави мисли и аз естествено си помислих, че полудявам. До голяма степен те бяха свързани с това, че мога да навредя на детето си, да го нараня и т.н. Подобно като при теб. За нещастие точно по това време стана нещастието с онази Даниела, майката, която уж беше убила детето си, сигурно се сещаш. Цяла София, пък и цялата страна беше потресена от случая. Така и не стана ясно със сигурност дали тя е виновна, даже скоро четох пак нова версия по случая, но така или иначе това допълнително ме разтресе. Живеех в страх да не нараня детето си, в ужас, че полудявам и в срам от мен самата. Не знам как, но тези мисли просто изчезнаха така, както се бяха появили. Не съм търсила лекарска помощ, защото не осъзнавах, че имам нужда. Ако искаш обърни се към специалист, мисля, че няма да навреди. Успех!


SimplePortal 2.1.1